Решение по дело №670/2023 на Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

        № ……                12.02.2024 г.             гр. Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия Велчева адм. дело № 670 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от П.С.А., ЕГН **********,***, чрез адв. С.К. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0265-000098/ 23.11.2023 г. на Началник РУ Генерал Тошево към ОД МВР Добрич, по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата.

Оспорващият настоява атакуваният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът по жалбата – Началникът на РУ-Генерал Тошево, намира жалбата за неоснователна, а атакуваният акт - за законосъобразен и правилен.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Атакуван е акт, с който е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 185 дни“.

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване.

Атакуваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 23.11.2023 г. и подадена жалба на 01.12.2023 г.

Оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от надлежно оправомощен орган при условията на делегирана компетентност съгласно заповед № 357з-924 от 07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Добрич.

Заповедта е издадена в писмена форма и е мотивирана. Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната ѝ като незаконосъобразна.

По отношение на съответствието на атакувания административен акт с материалния закон:

С атакувания административен акт, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на  П.С.А., ЕГН **********,*** е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 185 дни“, за това, че 23.11.2023 г ., около 10,20 ч. в община Генерал Тошево, на път Втори клас № 29, като водач на МПС - Лендровер Рейндж Ровер с рег. № ВТ7544 КМ, в посока от гр. Добрич към град Генерал Тошево, управлява лекия автомобил, негова собственост със СУМПС, издадено от Кралство Великобритания с номер ANGEL805108PS9SZ 12, без да бъде заменено след пребиваване в Република Бъгария повече от три месеца, при последно влизане в страната на 19.04.2023 г., съгласно направена справка в АИС ГК – нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

За установеното нарушение е съставен Акт № 977443 за установено административно нарушение от 23.11.2023 г.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик“, който управлява моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Нормата на чл. 162, ал. 1 от същия закон регламентира, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

По силата на чл. 150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

Спорно в това производство е конкретното свидетелство за управление на МПС, безспорно установено, че е издадено от Великобритания на жалбоподателя, валидно ли е на територията на страната. Българските граждани могат да управляват МПС на територията на страната с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Напускането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство е считано от 31.12.2020 г. По аргумент от посочената разпоредба на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, следва, че същата позволява управление на МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, при положение, че същото е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. С оглед горното издадените до 31.12.2020 г. (датата на напускане на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство) от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия СУМПС са валидни на територията на Република България. В този смисъл са и Решение № 1763 от 22.12.2022 Г. по адм. д. № 2300/2022 г. на Административен съд – Варна; Решение № 1294 ОТ 10.11.2022 г. по адм. д. № 962/2022 г. на Административен съд – Бургас; Решение № 244 ОТ 25.09.2023 г. по адм. д. № 415/2023 г. на Административен съд – Русе и др.

От приложеното към материалите на делото копие от СУМПС (Driving Licence) на П.С.А., издадено от Обединено Кралство Великобритания на  03.06.2016 г. се вижда, че то е валидно до 21.04.2026 г. Към датата си на издаване посоченото СУМПС се явява издадено от държава - членка на Европейския съюз, поради което за него не важи тримесечното задължение по смисъла на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, тъй като в ЗДвП липсва разпоредба, която изрично да урежда статута на тези СУМПС, след датата на излизане на Обединено Кралство Великобритания от ЕС-31.01.2020 г.

Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания преди 31.12.2020 г. със срок, изтичащ след тази дата, е предоставена на отделните държави – членки на ЕС. В този смисъл в официалната страница на МВР на Република България е отбелязано, че след изтичане на преходния период СУМПС, издадени от Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея.

 

С оглед изложеното настоящия състав счита, че към момента на издаване на обжалваната заповед не са били налице всички законоустановени предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка. Наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка подлежи на отмяна, тъй като не е съобразена с материалноправните разпоредби.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, с оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на жалбоподателя. Такива са доказани и поискани в размер на 10 лева за държавна такса за завеждане на делото и 1000 лева за адвокатски хонорар. Ответникът прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът с оглед правната и фактическа сложност на делото и Решения №С-427/2016 и С-438/2022 на СЕС, намира за основателно и следва да уважи искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд-Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0265-000098/ 23.11.2023 г. на Началник РУ Генерал Тошево към ОД МВР Добрич по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА ОД на МВР Добрич да заплати на П.С.А., ЕГН **********,*** сумата от 710 (седемстотин и десет) лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса за завеждане на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ:……