Решение по дело №887/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 54
Дата: 27 юли 2021 г.
Съдия: Владимир Атанасов Пензов
Дело: 20211210200887
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Благоевград , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210200887 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. ЕМ. АТ. с ЕГН **********, с адрес: с.....,
обл..... против Наказателно постановление № 244а-580 от 27.04.2021 г. на
Директора на ОДМВР - Благоевград, с което за административно нарушение
по чл.209а ал.1 от Закона за здравето, на основание чл.209а ал.4 пр.2-ро от
Закона за здравето във връзка с чл.209а ал.1 от Закона за здравето й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
С жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано, тъй като описанието на нарушението е
непълно, неточно и неясно и и не отговаря на истината. Сочи, се че правната
уредба приложена в случая не отговаря на казуса и следва да се приложи
относимата правна уредба. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно
и защото противоречи на Конституцията.
В съдебното заседание жалбоподателят Р. ЕМ. АТ. редовно и
своевременно призован се явява лично, ангажира доказателства в подкрепа на
тезата си и становище по същество на делото, като моли съдът да отмени
обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказаващият орган редовно и своевременно
призовани, не изпращат представител. С нарочно писмо (лист 15 от делото), с
което административнонаказващият орган е изпратил преписката до съда, е
1
ангажирал доказателства в подкрепа на наказателното постановление, както и
становище по същество, като се иска съдът да постанови решение, с което да
го потвърди, като правилно и законосъобразно. Прави възражение и за
прекомерност на адвокатския хонорар, ако има такъв и съдът отмени
обжалваното наказателно постановление.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно уведомени, не ангажират
представители, и становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 17.04.2021 г. около 18.00 часа в гр.Благоевград свидетелите Р. ЯНК.
ИВ. и СЛ. К. Д., двамата полицаи към 01 РУ на ОДМВР – Благоевград,
изпълняващи функции на автопатрул по охрана на обществения ред, били
извикани по сигнал в магазин „Лидъл“, находящ се на бул. „Св. Димитър
Солунски“ № 26 в Благоевград. Сигналът е бил за неспазване на въведените
със Заповед № РД-01-51/2021 г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки, а именно жалбоподателят Р. ЕМ. АТ. е отказала
да постави и носи защитна маска за лице в закрито обществено място -
магазин „Лидъл“. На място мл. инспектор Р. ЯНК. ИВ., след установяване на
нарушението и в присъствието на свидетеля по акта СЛ. К. Д., съставил на
жалбоподателката Р. ЕМ. АТ. АУАН № 926040 от 17.04.2021 г., изведен под
№ 1899а-113/17.04.2021 г. (лист 22 от делото) за това, че на 17.04.2021 г.
около 18.00 часа в гр.Благоевград, в магазин „Лидъл“, находящ се на бул. “Св.
Димитър Солунски“ № 26 в закрито обществено място жалбоподателят А. не
ползва предпазна (защитна) маска покриваща носа и устата във връзка с
въведените противоепидемични мерки и Заповед № РД-01-51/2021 г. на
Министъра на здравеопазването, като квалифицирал нарушението по чл.209а
от Закона за здравето във връзка с чл.63 от Закона за здравето. Акта се връчил
срещу подпис на жалбоподателя А., която го подписала и отразила в него
възражения, че не отговаря на действителната фактическа обстановка. В
законоустановеният да това срок, писмени възражения срещу така
съставеният акт не постъпили. Въз основа на така съставения акт, на
27.04.2021 г. Директорът на ОДМВР – Благоевград издал атакуваното
Наказателно постановление № 244а-580 от 27.04.2021 г. (лист 16 от делото), с
което за административно нарушение чл.209а ал.1 от Закона за здравето,
изразяващо се в това, че жалбоподателката на 17.04.2021 г. около 18.00 часа в
гр.Благоевград в магазин „Лидъл“, находящ се на бул. “Св. Димитър
Солунски“ № 26 в закрито обществено място не изпълнява въведените с акт
на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63 ал.1
от Закона за здравето, именно Заповед № РД-01-51/2021 г., като няма защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата, поради което на основание чл.209а ал.4 пр.2 от
2
Закона за здравето във връзка с чл.209а ал.1 от Закона за здравето наложил на
Р. ЕМ. АТ. наложил административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
НП е връчено лично и срещу подпис, чрез разписка на Р. ЕМ. АТ. на
14.06.2021 г., като в законоустановеният срок, на 16.06.2021 г. постъпила и
разглежданата в настоящото производство жалба.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита
на актосъставителя Р. ЯНК. ИВ. и свидетеля по установяване на нарушението
и съставяне на акта СЛ. К. Д., като същите с показанията си подкрепят изцяло
изложената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.
По делото в качеството на свидетел е разпитана и М. Г. Л., управител на
магазин „Лидъл“ в гр.Благоевград, която с показанията си установява, че
жалбоподателят А. на процесната дата, време и място в магазин „Лидъл“ в
Благоевград, като клиент посещаващ магазина била помолена да си сложи
маска, на която молба тя е категорично отказала и влязла в магазина, след
което е извикана полиция. Полицаите след като се отзовали на място също
разговаряли с А., но тя отново атказала да сложи маска или предпазно
средство, поради което я помолили да напусне магазина, при което тя отново
е отказала. Служителите на полицията са я изчакали да излезе от магазина и й
съставили процесния АУАН.
От представената заповед № 244з-843 от 24.03.2020 г. на Директора на
ОДМВР – Благоевград се установява материалната и процесуална
компетентност на актосъставителя, да съставя актове за установяване на
административни нарушения по чл.209а от Закона за здравето.
От представената докладна записка УРИ 1899р-7453 от 23.04.2021 г.
изготвена по повод съставения АУАН бланков № 926040, изведен под №
1899а-113/17.04.2021 г. е видно, че по повод съставения акт е извършена
повторна проверка на обстоятелствата във връзка с констатираното с акта
нарушение по чл.63 ал.1 във връзка с чл.209а ал.1 от Закона за здравето, по
отношение на жалбоподателя Р. ЕМ. АТ., при която не са установени
нередности и е предложено на административнонаказващия орган да
издадена наказателно постановление за нарушение по чл.209а ал.1 от Закона
за здравето.
Представено е Становище на Началника на 01 РУ – Благоевград от
23.04.2021 г. (лист 24 от делото), с което същият предлага на
административнонаказващия орган – Директора на ОДМВР – Благоевград да
издаден наказателно постановление във връзка с констатираното с акта
нарушение по чл.63 ал.1 от Закона за здравето във връзка с чл.209а ал.1 от
Закона за здравето.
Със съдържанието на общоизвестната Заповед № РД-01-51/2021 г. на
Министъра на здравеопазването се установява, че във връзка с продължаване
на извънредната епидемична обстановка, свързана с разпространението на
3
COVID-19 на територията на страната и обявената с Решение № 72 от
26.01.2021 г на Министерски съвет, основание Закона за здравето, считано от
01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. са въведена противоепидемична мерки на
територията на страната, а именно: т.5. Всички физически или юридически
лица, които са собственици или управляват обекти с обществено
предназначение, търговски или други обекти, които предоставят услуги на
гражданите, освен мерките по т.1 – 4, прилагат и следните
противоепидемични мерки: а) организират дейността си по начин, който
осигурява спазване на дистанция най-малко 1,5 м. между лицата, на които
предоставя съответната услуга в помещение; б) осигурява дезинфектанти за
ръце на входа в обекта; в) създава организация за контрол на входа на обекта
по отношение на броя на влизащите лица и носенето на защитни маски за
лице; г) поставя на видно място информационна табели или итформират по
друг начин потребителите на услуги за задължително спазване на физическа
дистанция, хигиена на ръцете и носене на защитни маски на лицето при
посещение на съответния обект.; 7. Всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др. са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
Приложение № 3; 8. Всички лица, когато се намират на открити обществени
места, на които има струпване на хора и невъзможност за спазване на
физическа дистанция от 1,5 м., са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в Приложение № 3 и 10. По смисъла на т.7 и 8 „обществени“ са
местата, които са достъпни за гражданите и/или са предназначени за
обществено ползване.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
4
за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП изрично
е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение по Закона
за здравето. От внимателното проучване на акта и обжалваното НП се
установява, че и в двата документа при съставянето им подробно, точно и
ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението
елементи. Именно наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 от ЗАНН и
чл.57 ал.1 от ЗАНН. Изложеното мотивира съда да приеме, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството и ограничаване на правото му на
защита. Неоснователни са възраженията на защитата в тази насока, доколкото
жалбоподателя с връчването на съставеният АУАН е имал възможност да
разбере в какво нарушение е обвинен и въз основа на какви обстоятелства и
доказателства, а с подаването на жалба срещу така издаденото наказателно
постановление пред съда е упражнил в пълен обем и гарантираното му право
на защита. Освен изложеното допълнителни аргументи в подкрепа на горните
изводи съдът намира в разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, според която в
право на наказващият орган е да издаде наказателно постановление, дори и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, все обстоятелства които са приети за установени и за тях не се
спори от страните.
