Р Е Ш Е Н И Е
№37
гр.Пловдив, 08.01.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
трети декември, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 5257 по
описа за 2018 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-004444 от 07.06.2018г. на К.О.Н.на длъжност
началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив упълномощен със
Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. с което на С.Н.М. ***, ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.11, чл.175, ал.1, т.5, чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания: Глоба в размер на 20
лева за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП;
Глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за един
месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП и Глоба в размер на 10
лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна
на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност от гледна точка на
материалния закон и издаването му при нарушение на процесуалните правила. С
жалбата се излагат съображения по същество на искането. Към жалбата се прилага
пълномощно за процесуално представителство от адв.М.Н..
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява. Представлява
се от адв.Н. която поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Ангажира гласни
доказателства – разпит на свидетели, очевидци относно обстоятелства от значение
за делото. В пледоарията си излага доводи за не наличие на виновно поведение от
страна на жалбоподателя и неизвършителство на посочените в НП нарушения.
Административно-наказващият орган,
редовно призован, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище
по жалбата на С.М..
Съдът като съобрази и прецени доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателят С.М. е правоспособен водач на
МПС и притежава СУМПС № ****, категории
В и се води на отчет в ОДМВР Пловдив. Притежава карта за паркиране за хора с трайни увреждания с
издател Община Пловдив.
Атакуваното наказателно постановление е
издадено против жалбоподателя М. за това, че на 09.05.2018г. около 19:05 часа в
гр.Пловдив на бул.”Никола Вапцаров” № 85 пред кафе ДЕНИРО като водач на лек автомобил – Тойота РАВ 4 с
рег. № ****, държава България при обстоятелства: като водач на личния си лек
автомобил Тойота с рег.№ **** допуска следните нарушения: 1. При движение назад
не се убеждава, че пътят зад МПС е свободен, като удря паркирания мотоциклет
Хонда с рег. № ****- настъпва ПТП с материални щети. 2. Напуска
местопроизшествието без да уведоми служителите за контрол на МВР; 3. Не представя
КТ към СУМПС. АУАН е съставен на основание преписка № 432000-6591/2018г. по
описа на 01 РУ Пловдив. е извършил:
1.Движи
се на заден ход, без да се е убедил, че пътят зад ППС е свободен с което
виновно е нарушил чл.40, ал.1 от ЗДвП.
2.При
наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява
службата за контрол, както и не изпълнява указанията и с което виновно е
нарушил чл.123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП.
3.Не носи контролния талон от свидетелството
за управление с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С атакуваното НП на жалбоподателя М.
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.11,
чл.175, ал.1, т.5, чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени административни
наказания: Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП; Глоба в размер на 150 лева и лишаване от
право да управлява МПС за един месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”В”
от ЗДвП и Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Издаденото НП е
връчено лично на жалбоподателя М. на 07.08.2018г. В срок пред РС е обжалвано
издаденото НП поради не съгласие с посочените нарушения и наложените
административни наказания.
Обжалваното наказателно постановление /НП/ е
издадено въз основа на съставен на 18.05.2018г. от свидетел Г.В.Д., на длъжност
**** към сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив против жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д бланков номер 596363 за
това, че на 09.05.2018г. около 19,05 часа в гр.Пловдив, бул.”Н.Вапцаров” до №
85 пред кафе „Де Ниро” като водач на личния си лек а-л „Тойота” с рег. № ****допуска
следните нарушения: 1. При движение назад не се убеждава, че
пътят зад МПС е свободен, като удря паркирания мотоциклет Хонда с рег. № **** -
настъпва ПТП с материални щети. 2. Напуска местопроизшествието без да уведоми
служителите за контрол на МВР; 3. Не представя КТ към СУМПС с което виновно е
нарушил чл.40, ал.1, чл.123, ал.1, т.3, б.”в”, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В акта е посочено, че от нарушението
имуществени вреди са претърпели описани в протокол за ПТП № 1607178. Актът е
съставен в присъствието на жалбоподателят М., подписан от него и другите
посочени в акта лица. В акта, в графата за обяснения/възражения е налично ръчно
изписване „нямам възражение”. На датата на съставянето му е връчен препис от
него на жалбоподателя М.. В законоустановения срок пред АНО не са представени
писмени възражения от жалбоподателя М. относно съставения и акт.
