№ 32617
гр. София, 01.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110144572 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 01.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
първи декември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров ч. гр. д. № 44572/2022 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба (неправилно именувана „частна жалба“) с вх. № 243963/10.11.2022
г. от Център за спешна медицинска помощ – София, с която е поискано изменение на
Протоколно определение от 10.11.2022 г., постановено по гр. д. № 44572/2022 г по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските. Твърди, че в случая разноските на ищеца
следвало да останат в негова тежест. Поддържа, че се дължало юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Иска изменение на определението в частта
за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като са развити
съображения, че правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК предвиждало присъждането на разноски в
полза на ответника, но само когато не била налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Твърди,
че в случая причина за производството е поведението на ответника, което обосновава.
Поддържа, че в случая е ирелевантен въпроса, че производството се прекратявало поради
липса на правен интерес, тъй като причина за това било поведението на ответника, което
аргументира. Иска оставяне на молбата без уважение.
Съдът като взе предвид становищата на страните и представените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради
което същата е процесуално допустима, но разгледа по същество е неоснователно, като
съображенията за това са следните:
1
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. А
съгласно правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК Ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото.
В случая, съдът намира, че се изисква извършването на граматическо, систематично и
телеологическо тълкуване на посочените разпоредби, за да се достигне до действителната
воля на законодателя.
Преди извършването на самото тълкуване следва да се спомене факта, че настоящият
съдебен състав намира, че макар въпросът за наличието на правен интерес като абсолютна
задължителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск (в
процесуален смисъл) да касае правото на ищеца, то в случая с оглед спецификата на делото
(трудов спор), то с поведението си ответника е станал причина за отпадане на правния
интерес от воденето на производството, поради което съдът счита, че принципно именно
поведението на ответника е станало причина за предявяване на иска, като последващото му
процесуално поведение, което е довело до отпадане на правния интерес е принципно
ирелевантно. Нещо повече – с подаването на отговора на исковата молба претенцията на
ищеца е оспорена.
Правилно ответникът по молбата отбелязва, че правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК е
приложимо, но само когато не може да намери приложение чл. 78, ал. 2 ГПК. От
граматическото и систематичното тълкуване (вкл. с оглед последователността на
разпоредбите) следва извод, че законодателят е предвидил, че разноските остават в тежест
на ищеца за предявен иск, за които ответника не е станал причина – не е спорил за правото
извънсъдебно, признал го (вкл. при липса на спор още с отговора на исковата молба) и т. н.
Когато обаче е налице обратната хипотеза, приложението на ал. 2 на чл. 78 ГПК, изключва
приложението на ал. 4 ГПК. За да се присъдят разноски на ответника при прекратяването на
производството се изисква да не може да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 2
ГПК. Противното, включително с оглед процесната ситуация би довело до правно и
житейският абсурд, че поведението на ответника е станало причина за недопустимост на
иска (поради отпадане на правния интерес), но разноските на ищеца не само следва да
останат в негова полза, но и ищеца следва да заплати разноски на ответника. Отговорността
за разноски не предполага подобен правен non sense, а предполага обективна отговорност за
„процесуален деликт“, с който една страна с поведението си (извънпроцесуално,
процесуално или и двете) е станала причина, за да се ангажира неоснователно
имущественият патримониум на другата страна. Не може да се допусне хипотеза при която е
възможно правният интерес от претенцията да отпадне заради поведение на насрещната
страна, но въпреки това да не се присъдят разноски. Напротив – в случая ответникът е
станал причина за производството по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, което изключва
приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК. В този смисъл вж. напр. Определение № 50226 от
18.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2535/2022 г., II г. о., ГК; Определение № 201 от
19.08.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2078/2022 г., I г. о., ГК – в което изрично е застъпено, че
„когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от
иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства /след подаване на исковата
молба/, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на
направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството
съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на
производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за
предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от
страните. В този смисъл са определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021 г. на ІІ-
ро т. о., и посочените в него: определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на
ІV-то г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ІV-то г. о.,
определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ІV-то г. о., определение №
2
277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на I-во г. о.“.
Следователно молбата е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба (неправилно именувана „частна жалба“) с вх. №
243963/10.11.2022 г. от ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – СОФИЯ,
БУЛСТАТ: ......., с която е поискано изменение на Протоколно определение от 10.11.2022 г.,
постановено по гр. д. № 44572/2022 г по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийският градски съд с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3