Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.08.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на деветнадесети май,
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 936 по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА З. „А.“ АД да заплати следните
суми:
1. на
Д.А.Д.:
- 17 454,58 лева
обезщетение за имуществени вреди от загуба на издръжка от баща му А.Д.
вследствие на смъртта му, настъпила от пътно-транспортно произшествие на 17.10.2013
г., за периода 17.10.2013 г.-22.01.2016 г., на основание чл. 223, ал. 1, изр. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) плюс законната лихва от 17.10.2013 г. до окончателното изплащане;
- 642,50 лева на месец от 23.01.2016 г. до
23.10.2030 г. обезщетение за имуществени вреди от загуба на издръжка от баща му А.Д.
вследствие на смъртта му, настъпила от пътно-транспортно произшествие на
17.10.2013 г., на основание чл. 223,
ал. 1, изр. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) плюс законната лихва от първо число на всеки месец до окончателното
изплащане;
- 5 517,33 лева разноски по делото на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
2. на СГС – 5 247,08 лева държавна такса на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Д.Д. е със съдебен адрес – адвокат И.Й.,*** - а
З. „А.“ АД е с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 223, ал. 1, изр. 1, връзка
с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) на Д.Д. срещу З. „А.“ АД:
- за имуществени вреди от загуба на издръжка за
периода за периода 17.10.2013 г.-22.01.2016 г., за разликата над 17 454,58 лева до пълния предявен размер от 23 962,50
лева;
- за имуществени вреди от загуба на издръжка за
периода 23.01.2016 г.-23.10.2030 г. за разликата над 642,50 лева на месец до
пълния предявен размер от 887,50 лева на месец.
[3] ОСЪЖДА Д.Д.
да заплати на З. „А.“ АД 2 058,77 лева разноски по делото на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 2 623,54 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва
частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка
на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще
върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5] В искова молба от 22.01.2016 г. Д.Д. заявява, че е син на А.Д., който е
починал вследствие на ПТП от 17.10.2013 г., предизвикано от П.П.. От смъртта на
А.Д. ищецът търпи неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на издръжка от
887,50 лева на месец.
[6] Гражданската отговорност (ГО) на П.П. е била
застрахована при ответника З. „А.“ АД (А.). А.не е изплатил на ищеца
обезщетение за имуществени вреди. Затова той моли съда да осъди А.да му
заплати:
1. 23 962,50 лева обезщетение за периода
17.10.2013 г.-22.01.2016 г. плюс законната лихва от подаването на исковата молба
до окончателното изплащане;
2. по 887,50 лева месечно от 23.01.2016 г. до
23.10.2030 г., когато ищецът ще навърши пълнолетие, заедно със законната лихва
от първо число на месеца, за който се дължи сумата (исковата молба, л. 2-6).
2. На ответника
[7] А.е подал писмен отговор. Той е
заявил, че:
1. част от твърдените разходи за издръжка
не са направени и няма да бъдат направени;
2. половината от издръжката следва да се поеме и
от майката на ищеца, която има възможност да я заплаща;
3. търсеният размер на издръжка е прекалено
висок;
4. А.Д. е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй
като се е движил със скорост над допустимата за участъка от пътя без да
съобрази видимостта си с конкрентните пътни условия, като е управлявал
автомобил с десен волан;
5. А.Д. е допринесъл за настъпването на
смъртта си, тъй като е бил без обезопасителен колан. Затова А.моли съда да
отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 55-57).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[8] на 23.12.2012 г. е бил роден ищецът Д.Д.. Негов баща е бил А.Д., а
майка му е била М.С. (удостоверение за раждане и удостоверение за наследници,
л. 25-26).
[9] А.Д. е бил земеделски производител, а съпругата му М. не е работела. За
2012 г. А.Д. е декларирал 46 914,35 лева облагаем доход (декларацията, л.
27-40).
[10] На 17.10.2013 г. около 16:15 часа П.П. е управлявал лек автомобил
«БМВ» със скорост 139,14 км/ч. Времето е било дъждовно, а пътят е бил мокър,
прав, без неравности. В насрещната лента за движение А.Д. е управлявал лек
автомобил «Фолксваген» със скорост 56,69 км/ч. При преодоляване на ляв завой П.П.
е навлязъл в насрещната лента и се е блъснал в насрещно движещия се автомобил «Фолксваген».
Поради краткото време за реакция ударът е бил непредотвратим за А.Д.. Неговата
видимост не е била намалена поради това, че е управлявал автомобил с десен
волан.
[11] Вследствие на удара А.Д. е починал. Той би починал независимо от това
дали е бил с поставен обезопасителен колан (заключението на вещите лица доц. Х.
и д-р М., л. 116-136). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност
на П.П. е била застрахована при ответника А..
[12] Разходите, необходими за издръжката на Д.Д. до навършването на 18
години, са по 755,00 лева на месец (месечния паричен разход на един човек за
страната е 533,00 лева) (заключението на вещото лице Б., л. 137-139). Не се
спори, че А.не е изплащал на ищеца обезщетение за имуществени вреди. Д.Д.
получава наследствена пенсия от 112,50 лева на месец (разпореждането, л. 41). Д.Д.
