№ 2065
гр. Пловдив , 27.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина А. Борисова
и прокурора Евгений Владимиров Милев (РП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330202164 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ПЛОВДИВ – редовно призована, се
представлява от прокурор Е.М..
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. А. А. – редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. В.И., която представя пълномощно по
делото.
СЪДЪТ докладва постъпила справка за съдимост за обвиняемия А..
ПРОКУРОР: Няма процесуална пречка да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Моля, да дадете ход на делото.
ОБВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становищата на страните,
намира, че въпреки това не следва да бъде даван ход на делото. От справката
за съдимост на обвиняемия А. се установява, че същият е осъден по НОХД №
3825/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 01.07.2020 г.
за две деяния, извършени на 18.06.2020 г., като за тях е определено едно общо
най-тежко наказание по реда на чл. 23, ал. 1 от НК, а именно лишаване от
свобода в размер на седем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 от
НК е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 23, ал. 2
от НК е присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за
1
срок една година, а на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено изцяло и
наказанието глоба в размер на 250 лв.
И двете деяния по горецитираното осъждане са извършени на дата
18.06.2020 г., а осъждането е в сила от 01.07.2020 г. В тази връзка съгласно
Решение № 178/28.05.2015 г. по наказателно дело № 538/2015 г., на ІІІ
наказателно отделение на ВКС „Реалната“ (респективно идеалната)
съвкупност от престъпления, като една от проявите на множеството
престъпления се формира само от предвидените в закона предпоставки по
чл. 23, ал. 1 от НК, които са деецът да е извършил няколко престъпления
преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Деянието от
съвкупността не престава да губи своята характеристика на част от
множеството престъпления, независимо от това дали са били реализирани
осъждания за предходно или последващо деяние от съвкупността“.
Следователно осъждането по НОХД № 3825/2020 г. по описа на Районен съд
– Пловдив не променя извода, че процесното деяние с оглед твърдяната в
постановлението на РП – Пловдив дата на неговото извършване би се явило,
извършено в условията на реална съвкупност с двете деяния по НОХД №
3825/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Съдебната практика досежно преценката за предпоставките на
приложението на чл. 78а от НК е трайна. Така в Решение № 406/29.12.2014 г.
по наказателно дело № 1340/2014 г. на І наказателно отделение ВКС е
отговорено на направено изрично възражение за допуснато процесуално
нарушение при отказа на съда да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от
НК по идентичен казус. Съдът обаче е достигнал до извода, че след като към
момента на извършване на всяко от деянията в съвкупността лицето не е било
осъдено, за което и да е от тях, правилата за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание са неприложими.
В Решение № 493/13.02.2015 г. по наказателно дело № 1574/2014 г. на І
наказателно отделение на ВКС се приема, че след като отделните деяния са
разгледани в отделни производства и по отношение на едно от тях има
постановен краен съдебен акт, с който е приложена разпоредбата на чл. 78а от
НК, то същият следва да бъде възобновен и е прието, че правилата на чл. 78а
от НК в този случай не биха могли да бъдат приложени, макар и чисто
формално към момента на извършване на деянията да са били налице
основания за освобождаване от наказателна отговорност поради липсата на
2
други осъждания.
Изложените съображения в цитираната съдебна практика изцяло се
споделят от настоящия състав. В този смисъл са и Определение от 15.08.2019
г. по ВЧНД № 1545/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив; Решение № 177 от
16.06.2016 г. по ВНОХД № 1042/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив; Решение
от 09.07.2018 г. по ВНОХД № 1157/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив;
Решение № 85 от 26.03.2018 г. по ВНОХД № 97/2018 г. на Апелативен съд –
Пловдив; Решение № 16 от 10.05.2016 г. на Военно-апелативен съд на
Република България по НЧХД № 23/2016 г.; Определение № 150 от
27.02.2018 г. по ВЧНД № 176/2018 г. на Окръжен съд – Бургас; Решение № 39
от 09.05.2014 г. по ВАНД № 38/2014 г. на Окръжен съд – Габрово; Решение
от 26.01.2017 г. по ВНОХД № 1292/2016 г. на Окръжен съд – Стара Загора;
Решение № 372 от 21.11.2012 г. по ВНЧХД № 1198/2012 г. на Окръжен съд –
Бургас.
Настоящият съдебен състав съзнава, че съгласно фактическата рамка на
повдигнатото обвинение с Постановлението на Районна прокуратура –
Пловдив се твърди процесното деяние да е извършено на дата 03.06.2020 г.,
тоест преди датата на двете деяния, за които има влязло в сила осъждане по
НОХД № 3825/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, а именно
18.06.2020 г. Това обаче не променя извода, че към момента на извършване на
всяко от тези три деяния не е имало влязла в сила присъда за нито едно от тях
и в този смисъл те ще бъдат извършени в условията на реална съвкупност, ако
процесното деяние бъде доказано.
Обстоятелството, че производствата са разделени и внесени в съда с два
отделни акта на прокуратурата не променя горните изводи и не разкъсва
съвкупността.
За прецизност и пълнота съдът изрично посочва, че по никакъв начин
при настоящото произнасяне не формира извод за това има ли извършено
деяние, от кого е извършено, извършено ли е виновно то от обвиняемия, както
и дали е извършено именно на твърдяната в постановлението дата 03.06.2020
г. Отправна точка за всички формирани изводи са единствено твърденията в
постановлението, с което съдът е сезиран.
Следва да се посочи, че настоящото разрешение се явява и съобразено с
най-благоприятния интерес на обвиняемия, тъй като дори да се докаже
извършването на деянието, за което му е повдигнато обвинение, то в такава
3
хипотеза, същото, каза се, би се явило извършено в условията на реална
съвкупност и спрямо него биха били приложими правилата на чл. 23, ал. 1 от
НК за групиране на наказанията с вече влезлите в сила осъждания. При
разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК обаче дори и обвиняемият
при най-неблагоприятния възможен за него изход – да бъде признат за
виновен, това би означавало, че следва да му бъде наложено административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, което не би могло да бъде кумулирано с
наложените наказания по реда на НК. В този смисъл така изкуствено би се
достигнало до отегчаване на положението на обвиняемия.
Съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVІІІ от НПК поради липсата на материалните
предпоставки по чл. 78а от НК. Това налага настоящото съдебно
производство да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на Районна
прокуратура – Пловдив.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 2164/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ наказателен състав.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава
ХХІІ от НПК пред Окръжен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебна зала.
Заседанието се закри в 09:56 часа.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
Секретар: _______________________
4