Определение по дело №49/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 197
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Бисера Максимова
Дело: 20203500900049
Тип на делото: Частно търговско дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

                        № 197,                       24.07.2020 година        гр.Търговище

 

                                       

     Търговищкият окръжен съд, десети състав, в публично съдебно заседание, проведено на 23.07.2020 година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРА МАКСИМОВА

 

При секретар Ирина Василева

след като разгледа докладваното от Председателя

частно търговско дело № 49/2020 г. по описа на ТОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е образувано по реда на чл. 679, ал. 1 от ГПК.

    Частно търговско дело № 49/2020 г. е образувано по искане  на "Банка ДСК” ЕАД, вписано в търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, представлявано от адв. Д.П.Ц. - член на САК; Адрес за връчване на съобщения и призовки: гр. София, п.к. 1404, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 2, офис № 6, чрез адв. Д.Ц. от САК, кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на "БУЛТРЕЙД-2002" ООД, за отмяна на решение на събранието на кредиторите по търг. дело № 15/2019 по описа на Окръжен съд Търговище, Търговско отделение, проведено на 21.05.2020 г., на основание чл. 679, ал.1 от ТЗ.

    Частно търговско дело № 50/2020 г. е образувано по искане  на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „К. АТАНАСОВ”, ЕИК *********, пълномощник адв. К.К.К., ЕГН ********** ***, тел.: 052 601 705, кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на "БУЛТРЕЙД-2002" ООД, за отмяна на решение на събранието на кредиторите по търг. дело № 15/2019 по описа на Окръжен съд Търговище, Търговско отделение, проведено на 21.05.2020 г., на основание чл.679, ал.1 от ТЗ.

    С оглед процесуална икономия и с цел избягване на противоречиви съдебни актове с еднакъв предмет, двете искания са съединени за разглеждане в едно производство, което се води под номер – търговско дело №49/2020 по описа на ТОС.

    Искането на "Банка ДСК” ЕАД е постъпило в срок, тъй като е депозирано на 28.05.2020 година (дата на пощенското клеймо) – в предвидения в закона 7-дневен срок от провеждане на събранието на кредиторите.  Внесена е дължимата държавна такса и разноски за призоваване в ДВ.

    В искането се излага следното:

    На 21.05.2020 г. е проведено събрание на кредиторите на "БУЛТРЕЙД-2002" ООД, на което е взето решение, с което за постоянен синдик на "БУЛТРЕЙД-2002" ООД е избрана Г.Я.К.с текущо месечно възнаграждение в размер на три минимални работни заплати, в които не се включват разходите за командировъчни или други технически и съдебни разходи, свързани с производството по несъстоятелност, и допълнително текущо възнаграждение в размер на 5 % от осребрената маса с право на разпределение по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

    Според молителя, решението, с което е определено месечно възнаграждение на постоянния синдик Г.Я.К.в размер на три минимални работни заплати, в които не се включват разходите за командировъчни или други технически и съдебни разходи свързани с производството по несъстоятелност и допълнително текущо възнаграждение в размер на 5 % от осребрената маса с право на разпределение по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ е незаконосъобразно и съществено ощетява кредиторите поради следните съображения:

    1. Размерът на определеното месечно възнаграждение на синдика е прекомерен, тъй като същия възлиза на 1830 (хиляда осемстотин и тридесет лева) лева., както следва: 610 лв. х 3 = 1830 лв. без в него дори да са включени и допълнителни разходи, като командировани и др. Видно от материалите по делото същото не се отличава с висока правна и фактическа сложност. 

    В случай, че бъде оставен гласуваният от събранието на кредиторите размер на текущото възнаграждение на синдика, то това би довело до съществено ощетяване на кредиторите, тъй като независимо, че дружеството разполага със средства и няма необходимост към настоящия момент от предплащане на разноски за възнаграждение на синдика, то вместо част от това възнаграждение, а да бъде събирана в масата на несъстоятелността и да послужи за удовлетворяване на кредиторите, то същата ще бъде получавана от синдика като възнаграждение. А ако бъдат изчерпани средствата на дружеството за заплащане възнаграждението на синдика, то кредиторите ще бъдат принудени да внасят необосновано високо по размер възнаграждение като разноски в производството по несъстоятелност.

