Решение по дело №1809/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	1218
Дата:	9 юни 2022 г. (в сила от 25 юни 2022 г.)
Съдия:	Десислава Пламенова Порязова

Дело:	20225330201809
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	30 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1218
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
в присъствието на прокурора М. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330201809 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМАТА И. М. В. - родена на **** г. в гр.**, ***,
българска гражданка, с основно образование, учаща, неомъжена, неосъждана,
ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 10.01.2020г в гр Пловдив, като
** , но като е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител със С.Т.Х. ЕГН
********** и М.Н.Ш. ЕГН **********, също като извършители – по
хулигански подбуди е причинила на И.К.Б ЕГН ********** от гр.** лека
телесна повреда , изразяваща се в контузия на главата и лицето,
кръвонасядане на долната устна на устата, мозъчно сътресение,
кръвонасядания на двете мишници и контузия в поясната област, довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК -
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.4 вр.чл.20 ал.2
вр.ал.1 от НК , КАТО на основание чл.78а, ал.6 от НК, вр. с чл.378 ал.4 т.1 от
1

НПК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като й
налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ в ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което на основание чл. 52 от НК да се изпълни чрез прочитане
на Решението в Кметството по местоживеене.
ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМАТА М.Н.Ш. - родена на **** г. в гр.**, **,
българска гражданка, с основно образование, учаща, неомъжена, неосъждана,
ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 10.01.2020г в гр Пловдив, като
** , но като е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител със С.Т.Х.
ЕГН********** и И. М. В. ЕГН **********, също като извършители – по
хулигански подбуди е причинила на И.К.Б ЕГН ********** от гр.** лека
телесна повреда , изразяваща се в контузия на главата и лицето,
кръвонасядане на долната устна на устата, мозъчно сътресение,
кръвонасядания на двете мишници и контузия в поясната област, довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК -
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.4 вр.чл.20 ал.2
вр.ал.1 от НК , КАТО на основание чл.78а, ал.6 НК, вр. с чл.378 ал.4 т.1 от
НПК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като й
налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което на основание чл. 52 от НК да се изпълни чрез прочитане
на Решението в Кметството по местоживеене.

ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМАТА С.Т.Х. - родена на 22.03.2005 г. в
гр.Пловдив, ***, българска гражданка, с основно образование, учаща,
неомъжена, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на
10.01.2020г в гр Пловдив, като ** , но като е разбирала свойството и
значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, в съучастие
като извършител с М.Н.Ш. ЕГН ********** и И. М. В. ЕГН **********,
също като извършители – по хулигански подбуди е причинила на И.К.Б ЕГН
********** от гр.** лека телесна повреда , изразяваща се в контузия на
главата и лицето, кръвонасядане на долната устна на устата, мозъчно
сътресение, кръвонасядания на двете мишници и контузия в поясната област,
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК -
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.4 вр.чл.20 ал.2
вр.ал.1 от НК , КАТО на основание чл.78а, ал.6 НК, вр. с чл.378 ал.4 т.1 от
2

НПК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като й
налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което на основание чл. 52 от НК да се изпълни чрез прочитане
на Решението в Кметството по местоживеене.

На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА обвиняемата И. М. В. /със
снета по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ направените в досъдебното
производтво разноски в размер на 219лв. /петдесет и четири лева и деветдесет
стотинки/ лева по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив.
На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА обвиняемата М.Н.Ш. /със
снета по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ направените в досъдебното
производтво разноски в размер на 219лв /петдесет и четири лева и деветдесет
стотинки/ лева по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив.
На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА обвиняемата С.Т.Х. /със снета
по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ направените в досъдебното
производтво разноски със съгласието на нейната майка и законен
представител Нина Нинева, в размер на 219лв. /петдесет и четири лева и
деветдесет стотинки/ лева по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок,
считано от днес пред ОС – Пловдив по реда на глава ХХІ-ва НПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив:_______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
към Решение по АНД № 1809/2022 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла за разглеждане в Районен
съд гр. Пловдив досъдебно производство №286/2020г. по описа на Пето РУ
при ОД на МВР гр. Пловдив с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на основание чл.78А от НК спрямо 1/ обвиняемата И.М.В ЕГН
********** ,за това,че на 10.01.2020г в гр Пловдив, като **** , но като е
разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си, в съучастие като извършител със С.Т.Х ЕГН ********** и
М.Н.Ш. ЕГН **********, също като извършители – по хулигански подбуди
е причинила на И.К.Б. ЕГН ********** от гр.** лека телесна повреда ,
изразяваща се в контузия на главата и лицето, кръвонасядане на долната
устна на устата, мозъчно сътресение, кръвонасядания на двете мишници и
контузия в поясната област, довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.131 ал.1 т.12
вр.чл.130 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.4 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК
спрямо обвиняемата М.Н.Ш. ЕГН ********** ,за това,че на
10.01.2020г в гр Пловдив, като **** , но като е разбирала свойството и
значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, в съучастие
като извършител със С.Т.Х ЕГН********** и И.М.В ЕГН **********, също
като извършители – по хулигански подбуди е причинила на И.К.Б. ЕГН
********** от гр.***лека телесна повреда , изразяваща се в контузия на
главата и лицето, кръвонасядане на долната устна на устата, мозъчно
сътресение, кръвонасядания на двете мишници и контузия в поясната област,
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.4 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 от НК
и спрямо обвиняемата С.Т.Х ЕГН ********** ,за това,че на
10.01.2020г в гр Пловдив, като **** , но като е разбирала свойството и
значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, в съучастие
като извършител с М.Н.Ш. ЕГН ********** и И.М.В ЕГН **********, също
като извършители – по хулигански подбуди е причинила на И.К.Б. ЕГН
********** от гр.** лека телесна повреда , изразяваща се в контузия на
главата и лицето, кръвонасядане на долната устна на устата, мозъчно
сътресение, кръвонасядания на двете мишници и контузия в поясната област,
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.4 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 от НК .
Съдебното производство се проведе по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо обвиняемите по посочената в
постановлението правна квалификация на инкриминираното деяние, както и
предложението за освобождаване от наказателна отговорност на основание
1

чл.78А ал.6 от НК и налагане на административно наказание обществено
порицание по отношение и на трите обвиняеми..
Защитникът на обвиняемата С.Х. –адв.Б. оспорва деянието да е
извършено по хулигански подбуди ,както и иска спрямо неговата подзащитна
деянието да бъде преценено като извършено по увлечение и
лекомислие.Съответно да й бъде приложена възпитателна мярка.Като
подзащитната му-иска да бъде оправдана .
Защитникът на обв.В.-адв.Б.И. счита,че съда следва да отговори на
въпроса защо не може да се приложи възпитателна мярка спрямо
подзащитната му и едва тогава да прецени дали следва да наложи наказание
обществено порицание.Обв.В. се явява лично ,изразява съжаление.
Защитникът на обв.Ш.Р.-адв.С. счита,че обвинението е доказано,налице
са предпоставките на чл.78а ал.6 от НК и съдът следва да ги
приложи.Обв.Ш.Р. редовно уведомена не се явява ,като не изразява
становище по вината и по повдигнатото обвинение.
Съдът като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемата И.М.В.. е родена на ****.в гр.** ,**, българско
гражданство, неженен,с основно образование, учаща ,неосъждана, с
ЕГН**********
Обвиняемата С.Т.Х е родена на **** в гр.** ,българска,българско
гражданство,основно образование ,учаща,неомъжена,неосъждана с ЕГН
**********
Обвиняемата М.Н.Ш. е родена на **г н гр.**,**,българска
гражданка,основно образование,учаща,неомъжена,неосъждана ЕГН
**********.
През учебната 2019/2020г обвиняемите И.М.В, С.Т.Х и М.Н.Ш. били
ученички в **** /обв.Х. в ** клас, а обвиняемите В. и Ш.Р. – в ** клас/ .
Свидетелката И.К.Б. по същото време била ученичка в ** клас на **. Трите
обвиняеми били близки приятелки и тъй като обв.С.Х. живеела в **** – често
излизали заедно и сядали на кафе в квартала. Също в **** живеела и
свид.И.Б. и макар че била ученичка в друго училище, се познавала с
обвиняемите. На 10.01.2020г около 16,00ч св.И.Б. се разхождала със своя
приятелка – св.К. С. в ****, в района на **** Двете момичета си купили по
бутилка „Кока-кола“, но тъй като св.Б. била диабетичка /с инсулинозависим
диабет/ , трябвало да си постави инжекция с инсулин , за да регулира нивото
на кръвната си захар след изпитата „Кока-кола“. В този момент двете
момичета /Б. и С./ се движели по улицата пред заведението „****“ в същия
квартал, а в заведението били седнали обвиняемите В. и Ш.Р.. Двете
обвиняеми извикали свидетелката Б. да седне при тях, под предлог да я
„попитат нещо“ . Б. и С. влезли в заведението и седнали на масата на която
2

стояли обвиняемите,като Б. ги попитала дали е проблем да си постави
инжекция с инсулин пред тях , което и направила . Двете обвиняеми се
подразнили , бе свидетелката Б. парадира със заболяването си и без да са били
провокирани по никакъв начин я нападнали – обвиняемата Ш.Р. я хванала за
двете ръце /в областта на мишниците/ , а обв. В. започнала да я щипе по
ръцете и да я рита по краката . Св.К. С. се изплашила и избягала навън. Св.Б.
също много се изпрашила и помолила да я пуснат , за да си тръгне, опитала се
да стане и да избяга, но обв.И В. я хванала за косата и започнала да я скубе , а
обв.Ш.Р. я хванала за блузата и започнала да я дърпа, като двете обвиняеми
съборили св.Б. на пода в ъгъла на помещението ,където обв.В. изритала с
крак свидетелката Б. в гърба /в поясната област/ . В този момент в
заведението пристигнала обв.С.Х. и В. и Ш.Р. започнали да разговарят с нея,
което дало възможност на свид.Б. да се изправи . Обв.С.Х. – също без по
никакъв начин да е предизвикана от свидетелката Б. , я ударила с юмрук два
пъти силно в областта на лицето и с крак и нанесла ритник в корема .
Свидетелката И.Б. останала без въздух от удара в корема и се присвила и
завъртяла , при което обв.Х. я ритнала с крак в гърба /в поясната област/ След
това обв.И В. дала на св.Б. нещата и /якето и чантата и/ и трите обвиняеми и
казали да си тръгва.
Св.Б. побягнала към дома си , но тъй като лицето и било поддуто и от
долната и устна течало кръв – се обадила по телефона на своя приятелка – св.
М.Б.Р./която също живеела в **** / и я помолила да се видят пред нейния
блок- /на свид.Р. – бл.** в ****-гр.**/ и да и донесе фон-дьо-тен , за да може
свид.Б. да прикрие нараняванията по лицето си, тъй като се притеснявала да
се прибере в този вид. След около пет минути св.Р. пристигнала и двете с
И.Б. седнали на една пейка наблизо, като св.Б. и разказала за нанесения и
побой, а св.Р. се опитвала да я успокои . Малко по-късно свидетелката Б. се
прибрала в дома си /блок ** в ****/ ,където била посрещната от майка си –
свидетелката З.Д.Г – която виждайки че дъщеря и е с разбита долна устна и
отоци по лицето и след като последната и разказала за случилото се – св.Г.
веднага закарал дъщеря си в Спешен кабинет при **** за оказване на
медицинска помощ.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно медицинсак
експертиза,като съгласно заключението същата – на 10.01.2020г на И.К.Б /на
**./ е причинено - контузия на главата и лицето, кръвонасядане на долната
устна на устата, мозъчно сътресение, кръвонасядания на двете мишници и
контузия в поясната област. Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така , както
съобщава пострадалата в показанията си . Тези увреждания са причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.Тоест е
телесните повреди покриват състава на чл.130ал.1от НК.
Съгласно пък назначените по делото СПЕ :1/ М.Д.Н. Ш.Р. не страда
от психично заболяване и не се води на диспансерен учет в ** , макар че е
3

търсела специализирана помощ от ** . Състоянието и е преценено като
Смесени разстройства в поведението и емоциите , социализирано
разстройство в поведението - Описаното разстройство не е психично
заболяване в тесния смисъл на понятието . Намира се във възрастта на **,
личностновата и структура не е завършена Установява се емоционална
неустойчивост, изразяваща се чрез рязка смяна на настроението и готовност
към афективно отреагиране. Няма данни за кракотрайно или
продължително разстройство на съзнанието тоест към момента на деянието е
могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си . Подекспертната може да възприема и възпроизвежда
правилно факти и обстоятелства от значение за делото , както и да дава
достоверни показания за тях .
по отношение на И.М.В не страда от психично заболяване и не се води
на диспансерен учет в **. Състоянието и е преценено като Смесени
разстройства в поведението и емоциите , социализирано разстройство в
поведението - Описаното разстройство не е психично заболяване в тесния
смисъл на понятието . Намира се във възрастта на **, личностновата и
структура не е завършена Установява се емоционална неустойчивост,
изразяваща се чрез рязка смяна на настроението и готовност към афективни
отреагирания. Няма данни за краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието тоест към момента на деянието е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си . Към момента на освидетелствуването И В. проявява типичната за нея
безотговорност, слаба критичност и склонност да обвинява другите в
собствените си несполуки. Подекспертната може да възприема и
възпроизвежда правилно факти и обстоятелства от значение за делото , както
и да дава достоверни показания за тях
С.Т.Х не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен
учет в ** Не страда от психично заболяване, алкохолна, наркотична или
друга зависимост . Познавателните и умения са съответни на календарната и
възраст Установява се емоционална неустойчивост, изразяваща се чрез рязка
смяна на настроението и готовност към афективно отреагиране. Няма данни
за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието тоест към
момента на деянието е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си . Подекспертната Х. може да
възприема и възпроизвежда правилно факти и обстоятелства от значение за
делото , както и да дава достоверни показания за тях .

Описаната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно
установена от обясненията на обвиняемите по делото ,които макар и семпли и
кратки дават становище и отношение към извършеното ,от показанията на
разпитаните в хода на проведеното досъдебно производство свидетелите-Б.
,Г. ,С., Н.Н,В. ,Н.Ш. преценени за нуждите на настоящото производство на
4

основание чл. 378, ал. 2 от НПК, а също така и от събраните по делото
писмени доказателства: свидетелство за съдимост на
обвиняемите,съдебномедицинска експертиза ,СМУ 36/2020г,експертно
решение №0330 от 21.01.2019г,съдебно психиатрични
експертизи,характеристични справки за обвиняемите.
Съдът възприема изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите
са ясни ,обективни ,правдоподобни и непредубедени досежно дейците и
деянието им. Съвпадат си и с експертното заключение , а и с признанието на
вината от обвиняемите и изразеното от тях съжаление за същото.
По същите съображения – като компетентно, изготвено с нужните
познания и опит в съответната област и неоспорено от страните по делото,
съдът кредитира и заключението на вещото лице по съдебно медицинската
експертиза.
Съдът не възприема заявеното от адв.Б. ,че извършеното от
подзащитната му е такова по лекомислие и увлечение,тъй като няма подобен
извод в приетата по делото експертиза.Отделно от това оспорва същата в хода
на съдебните прения,но не е направил искане за изготвяне на нова и не е
възразил по приемането й в съдебно заседание.В този смисъл изводите за
лекомислие и увлечение могат да бъдат възприети единствено и само след
защитено в съдебно заседание подобно заключение от вещи лица в
съответната област.При липса на такива доказателства обаче подобна теза не
може да бъде възприета и съответно съобразена при крайния извод на съда.
От обективна страна с действията си на 10.01.2020г. в гр. Пловдив
насочени към телесния интегритет на свидетеля И.Б. обвиняемите И В.,С.Х.
и М.Д.Ш.Р с активни действия от трите-удряне,блъскане,щипане ,удари в
гърба с крак са й причинили - контузия на главата и лицето, кръвонасядане
на долната устна на устата, мозъчно сътресение, кръвонасядания на двете
мишници и контузия в поясната област извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК –тоест такива по чл.130 ал.1 от НК.
Налице е по – тежко наказуем квалифициращ деянието признак с оглед на
начина и мястото на извършването на престъплението, а именно – телесната
повреда е причинена по хулигански подбуди по см. на чл.131 ал.1 т.12 от НК.
Предприемането на действия, насочени към здравето на лице и телесния му
интегритет, което е станало на обществено място гр. Пловдив, без наличие на
личен мотив към пострадалата .Всичко това по никакъв начин не е
провокирано от пострадалата Б. и няма причина за физическо
посегателство.Поведението на трите обвиняеми е доминирано от стремеж да
покажат явно неуважение към обществото и пренебрежение към личността на
Б. , незачитане на неприкосновеността й ,както и демонстрират незачитане на
социалните ценности и нормите в обществото.Като поведението на обв.В.,Х.
и Ш.Р. съдът прие, че се дължи на проявени хулигански подбуди от тяхна
страна, заради което е и налице този по – тежко наказуем състав на
деянието.Самите им действия са достатъчно активни по интензитет ,че да
5

