№ 17594
гр. София, 23.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110108852 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. С. Я., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 71610/05.03.2024 г., подадена чрез процесуалния
й представител – адв. А. Т. срещу Апелативен съд София, с код по БУЛСТАТ:
***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
от общо 1296 лева, представляваща разликата между трудовото
възнаграждение, получено от ищцата през исковия период и дължимото й
трудово възнаграждение според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора
на длъжностите в администрацията на съдилищата, като сумата е формирана,
както следва:
1. За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. разликата е в размер на 33
лева за всеки месец, от които 23,75 лева представляват 10% увеличение
на заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време -
9, 25 лева, като общата сума за цялата календарна година е в размер на
396 лева /12 х 33 лева/;
2. За периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. разликата е в размер на 36
лева за всеки месец, от които 25,50 лева представляват 10% увеличение
на заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време
— 10 лева, като общата сума за цялата календарна година е в размер на
432 лева /12 х 36 лева/;
3. За 2023 г. – общо 468 лева, както следва:
3.1. За периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. разликата е в размер на 36
лева за всеки месец, от които 25,50 лева представляват 10% увеличение на
заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време - 10
лева, като общата сума за м. 01.2023 г., м. 02.2023 г. и м. 03.2023 г. е в размер
на 108 лева /3 х 36 лева/;
3.2. За периода от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. разликата е в размер на 40
1
лева за всеки месец, от които 28,75 лева представляват 15% увеличение на
заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време - 11,25
лева, като общата сума за остатъка от календарната година е в размер на 360
лева /9 х 40 лева/,
ведно със законната лихва върху общата главница от 1296 лева от
датата на завеждането на исковата молба – 16.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
Доколкото в исковата молба исковете се заявени от общ размер от 1417
лева – то с допълнителната молба с вх. № 71610/05.03.2024 г. се прави
оттегляне на исковете за сумата от общо 121 лева – разликата между сумата
от 1417 лева и 1296 лева, която сума е формирана от 33 лева за календарната
2021 г. /и се отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та заплата/; от 36 лева за
календарната 2022 г. /и се отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та заплата/; от 4
лева месечно или общо 12 лева за първите три месеца от календарната 2023
г. и от сумата от 40 лева за календарната 2023 г. /и се отнася за т.нар.
„бонус“ или 13-та заплата/. Към допълнителната молба с вх. №
71610/05.03.2024 г. е приложено индивидуално пълномощно, с което адв. Т. е
упълномощен да прави оттегляне на иск.
В исковата молба се твърди, че ищцата била служител във ВКС от 2001
г. по силата на трудов договор, като заемала длъжността „чистач“.
От 15.07.2020 г. обаче всички служители по трудови договори в отдел
„Стопанисване сграда на съдебна палата – гр. София“, при ВКС, били
прехвърлени към САС по силата на Решение на ПВСС по т. 1 от Протокол №
10/30.04.2020 г., което подробно описва. Навежда доводи, че във връзка с
решенията на ВСС председателят на САС издал заповед № А-1102/01.12.2020
г. и заповед № А-437/01.06.2021 г., като сочи, че не нито тя, нито някои от
другите служители били сключвали нови трудови договори. Поради това
правата и задълженията по договорите, сключени с ВКС се запазвали, в това
число и правата, свързани със запазване и индексиране на трудовите
възнаграждения.
Излагат се подробни съображения, че тъй като ответникът бил неин
работодател, последният следвало да прилага закона еднакво спрямо всички.
Обръща внимание, че действително правилото на чл. 123 от КТ не изисквало
съгласие на служителя, но това не означавало, че работодателят може да
прилага закона по различен начин – като така да накърнява правата на
работника/служителя – в частност досежно трудовото възнаграждение и
неговото индексиране.
В тази връзка ищцата поддържа, че е лишена от правата, които е имала
преди това като служител във ВКС, но изменението в стопанисването на
сградата на съдебната плата било без значение по отношение на трудовите
правоотношения.
На следващо място сочи, че ВСС нямал правомощия да прекратява
трудовите правоотношения с действащия работодател и да я преназначава
при друг, което да водело до неблагоприятни за нея последици.
2
Ищцата твърди и че трима от колегите й с длъжност „експерт“ били
прехвърлени в САС, но възнагражденията им били индексирани по графи 5 и
6 от класификатора.
Поради това ищцата отправила покана до председателя на САС за
заплащане на разликите в трудовото възнаграждение, но искането било
счетено за неоснователно.
Разяснява, че в апелативните съдилища длъжността „чистач“ била по-
ниско заплатена, поради което се индексирала по т. 7 и 8 от класификатора.
От своя страна в отговора от САС било посочено, че председателят нямал
правомощие да индексира на самостоятелно основание възнагражденията на
съдебните служители. Освен това било посочено, че служителите не били
запазили статута си на служители на ВКС – с оглед приложимите точки от
класификатора. В становището от САС се застъпвало, че размерът на
възнаграждението не бил намален, а запазен, съобразно решение на СК на
ВСС.
От правна страна навежда доводи, че единствено е сключен трудов
договор с ВКС, като с последващи анекси трудовото възнаграждение било
изменяно, като същото с последния анекс от 05.10.2023 г. било определено за
сумата от 785,25 лева. Поддържа, че за периода от 2021 г. до 2023 г.
възнаграждението било актуализирано по т. 7 и 8 от класификатора, въпреки,
че трудовото правоотношение не било прекратено, а прехвърлянето станало
по силата на чл. 123 от КТ. Навежда доводи за приложимото материално
право, което счита за релевантно по случая. Излага подробно съображения за
това как е следвало да се индексира трудовото възнаграждение според
твърдени приложими правила на класификатора.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Иска се допускането на съдебно счетоводна експертиза, както и
задължаване на ответника да представи доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от САС е подаден отговор на искова
молба, като претенцията се оспорва. Твърди се, че от 15.07.2020 г. САС е
работодател на ищцата, което следвало от Решение на ПВСС и СК на ВСС
предвид и приложението на чл. 123 от КТ. Поддържа се, че съобразно
предвиденото в § 1 от ПЗР на Правилата за прилагането на класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата, възнагражденията на
прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им
със сходни или същите длъжности за съответната група съгласно
класификатора. Разяснява се, че възнагражденията на служителите следвало
да се индексират след изравняването на заплатите им с тези длъжности, но за
съответното ниво.
На следващо място се излагат подробни съображения, че е индексирано
надлежно трудовото възнаграждение на ищеца, което обуславяло
неоснователност на претенцията. Твърди се, че съответно начислените
трудови възнаграждения били надлежно изплатени. Обратно ако се приеме
доказаност по основание на претенцията следва да се вземе предвид, че
класификаторът, приет с протокол от 17.08.2023 г. е в сила от 01.04.2023 г., а
3
не както се претендирало в исковата молба от 01.01.2023 г.
С отговора са представени писмени доказателства. Претендират се
разноски.
Иска се задължаване на трето лице да представи документи. Поставя се
въпрос към вещото лице по ССчетЕ.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Производството следва да бъде прекратено за сумата от общо 121 лева
– разликата между сумата от 1417 лева и 1296 лева, която сума е формирана
от 33 лева за календарната 2021 г. /и се отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та
заплата/; от 36 лева за календарната 2022 г. /и се отнася за т.нар. „бонус“ или
13-та заплата/; от 4 лева месечно или общо 12 лева за първите три месеца от
календарната 2023 г. и от сумата от 40 лева за календарната 2023 г. /и се
отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та заплата/ - поради направено с
допълнителната молба с вх. № 71610/05.03.2024 г. оттегляне на исковете
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Искането за допускане на експертиза е основателно и следва да бъде
уважено, като вещото лице следва да отговори на следните въпроси: 1/Как е
формиран размерът на начисленото на ищеца трудово възнаграждение за
четирите процесни периода – календарната 2021 г., календарната 2022 г.,
първите три месеца от 2023 г. и последните 9 месеца от 2023 г.?; 2/
Извършвана ли е индексация на трудово възнаграждение във всеки от тези
периоди и ако е извършвана, как е формирана; 3/ Какъв е размерът на
дължимото трудово възнаграждение за всеки от периодите при индексация по
колони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на
съдилищата и какъв би бил по колони 5 и 6 от Класификатора; 4/ Какъв е
размерът на изплатеното на ищеца трудово възнаграждение четирите периода
и колко е разликата ако се приложи диапазона по колони 5 и 6 ?; 5/дали
ищцата е работила на пълно работно време?
По делото липсва спор, че ищцата е заемала и продължава да заема
длъжността „чистач“ във Върховен касационен съд на РБ по силата на трудов
договор от 2001 г. Липсва спор и че от 15.07.2020 г. всички служители по
трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр.
София“, работещи по трудови правоотношения с Върховен касационен съд, са
прехвърлени в Апелативен съд – София, въз основа на Решение на Пленума
на ВСС от 30.04.2020 г., с което е отнето стопанисването на недвижим имот,
находящ се в гр. София, р-н Триадица, ***, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ – Триадица,
кв. 253, заедно с построената в него административна сграда – съдебна
палата, от председателя на ВКС, и стопанисването е възложено на
председателя на САС. Не е спорно още, че след прехвърлянето на длъжността
при Апелативен съд – София при извършвани индексирания на трудовото
възнаграждение на ищеца са прилагани колони 7 и 8 от Класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата.
4
Следва да се задължи трето лице ВСС да представи документ.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8852/2024 г. на СРС
частично – за сумата от общо 121 лева – разликата между сумата от 1417
лева и 1296 лева, която сума е формирана от 33 лева за календарната 2021 г.
/и се отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та заплата/; от 36 лева за календарната
2022 г. /и се отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та заплата/; от 4 лева месечно
или общо 12 лева за първите три месеца от календарната 2023 г. и от сумата
от 40 лева за календарната 2023 г. /и се отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та
заплата/ - поради направено с допълнителната молба с вх. № 71610/05.03.2024
г. оттегляне на исковете от надлежно упълномощен процесуален
представител на ищцата.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права от трудово правоотношение,
прехвърлено към нов работодател, ведно със законната лихва върху
вземанията за главница от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
- правна квалификация – предявените искове са с правна
квалификация по чл. 128, т. 2 от КТ.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че ищцата е заемала и продължава да заема
длъжността „чистач“ във Върховен касационен съд на РБ по силата на трудов
договор от 2001 г. Липсва спор и че от 15.07.2020 г. всички служители по
трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр.
София“, работещи по трудови правоотношения с Върховен касационен съд, са
прехвърлени в Апелативен съд – София, въз основа на Решение на Пленума
на ВСС от 30.04.2020 г., с което е отнето стопанисването на недвижим имот,
находящ се в гр. София, р-н Триадица, ***, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ – Триадица,
кв. 253, заедно с построената в него административна сграда – съдебна
палата, от председателя на ВКС, и стопанисването е възложено на
председателя на САС. Не е спорно още, че след прехвърлянето на длъжността
при Апелативен съд – София при извършвани индексирания на трудовото
възнаграждение на ищеца са прилагани колони 7 и 8 от Класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата.
Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
5
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
трудово правоотношение с ответника, както и че реално е престирал труд в
процесните периоди респ. основанието, на което е извършено индексиране на
възнаграждението във всеки период респ. правилното изчисляване на размера
на процесните суми.
Ответникът следва да докаже, че е индексирал трудовото
възнаграждение на ищцата на законосъобразно основание респ. че е заплатил
процесните суми.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства за основанието, на което е извършено индексиране на
възнаграждението във всеки период респ. правилното изчисляване на размера
на процесните суми.
Ответникът не сочи доказателства. че е заплатил процесните суми.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора.
ЗАДЪЛЖАВА трето неучастващо по делото лице – Висш съдебен съвет, да
представи по делото копие от намиращ се у него документ, а именно Протокол
№10/17.07.2020 г. на Комисия „Съдебна администрация“ към ВСС – в двуседмичен срок от
получаване на съобщението, изискващо посочената информация.
ДОПУСКА съдебно счетоводна експертиза, която да отговори на
следните въпроси: 1/Как е формиран размерът на начисленото на ищеца
трудово възнаграждение за четирите процесни периода – календарната 2021
г., календарната 2022 г., първите три месеца от 2023 г. и последните 9 месеца
от 2023 г.?; 2/ Извършвана ли е индексация на трудово възнаграждение във
всеки от тези периоди и ако е извършвана, как е формирана; 3/ Какъв е
размерът на дължимото трудово възнаграждение за всеки от периодите при
индексация по колони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата и какъв би бил по колони 5 и 6 от
Класификатора; 4/ Какъв е размерът на изплатеното на ищеца трудово
възнаграждение четирите периода и колко е разликата ако се приложи
диапазона по колони 5 и 6 ?; 5/дали ищцата е работила на пълно работно
време?
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П. – при депозит от 280 лева, платим от
бюджета на съда.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 28.05.2024 г. от
10.45 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице /вещото
лице да се призове веднага, доколкото възнаграждението е от бюджета на
съда/.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и вещото лице препис от настоящото
определение за насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
6
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване от
ищцата с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщението, а в
останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7