    На следващо място се твърди, че размерът на допълнителното текущо възнаграждение, а именно 5 % от осребрената маса с право на разпределение по чл. 722, ад. 1, т. 3 от ТЗ е прекомерен, тъй като с оглед очакваните значителни по размер постъпления от осребряването на недвижимо и движимо имущество на несъстоятелния длъжник, допълнителното текущо възнаграждение може да достигне изключително високи размери. Това неминуемо би съществено ощетило кредиторите, тъй като вместо това допълнително възнаграждение да бъде оставено като средства в масата на несъстоятелността и да послужи за удовлетворяване на кредиторите, то същото ще бъде получено от синдика като възнаграждение. В случая следва да отбележим, че освен гласуваното допълнително текущо възнаграждение ТЗ предвижда и окончателно възнаграждение на синдика. Ако бъде взето решение и то да бъде 5 % от осребрената маса с право на разпределение по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ, то това би означавало, че синдика би получил възнаграждение от 10 % от осребрената маса с право на разпределение по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ, което ще ощети кредиторите.

   Не на последно място се твърди, че решението е незаконосъобразно, доколкото противоречи на т. 9 от Тълкувателно решение от 03.12.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2017 г. съгласно, която: „Сумите, получени от продажбата на имущество, върху което е учредена ипотека или залог, не могат да служат за покриване на предплатените от кредиторите разноски по чл.629б ТЗ или на разноските по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ (и в частност възнаграждения на синдика), когато получената сума от продажбата на имуществото не е достатъчна за пълното удовлетворяване на обезпечения кредитор с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ“. Видно от обявения в Търговския регистър Списък на приетите вземания, приети в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, голяма част от имуществото, подлежащо на осребряване е ипотекирано и/или заложено в полза на "Банка ДСК" ЕАД и „Банка Пиреос България“ АД.

    Излага се и довод, че съгласно чл. 607, ал.1 от ТЗ и закрепения в тази разпоредба основен принцип на производството по несъстоятелност за осигуряване на справедливо удовлетворяване на кредиторите. При запазване на текущото и допълнителното текущо възнаграждение на синдика в размера посочен в атакуваното с настоящата искане решение на събранието на кредиторите, е твърде възможно да се стигне само до частично удовлетворяване на кредиторите с приети вземания, в нарушение на посочената законова разпоредба.

    Предвид изложеното молителят Банка „ДСК“ ЕАД моли съда да отмени решение от 21.05.2020 г. на събрание на кредиторите на "БУЛТРЕЙД-2002" ООД (в несъстоятелност), с което е определено възнаграждение на избрания постоянен синдик Г.Я.К.в размер на три минимални работни заплати, в които не се включват разходите за командировъчни или други технически и съдебни разходи свързани с производството по несъстоятелност и допълнително текущо възнаграждение в размер на 5 % от осребрената маса с право на разпределение по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

    Искането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „К. АТАНАСОВ”, ЕИК *********, пълномощник адв. К.К.К. също е постъпило в срок, тъй като е депозирано на 28.05.2020 година (дата на пощенското клеймо) – в предвидения в закона 7-дневен срок от провеждане на събранието на кредиторите. Внесена е дължимата държавна такса.

    В него се излага следното:

    На първо място, събранието е проведено при незаконосъобразно отстраняване на представителя на „Юробанк България“ АД. Действително, вземането на кредитора е оспорено, но на съда е служебно известно /от производството по чл. 692 ТЗ, в което са представени влезли в сила съдебни решения, установяващи основанието и размера на вземането на „Юробанк България“ АД/, че за вземането на кредитора има не само убедителни писмени доказателства, а и такива, установяващи вземането със СПН. При това положение считат, че отстраняването на този кредитор е неправилно и незаконосъобразно, поради което се опорочава провеждането на събранието и взетите решения за избор на синдик и определяне на възнаграждението му.

    Отделно се излагат аргументи, че решението за определяне на допълнително текущо възнаграждение на синдика в размер на 5% от осребрената маса противоречи на императивната разпоредба на чл. 722 ТЗ уреждаща реда на вземанията при разпределение на осребреното имущество и т.9 от тълкувателно решение 1/2017 от 03.12.2018г. на ВКС.

    Излага се довод, че събранието на кредиторите не е компетентно да промени реда на вземанията предвидени в чл. 722 на ТЗ.

    Предвид гореизложеното се моли съдът да постанови определение, с което да отмени решенията на събранието на кредиторите на „Бултрейд 2002“ ООД /в несъстоятелност, проведено на 21.05.2020 година за избор на синдик и определяне на възнаграждението му.

