№ 1875
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110214136 по описа за 2022
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Г. П. срещу Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 5573101, издаден от Столична дирекция на вътрешните
работи (СДВР) за това, че на 16.12.2021г. в 20:06 часа в гр. София, ул.
„Околовръстен път“ до № 28, с посока на движение от бул. „България“ към
бул. „Черни връх”, при ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с
пътен знак В26 в населено място, лек автомобил „****” с рег. № *** се
движил със скорост от 112 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на П. Г. П. е
наложена „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен и
неправилен. Оспорва се наложеното наказание по основание и размер. Твърди
се, че в Електронния фиш не били отразени правилно фактите и направените
констатации не отговаряли на обективната истина. П. твърди, че не е
собственик на лек автомобил „****” с рег. № ***. Жалбоподателят отрича да
е управлявал това моторно превозно средство (МПС) на 16.12.2021г. в 20:06
1
часа по ул. „Околовръстен път“ до № 28, с посока на движение от бул.
„България“ към бул. „Черни връх”. С тези аргументи се иска СРС да отмени
обжалвания Електронен фиш и да присъди в полза на жалбоподателя
направените от него разноски за адвокат.
Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 24.01.2023г. не се
явяват жалбоподателят П. Г. П., но се представлява от неговия защитник –
адв. К.. Тя заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред
съда адвокатът пледира за уважаване на жалбата, както и за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна СДВР се представлява от юрк. Д., която в съдебно
заседание на 24.01.2023г. заявява, че оспорва жалбата, а по време на
съдебните прения пледира за това жалбата да бъде оставена без уважение, тъй
като е неоснователна и недоказана. Процесуалният представител на
въззиваемата страна иска СРС да потвърди изцяло Електронния фиш. С оглед
изхода на делото се претендира и юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР. Освен това юрк. Д. прави и възражение за прекомерност на поисканото
адвокатско възнаграждение и обръща внимание, че според чл.2, ал.6 от
Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения - адвокатското възнаграждение
се дължи към момента на договора, а според представения договор за правна
защита и съдействие той е сключен септември месец 2022г., т.е. преди
последните законодателни промени в Наредбата. Освен това юрк. Д.
представя и писмени бележки, изготвени от гл. юрк. В., към които явилият се
пред съда процесуален представител на СДВР заявява, че се придържа.
Като реплика адв. К. посочва, че поисканото адвокатско
възнаграждение е при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата и
доколкото безплатната адвокатска помощ се присъжда при приключване на
делото и в зависимост от изхода му, се пледира за законосъобразност на
поисканото адвокатско възнаграждение.
Като последна реплика юрк. Д. казва, че няма какво да допълни.
В депозираните по делото писмени бележки на гл. юрк. В. се казва, че
процесната жалба е неоснователна, необоснована и недоказана. При издаване
на Електронния фиш били спазени разпоредбите на чл.188 от ЗДвП и чл.189,
ал.4 и сл. от ЗДвП. В него се съдържали всички законоустановени реквизити.
От приложените доказателства се установявало нарушението, което било
2
заснето с автоматизирано техническо средство, което било преминало
първоначална и последваща проверка. Според гл. юрк. В. по делото е
безспорно доказано, че жалбоподателят е осъществил нарушението. Иска се
съдът да кредитира приложения по делото снимков материал. Относно
наложеното административно наказание се казва, че то е правилно
индивидуализирано в законоустановения му размер. Цитира се §6, т.65 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП и се приема, че е налице и от
обективна, и от субективна страна съставът на нарушението по чл.21 от
ЗДвП. В писмените бележки се обръща внимание и на това, че са зачестили
напоследък пътно-транспортните произшествия в следствие на шофиране с
превишена скорост. С оглед на това поведението на жалбоподателя се приема
за укоримо, тъй като поставя в опасност не само своя, но и живота на другите
участници в движението. Поради това се иска обжалваният Електронен фиш
да бъде потвърден с цел реализиране на генералната превенция, а също и за
възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на
останалите членове на обществото относно шофирането с превишена скорост.
Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в случай, че същото надвишава минималния размер за
предоставения вид правна помощ съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли се за
потвърждаване на Електронния фиш и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
В писмо с вх. № 241053 от 08.11.2022г., с което жалбата и
административно-наказателната преписка са изпратени на СРС,
административно-наказващият орган е изложил принципните си съображения
относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от ДР на
ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува
законово разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189,
ал.4 от ЗДвП реквизити. Според чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила
Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но
това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в
сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за
съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН
и по отношение на Електронния фиш. В писмото на ОПП – СДВР се цитира и
3
§ 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено
и заснето с мобилна система за видеоконтрол тип «СПУКС» № 11743fo в гр.
София по Околовръстен път до № 28, с посока на движение от бул.
„България“ към бул. „Черни връх”. Казва се, че собственикът не е подал
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Заявява се, че техническото средство е
преминало последваща метрологична проверка. Твърди се, че системата за
контрол на скоростта е с вградено разпознаване на номера на МПС като при
всяко регистрирано нарушение устройството прави по пет снимки с
възможност да се проследи траекторията на автомобила. В ъглите на всяка
снимка имало маркери, които указвали положението на лазерния лъч върху
полето на наблюдението на камерата, а съединените линии на маркерите
указвали с точност местоположението на лазерния лъч върху конкретното
МПС. Твърди се, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани
по безспорен и категоричен начин; при издаването на Електронния фиш не са
допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено
правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да потвърди
издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „****” с рег. № *** (стар рег. № ***) е собственост на
П. Г. П. с ЕГН : **********.
На 16.12.2021г. в 20:06 часа в гр. София по ул. „Околовръстен път“ до
№ 28, с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Черни връх”,
скоростта на движение на това МПС била приблизително 116 км/час при
ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведена с пътен знак В26 в населено
място. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номер и комуникации тип ARH CAM S1 – автоматизирано техническо
средство/система (АТСС) вид «СПУКС» № 11743fo. Същата е одобрена и
вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 5126 на дата 07.09.2017г. със срок на валидност до
07.09.2027г. и за тази система за контрол на скоростта на МПС има издадено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за
4
измерване № 17.09.5126 и Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. От 01.03.2021г. до
04.03.2021г. тази система за контрол на скоростта на МПС е преминала
проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 10-С-ИСИС от
08.03.2021г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над
100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система рег. № 4332р-66947 от 17.12.2021г. за времето от 19.00
часа до 21.00 часа на 16.12.2021г. системата за контрол на скоростта на МПС,
преминала метрологична проверка, за която е издаден Протокол № 10-С-
ИСИС от 08.03.2021г. с годност за експлоатация до 08.03.2022г., е била
позиционирана в гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 28, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се по посока от бул. „България“
към бул. „Черни връх“ при стационарен режим на измерване и приближаваща
посока на задействане.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от
СДВР бил издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 5573101, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя П. Г.
П. (като собственик на МПС-то) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1
от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че разрешената скорост на
движение е 80 км/час; установената скорост на движение е 112 км/час и
превишаването на разрешената скорост е с 32 км/час.
Този Електронен фиш е връчен на П. Г. П. на 21.10.2022г. и е обжалван
с жалба, изпратена по пощата на 28.10.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно:
снимков материал (лист 8, лист 9, лист 10, лист 32, лист 35 и лист 37 от
делото); справка за собствеността на лек автомобил „****” с рег. № *** (стар
рег. № ***); Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-931 от
30.08.2016г.; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-66947 от 17.12.2021г. (лист 15 от делото); справка
от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К №
5
5573101 (лист 16 от делото); Ежедневна форма на отчет (лист 17 от делото);
справка картон на водача (лист 18 от делото); плик от жалба (лист 20 от
делото); писма от ОПП – СДВР с вх. № 291720 от 30.12.2022г., с вх. №
291847 от 30.12.2022г. и с вх. № 4271 от 06.01.2023г. (лист 31, лист 34 и лист
36 от делото); писмо от Столична община с вх. № 5018 от 09.01.2023г. с
приложена схема (лист 38-42 от делото); писмо от Български институт по
метрология с вх. № 8585 от 12.01.2023г. с приложени заверени копия от
Протокол от проверка № 10-С-ИСИС от 08.03.2021г., Допълнение №
20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 и Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126 - с приложения (лист 44-57 и лист 13 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са
непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат от държавен орган, т.е.
разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
От приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 (с приложение), Допълнение № 20.03.5126.2 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 (с приложение), Протокол от проверка № 10-С-
ИСИС от 08.03.2021г. и Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-66947 от 17.12.2021г. се
установява, че техническото средство, с което е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания,
преминало е метрологична проверка и съответно е било технически годно
към процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от
Протокола на лист 15 от делото се вижда, че за въпросното техническо
средство е издаден Протокол от проверка № 10-С-ИСИС от 08.03.2021г., то
следва, че посоченото в Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-66947 от 17.12.2021г.
автоматизирано техническо средство/система вид «СПУКС» № 11743fo е
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, за която са били
6
издадени цитираните по-горе Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и Допълненията към него. Същевременно посоченото в Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-66947 от 17.12.2021г. техническо средство («СПУКС» № 11743fo)
фигурира и в снимковия материал на лист 8 от делото. Това означава, че
именно това техническо средство е било използвано и при заснемането на
процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство, с
което е било установено процесното нарушение, е било въведено в
експлоатация съгласно нормативната уредба и е било годно да заснеме
скоростта на автомобила.
Настоящият съдебен състав кредитира Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-66947 от
17.12.2021г., тъй като той е годно, информативно, относимо, обективно и
достоверно писмено доказателство. От него се установява мястото, времето,
посоката на движение на контролираните МПС-та, както и първият и
последният номер на заснетите статични изображения.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен и чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. Видно от лист 15 от делото Протоколът за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-66947 от 17.12.2021г. съдържа всички реквизити според Приложението
към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото
средство е 16.12.2021г., а датата 17.12.2021г. е датата на регистриране на
документа под № 4332р-66947. Посочени са имената и подписите на лицата,
които са разположили АТСС и проверили въпросния Протокол. В Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-66947 от 17.12.2021г. са посочени общият брой на констатираните
нарушения, вид и номер на ползваното техническо средство, както и това, че
то е преминало метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 10-
С-ИСИС от 08.03.2021г. с годност за експлоатация до 08.03.2022г.
Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от
лист 10 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване
7
на автоматизирано техническо средство или система отговаря на
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав кредитира и Ежедневната форма на отчет от
16.12.2021г., тъй като е годно, информативно, относимо, обективно,
достоверно доказателство, което изцяло се подкрепя от кредитирания по-горе
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.
Въз основа на Ежедневната форма на отчет и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-66947 от
17.12.2021г. се установява, че от 19.00 часа до 21.00 часа на 16.12.2021г.
(което включва и процесния час – 20:06 часа) техническо средство «СПУКС»
№ 11743fo е било позиционирано в град София, ул. „Околовръстен път” до №
28, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от бул.
„България“ към бул. „Черни връх“ при ограничение на скоростта 80 км/час,
въведено в пътен знак В26 в населено място. За наличието на ограничение на
скоростта от 80 км/час данни се съдържат и в снимките на лист 9, лист 32,
лист 35 и лист 37 от делото, придружени от писмата от ОПП – СДВР на лист
31, лист 34 и лист 36 от делото, както и в писмото от Столична община с вх.
№ 5018 от 09.01.2023г. с приложена схема.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП
(„изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”) съдът
кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. Посредством снимките
/приложени по делото/ се установява не само къде е позиционирано АТСС и
какво е било ограничението на скоростта на това място, но и какъв е
регистрационният номер на автомобила, който е разпознат от системата;
датата, часа и мястото на извършване на нарушението, а също и конкретно
измерената скорост на движение. Този снимков материал представлява
веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на
заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и
информативно доказателствено средство и съответно го кредитира.
Доколкото в номера на снимката е цитирано техническо средство с №
8
11743fo, съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с
техническото средство, описано в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-66947 от
17.12.2021г. Освен номера на техническото средство, между снимката на лист
8 от делото и Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-66947 от 17.12.2021г. има припокриване
и касателно мястото, датата и часа, поради което за съда не възниква
съмнение, че снимката на лист 8 от делото е направена именно с техническото
средство, описано в кредитираните по-горе писмени доказателства.
Съдът се доверява изцяло и на писмото от Столична община с вх. №
5018 от 09.01.2023г. с приложена схема (лист 38-42 от делото), както и на
писмата от ОПП – СДВР с приложен снимков материал към тях (лист 31-32,
лист 34-35 и и лист 36-37 от делото), тъй като те се явяват информативни,
достоверни и непредубедени писмени доказателства. От тях се установява, че
на процесното място към 16.12.2021г. е имало ограничение на скоростта,
въведено с пътен знак В26, което е било 80 км/час в населено място. Освен от
схемата на Столична община и снимките на лист 9, лист 32, лист 35 и лист 37
от делото, ограничението на скоростта на процесното място, както и
наличието на пътен знак В26 към датата на деянието се установява и от
кредитираните по-горе Ежедневната форма за отчет и Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-66947 от 17.12.2021г.
Приложените на лист 11, лист 16 и лист 18-19 от делото справки са
издадени от държавен орган и разполагат с доказателствената сила за
удостоверените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и
установява, че лек автомобил „****” с рег. № *** е имал стар рег. № *** и
собственик на това МПС е именно жалбоподателят П. Г. П., който има и
предходни нарушения на ЗДвП и е получил процесния Електронен фиш на
21.10.2022г.
Пликът на лист 20 от делото има достоверна дата на пощенското
клеймо. Поради това СРС дава вяра и на това писмено доказателство и
съответно приема, че жалбата срещу Електронен фиш Серия К № 5573101 e
била подадена по пощата на дата 28.10.2022г.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от
9
30.08.2016г. е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ
с доказателствена сила. Поради това съдът кредитира тази Заповед и
установява, че конкретно съставеният Електронен фиш отговаря на одобрения
образец.
Установената фактология и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален
срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна в процеса.
Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР
на ЗДвП Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи”. В същия
смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане)
и изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния
фиш, регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със
съдържанието на обжалвания Електронен фиш, съдът приема, че последният
отговаря на всички законови изисквания – посочена е териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/;
10
мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на
заснетото МПС и собственикът на същото. Дали посочената в Електронния
фиш скорост е действително измерената и дали е приспадната допустимата
грешка на техническото средство при измерване на скоростта в полза на
нарушителя е въпрос по същество. Доколкото в Електронния фиш има
записана разрешена скорост и установена скорост на движение на МПС-то
(като втората е по-голяма от първата), съдът не счита, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой от
задължителните реквизити на Електронния фиш. В него е описано
нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.2, вр. ал.1
от ЗДвП. Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано,
посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението,
отбелязано е мястото, наличието на пътен знак и въведеното с него
ограничение на скорост в населено място. Отбелязана е наложената на
основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба /в размер на 400 лева/ като е указано
в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за
процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки. От гореизложеното следва, че в
съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден процесният Електронен фиш.
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно
приравняване между Електронен фиш и Наказателно постановление.
Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление, но това приравняване е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или
реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по
отношение на Електронния фиш. Именно поради това за Електронния фиш не
важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от ЗАНН
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че
съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
11
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае
издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията
на ЗДвП от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в
който е било монтирано автоматизираното техническо средство при
заснемане на нарушението. Задължително условие за санкционирането с
Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство. С
измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19/13.03.2015г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се
намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само
го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния административен съд, с
12
което реализирането на административно-наказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за
контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината
на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни и
стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган /Български институт по
метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ : измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система. Доколкото този процес по обработка на
информацията и издаването на Електронен фиш става не при установяване на
нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на самия Електронен
фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява
неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на
нарушението 16.12.2021г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2,
т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от 05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на
пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от
пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на
13
закона, то към 16.12.2021г. не е било необходимо участъкът, в който се е
извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е
бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха
преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането на
посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания
видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество :
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от
снимковия материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо
средство е измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час
и място. По делото са налице доказателства за техническата изправност и
годност на това техническо средство да регистрира скоростта на движение на
МПС-та, вкл. и да разпознава номера на превозното средство, чиято скорост е
заснета. В конкретния случай е била установена (заснета) скорост на
движение 116 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3 %
при скорост над 100 км/ч. съдът приема, че заснетият автомобил се е движил
с поне 112 км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото
Протокол от проверка № 10-С-ИСИС от 08.03.2021г., според който грешката
при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч.
при скорост до 100 км/ч. и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него
фигурира като „установена“ скоростта от 112 км/час. Доколкото от
приложената на лист 8 от делото снимка следва, че измерената скорост на
движение на лек автомобил с рег. № *** е 116 км/ч., то след приспадане на
толеранса от 3 %, следва да се приеме, че автомобилът се е движил със
скорост от поне 112 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от
действително измерената скорост от 116 км/час.
От схемата на Столична община и от снимките на лист 9, лист 32, лист
35 и лист 37 от делото, писмата от ОПП – СДВР, Ежедневната форма за отчет
и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
14
система с рег. № 4332р-66947 от 17.12.2021г. се установява, че на въпросното
място към 16.12.2021г. ограничението на скоростта е било 80 км/час в
населено място, въведено с пътен знак В26.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 116 км/ч. при
ограничение на скоростта 80 км/ч. в населено място, въведено с пътен знак
В26, водачът на автомобил „****” с рег. № *** е извършил нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението
при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта
на движение в населено място, въведена с пътен знак В26. Движейки се на
посочените в Електронния фиш място и време със скорост от поне 112 км/ч.
(след приспаднатия толеранс в полза на водача) обективно е реализиран
съставът на административното нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Превишението на разрешената скорост от 80 км/ч. (след приспаднатия
толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването
на скоростта с техническото средство) е с 32 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е
извършено при пряк умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае
задължението си по ЗДвП, че в населено място не следва да управлява МПС
със скорост над зададеното ограничение с пътен знак В26 и че щом е
измерена скорост от поне 112 км/ч., при наличието на пътен знак, указващ, че
ограничението на скоростта е 80 км/час на процесното място, значи е
съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено – опасните последици.
От приложената справка на лист 11 от делото е видно, че собственик на
автомобила (със стар рег. № *** и нов рег. № ***) е жалбоподателят П. Г. П..
Тук е моментът да се посочи, че релевираните от П. твърдения в жалбата, че
заснетото МПС не е негово и че не го е управлявал на процесните дата, час,
място и посока на движение, са останали недоказани и голословни. Според
чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Доколкото на 21.10.2022г. Електронният фиш е бил връчен и на
същата дата П. е упълномощил адв. К. да обжалва Ерлектронен фиш Серия К
15
№ 5573101 и въпреки, че жалбоподателят е знаел, че срещу него има издаден
Електронен фиш, той не е подал в законоустановения 14-дневен срок
декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час (с
оглед нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, разяснена и в самия Електронен фиш),
настоящият съдебен състав счита, че в случая именно с оглед на цитираните
по-горе законови разпоредби следва да се ангажира административно-
наказателната отговорност на П. Г. П. – като собственик на МПС-то, който не
е посочил друго лице, което да е управлявало автомобила на посочените в
Електронния фиш дата, час и място.
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 32 км/ч.
над ограничението от 80 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 %) и
начина, по който законодателят е определил да се санкционира
административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на П. Г. П. (като собственик на МПС,
недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице или че друго лице
е собственик на МПС-то) следва да се определи „глоба“ в размер на 400 лева,
тъй като според чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП при превишаване на разрешената
скорост от 31 до 40 км/час в населено място нарушителят се наказва с глоба в
размер на 400 лева. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд
размер. Това не позволява на съда да прави преценка за смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това обжалваният
Електронен фиш се явява законосъобразен и в частта относно наложеното с
него административно наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това
жалбоподателят има и други нарушения по ЗДвП, поради което не е лице с
ниска степен на обществена опасност. Процесното нарушение е типичен
пример на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и не представлява
маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че
следва да потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен,
законосъобразен и при справедлив и законоустановен размер на наказанието.
С оглед изхода на делото разноски в полза на жалбоподателя не следва
да се присъждат.
16
По време на съдебните прения пред СРС юрк. Д., както и в писмените
бележки гл. юрк. В. са поискали присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото
производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на
АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с
вида и количеството на извършената дейност и да се определи според
Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150
лева. В случая по настоящото дело е имало само едно открито съдебно
заседание пред СРС, НО, 10 състав с участието на юрк. Д., което е било с
продължителност под 15 минути. В писмените бележки на гл. юрк. В. са
изложени принципни съображения по съществото на спора. Заради това и
доколкото конкретният правен спор не се отличават с фактическа или правна
сложност, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, т.е. 80 (осемдесет)
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 5573101, издаден от
СДВР, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП на П. Г. П. е наложена „глоба” в
размер на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА П. Г. П. с ЕГН : ********** да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи за направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
град по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено.
17
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18