и майка му М.С. са получили от А.обезщетения за неимуществени вреди (платежните
нареждания, л. 58-61). Липсват доказателства М.С. да има други доходи и какви.
Затова съдът приема, че тя няма такива.
[13] Д.Д. не дължи държавна такса, тъй като увреждането е от престъпление.
Той е заплатил 400,00 лева на вещи лица (л. 90), 15,00 лева държавна такса по
частна жалба и 7 200,00 лева на адвокат (л. 100 и 108). А.е заплатил
300,00 лева на вещи лица (л. 81), 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 84) и
7 153,80 лева на адвокат (л. 103-105).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[14] Д.Д. е предявил иск по чл. 223,
ал. 1, изр. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди вследствие на застрахователно събитие. Искът е частично
основателен.
1. По иска по чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, връзка
с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)
[15] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка
ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм)).
[16] Следователно
предпоставките за уважаване на иска са: 1. наследодателят на ищеца да е участвал
в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно
събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищеца; 3. виновно за
настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице; 4. ГО
на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при
ответника; 5. вследствие на смъртта на своя наследодател ищецът да е претърпял
и да търпи имуществени вреди; 6. ответникът да не е изплатил на ищеца
обезщетение за тези вреди.
[17] Съдът установи, че:
1. на 17.10.2013 г. А.Д.,
баща на ищеца, е участвал в ПТП, от което е починал;
2. П.П. е причинил ПТП, а
неговата ГО е била застрахована при А.;
4. смъртта на А.Д. е
довела до загуба на месечна издръжка, която се полага на ищеца;
4. А.не е изплатил на Д.Д.
обезщетение за имуществени вреди.
[18] Налице са
предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на
обезщетението.
[19] Когато
имуществените вреди се изразяват в загуба на издръжка, при
определяне на издръжката следва да се изхожда от нормалните разходи за такава
издръжка, без да се вземат пред вид разходите, които надхвърлят обичайните (т.
1 на ППВС 4/1968 г.). Въпросът е какъв критерий следва да се използва при
определянето на обичайните разходи – обективен или субективен. При използване
на обективен критерий, като се изхожда от усреднени обичайни разходи,
издръжката би следвало да бъде близка за всички загубили такава. При използване
на субективен критерий, ще се преценява за всеки конкретен случай - в
зависимост от загубената издръжка в конкретния случай и възможностите за
осигуряване на такава. Съдът приема, че критерият следва да е субективен – за
всеки конкретен случай, защото така в най-голяма степен би се достигнало до
справедлив резултат.
[20] Съдът установи, че разходите, които са необходими за
издръжката на Д.Д., са по 755,00 лева на месец. Съдът приема, че това са
обичайни разходи за конкретния случай, тъй като възможностите на А.Д. за
осигуряването на издръжката на Д.Д. са били в горната част на средните за
страната, а необходимият месечен разход за един човек за страната е 533,00
лева. Разходите са обичайни и предвид възрастта на Д.Д. и обстоятелството, че
той живее в неголям град, което обуславя необходимостта от получаване на
гимназиално обучение поне в окръжния град.
[21] При
определяне на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка от родител, поради причинена смърт, не се взема предвид
полученото обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт
(решение на ВКС 191-2016-І
Т. О. по т. д. 3300/2014 г.
Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и е задължително за
първоинстанционните и въззивните съдилища). Ето защо съдът не отчита получените
от ищеца и майка му обезщетения за неимуществени вреди от същото непозволено
увреждане. Съдът установи и, че майката на Д.Д. няма други доходи.
[22] От 755,00 лева необходими за издръжката на ищеца
съдът следва да извади 112,50 лева, получавани от него като пенсия. Така се
получава, че дължащото се на ищеца обезщетение е от 642,50 лева. Следователно
за периода 17.10.2013 г.-22.01.2016 г. А.дължи на Д.Д. 17 454,58 (27х642,50+(642,50/30x5). Ето защо съдът
уважава иска за 17 454,58 лева за периода 17.10.2013 г.-22.01.2016 г. и го
отхвърля за разликата над 17 454,58 лева до пълния предявен размер от
23 962,50 лева. Съдът уважава иска за периода от 23.01.2016 г. до
23.10.2013 г. за 642,50 лева на месец, а го отхвърля за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 887,50 лева на месец.
[23] Ответникът е възразил, че А.Д. е допринесъл за
настъпването на ПТП и за смъртта си. Съдът не установи това. Ето защо
възражението на А.за съпричиняване е неоснователно.
2. По разноските
[24]
Д.Д. търси разноски. Той е направил такива за 7 615,00 лева.
[25] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на Д.Д. за 131 177,08 лева при предявен
размер от 181 050,00 лева. Ето защо съдът осъжда А.да заплати на Д.Д. 5 517,33
лева разноски по делото (131 177,08/181 050,00х7 615,00). На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда А.да заплати по сметка на СГС 5 247,08
лева държавна такса.
[26] А.също търси разноски.
Той е направил такива за 7 473,80 лева.
[27] Съгласно чл. 78, ал. 3
от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля иска за 49 872,92 лева при предявен размер от 181 050,00
лева. Затова съдът осъжда Д.Д. да заплати на А.2 058,77 лева разноски по
делото (49 872,92/181 050,00х7 473,80).
Съдия: