РЕШЕНИЕ
№ 3529
гр. Варна, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110104808 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Ц. Ж. К., ЕГН: **********, с адрес: *,
действащ чрез адв. Й. А., срещу Застрахователно дружество З. „Л. И.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, действащ чрез юрк. А. Г., осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ за заплащане на
сумата от 288.23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва,
начислена върху сумата от 6 000.00 лева за периода от 18.04.2020 г. до 07.10.2020 г. - датата,
предхождаща тази, на която е депозирана исковата молба по образуваното гр. д. № 12655 по
описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, VIII съдебен състав.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 260878/11.03.2021 г. по гр. д. №
12655/2020 г. по описа на ВРС, VIII състав, ответното дружество е осъдено да заплати
сумата от 4 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата молба - 08.10.2020 г. до окончателно изплащане на сумата,
както и сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди - разходи за заплатено психологично консултиране и терапия, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба - 08.10.2020 г. до окончателно
изплащане на сумата.
С Решение № 1371/03.08.2021 г., по образуваното въззивно гражданско дело №
20213100501365 на ВОС, 5 състав, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца
сумата в размер на 2 000.00 лева, представляващи допълнителна горница към присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 08.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
Сочи, че на 13.02.2020 г. е уведомил застрахователя за настъпилото събитие, с оглед
на което от тази дата последният е изпаднал в забава.
По същество се моли съдът да уважи предявения иск.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск, като оспорва същия.
Ответникът твърди, че ищцата е могла да предяви претенция за мораторна лихва с
исковата молба, по повод на която е образувано ГД 12655/2020 г. по описа на ВРС, както и
че ответното дружество не е било поканено доброволно да заплати мораторна лихва върху
присъденото обезщетение, поради което счита, че не е дало повод за завеждане на
настоящото дело.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане.
По същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, и да присъди в полза на
ответното дружество сторените съдебно-деловодни разноски.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. С молба от 09.10.2023 г. поддържа исковата молба и моли за
уважаването ѝ.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С
молба от 09.10.2023 г. поддържа отговора и моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно от представеното уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС, на 13.02.2020 г. ищецът е уведомил застрахователя-ответник за
настъпилото застрахователно събитие в гр. Варна. На същата дата ищецът е предоставил на
ответника всички необходими документи за завеждане на щета. Извършен е оглед на колата
и е съставено опис заключение на щета по МПС, в което подробно са описани нанесените по
лекия автомобил повреди.
От влязлото в сила Решение от 11.03.2021 г., постановено по гр.д. № 12655/2020 г. по
описа на РС-Варна, частично отменено с решение № 1371 от 03.08.2021 г., постановено по в.
гр. д. № 1365 по описа за 2021 г. на ОС-Варна се установява, че между страните е водено
съдебно производство, по което ответникът З. „Л. И.“ АД е осъден да заплати на ищеца
сумата от 6 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания, вследствие на причинено на 09.02.2020 г. ПТП и сумата от 500.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили от същото ПТП,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 08.10.2020 г. до
пълното ѝ погасяване, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 вр. чл. 493,
ал. 1, т. 5 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава на
изплащането на дължимо застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи от
фактическия състав на предявения осъдителен иск, а именно настъпилото увреждащо го
застрахователно събитие; правото му на обезщетение по чл. 432 от КЗ; соченото съдебно
решение, което установява последното; изпълнение на задълженията си за уведомяване на
застрахователя за ПТП на сочената дата; изпадането в забава на ответника от дата
18.04.2020 г.; размера и периода на акцесорното вземане.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези юридически факти, а при
2
установяване на горното – да докаже, че е удовлестворил претендираното гражданско
притезание, както и всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правоизменящи
възражения.
Между страните няма спор и се установява и от представеното влязло в сила съдебно
решение, постановено по гр. д. № 12655/2020 г. по описа на РС-Варна, частично отменено
по силата на решение, постановено по в. гр. д. № 1365/2021 г., че застрахователят е осъден
да заплати на ответника застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на
500.00 лева и за неимуществени вреди в размер от 6000.00 лева, нанесени вследствие на
ПТП настъпило в гр. Варна на 09.02.2020 г.
Спорният въпрос, който е поставен за разглеждане пред настоящия съдебен състав, е
дължи ли се обезщетение за забава за процесния период в претендираните от ищеца размери.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2 от цитирания законов текст, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В конкретния случай по делото е ангажирано писмено доказателство, удостоверяващо
единствено датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие. В тежест на последния е да докаже по-ранната дата измежду уведомяването му от
застрахования/пострадалия за настъпилото ПТП и предявяването на застрахователната
претенция от увреденото лице, доколкото именно той оспорва размера на предявения
осъдителен иск, което обаче не е сторено видно от доказателствената съвкупност по делото,
поради което за съда правнорелевантният момент, от който застрахователят е поставен в
забава е 13.02.2020 г.
В Решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., I т.о. на ВКС се приема, че на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяване/предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
дължи законната лихва върху обезщетението за вреди за собствената си забава.
От датата на уведомяване на застрахователя /113.02.2020 г./ до момента на
удовлетворяване интереса на кредитора чрез погасяване на вземането му за главница се
дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната
лихва, която има парична стойност – арг. от чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Безспорно е че ответникът е
осъден да заплати на ищеца главница в размер на 6 500.00 лева. Дължимостта на главното
вземане обуславя дължимостта и на мораторната лихва, имайки предвид нейния акцесорен
характер.
Дължимата мораторна лихва за периода от 18.04.2020 г. до 07.10.2020 г. върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 6000.00 лева е в размер на 288.36
лева, изчислена посредством лихвения калкулатор от официалния сайт на НАП –
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp.
Неоснователно е възражението на ответника, че е налице произнасяне по
претенцията за лихва със съдебното решение по гр. д. № 6889/2019 г. на РС-Варна. Със
съдебния акт е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
датата на исковата молба – 08.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението. Със
СПН не е обхванат периодът преди предявяване на иска.
Възражението на ответника, за погасяване на вземането на ищеца по давност, също е
3
неоснователно, доколкото правата и задълженията по застрахователния договор във връзка
със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие /чл. 378, ал. 1 КЗ/. В случая, доколкото се касае за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, то се прилага и разпоредбата на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД. Вземането за обезщетение за забава е възникнало на 13.02.2020 г. и към датата на
подаване на исковата молба – 18.04.2023 г. давността относно акцесорното вземане за
процесния период след 18.04.2020 г. не е изтекла и следователно не е отпаднала
възможността същото да бъде принудително удовлетворено. Погасителната давност покрива
периода от 13.02.2020 г. до 17.04.2020 г., който период обаче не е предмет на исковата
претенция.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения осъдителен иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските извършени в хода на производството, а именно
50.00 лева – държавна такса и 480.00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС, за които са
представени списък с разноски и договор за правна помощ и съдействия, имащ характера на
разписка съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Възражението за прекомерност от страна на ответника е неоснователно, доколкото
претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Л. И.“ АД, ЕИК * да заплати в полза на Ц. Ж. К., ЕГН: **********
сумата от 288.23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва,
начислена върху сумата от 6 000.00 лева за периода от 18.04.2020 г. до 07.10.2020 г. - датата,
предхождаща тази, на която е депозирана исковата молба по образуваното гр. д. № 12655 по
описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, VIII съдебен състав, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 429, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л. И.“ АД, ЕИК * да заплати в полза на Ц. Ж. К., ЕГН: **********
сумата в общ размер от от 530.00 лева, представляваща сторени в хода на настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, от които – 50.00 лева държавна такса и 480.00
лева адвокатско възнаграждение с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4