    Съдът, след като се запозна с приложените към молбите документи, приема, че всяка една от молбите е допустима като подадена в законоустановения срок, от легитимна страна, имаща право да иска отмяна на решенията на събранието на кредиторите.

     В съдебно заседание молителят "Банка ДСК” ЕАД поддържа молбата си чрез адвокат Ц. и моли съда да уважи същата като отмени атакуваното решение на ПСК. Счита, че разпоредбата на чл. 679 от ТЗ е изрична и много ясна. Преценката на съда, относно размера на възнаграждението на синдика следва да се направи с оглед това дали този размер води до ощетяване сериозно интересите на кредиторите, защото в противен случай, ако се приеме, че съдът няма право да се произнесе относно определения на синдика размер, то това означава, че ще се даде една безгранична власт на СК, което може дори да определи възнаграждение – един, два, три милиона, колкото пожелае, което противоречи на основните принципи по производството по несъстоятелност, а именно – за бързо и справедливо удовлетворяване на интересите на кредиторите.

    Молителят „Юробанк България“ АД не изпраща представител.

    Длъжникът в производството по несъстоятелност "БУЛТРЕЙД-2002" ООД чрез своя процесуален представител адвокат Ангелинка Николова оспорва така направените искания.

    В съдебно заседание молителят "Банка ДСК” ЕАД поддържа молбата си чрез адвокат Ц. и моли съда да уважи същата като отмени атакуваното решение на ПСК.

    Молителят „Юробанк България“ АД не изпраща представител.

    Длъжникът в производството по несъстоятелност "БУЛТРЕЙД-2002" ООД чрез своя процесуален представител адвокат Ангелинка Николова оспорва така направените искания.

    Кредиторите “Оки Мед“ ЕООД, гр.София, “НС Инвест Варна“ ООД, “Нафта -Трейдинг“ АД, гр.Бургас, „ОМ Медикъл“ EООД, гр.София редовно призовани, чрез публикация в  Държавен вестник, брой 59/03.07.2020 год., стр.159, обявление 4911, се представляват от адв. Цвета Маркова от АК-Варна, с представено пълномощно. 

     Кредиторът “Бултрейдинг БГ“ ЕООД, гр.Варна редовно призован, чрез публикация в  Държавен вестник, брой 59/03.07.2020 год., стр.159, обявление 4911, явява се лично управителят Росен Славов и с адв. Цвета Маркова от АК-Варна, с представено пълномощно. 

    От името на представляваните от нея лица адвокат Цвета Маркова изразява становище за недопустимост на направеното искане от страна на „Юробанк България“ АД, и за неоснователност на искането, направено от „Банка ДСК“ ЕАД. Допълнително излага и следните съображения: Счита жалбите за неоснователни, като твърди, че ако „Юробанк“ би искала действително и би представила доказателства, с които да бъде допусната до участие в събранието, би имала възможност да направи това своевременно в събранието, което обаче не е сторено. На второ място, счита основанията, посочени в жалбите,  за неоснователни, като твърди съгласно направени изчисления, че на синдика може да се изплаща допълнително възнаграждение само за събрани необезпечени вземания. Твърди, че в най-добрия случай биха се получили 230,00 лева съответно за Банка „ДСК“ и за „Юробанк“ 446,00 лева, които обаче също няма да се получат, защото ще бъдат преведени на НАП. Така, че няма и по същество аргументи, да се обсъжда и да се коментира възнаграждението на синдика.

    Съдът, след като се запозна с приложените към молбите документи, приема, че всяка една от молбите е допустима като подадена в законоустановения срок, от легитимна страна, имаща право да иска отмяна на решенията на събранието на кредиторите.

    Становището на адв. Маркова за недопустимост на направеното искане на „Юробанк България“ АД се явява неоснователно. Молителят изрично е посочил, че счита, че събранието на кредиторите е проведено при незаконосъобразно отстраняване на представителя на „Юробанк България“ АД. Такъв кредитор, макар и с оспорено вземане, има правен интерес и  право да иска отмяна на взетите решения на СК, в случай, когато не е допуснат за участие в събранието.

    Актът на съда по несъстоятелността, с който се предоставя или се отказва предоставяне на право на глас, по чл. 673, ал. 3 ТЗ не подлежи на обжалване - Определение № 1051/29.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. №847/2011 г.), но допуснатите нарушения във връзка с предоставяне право на глас са основания за акатуване на законосъобразността на взетите решения, т.е. проверката на законосъобразността на определението на съда по несъстоятелността, с което се предоставя право на глас, се извършва в производството по чл. 679 от ТЗ.

    По фактите съдът съобрази следното:

    На 21.05.2020 година е проведено събрание на кредиторите на "БУЛТРЕЙД-2002" ООД (в несъстоятелност) при определен дневен ред.

    Съдът по несъстоятелността е отказал да предостави право на глас на „Юробанк България“ АД, на основание чл. 673 ал. 3 от ТЗ като е приел, че не са  налице основанията за допускане до участие в събранието на кредиторите на „Юробанк България“АД с оглед разпоредбите на чл. 673 ал. 3 от ТЗ, съобразно с постановеното Тълкувателно решение № 1/03.12.2017 г. на ВКС, доколкото се установява, че банката е кредитор с оспорено по реда на чл. 694 от ТЗ вземане и в съдебно заседание не се представят някакви допълнителни доказателства в подкрепа на вземането на банката, с оглед на което и на основание чл.  673 ал. 2 от ТЗ съдът е обявил, че право на участие в събранието на кредиторите имат само кредиторите с приети вземани, съгласно чл. 693 от ТЗ.  Обявил е участието на кредиторите в събранието в проценти, с оглед представения списък от синдика във варианта с одобрените и приети вземания в производството, а именно: „НАФТА ТРЕЙДИНГ“ АД – участва с 28.06%; „БАНКА ДСК“ – участва с 19.12%; „НАП“ София – участва с 1.19%; МАРИНА СЛАВЧОВА ТОДОРОВА –участва с 2.08%; „БУЛТРЕЙДИНГ БГ“ ЕООД – участва с 5.46%; „М ОЙЛ“ ЕООД – участва с 0.22%; „НС ИНВЕСТ ВАРНА“ ООД – участва с 18.53%; „ЖУЛИЯНОВ ФИНАНС КОНСУЛТ“ ЕООД – участва с 0.62%; „ОКИ МЕД“ ЕООД – участва с 3.62%; „ОМ МЕДИКЪЛ“ ЕООД – участва с 6.07%; „МАРИЦА АГРО“ ЕООД – участва с 0.97%.

    Събранието е проведено при така посочените кредитори като същото е взело следните решения:

    1. ИЗБИРА за синдик на „Бултрейд-2002“ ООД /н/ гр. Търговище, Г.Я.К.с адрес София, кв.“Мусагеница“, бул.„ Кл. Охридски“ 1а, офис 2, ет. 2, и предлага на съда нейното назначаване.

    2. ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на постоянния синдик в размер на 3 минимални работни заплати, в които не се включват разходите за командировъчни или други технически и съдебни разходи, свързани с производството по несъстоятелност, и допълнително текущо възнаграждение в размер на 5% от осребрената маса, с право на разпределение по чл. 722,  ал. 1, т. 3 от ТЗ.

   При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

   Съгласно разпоредбата на чл. 679, ал. 1 и ал. 2 ТЗ по искане на длъжника или на кредитор, направено в 7-дневен срок от провеждане на събранието, друг състав на съда по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или съществено ощетява част от кредиторите. Незаконосъобразно е събранието, когато са нарушени императивни правни норми по свикване или провеждане, които накърняват правото на участие във вземането на решения от този орган на производството по несъстоятелност. Съществено ощетяване на кредиторите е налице, когато решението е явно несправедливо, поради това, че едни кредитори са ощетени за сметка на други.

    Съобразно разпоредбата на чл. 673, ал. 2 ТЗ право на глас в събранието на кредиторите имат само кредиторите с приети вземания, като изключенията са изчерпателно изброени в чл. 673, ал. 3 ТЗ, съгласно която разпоредба съдът може да предостави право на глас на кредитор по чл. 637, ал. 3 ТЗ, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694 ТЗ, както и на кредитор с прието вземане, срещу който е предявен иск по чл. 694 за установяване несъществуване на вземането му. Предоставянето на процесуални права по този ред е предвидено единствено за кредитори със спорни вземания. Преценката на съда по несъстоятелността за предоставяне на право на глас на такъв кредитор е свързана, както със законосъобразност на това решение, а именно ако са налице предпоставките, респ. отрицателните такива по чл. 616, ал.2 ТЗ, така и на вътрешно убеждение на съответния съдия по производството по несъстоятелност. Настоящият съдебен състав счита, че доколкото в разпоредбата на чл. 673, ал.3 ТЗ е употребен изразът "може", то предоставянето на право на глас на кредитор с неприето или прието, но оспорено вземане при горепосочените предпоставки е въпрос на решение при условията на вътрешна преценка на съответния съдия, водещ производството по несъстоятелност и не може на това основание да бъде преценявана законосъобразността на проведеното събрание на кредиторите.

    Отделно от това съдът приема, че молителят „Юробанк България“ е бил наясно с факта, че вземането му е оспорено и не е следвало да разчита, че участието му в СК е гарантирано предвид липсата на възражения на проведено предходно съъбрание на кредиторите. На проведеното на 21.05.2020 година СК молителят „Юробанк България“ АД не е представил никакви доказателства, които да подкрепят искането му за даване право на глас в СК.

    По оплакването, че с атакуваното решение на СК, визиращо определеното на синдика възнаграждение, съществено се ощетяват част от кредиторите, с оглед гласуваното възнаграждение на избрания синдик, съдът приема следното:

    Възнаграждението на синдика е: а/ текущо месечно и б/ окончателно. Текущо възнаграждение се дължи на синдика винаги и се заплаща месечно. По отношение на него важи правилото на чл. 639 от ТЗ - плащане на падежа. То се определя в зависимост от обема на производството и свързаната с него очаквана месечна натовареност на синдика.

    Окончателното възнаграждение на синдика се определя след приключване на дейността на конкретното лице в конкретното производство по несъстоятелност. За разлика от текущото възнаграждение, то се дължи само по преценка на кредиторите, изразена чрез вземане на решение в този смисъл от събрание на кредиторите. Окончателното възнаграждение цели да стимулира синдика да изпълни с дължимата грижа на добър търговец задълженията си в производството по несъстоятелност. То може да се определи на синдика и при приключване на отделен етап от производството по несъстоятелност, в който приключва дейността му. Решение относно начина на определянето му може да се вземе от събранието на кредиторите и преди това - чл. 661, ал. 5 от ТЗ.

    В чл. 661, ал. 4 от ТЗ са посочени обстоятелствата от значение за определяне на окончателното възнаграждение. Събранието на кредиторите може да не вземе решение за заплащане на окончателно възнаграждение, дори преди това да е взело решение за начина на определянето му. Съдът по несъстоятелността не може да замести волята на кредиторите, като определи окончателно възнаграждение, ако събранието на кредиторите е взело изрично решение да не се заплаща такова. /В този смисъл са определение № 555/02.09.2016 г. по ч.т.д. № 476/2016 г. на Апелативен съд - Варна, определение № 756/11.11.2014 г. по в.ч.т.д. № 666/2014 г. на Апелативен съд - Варна и определение № 150/25.02.2016 г. по в.ч.т.д. № 116/2016 г. на Апелативен съд - Варна/. Съдът не може да определи окончателно възнаграждение и когато събранието на кредиторите не е могло да вземе решение за определяне на окончателно възнаграждение - чл. 661, ал. 6 от ТЗ. Съдът може да замести липсващо решение на колективния орган на производството по несъстоятелност само по въпроса за текущото възнаграждение.

    Възнаграждението на синдика, независимо дали е текущо или окончателно подлежи на изплащане като разноски от масата (чл. 723 ТЗ) с ред непосредствено след кредиторите със специални привилегии и преди вземанията с общи привилегии (чл. 722, ал. 1 т. 3 ТЗ). Дейността на синдика ползва всички кредитори, съответно масата, която се формира от предприетите с усилията на синдика производства по попълването й, е предназначена за удовлетворяването им, но само след съответно възмездяване на синдика за извърщеното от него. Законът допуска наред с текущото възнаграждение (което се определя за покриване на обичайно развитие на производството) кредиторите да определят и допълнително възнаграждение за положени допълнителни усилия или постигнати по-благоприятни от очакваните резултати (чл. 661 ал. 6 ТЗ). Самото определяне на възнаграждението не накърнява интересите на някои от кредиторите, за сметка на други, тъй като то може да бъде изплатено само след като действията на синдика по осребряване на имуществото и попълване на масата приключат изцяло (чл. 721, ал. 1 ТЗ). В случая, когато  възнаграждението на синдика е във фиксиран размер (процент от стойност на осребрено имущество), това не означава, че може да бъде платено веднага. Едва в окончателната сметка, чието съставяне и изпълнение е предпоставка за приключване на производството (чл. 734 ал.1 вр. чл. 733, т.2 ТЗ) може да бъде начислено и предварително определено окончателно възнаграждение (чл. 661, ал.1 ТЗ). 

    Решението за определяне на текущо или окончателно възнаграждение, респ. решението за начина на определяне на окончателното възнаграждение подлежи на атакуване по реда на чл. 679 от ТЗ.

    В конкретния случай възнаграждението на постоянния синдик в определено в размер на 3 минимални работни заплати, в които не се включват разходите за командировъчни или други технически и съдебни разходи, свързани с производството по несъстоятелност, и допълнително текущо възнаграждение в размер на 5% от осребрената маса, с право на разпределение по чл. 722,  ал. 1, т. 3 от ТЗ.

    Настоящият съдебен състав приема, че начинът, по който е определено т. нар. допълнително текущо възнаграждение, по същество се явява начин, по който събранието на кредиторите определя окончателното възнаграждение на синдика.

    Размерът на текущото възнаграждение на синдика не следва да се определя взависимост от това какви ще са постъпленията от осребреното имущество, включено в масата на несъстоятелността, а от обичайната дейност, която извършва един синдик, полагайки съответната грижа, за успешно развитие и приключване на производството. Така определеното от СК на „Бултрейд-2002“ ООД /в несъстоятелност/ допълнително текущо възнаграждение на синдика, не покрива характеристиките на „текущо възнаграждение“ по смисъла на самия закон. По друг начин би стоял въпросът, ако това възнаграждение бе определено като окончателно, в който случай се взема предвид активността на синдика за бързото и успешно приключване на производството. Но не такъв е настоящият случай.

    Изхождайки от тези съображения, съдът приема, че взетото на СК решение в частта му, с която е определно на синдика допълнително текущо възнаграждение в размер на 5% от осребрената маса, с право на разпределение по чл. 722,  ал. 1, т. 3 от ТЗ, се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.  В останалата му част решението е законосъобразно. Текущото възнаграждение на синдика е определно на 3 минимални работни заплати, което, макар и по-виско от средния размер на текущите възнаграждения на синдици в други производства по несъстоятелност, не е   в такъв размер, че съществено да ощетява кредиторите.

    В обобщение съдът приема, че искането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД се явява неоснователно. Искането на „Банка ДСК“ ЕАД е частично основателно и следва да се уважи като се отмени решението на СК на „Бултрейд-2002“ само в частта му за така определеното допълнително текущо възнаграждение на синдика.

    Водим от горното, съдът, на основание чл. 679, ал. 4 от ТЗ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „К. АТАНАСОВ”, ЕИК *********, пълномощник адв. К.К.К.,***, за отмяна на решенията на събранието на кредиторите на „БУЛТРЕЙД-2002" ООД /в несъстоятелност/ по търг. дело № 15/2019 по описа на Окръжен съд Търговище, Търговско отделение, проведено на 21.05.2020 г., като неоснователно.

    ОТМЕНЯ взетото на 21.05.2020 година решение на събрание на кредиторите на „БУЛТРЕЙД-2002” ООД, /в несъстоятелност/, с  ЕИК *********, в производство по несъстоятелност по т. д. № 15/2019 година, само в частта му, в която на избрания синдик е определено допълнително текущо възнаграждение в размер на 5% от осребрената маса, с право на разпределение по чл. 722,  ал. 1, т. 3 от ТЗ, като незаконосъобразно.

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Банка ДСК” ЕАД, вписано в търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, представлявано от адв. Д.П.Ц. - член на САК; адрес за връчване на съобщения и призовки: гр. София, п.к. 1404, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 2, офис № 6, за отмяна на решенията на събранието на кредиторите на „БУЛТРЕЙД-2002" ООД/в несъстоятелност/ по търг. дело № 15/2019 по описа на Окръжен съд Търговище в останалата му част, като неоснователно.

    Определението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ по т. д. № 15/2019 година на ТОС, от който момент същото се счита обявено на неучаствалите в производството кредитори.

    Заверен препис от определението да се изпрати за прилагане по т. дело № 15/2019 година по описа на Търговищкия окръжен съд.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: