№ 13153
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. П.
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110144132 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявен от И. И. С. срещу „Инжексим“ ООД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 125, ал. 3 от ТЗ, ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 15000,00 лв., претендирана като
частичен иск от сума в общ размер на 80000,00 лв., от своя страна
представляващ 8 % от стойността на дружествен дял от капитала на ответното
дружество, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 27.07.2021 г., до окончателното плащане на вземането.
Ищцата твърди, че е била съдружник в търговско дружество
„ИНЖЕКСИМ“ ООД и притежавала общо 8 /осем/ дяла от общо 100 /сто/ дяла
от капитала на дружеството, всеки един с номинална стойност от 50 /петдесет
лева/, на обща стойност от 400 лв. /четиристотин лева/, равняващи се на 8 %
/осем процента/ от капитала. На 23.04.2018 г. чрез нотариална покана й били
връчени Предупреждение за изключване от 15.04.2018 г. на основание чл. 126,
ал. 3, т.1 от ТЗ, както и Покана от 16.04.2018 г. за свикване на общо събрание
на съдружниците в дружеството, с дневен ред изключването й от дружеството
като съдружник. Посочва, че с на извънредно общо събрание на
съдружниците, проведено на дата 22.05.2018 г. е била изключена от
„ИНЖЕКСИМ“ ООД. Сочи, че членственото й правоотношение е било
прекратено на 22.05.2018 г., като към този момент възникнало правото да
получи равностойността на дела й към счетоводния баланс към 31.05.2018 г.
1
Твърди, че от 2008 г. „ИНЖЕКСИМ“ ООД е бил собственик на капитала на
„БЛАГОУСТРОЙСТВО И КОМУНАЛНО СТОПАНСТВО“ ЕАД, ЕИК
*********, чийто капитал е в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди
лева/,формиран от 50 000 броя поименни, безналични акции. Твърди, че
дружество е било собственик на няколко значителни по стойността си
недвижими имота в гр. София, а именно: а/ недвижим имот, находящ се в
жилищна сграда в гр. София, адрес /сто тридесет и девет/, а именно
АПАРТАМЕНТ № 3 /три/, вход „Б“, на II /втори/ жилищен етаж, със застроена
площ от 101.82 / сто и едно цяло и осемдесет и две стотни / кв.м., състоящ се
от входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, две спални, баня с
тоалетна, тоалетна, два балкона, заедно с МАЗЕ № 22 /двадесет и две/ на вход
„Б“, с площ от 9.88 / девет цяло и осемдесет и осем стотни / кв.м., заедно с
1.734 % идеални части, равняващи се на 15.44 /петнадесет цяло и четиридесет
и четири стотни / кв. м. от ОБЩИТЕ ЧАСТИ НА СГРАДАТА и от ПРАВОТО
НА СТРОЕЖ върху мястото, върху което е построена сградата,
представляващо парцел II - 424, 425 / втори за имот планоснимачен номер
четиристотин двадесет и четири и имот планоснимачен номер четиристотин
двадесет и пет/, от квартал 53 / петдесет и трети/ по плана на гр. София,
местност „Иван Вазов“, целият парцел е площ от 1126 /хиляда сто двадесет и
шест/ кв.м., б/ недвижим имот, находящ се в жилищна сграда в гр. София,
адрес /сто тридесет и девет/, а именно АПАРТАМЕНТ № 4 /четири/, вход „Б“,
на II /втори/ жилищен етаж, със застроена площ от 72.17 /седемдесет и две
цяло и седемнадесет стотни/ кв. м, състоящ се от входно антре, дневна с
трапезария, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, два балкона, заедно с
МАЗЕ № 24/двадесет и четири/ на вход „Б“, с площ от 3.56 / три цяло и
петдесет и шест стотни / кв.м, заедно с 1.182 % /едно цяло сто осемдесет и две
хилядни върху сто / идеални части, равняващи се на 10,47 / десет цяло и
четиридесет седем стотни/ кв.м. от ОБЩИТЕ ЧАСТИ НА СГРАДАТА и от
ПРАВОТО НА СТРОЕЖ върху мястото, върху което е построена сградата,
представляващо парцел II - 424, 425 /втори за имот планоснимачен номер
четиристотин двадесет и четири и имот планоснимачен номер четиристотин
двадесет и пет/ от квартал 53 / петдесет и трети/ по плана на гр. София,
местност “Иван Вазов“ целият парцел с площ от 1126 /хиляда сто двадесет и
шест/ кв.м. в/ недвижим имот, находящ се в жилищна сграда в гр. София,
адрес /сто тридесет и девет/, а именно АПАРТАМЕНТ № 7 /седем/, вход „А“,
2
на II /втори/ жилищен етаж, със застроена площ от 90.79 кв. м. състоящ се от
входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, две спални, баня с
тоалетна, тоалетна, два балкона, заедно с МАЗЕ № 11 /единадесет/ на вход
„А“, с площ от 3.99 /три цяло и деветдесет и девет стотни/ кв.м., заедно с 1.475
% / едно цяло четиристотин седемдесет и пет хилядни върху сто/ идеални
части, равняващи се на 13.09 / тринадесет цяло и девет стотни / кв.м. от
ОБЩИТЕ ЧАСТИ НА СГРАДАТА и от ПРАВОТО НА СТРОЕЖ върху
мястото, върху което е била построена сградата , представляващо парцел II -
424, 425 /втори за имот планоснимачен номер четиристотин двадесет и четири
и имот планоснимачен номер четиристотин двадесет и пет/, от квартал 53
/петдесет и трети/, по плана на гр. София, местност „Иван Вазов“, целият
парцел с площ от 1126 /хиляда сто двадесет и шест/ кв. м. Твърдим че на
26.11.2019 г. дружеството е продало и недвижим имот - ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в град София, местността Кръстова вада", цялото от 1002 /хиляда
и два/ квадратни метра, с неуредени сметки по регулация за 133 /сто тридесет
и три/ кв.метра, съставляващо парцел VII-1345 /парцел седми, отреден за имот
с планоснимачен номер хиляда триста четиридесет и пет/, в квартал 135 /сто
тридесет и пет/ по плана на град София, местността „Кръстева вада“, при
съседи: парцел VI-1551 / парцел шести за имот с планоснимачен номер хиляда
петстотин петдесет и едно/, парцел VIII - 1345 /парцел осми за имот с
планоснимачен номер хиляда триста четирдесет и пет/ улица, както и
недвижим имот - ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. София, местността
„Кръстова вада“, цялото от 457 /четиристотин петдесет и седем/ квадратни
метра, с неуредени сметки по регулация за 4 /четири/ квадратни метра,
съставляващо парцел VIII - 1345 /парцел осми, отреден за имот
планоснимачен номер хиляда триста четиридесет и пети/, в квартал 137 /сто
тридесет и седем/ по плана на град София, местността „Кръстова вада“, при
съседи: парцел VI-1551 / парцел шести за имот с планоснимачен номер хиляда
петстотин петдесет и едно/, парцел VII-1345 /парцел седми отреден за имот с
планоснимачен номер хиляда триста четир! десет и пети/, улица, парцел
IX[1]1345 /парцел девети отреден за имот с пл. номер хиляда триста
четиридесет и пети/, парцел Х-1551 /парцел десети отреден за имот с пл.номер
хиляда петстотин петдесет и едно/. Твърди, че на 26.11.2019 г. дружеството е
продало за цена от общо 300 000 евро без ДДС два поземлени имота находящи
се гр. София, район Лозенец, представляващи поземлени имоти с
3
идентификатори № 68134.904.1345 и № 68134.904.2904 с подробно описание
съгласно приложен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
№ 20, том V, peг. № 13087, дело № 744/2019 г. на Нотариус В.М.. Счита, че
към 30.05.2018 г. чистата стойност на имуществото на дружеството е било в
размер на около 1000 000 лв. /един милион лева, поради което на нея се
полагала сума около 100 000 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаването
на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявени иск като неоснователен и счита
исковата молба за нередовна. Оспорва твърдението, че ищцата е била
съдружник в ответното дружество и е притежавала дялове от него. Оспорва,
че е развивало дейността, твърдяна от ищцата, както и че дружеството е
собственик на твърдените имоти. Оспорва, че имуществото му към 31.05.2018
г. е било на стойност около 1000000,00 лева. С оглед изложеното моли за
отхвърлянето на предявения иск като неоснователен.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативното
наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: ищецът да
е бил съдружник в ответното дружество; настъпило прекратяване на
участието му в дружеството на някое от основанията по чл. 125, ал. 1 ТЗ – в
случая на основание чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ – поради изключване на 22.05.2018
г.; размера на дела на съдружника в капитала на ответното дружество;
стойността на дружествения му дял, изчислен въз основа на междинен
счетоводен баланс, изготвен към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването на членството.
В тежест на ищеца е било при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на тези предпоставки, за което на същия изрично е било
указано с доклада по делото.
От представените от ищеца доказателства обаче не може да се установи
по безспорен начин наличието на първата и главна предпоставка, а именно, че
4
ищецът е бил съдружник в ответното дружество със съответния дял в капитала
на последното, а осъществяването на този факт изрично е било оспорено от
ответника с отговора на исковата молба, както и че членственото
правоотношение на ищеца е било прекратено поради изключване именно на
22.05.2018 г. При това положение е безпредметно да се обсъжда наличието на
останалите предпоставки, обуславящи основателността на исковата
претенция. Неблагоприятните последици от неустановяването на тези правно
релевантни факти, които се изразяват в отхвърляне на исковата претенция,
следва да се понесат от страната, чиято е била доказателствената тежест –
ищеца.
Предвид изложеното исковата претенция се явява неоснователна и като
такава същата следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има само ответникът. Същият претендира и доказва разноски в общ
размер на 8460,00 лв. с вкл. ДДС, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ищецът своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможност
за страната, в случай, че заплатеното от насрещната страна възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, да поиска от съответния орган да определи по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Предявен е иск с правно основание по чл. 125, ал. 3 ТЗ при материален
интерес от 15000,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от
НМРАВ в приложимата към 21.03.2023 г. редакция, при материален интерес
от 15000,00 лв. минималния размер на адвокатското възнаграждение за
исковото производство възлиза на 1750,00 лв. (1300,00 лв. + (5000,00 лв. х 9
%)).
Претендират се и се доказват разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 7050,00 лв. без включен ДДС за исковото производство.
5
Преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото от доверителя на насрещната страна правна помощ, като се вземат
предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото. В разглеждания
случай съдът съобрази, че делото е с предмет осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 125, ал. 3 ТЗ, обемът на приобщената по делото
доказателствена съвкупност е незначителен, проведени са две открити
съдебни заседания, в които е изслушано заключението на вещото лице по
назначената ССЕ. Същевременно заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение надхвърля многократно минималния размер на същото,
определен съгласно НМРАВ. Предвид изложеното съдът намира, че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед
фактическата и правната сложност на делото.
Ето защо възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно и
следва да се уважи, като размерът на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ответника бъде редуцирано до минимума съгласно чл. 7, ал.
2, т. 3 НМРАВ, а именно до 1750,00 лв. или 2100,00 лв. с включен ДДС.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. С., ЕГН ********** срещу
„Инжексим“ ООД, ЕИК ********* осъдителен иск с правна квалификация чл.
125, ал. 3 ТЗ, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
15000,00 лв., претендирана като частичен иск от сума в общ размер на
80000,00 лв., от своя страна представляваща 8 % от стойността на дружествен
дял от капитала на ответното дружество, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 27.07.2021 г., до окончателното плащане
на вземането.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на „Инжексим“ ООД, ЕИК ********* сумата от 2100,00 лв. с включен
ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7