РЕШЕНИЕ
№ 1477
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330207011 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-009476/06.10.2021г.
издадено от Началник група в Сектор ПП - гр.Пловдив, в частта с което на Н.
Г. Ф., с ЕГН ********** от *** е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 50 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок
от 1 месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.Б, вр. с чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП. С процесното НП е наложено още едно наказание за друго нарушение,
което обаче не е предмет на обжалване.
Жалбоподателят Ф. моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата
чрез повереник.
Въззиваемата страна - ПП - Пловдив, не изпраща представител, но в
писмено становище по делото оспорва жалбата.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
1
На 01.09.2021г. около 12.30 ч. жалб.Ф. управлявал в гр.Пловдив МПС –
лек автомобил марка „Ауди А3” с рег. № .... На ул.Васил Левски в близост до
№164 обаче при излизане от локалното платно настъпило ПТП с друг
автомобил, а именно Фолксваген с рег № ..., в резултат на което настъпили
материални щети. Според жалбоподателя Ф. същите били минимални и макар
да не оспорил вината си за настъпилото ПТП, продължил по пътя си. По
сигнал адругия участник била образувана преписка в ІІІ РУ Пловдив, която
била възложена на свид.К.К. – ***. Същия извикал двамата водачи, при което
жалб.Ф. също се съгласил, че е причинил ПТП, но щетите от него били
минимални. Така свид.К. на 14.09.2021год. съставил срещу жалбоподателя
АУАН № 004671 за нарушения, които квалифицирал по чл.50, ал.1 от ЗДвП и
по чл.123, ал.1, т.3 от същия закон. Въз основа на посочения акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което изрично
наказващия орган посочи, че второто нарушение било осъществено при
наличие на съгласие у двата водачи, но въпреки това жалбоподателя не
изчакал на място пристигане на органите на МВР и добавил квалифищкация
по т.3, б. Б от ЗДвП за второто нарушение.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на актосъставителя К. М. К. разпитан като свидетел в
настоящото производство и поддържащ изцяло констатациите по акта, както
и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, протокол за
ПТП, справка АНД, Заповед 1 бр., които Съдът възприема и кредитира като
първия изцяло отговарящ на изискванията на закона, а съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП първия се ползва с доказателствена сила и в тежест на
жалбоподателя е възложено да бъде оборен. Последното не бе сторено.
При тези установени факти Съдът констатира, че е допуснато особено
съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на
процесното НП. Нито в АУАН, нито в НП е посочен състав на извършено
административно нарушение от жалбоподателя. Това е така, защото никой
водач няма задължение при настъпили материални щети, ако има съгласие с
другия участник в ПТП, да остане на място и да сигнализира органите на
МВР. Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.Б е ясна в тази насока. Самия
наказващ орган е приел, че е имало съгласие между жалбоподателя и другия
водач относно причината за ПТП. В този случай е следвало двамата да
попълнят протокол за станалото, а не да занимават органите на МВР и да
2
чакат тяхно пристигане. Така описаното деяние не е административно
нарушение, а от друга страна никъде в акта и НП не е посочен друг състав на
нарушение, а именно при липса на съгласие между водачите, тогава вече
същите следва да изчакат на място. Това обаче е задължение по силата на б.В
от посочената по-горе норма. Нито с думи, нито с цифри обаче такова деяние
е вменено на жалб.Ф.. В случая е налице и забрана съдът да преминава към
други фактически положения, тъй като делото е по жалба на самия
жалбоподател и не може да му бъде влошено положението, а ЗАНН от своя
страна не позволява изменение на обвинението, още повече едва във въззивна
инстанция. В тази връзка следва да се допълни, че чл.53, ал.2 от ЗАНН
допуска саниране на пороци допуснати в АУАН, но не и в НП, тъй като
последното представлява и правораздавателен акт, който по изрично
предвидени правила се издава от административен орган. Ето защо в тази
част процесното НП следва да бъде потвърдено.
Предвид горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-009476/06.10.2021г.
издадено от Началник група в Сектор ПП - гр.Пловдив, В ЧАСТТА с което
на Н. Г. Ф., с ЕГН ********** от ... е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 50 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок
от 1 месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.Б, вр. с чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3