Съгласно разпоредбата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето, който
наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по
чл.63 ал.4 или 7 и чл.63а ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, като препращането и
към чл.63 ал.1 от Закона за здравето е коректно. Нормата на чл.209а ал.1 от
Закона за здравето съдържа в себе си както правило за поведение, така и
санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е
напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на
деянието е изпълнено. Отделно от това наказващият орган коректно е
цитирал кои точно разпоредби от коя точно заповед на министъра на
здравеопазването не е била изпълнена, поради което и съдът приема
нарушението осъществено от жалбоподателя. От обективна страна, безспорно
е установена самоличността на нарушителя, респ. авторството на
разглежданото деяние, като извършено от жалбоподателя Р. ЕМ. АТ.. Същото
представлява административно нарушение и правилно е квалифицирано от
5
административнонаказващия орган чл.209а ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 от
Закона за здравето, във връзка със Заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра
на здравеопазването. Правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателят
се е намирал на „обществено място“ по смисъла на заповедта. Под
„обществено място“ следва да се разбират и местата, които са общодостъпни
и/или са предназначени за обществено ползване. Няма спор, че мястото, на
което е бил установен жалбоподателят, заедно с множество хора е било
общодостъпно – факт, който се установява от показанията на актосъставителя
и свидетелите по акта и не се оспорва от защитата. Без значение е дали това
общодостъпно място е било пусто, безлюдно и т. н., като в конкретния случай
посредством събраните гласни доказателства се установява, че се касае за
голям хранителен магазин, в който е имало множество хора. Фактът, че
мястото е било общодостъпно го прави и „обществено място“, поради което и
забраната по т. I.7. на Заповед № РД-01-51/2021г. на Министъра на
здравеопазването е била в сила. В случая жалбоподателят се е намирала в
продължително време на закрито обществено място, респ. стояла е вътре в
търговския обект – магазин „Лидъл“, като е била наясно със съществуването
на забраната и не се е съобразила с нея, поради което и правилно контролните
органи са приели, че се касае за административно нарушение с посочената
правна квалификация и правилно са ангажирали
административнонаказателната отговорност на Р. ЕМ. АТ.. Възражението на
последната, че не осъществил състава на нарушението, съдът възприе като
неоснователно и недоказано, тъй като в тази връзка разпитаните свидетели
установиха, че жалбоподателят е била на посоченото общодостъпно
обществено място, където е установена и където й е съставен АУАН, като
демонстративно не е спазвала установената забранителна противоепидемична
мярка. Ето защо, съдът намира, че от събраните доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи, че на 17.04.2021 г. около 18.00 часа, когато с
Решение № 72 от 26.01.2021 г на Министерски съвет е постановено
продължаване на извънредната епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на Република България и са
били въведени със Заповед № РД-01-51/2021 г. на Министъра на
здравеопазването съответни противоепидемични мерки, считано от
01.01.2021 г. до 30.04.2021 г., жалбоподателят на общодостъпно закрито
обществено място, в магазин „Лидъл“, находящ се на бул.“Св. Димитър
Солунски“ № 26 в Благоевград е влизала в търговския обект и е пазарувала
без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, поставена на устата и носа, поради което и се установява по
безспорен начин от обективна страна извършването на процесното
нарушение.
Съдът намира процесното нарушение за доказано и от субективна
страна, тъй като жалбоподателят Р. ЕМ. АТ. е била наясно с въведените в
страната забрани по повод разпространението на COVID-19, но въпреки това
е била на закрито обществено място, с множество граждани, без да изпълни
6
разпоредбата и да постави защитна маска на лицето си, въпреки направените
и забележки от управителя на магазина и издадените разпореждания от
полицейските служители, отзовали се на място в магазина.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение
административно-наказващият орган законосъобразно е определил
административната санкция по вид и размер, съобразно чл.209а ал.4 във
връзка с чл.209а ал.1 от Закона за здравето. Законодателят в тази разпоредба е
предвидил за такова нарушения налагане на наказания „глоба” от 300 до 1000
лева, а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лева.
Административнонаказващият орган, като е съобразил разпоредбата на чл.27
от ЗАНН правилно е определил наказание в минимален размер, като е
съобразил, че нарушение като процесното е осъществено за първи път от Р.
ЕМ. АТ.. Именно наказание в такъв вид и размер съдът намира, че ще
осъществят целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира за нужно да отбележи и това, че конкретно нарушение, за
което жалбоподателят Р. ЕМ. АТ. е била санкционирана не е маловажно и за
него не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както е отразено и в
наказателното постановление. Маловажни са нарушенията, които разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се
отличават помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение“. В случая конкретното деяние не
се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл.28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Нещо повече по
делото посредством показанията на полицейските служители се установява,
че Р. ЕМ. АТ. се е намирала в магазин за хранителни стоки, заедно с голямо
множество граждани, което допълнително утежнява случая и увеличава риска
от зараза. Самото място на проверката – в хранително магазин и при наличие
на закрито място на концентрация на множество хора. Действително
нарушението е първо за Р. ЕМ. АТ., но това е взето предвид, при
индивидуализацията на наказанието, което е наложено минималния възможен
размер. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с
разпоредбата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето са особено значими и
неспазването им създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р. ЕМ. АТ.,
като издаденото наказателно постановление е законосъобразно и следва да се
потвърди изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 предл.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 244а-580 от
27.04.2021 г. на Директора на ОДМВР - Благоевград, с което на Р. ЕМ. АТ. с
ЕГН **********, с адрес: с....., обл..... за административно нарушение по
чл.209а ал.1 от Закона за здравето, на основание чл.209а ал.4 пр.2-ро от
Закона за здравето във връзка с чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8