Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. 29.11.2019 г. Град
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесети
ноември Година 2019
в публичното
заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2. ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Диана
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно търговско дело № 1352 по описа за 2019 година, взе предвид
следното:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗК "Л."
АД против решение № 930/25.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 4658/2018г. по описа на
Районен съд – гр.С.З., с което е осъден „ЗК Л.” АД, гр. С. да заплати на Р.С.Х.,
сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение по чл.226, ал.1 от КЗ, вр. с
чл.45 от ЗЗД за причинени от застрахования Т.И.Г. неимуществени вреди от
непозволено увреждане при пътно-транспортно произшествие на 30.10.2015 г. при
управляване на моторно превозно средство лек автомобил марка „БМВ 320 И" с
рег.№ СТ 6321 ВР и по непредпазливост е
причинил лека телесна повреда на Р.С.Х., изразяваща се в контузия на главата,
кръвонасядане на лявата слепоочна област, мозъчно сътресение /без загуба на
съзнание/, контузия на шията, обостряне на шиен плексит за десен горен крайник
/на база на стари костни, ставни и дискови промени на шийните прешлени/,
контузия на ляво бедро, контузия на гърдите в дясна гръдна половина, сумата от
4 379,48 лева, представляваща обезщетение за причинени от Т.И.Г., имуществени
вреди от непозволено увреждане при пътно-транспортно произшествие на
30.10.2015г., ведно със законната лихва върху тези суми от 30.10.2015г. до
окончателното им изплащане и са присъдени разноските
по делото. Във въззивната
жалба въззивника излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените
оплаквания. Направено е искане да се отмени решението в частта за заплащане на
сумата от 4379,48лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на л.а.
БМВ 330ХД № *** от непозволено увреждане, причинени при ПТП от дата
30.10.2015г. като неоснователни и недоказани, ведно с присъдените лихви и
разноски на ищеца. Претендират се разноски. Представя списък на
разноските.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемата, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания.
Посочена е съдебна практика. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото, като е
представен списък с разноските и договор за процесуално представителство.
Въззивният
съд след като обсъди установените по делото обстоятелства, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 във връзка
с чл.223 от Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с чл.52, чл.86 ал.1 във
връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Видно от представения и приет по настоящото дело протокол
за оглед на пътно-транспортно произшествие от 30.10.2015г., съставен от
автоконтрольор сектор ПП при ОДМВР – С.З., на същата дата в 13.20 часа в град С.З. на кръстовището на
бул. *** и ул.***, при управляване на моторно превозно средство л.а. марка „БМВ
320 И” с рег. № СТ 6321 ВР, водачът Т.И.Г. е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно разпоредбите на ЗДвП, а именно чл.5, ал. 1, т.1 от ЗДвП,чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 25, ап.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Й.М.Д., изразяваща се в
счупване на пет ребра в дясната гръдна половина /ІІІ,1V,V,VI и VII по задна мишнична линия/, което е причинило трайно затруднение на
движението на снагата за срок, по-дълъг от 30 дни, в случая-около 2 месеца -
престъпление по чл.343, ал.1,буква „б",предложение второ във вр. с
чл.342,ал.1 от НК.
На водача Г. бил съставен АУАН № 15-3644/30.10.2015г. за
нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Издадено било и наказателно постановление №
15-1228- 003644/18.11.2015г., което впоследствие било обжалвано, тъй като имало
заведено досъдебно производство за ПТП. За станалото ПТП е образувано пр.пр. №
5006/2015г. по описа на РП-С.З. и ДП №1228-ЗМ-503/2015г. по описа на ОД на МВР
- С.З., водено срещу Т.И.Г. за престъпление по чл.343, ал.1, б. „а”, вр. с
чл.342, ал.1 от НК за причинени с деянието значителни имуществени вреди по л.а.
„***” с рег. № ***, собственост на ищцата Р.С.Х.. Издаденото наказателно
постановление е обжалвано, като е образувано АНД №328/2016г. по описа на РС - С.З..
С Решение от 29.09.2016г. производството по делото е прекратено, а
наказателното постановление – отменено, тъй като за същото деяние е образувано
посоченото по-горе досъдебно производство. Воденото срещу Теодор Г. наказателно
дело е внесено в съда с обвинителен акт, като е образувано НОХД №1182/2017г. по
описа на РС - С.З.. С протоколно определение от 18.10.2017г. производството по
делото е прекратено, като делото е върнато на РП – С.З. за прецизиране на
обвинението и съобразяване на обстоятелствената и диспозитивна част на
обвинителния акт. С Постановление от 29.06.2018г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП №1228-ЗМ-503/2015г. по описа на ОД на МВР – С.З.,
постановено по пр.пр. №5006/2015г. по описа на РП – С.З. /л.20 от делото/, на
основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното
производство е прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление. В
постановлението е прието за безспорно установено, че с действията си водача Г.
е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и
чл.25, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл настъпилите резултати били в
причинно-следствена връзка с неспазването на правилата за движение от страна на
водача.
Страните не спорят, че във връзка с причинените по лекия
автомобил на ищцата имуществени вреди, Р.Х. е предявила претенция по сключената
от нея застраховка „Каско” със „З.” АД, като била образувана Щета №
33015030101412/03.11.2015г. С Разходен касов ордер № 936 от 15.12.2015г. по
заведената от ищцата щета по застраховка „Каско” „З.” АД е изплатило на същата
сумата от 4 469.16 лв. за причинените имуществени вреди по автомобила й
вследствие на претърпяното на 30.10.2015 г. ПТП.
Със заявление ищецът е поискал от
ответника да му заплати застрахователна сума
във връзка с настъпилото застрахователно събитие за претърпените
неимуществени вреди, във връзка с което е образувана Щета №
0000-1000-03-17-7331/01.06.2017г. С писмо с изх.№ 9728/02.10.2017г. /л.37 от делото/
застрахователното дружество е уведомило ищеца, че е определено обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 1000 лева, но тъй като страните не
са постигнали споразумение, сумата не е преведена.
От показанията на разпитания по делото свидетел Л.Т.П. /без родство със
страните/ се установява, че на процесната дата около обяд свидетеля и съпругата
му пътували със собствения си лек автомобил марка „Опел Кадет“ с рег.№ ***,
като спрели на светофара на кръстовището на бул.*** до магазин „Б.“, тъй като
сигналът бил червен. Свидетелят П. управлявал автомобила. Твърди, че се
пристроил в ляво, за да може да завие на ляво, като се движел от север на юг.
Пред него имало друг автомобил, който при сигнал зелено на светофара тръгнал да
завива напред и наляво. В този момент от лявата страна се появил черен
автомобил, който се движел с висока скорост и ударил предния автомобил, който
вече бил в средата на кръстовището. Ударът бил в предната лява страна. След
това автомобилът се завъртял и ударил автомобила на свидетеля в десния мигач и
бронята, завъртял още веднъж, ударил се в банкета и спрял. Свидетелят слязъл от
автомобила и отишъл до ударения, като се опитал да отвори вратата на шофьора,
но не успял. Шофьорката била в съзнание и казала, че я боли лявото бедро.
Шофьорът на другия автомобил казал, че не е употребил алкохол. Дошли
представители на КАТ и съставили протокол. Свидетелят С.Г.В. /без родство със
страните/ твърди, че живее със сестрата на ищцата. Помни датата на
произшествието, тъй като предишната седмица имал рожден ден. Заявява, че ищцата
се обадила по телефона и му казала, че са я блъснали до бензиностанция „ОМВ“ в
кв.“***“. Свидетелят заедно със сестрата на ищцата се качили в техния автомобил
и отишли на мястото на произшествието. Там имало ударени две коли – „БМВ“ и
„ОПЕЛ“, като автомобила на ищцата бил по средата на кръстовището. В този момент
дошла и полицейска кола. Вратата на шофьора била смачкана и свидетелят не успял
да я отвори, но след това вратата останала в ръцете му. Ищцата казала, че не се
чувства добре и й е лошо. Държала се за ребрата и казала, че я боли главата.
Изнесли я от колата и извикали линейка. Кракът й видимо не бил добре. Не
изчакали линейката, а я закарали в бърза помощ. Няколко пъти след това я карали
на терапия в гр.Пловдив. Ищцата отказвала да шофира. В момента ищцата живеела в
САЩ и свидетеля не знае дали шофира. След инцидента две седмици ищцата живяла в
дома на свидетеля и сестра си, защото се страхувала да остава сама. Сложили й яка на врата, а също така куцала.
При прегледа на скенер установили проблем с шийните прешлени. Върнала се на работа
след един месец. Свидетелят твърди, че автомобилът бил ударен в ляв преден
калник, лявата врата била смляна, заден панел по средата бил смачкан, предната лява джанта била одрана, задната
дясна джанта – също, праговете, всички аербеци от дясната страна били отворени,
капсулата на волана също.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при процесното ПТП ищецът е получил контузия на главата,
кръвонасядане на лявата слепоочна област, мозъчно сътресение /без загуба на
съзнание/, контузия на шията, обостряне на шиен плексит за десен горен крайник
/на база на стари костни, ставни и дискови промени на шийните прешлени/,
контузия на ляво бедро, контузия на гърдите в дясна гръдна половина. Описаните
травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да
са получени при въпросното ПТП. Тази травма представлява лека телесна повреда.
Срокът на възстановяване е следния: контузия на главата - от 7 до 10 дни,
кръвонасядане на лявата слепоочна област от 5 до 7 дни, мозъчно сътресение – от
3 до 4 седмици, контузия на шията – от 2 до 3 седмици, обостряне на шиен
плексит за десен горен крайник /на база на стари костни, ставни и дискови
промени на шийните прешлени/ - от 15 до 20 дни, контузия на ляво бедро- от 7 до
10 дни, контузия на гърдите в дясна гръдна половина – от 7 до 10 дни. В съдебно
заседание вещото лице уточни, че ищецът е ползвала предпазен колан в момента на
ПТП, тъй като в противен случай травмите в областта на главата и шията щяха да
бъдат значително по-тежки.
От заключенията на първоначалната и двете повторни
съдебно-автотехнически експертизи се установява, че вина за настъпването на
конкретното ПТП има Т.И.Г., който при извършване на десен завой е навлязъл в
лентите за насрещно движение. Водачът Г. е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара, като е бил длъжен да се движи със съобразена
скорост, която да му позволи да контролира автомобила във всеки момент и да не
навлиза в лентите на насрещно движещите се автомобили. Водачът Х. и водачът на
л.а. „Опел“ не са имали техническа възможност да предотвратят настъпването на
ПТП. За възстановяване на процесния автомобил е необходимо да бъдат подменени
следните части с нови, както и да се вложи труд, както следва: преден ляв
калник, мигач в калника, предна лява врата, заден ляв калник/панел, облицовка
ПВЦ праг ляв, въздушна възглавница – странична дясна, перде, облицовка ПВЦ праг
десен, калник /панел заден десен, предна дясна врата, тапицерия таван, лайсна
ляв праг преден, ЕБ въздушна възглавница, вътрешен ляв праг, външен ляв праг,
средна колонка, стъкло-подемник ел на предна лява врата, задна дясна джанта,
заден десен носач, стабилизираща щанга задна – дясна, на обща стойност от 8 848,64 лева към датата на настъпване на произшествието – 30.10.2015 г..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Настоящия съдебен състав намира, че решението
на първата инстанция е правилно и законосъобразно. Настоящият състав споделя
изцяло изводите на СтРС относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение; настъпването на покрит от застраховката риск; наличието на щета
на застрахованото имущество; действителната стойност на същото и липсата на
предпоставки за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което
на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
които са правилно, изчерпателни и ясни.
По възражения на въззивника:
Според въззивния съд, СтРС е извършил
правилна преценка на доказателствата по делото, на база на които е формирал
обосновано заключение относно размера на подлежащото на заплащане
застрахователно обезщетение на увреденото имущество. По делото е назначена
повторна САТЕ с прието заключение, срещу който извод няма оплакване от насрещната страна.
При положение, че се касае за специални знания, каквито съдът не притежава,
липсва основание да не се кредитират заключенията на вещите лица, специалисти –
оценители в тази област.
При настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение равно на
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. За възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Следователно
застрахователното обезщетение се равнява на изчислената от вещото лице по повторна САТЕ
сума в заключението му, която ответното дружество носи отговорност да заплати в
полза на застрахования - ищец.
Възражението за намаляване на тази стойност със
стойността на запазените части, съдът преценява като неоснователно. След като
ответникът твърди, че от застрахования автомобил има запазени части, той носи
тежестта да установи наличието и стойността на годните агрегати, възли и
детайли, но конкретни доказателства за това не са ангажирани.
Предвид горното съдът намира, че въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на СтРС - потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемия следва да се присъдят направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 540 лв., съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
С оглед цената
на иска, в размер на 4379,48лв., настоящето въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. В останалата част
решението не е обжалвано и влязло в сила.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 930/25.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 4658/2018г. по описа на
Районен съд – гр.С.З..
ОСЪЖДА „ЗК Л.” АД, гр. С., район ***, ЕИК
***, представлявано от М.С.М.-Г. да
заплати на Р.С.Х., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** Димитър
Асенов № 89, ет.4, офис 2, чрез адвокат Ж.З., сумата 540 лв. /петстотин и
четиридесет лева/, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.