С присъда № 91/25.10.2006 година, постановена по НОХД № 98/2006 година, Ардинският районен съд е признал Турал Турханов Муталибов от гр. Ардино за невиновен в това, че на 01.06.2006 година в гр. Ардино, в съучастие като извършител със Сезай Раиф Караибрям от гр. Ардино, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм, поради което и на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по предявеното му в първоинстанционния съд обвинението по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. С присъдата Сезай Раиф Караибрям от гр.Ардино е признат за невиновен в това, че на 01.06.2006 година в гр. Ардино, в съучастие като извършител с Турал Турханов Муталибов от гр. Ардино, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм, поради което и на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по предявеното му в първоинстанционния съд обвинението по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура Ардино. Присъдата се обжалва като необоснована. Събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства изяснявали по един несъмнен начин участието на двамата подсъдими в извършеното престъпление. Фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт, не се различавала от доказателствата, събрани на съдебното следствие.Двамата подсъдими не отричали участието си в описаните действия, но не признавали вината си, считайки, че поведението им било продиктувано от превишаването на властта от страна на органите на реда. Анализирайки всички обстоятелства по делото следвал извода, че поведението на подсъдимите било хулиганско. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.325 от НК се състояло в извършване на непристойни действия, които по своя характер били скандализиращи.В настоящия случай такива се установили по безспорен начин. Отправени били много груби обръщения, обиди и псувни на публично място от двамата подсъдими спрямо органите на реда и оказване на съпротива при задържането им. Поради изложеното се предлага на въззивния съд да отмени присъдата от 25.10.2006 г.по н.о.х.дело № 98/2006 г.на Районен съд-Ардино и да осъди оправданите подсъдими Турал Турханов Муталибов от гр.Ардино и Сезай Раиф Караибрям от гр.Ардино по предявеното им пред първа инстанция обвинение по чл.325,ал.2,във вр. с ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа протеста по изложените в същия съображения. Ответникът по протеста и подсъдим Турал Турханов Муталибов от гр.Ардино лично и чрез защитника си в съдебно заседание оспорва протеста като неоснователен и моли присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Ответникът по протеста и подсъдим Сезай Раиф Караибрям от гр.Ардино лично и чрез защитника си в съдебно заседание оспорват протеста като неоснователен и моли присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на протестираната присъда на основание чл.314, ал.1, във вр. с чл.313 ал.1 от НПК,приема за установено: Въззивният протест е подаден в срок. Разгледан по същество е неоснователен. Първоинстанционният съд е изяснил делото напълно от фактическа страна, като е събрал всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 от НПК. Събирането на нови доказателства от въззивния съд не се е наложило, като не е било необходимо и повтарянето на извършени от първоинстанционния съд процесуално- следствени действия. Така, от фактическа страна се приема за установено следното: на 01.06.2006 година късно вечерта, в РПУ Ардино бил получен сигнал за скандал в игрална зала „Андан” в гр.Ардино. На място, за проверка били изпратени св.Семерджиев, св.Иванов и св.Карамитев- дежурни полицаи при РПУ Ардино. В заведението същите установили, че подс. Турал Турханов Муталибов, преди получаване на сигнала, със свои приятели се намирал в заведението, като св. Ертан Исмаилов ударил св.Алпер Идризов, който паднал на земята, след което компанията на подсъдимия напуснала заведението. Полицаите и св. Алпер Идризов тръгнали към полицейското управление за изясняване на случая. Докато вървели чули гласове от близкия парк, поради което полицаите решили да установят кои са лицата, нарушаващи нощната тишина. Св.Семерджиев тръгнал с полицейския автомобил, а св.Карамитев и св.Иванов – пеша, през парка. Когато приближили, установили, че това са подс. Муталибов, св. Ашкън Боджуков, св.Ертан Исмаилов, като след малко при тях дошъл и подс. Сезай Караибрям. Св.Семерджиев спрял полицейския автомобил пред бар „Ардон”. След него дошъл лек автомобил БМВ, управляван от св. Юзкан Якуб, който спрял пред спортната зала. Подс. Муталибов се запътил към автомобила на св.Якуб, като св.Семерджиев го застигнал и му поискал личната карта, а подсъдимият му отговорил, че няма лична карта, че полицаят нищо не може да му направи и се прибира у дома си, след което се опитал да се качи в автомобила на св.Якуб. Св.Семерджиев му разпоредил да не се качва, като го хванал за ръката и издърпал, но подс. Муталибов го избутал, влезнал в колата и седнал на седалката. В същото време полицаят бил бутан от св. Ертан Исмаилов, поради което той също го избутал. Св.Семерджиев и св.Карамитев разпоредили на подс.Муталибов да слезне от автомобила и да представи документи за самоличност, но тъй като подсъдимият бил пиян напсувал полицаите на майка и да ги нарекъл „мръсни полицаи” и „цървули”. В същия момент подсъдимият слязъл от автомобила и побягнал към читалището. До сградата на читалището братът на подсъдимия- св.Севал Муталибов, който минавал оттам на път за дома си, видял брат си, като го спрял и започнал да го успокоява. Св.Карамитев дошъл до тях и обяснил на подс.Муталибов, че ако не се подчини, ще използва физическа сила. В това време подс. Сезай Караибрям дърпал св.Карамитев, като казал на полицаите: „Полицаи мръсни, какво искате от приятеля ми”. Св.Карамитев се обърнал към подс. Караибрям и пуснал подс.Муталибов, който отново побягнал през парка, но бил пресрещнат от полицай Тодор Филипов, който го отвел в полицейското управление, а св.Карамитев и св.Иванов откарали останалите, включително подс. Караибрям, в полицейското управление. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Карамитев, Иванов, Семерджиев, Филипов, Идризов, Боджуков, Исмаил, Якуб, Добрев и Севал Муталибов, както и от показанията на подс. Муталибов и подс. Караибрям. В тази връзка, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събрания по делото доказателствен материал, в мотивите си е посочил какви обстоятелства е счел за установени, въз основа на кои доказателства; обсъдил е противоречията в свидетелските показания, като е изложил съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля, като фактическите изводи на съда се споделят изцяло от въззивната инстанция. Въз основа на събрания и анализиран доказателствен материал, първоинстанционният съд е направил законосъобразни и почиващи на доказателствата по делото правни изводи, а именно, че деянието, за което подсъдимите са предадени на съд е несъставомерно от обективна страна като хулиганство по смисъла на по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а представлява дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, в каквато насока е следвало да се развие производството срещу подсъдимите. В случая, подсъдимите са извършители на непристойна проява, изразена в употреба на псувни в присъствието на полицейските служители, показали са оскърбително държане към последните, като са нарушили обществения ред и спокойствие. Това, което е отличило поведението им от престъплението хулиганство е по-ниската степен на обществена опасност на действията им, които не представляват престъпление по смисъла на чл.325 от НК. Наред с това, следва да бъде обсъдено, че следва да е налице реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред. В тази връзка, от обективна страна по делото не е налице такова поведение на подсъдимите, което в груба степен да е нарушило обществения ред и да изразило явно неуважение към обществото. Установено по делото е, че групата на подсъдимите се намирала в парка. Говорели са на висок глас. Полицаите били тръгнали към полицейското управление, когато чули шума от парка и се върнали, за да установят кои са лицата. Последващите действия на подсъдимите са се развили именно като неподчинение за представяне на документ за самоличност, дърпане, бутане, отправяне на ругатни, като подс.Муталибов два пъти е побягнал. Всичко това обаче не са действия, особено нагли, цинични и безсрамни, които грубо да са нарушили нравствените принципи на гражданите, нито такива, които в много груба степен да са засегнали интересите на обществото и личността, нито пък са били упорити и продължителни. Подсъдимите не са проявили грубо нахалство или тежко оскърбление; проявата им е единствено в присъствие на полицаите, чиито основни задължения се свеждат до опазване на обществения ред, т.е. те пазят, за да не бъде нарушено спокойствието на гражданите и обществеността, до какъвто резултат не се е стигнало. Ето защо действията на подсъдимите представляват именно непристойна проява по смисъла на УБДХ, но не осъществяват състава на престъплението хулиганство по чл.325 НК. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд са изцяло обосновани и законосъобразни и като е оправдал подсъдимите по предявеното му обвинение по чл. 325 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, съдът не е допуснал необоснованост или нарушение на материалния закон. Следвало е обаче съдът, когато не е намерил основание за издаване на осъдителна присъда по чл.325 НК, но е констатирал, че има достатъчно доказателства за административно нарушение по УБДХ, след като постанови оправдателна присъда, да изпрати делото като преписка на съответния компетентен орган по чл.4 УБДХ- районния съдия, за образуване на административнонаказателно производство. В този смисъл е ТР № 46/16.10.1979 година по н.д. № 36/79 година, ОСНК. С оглед на изложеното, присъдата на първоинстанционния съд като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Следва делото да се изпрати на РС Ардино като преписка за образуване на административнонаказателно производство по УБДХ, което няма пречка да бъде сторено от настоящата съдебна инстанция, тъй като въззивното производство е образувано по протест на прокурора. Ето защо и на основание чл. 332 т.6 във вр. с чл. 336 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 91/25.10.2006 година, постановено по НОХД № 98/2006 година по описа на Ардинския районен съд. ИЗПРАЩА НОХД № 98/2006 година по описа на Ардинския районен съд като преписка на Районен съд Ардино, за образуване на административнонаказателно производство по УБДХ срещу Турал Турханов Муталибов и Сезай Раиф Караибрям, и двамата от гр. Ардино. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|