№ 14090
гр. С., 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110124037 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Застрахователно акционерно
дружество О. - З.“ АД срещу „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД
осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 626,05 лв.,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение, с
включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 05.05.2022 г. до
окончателното изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 56,18
лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 626,05 лв., за периода от
16.06.2021 г. до 04.05.2022 г.
Ищецът твърди, че на 02.04.2021 г., около 21.00 ч, в гр. С., на бул. „Н. П.“ в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено З. по застраховка
„Каско” за автомобил „Тойота“, модел „Ленд Крузер“, рег. № СА **** СМ, е
реализирано събитие – ПТП, е настъпило застрахователно събитие - ПТП, между
застрахования при него лек автомобил и лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ ****
МХ. Сочи, че вина за настъпването му имал водачът на лек автомобил „Ауди А6“, рег.
№ СВ **** МХ – В. П., който поради неспазване на необходимата дистанция се
блъснал с движещия пред него автомобил, застрахован при ищеца. Твърди, че в
причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него
автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
611,05 лв. Поддържа, че по отношение на лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ ****
МХ към дата на ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, като с оглед извършеното плащане възникнало регресното му
вземане срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че
1
ответникът е бил поканен да заплати сумата от 626,05 лв. включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., но не последвало плащане, а отказ от 16.06.2021 г. Иска се
от съда да постанови решение, с което да осъди ответника до му заплати посочените
по-горе суми.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на
пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите
вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“
водач. Твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е на водача на
застрахования при ищеца автомобил, а при условията на евентуалност навежда
възражение за съпричиняване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че
ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в
исковата молба – 611,05 лв.; наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.
За установяване на спорните въпроси относно изясняване на механизма на
процесното ПТП и причинно-следствената връзка между същото и щетите по
увредения автомобил са събрани писмени доказателства, изслушано е заключение по
съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) и са събрани гласни доказателствени
средства.
Съгласно приложен по делото двустранен протокол за ПТП, такова е настъпило
на 02.04.2021 г. в 21 часа в гр. С. на бул. „Н. П.“, при което лек автомобил „Ауди А6“,
рег. № СВ **** МХ при смяна на лентите се блъска с намиращия се пред него
автомобил „Тойота Ленд Крузер“, рег. № СА **** СМ.
Заключението на вещото лице в частта относно механизма на събитието, е
изготвено в два варианта. Според първия от тях, изготвен при условие да се
възприемат фактическите обстоятелства в исковата молба и уведомление за щета,
процесното ПТП е настъпило на бул. „Н. П.“, при което лек автомобил „Ауди А6“, рег.
№ СВ **** МХ при смяна на лентите се блъска с намиращия се пред него автомобил
„Тойота Ленд Крузер“, рег. № СА **** СМ. При този вариант, причина за
настъпването на ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ
**** МХ. Според втория вариант, при възприемане на фактическата обстановка от
2
отговора на исковата молба и заявление за изплащане на обезщетение, ПТП е
настъпило но ул. „Гурко“, където спрелият на червен сигнал на светофарната уредба
автомобил „Тойота Ленд Крузер“, рег. № СА **** СМ е потеглило на заден ход и е
реализирало ПТП с намиращия се зад него лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ ****
МХ, като при втория вариант причина за настъпване на ПТП е поведението на водача
на автомобил „Тойота Ленд Крузер“, рег. № СА **** СМ. Според заключението
всички вреди по лек автомобил „Тойота Ленд Крузер“, рег. № СА **** СМ (счупена
задна броня), са в причинна връзка с процесното ПТП. Стойността необходима за
възстановяване на същия, изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е
2456,70 лв. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно,
като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото
доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи.
За установяване на механизма на деянието са събрани и гласни доказателствени
средства, от които се потвърждава механизмът на ПТП, описан във втория вариант на
заключението по САТЕ. От разпита на свидетеля В. П., водачът на лек автомобил
„Ауди А6“, рег. № СВ **** МХ, се установява, че процесното ПТП е настъпило на ул.
„Гурко“ на кръстовището, което прави с бул. „В. Левски“, където платното за движение
прави разширение. Свидетелят се движел по ул. „Гурко“ в посока стадион „В. Левски“.
Свидетелят сочи, че пред него имало джип, зад който той спрял, и двата автомобила
изчаквали на червено, при което спрелият отпред автомобил върнал назад и ударил
спрелия зад него автомобил, управляван от водача П.. Твърди, че другият водач си
признал за вината, при което не е имало спор за нея, а протоколът за ПТП бил изцяло
попълнен от другия участник, като причината за това била, че свидетелят П. преди това
не бил попълвал такъв протокол. При предявяване на протокола за ПТП разпитаният
свидетел сочи, че няма представа защо е отбелязано ударът да е настъпил при смяна на
лентите. Щетите по неговия автомобил били ляв фар, броня, паднал номер и един
халоген.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като дадени добросъвестно пред
първоинстанционния съд, отличаващи се с правдивост, логичност и последователност,
възпроизвеждащи правнорелеванти обстоятелства и отразяващи преките впечатления
на свидетеля, който е бил непосредствен участник в процесното събитие. При разпита
на свидетеля в съдебното заседание същият дава категорични и подробни отговори за
точното място на събитието, посоката на движение и обстоятелствата, при които е
настъпило, при което за съда не се поражда съмнение за тяхната правдивост.
Събраните гласни доказателства, като кореспондиращи и със заключението на вещото
лице, дадено във втория изготвен вариант, преценени в съвкупност, служат на съда
като достоверни данни за установяване на правнорелевантните обстоятелства. Въз
основа на тези показания, съдът приема, че ударът между процесните ППС е настъпил
поради поведението на водача на автомобил „Тойота Ленд Крузер“, рег. № СА ****
СМ.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане главен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на
лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
3
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено З. по
застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2)
противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди
(деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното обезщетение, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата, както и
доказване на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
С оглед отделените като безспорни обстоятелства, спорните въпроси се свеждат
до установяване на механизма, причинно-следствената връзка и оборване на вината на
делинквента, респективно доказване на изключителната вина на увреденото лице или
съпричиняване.
Описаният в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, а
именно при смяна на лентите лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** МХ се блъска
с намиращия се пред него автомобил „Тойота Ленд Крузер“, рег. № СА **** СМ, не се
установява по делото. Така описаният механизъм е отразен в част от писмените
доказателства по делото – двустранен констативен протокол (л. 6), подписан и от
двамата водачи, и в уведомление за щета (л. 8), в което се прави препращане към
протокола. Същото обаче на първо място не кореспондира с друга част от
представените писмени доказателства, а именно заявление за изплащане на
обезщетение (л. 39), в което е посочен съществено различен механизъм – на червен
светофар спрелия отпред автомобил „Тойота Ленд Крузер“, рег. № СА **** СМ дава
назад и се удря в спрелия зад него „Ауди А6“, рег. № СВ **** МХ. Несъответствието
между тези писмени доказателства касае не само механизма на събитието, но и
мястото, на което се е случило. В протокола на ПТП е отразено, че то е настъпило на
бул. „Н. П.“, а в заявлението за изплащане на обезщетение – на ул. „Гурко“. Описаните
в последното фактически обстоятелства се подкрепят от изслушаните в съдебно
заседание гласни доказателствена при разпита на св. Валентин П., водач на „Ауди А6“,
рег. № СВ **** МХ. Същите не само кореспондират с извънсъдебните писмени
изявления на самия свидетел, но и при разпита на последния прави впечатление
тяхната вътрешна непротиворечивост, свидетелят отговаря на поставените въпроси
убедително и без колебание, като дава подробности за мястото, на което е настъпило
събитието, посоката на движение и детайли от пътната обстановка, което дава на
настоящата инстанция убеждение за добросъвестност и достоверност на показанията.
Въз основа на същите съдът приема за действително реализиран описаният в отговора
на исковата молба механизъм на събитието, при което ударът е настъпил при движение
на автомобил „Тойота Ленд Крузер“, рег. № СА **** СМ назад, при което същият се е
4
блъснал в спрелия зад него лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** МХ.
Двустранно подписаният протокол за ПТП, отразяващ противоречива
обстановка, отразена и в обстоятелствената част на исковата молба, не е в състояние да
разколебае формирания извод. Последният, като частен свидетелстващ документ, не се
ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него изявления,
като същите се преценяват в съвкупност с останалите материали по делото. Дори
когато същият възпроизвежда изявления, съставляващи извънсъдебно признание на
неизгоден за страната факт, доказателствената стойност на същото отново следва да се
преценява с оглед всички останали материали по делото. В случая подписаното от св.
П. изявление, дори не представлява признание на неизгоден факт по смисъла на
разпоредбата на чл. 175 ГПК, доколкото той не е страна по делото, а трето
незаинтересовано от изхода му лице. Последното съображение несъмнено също
навежда към убеждението за истинност на дадените пред съда показания, въз основа на
които съдът преценява, че поведението на водача на лек автомобил „Ауди А6“, рег. №
СВ **** МХ е правомерно. При този извод, недоказано остава и възражението за
съпричиняване.
Ето защо, предвид неустановяване на противоправност на поведението на водача
на застрахования при ответника автомобил, предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
С оглед неоснователността на главния иск, на отхвърляне подлежи и
акцесорната претенция.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът.
Ответникът претендира разноски в размер на 340 лв. (200 лв. депозит за САТЕ,
40 лв. депозит за свидетел и 100 лв. юрисконсулско възнаграждение). Ето защо
предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 340 лв., представляваща разноски по делото,
съразмерно на уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество О. - З.“
АД, ЕИК ********* срещу „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК
********* осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от
626,05 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
05.05.2022 г. до окончателното изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 56,18 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 626,05 лв., за
5
периода от 16.06.2021 г. до 04.05.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Застрахователно акционерно
дружество О. - З.“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество А.“ АД, ЕИК ********* сумата от сумата от 340 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6