могат да формират наличие на агресия,желание за доминиране и доказване на
сила ,без да има повод и нужда от това.В този смисъл и няма как да бъде
възприета тезата на адв.Б. за лекомислие и увлечение , а напротив.От
субективна страна деянието е извършено от обвиняемите при пряк умисъл –
със съзнавани, целени и настъпили обществено – опасни последици. Касае се
за наказателно-отговорни субекти ,съзнаващи постъпките си и носещи в
пълен обем отговорност за тях.Като всяка една от тях е наясно за участието си
и собствените си действия ,така и на останалите за постигане на крайния
противоправен резултат,като е и налице пряка причинно –следствена връзка
между активните и преки действия на трите обвиняеми по отношение на
получения краен резултат. Тоест,безспорно е налице и квалифициращия белег
по чл.20ал1вр.ал1. от НК.
С оглед на посочената правна квалификация настоящата инстанция
прие, че обвиняемите В.,Х. и Ш.Р. следва да бъдат освободени от
наказателна отговорност по реда на чл.78А ал.1 и ал.6 от НК, тъй като в
случая са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за
прилагането на този законов институт. И В. ,С.Х. и М.Д. Ш.Р. са
непълнолетни лица към момента на извършване на престъплението по чл.131
ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.4 вр.чл.20ал.2вр.ал.1от НК.Нито една
от тях не е осъждана, не са се ползвали друг път от нормата на чл.78А ал.1 от
НК. За осъщественото от тях като непълнолетни престъпление, което е
извършено при форма на вина пряк умисъл, законът предвижда наказание
лишаване от свобода до три години, но след редукцията на наказанието
съобразно чл.63 ал.1 т.4 от НК наказанието е наказание лишаване от свобода
до две години. Обвинението спрямо В.,Х. и Ш.Р. не касае причиняването на
имуществени щети, нито пък с деянието са причинени съставомерни такива.
Поради това и съдът с решението си освободи обвиняемият от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.
чл.130 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.4вр.чл.20ал.2врал.1 от НК.
Що се касае до административното наказание, което следва да наложи
съда, нормата на чл.78А ал.6 от НК предвижда административно наказание за
непълнолетни извършители обществено порицание, или налагане на
възпитателна мярка. Съобразявайки обществената опасност на деяние и деец
и воден от целесъобразността на крайния съдебен акт, съдебният състав прие
да наложи спрямо обвиняемите административно наказание, а не да прилага
възпитателна мярка. Видно от доказателствата по делото – спрямо обв.С В.
същата се води на отчет в ДПС при Пето РУП-Пловдив ,тъй като е установена
в извършване на побой над своя приятелка като малолетна и е образувано
възпитателно дело описано е ,че действа агресивно и се саморазправя.По
отношение на обв.Ш.Р. има няколко възпитателни дела,наложени са и
няколко възпитателни мерки във връзка с употреба на наркотични
вещества,бягство от ЦНСТ .Обв.В. също има заведено дело и образувана
преписка във връзка с кражба на голяма сума пари,участие в опит на палеж на
КЦ,бягства от училище и дома й .Ето,защо съдът не може да не съобрази
6

всички тези доказателства като направи преценка,че очевидно
възпитателните мерки не са изиграли в достатъчна степен своята
превъзпитателна роля спрямо обвиняемите.Поради ,което и не счита за
удачно отново да бъдат прилагани спрямо тях.За това и съдът с настоящото
си решение определи и наложи на обвиняемите- И В., С.Х.,М.Д. Ш.Р.
административно наказание обществено порицание, което обществено
порицание да се изпълни чрез прочитане на решението в Кметството по
местоживеене на всяка от тях.
Така определено като вид и начин на изпълнение административно
наказание съдът счита същото за най – целесъобразно,съответно на
извършеното от тях ,както и е съобразено с генералната и специалната
превенция.
По делото в неговата досъдебна фаза са направени разноски ,които бяха
възложени на трите подсъдими , а именно съответно по 219 лева на всяка от
тях ,като по отношение на обв.Х. същите са възложени със съгласието на
законния й представител,тъй като същата е ****.Съдът присъди на основание
чл.189 ал.3 от НПК да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР Пловдив .
По изложените мотиви съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

.

7