Разпитан
като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Г.Д. заяви че не е посещавал
самото произшествието, както и че съставения от него акт е въз основа на жалба
подадена в Първо РУ Пловдив, извършен от него визуален оглед на двете МПС и
обяснения на един от свидетелите, посочени от собственика на мотоциклета и
жалбоподател. Свидетелят посочи, че огледа е бил извършен пред полицейското
управление при призоваването на двете лица, в деня когато е бил съставен
Протокола за ПТП и акта за установяване на административно нарушение. По
отношение на жалбоподателя М. свидетелят заяви че му са били снети обяснения.
Като
свидетели в съдебно заседание по искане на жалбоподателя бяха допуснати и разпитани
лицата Г. Р., **** на заведението „ДеНиро” и Д.К., *** на заведението, които потвърдиха че на датата посочена в акта,
жалбоподателят М. е бил в заведението „ДеНиро”
и е имал среща с тях, както и че при извършване на маневра движение
назад е бутнал мотоциклет намиращ се в близост до МПС управлявано от М..
Свидетелите заявиха, че едно лице намиращо се в заведението е заявило че е
собственик на мотоциклета, че е полицай и че М. му дължи 200 лева за повредите.
Свидетелите посочиха че М. е отказал да извърши такова плащане, защото МПС му е
застраховано и е поискал да се извика КАТ. Свидетел Р., **** на заведението,
посочи че често мотоциклети спират между паркираните МПС. Свидетел Р. посочи,
че произшествието е станало около 18:30 часа, както и че М. е стоял в
заведението и е изкачвал КАТ до 20:30-21:00 часа. Свидетел Кацарев посочи, че е
напуснал заведението около 21 часа, при което М. още е бил в заведението.
Горната фактическа обстановка съдът
намира за безспорно и категорично доказана
от събраните и приложени по делото доказателства, каквито са показанията
на свидетелите Д., Р. и К., документите
съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка. Съдът кредитира с доверие посочените доказателства тъй
като те са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може
да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намери, че жалбата е подадена от лице с правен интерес и в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка
с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН, настоящият състав
на Пловдивски районен съд, достигна до
следните правни изводи.
По приложението на процесуалния
закон: Проверяваният акт е издаден от
упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна
заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на
актосъставителят и във връзка с разпоредбите на Закона за движене по пътищата,
съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на
неговите служебни задължения.
Наказателното постановление е
издадено в срок, но съдът констатира, че при издаването на НП е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и поради което и
атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, поради следните основания:
Съдът намира, че от представените по
делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието
на виновно извършени от жалбоподателят И. нарушения, като ответника не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Съдът
намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното
ПТП. От приетите по делото доказателства се установява, че АУАН е съставен от
полицейски служител Г.В.Д. на длъжност **** към сектор ПП при ОДМВР Пловдив, който
не е очевидец и на когото е било възложено да извърши проверката въз основа на
постъпила жалба във Първо РУ на МВР Пловдив.
Вписаният
в акта като втори свидетел М.С.М.е свидетел посочен от собственика на другото МПС
участвало в ПТП и жалбоподател В.И.И., чийто обяснения са снети незнайно от кой
полицейски служител още преди да бъде подадена жалбата от жалбоподателя И..
Първия вписан в акта свидетел – В.И.И. е собственик на МПС посочено като второ в Протокола за ПТП, и като такъв съдът счита
че не може да бъде свидетел по АУАН, тъй като се явява заинтересован от изхода
на случилото се. Посоченото като нарушение е от категорията на съществените и
не могат да бъде санирано по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН с издаване на НП и
това нарушение води до отмяна на НП поради нарушение на разпоредбата
на чл.43, ал.2 от ЗАНН, с което е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод,
съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории
свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го
подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а
именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от
състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма
степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а
именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на
акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и
лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага,
само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл.43, ал.2
от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват
различни факти и обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1
от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде
съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци
/които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата
на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на
свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата,
когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл.
40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и
точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта.
При
така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, с оглед
обстоятелството, че единия свидетел по
акта е собственик на МПС посочено като второ в протокола за ПТП, и като такъв
не може да бъде свидетел по АУАН, води до липса на втори свидетел в АУАН, а
липсата на втори свидетел се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Освен изложеното, по линия на
служебния контрол съдът установи, че не са спазени изискванията на чл.42, т.4 и
т.5 от ЗАНН, които норми определят, че АУАН трябва да съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и точните законни
разпоредби. Не са спазени и изискванията на административно наказателния
процес, касаещи изпълнение от наказващия орган на разпоредбите на чл.57, ал.1,
т.5 и т.6 от ЗАНН, които норми определят, че НП съдържа като задължителен
законов реквизит описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават, вкл. и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Това
е така, тъй като заведение „ДеНиро” е с административен адрес гр.Пловдив,
бул.”Никола Вапцаров” № 91А, докато посочения в акта и НП адрес бул.”Никола
Вапцаров” № 85 е част от многоетажна жилищна сграда, блок 1038, с номерация на
входовете 79, 81, 83, 85, 87 и 89. Най близко стоящата номерация на вход от
посочената сграда до заведение „ДеНиро” е № 89. Следва да бъде посочено, че за
достъп до така посочената сграда от бул.”Никола Вапцаров” се осъществява чрез
навлизане в локално платно успоредно на булеварда, пред така посочената сграда
което локално платно има връзка с булеварда и достига до заведението „ДеНиро”,
след което прави завиване на 90 градуса на юг. С оглед изложеното нито в АУАН,
нито в НП е посочена организацията на движение в този район, тъй като
заведението „ДеНиро” няма никаква връзка с булевард „Никола Вапцаров”, както и
създадената организация от Община Пловдив за паркиране пред посочените места №
85 и заведение „ДеНиро”. Посочената в Протокол за ПТП схема на ПТП № 76 не
отговоря на обективната организация на движение на МПС по бул.”Никола
Вапцаров”, който както посочих няма никаква връзка с локалното платно, с което
го дели изградени тревни площи. Пред заведение „ДеНиро”, в посока булевард
„Никола Вапцаров” има други обекти, при което самото заведение няма никакъв
изглед към булеварда. Разминаване на описаното нарушение относно определящите
го обстоятелства определя заключение за неустановеност на нарушението от страна
на контролните органи и мястото на неговото извършване, времето на
извършването, както и авторството на нарушението. Това разминаване буди съмнение и относно
извода, защо и въз основа на какво се определя
вината на посоченото като нарушител лице
и съответно отговорност от административно наказващия орган. Нарушението
е съществено по своя характер и води до незаконосъобразност и необоснованост на
акта, а от там и на наказателното постановление.
В настоящия случай нарушена е и
разпоредбата на чл.42, т.9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните
адреси, както и ЕГН на лицата, които са претърпели имуществени вреди от
нарушението. Липсва и описание на настъпилите щети. Вписването в акта, че е
съставен протокол за ПТП, не санира допуснатото нарушение по чл.42, т.9 от ЗАНН, тъй като тази обстоятелства следва да се надлежно изложени в описателната
част на акта, а не да се извличат от приложени по делото писмени доказателства.
С неизясняването на тези съществени факти, които да се установят по един
законов ред от контролните органи и да се подкрепят със съответните за това
доказателства, се е стигнало до необоснованост на издадените административни
актове, което съставлява нарушение на изискванията на посочените по – горе
задължителни законови разпоредби, касаещи изискването за форма. Неспазването на
тези изисквания е довело до съществено ограничаване на правото на защита на
нарушителя, който има правото да знае защо е приет за извършител, как е
установено неговото конкретно участие в извършеното административно нарушение и
от кое негово неправомерно поведение произлиза търсената му административно –
наказателна отговорност.
Освен изложеното съдът счете, че
ангажираната спрямо С.М. административна отговорност за нарушенията посочени в НП – съответно по чл.40, ал.1, от ЗДвП,
чл.123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП следва да отпадне.
Причина за това е преценката за допуснати в хода на административното
производство процесуални нарушения от категорията на съществените, които
ограничават правото на защита на наказаното лице. Тези нарушения се състоят в
непълното излагане на обстоятелствата на нарушенията по чл.40, ал.1 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП
както и относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП от актосъставителя в
АУАН – неизпълнение в пълен обем на задължението по чл.42, т.4 от ЗАНН, и от
административно – наказващият орган в НП – неизпълнение в пълен обем на
задължението по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В
т.1 от атакуваното НК на жалбоподателя М. е наложено административно наказание
за извършено от него административно нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП. Посочената
норма въвежда задължение за водачите на МПС преди да започнат движение назад да
се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат
опасност или затруднения за останалите участници в движението. За нарушението на чл.40,
ал.1 от ЗДвП описано в НП, има коректна санкционна норма и това е разпоредбата
на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, спожред която „ наказва се с глоба 20 лв. водач,
който нарушава правилата за
движение назад”, но която правна норма не включва като задължителен елемент във
фактическия си състав предизвикването на ПТП. В случая, неточната правна квалификация
на санкцията е основание за отмяна на НП, още повече че паркираните МПС не
представляват участници в движението. Във връзка с изложеното съдът счита, че
неправилно контролните органи не са обследвали и мястото на което е било
паркирано другото МПС посочено като участник в ПТП а именно мотоциклета относно
това дали мястото на което е било паркирано и установяване това място където МПС е паркирано дали не създава пречка и
опасност за движението, с което създава реална предпоставка за възникване на пътнотранспортно
произшествие което представлява нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В т.2 на атакуваното НП на
жалбоподателя М. е наложено административно наказание за извършено от него
административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП. Посочената норма
въвежда задължение на водачите, участници в ПТП, когато между тях няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат местопроизшествието,
да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват
дадените им указания. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за
съставомерността на изпълнителното деяние на нарушението по чл.123, ал.1, т.3,
б.”В” от ЗДвП е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само
имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото, и
между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Изброените
предпоставки следва да бъдат налице кумулативно, за да бъде ангажирана
отговорността на нарушителя. Безспорно жалбоподателят М. е притежавал
качеството на водач на пътно превозно средство /ППС/ по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Същият е
бил участник в ПТП в резултат на което са били причинени само имуществени
вреди. Тези обстоятелства са описани от актосъставителя и наказващия орган при
описание на нарушението на горецитираната разпоредба. Не е отразено обаче
последния от елементите, които са от значение за съставомерността на деянието
като административно нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП, а именно
липсата на съгласие между участниците в
произшествието относно обстоятелствата, свързани с него. В обстоятелствената
част на акта, и в тази на НП е описано единствено, че жалбоподателя е напуснал
мястото на произшествието. Налице е несъответствие между описанието в
обстоятелствената част на НП и посочената за нарушена правна норма, което
представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на
обжалвания акт в тази му част, въпреки обективното наличие на нарушение,
досежно задълженията като участник в ПТП.
В т.3 на
атакуваното НП на жалбоподателя М. е наложено административно наказание за
извършено от него административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства не се установява и
доказва по безспорен начин, че жалбоподателят от субективна и обективна страна
е извършил административните нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на 09.05.2018г., тъй като тогава по отношение
на него като водач на МПС не е била извършена надлежна проверка от упълномощени
за това контролни органи. Ако е имало такава среща, то тя е била на 18.05.2018г.
когато в присъствието на жалбоподателя М. е бил съставен АУАН против него, но
нито в АУАН нито в НП е посочено че именно на 18.05.2018г. а не на 09.05.2018г.
е била извършена проверка и е установено че не представя контролен талон към
СУМПС. Налице е несъответствие между описанието в обстоятелствената част на НП
и посочената за нарушена правна норма, което представлява съществено
процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на обжалвания акт в тази му част,
въпреки обективното наличие на нарушение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-004444
от 07.06.2018г. на К.О.Н.на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
Пътна полиция Пловдив упълномощен със Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. с
което на С.Н.М. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2,
т.11, чл.175, ал.1, т.5, чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени
административни наказания: Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.40,
ал.1 от ЗДвП; Глоба в размер на 150 лева
и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение по чл.123,
ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП и Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
Съд Пловдив в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.