Мотиви по НОХД 2032/2016г. по описа на СГС, НО, 10
състав
От
Софийска градска прокуратура е внесен обвинителен акт срещу подсъдимите Ц.В.И. и
М.Ц.В. за извършено от тях престъпление по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК за това, че на 17.09.2010г. около 21.30ч. в гр.
София, ж.к. „*****" в изоставен строителен обект до бл. 36 направили опит
умишлено да умъртвят Р.П.С., ЕГН-********** като всеки един от тях му нанесъл
удар с неустановен по делото твърд, тъп предмет в лявата
челно-теменна-слепоочна област на главата, с което му причинил тежка, черепно,
мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявата област на
главата с дължина около 10 см.; импресионно-депресивно счупване на черепа в
лявата челно - теменно-слепоочна област с образуван костен фрагмент с диаметър
6 см., множествени линеарни фрактурни линии в същата област; епидурален хематом в лявата
челно-теменна област; подлежащи хеморагично - контузионни
огнища в лявата челно-теменно-слепоочна област, които травматични увреждания са
довели до следната клинична неврологична симптоматика: компресионен синдром с
оток на белите дробове и многократно повръщане; сензомоторна афазия с
десностранна хемипареза; коматозно състояние - 8 точки по ГКС /Глазгоу кома
скала/, като деянието останало недовършено, поради оказаната своевременна,
високоспециализирана и висококвалифицирана медицинска помощ, осъществена в
пълен обем.
Със
същия обвинителен акт съдът е сезиран и по обвинението срещу подсъдимия В.Ц.В. за
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на
17.09.2010г., около 21.30ч. в гр. София, ж.к. „*****" в изоставен
строителен обект до бл. 36 нанесъл удари с неустановен по делото твърд, тъп
предмет /или с острия ръб на същия предмет/ в областта на краката на В.П.Р., с
което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно,
диафизарно счупване на двете кости на дясна подбедрица, което е причинило на
пострадалия ТРАЙНО /за повече от 30 дни от датата на травмата/ затруднение на
движенията на десния долен крайник.
Производството
е разгледано по общия ред с разпит на свидетели и вещи лица.
Съдът
е конституирал като частен обвинител и граждански ищец св. Р.С.. Приет е за
съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 80 000 лева,
представляваща претендирано обезщетение за причинени от престъплението
неимуществени вреди. Съдът е конституирал като частен обвинител св. В.Р..
При
съдебните прения прокурорът поддържа обвинението срещу тримата подсъдими. Изразява
се становище, че същото е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните
доказателства. Прокурорът предлага на съда да признае подсъдимите за виновни и
да определи наказание около средния размер на наказанието, предвидено в закона.
Повереникът
на ЧО С. се солидализира с исканията на
прокурора и изразява становище, че престъплението е извършено по повод пререкания
между подсъдимия Ц.В.И. и пострадалия В.П.Р., във връзка с които подсъдимият напуснал строежа, който е бил
обитаван от В.Р. и неговото семейство.
Повереникът изразява становище, че подсъдимият Ц.И. е организирал група за
саморазправа, в която се включили и неговите синове. Повереникът предлага на
съда да цени показанията на свидетелите като непротиворечиви и пълни, както по
отношение на авторството на престъплението, така и по отношение на
изпълнителното деяние по време, начин, място на извършване. Повереникът изтъква
изразните средства, използвани от свидетелите, за да заключи, че показанията не
са манипулирани и липсват данни за неистинност,
колебания и неточности. Повереникът предлага на съда да не дава вяра
на показанията, дадени от св. М.И., които се твърди, че са напълно изолирани от
останалия доказателствен материал. Повереникът предлага на съда при
оценката на показанията, дадени от
свидетелите на защитата и които са разпитани от съда на 15.01.2018г., да ги
съпостави с останалите доказателства и да отговори на въпроса дали въз основа
на тях може да бъде оправдан подсъдимият И.. Повереникът предлага собствен
отговор на така поставения въпрос, като изтъква, че по времето, в което
посочените свидетели на защитата видели подс. Ц.И. в кафене, в района вече е
имало линейки и служители на полицията. В тази връзка се навежда довода, че
показанията на посочените свидетели се отнасят до по-късен етап от хронологията
на случая, т.е. – след извършване на съответните престъпления. Повереникът изразява становище, че ако след
деянието подсъдимият Цв. И. е консумирал алкохол в отстоящо наблизо помещение,
то това негово поведение е проява на жестокост и цинизъм. Повереникът изразява становище, че обвинението
е доказано и от съдебно-медицинските експертизи, както и от иззетите веществени
доказателства.
За
да обоснове извод за умисъл и дори за предумисъл, повереникът изтъква, че
свидетели са възприели указания спрямо кого да бъде употребена физическа
агресия.
При
ангажиране на гражданската отговорност се предлага на съда да отчете наличието
на тежка черепно-мозъчна травма, която е довела до няколкократна оперативна
намеса с цел спасяване на живота му, до пластични операции, до състояние на продължителна кома, както и до
усложнения в здравето, свързани със симптоматика (епилептични припадъци, загуба
на говор, т.е. вторична афазия), която според повереника не е отзвучала към
настоящия момент, а липсват перспективи да се преодолее и в бъдеще. Повереникът подчертава, че съгласно
заключенията на експертизите опасността за живота на пострадалия С. е постоянна
и ще продължи и в бъдеще.
При
определяне на наказанието се предлага на съда да съобрази отегчаващите отговорността
на подсъдимите обстоятелства, а именно –
съдебното им минало, липсата на
критичност, факта, че са избягали от
местопрестъплението, като са се укрили, факта, че не са се опитали да помогнат
на пострадалите и то при явни признаци
за опасност за живота на св. С.. Повереникът предлага на съда да приеме за
установено, че престъплението спрямо св. С. е извършено с многократни,
повтарящи се удари, както и че от субективна страна подсъдимите са действали
предумишлено. Предлага се това обстоятелство, както и липсата на критичност към
вредоносния резултат да бъдат съобразени при индивидуализация на наказанието. Повереникът
навежда довод, че според показанията на С.
са му били взети пари от джоба и това обстоятелство също следва да бъде
отчетено като отегчаващо отговорността. Предлага на съда да приеме, че
престъплението е извършено с жестокост и цинизъм, тъй като св. С. не е участвал
в предходните пререкания на подс. Цв. И., не е бил в близък контакт с тях, нито
е бил съпричастен към семейството на св. Р.. В тази връзка повереникът изразява
становище, че поведението на св. С. не може да бъде разглеждано като провокация на агресия и жестокост.
При
индивидуализация на наказанието повереникът предлага съдът да наложи максималното, предвидено в закона са
съответното престъпление. Повереникът поддържа предявения граждански иск в
пълния му предявен размер. Предлага се на съда да присъди обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер
на 80 000 лева по силата на чл. 45 от ЗЗД. Твърди се, че гражданският иск
е доказан, както по основание, така и по размер. Твърди се, че деликтът е пряка и
непосредствена последица от нанесени от подсъдимите със значителен интензитет
удари с тъп предмет в областта на главата. Твърди се, че увреждането на
здравето е тежко, свързано със загуба на говора, фазия, кръвозагуба, едем на
мозъка и вследствие на това е настъпила затруднена функция на важни мозъчни
центрове, довели до изпадане на пострадалия в кома. Повереникът изтъква, че пострадалият
С. е преживял изключително тежка и сложна
хирургична намеса, че е преживял болки и страдания от проведено продължително
лечение, болки от епилептични припадъци,
които продължават и към настоящия момент. Във връзка с непрекъсната необходимост от лечение и във
връзка със страха на пострадалия, че
животът му е застрашен и не би могъл да полага грижи за семейството си, повереникът
предлага гражданският иск да бъде уважен в пълния му предявен размер. Поддържа
се искането подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят и лихва върху основния
размер на обезщетението до окончателно изплащане на сумата. Повереникът
предявява искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия, включително и тези разноски, които повереникът е направил, за да
организира защитата на своите права и законни интереси. В тази връзка се
предявява и претенция за присъждане в полза на повереника на заплатения от него
адвокатски хонорар.
Частният
обвинител С. изразява пред съда съгласие с казаното от адв. Д..
Частният
обвинител Р. не изразява становище.
Защитата
на подсъдимите моли съда да ги признае за невиновни по предявеното им
обвинение. Навежда се довод, че фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт, не се подкрепя от събрания доказателствен материал. Защитата посочва, че в
съдебното производство са установени факти, които обаче прокурорът не е инкриминирал с внесения обвинителен акт. В
тази връзка защитата на подсъдимите предлага на съда да приеме за установено,
че се е случил някакъв инцидент в ж.к. „*****“, от който са пострадали лицата Р.С.
и В.Р., но без категорични доказателства за авторството на престъплението. Според
защитника единствените безспорно установени обстоятелства са свързани с времето
и мястото на евентуално извършено престъпление срещу личността на пострадалите
лица.
Първият
спорен въпрос, обсъден от защитата в съдебните прения, се отнася до
прехождащите процесния конфликт обстоятелства. Навежда се довод за липсата на
доказателства да се е състоял
какъвто и да е конфликт с участието на подсъдимия И.. Защитата твърди, че нито
един свидетел не споменава лице с имената „Н.“. Оспорва се твърдението в
обвинителния акт подсъдимият Ц.И. да се е заканвал на когото и да било с
брадва. В тази връзка се посочва, че обвинението в частта относно участието на
подс. И. в престъплението, е неубедително, тъй като не е установен мотив за
извършването на такова престъпление, поради което според защитата е
невъзможно конкретни действия на
подсъдимия И. да бъдат свързани с личността на св. Р.С..
На
следващо място при съдебните прения се оспорва каквото и да е участие на
подсъдимите В.В. и М.В. в престъплението, за което са били предадени на съд. Оспорва
се подсъдимият М.В. изобщо да е бил на местопроизшествието. В тази връзка се
навежда довод, че показанията на св. Р.С.
не са източник на доказателства за участие на подс. М. В. в престъплението, в
което е обвинен. Според защитата те са колебливи и в частта относно участието
на подс. Цв. И. в това престъпление, тъй като Р.С. е паднал веднага след първия удар и не би
могъл да види дали и кой го е ударил след това. Защитата се позовава и на
показанията на св. С. от повторния му разпит пред съда, проведен на
06.02.2018г., като се твърди, че този свидетел изобщо не е сигурен дали брадвата, която му се предявява,
е именно тази, с която е бил нанесен удар по главата му.
Съгласно предложената от защитата
интерпретация на доказателства единственото гласно доказателство, което може да
свърже подсъдимия М. В. с престъплението, в което е обвинен, са показанията на св.
Л.П., които обаче според защитата не дават информация за самоличността на
евентуално пострадало от действия на М. В. лице. От друга страна, при собствен
анализ на доказателствения материал защитата приема за установено, че по делото
липсва какъвто да е източник на доказателства, който да свърже личността на
подс. М.В. с конкретно инкриминирано в обвинителния акт престъпление.
Защитата
изразява становище за липсата на доказателства подсъдимият В. В. да е причинил
телесна повреда на пострадалия В. Р., а твърденията на самия Р., на св. Л. П. и
св. С. за участието на този подсъдим в престъпление, инкриминирано по първи
пункт от обвинителния акт, оценява като проява на недобросъвестност и нескопосан
опит на свидетелите да ангажират с отговорност повече лица.
Защитата
посочва, че е обособена група от свидетелски показания, които освен, че не кореспондират с обвинението, но и изясняват и
фактическа обстановка, различна от тази, която е описана в обвинителния акт. В
тази връзка защитата се позовава на показанията, дадени от свидетеля М.И., от полицейските служители К. и
А., както и от доведените от защитата свидетели П.К. и Д.И..
Като
аргумент за постановяване на оправдателна присъда се изтъква, че свидетелите на
обвинението са неграмотни и липсва каквото и да е знание от тяхна страна за значението
на техните твърдения пред съда. Защитата посочва, че пострадалите лица и св. Л.П.
посочват като съучастник на подс. Цв. И. подсъдимия В. В., срещу когото не е повдигнато и предявено обвинение за
съответното престъпление. Изразява се становище, че съдът следва или изцяло да
се довери на техните показания, или изцяло да ги изключи от доказателствения
материал. Защитата навежда довод, че при това положение единственият достоверен
източник на доказателства остават показанията на св. М. И.. Защитата оспорва достоверността и на
свидетелските показания, които е дал св. В.Р., в частта, в която този свидетел
е свързвал подсъдимия В.В. с удари по
отношение на пострадалия С., като
основният аргумент е свързан с водещото значение на инкриминираните с
обвинителния акт фактически обстоятелства.
Защитата
предлага на съда да се довери на свидетелите, доведени за разпит пред съда (П.К.
и Д.И.) с аргумента, че са незаинтересовани
от изхода на делото. Навежда се довод, че противно на свидетелите на защитата
свидетелите на обвинението са в родствени връзки с пострадали лица и са обективно повлияни от личен интерес.
В
съдебните прения се посочва производният характер на свидетелските показания,
дадени от полицейските служители К. и А., които според защитата са разпитали всички
присъстващи след инцидента, но въпреки това не
получили конкретна информация за конкретен автор на престъпление.
В
заключение защитата предлага на съда да приеме, че не е изяснен нито механизмът
на причиняване на телесни повреди, нито авторът на евентуално извършено срещу
личността на пострадалите престъпление.
Във
връзка с искането за оправдаването на подсъдимите защитата предлага да бъде
оставен без уважение и гражданският иск с аргумент за недоказаност на
авторството на гражданския деликт.
В
последната си дума подсъдимият Ц.И. твърди, че
живущите в изоставената сграда са се избили помежду си, че той не е
участвал в побоя, не се чувства виновен, не знае кой е автор на престъпление
срещу С. и съжалява за това, което се е случило.
В
последната си дума подсъдимия М.В. заявява, че не е автор на престъпление.
Твърди, че е виждал пострадалия само на съдебните заседания и никога не го е
удрял. Твърди, че единствената причина да бъде в района на местопроизшествието
е да изпълни нарежданията на по-големия си брат да вземе кон и да го отведе
там, където му е указано.
В
последната си дума подсъдимият В.В. заявява, че не е виновен и няма какво да
добави към казаното.
От фактическа страна
Подсъдимият Ц.В.И. е български гражданин,
роден на ***г***, с ЕГН: **********, българин, с основно образование,
безработен, неосъждан с наказание „лишаване от свобода“, с постоянен адрес:***.
Подсъдимият М.Ц.В.
е български гражданин , роден на ***г***, с ЕГН: **********,
българин, с начално образование,
безработен, неосъждан с наказание „лишаване от свобода“, с постоянен адрес:***.
Подсъдимият В.Ц.В. е български гражданин, роден на ***г. в гр. *****, с ЕГН: **********,
с начално образование, безработен, осъждан на лишаване от свобода, с постоянен
адрес:***, махала *****.
Подсъдимите М.В.
и В.В. са синове на подс. Цв. И..
Към момента на
деянието подсъдимите Цв. И. и подс. М. В. са неосъждани с наказание „лишаване
от свобода“. За подс. И. тези последици са свързани с оглед реабилитация по
право по чл. 88а НК за предходни осъждания, регистрирани в неговото минало с наложено наказание „лишаване от свобода“.
Подсъдимият Цв. И.
е бил осъждан за престъпления против собствеността, едно от които е на лишаване от свобода “ за срок от две
години и шест месеца по НОХД 86/1997г.,
по което съдебният акт е влязъл в сила на 20.03.1998г. При изпълнение на това наказание подсъдимият И.
е бил освободен на 08.10.1999г. Във връзка с предходна реабилитация по
право и ограничението по чл. 86, ал.2 НК за това осъждане на
основание чл.88а, ал.1 НК е релевантен
срокът по чл. 82, ал.1, т.4 НК от пет години, който е изтекъл на 08.10.2004г.
След така
настъпилата реабилитация по право подс. Цв. И. е бил осъждан по НОХД
5728/2005г. със съдебен акт, влязъл в сила на 08.02.2005г. а пробация за срок
от две години. Това наказание е било изтърпяно на 02.05.2009г. В този случай
срокът по чл. 88а НК е този по чл. 82, ал.1, т.5 НК с продължителност от две
години, като същият към момента на деянието
(17.09.2010г.) не е изтекъл. Следователно подсъдимият към момента на деянието е осъждан на
„пробация“.
Правният статус
на подсъдимия М. В. включва две осъждания – едното със съдебен акт, влязъл в
сила към момента на деянието – по НОХД 5283/2007г. за престъпление по чл.198 НК, по което на подс. М. В. е било наложено наказание „обществено порицание“.
Второто осъждане е със съдебен акт, влязъл в сила след инкриминирания
период, а именно на 21.07.2011г. – по
НОХД 13036/2011г. за престъпление по
чл.195 от НК на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на които е било
отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият В. В.
към момента на деянието е осъждан на лишаване от свобода със съдебен акт,
влязъл в сила на 17.05.2008г., за деяние, извършено на 17.01.2008г. по НОХД
И-1511/2008г. на СРС с наказание осем месеца „лишаване от свобода“,
изпълнението на което е било отложено с
изпитателен срок от три години. Деянието, за което подсъдимият е бил предаден
на съд по настоящото наказателно производство,
е било извършено в рамките на определения от съда изпитателен срок.
Към
инкриминираната дата - на
17.09.2010г. в изоставен
строителен обект, находящ се до бл. №36 в ж.к. „*****“, пребивавали членове от
семействата на три фамилии: първата фамилия била представена от подсъдимите
Ц.В.И., сина му В.Ц.В., снахата
на подс. И.– Б.и далечен роднина по съребрена линия – св. М.И.; втората фамилия
била представена от частния обвинител В.Р., от
двамата му синове - свидетелите Л.В.П. и
В.В.П., П.Р.К. (баща на св. В. Р.),
Ф.Е.Р. (съпруга на св. В.Р.), св. К.П.Р. (брат на св. В.Р.); третата фамилия
била представена от неустановено по делото лице, което сред свидетелите било известно
с лично име „Н.“ (според св. В.П. –лицето „ Н.“ е с фамилно име „С.“ – л. 324,
СП, СГС, установено и от прочетените показания на св. К.Р.). Третата фамилия
била представена и от св. Я.Т.М., която
живеела във фактическо съжителство с неустановеното лице „Н.“, но от друга
страна била в далечна родствена връзка с ЧО В. Р.. Обитаваната от фамилиите
сграда била двуетажна, масивна, изградена със стоманобетонни колони и греди. В
конструкцията била създадена връзка между етажите чрез два броя монолитни стълбища. Към
инкриминираната дата сградата не била оборудвана с електрозахранване,
водопровод и канализация. През инкриминирания период осветлението в района било
обезпечено с монтирани през 2009г. улични осветителни тела, преставляващи „осветителни
тела градински тип“– 4 броя осветителни стълба
от страната на зелената площ към съседния бл. 35 и на изток от изоставения строеж.
Недовършената сграда била без преградни стени и прозорци, като същата била
осветявана от посоченото по-горе работещо улично осветление в нощните часове на
денонощието (установено от протокол за оглед на местопроизшествие, показанията
на св. С., заключение на основна и допълнителна СИТЕ).
Същевременно
уличното осветление било осигурено и от инсталация, изградена преди 2009г., представляваща два броя висок
стоманобетонов стълб с два броя
осветителни тела, които се намирали съответно
югоизточно на кръстовището на ул. „Й. ***, както и на югозапад
на същото кръстовище видно
от IMGP 0129,
приложение към заключение на съдебна инжинерно – техническа експертиза от 24.04.2017г, както и от писмен отговор от
Столична община, район „Студентски“, представляващо приложение към същата
експертиза.
Подсъдимият И. и
посочените по-горе членове от неговото семейство на неустановена дата преди инкриминирания
период последни сред изброените по-горе лица се настанили да живеят във вече
обитаваната от другите изброени по-горе лица сграда. Фамилиите на подсъдимия И.
и ЧО Р., както и семейството на св. М. съжителствали известно време без
конфликти, като със задружни усилия събирали и пренасяли метал за скрап.
Пострадалият Р.С. не е живял в посочената
сграда нито преди, нито по време на инкриминирания период. Свидетелите наричали
описаната по-горе сграда в разговор помежду си, а и в производството пред съда с обобщението
„панелите“.
На 17.09.2010г.,
около 18.00 ч. в гр. София местопроизшествието на посочения адрес било в следното състояние. На приземния етаж бил паркиран л.а. „Рено 19“
с рег. № ******. На около един метър западно от него била разпъната
туристическа палатка, а в близост до нея бил разположен диван, приспособен за
спане. На място били струпани дърва за огрев, а по – късно около 21.00 часа
вече бил запален и огън ( установено от показанията на св. В. Р. и от снимковия
материал, създаден при провеждане на оглед на местопроизшествие). Л.а. „Рено“
бил паркиран, обърнат в посока на север, т.е. към бл. 36 ( установено от
заключение на СИТЕ, както и от снимковия материал към протокол за оглед, снет
на хартиен носител с допълнителна СИТЕ).
На 17.09.2010г.
в недовършения строеж, описан по-горе, продължавали да съжителстват изброените
по-горе лица от семейството на ЧО В.Р. и семейството на подс. Цв. И., както и
лицата, които не били близки с нито една от фамилиите – св. Я.Т.М., както и неустановено по делото лице „Н. С.“, родом
от с. Брестница, с което св. М. живеела
във фактическо съжителство.
На
инкриминираната дата в неустановен период преди 18.00 часа избухнал скандал
между подс. Ц.И. и неустановеното лице „Н.“ по повод одраскан таван на л.а.
Жигули“ с ДК № ******, ползван от подс. И..
Подс. И., силно разгневен, извадил от багажника на л.а. „Жигули“ брадва.
Върнал се и замахнал с нея към лицето „Н.“, когото считал за виновен, но бил
възпрян от синовете на ЧО В.Р. - В.В.П. и св. Л.П., които взели от ръцете на
подс. И. брадвата. Конфликтът ескалирал и във връзка с въпроса кой може да
обитава т. нар. „панели“. Въпросът основно бил повдигнат от неустановеното лице
„Н.“, което оспорило „правото“ на подсъдимия Цв. И. и неговото семейство да
живее в недовършената сграда.
Тогава в
конфликта се намесил и синът на подс. Ц.И.–
подс. В.В., който взел ключовете за л.а. „Жигули“ и по негово настояване към
баща му – подс. И., двамата заедно потеглили към кв. „Христо Ботев“, за да
потърсят „подкрепа“ от свои роднини. Това тяхно намерение било огласено в
присъствието на св. В.Р., като били отправени
закани към присъстващите ( установено и от прочетените показания на св.
П. К. – л.14-л.16, том 2 от ДП). Независимо от това, св. М., неустановеното
лице, както и св. Р. с неговите близки роднини останали в недовършения
строеж ( л. 290, СП).
В периода на
отсъствието на подс. И. и неговите
роднини в района на недовършения строеж,
около 19.00 часа пристигнал свидетелят Р.П.С., за да се види със свой приятел –
неустановеното по делото лице с имена „Л.“ с прякор „Цирката“, който се
идентифицира с лицето „кръстник Л.“ или „Л.К.“ ( установено от съвкупната
преценка на показанията, дадени от св. С.
- л. 284, СП, от показанията на св. Л.П. – л.301 от СП, от показанията на св. В.П.
–л. 326, л.329 от СП). След известен престой св. С. понечил да си върви, но св.
М.И. го помолил да остане още малко, като го уверил, че „В.“ ( подс. Ц.И.) е
„горе“ и няма да има никакъв проблем (л. 283, СП). Непосредствено преди
нападението от страна на подсъдимите пострадалият С. се намирал подпрян до
задния капак на паркирания в приземния етаж лек автомобил „Рено 19“ с рег. № ******,
където разговарял с неустановено по
делото лице Л., ползващо обичайно този автомобил (идентифицирано в показанията
на св. В.П. като „кръстник Л.“ – л.326 от СП). На близко разстояние от тях се
намирал и св. Л.П. (син на ЧО В.Р.). Св. С. бил обърнат с гръб към посоката, от
която дошли подсъдимите, т.е. към югозападната посока на недовършената сграда,
в която се намирала ул. „Й. Йосифов“, а
св. Л.П. бил обърнат с лице към тази посока. По същото време на разстояние от
около 7 метра на север от посочения лек автомобил до кашон,
приспособен за ползване като маса, седял другият пострадал – св. В.Р., който в
компанията на неустановеното по делото лице „Н. С.“ от с. Брестница употребявал алкохол. Близо до тях на
приземния етаж св. Ф.Р. се занимавала с три годишното си внуче, а в близост до
нея с домакински задължения се занимавала св. Я.М., намираща се по това време в
напреднала бременност от седми месец.
Така св. С.
останал до около 21.00 часа, когато подсъдимият И. с двамата си синове –
останалите подсъдими и множество неустановени по делото лица внезапно нахлул в
приземния етаж на описаната по-горе недовършена сграда в посока от ул. „Й. ***.
Подсъдимите били въоръжени с различни по
вид оръжия. Подсъдимият Ц.И. носел брадва, подсъдимият М.В. – дървен
твърд тъп предмет, наподобяващ бухалка, а подсъдимият В.В. държал твърд предмет
с остра режеща повърхност, наподобяващ сабя.
Към точния момент
на нападението (около 21,00 часа) пострадалият С. все още се намирал до паркирания на приземния етаж автомобил в
близост до задната му броня в позицията, описана по-горе – с гръб към ул. „Й.
Йосифов“. До него на около 2-3 метра се намирал св. Л.П. (един от синовете на
ЧО В.Р.-л.301 от СП), а неустановеното лице, известно като „кръстник Л.“ - в непосредствена близост до
св. Р. С.. На неустановено разстояние от Р. С. и неустановеното лице „кръстник Л.“
се намирал другият син на ЧО Р. – св. В.П..
В този час денонощието
вече в тъмната част, тъй като светлата му част, включително и гражданският
полумрак били завършили в 20h01m, установено от удостоверение
от Институт по Астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН с
изх. № 430/27.06.2017г. ( л.546 от СП). Въпреки
това районът бил осветяван от описаното по-горе улично осветление, както и от
запален в близост до л.а. „Рено“ огън, който бил използвани като източник на топлина за домакински нужди.
Подсъдимият Ц.В.И. се насочил най - напред към св. Р.П. С.. Преди да му нанесе удар подсъдимият Цв. И.
се обърнал към останалите подсъдими и дал указания да не посягат на
неустановеното лице „кръстник Л.“, „ тъй като го познава от Гърция“ ( л.301 от СП). След като подсъдимите дали
възможност на неустановеното лице „кръстник Л.“ да напусне местопроизшествието,
подсъдимият Цв. И. с две ръце, вдигнати над св. Р. С., нанесъл силен удар по
главата на това пострадало лице в лявата челно-теменна слепоочна област на
главата с неустановения по делото твърд, тъп предмет, наподобяващ брадва. Към
момента на удара режещата част на брадвата била обърната към подсъдимия И.,
поради което контактната повърхност на черепа била засегната от тъпата част на
брадвата. Ударът бил достатъчно силен, за да събори св. С. на терена (л.281 от
СП - от показанията на св. С., л.299 от СП – от показанията на св. Л.П.). След
като св. С. бил изкаран от равновесие и паднал на земята, в нападението над него се включил и единият син на подс. И. - подс. М.В.,
който от своя страна с описания по-горе
твърд, тъп предмет, изработен от дърво и наподобяващ бухалка (визуализиран
според показанията на св. С. от СП като водопроводна тръба), нанесъл неустановен
брой удари по същата, вече травмирана от
действията на подс. Цв. И. *** главата на
пострадалия С.. По същото време другият син на подс. Ц.И. -
подсъдимият В.В., който бил
въоръжен с неустановен по делото твърд
тъп предмет, наподобяващ сабя, започнал с него да нанася удари по долните
крайници на св. С.. Ударите, с които
подс. М. В. нанесъл допълнителни травми по главата на св. С., били изключително силни, като в този
момент симптоматиката, свързана
увреждане чрез черепно – мозъчна травма, се обективирала със загуба на
говор (л.282 от СП) и с избиване пяна от
устата на пострадалия ( л. 288 от СП). Ударите от подс. М. В. по главата на св. С.,
довели до появата на описаните по-горе
симптоми на настъпваща тежка черепно-мозъчна травма, били нанасяни едновременно с ударите, описани
по-горе от страна на подс. В. В.. Така
болките, страданията и чувството за безпомощност на св. С. нараснали дотолкова,
че като единствено възможна проява на съпротива започнал да рита (л. 288 СП – от прочетените показания на св. С.,
л. 297 СП - от показанията на св. Л.П., л.336 СП – от показанията на св. Ф.Р.).
В неустановен
момент след нападението над св. Р. С. и след като подс. М. В. нанесъл
неустановен брой наслагващи се удари по лявата слепоочна област в главата на
това пострадало лице, този подсъдим се
отделил от групата на останалите подсъдими и
се насочил с неустановения твърд тъп предмет, изработен от дърво, към
намиращия се наблизо св. В.П.,(установено от показанията на св. В. Р. – л.292,
посл. ред, л. 293, първи ред, както и от показанията на св. В. П. ( л.325,
л.326 от СП). Тъй като В. П. оказал
съпротива, измъквайки от ръцете на подс.
М. В. неустановения дървен предмет, бил
предотвратен опитът на подс. М. В.
да причини телесна повреда и на това лице. По същото време обаче св. В. П. видял, че към
него се приближава още едно лице с
неустановена по делото самоличност. След като преценил, че това лице и подс. М.
В. разполагат с числено превъзходство над него, св. В.П. напуснал с бягство местопроизшествието (л.326 от СП). От този
момент нататък в хронологията на случая действията на подс. М. В. до
окончателното прекратяване на нападението са неустановени поради настъпилата
паника сред свидетелите, опита на част от тях да избягат от местопроизшествието
( св. Л.П., В.П. и В.Р. – последният, поради междувременно предприетите
съпътстващи описаното по-горе нападение
от М. В. над св. В.П. действия на агресия от страна подс. Цв. И. спрямо него) или
да се скрият (св. Я.М.), както и поради
динамиката на събитията, в които заедно с подсъдимите с агресивни
действия на физическо стълкновнение участвали и други неустановени по делото лица.
След отделянето
на подс. М.В. от групата на подсъдимите за момент до св. С. останали само подс.
Цв. И. и другият му син – св. В.В., като в този момент тези двама подсъдими били
забелязани от св. В. Р. (л. 292 от СП), от св. Я.М. ( л. 340 от СП), от св. Ф.Р.
(л.335 от СП), както и от св. В.П. (л. 340 от СП). Последователно, но
изключително бързо във времето след подс. М. В.
и докато този подсъдим продължил нападението си, описано по-горе над св.
В. П., подс. Цв. И. също се отдалечил от
тялото на пострадалия С., като се насочил с брадва в ръце към употребилия
алкохол В. Р., намиращ се все още на разстояние от около 7 метра от св. С. в
северна посока. Неустановеното лице „Н. С.“ успяло да избяга, а подс. И. продължил нападението си над употребилия алкохол В.Р., докато последният
бил в седяща позиция до масата-кашон. Мястото на това нападение, осъществено
самостоятелно от подс. Цв. И., от самото му начало до прекратяването му било на
около 7 метра от паркирания л.а. „Рено“.
Подсъдимият Цв. И. нанесъл на св. В. Р. 7-8 на брой удара с дръжката на
брадва в различни части от тялото му (по краката и главата - л.296 от СП,
установено от прочетените показания на св. Р., както и от показанията на св. Р.
С. – л. 281 от СП). По-късно по повод на предприетото по спешност лечение на
св. Р. нанесените в този момент телесни увреждания не били описани в
медицинската документация, поради факта, че същите били с тежест, различна от тази
по чл.129 и чл.128 НК и не налагали
провеждането на специлизирано стационарно лечение. От тук насетне подс. И.
прекратил нападението си срещу пострадалите лица, като се върнал до вече
изпадналия в безсъзнание Р. С., който в този момент се намирал в във видимо критично за живота
състояние. Междувременно възрастният П. К. (бащата на св. В. Р.), който
към момента на нападението се намирал в района на т.нар. „панели“, но извън
тях, чул викове и писъци и се насочил към сградата, за да провери какво се
случва. Така в момента, в който подс. Цв. И. се навел над св. Р. С. с брадва в ръка, бил забелязан и от св. П. К.
(установено от прочетените показания на св. П. К. – л. 306, л. 14-л.16, том 2
от ДП). По–късно, когато подсъдимите напуснали местопроизшествието, в това
безсъзнателно състояние св. Р. С. бил забелязан и от излязлата от прикритието
си св. Я.М.. Тази свидетелка отишла в близост до него, за да провери дали е жив
и дали поваленото тяло не е на нейн роднина - братовчед.
В резултат на описаното по-горе нападение в
следствие на наслагване на удари с твърди тъпи предмети с различна резултантна
кинетична енергия в лявата челно-теменна слепоочна област на главата
пострадалият Р.П.С. получил тежка черепно - мозъчна травма и изразяваща се в :
• разкъсно-контузна рана в лявата теменна
област на главата с дължина около 10 см;
•
импресионно-депресионно
счупване на черепа в лявата челно- теменно- слепоочна област с образуван костен
фрагмент с диаметър 6 см, множествени линеарни фрактурни линии в същата област;
•
епидурален
хематом в лявата челно-теменна област; подлежащи хеморагично-контузионни огнища
в лявата челно- теменно- слепоочна област;
Описаните травматични увреждания довели до следната
клинична неврологична симптоматика:
•
компресионен
синдром с оток на белите дробове и многократно повръщане;
•
сензомоторна
афазия с десностранна хемипареза (повече за ръката);
•
коматозно
състояние - 8 точки по ГКС (Глазгоу кома скала).
Със
заключение на изготвената в ДП и приета в СП тройна СМЕ е установено,
че опасността за живота на С. не е била с временен характер, а
настъпването на смъртния изход е било неминуемо без оказаната своевременна,
високоспециализирана и висококвалифицирана медицинска помощ, осъществена в
пълен обем в диагностичен, реанимационен, оперативен и лечебен план. Оценката
на наличната тежка черепно мозъчна травма, причинена на пострадалия,
характеризира същата като ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА
ЖИВОТА.
По същото време пораженията по тялото на
св. Р., получени от него след
нападението от подс. И., все още не били достатъчно тежки, за да го обездвижат
и да му отнемат възможността да извършва защитни действия, поради което същият
побягнал към вътрешността на приземния етаж в посока към бл. 36 или обратна на югозападната част от сградата, в
която бил паркиран л.а. „Рено“. В тази посока св. Р. С. бил последван от подс.
В. В., който последен прекратил нападението над св. Р. С.. Тъй като св. В. Р.
бил по-възрастен, а бил употребил и алкохол, бързо бил застигнат от подс. В. В..
Едновременно с това св. Р. установил, че пътят му за бягство е преграден с
голямо количество боклук, който не може да прескочи и за да избегне силата на нападението от
страна на подс. В. В., се свлякъл сам върху терена. Така подс. В. В. настигнал
частния обвинител Р. на разстояние
на около 10 метра от масата – кашон или на
около 17 метра в северозападна
посока от паркирания лек автомобил
„Рено“ (установено от съпоставката на протокол за оглед на местопроизшествие с
показанията на св. В. Р., дадени в производството пред съда). Въпреки, че св.
В. Р. се снишил върху пода с намерението
по този начин да избегне инерцията и
силата на предстоящото нападение, подс. В. В. нанесъл най-малко три удара с
режещата повърхност на описания по-горе неустановен по делото предмет,
наподобяващ сабя, последователно в левия и в десния му крак. В резултат на този
удар на св. В.Р. били причинени:
·
две
разкъсно-контузни рани в областта на лявата подбедрица.( този удар бил
забелязан от св. Ф.Р.).
·
една
разкъсно-контузна рана в областта на дясната подбедрица;
·
многофрагментно,
диафизарно счупване на двете кости на дясната подбедрица. Това счупване
съгласно СМЕ самостоятелно причинило на пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В
ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК по
смисъла на чл. 129, ал.2 НК.
Ударите и по
двете подбедрици били забелязани от св. Я.М., а ударите по дясна подбедрица
били забелязани от св. В.П..
По-късно на
мястото на нападението над св. Р., находящо се на около 7 метра северно от
паркирания на приземния етаж автомобил „Рено“ срещу входа на приземния етаж, било открито петно от черевеникаво – кафява
течност с размер 50/30 см (установено от протокол за оглед на местопроизшествие
–л.51, л.52 от ДП), т.е. точно на мястото, където св. В. Р. *** към момента на
нападението се намирали до приспособен за ползване като маса кашон, а на мястото на извършеното от подс. В. В. над
св. В. Р. нападение, т.е. на около 10 метра в северозападна посока от мястото
на нападението над св. Р. С. при последвалия оглед на местопроизшествие било
открито второ петно на пода с размер 25/15 см.
След нанасянето на посочените по-горе най-малко три удара по долните крайници на пострадалия В. Р.
подсъдимият В.В. самостоятелно и независимо от останалите подсъдими прекратил
нападението си над пострадалите лица, като напуснал местопроизшествието в
посока към паркирания автомобил на подс. Цв. И.. Междувременно нападението на
подс. В. В. над св. В.Р. било забелязано, както е посочено по-горе, от свидетелите Ф.Р., В. П. и Я.М., като първите двама от
изброените свидетели му се притекли на помощ. Св. Я.успяла да се укрие под
стълби, водещи за горния етаж на сградата и останала там до окончателното прекратяване
на нападението от подсъдимите и неустановените лица. Междувременно св. В. П. (син
на ЧО В. Р.) изтичал в района да потърси случайни минувачи за телефонна връзка.
Такова съдействие му било оказано от неустановено по делото лице, което му
предоставило мобилен телефон са връзка с оператор на система „112“ (л.331 от
СП).
В същото време далечният роднина на
подсъдимите М.И. пребивавал на неустановено място в района и след прекратяване
нападението видял подс. М.В., въоръжен с метална тръба, след което св. М. И. и
подсъдимият М.В. отишли заедно до автомобила на подсъдимия И., където вече ги
чакали останалите подсъдими. Така четиримата с автомобила на подсъдимия Цв. И.
се прибрали в кв. „Малашевци“ ( установено от прочетените показания на св. М.И.
–л.403 от СП, л.25, л.26, том 2 от ДП).
Загубилият съзнание
Р. С. бил пренесен при неустановени обстоятелства върху матрак във вътрешността
на приземния етаж. След неустановен с продължителност период от време същият
успял да възстанови съзнанието си и се запътил сам към личния си автомобил,
паркиран на пътното платно на ул. „Й. Йосифов“ пред недовършената сграда. Там,
в близост до автомобила си, когато се опитал да го приведе в движение, св. Р. С. паднал, възспрян от случайни
минувачи, като скоро след това отново загубил съзнание. Именно на това място,
извън недовършената сграда, пострадалият
С. по-късно бил установен, както от служителите на полицията, така и от
пристигналия екип за оказване на медицинска помощ, като бил отведен за провеждане
на лечение по спешност (установено от показанията
на св. Л.П. –л.302 от СП, от показанията на св. Р. С. – л.286 от СП, от
показанията на полицейските служители А.К. и Цв. А.).
Във връзка с
подадения от св. В. П. сигнал към система „112“ на местопроизшествието
пристигнал екип на спешна помощ в две линейки, като първо такава помощ била
оказана на св. В. Р., а след това и на св. Р. С.. След нападението синовете на
ЧО В. Р. телефонирали на А. С. ( брат на Р. С.) от мобилния телефон, обичайно
ползван от това пострадало лице. В разговора близките на св. Р. С. били
информирани за тежкото му здравословно състояние, както и че по спешност е отведен в лечебно
заведение.
На място дошъл и
автопатрул на 07 РУП-СДВР. В състава на автопатрула били включени свидетелите А.К.
и Ц.А., като св. К. снел данни за
случилото се от В. Р..
Успоредно с
изложеното по горе в неустановен час на
инкриминираната дата до момента, в който в района пристигнали полицейски
служители и екипи за оказване на спешна медицинска помощ, св. К.и св. П. И. (каруцари,
които познавали във връзка със занаята си подс. Цв. И.) пребивавали в
заведение, находящо се на разстояние от около 300 – 500 метра от недовършената
сграда, като същите си тръгнали в момента, в който видели пристигналите
полицейски служители и линейки.
На 18.09.2010г. след получена оперативна
информация за местопребиваването на подсъдимите /таванско помещение на къща в
гр. София, кв. „Малашевци“, ул. „*******/, подсъдимите Цв. И., както и В. В.
били задържани след използване на физическа сила, тъй като оказали съпротива
срещу органите на реда. Бил проведен
оглед на местопроизшествие на мястото на недовършената сграда, както и на лекия
автомобил „Жигули“ с ДК № ******, обичайно ползван от подс. Цв. И.. В хода на
извършените действия по разследването били иззети дактилоскопни следи и
веществени доказателства, които били
подложени на експертно изследване с биологична и дактилоскопна експертизи. На
18.09.2010г. били задържани св. М.И. (л. 126, том 1 ДП), подс. М. В. (л.129,
том 1 от ДП), подс. Ц.И. ( л.132, том 1 ДП). След проведени ОИМ подсъдимият В. В. бил
задържан по ЗМВР на 01.10.2010г. ( л.135, том 1 от ДП).
Подсъдимият Цв. И.
бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем с постановление от
19.09.2010г. (л. 40, л.41, том 1 от ДП), подсъдимият В.В. – с постановление от
02.10.2010г. (л.48, л.49, том 1 от ДП), а подсъдимият М.В., който междувременно
след образуването на ДП се укривал – с постановление от 05.12.2014г. (л. 292,
том 1 ДП), а по- късно на 08.12.2014г. бил задържан с протоколно определение на
СГС след проведени ОИМ (л.302, том 1 от ДП).
В досъдебното
производство били проведени и разпознавания, в
резултат на които във връзка с извършените престъпления били идентифицирани
именно подсъдимите. В резултат на проведеното разпознаване на 02.10.2010г. от
св. Р. бил идентифициран подсъдимият В.В., като в протокола било вписано
изявление на разпознаващото лице, че е било пребито със сабя или нож именно от
подс. В. В.. На 18.09.2010г. било проведено разпознаване с участието на св. Я.М.,
като същата разпознала подс. М.В. и посочила, че свързва посоченото лице с
местопрестъплението, посочено в обвинителния акт, както и с факта на използван от това лице предмет,
подобен на бухалка. Разпознаващото лице М. уточнило в протокол за разпознаване,
че свързва разпознатото лице – М. В. с родствената му връзка (брат) на друго лице, като конкретизирала
и съответното друго лице, а именно - подс.
В. В.. В протокола за разпознаване, съставен с участието на св. М., било
отбелязано, че именно В. В. бил забелязан от нея във връзка с използването на неустановен по делото предмет,
подобен на сабя (л.114 от том 2 от ДП). С участието на св. П.Р.К. в протокол за
разпознаване от 18.09.2010г. бил идентифициран подсъдимият Ц.И. като
лицето с прякор „В.“, което свидетелят посочил, че видял в близост до лицето „Ш.“ ( св. Р.С.) да държи неустановен предмет, наподобяващ „брадва“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото поотделно и в съвкупност, намира за установено
следното.
Преди
всичко следва да се направи уточнението, че съгласно свидетелските показания подсъдимият
Ц.И. бил известен с прякор „В.“ (установено от протокол за разпознаване с
участието на св. П.К. –л. 115, том 2 от
ДП, от прочетените показания на св. П. К. – л.306 от СП, от прочетените
показания на св. С. – л.288 от СП, и
др.), а св. Р.С. – едно от пострадалите лица било известно с прякор „Ш.“ или „Ш.“
(установено от показанията на св. Р. С. – л.283 от СП, от показанията на св. В.Р.
–л.292 от СП, от прочетените показания на св. П. К. – л.14-л.16, том 2 от ДП, от прочетените показания на св. М.И.
–л.25, л.25,л.26, том 2 от ДП, л.403 от СП, от показанията на св. К.Р. – л.444
от СП , св. А.С. – л.575 от СП, св. Л.П. – л.297 от СП и др.).
Гласни
доказателства, които подкрепят изцяло или частично обвинителната теза, както
следва са: частично показанията на св. Р.С. ( л. 280 – л. 290 от СП, чстично прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. с
ал.1, т.1 и т.2 НПК свидетелски показания, дадени от същия свидетел в
досъдебното производство, частично показанията на св. Л.В.П.
(л.297 - л. 304 от СП), частично показанията на св. В.В.П. ( л.324-л.335 от СП),
частично показанията на св. В.П.Р. ( л. 290-л. 296 от СП), частично прочетените на основание чл.281 ал.4 вр. с
ал.1, т.1 и т.2 НПК показания, дадени от същия свидетел в ДП (л.5, л.6, том 2
от ДП), изцяло прочетените на основание
чл.281, ал.5 вр. с чл.281, ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. П.Р.К. в ДП (л.
306 от СП, л.14-л.16, том 2 от ДП), изцяло показанията на св. Я.Т.М. от СП
(л.339-л.342 от СП), както и прочетените на основание чл.281 ал.4 вр. с ал.1,
т.1 и т.2 НПК показания, дадени от същата свидетелка в ДП (л.17, л.18, том 2 от
ДП), частично показанията на св. В.В.П. ( л.324- л. 333 от СП), изцяло прочетените на основание чл.281, ал.5
вр. с чл.281, ал.1, т.2 НПК показания, дадени от този свидетел в ДП ( л.334 от
СП, л. 8 от том 2 на ДП); частично показанията на св. Ф.Е.Р. от СП (л.339-л. 339 от СП), частично показанията
на св. Л.П. от СП ( л. 297- л. 305 от СП), частично показанията на св. К.П.Р.
(л.443, л.444 от СП), частично прочетените на основание чл.281 ал.4 вр. с ал.1,
т.1 и т.2 НПК показания, дадени от същия свидетел в ДП (л.12, л.13, том 2 от
ДП), изцяло показанията на свидетелите П. С. и А. С., частично показанията на полицейския служител
А.К. и изцяло показанията на
полицейския служител –св. Ц.А. с уточнението, че последният не е имал съхранен
спомен за всички релевантни факти, но тези, за които е съобщил на съда, са
потвърдени от останалия доказателствен материал.
Позицията на
защитата за липсата на съпричастност от страна на подсъдимите към настъпването
на инкриминирания общественоопасен резултат се основава на показанията на св. М.Ц.И. (л.401 – л.403 от
СП), на които съдът се довери частично, на
прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с чл.281, ал.1, т.2 НПК
показания, дадени от същия свидетел в ДП (л.25, л.26, том 2 от ДП), на които съдът също се довери
частично, както и на показанията на каруцарите – свидетелите П.И. (л. 886 л.887 от СП) и св. Й. К.(л.
880-л.885 от СП), дадени от тях в съдебното производство. Съдът се довери
частично и на обясненията, които са дали
подсъдимите в производството пред съда. Обясненията на подс. Цв. И. потвърдиха
факта, че непосредствено преди инкриминирания период е обитавал недовършената
сграда в ж.к. „*****“, както и наличието на битов конфликт между него и
останалите две фамилии, посочени по-горе, по въпроса кой от тях има право да
живее там. Обясненията на същия подсъдим потвърдиха факта, че по принцип е
разполагал с предявените от съда ВД, иззети от автомобила му при оглед, но с
уточнението, че ги използва когато почиствал дворове и мазета. В обясненията си
подсъдимият Цв. И. потвърди, че е
помагал на св. Р. при рязане на метали за скрап. Опровергани от
останалите гласни доказателства обаче са обясненията на подс. Цв. И. за липсата
на съпричастност към извършеното деяние по отношение на св. Р. С., че след
битовия конфликт останал да спи в автомобила си, който бил паркиран извън
района на недовършената панелна сграда, както и че синът му – подс. В. В. сторил
същото, като останал да спи в каруцата при коня си (л.968 от СП). Твърдения, че
подс. Цв. И. е пренощувал на инкриминираната дата в ж.к. „*****“, се съдържат и в дадените от подс. В. В.
обяснения. Тъкмо тази част от обясненията на подсъдимия Цв. И. и подс. В. В. обаче
е опровергана от факта на задържането на
подс. И. на адрес в кв. „Малашевци“ още на следващия ден, а също така е
опровергана и от показанията на свидетел на защитата – М.И., който посочи, че
подсъдимият още на инкриминираната дата с останалите подсъдими, както и със
самия М.И. се прибрал веднага след побоя в кв. „Малашевци“ (според този свидетел в този
побой взели участие само неустановени по делото лица). С оглед изложеното съдът
прие, че показанията на св. М. И. опровергават и обясненията на подс. М. В., последният изобщо да не е посещавал на инкриминираната
дата недовършената сграда, описана в
обвинителния акт като място на извършване на престъпните деяния.
От друга страна обясненията на подсъдимите Цв.
И. и В. В. потвърдиха наличието на битов конфликт между тях и членове от семейството на ЧО В.Р..
Ето защо съдът се довери частично и на тази група гласни
доказателства.
При решаване на въпроса дали е съществувал мотив за
извършване на инкриминираните престъпления, който може да бъде свързан с
подсъдимите.
При съдебните прения защитата изтъкна, че този
въпрос спорен. Съдът противно на това
твърдение, намира, че по безспорен и несъмнен начин е установен мотив на
подсъдимите да участват в престъпленията, за които е ангажирана тяхната
наказателна отговорност. Такъв мотив се установява от данните за предхождащ престъпленията битов конфликт.
Основание за такъв отговор дава изобилен доказателствен материал, който се
извлича от прочетените показания на св. К.Р., от показанията на св. В. Р., В. П.,
Л. П., св. Л.П. и дори от дадените от подс. Цв. И. и подс. В. В. обяснения в
производството пред съда. Неоснователен
е доводът на защитата, че липсват доказателствени източници за предхождащ
деянието конфликт между подс. Цв. И. и неговия син, от една страна и други
обитатели на недовършената сграда, от друга страна. Фактът на предхождащ
деянието конфликт именно с участието на подсъдимия И. и единия му син (подс. В.
В.) се извлича както от свидетели на обвинението (от показанията на св. В. Р.,
В. П.), така и от свидетели на защитата
(т.напр. от прочетените показания на св. М. И. - л.25, л.26, том 2 от ДП). В
посочените различни групи доказателства, обособени в зависимост от източника на
емоционална съпричастност на свидетелите, е налице синхрон дори относно факта,
че именно лице в близка семейна връзка със св. Я.М. с прякор „Халото“ е бил
пряк участник в битов скандал с част от подсъдимите, както и че в този скандал
членове от семейството на В. Р. са взели именно неговата страна ( л. 403 от
СП). Фактът на предхождащ деянието битов конфликт, в който били въвлечени пряко
ЧО Р. и неговите синове, от една страна и подсъдимия Цв. И. и подс. В. В., от
друга страна е потвърдено дори от обясненията, дадени тъкмо от тези подсъдими в
производството пред съда. Показанията на св. С., на св. В.В.П. и показанията на
св. В. Р. са достоверен източник на доказателства, че конфликтът, послужил като
мотив за проява на последваща агресия от страна на подсъдимите, се е развил основно между свидетелите от с.
Брестница (св. В.Р., св. В.П., св. Л.П.), от една страна и подсъдимия Ц.И. и
сина му В.В., от друга страна. Без
съмнение е установено, че след първоначално възникнал конфликт между
семейството на подс. И. и св. Р. по въпроса кой да обитава т. нар.
„панели“ подсъдимият И. напуснал
местопроизшествието и се върнал с двамата си синове, т.е. в този момент към
подсъдимия И. се присъединил и подс. М. В., както и други неустановени по делото лица.
При отговор на въпроса кои са свидетелите очевидци,
съдът намира за установено следното.
Сред кръга от свидетели,
които твърдят, че са преки участници и/или очевидци на побой в ж.к. „*****“ на
инкриминираната дата, са свидетелите Р. С.,
В. Р., Ф.Р., Я.М., В. П., Л. П., М.И.. С изключение на дадените от св. М.И.
показания останалите гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите
очевидци, изброени по-горе, съдържат информация за съпричастност на подсъдимите в причиняването на инкриминираните
увреждания в здравето на св. С. и св. В. Р..
В отделна група
гласни доказателства следва да бъдат обособени показанията на свидетели, които
дават възможност да бъдат проверени преките гласни доказателства за факта на
извършено престъпление и неговия автор. В тази група следва да се включат показанията
на полицейските служители – А.К. и Ц.А.,
както и показанията на св. П.К. и св. К.Р., които или са възприели само част от
нападението, свързано с посегателство, което не е инкриминирано в обвинителния
акт (св. К.Р.), или са възприели факти, свързани с обстановката след
прекратяване на нападението, включително и факти за състоянието на пострадали
от престъплението лица (св. К.Р., св. П.К., двамата полицейски служители –
свидетелите К. и А.).
За да отговори
на въпроса дали и защо св. К.Р. следва да се преценява като очевидец на
престъпленията, за които подсъдимите са предадени на съд, следва показанията на
този свидетел да бъдат подложени на отделно обсъждане. В показанията си от
съдебното производство св. К.Р. посочи, че не е възприел нищо освен състоянието
на пострадалите лица след деянието, които общо е описал като „пребити“.
Разказът на св. К.Р. пред съда е структуриран без да се отличава с детайли за
конкретни телесни увреждания и при явно изразено нежелание да се въведе конкретика и по други
въпроси. Съдът на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 НПК (при липсата на
изразено съгласие от всички страни, изброени в разпоредбата на чл.281, ал.5 НПК) приобщи към материалите по делото чрез прочитане показанията на св. К.Р.
от досъдебното производство ( л.12, л.13, том 2 от ДП, л. 445 от СП). Св. К.Р.
заяви, че поддържа прочетените показания. Това обстоятелство, както и фактът,
че са дадени в период, изключително близък до инкриминирания, е аргумент да
бъдат ценени като достоверни. Анализът на прочетените показания, дадени от св. К.Р.,
дава основание за извод, че този свидетел е очевидец на отделни детайли от
осъществено от подсъдимите нападение на
инкриминираното място и дата, но не и на конкретен автор на съответните
престъпления, описани в обвинителния акт. Единствената част, в която
прочетените показания на св. К.Р. могат да се ползват, се отнася до описанието
на лицата, които са обитавали до инкриминираната дата недовършената сграда до
бл. 36 в ж.к. „*****“, за предхождащ престъплението конфликт между членове от семейството на
подс. Цв. И. от една страна и останалите фамилии, от друга, за присъствието на
описаните по-горе членове на двете фамилии към момента на нападението – тази на
св. Р. и тази на неустановеното лице „С.“,
до описанието на пострадалите лица след деянието и видимите признаци на
причинените телесни увреждания, до
прякора на св. Р. С. – „Ш.“, до факта на изпадане на този свидетел в
безсъзнателно състояние, както и до
факта, че подсъдимият Ц.И. е бил въоръжен с брадва.
Настоящият
съдебен състав счита, че в останалата част прочетените показания на св. К.Р. не
могат да се ползват. Този свидетел е разказал преди всичко за агресивни
действия на подс. Цв. И. и подс. М.В. спрямо самия него, като е посочил, че подс. Цв. И. е нанесъл удар с брадва по пръст
на ръката му, както и удар с ръка в
областта на очите. Това твърдение, извлечено от прочетените свидетелски
показания на св. К.Р., е достоверно, доколкото не е опровергано от останалия доказателствен
материал, но не може да се ползва при постановяване на присъда, тъй като от
друга страна нито един от разпитаните свидетели очевидци, нито самият К.Р. в
производството пред съда потвърди такава конкретика за нападение. В този смисъл
за тази част от прочетните показания на св. К.Р. е приложима забраната на чл.281 ал. 8 от НПК. В
прочетените показания на св. К.Р. се съдържат и твърдения, че този свидетел бил подгонен от
подс. М.В., докато последният бил въоръжен със сабя. Съдът намира, че и тази
част от прочетените показания на св. К.Р. не може да се ползва при извличане на
релевантните за решаване на делото факти, тъй като се явяват напълно изолирани от останалия
проверен от съда доказателствен материал, в който не е възпроизведен фактът
подсъдимият М. В. да е бил въоръжен със сабя. Противно на твърденията в
прочетените показания на св. К.Р., от
останалите проверени чрез СМЕ гласни доказателства се установи, че в началото
на нападението подсъдимият М.В. бил въоръжен с дървен предмет, наподобяващ
бухалка ( св. Р. С., св. В.П., прочетените показания на св. Я.М. и др.), а след
края на нападението бил забелязан да държи метална тръба ( установено от
прочетените показания на св. М.И.). Ето
защо и в тази част прочетените показания на св. К.Р. не могат да бъдат
ползвани, като към действието на забраната по чл.281, ал.8 НПК следва да се
добавят и данните за недостоверност, които се извличат самостоятелно при
съчетания анализ на тази част от прочетените показания с останалия
доказателствен материал.
В заключение
съдът намира, че във връзка с процесуалното участие на св. К.Р. се обосновават
следните изводи: този свидетел не е очевидец на престъпленията, за които подсъдимите
са предадени на съд, но е очевидец на факти, които кореспондират с установеното
от останалите гласни доказателства за
състоянието на местопроизшествието и за състоянието на пострадалите лица;
същият демонстрира пред съда явен респект от присъствието на подсъдимите, както
и нежелание да дава свидетелски показания по случая.
В отделна група
следва да бъдат обособени тези гласни доказателства, които са относими към
установяване на болките и страданията на св. Р. С. с оглед предявения от този
свидетел граждански иск. В тази група съдът включи показанията на св. Р. С.,
св. Я.М., В. П., както и на свидетелите, ангажирани от частното обвинение – сидетелите
А.С. (л.575 –л.577 от СП) и П.С. (л.577-л.580 от СП).
На въпроса кой е кръгът от факти, които следва да
бъдат съобразени при решаване на делото, съдът намира за установено следното.
На първо място следва да бъде съобразен
инкриминираният период.
На въпроса
правилно ли е разчетен доказателственият материал от прокуратурата при
очертаването на инкриминирания период, съдът намира за установено следното.
Самостоятелният
анализ на дадените от св. С. показания дава основание за извод, че тъкмо на
инкриминираната дата той е отишъл в ж.к. „*****“ , в района на описаната по-горе
сграда, за да се срещне със свой приятел – с името „Л.“ с прякор
„Цирката“, който е лице с неустановена самоличност и в показанията на други свидетели е идентифициран
и като „кръстник Л.“. Присъствието на такова лице в недовършената панелна
сграда е потвърдено и от показанията и на св. Ф.Р. и св. В.П..
Относно
инкриминирания период се установи следното. Източник на доказателства за установяването
му са показанията на св. Р. С., който е
съхранил точен спомен за датата - седемнадесето число от месец септември
2010г., както и спомен за приблизително точен
час, в който е станал обект на нападение - около 21.00 – 22.00 часа. В тази част
неговите показания кореспондират и с останалия доказателствен материал, което
дава аргумент, че се отличават с висока
степен на достоверност. Св. Ф.Р.,
независимо от св. С. е посочила, че свързва датата на процесния инцидент с
началото на учебната година. Отделно от това от наличната по делото медицинска
документация, цитирани в тройна биотрасологична СМЕ по писмени данни от ДП е
отразена дата на проведено от св. С. лечение на
18.09.2010г., което също кореспондира с инкриминирания период.
Относно началния
час на инкриминирания конфликт св. В.П. е посочил 18.00, 18.30 часа ( л.324, СП). Неговите показания обаче остават в тази част
напълно изолирани от останалия доказателствен материал, включително и от
показанията на св. М., която също е посочила като начален час на процесния
конфликт 09.00 часа вечерта ( л.340 от СП).
Съдът, като
съобрази противоречията в гласните доказателства по този факт, намира, че
относно началния час на конфликта са достоверни показанията на св. С.. Извод в
посочения смисъл се обосновава от показанията на св. Л.П., който е уточнил в
разказа си пред съда, че св. С. е дошъл в района на недовършения строеж около
17.30 часа – 18.00 часа ( л. 297 СП). Самият С. е посочил, че е останал известно
време преди да се осъществи нападението и дори по настояване на лицето „М.“***, т.е. на св. М.И. е изчакал твърде много там.
Данните за престой на св. С. на мястото на разразилия се по-късно конфликт в
продължение на часове изключва и нападението да се е осъществило още около
18.00 часа. Друг самостоятелен аргумент, поради който съдът се довери на св. С.,
а не на св. В.П. в частта относно началния час на нападението, е цялостната
оценка за по-добра ориентация на този свидетел във времето, обусловено от
факта, че е запомнил точно датата на случая, което не се констатира по
отношение на св. В.П.. В частта относно началния час на нападението показанията
на св. С. кореспондират и с други напълно самостоятелни и независими от тях доказателствени
източници, каквито са показанията на свидетелите К.и св. П. И.. Не следва да се
пренебрегва и фактът, че св. С. е емоционално ангажиран със случая и споменът
му за всичко, относимо към инкриминирания инцидент, до момента, в който подс. М.В. е започнал да нанася удари по
слепоочната област на главата му, е доста ясен, а показанията му за тази част
от хронологията на случая са непротиворечиви.
Въпросът за
началния час на възникналия конфликт е пряко относим към въпроса за видимостта
в района, който от друга страна има пряко значение за проверка на показанията,
дадени от свидетелите очевидци. От приложена по делото справка от Българска
академия на науките на л. 546 от СП е
видно, че на инкриминираната дата в 21.00 часа ( часът, който свидетелите
свързват с началото на нападението) вече са настъпили нощните часове на
денонощието, а гражданският полумрак е свършил още в 20h01m. От друга страна
обаче от снимковия материал към СИТЕ, който е изготвен въз основа на оптичен
носител на информация за фотоснимки, заснети към момента на оглед на
местопроизшествие, както и въз основа на свидетелските показания на св. Р. се
установи, че към момента на деянието е съществувало вторично осветление и от запален
на местопроизшествието огън ( л.294 от СП).
На второ място следва да бъде съобразена характеристиката на нападението.
Оценката на доказателствата сочи, че същото се
е отличавало със значителна численост на групата за саморазправа. Този факт е установен
по несъмнен начин освен от показанията на св. С., така и от показанията на св.
В. Р.. Първият от изброените свидетели е
уточнил, че групата за нападение над обитателите в „панелите“ е пристигнала
с две или три коли, които били пълни с
хора, св. Р. споменава за бус с 12 места и още един автомобил, а в показанията
на останалите свидетели се говори за голяма численост на нападателите (т. напр. в показанията на св. В.П. се твърди
за „много народ“ –л.330 от СП, в показанията на св. Ф.Р. и св. Я.М.
се твърди за „много души“ – л. 335, стр.1, л.340, стр.1 от СП).
Втората
съществена характеристика на нападението над двамата частни обвинители е
динамичното му развитие във времето, като хронологично първи е бил нападнат св.
С., а непосредствено след това – св. В.Р.. Събраните гласни доказателства
непротиворечиво сочат, че началото на
нападението се свързва с нахлуването на подсъдимите в посока от отвореното
пространство в югозападната част на сградата, където на приземния етаж бил
паркиран лек автомобил „Рено“, визуализиран на сн. № 122 и сн. № 134 към съдебната
инжинерно-техническа експертиза ( л.565 от СП).
От разпита на вещото лице в съдебното производство (л.571) в съпоставка
с приложение № 1 и приложение № 2 от СИТЕ ( л. 499-л.504 от СП) се установи, че
описаният при оглед л.а. „Рено“ бил паркиран на север от колона А4 и Б4, които
са разположени именно на югозапад. На тази доказателствена основа съдът прие от
фактическа страна, че нападението е започнало с нахлуването на подсъдимите от
югозападна посока към недовършената сграда, т.е. от към ул. „Й. Йосифов“ в посока на север към
бл. 36. От доказателствената съвкупност се установи, че освен подсъдимите са
участвали много неустановени по делото лица, но съпричастни към настъпването на
инкриминираните телесни повреди са именно подсъдимите при конкретни данни за
индивидуалния принос на всеки един от тях така, както са възприети в
обвинителния акт. В съдебното производство се установиха и различия от фактите,
възприети в обвинителния акт, а именно относно броя на ударите, нанесени от
подс. М. В. *** главата на пострадалия С., като прокуратурата е приела за
установено, че с тази локализация подс. М. В. е нанесъл само един удар, а останалите били в други части от тялото на
пострадалия (л.3 от ОА). В действителност от събраните и проверени в съдебното
производство доказателства се установи, че подсъдимият М. В. е нанесъл след
подс. Цв. И. наслагващи се удари именно по лявата слепоочна област на св. Р. С., т.е.
животозастрашаващите удари по главата на пострадалия, нанесени от този
подсъдим, са били повече от един.
От показанията
на свидетелите – очевидци, проверени при съпоставка с останалия доказателствен
материал, се установи, че разпределението на активността на подсъдимите и
конкретният принос на всеки един от тях за настъпването на съставомерния
общественоопасен резултат са обективирани
с осъществяването на различни действия на насилие, при различна степен на участие за всеки един от
тях, включително и изразяваща се в броя,
интензитета и силата на нанесените удари, както и при различен брой на съизвършителите по чл.
20, ал.2 НК при осъществяване на престъплението с пострадало лице Р. С. –
различен от този брой, който е инкриминиран с ОА. При изследване на обстоятелствата, свързани с
конкретния принос на всеки един подсъдим за настъпване на инкриминираната по
първи пункт от обвинението телесна повреда, следва да бъдат взети под внимание
и уточненията на вещите лица, изготвили тройна биотрасологична СМЕ, че
счупването на фрагмент от 6 см от черепната кост на св. Р. С. отговаря да е
причинено преди всичко от предмет с продълговата форма и закръглена крайна част
и не толкова от тъпоръбест предмет, съответстващ на тъпата част от брадва (л.405,
стр.2 от СП).
Отделно от това
събраният и провереният от съда доказателствен материал не потвърди всички
факти, изложени в ОА. Не се доказа от фактическа страна твърдението в
обвинителния акт, че св. В.П.Р. в следствие на ударите паднал на земята и
изпаднал в безсъзнание. От показанията на самия Р. се установи, че нарочно се
свлякъл на пода, за да се предпази от ударите на подс. В.В. и не е губил
съзнание. Данни св. В. Р. да е изпадал в безсъзнателно състояние, не се извличат и от заключението на СМЕ.
В съдебното производство се установи, че престъплението срещу св. Р. С. е започнало с
участието на подс. Цв. И. и подс. М.В.. Точно това начало на нападението над
св. Р. С. е инкриминирано и с обвинителния акт, без да е изследван въпросът
кога и как е прекратено.
При пестеливото
изложение на фактическата обстановка обвинението не е изследвало и данните за
наслагващи се удари по главата на пострадалия Р. С., установени още в
досъдебното производство от заключението на тройната биотрасологична СМЕ,
респективно – не се е занимавало и с въпроса дали са само два, както е посочено
в ОА. Игнорирани са и данните за едномоментното развитие на конфликта с
участието на повече от едно лице спрямо повече от едно пострадало лице.
Воден от
задължението си да установи обективната истина, съдът изследва всички
релевантни за развитието на физическото стълкновение фактически данни, като
тези, които се свързват с подсъдимите, но не са описани в обвинителния акт,
следва да бъдат отчетени на плоскостта на отгечващите, респективно – на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Сред кръга на
релевантните за решаване на делото факти са и тези, които илюстрират динамиката
на нападението. Ето защо е от съществено значение и фактът кой подсъдим кога и
при какви обстоятелства се е включил в нападението над св. Р. С., както и кога
и как е прекратил участието си в това нападение. При отговор на този въпрос
съдът установи, че след началото на нападението, инкриминирано с ОА, първи е прекратил
действията на физическо насилие подс. Цв. И.. Нито един от свидетелите –
очевидци, при все, че са запазили ясен спомен за предмета, който е държал подс.
Цв. И.- брадва, както и спомен за факта, че именно този подсъдим първи е
нанесъл първия удар, а дори и за това как го е нанесъл ( с тъпата, а не с
режещата част на брадвата), не посочи подсъдимият
Цв. И. да е свързан след този акт на насилие с други травмиращи тялото на св. С. действия. Ето
защо съдът прие за установено, че подсъдимият Цв. И. първи прекратил действията
на физическо насилие над св. Р. С., но
въпреки това е съпричастен към настъпването на съставомерния общественоопасен
резултат поради силата на нанесения вече удар. Данни за съпричастност на този
подсъдим към престъпление по чл.115 НК се извличат и от факта, че останал в
непосредствена близост до Р. С., като напълно безучастен наблюдател за
случващото се с това лице в резултат на ударите, които в този момент нанасяли собствените
му синове.
С уточнението,
че с действия на агресия спрямо св. Р. С. последен се включил подс. В. В. и то
още в момента, докато такива били нанасяни от подс. М. В., съдът прие за
установено, че втори по ред прекратил нападението спрямо същия пострадал
подсъдимият М.В.. Степента на неговото участие в това престъпление обаче е
най-висока, тъй като се характеризира не с нанасянето на 1 на брой удар, както
е приело обвинението, а на неустановен брой удари, при това със значителна
сила, която е била мултиплицирана от използването на неустановен дървен твърд
предмет, наподобяващ бухалка.
С оглед
обстоятелствата по чл.21, ал.1 НК в предмета на доказване е включен и въпросът
защо и при какви обстоятелства подсъдимият М.В. прекратил нападението си над
св. Р. С.. Въз основа на събраните по делото доказателства се установи, че този
подсъдим се откъснал от групата на останалите подсъдими, когато
пострадалият вече бил в изключително тежко и безпомощно състояние, за да
нападне самостоятелно друго лице - един от свидетелите по делото – В. П. (син
на ЧО В. Р.). Така за известен период от време до тялото на св. Р. С. останали
подсъдимите Цв. И. и В. В.. От съществено значение е фактът, че към края на
нападението над св. Р. С. удари с предмет, подобен на сабя, били нанасяни преди
всичко от подс. В. В., като същите били локализирани по долните крайници на
пострадалия.
Обвинението
е инкриминирало участие на подс. И. само
в деянието, с което е засегнато здравето на св. С., макар и да е установено
засягане телесната неприкосновеност с действия на този подсъдим и по отношение
на св. Р. ( със 7-8 удара по неустановени части от тялото на св. Р., докато
последният седял на кашон, приспособен за ползване като маса в приземния етаж
на сградата). Съдът намира, че в частта
относно квалификацията на действията, с които била засегната телесната
неприкосновеност на св. В. Р., прокуратурата правилно е разчела наличния в
досъдебното производство доказателствен материал. Доказателствата, събрани в
съдебното производство, не дават основание за различен извод, тъй като и в
съдебното производство не се доказа при нападението над св. Р. подсъдимият И. да
е действал при общност на умисъла с подсъдимия В. В. да причини средна телесна
повреда на св.В. Р.. И това е така, тъй като нападението над св. В. Р. е било окончателно
прекратено от подс. И. в момент, предхождащ началото на нападението над същия
свидетел, което било предприето малко по-късно и самостоятелно от друг подсъдим
– от подс. В. В., макар и минути или секунди след това. Инкриминираната телесна повреда,
причинена на десния крак на св. Р., е била изключително шокираща, макар и да не
съдържа медико-биологическите признаци на по-тежка от описаните в разпоредбата
на чл.129, ал.2 НК. И това е така с оглед описанието на увредения крайник, дадено
в свидетелските показания. Констатират се твърдения, че кракът на св. Р. след ударите, нанесени от
подс. В. В., бил неестествено извит ( св. С. – „кракът му висеше“ –л.286 от СП,
твърдения на свидетели, че са възприели крака като разцепен ( от
прочетените показания на св. Я.М. – л.17, л.18 от СП) или че са видели кост (от
показанията на св. В.П., л.327 от СП). Тази част от свидетелските показания е
потвърдена от заключението на СМЕ, изготвена от ВЛ Ц.Г., която е установила, че
счупването наистина е засегнало и двете кости на дясната подбедрица.
По изложените съображения съдът намира, че
макар и да събрани данни, че подсъдимият Цв. И. нанесъл удари с дръжка от
брадва именно по краката на св. Р., е
било напълно изключено именно тези удари да са причинили инкриминираното
счупване на костите на дясната подбедрица по съображения, че подобна телесна
повреда напълно изключва свободно движение на десния долен крайник, както и бягство на св. Р. във вътрешността на
сградата, каквито именно защитни действия е
предприел след нападението на подс. Цв. И. този пострадал. Данни за
защитни действия, свързани с бягство, провокирани от ударите, нанесени от подс.
Цв. И., се извличат не само от
показанията на св. В. Р., но и от показанията на св. Ф Р., Я. М. и др.
При обсъждането на доказателствата е от значение и
отговорът на въпроса кои от тях са относими към двата пункта на обвинението.
Относими са
всички описани по-горе гласни доказателства, събрани при разпит на свидетели –
очевидци, както и показанията на посочените по-горе свидетели, от които се
установяват факти, позволяващи проверка на останалите гласни доказателства.
Механизмът на
изпълнение и на двете престъпления – това по по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и това по
чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК са показанията и на двамата пострадали – св. Р.С.
и св. В.Р., като всеки един от тях е възпроизвел и факти, които се отнасят и до
обвинението, което засяга другия пострадал.
Писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, относими към двата пункта на
обвинението са: протокол за оглед на местопроизшествие –л.51, л.52, том 1 от ДП, в който обект е недовършен строеж до
бл.36 в ж.к. „*****“ и в който е описано
местонахождението на л.а. „Рено„ с ДК№ ******,
местонахождението на установено червеникаво – кафяво петно с размер 50 /30 см – на 7 метра от този
автомобил, както и местонахождението на друго
червеникаво-кафяво петно с размер от 25/15 см - на 10 метра в посока на запад от
първото петно;
Протокол за
оглед на местопроизшествие, обект на който е л.а. „Лада СА ******. При оглед са
иззети ВД №1- брадва, серия ******ВД№ 2 – 2 броя дървени тояги с размер 59 см и 85, 6 см, намерени на предна
лява седалка в л.а. серия А 055694 и 4135152; ВД №3 – брадва с размери 8 см на режещата част и 34 см –
на дръжката, 1 бр. сатър с размер 17 см
на режещата част и 15 см на
дръжката. Същите са били
намерени и иззети от багажника на
автомобила, запечатани с картон серия А 055695. В купето е открит часовник с
верижка от бял метал, няма данни да е иззет. Дактилоскопни следи - ДС №1, ДС
№2 и ДС№ 3 са били иззети съответно от
външна страна на капака на багажника и външна страна на предна дясна врата до
дръжката –л.53 –л.55 том 1 от ДП;
Протокол за
доброволно предаване, съставен с участието на подс. Цв. И.–л.154, том 2 от ДП,
удостоверяващ предаването на текстилно
парче, запечатано с картон, Серия А 0114036 и ЧВП 706;
Протокол, съставен
с участието на подс. Цв. И. - л.155, том 2 от ДП, удостоверяващ предаването на халка
и ключ от л.а. „Жигула“, собственост на подсъдимия И.;
Заповеди за
задържане по ЗМВР (л.126-л.137, том 1 от ДП);
Относими към
релевантни факти за изхода на делото са справките за съдимост – за подс. М.В. (
л.684-л.687 от СП), за подс. Ц.И. (л.17- л.26 от СП, за подс. В.В. ( л. 181
л.182, том 1 от ДП).
Относими към
въпроса са осветлението в района на местопроизшествието към инкриминираната
дата са следните писмени доказателства: удостоверение от Национален институт по метеорология и хидрология №
НО114-171/24.03.2017г. –л.468 от СП, справка от Столична община – СО, район
„Студентски“ на № РСТ17-ГР94-526/29.03.2017г. (л.505 от СП), удостоверение от
Институт по Астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН с изх. №
430/27.06.2017г. ( л.546 от СП). Тази част от писмените доказателства следва да
бъде съпоставена с част от гласните доказателства, както и със заключението на
СИТЕ. Въпросът с осветлението към 21.00 часа се изясни и от показанията на св.
В. Р. в частта им, че към момента на деянието на приземния етаж в недовършената
сграда бил запален огън ( л.294 от СП). Обективните
данни за наличието на огън като
допълнителен източник на осветление освен съществуващото тогава улично
осветление, установено от заключението на инжинерно-техническата експертиза,
са потвърдени от снимковия материал,
предоставен като приложение към допълнителната СИТЕ.
Относими към
двата пункта на обвинението са
протоколите за разпознаване от досъдебното производство. В резултат на
проведените разпознавания са идентифицирани подсъдимият В.В. при разпознаване
от св. В.Р., (л.113, том 2 от ДП), подсъдимият М.В. при разпознаване с
участието на св. Я.М. (л.114, том 2 от ДП), подсъдимият Ц.И. при разпознаване с
участието на св. П.К. (л.115, том 2 от ДП).
Относно спазването
на процедурата по чл. 169 – чл.171 НПК при провеждане на разпознаване не се
спори от страните, като само следва да се отбележи, че св. Р. се е познавал
отлично с подсъдимия В.В. и Ц.И.
значително преди инкриминирания период, като по отношение на първия подсъдим е
вписано именно такова изявление в протокола за разпознаване, а за втория от
изброените подсъдими това обстоятелство е установено от показанията на св. Р. в
съдебното производство. Ето защо с оглед идентификацията на подс. В. В. поначало не е съществувала необходимост
да бъда съпоставян за разпознаване пред св. Р.. Съществено е обаче доказателственото
значение на разпознаване, проведено с участието на св.М., която не се установи
да е в родствена връзка нито със семейството на подсъдимите, нито със
семейството на някое от пострадалите лица. При проведеното с нейно участие
разпознаване същата е описала частично обстоятелствата, във връзка с които е
разпознала подс. М.В., както и лицата от неговото семейство, с които го
свързва (л.114, том 2 от ДП).
Протоколът за
разпознаване, съставен с участието на св. П. К., следва да бъде анализиран в
съпоставка с прочетените показания на този свидетел, както и с оглед изложеното
по-горе доказателствено значение на фактите и обстоятелствата, установени от
показания на свидетели за състоянието на местопроизшествието и пострадалите след
деянието лица.
Съдът намира, че
доказателствената стойност на проведеното
с участието на св. П.К. разпознаване е висока, тъй като в резултат на това
процесуално-следствено действие, е бил идентифициран подсъдимият Ц.И. (л.115,
том 2 от ДП). Този свидетел, макар и да е в близки родствени отношения с ЧО В.Р.
(негов баща), добросъвестно е разказал в прочетените от съда показания само тези
факти, които е възприел (л.14-л.16, том 2 от ДП). Твърдението му в прочетените
от съда показания, че не е бил в сградата към момента на нападението и не е
възприел конкретни удари, включително и относими към изпълнението на
престъплението, от което е пострадал неговият син – В.Р., на практика може да
бъде ползвано именно от защитата на подсъдимите. Ето защо за съда имат
съществено значение именно тези изявления, съдържащи се в прочетените показания
на св. П. К., в които е разказал за състоянието на местопроизшествието след
деянията, обстановката, в която е възприел подсъдимия Ц.И., както и в частта, в
която е дал подробно описание на подс. И. преди разпознаването. Именно в
светлината на така установените факти, както и с оглед липсата на родство или
близки отношения между св. С. и семейството на другото пострадало лице следва
да се преценяват изявленията на св. П.К. в протокол за разпознаване на подс.
Цв. И.. Те дават точна информация за обстоятелствата, във връзка с които се
идентифицира това лице – надвесен с брадва над св. С.. В съчетан анализ с
показанията на св. С. от съдебното производство и показанията на св. П. К. се
установява, че св. Р. С. не е имал нито родствена, нито друг вид близка връзка
с членове от семейството на св. В. Р..
Изложеното е допълнителен аргумент, че св. П. К. добросъвестно възпроизвежда както факти, от
които може да се ползва защитата на подсъдимите (не е възприел извършено от тях
действие, увреждащо здравето на пострадалителица), така и такива, от които може
да се ползва обвинението (възприел е поведението на подс.Цв. И. след деянието,
както и въоръжението на този подсъдим с брадва в непосредствена близост до
приведения в безпомощно състояние Р. С.).
В досъдебното
производство са били назначени
относимите към предмета на доказване експертизи, както следва: СМЕ по писмени
данни по отношение на телесната повреда, причинена на св. В.Р. (л.30, л.34, том
2 от ДП), тройна биотрасологична експертиза по писмени данни ( л. 39-л. 47, том
2 от ДП), относима към телесните увреждания, причинени
на св. Р.С., комплексна СПЕ на св. Р.С., установяваща психичната му годност (л.
57-л. 64, том 2 от ДП).
В съдебното
производство са били приети към материалите по делото и съдебна
инжинерно-техническа експертиза (л. 499 –л. 505 от СП), писмените доказателства
към нея – удостоверение от СО, район „Студентски“ от 29.03.2017г. (л. 505 от
СП); допълнителна съдебна инженерно-техническа експертиза (л. 561 – л. 564 от
СП), съдържаща като приложение снимков материал, предоставен от 07 РУП-СДВР във
връзка с протокол за оглед на местопроизшествие, както и снимков материал от състоянието
на обекта към момента на изготвяне на заключението.
Преди да бъдат
оценени относимите към всеки пункт от обвинението доказателства, следва да
бъдат обсъдени и други въпроси, които
засягат общо процеса на доказване.
При оглед на л.а.
„Лада 12003“ с ДК№ СА ******, ползван от
подс. Цв. И., след деянието - на
18.09.2010г. са били иззети веществени доказателства, както следва: брадва с
дървена дръжка е била иззета от предна дясна седалка на автомобила; от предна
лява седалка на автомобила били иззети два броя дървени тояги, които са описани
подробно в протокол от с.з., проведено на 06.02.2018г.; от багажника на
автомобила била иззета предявената от съда малка брадвичка с размер от 8 см на
режещата част и 34 см на дръжката; от багажника на автомобила, обект на оглед,
бил иззет сатър с дължина от 17 см. на
режещата част. Няма съмнение, че поради естеството на проведеното процесуално –
следствено действие оглед в л.а. с последващо изземване на ВД от купето и багажника на автомобила, то е свързано по необходимост с ограничаване правната сфера на
подс. И.. В конкретния случай превозното средство, обичайно ползвано от
подсъдимия И., което е било обект на оглед, не е било изоставено без надзор, за
да се счита, че собственикът/ползвателят не е установен. Въпреки това в
настоящия случай огледът на ВД – лек
автомобил, собственост на конкретно установено лице, известно на органите на
досъдебното производство, последван от изземване на вещи от него, не
представлява по същество действие по претърсване и изземване, изискващо
предварително разрешение или последващо одобрение от съд. Съображения в тази
насока се извличат от факта на приложен по делото протокол за доброволно
предаване от 18.09.2010г., съставен в 07 РУП, с който по делото са били
приобщени като ВД 1 бр. метална халка от сребрист метал със закачен на нея ключ
от сребрист метал с надпис “Тольяти“, 1 брой
ключ от сребрист метал с черен пластмасов кант с надпис „JMA“ и един брой пластмасово командно управление за
аларма с надпис “ Silicon’’. Съдът намира,
че приобщените с посочения протокол за доброволно предаване ВД са относими към
предмета на делото, очертан с внесения обвинителен акт, доколкото те заедно с описаното
в протокола командно устройство за аларма свързват личността на подсъдимия Цв. И.
със съответния обект на оглед (автомобил л.а. „Лада 12003“ с ДК№ СА ******).
Предадените от подс. И. доброволно с посочения протокол вещи – ключове и
командно управление за аларма са осигурили и достъп на разследващите органи до
автомобила, който е бил обект на оглед с протокол от същата дата и от който са
иззети предявените в съдебното производство веществени доказателства. Доброволното
осигуряване на достъп до автомобила, обект на оглед, чрез предоставянето на
технически средства за достъп, отличава настоящия случай от останалите, при
които изземването на ВД от такъв обект следва да бъде санкционирано от съд.
По изложените
съображения съдът намира, че иззетите от автомобила на подсъдимия ВД са част от
годния доказателствен материал, а
процесуалното поведение на подс. И. още в досъдебното производство поради факта
на доброволно предадените технически средства за достъп до мястото на
съхранение на ВД, макар и да не представлява изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, е допринесло за разкриване на обективната истина. Връзката между личността на подс. Цв. И. и
иззетата голяма брадва с дръжка с дължина от 76 см от неговия автомобил е
потвърдена и от неговите обяснения в производството пред съда, а от повторния
разпит на св. Р. С. се изясни, че нападанието над него е било извършено с
предмет, подобен на посочената по-горе брадва.
Вярно е също така, че иззетите ВД са родово
определени вещи, като не е установено дали подсъдимите към инкриминирания
период са притежавали само една или повече вещи от същия вид. Това
обстоятелство, както и поради факта, че по иззетите ВД – тояги, брадва, малка
брадва и сатър биологичните експертизи
не са установили биологични следи, включително
и такива от човешка кръв, не позволява
да се заключи по категоричен начин, че именно с иззетите ВД е било
извършено престъплението, за което подсъдимите са предадени на съд. Още повече, при предявяването на ВД се
констатира, че сред тях липсва предмет, наподобяващ сабя или меч, какъвто
предмет се свързва именно с личността на подс. В. В.. Извод в тази насока се
обосновава и от факта, че част от свидетелите твърдят при нападение подсъдимият
В. В. е използвал вещ, подобна на сабя (установено от прочетените показания на
св. В. Р. – л. 296 СП, както и от
прочетените показания на св. С. –л.288 от СП) или че са възприели при
нападението подобни вещи, без да са съхранили ясен спомен дали някоя от тях
е използвана от някой от подсъдимите или от неустановено по
делото лице (от показанията на св. Р. и В. П.).
Следва да се
отчете и обстоятелството, че
престъпленията са били извършени на 17.09.2010г., а действията по
разследване, с които са били приобщени ВД, са били проведени на следващия ден. Изминалият
период от време от датата на деянията до датата, на която са приобщени ВД, е с
достатъчно голяма продължителност, позволяваща на подсъдимите да заличат евентуално
оставени биологични следи, както и да укрият ВД, които могат да ги свържат с
престъпленията. По изложените съображения доказателствената стойност на
обсъдените по-горе протоколи позволява единствено да се заключи, че без
съмнение подсъдимите към инкриминирания период са имали достъп до вещи, описани
като средство за нападение в показанията на св. С., в прочетените показания на
свидетелите В. П., П. К., както и в показанията на св. В. Р., но без да е
доказано по несъмнен начин, че точно иззетите при оглед са послужили за
извършване на престъпленията, за които подсъдимите са предадени на съд. От друга
страна използването и притежаването на различни вещи с режеща повърхност или
твърди, тъпи предмети, наподобяващи при нападението иззетите, е потвърдено и от
някои доказателствени източници, на
които се позовава защитата на подсъдимите, а именно от прочетените показания на
св. М.И., както и от обясненията на
подс. Цв. И., дадени от него в производството пред съда.
Обвинителната
теза и по двата пункта на обвинението се обосновава от показанията на св. Р. С.,
В.Р., от показанията на синовете му – Л.
П. и В.П., от показанията на св. Ф.Р. и св. Я.М.. Частично за изясняването на фактическата обстановка по този
пункт от обвинението допринасят и прочетените показания на св. М. И.. Участието
на подс. В. В. в престъпление срещу личността на св. В. Р. е установено по
несъмнен и безспорен начин въз основа на дадените от св. В. Р. показания, които
са подкрепени от показанията на свидетелите Ф.Р., Я.М., В. П.. Обвинителните гласни доказателства
кореспондират и със заключението на съдебно – медицинските експертизи. Биологичната
експертиза по протокол № Б - 32/2011г.
не се отличава със съществена доказателствена стойност поради липсата на
открити биологични следи, включително и кръв по иззетите от автомобила на
подсъдимия И. веществени доказателства. То е прието към доказателствения
материал без възражения на страните (л.442 от СП).
Съдът
констатира, че изброените по-горе свидетели, както и подсъдимите, без
изключение, са с изключително нисък социален и образователен статус, повечето
от тях дори са напълно неграмотни. За разлика от подсъдимите, които имат ясно
изразен интерес от изхода на делото, както и с изключение на св. С. останалите
свидетели на обвинението и особено пострадалият свидетел В. Р. не отстояват
последователно своя интерес дотолкова, доколкото в показанията им не се съзира особена
критичност към тежестта на съставомерния общественоопасен резултат. Св. Р. дори
посочи добри характеристични данни за подс. Цв. И., както и че поначало е бил в
добри отношения с него и взаимно са си помагали. Ето защо съдът намира, че ниският образователен статус и специфичното
отношение на свидетелите на обвинението към случилото се изключва наличието на обективни
възможности, а и на желание от тяхна
страна да манипулират своите показания, още повече, за да постигнат
целенасочено един или друг резултат в процеса на доказване. Извод в тази насока
се обосновава и от спецификата на използваните в показанията на тези свидетели
изразни средства, от начина на изложение на фактите, които са им известни по
случая, от неприкрития израз на емоционална пристрастност, без да са
обективирани каквито и да е усилия да се прикрива това обстоятелство,
респективно от липсата на каквито и да е
усилия свидетелите да придадат на
показанията си по-висока доказателствена стойност. Нещо повече, сред
свидетелските показания се констатират и такива, които са дадени от лица,
намиращи се в близка родствена връзка с ЧО Р. – от неговия брат К.Р., от
неговия баща – П. К.. Нито един от тях обаче не използва възможността пред съда
да твърди, че е очевидец на факти, които не е възприел, но които е имал
възможност да научи след деянието от разговори с други очевидци.
Голяма част от
свидетелските показания са източник на доказателства и за обстановката на
местопроизшествието, състоянието на инфраструктурата и разположението на
обекти, чието местонахождение има контролно значение за изясняването на случая,
т. напр. – показанията на св. Р.С., В.Р., М.И., Ф.Р., проверени с протокол за
оглед на местопроизшествие, както и със заключенията на инжинерно-техническите
експертизи.
Факт с контролно
значение и за двата пункта на обвинението е мястото на извършване на деянията. Въз
основа на показанията, дадени от св. Р.С., В.Р., М.И., Ф.Р., Я.М. е установено,
че процесният конфликт е възникнал в района на необезопасен изоставен строеж,
находящ се в ж.к. „*****“, подробно описан в СИТЕ. В
показанията на свидетелите мястото е упоменато общо като „панелите“ (св. С.,
св. П. И., В. Р., св. М.И., св. Р. и др.), но и от описанието в тях в
съпоставка с протокол за оглед на местопроизшествие и съдебна инжинерно-техническа
експертиза става достатъчно ясно, че се касае за стоманобетонна конструкция без
преградни стени, канализация и ток, която въпреки това към момента на деянието
била ползвана за жилищни нужди от членове на трите, посочени по-горе фамилии.
По възражението на защитата срещу доказателствената
стойност на гласните доказателства, на
които се основава обвинението.
Преди съдът да
извърши анализ на гласните доказателства, следва да обсъди искането на защитата
да не бъдат приемани с доверие само части от тях, а при наличието на вътрешни противоречия
в тях, те да бъдат изключени изцяло.
Съдът изразява
несъгласие с тази позиция по следните съображения.
При собствен
анализ на събраните доказателства защитата
игнорира последиците от подобен подход, който може да доведе до
изключване от доказателствения материал и на показания, дадени от свидетели,
които са ангажирани, за да обосноват именно невинността на подсъдимите, т.
напр. – показанията на св. М.И.. Като илюстрация за подобна хипотеза обаче в
пледоарията на защитата са наведени доводи за вътрешни противоречия в
показанията на свидетеля Р. С., които кореспондират в по-голямата си част с
обвинителната теза. Вярно е, че св. Р. С.
в съдебното производство посочи като съучастник на подс. Цв. И. именно подс. В.
В., а не подсъдимия М. В.. Вярно е, че именно
наказателната отговорност на
последния от изброените подсъдими е била ангажирана за престъплението срещу
това пострадало лице. Съдът се съгласява и с извода на защитата, че в съдебното
производство св. С. не е имал съхранен спомен за конкретно участие на подс. М.В.
при извършване на престъплението, описано по първи пункт на обвинителния акт. В
този смисъл е основателно и възражението на защитата, че не всички гласни
доказателства подкрепят обвинението, за което е ангажирана наказателната
отговорност на този подсъдим. За да е доказано обаче обвинението по начина,
изискуем от разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, не е необходимо всички събрани по
делото доказателства да го подкрепят. Достатъчно условие е тези, на които то се
основава, да са достатъчно убедителни,
да са подкрепени и от доказателствени източници с безспорно установена
доказателствена стойност, така че да изключат всякакво съмнение при решаване на
въпросите по чл.301, ал.1, т.1 НПК.
Съдът
не се съгласява със становището, че наличието на вътрешни противоречия в един
източник на доказателства при възпроизвеждане на определени факти и
обстоятелства, е основание този източник да бъде компрометиран изцяло. Обстоятелствата
от кръга на подлежащите на доказване по чл. 102 от НПК се изследват единствено
със способите и средствата на НПК, без възможност да се презумира формална
доказателствена сила, включително и такава, която произтича от факта на
констатирано вътрешно противоречие (чл.14, ал.2 НПК). При наличието на
логически несъответствия и противоречия в доказателствения материал съдът е
задължен да обсъди въпроса дали те могат
да бъдат разрешени със способите,
предвидени в НПК, коя е причината за противоречиво или логически неиздържано възпроизвеждане на определени факти и
обстоятелства и дали анализът на съответните причини дава информация за
евентуална недобросъвестност на съответния свидетел или за съществуваща
обективна невъзможност за формиране на съответни възприятия. Съмнения за
надграждането на свидетелски показания от действия или разговори с други
свидетели, както и съмнения за евентуални внушения след деянието, свързани с последваща
комуникация и обмен на информация между участници или свидетели на конфликта,
също следва да се основават на конкретни факти,
а не на предположения.
На базата на
така изложеното разбиране за критериите, по които следва да бъде оценявана
достоверността на гласните доказателства, съдът намира, че св. Р. С. е
добросъвестен свидетел и независимо от констатираните вътрешни противоречия в неговите
показания по въпроса, кой или колко са били съучастниците на подс. Цв. И., е
бил воден от желанието да се придържа към истината. Установеното от неговия
разказ за момента на деянието, за
мястото на престъплението – в приземен етаж на
недовършена сграда, находяща се в ж.к. „*****“, т. нар. „панели“ е
потвърдено от разнородни доказателствени източници – от показанията на св. Я.М.,
от обясненията на подс. Цв. И., от
показанията на св. В. Р., както и от показанията на свидетели, които са в близка семейна връзка с
него - св. В.П., Ф.Р., св. Л.П.. От посочените гласни
доказателства се установява непротиворечиво, че към инкриминирания период приземният
етаж бил използван за паркиране на превозни средства, но също така и за жилищни
нужди, като в него дори били разположени матраци за спане.
Съдът
обсъди доказателствата и съобразно тяхната относимост към отделните обвинения,
както и с оглед тяхната относимост към участието на всеки един подсъдим в
престъплението, в което е обвинен.
Доказателства, относими към първи пункт от
обвинението.
В тази част, в
която гласните доказателства са относими преди всичко към установяване на
фактите по първи пункт от обвинението, следва да бъдат подложени на отделно
обсъждане. Такава необходимост е налице с оглед възраженията на защитата за
наличието за съществени и непреодолими противоречия в тях, които според
защитата не позволяват да се изясни нито фактическата обстановка, нито
авторството на деянието.
Защитата положи
значителни усилия да се установи дали св. Р. С. не е получавал ЧМТ при други
обстоятелства, различни от изложените в обвинителния акт. Съдът удовлетвори доказателствените
искания в тази насока чрез събирането на допълнителни писмени доказателства за
причините, довели до оказаването на медицинска помощ спрямо това пострадало
лице в други периоди, различни от инкриминирания. Допълнително събраните в тази
насока писмени доказателства са удостоверение от Многопрофилна болница за
активно лечение „Проф. доктор П.С.“ АД, гр. Ловеч - л.650, СП), амбулаторен лист, удостоверяващ
преглед на Р. С. на 04.04.2016г., копие –л.651, СП., амбулаторен лист, удостоверяващ
преглед на Р. С. на 04.04.2016г., оригинал –л.654 от СП и придружително писмо
от Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. доктор П.С.“ АД, гр. Ловечл.653
от СП, фактура за заплатена медицинска услуга – л. 652 от СП.
Проверката на
здравния статус на пострадалия С. практически потвърди обвинителната теза телесното
увреждане, засегнало главата на пострадалия С., да е било получено от него именно на
инкриминираната дата и място по описания
от този свидетел начин. От допълнително изисканата документация от Многопрофилна
болница за активно лечение „Проф. доктор П.С.“ АД, гр. Ловеч се установи, че там на 04.04.2016г. св. С.
наистина е бил лекуван от здравословно неразположение. Същото обаче няма нищо
общо с ЧМТ, тъй като касае оплакване за
кървене при дефекация. Това обстоятелство е установено именно от медицинската
документация, изискана от Многопрофилна
болница за активно лечение „Проф. доктор П.С.“ АД, гр. Ловеч - л.653, л.654 от
СП. Макар и така събраните по искане на защитата писмени доказателства да не са
маркирани при съдебните прения, съдът е длъжен да ги отбележи във връзка с
изясняване на обстоятелствата, които са наложили събирането им в хода на
проведеното съдебно следствие.
В подкрепа на
извода, че св. Р. С. е получил телесна повреда с тежест, застрашаваща живота,
именно в изоставения строеж в ж.к. „*****“ на инкриминираната дата, са неговите показания в съдебното
производство, които кореспондират с показанията на св. В. Р., св. В.П., св. Ф.Р., Я.М.,
Л. П., заключението на СМЕ и медицинската документация, удостоверяваща
провеждането на лечение по спешност, която е цитирана в заключението на
биотрасологичната тройна СМЕ.
По първи пункт
от обвинението (относно телесната повреда, причинена на св. С.) прокуратурата е
ангажирала наказателната отговорност на подсъдимите Цв. И. и сина му – подс. М.
В.. В действителност от проведеното съдебно следствие се установява, че нападението,
извършено срещу личността на Р. С., е било осъществено и с активното участие на подс. В. В.. Срещу този
подсъдим обаче не е било повдигнато и предявено съответно обвинение. Отделно от
това, се установи, че личният принос на подс. В.В. е бил обективно по-малък в
сравнение със стореното от останалите двама подсъдими, тъй като той, за разлика
от тях, нанасял удари по долните крайници, а не по главата на пострадалия. По изложените съображения
съдът се произнесе по фактите, с които е сезиран, а участието на подс. В. В. в
неправомерно посегателство срещу телесната неприкосновеност на св. С. следва да
бъде преценявано на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства.
При изясняване
на въпроса преодолими ли са вътрешните противоречия в показанията на св.Р. С.
следва да се направи разграничение между дадените от него показания в съдебното
производство и прочетените показания, дадени от същия свидетел в ДП.
В разказа на
свидетеля Р. С. пред съда подсъдимият Ц.И. е представен най – общо като водач
на групата за саморазправа със свидетелите от с. Брестница, като в тази част от
показанията му е описано активното участие и на единия от синовете му – на подсъдимия В.В..
Съдът приема с
доверие твърденията на св. С., свързани с факта на извършено престъпление срещу
неговата телесна неприкосновеност на инкриминираното с обвинителния акт място и
по други съображения. Те са източник на доказателства за това, че
инкриминираното увреждане в областта на главата на С. е било причинено с активното участие на подс. Ц.И., който нанесъл удар с брадва в
самото начало на нападението, като контактната повърхност по главата на пострадалия била засегната от
дръжката и с тъпата част на брадвата от ляво
в областта над слепоочието. В частта относно участието на Цв. И. в
инкриминираното нападение показанията на св. С., дадени и в двете фази на
наказателното производство, са
непротиворечиви и последователни.
Не е достоверно
твърдението на св. С. в разказа му пред съда, че подс. В.В. има основен принос
към настъпването на инкриминирания по пункт първи от ОА общественоопасен резултат,
а подс. М.В. не е съпричастен към това престъпление. Прочетените показания на св. С., дадени от него в
досъдебното производство, са източник на доказателства за активни действия на
агресия, които се свързват именно с двамата синове на подс. И., а не само с
единия от тях.
Съдът се довери
именно на прочетените показания, дадени от св. Р. С. в ДП, като отчете
обстоятелството, че те са дадени в период, незначително отдалечен от
инкриминирания, а също така са проверени и с прочетените показания на св. Я.М..
Въз основа на тях се установи, че значителен
принос за настъпването на съставомерния общественоопасен резултат има лицето,
използвало при ударите предмет, наподобяващ бухалка, т.е. подсъдимия М.В.. По –
малък принос за увреждане здравето на св. Р. С. е имало лицето, нанесло удари по долните крайници с предмет, който се
отличава с режеща повърхност, т.е. подс. В.В.. Основателно е възражението на
защитата, че със съответно обвинение за съучастие в престъпление по чл.115 НК
срещу подс. В. В. съдът не е сезиран. От друга страна обаче това обстоятелство
не отнема възможността на съда да установява обективната истина със способите,
предвидени в НПК, както и да провери
твърденията на св. Р. С. в съдебното производство, че именно подс. В. В. е имал
най-активна роля при нанасянето на удари с предмет, наподобяващ желязна тръба, които
според св. С. довели до причиняване на инкриминираното телесно увреждане.
Съдът намира, че
в частта относно съпричастност на подс. В. В. към нанасяне на удари по главата на св. Р. С., показанията на
това пострадало лице, дадени от него в съдебното производство, са недостоверни. Те влизат в противоречие с
прочетените показания, дадени от същия свидетел в досъдебното производство.
Вътрешните
противоречия в показанията на св. Р. С. относно самоличността на лицето, което
му е нанасяло удари в главата като съучастник на подс. Цв. И., намират
самостоятелно разрешение и при
съпоставка на показанията, дадени от свидетелите от С. и св. Р.. Ето защо по
отношение на прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК
показания, дадени от св. С. в ДП, в частта им относно механизма на причиняване
на инкриминираната телесна повреда, липсват основания да се приложи забраната
по чл. 281, ал.8 НПК. Тази забрана не е приложима и за тази част от прочетените показания на св. С., която се
отнася до твърденията, че подсъдимият М.
В. бръкнал в джоба на св. С. и взел от там парична сума. Твърдения за
отнемането на парична сума по време или след нападението спрямо св. С. се съдържат и в разказа на този свидетел в производството
пред съда (л.281, СП, трети ред). Настоящият съдебен състав счита обаче, че с
оглед липсата на предявено обвинение за осъществен състав на престъплението
грабеж, отнемането на парична сума от
джоба на св. С. също следва да се преценява като отегчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като е свързано с данни за ексцес на умисъла от страна на подс. М. В.,
обективиран с действия на противозаконно
отнемане на чужда движима вещ, които са били улеснени от съпътстващото действията
на отнемане физическо насилие.
Доказателства за съпричастност
на подсъдимите Ц.И. и подс. М.В. към
престъплението по първи пункт от ОА
С обвинителния акт е инкриминирано
участието на подсъдимия Ц.И. в
нападението над св. С..
Писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които се отнасят изключително до личността на този
подсъдим, са справката за съдимост, протоколи за доброволно предаване от
18.09.2010г. за предаване на ключове, командно устройство за алармена система
на автомобил, както протокол за доброволно предаване на парче текстил.
Факт със съществено контролно
значение за нападението над св. С. е мястото, на което е извършено. Съдът
намира, че мястото на нападението над
св. С. е точно установено, а именно - до задния капак на паркирания на първи етаж
л.а. „Рено 19“ с ДК№ ******, подробно
описан в протокол за оглед на местопроизшествие. Информация за мястото на
причиняване на това увреждане дават показанията на самия Р. С. и св. В.П.. Установено е по несъмнен начин, че св. Р. С.
бил нападнат в момента, в който се намирал подпрян на задния капак на парикран
в сградата автомобил, т.е. на л.а. „Рено“, установен при оглед на
местопроизшествие. Св. Р. С. е посочил в показанията си пред съда, че към
момента на ударите се е намирал обърнат с гръб към паркиран на приземния етаж
автомобил и в непосредствена близост до него (л. 280, стр.1 СП). В тази част
неговите показания са подкрепени убедително от останалите доказателства, т.
напр. от показанията на св. В.Р., който е разказал пред съда, че е възприел непосредствено
свличането на св. С. до паркирания автомобил (л.291, стр.1 СП). В този смисъл
са и показанията на св. Л.П., който уточни, че към момента на нападението е
стоял заедно със св. С. до посочения
автомобил (л.298, стр.1 СП, л.299, стр.1 СП). Същият факт е възпроизведен и в
показанията на св. В.П., който разказа на съда, че е видял св. Р.С. да седи върху паркиран автомобил (л.324, стр.1 СП). При
оглед на местопроизшествие на приземния етаж в недовършената панелна сграда
друг автомобил, освен описания по-горе л.а.“Рено“, не е открит, а за
автомобилите на подсъдимите е безспорно установено, че нито са били паркирани в
приземния етаж поради търсения елемент на изненада от нападението, нито са останали
в района след деянието. Следователно е напълно изключено те да са били обект
при оглед на местопроизшествие в панелната сграда. От показанията на св. Р. С. и св. В. П.
се установи, че личният автомобил на пострадалия С. е бил паркиран на
пътното платно на ул. „Й. Йосифов“, като е останал там. Следователно,
намереният при оглед на местопроизшествие в панелната сграда автомобил, марка
„Рено“ е този, до чиито заден капак към момента на нападението е бил подпрян
пострадалият С. и чието местонахождение
е било използвано и като ориентир при огледа за отбелязването на установените с
това действие по разследването червеникаво-кафяви петна.
Основните обвинителни гласни
доказателства срещу подс. Цв. И. по този пункт от обвинението са показанията на
св. Р.С., който поради факта, че е бил пряко засегнат от нападението, се е
намирал и най-близо до този подсъдим.
Показанията
на св. С. от съдебното производство са достоверен източник на доказателства за
конкретните действия на подсъдимия И., а
частично – за действията на неговия
съучастник, както и за вида на използваните средства за нападение – съответно брадва за подс. Цв. И. и твърд тъп предмет
без режеща повърхност и с продълговата
форма – за неговия съучастник. Показанията от съдебното производство обаче се
характеризират и със заличен вече спомен за участието на втори съучастник на
подс. Цв. И., въоръжен с предмет с режеща повърхност, наподобяващ сабя, както и
със заличен спомен, че именно този втори
съучастник се свързва с удари, чиято локализация е различна от главата на
пострадалия, а именно по краката. Наличието на втори съучастник на подс. Цв. И.
обаче, чиито действия се свързват тъкмо с нанасянето на удари по долните
крайници на св. Р. С., е установено по убедителен начин от прочетените
показания, които този свидетел е дал в досъдебното производство ( л.288 от СП).
В тази част прочетените показания са потвърдени и от разказа на св. П.С. (баща
на св. Р. С. л.579 от СП). Свидетелите А.С.
( брат на св. Р. С.) и св. П.С. разказаха подробно пред съда кога и как са били информирани за случилото се с Р.
С., като посочиха, че първата информация по този случай е от телефонно
обаждане, инициирано от синовете на ЧО В.Р.. В показанията на свидетелите А.С.
и П.С. е потвърден и факт с контролно
значение, а именно, че освен оплакванията, свързани с причинената ЧМТ, св. Р. С.
не можел да ходи, тъй като краката му били наранени. Отделно от това, в
показанията на св. П. С. пред съда са отразени
и последващи разговори на този свидетел с един от очевидците (В. Р.). Макар
и да са производни, свидетелските показания на св. П. С. също са от значение за
проверката на прочетените показания, дадени от св. Р. С., тъй като са самостоятелен
източник на доказателства, че в побоя
над св. Р. С. освен подсъдимия Цв. И. са участвали и двамата му синове.
Налице
са и противоречия между показанията на св. С. от СП и дадените от него в ДП в
частта относно съдържанието на личния принос на подс. В. В. за настъпването на
инкриминирания по първи пункт от обвинението общественоопасен престъпен резултат. Съдът
намира, че противоречията са производни не от недобросъвестност, а са последващ резултат от заличения спомен на
св. С. за участието на трети нападател, въоръжен със сабя. Извод в тази насока
се обосновава от факта, че и в прочетените показания на св. С. от ДП той не е
внесъл конкретика за личния принос на подсъдимите М. В. и В. В. при
осъществяване на престъплението по първи пункт от ОА чрез посочването на
техните имена. Конкретни данни за съпричастност на тези подсъдими към
причиняването на инкриминираната ЧМТ в прочетените показания на св. Р. С. са
установени чрез описанието на съответни действия на лице, въоръжено с дървен
предмет и на лице, въоръжено с предмет, наподобяващ сабя, както и с
уточнението, че и двете лица, свързани с посочените предмети, са синове на
подсъдимия Цв. И., идентифициран непротиворечиво в свидетелските показания,
включително и в прочетените показания на св. Р. С. с умалителното име „В.“. От друга страна от прочетените показания на
св. П. Р. е установена несъмнена връзка между прякора „В.“ и самоличността на
подс. Цв. И..
С
оглед изложеното съдът намира, че прочетените показания на св. С., дадени от
него в ДП, са достоверен източник на доказателства за броя на лицата, осъществили нападение над него ( трима на брой –
подсъдимият И. и останалите подсъдими – неговите синове), за вида на използваните средства за нападение
от тримата подсъдими – съответно брадва
(от подс. И.), неустановен предмет, описан като бухалка, т.е. предмет, подобен на тръба (от подс.
М. В.), както и твърд, тънък предмет с
режеща повърхност, наподобяващ сабя (от подс. В. В.). В частта относно използваните от подсъдимите
предмети за нападение, описани по-горе, прочетените показания на св. С. са в почти пълен синхрон с прочетените показания
на св. Я.М. с една единствена отличителна разлика. Св. Я.не е споменала в
прочетените показания за връзка между подсъдимия М. В. и бухалка или тръба, а
за използвано от този подсъдим „дърво“ (л.17, л.18, том 2 от ДП, л.342 от СП). От
друга страна обаче, няма никакво съмнение, че и св. М., и св. Р. С. описват
един и същи случай, тъй като св. М. е
идентифицирала и тримата подсъдими с техните имена, а св. Р. С. е идентифицирал
подс. Ц.И. и с личното му име и с прякора му „В.“ ( л.288, л.289 от СП). По
изложените съображения няма никакво съмнение, че посочената по-горе група
свидетели свързват категорично личността на подс. М. В. с твърд, тъп предмет,
който не се отличава с режеща повърхност.
Съдът
приема с доверие разказаното от св. М., която потвърди факта, че е давала
показания в досъдебното производство. Липсата на спомен да са ѝ били
прочетени показанията след разпит в досъдебното производство с оглед нейната
неграмотност, не ги компрометира, тъй като добросъвестността на органите на
досъдебното производство се приема, че е налична по презумпция. За да бъде
опровергана тази презумпция, следва да са събрани убедителни доказателства за
това. Изявлението за липсата на спомен относно конкретни действия на
разследващия орган не е такова убедително доказателство, което да възпроизвежда факти, обективиращи проявление
на недобросъвестност. Ето защо съдът намира, че в конкретния случай не са
налице основания показанията, дадени от
св. М. в досъдебното производство, да бъдат изключени от годния доказателствен
материал.
При
преценката за достоверност на отделни части от разказа на св. С. от съдебното производство
и този, който се съдържа в прочетените показания от досъдебното производство,
съдът съобрази следното. Тази част от показанията на св. С. от СП, в която дава
информация за възможния механизъм на причиняване на инкриминираната телесна повреда – от двама
извършители, единият от които бил въоръжен с брадва, а другият – с предмет,
наподобяващ тръба или бухалка, е потвърдена от заключението на биотрасологична
тройна СМЕ, както и от съпоставката с
други надеждни доказателствени източници. Отделно от това, в частта относно
възможния механизъм на причиняване на ЧМТ показанията на св. Р. С., дадени в
различни процесуални фази, са вътрешно непротиворечиви.
Липсват
каквито и да е противоречия в показанията на св. С., дадени от него в ДП и в СП
и в частта, в която се навежда за съпричастност на подс. И. към инкриминираната
по пункт първи от ОА престъпна дейност. Липсват противоречия и в показанията му
частта, в която св. С. е описал използвания от този подсъдим предмет (брадва), както и противоречия относно хронологията
от факти и механизма на нанасяне на удар
– първият с брадва, следващите с вещ, наподобяваща тръба или бухалка. Съдът намира, че фактът на напълно
еднопосочно и вътрешно непротиворечиво възпроизвеждане на фактите, свързани с
участието на подс. Цв. И. в престъплението срещу св. С., възпроизвеждането им в
интервали със значителна продължителност в рамките на съдебното производство
или в различни процесуални фази изключва напълно каквото и да е съмнение, че св. С. може да е запомнил какви факти е
поддържал в предходен момент и на тази основа да манипулира своите показания.
Посочените обстоятелства дават убедителен аргумент за висока степен на
достоверност на част от неговите показания, дадени в съдебното производство (с
изключение на тази, която се отнася до приноса на подс. В. В.), на прочетените
показания от ДП, относими към обвинението срещу подс. Цв. И., както и достоверност на показанията му за използвания
от този подсъдим предмет.
Ето
защо съдът намира, че колебанията на св. Р. С. в съдебното производство относно
съучастника на Цв. И., не са проява на недобросъвестност.
Следва
да бъде обсъдено и друго, макар и незначително противоречие в показанията на
св. Р. С. – това, което се отнася до броя на ударите, нанесени от подс. Цв. И..
В първоначалните си показания пред съда от 10.10.2016г. св. С. посочи, че
ударът е бил само един. Такива са били и твърденията му в прочетените показания
от досъдебното производство. При повторния разпит на св. С. от 06.02.2018г. по
повод предявяването на веществените доказателства, той е посочил, че ударите,
нанесени от подс. И., са били два. Съдът приема с доверие показанията на св. С.
от първия му разпит в производството пред съда по съображения за допълнително
изминалия период от време след 10.10.2016г., както и с оглед по-емоционалното
участие на св. С. в производството пред съда при повторния разпит във връзка с
предявяването на ВД. Противоречието за броя на ударите, нанесени от подс. И., обаче
е незначително на фона на всички останали обстоятелства, които детайлно са
възпроизведени в показанията на този свидетел, особено тези, които се отнасят
до участието на този подсъдим в
престъплението. Такива детайли са например твърденията на св. С., че свързва
подсъдимия И. с удар по главата, в слепоочната част от ляво, при който
този подсъдим използвал брадва, последвано от моментна загуба на съзнание и
загуба на равновесие от страна на пострадалия, непротиворечиво изнесеното твърдение,
че ударът от страна на подс. И. бил нанесен с тъпата част на брадвата. Точно такъв предмет е възприел при
нападението на С. и св. Л.П. (син на св. В.Р.). Тази част от гласните
доказателства е потвърдена убедително от заключението на тройната биотрасологична
СМЕ, назначена в досъдебното производство, която е обсъдила описанието на
раната, получена от св. С. и е констатирала, че тя е локализирана по меката черепна покривка в лявата теменна област на главата с дължина от около 10 см, без да
са отразени отклонения с П-образен или Г-образен характер в нейната
конфигурация и е разкъсно-контузна по своя характер. Въз основа на изложеното вещите
лица са заключили, че посоченото
травматично увреждане действително може да бъде получено от въздействието от
ръбовете на тъпата част на брадва. Съдът счита, че заключението на тройната
биотрасологична СМЕ е компетентно и добросъвестно изготвено. То е обосновано
убедително с аргумента, че инкриминираното телесно увреждане е резултат от въздействие
на твърд предмет с продълговата конфигурация и сравнително малко напречно
сечение. От друга страна описанието на този предмет напълно съответства на
дръжката на брадва и дава убедителна подкрепа на тази част от показанията на
св. Р. С., която съдържа информация за начина, по който е бил нападнат от подс. Цв. И..
По изложените съображения съдът намира, че описаните по-горе вътрешни
противоречия в показанията на св. Р. С.
не могат да доведат до компрометиране на дадените от този свидетел
показания.
Съдът
приема за установено, че обвинението срещу подс. Ц.И. по първи пункт от
обвинението е обосновано не само от гласните доказателства, обсъдени по-горе,
но и от заключението на СМЕ № П-259/2010г. ( л.36-л.44, том 2 от ДП). Експертизата
е констатирала тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се също така в импресионно-депресионно
счупване на черепа в лявата челно- теменно - слепоочна област с образуван
костен фрагмент с диаметър 6 см, множествени линеарни фрактурни линии в същата
област; епидурален хематом в лявата челно-теменна област; подлежащи
хеморагично-контузионни огнища в лявата челно- теменно - слепоочна област;
подлежащи хеморагично-контузионни огнища в лявата челно-теменно слепоочна
област. Точно за поражения от ляво твърди и св. С.. Вещите лица са заключили за
наслагващи се удари по лявата
половина на главата, при това нанесени със значителна сила. Съдът приема за
компетентно и добросъвестно заключението на СМЕ, тъй като същото относно броя
на нанесените удари е убедително обосновано и с описание за множествени линеарни фрактурни линии на
по-голяма площ, ангажираща челно – теменно - слепоочна област. Фактът на
наслагващи се удари по главата на пострадалия С. и причиняването на травматични
увреждания, които могат да бъдат получени от различни твърди, тъпи предмети,
кореспондира именно с показанията на св.
С. от СП и ДП, от които се установява, че освен дръжка от брадва, по главата му са били нанесени удари и
с друг, по - продълговат предмет. Основание за такъв извод дава и разпитът на
вещите лица в производството пред съда, от който не се установиха каквито и да е обстоятелства, налагащи изменение в първоначално
даденото от тях заключение (л. 405, стр.2 от СП).
За
изясняването на въпроса с какъв предмет е бил въоръжен подсъдимият Цв. И. контролно
значение имат факти, които са установени от други свидетели, различни от
свидетелите очевидци. Такива са установени от
прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания на
св. П.Р.К. (л.306 от СП, л. 14-л.16, том 2 от ДП). От разказа на св. П.К. се
изяснява, че същият не е бил свидетел на нападението над св. С., но се е
намирал в близост до изоставената сграда. Този свидетел е разказал, че е
възприел поведението на подс. Цв. И. след деянието, когато последният се е
намирал в непосредствена близост до падналия на терена пострадал Р. С. и е описал подробно предмета, който в този момент
е държал подсъдимият И., а именно – „брадва с дълъг сап“. Вещ, подобна на описаната в показанията на
св. П.К., е била намерена и в л.а.,
ползван от подс. И. съгласно дадените от него обяснения в производството пред
съда, протокол за доброволно предаване на ключ от автомобила на подсъдимия и
протокол за оглед на същия автомобил, с уточнението, че не е установено по
категоричен начин, че иззетата брадва е
единствената притежавана от подсъдимия Цв. И. вещ от същия вид.
Изводът
за използвани от подсъдимите предмети, като средство за нападение, следва да
бъдат формирани и въз основа на други гласни доказателства, които също следва
самостоятелно да бъдат обсъдени в съпоставка със заключението на
съдебно-медицинските експертизи. Допълващо значение за изясняването на този
факт имат обясненията на подс. И. във връзка с предявените от съда веществени
доказателства (брадва, сатър, малка брадва и дървени тояги, едната наподобяваща
крак от мебел) с уточнението, че последните са приобщени към доказателствения
материал по изискуемия процесуален ред при наличието на протокол за доброволно
предаване от подс. И. на техническите средства, осигуряващи достъп до обекта, в
който са били открити. В този смисъл предявяването на ВД е от значение, тъй
като в резултат на това процесуално-следствено действие, особено в съпоставка с
останалия доказателствен материал (показанията на св. Р., прочетените показания
на св. С., В. П. и П. К.) се потвърди, че подсъдимият И. през инкриминирания
период е имал обичайния навик да
съхранява в автомобила си брадва.
Видът
на използваното от подс. Цв. И. хладно оръжие при осъщественото нападение над
св. С. е установен и от прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания на св. В.П., макар и същите да са с производен характер (л.334 от
СП, л. 8, том 2 от ДП).
Св.
С. разказа на съда, че след нанесения от подс. Цв. И. удар с тъпата част на брадва по главата, в
слепоочната част от ляво, последвала моментна загуба на съзнание, което
свидетелят е описал като „причерняване“ и загуба на равновесие. Същият предмет
- брадва е възприел при нападението над св. Р. С. св. Л.П. (син на св. В.Р.)***
главата на пострадалия е възпроизведен и в прочетените на основание чл.281,
ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания на св. В.П. (л. 334 СП). При нахлуването на
подсъдимите брадва в ръцете на подс. Цв. И. е забелязала и св. Я.М..
Във
връзка с констатирани противоречия между прочетените показания, дадени от св.
В. П. и негови изявления пред съда, както и във връзка с противоречия на части
от прочетените показания, дадени от този свидетел в ДП, с други гласни
доказателства възникват два основни въпроса: първият е свързан с твърдението, че ударът по главата
на св. Р. С. е бил нанесен в дясното слепоочие на пострадалия (св. С. твърди за
удар в ляво слепоочие), вторият въпрос се състои в това каква част от случая
св. В. П. е възприел лично като очевидец, дали и коя част от фактите е узнал от
преразказ на случая от други лица.
Отговор
на първия въпрос, с който по същество се разрешават част от противоречията в
гласните доказателства, дава заключението на тройната СМЕ от ДП, въз основа на
което се установява, че увреждането е засегнало лявата теменна област на
главата на пострадалия С. (л. 36-л.44, том 2 от ДП). Синхронът на дадените от
св. С. показания със заключението на СМЕ следва да се цени като аргумент за
по-висока доказателствена стойност на неговите показания. По изложените
съображения съдът се довери на показанията, дадени от св. С. в частта им
относно локализацията на удара.
Отговор
на втория въпрос дава цялостната оценка на показанията, дадени от св. В. П. в съдебното производство,
приобщените показания, които свидетелят е дал
в досъдебното производство, както и съпоставката им със съдържанието на
останалия проверен от съда доказателствен материал. И в прочетените показания
на св. В. П., и в дадените от него непосредствено пред съда се твърди, че е
възприел нанасянето на удар от страна на подс. Цв. И. по главата на св. С..
Това последователно отстоявано твърдение мотивира съда да приеме, че се касае
за преки възприятия, още повече, че инкриминираните действия на подс. Цв. И. се
свързват със самото начало на нападението, при което вниманието на св. В. П.
все още не е било ангажирано със заплахата, надвиснала по-късно над самия него
от действията на подс. М. В.. Към този
момент вниманието на св. В. П. не е било
ангажирано и с действия, застрашаващи
телесната неприкосновеност на неговия баща.
Колебание
в прочетените показания на св. В. П. се
съзира преди всичко при описанието на оръжието, с което е бил въоръжен подс.
Цв. И. при нанасянето на удар по главата на св. С.. В прочетените показания на
св. В. П. е изказано предположение, че вероятно подс. Цв. И. е използвал тъпата част на брадва, като после свидетелят е уточнил, че за този предмет разбрал
при разговор със своя дядо П.Р.К. (л. 334 от СП). След прочитане на показанията обаче,
свидетелят е изнесъл твърдения за това,
че подс. Цв. И. е нанесъл повече от един удар, както и че го е нанесъл със сабя. Така вътрешните
противоречия в показанията на св. В. П. относно
факта за използвания от подс. Цв. И. предмет при нападение над св. С. (
брадва или сабя) се пренасят и на друга плоскост, а именно като противоречия с
показанията на св. С. по същия въпрос. И това е така, тъй като според св. С.
ударите от подс. Цв. И. са били нанесени именно с тъпата част на брадва, а
според разказа на св. В. П. от съдебното производство – със сабя. Посоченото противоречие намира
разрешение с два способа – първият е
свързан със съпоставка с останалите гласни доказателства, а вторият включва съпоставка с проверените от съда
доказателствени източници (заключение на тройна биотрасологична СМЕ).
Твърденията
на св. В.П. в съдебното производство, че подсъдимият Цв. И. е бил въоръжен със
сабя, не кореспондират с показанията на значителен брой очевидци - свидетелите С.,
св. М. и В. Р., както и с контролните
факти, установени от прочетените показания на св. П. К.. Св. Р. С. разказа, че за
разлика от св. В. П. се е намирал в непосредствена близост до подс. Цв. И. към
момента на нападението, което е друг
аргумент съдът да се довери именно на пострадалия, а не на П..
Анализът
на дадените от св. Р. С., на св. Р.
показания самостоятелно сочи за липсваща
връзка на хладно оръжие – сабя с личността на
подс. И.. Независимо от прочетените
показания на св. Р. С., св. В.Р. споменава за удари с дървена плоскост,
наподобяваща според него бухалка, т.е. за удари с предмет, който притежава
характеристика, близка до тази, с която се отличава дръжката от брадва.
Прочетените показания на св. В. П. в частта относно вида на предмета, с който
бил въоръжен подс. Цв. И., кореспондират и с прекия източник на доказателства
за същите факти и обстоятелства, каквито са прочетените показания на св. П. К.. Последният е свободен от участие в производството
и по искане на страните не е бил разпитан подробно поради тежкото му
здравословно състояние. От друга страна обаче
неговите показания от досъдебното производство със съгласието на
страните са приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.5 вр. с ал.1,
т.2 НПК (л.306 от СП). Прочетените показания, дадени от св. П.К.
в ДП, са преки доказателства за връзка
между подс. Цв. И. и твърд тъп предмет–брадва при осъществено нападение над св.
С.. Макар и свидетелят П.К. да не е възприел случая в пълната му хронология
дотолкова, доколкото показанията му
носят информативна стойност за поведението на подс. Цв. И. след
деянието, те са достоверен източник на доказателства за връзката на този
подсъдим с хладно оръжие от вида на описаното в показанията на св. Р. С.. В
досъдебното производство св. П.К. е посочил, че след като е чул викове от
вътрешността на сградата, е влязъл в нея
и е възприел подс. Цв. И., надвесен над пострадал с прякор „Ш.“ (св. С.), като
е възприел в ръцете на този подсъдим брадва с „дълъг сап“. С оглед изложеното,
съдът приема, че с прочетените показания на прекия свидетел св. П. К., чиито
възприятия са преразказани в производния източник на доказателства, каквито са
прочетените показания на св. В. П., се разрешават вътрешните противоречия в
показанията на самия В. П.. Разрешаването на това противоречие също дава опора
на гласните доказателства, събрани чрез разпит на св. Р. С..
Липсва
причина прочетените показания на св. П. К. да бъдат игнорирани и да не бъдат
ползвани наред с останалия годен доказателствен материал, още повече, че св. П.
К. се явява очевидец за състоянието на местопроизшествието и поведението на
основни участници в конфликта непосредствено след деянието, т.е. този свидетел
е възприел фактите, които описва, при вече отминала заплаха от нападение.
Обратното, по отношение на св. В. П. такава сравнително по-спокойна
обстановка не е била налице. Нещо повече, към момента на възприемане на описваните
от този свидетел факти и обстоятелства, е съществувала непосредствена заплаха
дори за неговото здраве и живот, свързана с нападение от подс. М. В.,
потвърдена категорично от неговите собствени показания пред съда, както и от показанията
на неговата майка – св. Ф.Р.. Това обстоятелство дава логично обяснение за
липсваща пълнота в неговите възприятия за вида на хладното оръжие, използвано
от подс. И. и подс. М.В.. Тази непълнота е очертана и в прочетените показания
на св. В. П., но не може да бъде причина неговите показания да бъдат изключени
изцяло от доказателствения материал. Съдът констатира, че в съдебното
производство в различни части от разказа си св. В. П. непротиворечиво свързва
авторството на престъплението по първи пункт от обвинителния акт именно с
личността на подсъдимите Цв. И. и подс. М.В., а авторството на престъплението
по пункт втори от обвинителния акт свързва с личността на подс. В. В.. Точно такъв принос при постигането на
съставомерния общественоопасен резултат, независимо от него, е възпроизвела в
показанията си и св. Я.М..
В
този смисъл в резултат на съпоставката между казаното от подс. Цв. И., В. Р.,
св. Р. С., прочетените показания на св. В. П. и прочетените показания на св. П.
К. се изгражда последователно верига от факти, които установяват подсъдимия Цв.
И. като съучастник в престъплението по първи пункт от обвинителния акт, а
използваното от него хладно оръжие определят като неустановено хладно оръжие от
вида на брадвата. Същевременно именно така се разрешават и противоречията между
показанията на св. В. П. и останалия доказателствен материал.
Вторият
способ за проверка на дадените от св. В. П. показания (съпоставката им със
заключение на СМЕ) самостоятелно дава възможност да се изключи достоверността
на дадените от св. В. П. показания в съдебното производство в частта им, че
подс. Цв. И. е бил въоръжен със сабя. Тази експертиза е изследвала описанието на
разкъсно-контузната рана в лявата
теменна област на пострадалия С. и е установила, че се касае за рана с дължина
10 см, без отразени отклонения с „П“ – образен или „Г“ – образен характер. Не
са установени и увреждания, отговарящи да бъдат получени при удар с остра
режеща повърхност, каквато има работната повърхност на брадвата или сабята. От
друга страна с оглед дължината на нараняването вещите лица са заключили, че то
отговаря на данните да е получено от тъпата част на брадва. Следователно
установеният с тройна СМЕ механизъм
напълно изключва при удар върху главата на св. Р. С. да е използвано оръжие от вида на сабята.
Напротив, с това заключение е потвърден описаният от св. Р. С. и св. В. Р.
механизъм на въздействие върху травмираната повърхност върху главата на св. С.
чрез дръжка от брадва или предмет, наподобяващ конфигурацията на тъпата част от
брадва.
С
оглед констатираните по-горе противоречия съдът следва да допълни вече
дадения отговор на въпроса дали всички
описани от св. В. П. факти и обстоятелства
той е
възприел лично или част от тях са
преразказ на чуто от други свидетели. Коректният отговор на този въпрос изисква
преди това да се уточни, че в резултат
на възприетата от В. П. позиция да се придържа безусловно към твърденията си
пред съда постепенно в хода на неговия разказ се разширява кръга от
противоречия между казаното от него и св. Р. С., т.напр. относно последователността в действията на
нападение, осъществени от Цв. И. и друго съпричастно към престъплението срещу
св. Р. С. лице. В показанията на св. Р. С. е посочено, че първият удар е бил
нанесен от подс. Цв. И., а останалите и то значително на брой след него - от
негов съучастник. Св. В. П. по повод на прочетените показания, дадени от него
от досъдебното производство, твърди пред съда точно обратното, а именно, че
първите удари са нанесени от подс. М.В., а следващ удар и то повече от един, бил нанесен със сабя от
подс. Цв. И. (л. 334 от СП). Това противоречие отново намира разрешение чрез съпоставка на гласните доказателства със
заключението на тройната СМЕ, назначена в досъдебното производство и отново
разрешаването му е в полза на казаното от св. Р. С. по съображения, че преобладават следи от удари с предмет, който
има продълговата конфигурация и сравнително малко напречно сечение и основна
окръглена и овална форма в контактната си част. Експертизата е установила и
липсващи данни за посечни рани от сабя по главата на пострадалия С.. Това
обстоятелство самостоятелно изключва достоверността на казаното от св. В. П.,
че и Цв. И., и неговият съучастник с еднаква интензивност са нанасяли множество
удари със саби по главата на св. С.,
още повече, че конкретика в този смисъл се появява едва в края на разказа на
този свидетел по повод проведената процедура на приобщаване на дадени в
досъдебното производство свидетелски показания. В желанието си св. В. П. да
даде по-голям принос при обосноваване на обвинителната теза, обективирано
в настояването, че е очевидец на
нападение, осъществено чрез удари със саби от страна на подс. Цв. И. и подс. М.В.
над св. С., той изнесе пред съда и
факти, които влизат в непреодолимо противоречие с фактите, които се извеждат от
заключението на тройната биотрасологична СМЕ за възможния механизъм на
причиняване на инкриминираното телесно увреждане.
По изложените по-горе съображения съдът
намира, че тъкмо прочетените показания на св. В. П., а не дадените от него в СП
възпроизвеждат по достоверен начин фактите по случая. Показанията на св. В. П.
в съдебното производство са повлияни от субективна пристрастност на този
свидетел към обвинителната теза. В конкретния случай това е обяснимо не само с близката родствена връзка между него и единия от частните обвинители – св. В. Р.,
но и с факта, че самият В. П. в динамиката на нападението е
взел участие със защитни действия във физическо стълкновение с подс. М. В.. Това обстоятелство е установено
по несъмнен начин не само от неговите собствени показания, но и от разказа на
св. Ф. Р.. Вярно е също така, че не е задължително наличието на емоионална
обвързаност с участник в конфликта и
вероятен интерес от изхода на делото да засегнат интерпретацията на фактите в
свидетелските показания. Очевидно такава причинно-следствена връзка, водеща до
манипулативно излагане на фактите по случая, не се констатира нито по отношение
на св. П. К. (баща на св. В. Р.), нито по отношение на св. К.Р. (брат на св. В.
Р.).
Случаят обаче със св. В. П. за тази
част от неговия разказ пред съда, която се отнася до механизма на изпълнение на
престъплението по първи пункт от ОА (с множество удари и от двамата), както и
до използваните от подсъдимите Цв. И. и В. П. оръжия (саби) е точно такъв по изложените
по-горе съображения.
Няма
основание този извод да се промени от факта, че св. В. П. в производството пред
съда не поддържа прочетените показания, дадени от него в досъдебното
производство, включително и в частта да е узнал определени факти и
обстоятелства в разговор със своя дядо П. К..
Желанието на св. В. П. да се придържа към казаното в съдебното
производство, че е пряк свидетел на всички релевантни факти и
обстоятелства, намира логично обяснение
в неговата емоционална пристрастност към случая, обусловена, както от близката му родствена връзка с ЧО В.Р.,
така и от демонстрираната от този свидетел привързаност към пострадалия Р..
Информация за емоционална съпричастност
към страданията на пострадалия В. Р. от страна на В. П. се съдържа
самостоятелно и в показанията на св. Р. С., който посочи нееднократно, че
близките на другия пострадал са се суетели покрай него, в т.ч. и св. В. П., тъй
като много искали да му помогнат.
Съдът,
след като прецени всички изложени по-горе обстоятелства, намира, че св. В. П. е
очевидец на основните факти за участието на подсъдимите И. и М. В. в
престъплението, в което са обвинени, но не и на отделни детайли, свързани с
използваните от тях предмети и механизма
на изпълнение на престъплението.
В
заключение съдът счита, че твърдението
на св. В. П. да е очевидец на нападение
от страна на подс. И. и подс. М.В. по отношение
на пострадалия С. са достоверни. Не са достоверни единствено негови показания,
относими последователността на нанесените от тях удари, както и относно
описанието на предметите, с които се нанесени. Съдът намира, че с оглед тройната
биотрасологична СМЕ инкриминираната телесна повреда по първи пункт от
обвинението е могла да бъде причинена както поотделно, така и в съвкупност от
ударите, нанесени от подсъдимите Цв. И. и подс. М. В. с твърди тъпи предмети. От
друга страна установеното от СМЕ последователно нанасяне на удари по главата на
пострадалия с продълговат предмет, който с оглед характеристиката на уврежданията
бил използван по-интензивно и въз основа
на гласните доказателства се свързва именно с подс. М. В., не дава аргумент за
липсата на съпричастност на подс. Ц.И. към настъпването на инкриминирания
общественоопасен резултат, свързан с увреждане здравето на св. С.. И това е
така, тъй като заключението на тройната СМЕ дава информация за силата на
нанесените от различни твърди тъпи предмети удари, за тяхната насоченост, за
факта, че при наслагващите се удари са използвани два различни предмета: първият – брадва,
а вторият, подобен на продълговат дървен
предмет или бухалка, за степента на
участие на лицата, използвали съответните предмети, при извършване на престъплението
срещу св. С..
На
въпроса кой е бил съучастникът на подс. Цв. И. отговор дава следната
доказателствена съвкупност.
Основателно
е възражението на защитата, че гласните доказателства съдържат информация за това, че престъплението по първи пункт от обвинението е
извършено от подс. Цв. И. в съучастие с неговия син – подс. В. В. (показанията
на св. С. от съдебното производство). Пропуска се обаче обстоятелството, че
част от гласните доказателства съдържат информация и за съучастие на същия подсъдим с другия му син –
подс. М. В. (т.напр. прочетените показания на св. С., дадени от него в
досъдебното производство, показанията на св. Я.М. и др.).
Съдът
намира, че изясняването на факта кой от синовете на подс. И. е бил негов съучастник
при извършване на престъплението по първи пункт от обвинителния акт е възможно,
тъй като при възпроизвеждането му в гласните доказателства се касае за мнимо
противоречие. Съпоставката на всички доказателствени източници, относими към
изясняването на този факт, установи, че нападението над св. Р. С. е било
осъществено в динамика, като в началото то се свързва с личността на
подсъдимите Цв. И. и подс. М. В., а в последствие в това нападение се включил с
удари по краката на пострадалия и подс. В. В..
Прекратяването
на нападението над св. Р. С. също е динамично. Първи е прекратил участието си в
престъплението подсъдимият М. В., за да се насочи с агресивни действия къв свидетеля
В. П., втори – подс. Цв. И., за да нападне св. В. Р. ( установено от
показанията на св. Р. С. (л. 281, л.282 от СП). Към края на нападението над св.
Р. С. удари били нанасяни само от подс.
В. В.. Всеки един свидетел – очевидец е възприел повече или по-малко отделни
фрагменти от тази хронология, като в най-пълен обем тя е възпроизведена в
прочетените показания на пострадалия Р. С..
Следователно, цялата описана по-горе динимика
на нападението включва различна
конфигурация на подсъдимите в хронологията на случая при данни за различна
степен на участие от тяхна страна и при данни, че всеки един от тях в различен
момент във времето е прекратил самостоятелно участието си в изпълнението на
престъплението над св. Р. С..
С
оглед изложеното и поради обстоятелството, че в голяма част от свидетелските
показания идентификацията на подсъдимите е извършена чрез описание на техните действия и
родствената им връзка с подс. Цв. И., което се илюстрира особено показателно в
прочетените показания на св. Р. С., следва отново да бъдат обсъдени и
доказателствата, относими към въоръжението на подсъдимите.
В
показанията на св. С. от съдебното производство се съдържа информация за
действията на подс. Ц.И., който според св. С. е
държал остър предмет (брадва) и
със същия предмет осъществил нападение и над другия ЧО (св. Р.) – л.282, СП. За
въоръжение с брадва, т.е. за предмет с режеща повърхност, отнесено до подс. В. В., е разказала и св. Ф.Р.. Св. Ф.Р. също е описала нападение
с предмет, притежаващ режеща контактна повърхност, тъй като е посочила, че
подс. В. В. е използвал това оръжие срещу нейния съпруг В. Р. (л.337, стр.1 от
СП). В прочетените показания на св. С. обаче се съдържат данни подсъдимият В. В.
да е бил въоръжен не с брадва, а със сабя. Св. В.П. също е посочил, че
нападението над св. Р. С. е било извършено със сабя, макар и да свързва такъв
предмет именно с подс. М. В., а не с В. В. ( л.334 от СП). Оръжие, наподобяващо
сабя, е видяла и св. Ф.Р., която разказа на съда, че не би могла да
идентифицира конкретно лице във връзка са такова оръжие, тъй като в нападението
освен подсъдимите, участвали и непознати (л.336 от СП). Независимо от
посочените противоречия тази част от
гласните доказателства е достатъчна, за да се обоснове убедителен
извод, че подсъдимият В. В., както и
подс. И. са използвали при нападението твърд предмет с режеща повърхност. Данни
в тази насока при това с висока степен на достоверност се извличат и от показанията
на св. А.К. – полицейския служител, снел данни от очевидци непосредствено след
случая. Този свидетел разказа на съда, че по данни, снети от възрастния пострадал (В. Р.), кракът му бил
посечен със сабя ( л.407, стр.2 от СП). Приемат се с доверие показанията на св.
К., който е добросъвестен, съхранил е в голяма степен спомените си по случая и дори
идентифицира визуално св. В. Р. в разказа си в производството пред съда (л.408,
стр.2 от СП).
Следователно,
точният отговор на въпроса кой е бил съучастникът на подсъдимия Цв. И. всъщност
изисква преди това да се даде отговор на друг съществен въпрос – дали
съучастникът на този подсъдим е бил един или повече от един. В тази връзка в
скоба съдът обсъди някои от доказателствата, относими към самостоятелната престъпната
дейност на подс. В. В., както и възможни причини за недостоверност на част от показанията,
които Р. С. е дал в съдебното производство.
При
оценката за достоверност на дадените от св. Р. С. свидетелски показания следва
да бъдат взети предвид преживените от него
болки и страдания, още повече с оглед усложненията в неговото здраве,
настъпили с течение на времето, фокусът на спомена в много по-голяма степен
вече е изместен именно върху тези болки
и страдания. Аргумент в тази насока е
твърдението на св. С. в производството пред съда, че след първия удар е усетил
причерняване и следващият момент от случая свързва с нанасянето на удари от
подс. В. В.. Точно по този начин св. С.
е описал състоянието си след първия удар и в прочетените показания ( л.288 от
СП). Внезапното влошаване на здравето на св. С. от удар от тъпата част на
брадва, нанесен от подс. Цв. И.,
несъмнено е рефлектирало с избледняване на тази част от спомените на св.
С., която непосредствено следва по време
първия удар по главата, нанесен от подс.
Ц.И.. Аргумент за този извод е и фактът, че при описанието на първия удар,
свързан с действия на подс. Ц.И.,
показанията на св. С. са изключително точни и непротиворечиви. От друга страна,
и в съдебното производство, и в прочетените показания от досъдебното
производство св. С. по идентичен начин е възпроизвел както средството за
нападение, използвано от подс. И. (брадва), така и локализацията на ударите
(върху главата на пострадалия), като показанията са напълно еднопосочни и в
частта относно характеристиката на удрящата повърхност (тъпата част на брадвата
– л. 281, л. 288, СП).
Вътрешните
противоречия в показанията на св. С. се констатират при възпроизвеждане на
фактите, следващи непосредствено във времето момента на нападението от подс. Ц.И..
Ето защо в тази част показанията на св. С. следва да бъдат оценявани в
съпоставка с останалия доказателствен материал. Именно в тази част те хронологично се отнасят до момента
след първия удар, нанесен с брадва, като засягат и спорния въпрос – кой или
колко от синовете на подс. Цв. И. са негови съучастници при извършването на
престъплението по първи пункт от обвинението.
При
оценката на дадените от св. Р. С. показания от СП следва да се съобрази и
обстоятелството, че значителна част от разказа на св. С. също е отделена на
описанието на болките и страданията, които е преживял (л. 282, СП). Ето защо съдът намира, че това
качество на спомена и начина, по който св. С. е преживял последиците за
собственото си здраве, дава логично обяснение на въпроса защо в разказа му в
съдебното производство напълно отсъства фигурата на подсъдимия М.В. и
извършените от него действия. От значение е и изминалият период от време от
момента на деянието до разпита на св. Р. С. в СП.
Заключението
на тройната биотрасологична експертиза, назначена в ДП (л.36-л.44, том 2 от
ДП), приета без възражения от страните в производството пред съда, позволява да
се заключи, че върху следите от първия удар с твърд тъп предмет с продълговата
конфигурация и сравнително малко напречно сечение, са открити следи от удари с
друг твърд тъп предмет, който е с основна
окръглена или овална конфигурация в контактната си част. По същество тази
част от заключението потвърждава прочетените показания на св. С., че първият
удар по главата му е бил нанесен с тъпата част на брадва, а следващите – повече
на брой и с по-голям интензитет – с
предмет, наподобяващ тръба или бухалка, с който са причинени наслагващи се
удари по лявата челно-теменна слепоочна област.
Съдът приема, че заключението на тройната СМЕ и в тази част е
добросъвестно, тъй като този извод на вещите лица е подкрепен с описанието на
множествени линеарни фрактурни линии на по-голяма площ, ангажираща челно -
теменно-слепоочната област от ляво, както и фрактурни линии, подлежащи на фрагментгното
счупване и хематом под твърдата мозъчна обвивка и хеморагично-контузионни
огнища.
Вещите
лица са констатирали подлежащ в областта на раната импресионно-депресионен
костен фрагмент с около 6 см в диаметър. Въз основа на този факт те са извели
друг факт, а именно, че наслагващите се удари са нанесени с твърд тъп предмет,
който е с основна окръглена или овална конфигурация в контактната си част, а
такъв е описан именно в прочетените показания на св. С., като отговаря на
описанието на „бухалка“ или „водопроводна тръба“. Държането на такъв предмет
обаче в прочетените показания на св. С. се свързва с другия син, различен от
подс. В. В., т.е. свързва се именно с подс. М.В..
Особеното
значение на прочетените показания, които св. С. е дал в ДП, произтича от факта,
че те съдържат данни за нападение, при което хронологично след подс. Ц.И.
пострадалият бил нападнат и от двамата му синове, т.е. от две лица, при това –
въоръжени с различни по вид предмети – бухалка и сабя. Единственият удар със сабя, за който
свидетелства св. С. в досъдебното производство, е нанесеният в областта на
десния му крак. С оглед характеристиката на това средство за нападение,
отличаващо се с режеща повърхност и факта, че именно с такова средство за
нападение е било извършено престъпление срещу телесната неприкосновеност на св.
Р., съдът приема за установено, че подсъдимият М.В. е нанесъл в хронологичен
порядък след подс. Цв. И. удари с твърд
тъп предмет, наподобяващ бухалка или или друг подобен предмет по главата на св.
С., а подс. В. В., по същото време, въоръжен с неустановен по делото предмет,
наподобяващ сабя, нанесъл удар по десния крак на св. С., след което нападнал
сам и другия частен обвинител (св. Р.). Средството, използвано от подс. В.В. за
нападение, като такова с остра режеща повърхност, е идентифицирано частично и в
показанията на св. Р. от СП. Уточнението на този свидетел, че все пак хладното
оръжие е било „по-тънко“ от обичайните предмети от същия вид (брадва, сатър),
дава основание на съда да приеме с доверие прочетените показания на св. Р. от досъдебното производство,
в частта, в която се твърди, че подсъдимият В.В. е използвал вещ, наподобяваща
сабя или „меч“ (л.5, л.6, том 2 от ДП,
л. 295, л. 296 от СП).
Изложеното
до тук дава самостоятелен отговор на въпроса кой е съучастникът на подс. Цв. И.
при извършване на деянието по пункт първи от обвинителния акт – подс. М.В.,
както и отговор на въпроса коя част от
показанията на св. С. от съдебното производство е недостоверна, а именно
тази, която уличава като автор на наслагващите се удари по главата с
вещ, наподобяваща водопроводна тръба, подс. В. В.. От друга страна липсата на възприета от св. Я.М. локализация
на нанесени от подс. В. В. удари по отношение на св. С. и бързото прекратяване на неговото участие в
това нападение, за да се насочи към другия частен обвинител, кореспондира и с
тезата на обвинението.
Ето
защо съдът прие с доверие прочетените показания на св. С., дадени от него в
досъдебното производство.
Съучастие
на повече от две лица, които в синхрон са нанасяли удари върху тялото на св. Р.
С., самостоятелно се установява и от показанията на св. Ф. Р. и Я. М.. Макар и последните две свидетелки да не са
описали точна хронология на въздействие с удари, те независимо една от друга и
напълно независимо от Р. С. са идентифицирали и тримата подсъдими, а св. Ф.Р. е
категорична, че е забелязала и сабя, и желязна тръба, както и сатър, т.е.
твърди предмети с режеща повърхност, част от които са описани и в показанията
на св. Р. С..
При
отговор на въпроса колко лица са
участвали в побоя над св. Р. С. показанията на св. Я.М. следва да бъдат обсъдени отделно. Тя свърза това престъпление с личността на подс. Ц.И. и М.В., макар и с неустановена последователност на ударите и без конкретика за
разпределението на използваните от тях предмети, именно брадва и бухалка ( л.
340 от СП). Но дори и така наличната информация е съществена, тъй като дава
отговор за авторството на деянието и за предметите, които са били използвани
при нападението. Съдът намира, че показанията на св. Я.М. са добросъвестни и се
отличават с висока доказателствена стойност. Фактите по случая са възпроизведени в производството пред съда
повече от шест години след деянието и въпреки това са много точни и последователни в частта относно авторството
на двете престъпления, инкриминирани с обвинителния акт. Противоречия, наложили
прочитане показанията на св. М. в ДП, са свързани единствено с твърдението, че
не е давала показания в досъдебното производство (л. 341 от СП). Това
противоречие обаче намери разрешение в уточнението на свидетелката, че е
очаквала да даде показания пред съда, а не пред органите на полицията. От друга
страна твърдението на св. М. за достатъчно добро улично осветление, позволяващо
видимост на приземния етаж на недовършената сграда, кореспондират със
заключението на инжинерно – техническата експертиза. Свидетелката е запазила
много точен спомен, проверен с други доказателства, за началния час на процесния конфликт ( около
09. 00 часа вечерта- първи ред, л. 340 от СП), за факта на паркиран на
приземния етаж към момента на деянието
автомобил, установено и с протокол за
оглед на местопроизшествие, както и за изминалия период от време (около 1 час),
в който била чакана линейка (л.340 от СП). Точно същият час на осъществяване на
описаното от нея нападение е посочен в протокол за разпознаване, проведено на
18.09.2010г. с нейно участие ( л.114, том 2 от ДП). Ако се вземат под внимание
и други обстоятелства - уплахата на св.
Янкова, която твърди, че е била бременна към инкриминирания период, динамиката
на събитията и липсата на родствена или друга близка връзка между нея, от една
страна и пострадалите лица и подсъдимите или с членове от техните семейства, от
друга страна, се обосновава единствено възможен извод, че св. Я.е успяла да
съхрани много точен спомен за събитията, които е описала в производството пред
съда.
За
да се даде отговор на въпроса дали подс. В. В. е нанасял удари по главата на св.
Р. С. с продълговат твърд предмет, който не се отличава с режеща повърхност, както твърди св. Р. С. в
СП, следва преди това да се даде отговор на въпроса – кой
е автор на престъплението срещу личността на св. В. Р., квалифицирано от прокуратурата
по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Отговорът
на този въпрос представлява самостоятелна възможност да се извърши точна преценка
и на дадените от св. Р. С. показания, включително и в частта, в която те
засягат нападението на този подсъдим над самия Р..
Самостоятелен
отговор на въпроса за авторството на деянието, от което е пострадал В. Р.,
както и за механизма на причиняването му дават показанията
на свидетелите М., Ф. Р. и В. П., които
непротиворечиво посочват като автор подс. В. В.. Същите са проверени с показанията на полицейския служител А.К. за използвания при това нападение предмет,
наподобяващ сабя. Проверката на посочената съвкупност от гласни доказателства следва да се извърши и чрез съпоставка със
заключение на тройната биотрасологичната експертиза, относима към увреждането,
причинено на св. С., както и със
заключението на СМЕ, която е изследвала телесната повреда на св. Р.. Съдът намира, че именно с подобен анализ може
да се разреши въпросът какво е било оръжието, с което е бил въоръжен подс. В. В.
към момента на нападението над св. Р. С. и дали същото се е отличавало с
характеристика на контактната повърхност, позволяваща да бъдат причинени
травматичните увреждания, констатирани със СМЕ по главата на това пострадало лице.
Според
св. С. и СМЕ по отношение на св. В. Р. нападението над този пострадал се
изразявало в нанасянето на разкъсно - контузна рана в десния крак (л. 281, СП, СГС). Вещото
лице Г. уточни в съдебното производство, че поради липсата на точно описание на
раната при приемането на св. Р. на
лечение, не може да се даде категоричен отговор дали тя е съдържала и
признаците на посечна. Ето защо се поддържа заключението, което е констатирало, че раната на дясната
подбедрица на св. Р. е разкъсно-контузна. Предвид счупванията на двете кости на
дясната подбедрица обаче вещото лице е заключило, че процесното увреждане по
десния долен крайник на св. Р. може да е получено и от оръжие с не много остър ръб. Като
основание за такъв извод при изготвяне на експертизата е послужил и фактът, че
са констатирани подлежащи счупвания на костите. С оглед изложеното заключението
на СМЕ, изследвало процесната травма, причинена на св. Р., не опровергава свидетелските
показания на св. С. и св. Ф.Р. за оръжието, използвано от подс. В. В.. Отделно
от това, колкото и да са колебливи показанията на св. В. Р. за вида на
използвания срещу него предмет, като средство за нападение, прави впечатление,
че въпреки изминалия период от време от датата, на която св. Р. е дал
прочетените показания ( от 18.09.2010г.) до датата на повторния разпит на св. Р.
пред съда (06.02.2018г.) той описва
неизменно предмет с режеща повърхност – в прочетените показания „меч“, в
повторния разпит – „сатър, сабя“.
Въз
основа на така обсъдената доказателствена съвкупност съдът приема за
установено, че в целия процес на нападението подс. В. В. бил въоръжен с
неустановено хладно оръжие, което имало не много остра режеща повърхност и
поради това е било годно да причини инкриминираната разкъсно – контузна рана,
както и счупване на кости на
подбедрицата на десния долен крайник на св. В. Р..
При
съпоставката на показанията на различни очевидци (т. напр. между показанията на
св. Ф.Р. и св. С. се очертават съвпадения по основните факти (за участието на
подс. Цв. И. и подс. М. В. в началото на нападението над св. С.), както и за
включване на подс. В. В. в побоя над св. С., при което същият е бил
визуализиран в непосредствена близост до подс. Цв. И. в по-късен момент.
Независимо от св. Ф.Р., непосредствената близост на подсъдимите Ц.И. и В.В. до
тялото на поваления С. е възприел и възпроизвел в показанията си от съдебното
производство и св. В.Р. (л.292 от СП).
За
участие на подс. В. В. в нападението над св. Р.С. данни се съдържат и в
свидетелските показания на св. Я.М.. И нейните показания обаче, както и
прочетените показания на св. С. са категорични, че въпросът за участието на
подсъдимия В.В. не стои в отношение на алтернатива с участието на подс. М. В.. В дадените независимо
едно от друго свидетелски показания – прочетените, дадени от св. Р. С. в ДП,
както и показанията на св. М., депозирани непосредствено пред съда, се съдържат с
еднаква степен на категоричност едни и същи твърдения, а именно, че и двамата
сина на подс. И., т.е. и подс. В. В., и
подс. М. В. са участвали в престъпно деяние срещу св. С. (л.340 от СП).
Показанията
на св. С. в частта относно използвания от подсъдимия И. и В. В. предмет за нападение – с
налична режеща повърхност кореспондират
с показанията на самия В.Р., а най-висока информационна стойност за
оръжието, с което към момента на нападението е бил въоръжен подс. В. В.,
носят показанията на св. В.П. (л.326,
стр.1, л.334 СП). Извод в този смисъл се обосновава от съответствието на
дадените от него в СП показания с тези, които е дал в досъдебното производство.
В
разказа на св. П. в СП оръжието на подс. В. В. е описано като „сабя“, описано е и нанасянето на удар крака на св. Р.. В частта относно използвания
от подс. В. В. предмет за нападение, наподобяващ
сабя, показанията на св. В.П. от СП
съответстват изцяло на дадените от него
прочетени на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1 НПК показания от ДП. Налице е идентичност в описанието на
използването от подс. В. В. хладно оръжие,
включително и в частта относно използваните от В. П. изразни
средства (л.334, стр.1 СП, л.8, том 2 от
ДП). Наличието на идентичност в описанието на оръжието, с което е бил въоръжен
подс. В. В. в показания, които св. В.П. е дал в различни процесуални етапи от
разглеждане на делото, е постигнато независимо от значителната продължителност
на изминалия период от време от депозирането на една част от тях - в ДП (18.09.2010г.) и тези, които свидетелят
е дал значително по-късно - в СП (на 27.10.2016г.). След като изминалият
период от време от депозирането на свидетелските показания на св. В. П. в различни процесуални
етапи от разглеждане на делото в
настоящия случай до момента, в който същият е дал показания пред съда, не е
оказал влияние върху качеството на спомена за използвания от подс. В. В.
предмет, а за други обстоятелства съответни спомени са заличени, съдът приема
за установено, че се касае за много точно възприятие, което силно е впечатлило
свидетеля, засегнало го е лично и поради
това се възпроизвежда непротиворечиво. Спомените на В. П. в частта относно
използваното от подс. В. В. оръжие се отнася до
съществен детайл от фактическата обстановка, който дава възможност да се
проверят други гласни доказателства.
Обсъдените
по-горе гласни доказателства, макар и да са относими към момент, следващ по време извършването на престъпната
дейност срещу личността на св. С., съдържат детайлна информация за
характеристиките на хладното оръжие, с което бил въоръжен подс. В. В., а този факт е с изключително важно контролно
значение при отговор на въпроса кой е
бил съучастникът на подс. Цв. И. и дали при изясняване на този въпрос
показанията на св. С. от СП са достоверни (в тях като съучастник е
идентифициран подс. В. В.).
Именно
във връзка с изложеното следва да се преценява достоверността на казаното от
св. Р. С. пред съда за нанесен удар с
водопроводна тръба по главата му, както и твърдението, че този удар се свързва
именно с подсъдимия В. В. ( л.282, стр.1 СП). Водопроводната тръба обаче не е
предмет с характеристики, позволяващи причиняването на разкъсно-контузната
рана, констатирана по десния долен крайник на св. В. Р.. Поначало тръбата не е
предмет с режеща част, какъвто предмет с изключение на св. Р. С. в показанията
му от съдебното производство, описват посочените по-горе свидетели. Така с
оглед показанията на св. Ф.Р. и В. П., ако се приеме, че подс. В. В. при
нападението си над св. Р. внезапно се е оказал въоръжен с предмет, който се отличава с режеща
повърхност, след като непосредствено преди това нанасял удари с твърд тъп
предмет, наподобяващ водопроводна тръба по главата на св. Р. С.,
възниква въпросът колко предмета изобщо е носел подсъдимият В. В. по
време на нападението и ако са повече от
един, дали, защо и как се е освободил от
водопроводна тръба след като е прекратил нападението над св. С., за да продължи нападението спрямо св.
Р. с друго средство, което притежава режеща повърхност. При положителен отговор на така поставения въпрос и ако се приеме, че
са достоверни както показанията на св. С. от СП, така и показанията на св. Ф.Р.
и В. П., възниква и друг – защо би следвало подсъдимият В. В. да използва друго средство за нападение над
св. В. Р., различно от водопроводна тръба, с която според св. Р. С. бил
въоръжен минути и дори секунди преди това. Отговорът на така поставените
въпроси е от съществено значение, тъй като инкриминираното нараняване, от което
е пострадал вторият частен обвинител – св. В. Р., според съда е разкъсно-контузна рана и произхождаща
от оръжие с режеща повърхност, каквото не
е нито бухалката, нито водопроводната тръба.
И
тъй като нито един свидетел по делото не заяви да е възприел действия на
обезвреждане на подс. В. В. от един предмет и замяната му с друг или този
подсъдим да е държал едновременно два предмета - тръба и сабя, съдът прие за установено, че през целия процес
на нападението, който е продължил в продължение на минути подс. В. В. е
участвал с едно и също хладно оръжие и
то е твърд тъп предмет, наподобяващ сабя.
Именно
в светлината на установеното по-горе следва да се извърши преценка на прочетените
на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т. 2 НПК показания, дадени от св. Р. С.
в досъдебното производство. Тази преценка позволява да се заключи, че лицето, използвало
твърд тъп предмет без режеща повърхност при нанасянето на удари върху главата
на това пострадало лице непосредствено
след първия удар с тъпата част на брадва
от страна на подс. Цв. И., е един от синовете на този подсъдим, т.е. подс. М.В..
Другият
съществен извод е, че лицето, което е било въоръжено със сабя и с нея удряло св. Р. С. по краката, е другият син на подс. И., т.е. подс. В. В..
И това е така, тъй като със същия предмет, без данни междувременно да е бил
обезвреден, точно този подсъдим е причинил инкриминираната по втори пункт от
обвинението средна телесна повреда.
Следователно
в нападението над св. Р. С. са участвали и тримата подсъдими.
С
оглед изложеното и след като съпостави гласните доказателства и заключението на
тройната БТЕ, съдът намира, че съпричастен към наслагващите се удари върху
главата на пострадалия С. е подс. М.В..
На
въпроса кои доказателствени източници дават достоверна информация, защо съдът
ги оценява като такива и какви са последиците от този отговор при оценката на
противоречията, които се констатират в показанията на св. Р.С., относими към
първи пункт от обвинението, отговорът е следният.
Напълно
независими от интересите на св. С. са св. Ф.Р. и Я.М.. Показанията и на двете свидетелки се отличават с висока
доказателствена стойност.
Св.
Ф.Р. посочи конкретна дата на случая (17.09), както и логична причина да я
запомни (л.335 от СП). И двете свидетелки си спомниха много точно началният час
на нападението – около 09.00 часа вечерта, като такива са били твърденията на
св. Я.дори и шест години преди да бъде разпитана от съда, а именно в прочетените показания, които тя е дала в
досъдебното производство. Същият час е
посочила св. Я.М. и в протокол за разпознаване по повод проведено разпознаване
на подс. М.В. по повод описанието на обстоятелствата, във връзка с които го
разпознава. Св. Ф. Р. изрази пред съда критична позиция към състоянието на
пострадалия Р., свързано с алкохолно опиване, а също така разказа хронологично и последователно за позицията, в
която се е намирала към началото на нападението и причината, поради която е
успяла да визуализира именно подсъдимите Ц.И. и подс. М.В. в този момент. Св.
Ф. Р. посочи, че е възприела по същото време нападение от неустановени лица над нейните синове ( Л. П. и В. П.). Фактът на
осъществено нападение над синовете ѝ от друга страна е потвърдено от
разказа на св. В.П. –л.325 от СП, както и от показанията на св. Л.П. –л.301 от
СП. Първият се е опитал да се отбранява, но и двамата са се спасили с бягство
при наличието на числено превъзходство на
групата за саморазправа, придружаваща подсъдимите.
Именно
едномоментното нападение от неустановен брой лица заедно с подсъдимите, възникналата
заплаха за живота и здравето на повече от едно лице, задружните усилия на
подсъдимите при постигането на съставомерния общественоопасен резултат, както и
динамиката, с която се отличават действията на участниците в конфликта, дава
логично обяснение на въпроса защо св. Ф. Р. е възприела в различен момент
различен съучастник на подсъдимия Цв. И.. При съпоставка на дадените от нея
показания с разказа на св. В. П. се установи, че първи от групата на
нападателите над св. С. се е отделил именно подс. М.В., за да нападне самия В.П..
Това обстоятелство кореспондира напълно с твърдението на свидетелите Ф.Р. и Я.М.,
че в един момент са видели подсъдимият И. с единия му син – подс. В. В., а в
друг момент – с другия му син – подс. М. В. ( л.340 от СП).
Ето
защо настоящият съдебен състав не се съгласява с позицията на защитата, че
показанията на св. Ф. Р. са нескопосан опит да въвлече и подс. В. В. в
наказателна отговорност за деянието над св. С.. Налице са мними противоречия по
въпроса – кой е съучастникът на подс. Цв. И. при извършване на престъпление
срещу личността на св. С., тъй като отговорът на този въпрос на базата на
събраните доказателства е положителен за
останалите подсъдими, т.е. и за двамата синове на подс. И. с уточнението, че
конкретният принос на подс. В. В. за настъпването на съставомерния
общественоопасен резултат е значително по-малък отколкото личният принос на
подс. М. В..
Не се установи св. Р. да е в близки отношения нито
със св. С., нито да е имала специални лични негативни отношения точно към подс.
В. В., за да му приписва участие в престъпление, което не е извършил. Отделно
от това, твърдението на св. В.П., че е успял да измъкне „някакъв предмет“ от
ръцете на подс. М.В. ( л.326 от СП), когато последният след нападанието над св.
С., се насочил към него, кореспондира самостоятелно тъкмо с прочетените
показания, дадени от свидетел на защитата - св. М.И.. Последният е разказал, че
след прекратяването на побоя е видял покрай него да минава подс. М.В., въоръжен
с желязна тръба, т.е. с предмет,
различен от този, с който подс. М. В. започнал нападението си над св. Р. С.. Прочетените показания на св. М. И. са дадени
значително преди да бъде проведено съдебното производство, приобщени са на
основание чл.281, ал.5 НПК и свидетелят
заяви, че ги поддържа (л.403 от СП). Съдът, след като ги съпостави с
показанията на останалите свидетели, счита, че в частта относно връзката между
подсъдимия М. В. и твърд тъп предмет, наподобяващ метална тръба, те са
достоверен източник на доказателства, тъй като са в корелация с останалите
доказателства за агресивно поведение на този подсъдим, с данните, че същият е
ползвал за целта твърди предмети, годни да причинят тежки поражения на здравето
и дори да отнемат човешки живот. Отделно от това, в момента, в който св. М.И. е
дал своите показания в досъдебното производство, той не би могъл да знае какви
факти е възприел св. В.П., а именно, че
подсъдимият М.В. е бил лишен от първоначалното си въоръжение от друг твърд тъп
предмет, различен от тръба.
Отделното
обсъждане на дадените от св. Ф.Р. показания и цялостната им оценка при
съпоставка с останалия доказателствен материал, мотивира съдът да приеме, че и
тя, както и св. В. П. е възприела основните факти, свързани с началния момент
на нападението, отнесено до участието на подсъдимите Цв. И. и М. В. в деянието,
описано по първи пункт от обвинителния акт. В различни етапи от разказа ѝ,
нейните твърдения, които свързват с авторството на деянието в началото на
нападението над св. С., са изключително еднопосочни. Те са възпроизведени и при
уточняващи въпроси (л.336 от СП). От друга страна св. Ф.Р. е описала подробно
динамиката на събитията, своето състояние на уплаха, състоянието на уплаха на
св. М., факта, че нейното внимание е било ангажирано не само със случващото се
със св. С., но и със случилото се с бащата на синовете й – св. Р., както и с
побоя над нейните синове. Не следва да се подценява и фактът, че възприятията
на свидетелката са формирани при очевидна заплаха за нейното собствено здраве и
живот, както и за живота на малолетни лица. При това положение няма как св. Р.
да бъде упрекната, че не е възприела точно предметите, с които са били
въоръжени подсъдимите И. и подс. М. В., че не е възприела и последователността на нанесени от тях удари,
както и точната локализация на нанесени от тях удари по тялото на св. С.. Ето
защо и на тази плоскост дадените от св. Р. показания заслужават висока оценка с
оглед информативната им стойност, тъй като конкретиката в тях почива и на
желанието случаят да бъде възпроизведен вярно и добросъвестно, без непълнотата
на възприятията да се запълва с предположения.
От съществено значение е съвпадението на
казаното от св. Р. за реакцията на св. С. от нападението. Свидетелката е
посочила, че когато св. С. паднал на земята, започнал да рита ( л.336, последен
ред). Точно същата реакция е описана в прочетените показания на св. С. ( л. 288
от СП), както и в показанията на св. В.П. (л.327 от СП). Същата реакция,
обективираща болките и страданията на св. С.,
е описал независимо от Ф.Р. и Р. С. и трети свидетел – Л.П. (л.297 от
СП). Ето защо е напълно изключено
съмнението, наведено от защитата, че свидетелите на обвинението в лицето на Ф.Р.
и Я.М. или В. Р. са дали манипулативни показания. ЧО Р., макар и да се явява
редовно в съдебни заседания, участва в производството без повереник, т.е. без
да упражнява основни свои права, разяснени му от съда, включително и такива,
които му дават възможност да изисква преписи от протоколи. В продължение на
цялото съдебно производство ЧО Р. не е формулирал и едно искане, насочено срещу
интересите на подсъдимите. Св. Ф.Р.– неговата съпруга, както и св. Я.М. са напълно неграмотни, без образование. В
противовес с тези обстоятелства подсъдимите са организирали своята защита с
участието на висококвалифицирана правна помощ от лица, които по занятие
упражняват адвокатска професия. При това положение не става ясно как св. Р. би
могла да манипулира своите показания, как
е разбрала точно каква симптоматика на страданията си е описал св. С. в
досъдебното производство и как е
разбрала за факта на прочитане на дадени вече показания, както и за значението
на това действие в процеса на доказване (л.288 от СП). И тъй като нито едно от описаните
предварително установени познания не може да се свърже със св. Ф.Р., е от
особено значение фактът, че тя независимо от св. С. и св. В. П. възпроизвежда
реакцията на пострадалия С. от причинените удари по идентичен начин. Това не би било възможно, освен
ако свидетелите не са ги възприели лично, независимо един от друг.
Прочетените показания на св. С. са проверени и
на друга плоскост. В тях е описана симптоматика на инкриминираната ЧМТ,
свързана с пяна на устата (л.288 от СП). При разпит на вещите лица, изготвили
СМЕ, се установи, че този симптом е много характерен именно за процесното
увреждане, изразяващо се в тежка черепно-мозъчна травма, за каквато специфична
симптоматика свидетелят не би могъл да знае с оглед данните, че същият не
разполага с необходимите специални знания в областта на медицината.
Съдът,
като съобрази високата доказателствена стойност на дадените от св. Ф. Р. и Я.М. показания и прочетените показания на
св. Р. С., както и синхронът между тях при очертаването на съпричастност и на тримата подсъдими към действия,
увреждащи здравето на св. С., макар и със значително по-малък принос на подс. В. В., намира, че точно тази група гласни
доказателства в съпоставка със заключенията на съдебно-медицинските експертизи
формира основата, на базата на която могат да бъдат преценявани и останалите
гласни доказателства. В прочетените показания на св. С. и в прочетените
показания на св. М. са възпроизведено точно описанието на предметите, с
които първоначално са били въоръжени
подсъдимите, като обективната възможност тъкмо с описаните от тях предмети да
са причинени инкриминираните телесни увреждания спрямо пострадалите лица е
потвърдена от заключенията на съдебно-медицинските експертизи. По изложените
съображения настоящият съдебен състав прие с доверие именно прочетените
показания на св. В. П., макар и същите в частта относно използвания от подс.
Цв. И. предмет, да са производни от възприятия на друго лице (дядото на св. В. П.). Те се явяват напълно еднопосочни с останалия
проверен доказателствен материал, от който може да се направи несъмнен извод,
че нападението над св. С. е започнало с действия на подс. И., както и че
първият и единствен удар по главата на
пострадалия свидетел, е бил нанесен от
този подсъдим с тъпата част на брадва. За
удар с брадва, нанесен от подс. Цв. И., се споменава и в прочетените показания на св. Я.М.
(л. 17, л.18, том 2 от делото), а за детайлите относно последователното
конфигуриране на подсъдимите при нападението над св. С. – в началото –
подсъдимите Цв. И. и подс. М.В., а към края на нападението над св. С. –
подсъдимият Цв. И. и подс. В.В. - информация се извлича от съпоставката на показанията,
дадени от свидетелите Я.М. от СП –
л.340, с показанията на св. В.П. от СП, с прочетените
показания на св. Р. С., както и от показанията на св. Ф. Р. от СП.
Съдът,
след като съпостави показанията на св. В.П. с показанията на св. Ф.Р. и Я.М.,
намери и други основания да приеме, че този свидетел не е възприел точно
механизма и последователността на нанасяне на удари от подсъдимите Цв. И. и М.В.
по съображения, че тъкмо неговите собствени показания са източник на
доказателства, че междувременно избягал от мястото на нападението, започнало
срещу св. Р. С., както и за факта, че
вниманието му е било ангажирано в по-висока степен със случващото се с
неговия баща – В.Р.. Това обстоятелство обаче не е основание напълно да бъде
игнорирана цялата информация, която се съдържа в показанията на този свидетел.
От
друга страна, самият В. П. посочи пред съда, че е възприел св. Я.М. на
местопроизшествието, при това – на незначително разстояние от неговия баща В.Р..
Това твърдение напълно съвпада с
разказаното от самата св. М., както и с разказа на св. Ф.Р., която също
потвърди, че е забелязала св. М. в непосредствена близост.
Съдът намира, че св. Я.М. също е дала
показания, подкрепящи обвинителната теза. Нейните показания също следва да
бъдат ценени високо с оглед данните за добросъвестно възпроизвеждане на
фактите, липсата на логически несъответствия в разказа, ясното изложение, които
очевидно не са повлияни от липсата на каквото и да е образование. Извод във
връзка с преценката за надеждност на дадените от Я.М. свидетелски показания
може да се формира и на базата на кратките, но ясни изречения, стегнатия изказ,
последователното излагане на фактите, липсата на каквато и да е емоционална
съпричастност както към позицията на обвинението, така и към позицията на
защитата. Св. Я.М. е единственият свидетел очевидец, който не е обвързан нито с
близка родствена връзка, нито с факта на съжителство с лице от семейството на
подсъдимите или със семейството на пострадалите лица. Отделно от това, се
установи, че св. Я.М. е имала съвсем повърхностно познанство със св. Р. С., тъй
като самият Р. С. не я идентифицира в
своите показания, а св. М. посочи, че е следвало специално да доближи тялото на
агонизиращия Р. С., за да се увери в самоличността на пострадалото лице с оглед
свои съмнения, че пострадалият е неин
братовчед.
С
оглед всичко изложено съдът намира, че именно с показанията на независимия свидетел Я.М.,
допълнени и с показанията на св. В.П. се разрешават някои от вътрешните
противоречия в показанията на св. Р.С., т. напр. при отговор на въпроса дали в
процеса на нападението над св. С. и докато се е намирал на местопроизшествието,
той е губил съзнание. В съдебното
производство св. С. подробно описа на съда периодите, в които е губил съзнание.
В прочетените показания, дадени от същия свидетел в ДП, се твърди, че не е
губил съзнание в нито един момент. Посоченото противоречие намери разрешение именно в разказа на св. Я.М., която описа
подробно пред съда състоянието на св. С. след прекратяване на нападението-липсата
на говорна функция, липсата на каквато и да е двигателна активност (л.341 от
СП). Св. Я.преразказа и коментарите на лекари, оказали първа медицинска помощ
относно състоянието на св. С., а именно
като безнадеждно (л.341, първи ред). Св. В. П. независимо от нея е описал това
състояние като „критично“ (л. 327 от
СП).
Относно
доказателствата, от които се ползва защитата, съдът намира за установено
следното.
Доказателствените източници, които
обслужват линията на защита на подс. И., са обясненията на подсъдимите,
показанията на св. М.И. от съдебното производство, на св. Й. К., на св. П. И.. Въз
основа на тях защитата отстоява
позицията за липсата на съпричастност на подс. Цв. И. към инкриминираното
престъпление, като или се възпроизвеждат данни за отсъствието му от
местопрестъплението, или данни за присъствието на този подсъдим на място, от
което не би могъл да бъде свързан с
авторството на деянието.
От друга страна тезата на защитата, че
подсъдимите не са съпричастни към престъпленията, за които са предадени на съд,
кореспондира с показанията, които е дал свидетелят М. Ц.И. ( л. 401-л.403 от СП), както и с
обясненията на самите подсъдими. Св. М.И. е разказал за физически сблъсък между
напълно непознати лица, в който според него не е участвало нито семейството на
св. Р., нито семейството на подсъдимия, както и за сблъсък, който практически
не се свързва с каквито и да е пострадали лица. Ако бъдат приети за достоверни
показанията на св. М. И. обаче, не става ясно защо изобщо на
местопрестъплението е пристигала линейка, категорично установено от показанията
на останалите свидетели.
Настоящият съдебен състав не приема с
доверие показанията на свидетеля М.И., тъй като същите са вътрешно
противоречиви и по същество в тях липсва каквато и да е структура и логическа
последователност. От една страна св. М.И.
твърди, че към момента на нападението е бил близо до входа в сградата и това му
е позволило да избяга. От друга страна в показанията на същия свидетел се
съдържат твърдения, че все пак е останал в района на нападението и е свидетел
на случилото се там, без конкретика къде точно се е намирал, защо и какво е
изчаквал. По начало в показанията на св. И. липсва структура, както и минимална
последователност на изложението за случилото се след първоначалния конфликт на
подсъдимия И. с неустановеното лице с
прякор „Халото“. Налице са и изявления, чието съдържание влиза в конфликт с
правилата на формалната логика, а именно, че св. М.И. се скрил във връзка с
нападението, но без да е търсен, бил забелязан от подс. И. и последният го
поканил да отидат в кв. „Малашевци“. В
тази част показанията на св. М. И. влизат и в съществено противоречие с
казаното от него в прочетените на осн. чл.281, ал.5 НПК показания, дадени в ДП.
Съществено противоречие между
показанията на св. М.И. от съдебното
производство и показанията на останалите
свидетели се свързва с твърдението, че е заварил едновременното присъствие на
пострадалия Р.С. и подсъдимия Ц.И., но не е възприел никаква конфликтна
ситуация между тях ( л. 403).
Показанията на св. М.И. се явяват напълно изолирани от останалия доказателствен
материал и в частта, в която се твърди, че Р.С. се е намирал в недовършената
сграда още към момента на предхождащия деянието конфликт между подс. Ц.И. и неустановеното лице – съпруг на св. Я.М. –
„ Н. С.“ или „Халото“. Това обстоятелство също е категорично отречено в
показанията на самия С., както и в показанията на свидетелите В.Р., Ф.Р., В. П.
и Л. П.. Отделно от това
показанията на св. М.И. от съдебното производство съществено противоречат и на
прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр с ал.1, т.1 НПК показания, които
той е дал в досъдебното производство
(л.403 от СП, л.25, л.26, том 1 от СП).
Съществена
доказателствена стойност има и тази част от прочетените показания на св. М.И.,
в която се твърди, че по-късно на местопрестъплението, описано по-горе, е
възприел присъствието на тримата подсъдими, а подсъдимият М.В. възприел, че е
въоръжен с желязна тръба (л. 25, л.26, том 2 от делото). Като достоверен
източник на доказателства прочетените показания на св. М.И. следва да бъдат ценени единствено в частта, в която личността на
подс. М. В. се свързва с държането на
метална тръба след края на нападението, като изводи за значението на този факт са
изложени подробно на стр. 57 от мотивите
и тези изводи не следва да бъдат преповтаряни отново.
По другата линия
на защита чрез доказателства за присъствие на подс. Цв. И. на място различно от
местопрестъплението, са дадени показанията на свидетелите Й. К.и св. П. И..
Не е опровергано
твърдението на св. К., че се познава с подс. Цв. И. и би могъл да го разпознае.
Може да се приеме за достоверно и твърдението, че би могъл да се е срещал с
подсъдимия И. в заведение, находящо се в района на ж.к. „*****“ в периода от
17-18 септември, макар че относно датата
и месеца също не е съхранен конкретен спомен. В края на разказа си св. К.твърди
за други дати, с които свързва случая - 15 и 16, както и за друг месец – октомври. Не се изясни какви са причините св. К.да
съхрани спомен за обичайно посещение в заведение в определен район на гр.
София, което да се е състояло преди повече от седем години, в т.ч. за конкретни
дати и дори за приблизително точен час ( 9 – 9, 15 часа), тъй като не свързва времето и мястото с конкретни
необичайни съпътстващи обстоятелства, още повече, че описва случай, който
очевидно не го е засегнал лично. В една част от показанията на св. К.се твърди,
че си е тръгнал около 15 минути след като видял полицейски автомобил и линейка.
В съпоставка с казаното от св. К.показанията на св. С. не са източник на
доказателства за точен час на нападението, доколкото е посочен интервал на
развитие на конфликта от 21.00 до около
22.00 часа. До тук при описанието на датата на случая и приблизителното часово
време за началото на конфликта се констатират известни съвпадения между
казаното от св. К.и съдържанието на проверените обвинителни гласни
доказателства – показанията на св. С.. Противоречията в посочените гласни
доказателства се отнасят до продължителността на периода от време от началото
до края на конфликта, който според
настоящия съдебен състав е установен именно от прочетените показания на св. С..
В тях се твърди, че е изчакал линейка
около един час и тридесет минути ( л. 288 от СП). Данни за приблизително същия
интервал във връзка с процесния конфликт се съдържат и показанията на свидетеля от съдебното
производство (л.280, л.285 от СП).
Съдът намира, че
св. К.и св. П. И. са пребивавали в заведението, което описват, в неустановен час на
инкриминираната дата. Извод в тази насока се обосновава от факта, че в
посочения район и време друг случай на интензивна намеса на полицията във
връзка с конфликт в т. нар. „панели“ до бл.** в ж.к. „*****“ не е регистриран.
От друга страна остават неразрешени вътрешни противоречия в показанията на св. К.по
няколко въпроса: първият- кога е видял линейка – докато все още е бил в
заведението или след като си е тръгнал от там, респективно, ако е възприел
линейка по-късно, къде и защо е изчаквал в района; вторият въпрос – защо след
като е минал близо до линейката, не е забелязал нито едно пострадало лице. От
показанията на св. Р. С. се установи, че неговият личен автомобил е бил
паркиран на улицата пред недовършената
сграда и там в непосредствена близост до този автомобил е паднал свидетелят преди да пристигне линейка (л. 286 от СП). От съществено
значение е и фактът, че и св. К., и св. П. И. споменават за линейки в
множествено число, като и двамата свидетели твърдят, че не знаят дали и колко
пострадали лица е имало в района. От друга страна, ако е вярно казаното от св.
Р. С. за това, че преди да пристигне
линейка, вече се е намирал на улицата и
извън сградата в тежко състояние, с
видим излив на кръв по главата, остава без отговор въпросът защо свидетелите К.и П. И., минавайки покрай
линейките, не са възприели пострадало лице.
За да бъде
направена оценка за достоверност на показанията, дадени от св. К.и И., следва
да бъде даден отговор и на въпроса кое пострадало лице е било отведено от линейка
най-напред. При изясняването му се констатират противоречия в гласните
доказателства. Св. Р. С. посочи пред съда, че първи по ред е получил медицинска
помощ св. В. Р. ( л.282 от СП). Полицейският служител – св. А.К. заяви точно
обратното ( л.408 от СП). Съдът даде вяра на дадените от св. Р. С. показания с
оглед данните, че св. Р. С. периодично е идвал в съзнание, докато е чакал
линейка, като това обстоятелство е потвърдено и от разпита на полицейските
служители, както и поради факта, че св. С. е описал симптоматика на влошаващо
се състояние, настъпило и по време на превоза в самата линейка, а именно, че е
повръщал. И докато случаят за св. К. е
рутинен с оглед обичайно изпълняваните от него служебни задължения, то за св.
Р. С. е изключителен във връзка с факта на лично преживяване на чувство за
безпомощност, както и на болките и страданията, съпътстващи приченената ЧМТ. Показанията
на св. С. за факта на оказана първа помощ по отношение на св. В. Р. са
потвърдени и от разказа на св. Ф.Р.
(л.337 от СП). По изложените съображения съдът изгради изводите си
относно последователността, в която е била оказана помощ на пострадалите лица
въз основа на дадените от св. Р. С. показания в СП.
С оглед
твърденията на св. Р. С., че във времето първи по време е получил медицинска помощ св. В.
Р., а св. К.твърди да не е забелязал изобщо св. В. Р. във връзка с описвания от
него случай, наличието на повече от една линейка в района, за каквито твърдят
св. К.и св. П. И., означава, че в момента, в който тези свидетели са преминавали
от там, св. Р. все още не е бил качен в линейка, а св. С. по същото време се намирал на улицата с видими признаци на тежко
увредено здраве. Възможност за проверка на дадените от св. К.показания дава и
твърдението на св. С., че след деянието св. Р. бил обграден и интензивно обгрижван
от семейството си, което от друга страна е потвърдено от показанията на св. Р.
и св. В. П.. Следователно, дори и да се приеме, че свидетелите К.и П. И.
обективно не са разполагали с възможност да забележат св. Р., не става ясно
защо не са забелязали неговите близки. Неправдоподбно е твърдението на св. К.,
че районът около линейките е бил напълно обезлюден. Дори и св. Р. точно към
този момент вече да е бил качен в една от линейките, то пак в този случай те би
следвало да забележат близките на св. Р., още повече от показанията на св.К.се
установи, че познава добре св. Р. и дори
идентифицира тази свидетелка в съдебната зала ( стр.5 в протокол от проведено
ОСЗ на 15.01.2018г.).
При това
положение твърдението на св. К., че не е забелязал пострадали лица и изобщо
каквито да е лица до спрелите линейки, при все, че е преминал покрай тях, не
кореспондира с факта, че пострадалият Р. С. по същото време е изчаквал
медицинска помощ тъкмо до своя паркиран приблизително на същото място
автомобил. Това твърдение влиза във
вътрешно противоречие и с друга част от
показанията на св. К.– за наличието на паркирани автомобили пред самото
заведение, което се намирало според него само на около 200 – 300 метра от
процесната сграда, а според св. П. И. – на разстояние от около 500 метра, както
и в противоречие с твърдението на св. Р-
С., че след като първоначално е дошъл в съзнание, е отишъл до собствения си автомобил, паркиран на пътното платно пред
недовършената сграда, където бил наобиколен от случайни минувачи (л. 284, л.286
от СП). Следва да се отбележи, че твърденията на св. Р. С. да се е намирал
тъкмо до паркирания на пътното платно личен автомобил към момента на пристигане
на полицията, е подкрепено убедително от
показанията и на двамата полицейски служители от 07 РУП-СДВР – свидетелите А.К.
и св. Цв. А.. Показанията на свидетелите К.и П. И. *** и на фактологията,
описана в показанията на св. Ф.Р. (л.336 от СП).
В заключение съдът
констатира, че въз основа на дадените от св. Й. К.и П. И. свидетелски показания
не може да се извлече ясна хронология за това как събитията са настъпили във
времето – кога двамата свидетели са чули за първи път писъци, колко време е
продължила тази обстановка, колко време след това и в каква последователност са
пристигнали полицейските органи и екипи за оказване на спешна медицинска помощ.
Несъмнено такива са били сигнализирани по неустановен начин, но независимо от
това фактът на полицейско присъствие в района, както и на медицински екип след деянието е
безспорно установен. Органите на досъдебното производство са пропуснали в срока
по чл. 16, ал.1 от Закона
за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 да
установят кога и от кого е бил подаден сигнал, поради което единствен източник
на доказателства в този смисъл са показанията на св. В. П. от съдебното
производство ( л.327 от СП, СГС).
Твърдението на свидетелите К.и П. И., че подсъдимият
е посещавал в тяхно присъствие на инкриминираната дата кафене в района, е
потвърдено от обвинителни гласни доказателства – от показанията на св. С.,
който е преразказал разговора си със св. М.И. (л.283 от СП). Вероятността обаче
подсъдимият Цв. И. след деянието да е седнал в заведение в района точно към
момента на деянието, каквато фактология се
навежда от показанията на св. К.и П. И., е опровергана тъкмо от свидетел на
защитата. В разказа си пред съда св. М. И. разказа, че случайно е бил открит от
подс. Цв. И. около половин час след началото на побоя, за да вземат заедно коня
си и да отидат бързо в „Малашевци“ (л.402, стр.2 от СП, СГС). Ако е вярно казаното от св. М. И., няма как
да е вярно твърдението на свидетелите К.и П. И., че по време на конфликта,
а и след това подсъдимият Цв. И. спокойно
седял в находящо се наблизо заведение. Така съвкупната преценка на описаните
по-горе гласни доказателства обосновава
извод, че подсъдимият И. вероятно може да е бил забелязан в кафене преди първия конфликт, но е напълно изключено да се
е намирал в това заведение по време или след втория конфликт, описан в показанията на
свидетелите – очевидци.
Доказателства, относими към втори пункт от обвинението.
Относно авторството на това престъпление и механизма
на причиняване на инкриминираната телесна повреда са изложени аргументи на стр.
52-55 от мотивите, които не е необходимо да бъдат преповтаряни отново.
Към изложеното до тук само следва да се добави
уточнението, че обвинението
е инкриминирало участието на подсъдимия В. В. в престъпление срещу личността на
св. В. Р..
Също така
изложеният по-горе анализ следва да се допълни
и с отделно обсъждане на основните обвинителни гласни доказателства по
тази част от обвинението, а именно на показанията, дадени от св. В. Р..
Съдът приема за
установено, че св. В.Р. добросъвестно възпроизвежда фактите, които са му
известни по случая и с оглед
съответствието им с изложеното от св. Ф.Р. и св. В.П..
В посочената
доказателствена съвкупност непротиворечиво се възпроизвежда фактът на
изключителния принос на подс. В. В. при причиняването на инкриминираната по
пункт втори от обвинението телесна
повреда.
Св. В. Р. е
разказал, че във вътрешността на приземния етаж е бил следван само от подс. В. В.,
не и от подс. И..
В тази част от
хронологията на нападението, установена въз основа на събрания доказателствен
материал, е напълно изключено и участието на подс. М.В. в деянието с пострадало
лице В. Р.. Същевременно св. В. Р. е дал описание на своите взаимоотношения с
подс. Цв. И. преди деянието, като е посочил, че те са били добри и приятелски,
но конфликтът е възникнал поради недоразумение, свързано с ползването на лек
автомобил. Изброените факти, извлечени от показанията на св. В.Р., са свързани
с поведението на подсъдимите М.В. и Цв. И. преди и по време на нападението,
като дават аргументи и за тяхната
защита. Важно е да се посочи, че нито един свидетел на обвинението, независимо
от факта в каква степен е преживял тежестта на престъпленията, не свърза по
никакъв начин подс. М. В. с авторството на престъплението, описано във втори пункт от диспозитива на
обвинителния акт. В съпоставка с показанията на св. К.Р., който изобщо се
разграничи от възможността да изказва предположения, изложеното по-горе води до
извод, че и свидетелите Райкови са дали показанията си добросъвестно и независимо от ниския си или направо липсващ
образователен ценз са обективирали
съзнанието си за отговорността, която носят като участници в
наказателното производство.
Следва към
казаното по-горе да се допълни, че участието на подс. В. В. в престъпление
срещу св. В. Р. е обосновано и от съпоставката на дадените от св. В. Р.
показания с протокол за оглед на местопроизшествие. Освен червеникаво-кафявото
петно, открито на 7 метра от паркирания в приземния етаж от сградата л.а.
„Рено“ - точно там, където е седял св. Р. - до саморъчно направена маса от
картон и там където над него е било
извършено нападение от подс. Цв. И., при оглед на приземния етаж е открито и
друго червеникаво-кафяво петно - на 10
метра от първото петно в западна посока. Съдът намира, че разположението на
червеникаво-кафявите петна, описани в протокола за оглед на местопроизшествие,
дава възможност да бъде проверено твърдението на св. В.Р., че нападението над
него е било осъществено последователно от две различни лица – съответно – подс.
Цв. И. и подс. В.В.. Макар и в
показанията си пред съда св. В. Р. да не е уточнил локализацията на съответните удари, които са му били нанесени
от подс. Ц.И., свидетелят е дал подробни
показания за тези факти в прочетените показания от ДП. В тях се твърди, че св. В. Р. е бил удрян от подс. Цв. И. със
сатър по главата и краката (л. 5,6, том 2 от ДП, л. 295, л. 296 СП). Описанието
на средството за нападението над св. Р. (сатър) съвпада в значителна степен с
описанието на този предмет и в показанията на св. С. (тъпата част на брадва),
което е друг аргумент за достоверност на свидетелските показания, дадени
пострадалия Р..
Свидетелските
показания кореспондират непротиворечиво помежду си в частта, в която дават
информация за действията на подс. В.,
свързани с упоритото преследване на физически по-слабия и значително
по-възрастния от него св. В. Р. в приземния етаж на панелната сграда в посока
към бл. 36. Те непротиворечиво възпроизвеждат и факта на нанесена от този
подсъдим телесна повреда в областта на
дясната подбедрица, както и мястото на
осъщественото нападение. Въз основа на изложеното се установява по несъмнен
начин, че мястото, на което В. Р. е бил
нападнат от подс. В. е различно от това, на което същият пострадал е бил нападнат от подс.
И.. Св. В. Р. е категоричен, че във вътрешността на приземния етаж е бил
следван само и единствено от подс. В. В., не и от подс. И.. Така в хронологията
на нападението, организирано от подсъдимите и установена въз основа на събрания
доказателствен материал съдът приема, че
е напълно изключено и участието
на подс. М.В. в деянието с пострадало лице В. Р..
Св. В. Р. посочи
пред съда, че наистина е бил бит от
подс. Цв. И. от твъд тъп предмет, но след това е успял да предприеме защитни действия с
бягство, което изключва и съмнението подсъдимият Цв. И. да е съпричастен към
причиняването на инкриминираната средна телесна повреда, описана във втори
пункт от ОА. И това е така, тъй като обективна невъзможност пострадалият Р. да
се придвижва след инкриминираното счупване на подбедрицата на десния му крак се
извлича не само от локализацията на травмата, но и от нейната тежест, която
особено ясно е илюстрирана в заключение на СМЕ, както и в показанията на св. В.
П., Я. М. и Ф. Р., като последната свидетелка изрично уточни пред съда, че
нейният съпруг не е бил в състояние дори
да се изправи ( л. 340 от СП).
Съдът прие за
установено, че мястото на нападението, осъществено от подс. В. В. над св. В. Р.,
съвпада с местонахождението на второто червеникаво– кафяво петно, открито при
оглед на местопроизшествие, което се определя на 10 метра в западна посока от
първото петно, описано по – горе и което е
с размер 25/15 см. Съдът намира, че именно локализацията на описаните
при оглед биологични следи дава информация и за мястото, на което е било
извършено престъплението срещу личността на пострадалия В.Р., за което
подсъдимият В.В. е предаден на съд.
Следователно, доказателства
за авторството на това престъпление, свързано с личността на подсъдимия В.В.,
са показанията на самия пострадал, показанията на св. Ф.Р. от СП (л.337 от СП),
показанията на св. В.П. (л.326 от СП), показанията от съдебното производство,
дадени от св. Я.М. (л.340 от СП), прочетените показания на св. Я.М. от
досъдебното производство в протокол за разпит от 18.09.2010г., приобщени на основание чл.281, ал. 4 вр. с ал.1, т.2 НПК (л.342 от СП, л.17, л.18, том 2 от ДП), протокол за разпознаване, проведено
с участието на св. Я.М. в ДП (л.114 от ДП). При съпоставка на изброените
по-горе гласни доказателства е видно, че е налице съвпадение и при описанието
на факта кое от изброените лица е присъствало на местопроизшествието и е
разполагало с обективна възможност да възприеме факти и обстоятелства от
значение за делото. Т. напр. твърдението на св. Ф.Р., че се е намесила, за да
помогне на св. В. Р. е потвърдено и от разказа на самия Р. (л.291 от СП).
Присъствието и на двете свидетелки св. Я.М. и Ф. Р. също е потвърдено в техните показания, независимо една от
друга.
При изясняване
на въпроса относно авторството на престъплението, извършено срещу личността на
св. В.Р. особено внимание следва да се отдели на фактите, които са установени
чрез провеждане на процесуално-следствени действия с участието на св. Я.М.,
която е участвала в годно разпознаване на подс. М. В., но е уточнила, че
разпознатото лице не е автор, а брат на извършителя на вече описаното от нея
престъпление срещу св. В. Р..
Анализът на доказателствата, свързан втори пункт от
обвинението следва да се допълни и с дължимата преценка на обстоятелствата, свързани с нападението
над св. В.Р., които предхождат
причиняването на инкриминираната телесна повреда.
С оглед всичко
изложено съдът прие за установено от фактическа страна, че св. Р. е бил
нападнат внезапно от подс. Цв. И., когато се намирал на около 7 метра в посока
на север от паркирания автомобил. Това обстоятелство е установено, както от
местонахождението на следата от кръв, описана като петно от черевеникаво –
кафява течност с размер 50/30 см,
открита при протокол за оглед на местопроизшествие, чието местоположение
е отразено в този протокол на разстояние 7 метра северно от паркирания в
приземния етаж на недовършената сграда лек автомобил, така и от показанията на
св. В.П., който при впечатляващо
съвпадение с установеното от протокол за оглед на местопроизшествие е изложил идентични факти за разстоянията между следите от кръв. Св. В.П. разказа
на съда, че неговият баща, т.е. св. В.Р.
се намирал на около 6-7 метра от паркирания автомобил, т.е. – от св. Р.С. (
л.329 от СП, СГС). Точно на това място
е било открито червеникаво – кафяво
петно, представляващо следа от човешка кръв.
Във връзка с
прочетените показания, дадени от св. Р. от досъдебното производство, настоящият
състав на съда стигна до извод, че именно
подсъдимият Ц.И. е свързан със самостоятелно осъществено от него нападение над
св. В. Р., макар и неговите действия да предхождат по време причиняването на
инкриминираната средна телесна повреда (л. 296, СП). Съдът приема с доверие
тази част от показанията на св. В. Р., като отчита обстоятелството, че макар и да не съдържат информация за локализацията
на нанесените 7-8 удари от подс. Цв. И. по тялото на св. В.Р., те са достоверен
източник на доказателства за други факти и обстоятелства от съществено значение,
а именно за момента, в който подс. И. е прекратил нападението си над частните
обвинители, в. т.ч. и нападението над св. В.Р. ( л. 291 СП). Разказът на св. В. Р. в
СП потвърждава нападението на подс. Цв. И. над този свидетел, както и факта, че
е настъпило по време непосредствено след нападението над св. Р. С.. Същите
факти се извличат и от прочетените на основание чл.281, ал.1, т.4 НПК показания
на същия свидетел от ДП, които
кореспондират с показанията на самия Р.С. (л. 281, стр.1 и л. 282 от СП).
Събраните доказателства дават основание да се приеме, че участието на подс. И. в нападението е било
прекратено с нанасянето на удари върху св. В. Р. на около 7 метра от паркирания
на приземния етаж автомобил (установено от показанията на св. Р. – л.291
СП).
Съдът намира, че
данните в прочетените на основание чл. 281, ал.4 НПК показания на св. В. Р. за
нанесени от подс. Цв. И. удари извън
инкриминираните, не са изолирани само в този източник на доказателства, поради
което е неприложима забраната на чл. 281, ал.8 НПК. Свидетелят Р. С. е
възпроизвел същите факти и ги включи в разказа си пред съда. Аргумент за този
извод дават и показанията на св. С., който разказа пред съда, че е възприел
непосредствено хронологично веднага след като подс. И. прекратил нападението
над самия С., нанесени удари от страна
на същия подсъдим над св. В. Р. (л. 281, СП). Посочените данни не са опровергани и от заключението
на СМЕ, изготвено от ВЛ– д-р Г. в досъдебното производство – П - 259/2010г.
чл.31-л.33, том 2. В самото заключение, както и от разпита на вещото лице се
установява, че тази експертиза е работила само по писмени данни, без да е
извършен личен преглед на освидетелствания. Въпреки това и доколкото се
коментират факти, по които не се спори от страните, следва да се отбележи, че първичните
документи, на които тази експертиза се основава, са изготвени в периода до
23.09.2010г., а самата експертиза е изготвена на 05.10.2010г. Видно е, че
периодът на освидетелстване е отдалечен незначително от изготвяне на заключението.
Дори и към този период да са съществували следи от хематоми и отоци по части от
тялото на св. В. Р., които не са
свързани с основната причина за провеждане на лечение в спешен порядък, освидетелстване
за нуждите на съдебната медицина не е извършено и към настоящия момент с оглед
изминалия период от време за същите
факти и обстоятелства е безпредметно да бъде извършено. От друга страна
причините за настаняването на освидетелствания на лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД
– София са изключвали планирано освидетелстване за нуждите на съдебната
медицина, като това обстоятелство е потвърдено и от разказа на ВЛ Г. в
производството пред съда. По изложените съображения съдът провери твърденията
на св. В. Р., относими към описаните действия на подс. Цв. И. с други способи
за събиране на доказателства.
Съдът констатира,
че разказът на пострадалия Р. е подреден и съдържа ясна хронология на
изложението, независимо от специфичните изразни средства, кореспондиращи с
нивото на обичайната за св. В. Р. социална среда. Тази хронология се
потвърждава и от останалия доказателствен материал. Фактът на нанесени от подс.
Цв. И. удари по тялото на св. Р. веднага след нападението над св. С., както и
мястото на нанасянето им – на около 7 метра от паркирания в приземния етаж от
сградата л.а. „Рено“ - точно там, където е седял св. Р. - до саморъчно направена маса от картон, е потвърден от разположението на
червеникаво-кафявите петна, описани в протокола за оглед на местопроизшествие.
Едно от установените при оглед червеникаво – кафяви петна е било открито именно
на такова разстояние от паркирания в приземния етаж на сградата лек автомобил. Данните
по делото сочат, че друго лице, пострадало точно на това място няма, тъй като
неустановеното лице Н. С., което е консумирало там алкохол в компанията на св.
В. Р., е успяло да избяга, а второто
пострадало лице - Р. С. е било нападнато
непосредствено до паркиран автомобил, намиращ се на 7 метра разстояние в
югозападна посока от това петно и е било в толкова тежко състояние, че нито е оказвало помощ на св. В. Р., нито е следвало
подсъдимите в тяхното нападение при движението им в приземния етаж. Следователно
и двете описани в протокола за оглед червеникаво – кафяви петна с оглед тяхната
локализация на местопроизшествието следва да бъдат свързани именно с
пострадалия В.Р..
На въпроса един
или повече удари е нанесъл подсъдимият В. В. при причиняване на инкриминираната
по втори пункт от ОА средна телесна повреда.
Свидетелят Р. е
категоричен пред съда, че е получил процесната телесна повреда в резултат на
един удар с вещ, наподобяваща меч или сабя, както и че този удар бил нанесен от
подс. В. В. (л. 291 от СП). Св. В. П. (син на ЧО Р.) също е описал
един удар по крака на пострадалия
Р. –л.326 от СП.
От друга
страна в прочетените показания, дадени
от св. В. Р. в ДП, се твърди, че подсъдимият В. В. нанесъл няколко удара по
крака му ( л.295, л.296 от СП, протокол за разпит от 18.09.2010г. –л.5, л.6,
том 2 от ДП). Това вътрешно противоречие в показанията на св. В. Р. е разрешено
със заключението на СМЕ, което е приело, че уврежданията по долните крайници на св. В. Р.
са могли да бъдат причинени с най-малко три отделни удара. Отделно от това, значението на това заключение в съпоставка с
показанията на св. Я.М., която разказа на съда, че е възприела 2-3 удара по
крака на св. В. Р. (л.340 от СП), опровергава твърдението на св. В. Р. и на В. П.
от СП един, единствен удар да е довел до причиняване на констатираните със СМЕ
увреждания.
Съдът прие с
доверие показанията, дадени от св. Я. М. и като съобрази, че в частта относно броя на ударите, забелязани
от тази свидетелка, във връзка с осъщественото от подс. В. В. нападение над св.
В. Р., нейните показания от СП са напълно еднопосочни с прочетените показания,
дадени от нея в ДП. Те са напълно
еднопосочни и с изявленията ѝ в протокол за разпознаване, а отделно от
това синхронизират и с показанията на Ф. Р., която твърди, че е подсъдимият В. В.
засегнал левия крак на В. Р.. За удар в дясна подбедрица обаче твърдят
останалите посочени по- горе свидетели. По изложените съображения съдът намира,
че се касае за мними противоречия дали
от дясно или от ляво е бил засегнат пострадалия В. Р., тъй като се установи по
несъмнен начин, че са били засегнати и двете подбедрици.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
Съдът
намира, че въз основа на установената фактическа обстановка подсъдимите Ц.И. и М.В. от обективна и
субективна страна са осъществили състав на престъпление по чл. 115, вр. с
чл.20, ал.2 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК,
тъй като на 17.09.2010г. около 21.30ч. в гр. София, ж.к. „*****" в
изоставен строителен обект, до бл. 36, в съучастие помежду си, като
съизвършители направили опит умишлено да умъртвят Р.П.С., ЕГН-**********, като
всеки един от тях му нанесъл удар с неустановен по делото твърд, тъп предмет в
лявата челно-теменна-слепоочна област на главата, с което му причинили тежка,
черепно, мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-коитузна рана в лявата област
на главата с дължина около 10 см; импресионно-депресивно счупване на черепа в
лявата челно-теменно-слепоочна област с образуван костен фрагмент с диаметър 6
см., множествени линеарни фрактурни линии в същата област; епидурален хематом в
лявата челно-теменна област; подлежащи хеморагично - контузионни огнища в
лявата челно-теменно-слепоочна област, които травматични увреждания са довели
до следната клинична неврологична симптоматика: компресионен синдром с оток на
белите дробове и многократно повръщане; сензомоторна афазия с десностранна
хемипареза; коматозно състояние - 8 точки по ГКС /Глазгоу кома скала/, като
деянието останало недовършено, поради оказаната своевременна,
високоспециализирана и висококвалифицирана медицинска помощ, осъществена в
пълен обем.
От
обективна и субективна страна подсъдимият В.В. е осъществил състав на
престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК, тъй като 17.09.2010г., около 21.30 ч.
в гр. София, ж.к. „*****" в изоставен строителен обект до бл. 36 нанесъл
удари с неустановен по делото твърд, тъп предмет /или с острия ръб на същия
предмет/ в областта на краката на В.П.Р., с което му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в многофрагментно, диафизарно счупване на двете кости на
дясна подбедрица, което е причинило на пострадалия ТРАЙНО /за повече от 30 дни
от датата на травмата/ затруднение на движенията на десния долен крайник.
От
правна страна престъплението, за което е била ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимите Цв. И. и М. В., е извършено при условията на опит,
който е останал недовършен поради независещи от тях причини – оказването на
високо-квалифицирана медицинска помощ. Престъплението, извършено самостоятелно
от подс. В. В., е довършено.
От
обективна страна е установено, че двамата подсъдими, привлечени към отговорност
за престъплението по първи пункт от обвинението, са използвали различни твърди, тъпи предмети,
а именно – подсъдимият Цв. И. използвал брадва, а подсъдимият М.В. –
продълговат дървен предмет с окръгление в края. Силата на ударите е била
изключително голяма. И това е така, тъй като нанесеният от подс. Цв. И. удар е
бил достатъчен, за да извади пострадалия Р. С. от равновесие и да го повали на
терена. Подсъдимият М.В. е нанесъл повече от един наслагващ се удар по главата
на пострадалия, като обвинението е инкриминирало един удар. С оглед изложеното
броят на ударите, нанесени от подс. М.В., следва да се преценява на плоскостта
на отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдът приема за установено, че
всеки един удар удар е бил нанесен от подс. М. В. със значителна сила, като не
е установено кой от тях е причинил импресионно-депресионно отчупване на 6 см от
черепната кост на св. Р. С.. Локализацията на нанесените удари – по главата на
пострадалия С., тяхната сила и насоченост, наслагването им в лявата слепоочна
област, вече травмирана от предходни удари, са все обстоятелства, които
обосновават извод, че от обективна страна
подсъдимите Ц.И. и М.В. са създали реална опасност за живота на
пострадалия.
От
субективна страна подсъдимите са извършили деянието при пряк умисъл, тъй като
са съзнавали обществено-опасния характер на деянието, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали настъпването им. И това е така, тъй като
всеки един от тях е възприемал какво е сторено на пострадалия, както и
действията на своя съучастник. И двамата синове на подс. Цв. И. са възприели
ефекта от силата на нанесения от него удар, свързан с изваждането на св. Р. С.
и с повалянето му върху терена. И двамата му синове са възприели оръжието, с
което е нанесен този удар – брадва и след този удар сами са се включили интензивно
с нанасянето на удари.
Прокуратурата
не е инкриминирала съучастие в това престъпно деяние по отношение на подс. В. В.,
като вероятно преценката произхожда от локализацията на нанесените от този
подсъдим удари – по стъпалата на краката на пострадалия Р. С., за което са
съществували данни още в доказателствения материал, събран в досъдебното
производство. Следва да се посочи обаче, че подсъдимият В. В., както и
останалите подсъдими, също е бил
въоръжен с изключително опасен предмет, който обективно е застрашавал сериозно
живота и здравето на пострадалия Р. С. и е бил обективно годен да причини
смърт.
Съдът
намира, че правилно деянието, извършено от подсъдимите Цв. И. и М. В. е било
квалифицирано от обвинението по чл. 115 НК вр. чл.20, ал.2 с чл.18, ал.1 НК, а
не като телесна повреда по чл.128, ал.1 НК с оглед констатираното с
експертизата постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на
пострадалия Р. С.. Неправилно от
обвинение за съучастническа дейност е бил изключен подсъдимият В. В., макар и
неговият личен принос за настъпването на общественоопасния резултат да е бил
значително по-малък отколкото на останалите подсъдими поради локализацията на
нанесените от него удари. Умисълът на подсъдимите И. и М. В., а и на подс. В. В., с уточнението, че за
последния липсва съответно обвинение, да умъртвят за назидание на фамилиите,
живущи в т.нар. „панели“ което и да е лице, което се изпречи пред тях, е
обективиран с оглед генезиса на конфликта и ескалирането му въз основа на
предходен битов спор, довел до заканата на подс. В. В., установена от
прочетените показания на св. П. К., че „ ей сега ще отида да доведа наши
приятели с колата и ще ви избия като кучета“ (л.15, том 2 от ДП). Този умисъл е
обективиран и с факта, че именно подсъдимите Цв. И. и В. В. – преки участници в
предходния конфликт, са взели пряко участие и в процесния, като не са се
върнали на местопроизшествието сами, а с подкрепление от множество неустановени
по делото лица, както и с подкрепление
от подс. М.В.. Очевидно е, че в така създалата се ситуация подсъдимите са
преследвали ефекта на численото превъзходство над фамилиите в недовършената
панелна сграда, демонстрация на физическа сила, както и въздаването на
наказание за подкрепата, оказана спрямо неустановеното лице „Н. С.“.
От обективна страна се установи, че подсъдимият
В. В. е нанасял удари на св. Р. С.
едновременно със своя брат М. В., като всички подсъдими са съзнавали
безпомощното състояние на пострадалия, както и тежестта на причинените травми.
Същите са напуснали местопроизшествието, без да се интересуват дали наистина
пострадалият Р. С. е починал, както и от това дали трябва и може да му бъде
оказана помощ, като са съзнавали, че са нанесли травми, свързани и с
причиняване на безсъзнателно състояние, с видима кръвозагуба, които също са
обективен признак за създалата се опасност за живота на Р. С..
От
СМЕ е установено, че процесното телесно увреждане по главата на св. Р. С. може
да бъде причинено с удар, който се отличава със значителна сила, което
самостоятелно заедно с всички останали по-горе обстоятелства, дава основание да се заключи, че
преследваната от подсъдимите цел е
била свързана с умъртвяването на пострадалия. Освен това подсъдимият В. В. не е
стоял безучастно, докато неговия баща и брат нанасят удари по главата на св. Р.
С., а след първия удар, с който подсъдимият Цв. И. повалил Р. С. на терена,
заедно със своя брат – подсъдимия М. В.
с предмет, подобен на сабя, нанасял удари по краката
на пострадалия. Въз основа на показанията, дадени от св. А. С. и П. С.,
се установи, че нанесените по краката на св. Р. С. травми също са причинили
болки и страдания на това пострадало лице и са били достатъчно тежки, за да
затруднят във висока степен свободните движения с долните му крайници след деянието. От съществено значение за извличане
прекия умисъл на подсъдимите М. В. и В. В. да причинят смърт е и фактът на продължил
побой върху Р. С. дори и в момент, в
който те обективно са възприели повалянето му върху бетонния панел, наличието
на видими следи от кръв по главата,
както и неговото очевидно безпомощно
състояние.
Силата, насоката и локализацията на нанесените удари – от
подсъдимите Цв. И. и М. В. – по главата, а от подс. В. В. – по краката също е
била обективно достатъчна, за да причини смърт. Всички удари са били нанесени
от близко разстояние, като ударите по краката на пострадалия самостоятелно биха
могли да причинят допълнителни тежки увреждания, които на фона на ЧМТ, както и
с оглед обстановката, в която са нанесени, да изключат вероятността Р. С. да оцелее. Най
– малкото това е така, тъй като от тройната биотрасологична СМЕ, както и от
разпита на вещите лица, които са я изготвили,
се установи, че дори и с факта на причинена ЧМТ пострадалият все още обективно,
но за кратък период от време след това поради развиващия се компресионен
синдром е имал възможност след деянието да възстанови частично и временно
съзнанието си, както и да се придвижва, макар и за ограничен период от време.
Тъкмо с ударите по краката на пострадалия Р. С. обаче е обективиран умисъл от страна на подс. В. да
бъде постигнато допълнително увреждане по тялото на Р. С. със съзнанието, че
това ще допринесе за влошаване на общото му състояние и ще сведе до минимум или
напълно ще изключи от кръга на
последващи защитни действия, свързани с ефективното използване на долните
крайници. От обективна страна с оглед съпътстващите обстоятелства, с които
подсъдимите са били добре запознати, точно
този ефект на безпомощност е бил постигнат във висока степен, тъй като и
тримата подсъдими са знаели, че св. Р. С. не е свързан нито емоционално, нито
кръвно с рода на присъстващите в панелната сграда две ромски фамилии. Те са
били напълно наясно с това в каква опасност поставят неговия живот и здраве. В общата
суматоха и уплаха и в нощните часове на денонощието пострадалият Р. С. е останал известно време сам и напълно изолиран
в недовършена панелна сграда, която не е снабдена с елементарни жилищни
условия. Отделно от това самите подсъдими бързо са напуснали
местопроизшествието, без изобщо да се интересуват от него, като част от тях
дори са се укривали от органите на ДП след това. Следователно подсъдимите са
били достатъчно наясно в каква обстановка оставят св. Р. С. и каква е
вероятността своевременно да му бъде оказана медицинска помощ. Желанието на
членовете от семейството на св. В. Р. да
помогнат точно на своя близък – пострадалия В. Р. и да неглижират състоянието
на Р. С., е било забелязано от подс. В. В.
още към момента на извършване на деянието и това обстоятелство е установено от
показанията на св. Ф. Р. и В. П.. Суетенето на същите свидетели само и
единствено около пострадалия В. Р. след деянието е било забелязано и от самия Р. С.. Подсъдимите са били наясно с
тази субективна реакция на съпричастност
на повечето присъстващи, която като едностранчива проява на подкрепа е била
демонстрирана и пред тях. На фона на това
обстоятелство тяхното безразличие със случващото се със св. Р. С. е
друга проява на прекия умисъл, свързан със съставомерния общественоопасен
резултат на престъплението, за което е ангажирана отговорността на подсъдимия
Цв. И. и М. В..
Посочените по-горе обстоятелства обективно са довели до
ангажирането на първата линейка точно за св. В. Р., не и пострадалия от ЧМТ С.,
тъй като последният е останал известно време в изолация и в безпомощно състояние, без реална
възможност да настоява за спешност.
Всичко изложено по-горе е довело до оказването на помощ чрез специализиран превоз от линейка
хронологично след като такава помощ вече е била оказана на св. В. Р..
С оглед необходимостта да се изследват причините, поради
които престъплението е останало недовършено, е важно да се уточни защо, при
какви обстоятелства и кога са сигнализирани органите на полицията и медицински
екип от св. В. П.. Не следва да се пренебрегва значението на факта, че този свидетел е
бързал да потърси телефон, за да сигнализира за бърза помощ преди всичко за
своя баща и точно такава е информацията, съдържаща се в неговите показания. Установено
е по несъмнен начин, че членовете от семейството на ЧО В. Р. са живеели в
крайна бедност и освен, че не са разполагали
с местообитание, различно от недовършената панелна сграда, те не са притежавили и мобилни телефони, нито пък изобщо са имали
възможност да ги поддържат в постройка без електрификация. Този факт е потвърден от напълно независими от
показанията на св. В. П. доказателствени източници, каквито са показанията на
св. П. С. и А. С. в частта, в която те са разказали, че към тях наистина е било
иницирано обаждане чрез мобилен телефон от близките на св. В. Р., но номерът, от който са получили повикване, е бил
въведен в техните телефони като собствен на св. Р. С.. Следователно и в сигнала с оператор
на „112“, и в оказаната в последствие помощ на св. Р. С. близките на св. В. Р.
са използвали чужди мобилни апарати. Ето защо причините за недовършеност на
престъплението следва да се преценяват и в контекста на така допълнително
изложените обстоятелства, с които подсъдимите също са били наясно. Към анализа
на тези причини са релевантни и действията на св. В. П., свързани с активност
да потърси телефон за връзка. Установи се, че неговите усилия са дали резултат случайно
поради съдействието на минувачи, които от своя страна също случайно са
минавали в нощните часове на денонощието
в района, като вероятността от точно този вид съдействие, което косвено е
допринесло за спасяване живота на пострадалия С., не е била висока не само поради нощните
часове на денонощието, но и поради
изключително лошата инфраструктура,
характерна за мястото на извършване на престъплението. Съдът намира, че когато подсъдимите
са напуснали местопроизшествието с автомобили и когато са изоставили Р. С. в
безпомощно състояние, те от субективна страна са били наясно с всички изложени по-горе обстоятелства, включително и с обективните
възможности и субективното желание на останалите в панелната сграда ромски
фамилии своевременно да сигнализират за случилото се там.
Цялостната
оценка на изложените по-горе фактически положения обуславят и прекия умисъл на
подсъдимите да причинят смърт. Вярно е, че описаните по-горе съображения не са
били взети под внимание при изготвяне на обвинителния акт. Но именно защото
съдът счита, че оценката на фактическите
обстоятелства, които са обхванати от прекия умисъл да се причини смърт, дава
аргумент, че обективният и субективният състав на престъплението „убийство“ е
бил осъществен и от подс. В. В., намира,
че при липсата на съответно обвинение изложените по-горе обстоятелства следва
да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността на този подсъдим.
По
възражението на защитата, че св. Р. С. не е бил участник в предходен конфликт и
подсъдимите не са имали мотив да нападнат точно него, съдът намира за
установено следното. Мотивът за извършване на престъплението е свързан не с
наличието или липсата на персонално участие на Р. С. в предхождащия деянието
битов конфликт, а с решението на подсъдимите да извършат едно или повече престъпления
срещу личността в точното време (в деня,
когато са били принудени да напуснат строежа) и на точното място (в недовършената
панелна сграда), от която са се почувствали изгонени. Мотивът на подсъдимите за
извършване на престъплението е бил въздаването на „лично правосъдие“,
както и
демонстрация на сила в присъствието или спрямо лица, които са
съпричастни към този предходен неразрешен спор. Аргументи за този извод се извличат от
предхождащата деянието закана на подс. В. В., от обективно установената реплика на подсъдимия
Цв. И., изречена към всички присъстващи към самото начало на нападението да не закачат неустановеното по делото лице
„кръстник Л.“ – събеседник на пострадалия С.. Така от показанията на
свидетелите по непротиворечив начин се установи, че тъкмо това неустановено по
делото лице „кръстник Л.“ и св. Р. С. са се намирали на самия фронт на
настъплението, предприето от подсъдимите и неустановени по делото лица, т.е. в
югозападната част на недовършената
панелна сграда до бл. 36 в ж.к. „*****“. С оглед указанията на подс. Цв. И. да
не бъде „закачан“ присъстващият там „кръстник Л.“, подсъдимият Р. С. е останал от
обективна страна единственият и най -
уязвим обект при това фронтално нападение. Неутралната позиция на св. Р. С. към
предходно разразилия се конфликт, описан по-горе, не се е оказала достатъчна
причина за подсъдимите да се откажат да извършат престъпление и да преследват
постигането назидателен ефект от действията си, за да въздействат на останалите
присъстващи. Аргумент в тази насока се извлича и от търсения ефект на
изненадата с оглед неочакването наахлуване на подсъдимите и повалянето на първото изпречило се пред тях
лице.
Изброените
обстоятелства, както и репликата на подс. М. В. „няма виновен, невиновен“,
обосновава единствено възможният извод, че престъплението срещу св. Р. С. от
субективна страна е било извършено с пряк умисъл, като подсъдимите са
преследвали ефекта от демонстрация на физическа сила и превъзходство над
обитателите в панелната сграда.
Съдът
не споделя довода на повереника, че материалите по делото съдържат данни за предумисъл.
Вярно е, че съпътстващите престъплението обстоятелства, свързани с предварително
набавяне на средства, с набирането на потенциални съучастници и с подготовката на превозни средства, които
са позволили на подсъдимите след извършване на престъпленията бързо да се
изтеглят от района на местопроизшествието, сочат за подготвителна дейност. За да
е налице предумисъл обаче, следва предварителното решение за извършване на
престъплението да е взето при сравнително спокойно и хладнокръвно
състояние, както и след обсъждане на мотиви за и против извършването му. В
настоящия случай това не е така. Изложената по – горе фактическа обстановка дава
основание за извод, че решението за извършване на престъплението е било взето внезапно и спонтанно от подс. В.
В. с оглед търсена развръзка на възникналия битов конфликт между него и подс.
Цв. И., от една страна и неустановеното лице „Н. С.“ – един от обичайните
обитатели на недовършената панелна сграда, от друга страна. Установи се, че
именно подсъдимият В. В. е бил активната страна при вземането на това решение,
както и че неговото упорство да бъде намерена развръзка на спора, като бъдат
„санкционирани“ членове от семейството
на ЧО В. Р. заради оказана от тях подкрепа на неустановеното лице „Н.“ в спора
му срещу подсъдимите, в крайна сметка е въвлякло в изпълнението на това решение
последователно и останалите подсъдими – първо подс. Цв. И., а след него и подс.
М. В., както и неустановени по делото лица.
За да е налице предумисъл в извършването на съответно
престъпление, е необходимо да се установи, че деецът действително е обмислил
решението да извърши съответното престъпление, а не че само е имал възможност
за това.
В настоящия случай подсъдимите са имали достатъчна възможност да обмислят
решението си за нападението в панелната сграда, но начинът, по който то е било взето
(спонтанно и внезапно след намесата на св. В. Р. и неговите синове в полза на
неустановеното лице „Н.“), както и начинът, по който е било осъществено
- при хаотичност на действията, засегнали напълно случайно присъстващия
по това време св. Р. С., сочи, че нито един от тях не го е взел предварително хладнокръвно,
нито е обсъдил спокойно всички възможни
вероятности за и против неговото изпълнение. С други думи, след като
подсъдимите нито са знаели, нито са проучвали предварително точно кое лице ще
присъства на местопрестъплението към момента на нападението и нито св. Р. С. е знаел със
сигурност, че те ще дойдат, нито те са знаели, че точно той ще бъде случайно
там, липсват основания да се приеме, че те предварително и хладнокръвно с обсъждането
на аргументи „за“ и „против“ са анализирали
възможностите за изпълнение на престъплението спрямо точно това пострадало
лице.
Липсват
данни за предумисъл и по отношение на извършеното спрямо св. В. Р.
престъпление, тъй като нито неговото присъствие на обекта е било планирано от
подсъдимите, нито се установи наличието на хладнокръвно взето решение да бъде
увредено здравето точно на това лице. Още повече, че личният принос точно на св. В. Р. при разтърваването
на подсъдимия Цв. И. от „Н. С.“ е бил много по-малък отколкото този на св. В. П.,
а изоборът на жертва в процеса на нападението също е протичал хаотично
съобразно конкретните обстоятелства, местоположение на свидетелите в
помещението, както и съобразно специфична реакция на свидетелите, участвали в
процесния конфликт, свързана с повече или по-малко ефективни действия на
самозащита.
От
друга страна за наличието на пряк умисъл при извършване на престъплението по
чл.115 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.18, ал.1 НК
от страна на подсъдимите Цв. И. и подс. М.В. се извличат данни от
тяхното психично отношение към съставомерния
общественоопасен резултат, с оглед използваното от тях средство за нападение (твърди
тъпи предмети), от силата на удара, нанесен еднократно от подс. Цв. И., от
силата и броя на ударите, нанесени от подсъдимия М.В., както и от насочеността на тези удари – по главата на пострадалия,
която е изключително уязвима локация в човешкия организъм с оглед анатомичното
разположение на множество животоподдържащи системи в нея – централна
нервна система, дихателна, кръвоносна.
Съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият В. В. е осъществил състав на престъпление по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 НК. Всички изложени
по-горе обстоятелства, относими към мотивите за неговото участие в конфликта,
към избора на място и време на нападението,
както и свързаните с подготовката на
престъплението, извършено по отношение на св. Р. С., са относими и за
престъплението, извършено самостоятелно от този подсъдим.
Следва
само да се добави, че от обективна
страна подсъдимият В. В. е бил въоръжен с изключително опасен предмет, който е
притежавал режеща част. Фактът на използвано от този подсъдим средство за
нападение над св. В. Р., подобно на сабя, броят на нанесените удари по краката
на пострадалия (най-малко три), както и силата на нанесените удари по дясната
подбедрица, които са били достатъчни, за да счупят и двете кости на
подбедрицата, обективира умисъла на този подсъдим да причини повреда, различна от случаите по
чл.130 от НК. Прекият умисъл е обективиран и в престъпната упоритост на подс. В. В. да
постигне съставомерния за това престъпление общественоопасен резултат, поради факта на специално положени от него усилия да последва
бягащия В. Р. във вътрешността на сградата. В така създалата се ситуация
подсъдимият В. В. е съзнавал, че дори и без да използва описаното по-горе
средство за нападение обективно превъзхожда св. В. Р. с физическа сила, както и с младата
си възраст.
Освен
посоченото, от субективна страна се установи, че подсъдимият В. В. е съзнавал и факта, че В. Р. е повлиян от употреба на алкохол, както и че
това обстоятелство допълнително ограничава възможностите на жертвата да реагира с
действия на защита. Ето защо съдът счита, че в конкретния случай от обективна и
субективна страна подсъдимият В. В. е осъществил състав на престъпление по
чл.129, ал. 2 вр. с ал.1 НК.
ПРИ
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението, извършено от подсъдимите Цв. И. и М. В., е предвидено наказание
лишаване от свобода от десет до двадесет години. И за двамата подсъдими то е
квалифицирано при условията на чл.18, ал.1 НК поради факта, че от обективна
страна не е настъпил съставомерният общественоопасен резултат. По арг. от
чл.18, ал.2 НК при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление,
като се вземат предвид степента на осъществяване на намерението и
причините, поради което престъплението е недовършено. Отделно от това, по арг.
от чл.21, ал.1 НК с оглед обективните данни за съучастие и наличието на
съответно обвинение по чл. 20, ал.2 НК, съдът следва да съобрази и характера и
степента на участие на двамата подсъдими.
На
първо място съдът намира, че за нито един от двамата подсъдими не са налице
основанията на чл.58, б. „а“ НК да се определи наказание при условията на чл.55
от НК. И това е така, тъй като причината за недовършеността на престъплението
стои изцяло извън усилията на подсъдимите, които тъкмо напротив - бързо са
напуснали местопроизшествието и са съзнавали в каква обстановка оставят лице в
безпомощно състояние. Екип за оказване на спешна медицинска помощ спрямо пострадалия Р. С. е бил сигнализиран не от
подсъдимите, а от оператор на система „112“, който от друга страна напълно
случайно е бил уведомен своевременно от св. В.П. поради факта, че последният е
успял да открие отзивчиви случайни минувачи, които да му дадат за послужване
мобилния си телефон. Качеството на оказаната на св. Р. С. медицинска помощ, която
е била високоспециализирана и е била
извършена професионално, е друга причина опитът на подсъдимите Цв. И. и М. В. да умъртвят св. Р. С. да остане
недовършен. Това обстоятелство обаче също не е в корелация с тяхното поведение
или с обективно положени от тях усилия да не настъпи смърт.
Ето защо за подс. Цв. И. и подс. М. В. съдът
определи наказание при условията на чл.54 от НК.
Съдът
наложи на подс. Цв. И. за извършеното от
него престъпление по чл. 115, вр. 20, ал.2 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК вр. с чл. 54 от НК наказание
„лишаване от свобода“ за срок от десет години.
При
определяне размера на наказанието на този подсъдим съдът съобрази данните за неговото
конкретното участие престъплението – с
един единствен удар, както и че при този удар е използвана тъпата част на
брадва. След този момент на практика подсъдимият И. е преустановил действията
си на физическо насилие над св. Р. С., поради което основният принос за
настъпване на съставомерния общественоопасен резултат се дължи на подсъдимия М.В..
Подсъдимият Цв. И. е по – възрастен от останалите подсъдими и до последния
възможен момент след първоначалния битов конфликт се е опитал да остане
дистанциран към искането на своя син – на подс. В. В. за продължаваща
саморазправа с набиране на съучастници.
Към
момента на деянието подсъдимият Цв. И. е осъждан на „пробация“, но
относителната тежест на това обстоятелство, съпоставено със степента на
неговото участие в престъплението, не налага да бъде определено наказание в
размер, по-висок от минимума, предвиден за съответното престъпление, тъй като
неговото значение се неутрализира от съществено смекчаващо отговорността
обстоятелство – от частично оказаното от този подсъдим съдействие за разкриване
на обективната истина, свързано с доброволното предаване на техническите
средства за достъп на ползвания от него автомобил.
Прекратяване
персоналното участие на подс. Цв. И. в престъплението срещу личността на св. Р.
С. след първия удар дава основание за
извод, че същият за разлика от останалите подсъдими не е преследвал упорито
настъпването на целения общественоопасен резултат. Аргумент за този извод дава
и характеристиката на последвалото нападение, извършено самостоятелно от този
подсъдим спрямо св. В. Р.. Не се установи подсъдимият Цв. И. да е искал да
причини на В. Р. телесна повреда извън случаите по чл. 130 НК. Св. В. Р., както
и св. Р. С. така и не се оказа да са съхранили траен спомен за характерни удари
от страна на подс. Цв. И. спрямо св. В. Р., които да са довели до чувствително
влошаване на здравето на това пострадало лице и които самостоятелно да са наложили провеждане на
лечение. Тъкмо напротив, св. В. Р. непосредствено
след нападението, извършено от подс. Цв. И., е имал възможност активно да се движи, както и
да предприеме ефективни защитни действия с бягство от мястото, където е бил нападнат от този подсъдим. Отделно от
това, по делото липсват каквито и да е данни в бягството си в посока към бл. 36 св.
В. Р. да е бил последван именно от подс. Ц.И.. Пълното обездвижване на десния долен крайник
на св. В. Р. с оглед причинената инкриминирана телесна повреда се оказа да е
настъпило по-късно – в резултат на извършеното от подс. В. В. престъпление
(установено особено убедително от показанията на св. В. П. и Ф. Р.). С оглед
изложеното, може да се заключи, че престъпното поведение на подс. Цв. И. като
цяло не се характеризира с такава упоритост
и жестокост, с каквато се отличава конкретното участие в съответните
престъпления от страна на неговите синове.
На
основание чл.57, т.2, б. „А“ от ЗИНЗС определи първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
На
основание чл.59, ал.1 НК съдът зачете и приспадна от изпълнението на това наказание периода, в
който подсъдимият Ц.В.И. е бил задържан по ЗМВР, с постановление на прокурор на
основание чл.64, ал.2 НПК, както и с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 18.09.2010г. до
13.09.2011г.
Съдът
наложи на подсъдимия М.Ц.В. за извършеното
от него престъпление по чл. 115, вр.чл.20 ал.2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК наказание в предели, близки до средния при условията на
чл. 54, ал.1 НК, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от четиринадесет
години.
За
да определи наказание в такъв размер, съдът съобрази наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: по – високата степен на участие на този
подсъдим в престъплението срещу Р. С.; значителния брой на нанесените от подс.
М. В. удари; факта, че всички те са били локализирани именно в лявата слепоочна
област от главата на пострадалия, т.е. по вече травмирана част от
жизнено важни органи и системи, водещо до съответния по-висок риск от
настъпването на целения общественоопасен резултат. Към момента на нанасяне на
удари от страна на подс. М. В. същият е съзнавал, че такива по тялото на
пострадалия С. нанася и неговият брат – другия подсъдим, което също дава
основание на съда да приеме, че степента на участие на този подсъдим е
значително по-висока и налага определянето на по-тежко наказание. С оглед
мотива за извършване на престъплението срещу св. Р. С. – демонстрация на груба
сила и назидание за двете постоянно живеещи в изоставената сграда ромски фамилии, усилията на подс. М. В. да умъртви
св. Р. С. са надвишавали обективно необходимите усилия за постигането на тази
цел. Още повече, че точно този подсъдим изобщо не е пряк участник в предходния
битов конфликт и поради това при него желанието за демонстрация на физическа
сила е водещо. И това е така, тъй като нито св. Р. С. е оказвал ефективна
съпротива, още повече с оглед изненадващото за него нападение и численото
превъзходство на подсъдимите, нито такава съпротива е била оказана ефективно от
други потенциални жертви, намиращи се по същото време в обекта, което в крайна
сметка е довело до безпрепятственото изтегляне на подсъдимите от
местопроизшествието и до последващо затруднение при издирването и задържането
им.
Особено
съществено отегчаващо отговорността обстоятелство, с което се отличава само и
единствено престъпната дейност на подс. М. В., се свързва с отнемането на
неустановена по размер парична сума от джоба на св. Р. С., което действие се
свързва с ексцес на умисъла, характерен за този подсъдим да причини и друг несъставомерен за убийството
общественоопасен резултат, свързан със засягане на обществените отношения,
регулиращи правото на собственост.
На
плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства за подс. М. В. са и
причините, поради които той е прекратил
нападението си над пострадалия Р. С.. За разлика от подс. Цв. И., чието
поведение след нанесения от него първи
удар се характеризира с бездействие, тъй като известно време наблюдавал стореното с
пострадалия от неговите синове, то подс.
М. В. прекратил нападението си над св. Р. С., за да се включи веднага след това
с активни действия в друго деяние срещу друга потенциална жертва (св. В. П.)
при това с данни, че отново се е възползвал от числено превъзходство и над тази
потенциална жертва поради синхронизираната с неговите действия реакция на съучастник сред кръга на
неустановените по делото лица. При това нападение подсъдимият М. В. е продължил
да използва описания по-горе неустановен продълговат твърд тъп предмет,
направен от дърво. Това обстоятелство, както и численото превъзходство, на което подсъдимият
М. В. В. отново обективно е могъл да разчита, е довело до необходимост В. П. да
се спасява с бягство от местопроизшествието. Следователно ефикасните действия
на защита на В. П. не се дължат на проявена милост от страна на подс. М. В..
По-високата
степен на обществена опасност на този подсъдим се обуславя и от факта, че след
като веднъж е бил обезвреден от св. В. П., тъй като последният успял да
изтръгне от ръцете му неустановения дървен продълговат предмет, този подсъдим
успял при неустановени обстоятелства да се сдобие с друг не по-малко опасен
предмет – желязна тръба, която именно била забелязана в ръцете му от св. М.И. непосредствено преди всички подсъдими
да напуснат местопрестъплението. Държането на такъв предмет с оглед
осъществилите се вече събития и на мястото на престъплението в присъствието на
две агонозиращи пострадали лица, обосновава единствено възможен извод, че тази
вещ в ръцете на този подсъдим е създавала допълнителна потенциална опасност.
Осъжданията
на подс. М. В. също сочат за по-висока степен на обществена опасност на този
деец, тъй като за разлика от осъжданията на подс. Цв. И. сред тях фигурира и
такова по чл.198 от НК, което инкорпорира употребата на сила спрямо друго лице.
Такива специфични данни, свързани с обществената опасност на дееца, не се
извличат от писмените доказателства за правния статус на подс. Цв. И.. По изложените съображения съдът наложи на този
подсъдим по–тежко наказание, в сравнение с това, на което е осъден подс. Цв. И.,
както и в предели, близки до средния, предвиден в закона. От друга страна съдът
намира, че е неоснователно искането на частното обвинение да бъде наложено наказание в максимален размер
съобразно предвиденото за престъпление по чл.115 НК. Подсъдимият М. В.
е в млада възраст, извършил е престъплението много скоро след навършване на
пълнолетие и към момента на деянието е осъждан за престъпление, което е извършил именно като непълнолетен. По изложените съображения съдът
намира, че справедливият размер на наказанието „лишаване от свобода“ за
стореното от подс. М. В. е 14 години.
На
основание чл.57, т.2, б. „А“ от ЗИНЗС определя първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На
основание чл.59, ал.1 НК съдът зачете и приспадна от изпълнението на това
наказание периода, в който подсъдимият М.Ц.В. / със снета самоличност/ е бил
задържан по ЗМВР от 18.09.2010г. за срок от 24 часа, с постановление на
прокурор на основание чл.64, ал.2 НПК за срок от 72 часа, считано от 05.12.2014г.,
периода, в който е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 08.12.2014г. до 29.01.2015г.,
както и периода на задържане с европейска заповед за арест, както и с мярка за неотклонение „задържане
под стража“, считано от 28.11.2017г.
Съдът
наложи на подсъдимия В.Ц.В. за извършеното от него престъпление по чл.
129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1 от НК наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за
срок от пет години.
Съдът
счете, че индивидуализацията на наказанието спрямо този подсъдим следва да се
определи между средния и максималния размер на предвиденото в закона наказание,
тъй като инкриминираната телесна повреда е била причинена на фона на участието му
в противозаконно посегателство срещу
телесната неприкосновеност на друго лице (Р. С.), поради факта, че е използан
особено опасен за живота и здравето на св. В. Р. предмет, поради престъпната
упоритост на този подсъдим да преследва физически по-слабо от него лице
непосредствено преди деянието, поради положените от този подсъдим усилия да
въвлече в повторен конфликт и подс. Цв. И., установено от прочетените показания
на св. П. К. и други свидетели по делото. Съдът взе под внимание и фактът, че подсъдимият
В. В. е нанесъл повече от един удар по краката на св. В. Р., че част от ударите
са били нанесени с изключителна сила,
която е довела до счупване и на двете кости на дясната подбедрица. За да е
налице средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на десния
долен крайник, не е било необходимо да бъдат счупени и двете кости на
подбедрицата. Този медикобиологичен признак би могъл да е налице и при по-малко
травматично счупване на кост. Ударите са били нанесени демонстративно в присъствието на близките на
това пострадало лице, с което очевидно също е преследван ефект за назидателно
въздействие от стореното. На следващо място съдът съобрази факта, че този
подсъдим за разлика от останалите подсъдими към момента на деянието е с правен
статус на осъждан на лишаване от
свобода и това отегчаващо обстоятелство
е с особена тежест в конкретния случай, тъй като деянието, за което подсъдимият
В. В. е привлечен към наказателна отговорност, е извършено в изпитателния срок
на предходно осъждане. Единствените смекчаващи отговорността обстоятелства,
които мотивираха съдът да не наложи наказание в максималния размер, предвиден в
закона, е младата възраст на този подсъдим и значението, което е оказало характелното въздействие на
неговата социална среда при изграждането на специфичната мотивация, описана
по-горе, за извършване на престъпление
против личността.
На
основание чл.57, т.2, б. „В“ от ЗИНЗС съдът
определи първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
Съдът,
като съобрази данните за съдебното минало на подс. В. на основание чл.68, ал.1
от НК приведе в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, на което подсъдимият В.Ц.В. е бил осъден по НОХД И-1511/2008г. с
протоколно определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 17.05.2008г., като това наказание следва да
се изтърпи отделно от наказанието лишаване от свобода в размер на пет години,
наложено по НОХД 2032/2016г. на СГС.
На
основание чл.57, т.2, б. „В“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на
приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съдът
установи, че е налице деликтно основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на подсъдимите Цв. И. и М. В., тъй като причинените на Р. С. болки
и страдания са настъпили в пряка причинно-следствена връзка със стореното от
тях. Съдът намира, че справедливият размер на паричното обезщетение възлиза на
80 000 (осемдесет хиляди) лева и същото се дължи за болките и страданията,
причиени на св. Р. С. на инкриминираната в ОА дата. По изложените съображения
съдът намира, че е безпредметно да обсъжда показанията на ангажираните от
повереника свидетели, които са разказали за болки и страдания, настъпили в
период след инкриминирания и които са свързани със съответни усложнения от
лечението на инкриминираната ЧМТ. От друга страна съдът намира, че чувството на
безпомощност на пострадалия, страхът, че е изправен пред реална опасност да изгуби
живота си, болките и страданията от многобройните удари по главата и по други
части от тялото му, страданията от кръвозагуба, от загубата на съзнание,
болезнената симптоматика на ЧМТ, изразяваща се в тикове в окото, за което
съобщава св. Цв. А. и болезненото повръщане и излизане на пяна през устата, за
което съобщава самият пострадал, са все обстоятелства, които дават достатъчно
основание съдът да присъди в пълен обем поисканото с предявения граждански иск
обезщетение.
По
изложените съображения на основание чл. 45 ЗЗД съдът осъди подсъдимите Ц.В.И. и М.Ц.В. да заплатят на Р.П.С. (с ЕГН **********)
сумата в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева при условията на
солидарна отговорност, представляваща парично обезщетение за причинени от престъпление по чл. 115 вр. с
чл.20, ал.2 от НК вр. с чл. 18, ал.1 НК неимуществени вреди ведно със законната
лихва, считано от 17.09.2010г. до окончателно изплащане на сумата.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ
Съдът
върна на подс. Ц.В.И. ВД, както следва:
-
иззетите
при оглед от 18.09.2010г. на л.а. „Лада
12003“ с ДК№******** ВД, както следва: 1
бр. брадва с обща дължина 76 см и дължина на режещата част 15,5 см, 2 бр. дървени тояги съответно
с размер 58,7 мм и 86,5 мм
дължина и ф. 4 см; 1 бр. брадва с размери 8,5 см режеща част и 33,5 см дръжка,
1 бр. сатър с размери 17 см режеща част и 15 см. Дръжка;
-
предадено
доброволно с протокол за доброволно предаване от 18.09.2010г. 1 бр. текстилно
парче с размери с дължина 41 см и 29,5
см;
-
предадени
доброволно с протокол за доброволно предаване от 18.09.2010г. 1 бр. метална
халка от сребрист метал с надпис „Толъятти“, 1 бр. ключ от сребрист на цвят
метал с черен пластмасов кант и 1 бр. пластмасово командно управление за
алармена система с надпис „SILICON”.
Съображенията на съда да не приложи
разпоредбата на чл. 53 от НК са свързани с
липсата на категорични доказателства чрез назначените в ДП биологични
експертизи, че именно така иззетите при оглед ВД са послужили като средство за
извършване на инкриминираните престъпления.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимите Ц.В.И., М.Ц.В. и В.Ц.В. да заплатят разноските по делото в размер на
550 (петстотин и петдесет) лева по
сметка на СДВР, както и разноските,
направени по водене на делото в съдебното производство в размер на 1785,50 лева
– по сметка на СГС.
На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът
осъди подсъдимите Ц.В.И., М.Ц.В. и В.Ц.В.
да заплатят разноските, направени от частния обвинител Р.П.С. (с ЕГН **********),
направени по водене на делото в размер на 2500 ( две хиляди и петстотин) лева, представляваща
възнаграждение на адв. Д. и сумата от 650
(шестстотин и петдесет лева), представляваща възнаграждение на
повереника – адв. И..
На
основание чл. 4, вр. с чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК осъди подсъдимите Ц.В.И., М.Ц.В. и В.Ц.В. да заплатят сумата от 3200 (три хиляди и двеста) лева,
представляваща 4% от уважения граждански иск, предявен на основание чл. 45 ЗЗД. На основание чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА
подсъдимите Ц.В.И., М.Ц.В. и В.Ц.В.,
както и подсъдимия В.Ц.В. да заплатят сумата от по пет лева за служебно
издаване на всеки един брой изпълнителен лист.
Мотивиран
от изложеното по-горе съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: