РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. гр. Лом, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Д.а
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д.а Гражданско дело №
20241620101402 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по депозирана искова молба от М. Н. Д. с ЕГН
********** с адрес: гр. ******, ул. ******** № ***, представляван от адв. В.
Ф. С., срещу „**********“ ООД - ******* с ЕИК *******, седалище и адрес
на управление: гр. *******, бул. ******** №**, представлявано от В. Д. И., с
която са предявени отрицателни установителни искове с правна квалификация
по чл. 79 вр. чл. 86 ЗЗД вр. чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумите, посочени в исковата молба.
Ищецът твърди, че след направена справка в деловодството на ответника
от служители на последния научил, че „**********“ ООД - *******
претендира от него заплащането на суми за предоставени ***** услуги на
адрес гр. *******, ул. „********“ № ***, които фигурират по партидата на
имота у ответника по абонатен № *******. Твърди се, че са оспорени тези
претенции на ответника, но се сочи, че служителите на „**********“ ООД -
******* са заявили, че ако не се издължи, сумата ще бъде събрана със съдебен
изпълнител. Ищецът твърди, че му е била представена и неофициална
детайлна справка - извлечение на начислените по партидата на имота суми -
по абонатен № *******. Според твърденията на служители на ответника, сочи
се в исковата молба, за описания имот се дължи сумата в общ размер на 440,44
лв., от които 347, 96 лв. за периода 01.06.2020г. - 01.12.2021г. за главница и
сумата в размер на 92,48 лв. – лихва за същия период по партида с абонатен №
*******, която сума подробно е описана по начин на формиране и
фактуриране от страна на ищеца.
Сочи се от ищеца, че ответникът е открил партидата на името му без
1
правно основание. Твърди се, че ищецът не дължи тези суми поради липса на
установена облигационна връзка между страните - т.е. не е собственик или
вещно правен ползвател, както и че няма качеството на облигационен
ползвател. Твърди се, че сумите не се дължат поради недоставена,
неотговаряща на българските държавни стандарти и нормативни изисквания
услуга, която не е потребена от ищеца в процесния имот. Твърди се, че имотът
не е водоснабден, че уредите, които се използват за отчет, не са изрядни и не са
минали необходимите метеорологични проверки и сертификати. Твърди се, че
сумата се претендира неоснователно, тъй като същата е погасена и по
давност, но въпреки изрично волеизявление от страна на ищецът, същата не е
отписана от счетоводната система на ответника. Твърди се, че при отчитането
на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес, ответното
дружество не е спазило разпоредбите на Наредба № 4 чл. 32, ал. 3 за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, поради което липсва
основанието за начисляване на суми в посочените размери, обективирани в
описаните по-горе фактури. Сочи се, че отчитането на водомерите следва да се
извършва като се прави първо отчет на общия водомер, а след това се отчитат
индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в
присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане
на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено
съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от
три работни дни преди деня на отчитането. Ищецът твърди, че не е било
поставяно съобщение кога ще се отчитат водомерите, не е правен и регулярен
отчет.
Отделно от гореизложеното се релевира, че ответното дружество е
нарушило и собствените си общи условия (ОУ) и по-конкретно чл. 21, ал. 1 от
тях, съгласно който „...показанията на водомерите се отчитат за период не по-
дълъг от един месец за общия водомер, като отчитането на индивидуалните
водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три
месеца, до 24 часа след отчитане на общия водомер. В междинните периоди
между двата отчета операторът ежемесечно начислява количеството
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление...,, и
чл. 21, ал. 5 от ОУ, който постановява, че „...датата на отчитане на водомерите
се обявява с писмено уведомление .... в срок не по-кратък от 3 работни дни...”.
Оспорени са данните, въз основа на които са начислени процесните суми,
като формирани по показания на несертифицирано средство за търговско
измерване (СТИ) - водомер, който не отговаря на изискванията на ЗИзм.,
обслужващ етажната собственост и преди сключването на договори с
отделните етажни собственици. Оспорена е методиката, по която е определен
размерът на задължението за процесния период. За периода от монтирането на
общия водомер до депозиране на исковата молба се твърди, че между
потребителите в сградата е разпределена произволно посочено, а не реално
потребено количество вода, чието количество е невъзможно да бъде
2
потребено, а стойността й е неправилно изчислена. Сочи се, че ответното
дружество като доставчик на **** услуги следва да следи за правилното и
точното отчитане на доставената вода и отговаря за изправността на СТИ,
което е негова собственост - общия водомер, по който са начислени и
процесните суми. Евентуално съществуващо в общите условия на ответника
правило, обосноваващо отговорността на ищеца, е нищожно поради
противоречие с императивни правни норми относно разпределението на риска
при родово определени вещи.
Твърди се, че ищецът няма качеството „потребител на ***** услуги”.
Ищецът твърди, че в хипотезата на имот в сграда - етажна собственост,
какъвто е и процесният случай, качеството на потребител на ***** услуги
зависи от правото на собственост или правото на ползване върху имота, а не
от реалното му ползване и обитаване, т.е. същият като обитател на процесния
имот няма качеството потребител по силата на закона.
В условията на евентуалност се твърди изтичане на тригодишна
погасителна давност, поради което са наведени и твърдения за погасяване
както на главното вземане, така и на акцесорното такова за лихви, като са
изложени и правни доводи в тази насока.
Претендират се разноски.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за
установено, че М. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул.
„**********“ № ***, не дължи на „**********“ ООД - ******* с ЕИК
*******, претендираната от дружеството сума от 347,96 лв. (триста
четиридесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки), начислена и
претендирана за периода 01.06.2020г. - 01.12.2021г. за главница за *****
услуги по клиентски № *******, както и сумата в размер на 92, 48 лв.
(деветдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), начислена и
претендирана лихва за периода 01.06.2020г.-01.12.2021г., за имот, находящ се
в гр. *******, ул. „********“ № ***, поради това, че не са възникнали, поради
което не са дължими и изискуеми, в условията на евентуалност – поради това,
че са погасени по давност (тригодишна).
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор от ответника е постъпил.
Същият сочи, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Ищецът по
делото М. Н. Д. става титуляр на партида с абонатен № ******* за адрес в
гр.******, ул.”*********” № *** след като подава заявление за промяна на
партида на 01.03.2023г. с приложено към него удостоверение за наследници.
До този момент, твърди ответникът, партидата е била на името на ***** му Н.
Д. И., който е починал на **.**.20**г. Ответникът твърди, че никой от
наследниците не се е погрижил партидата да бъде сменена съгласно чл. 62 от
ОУ на дружеството в предвидения двумесечен срок.
Твърди се, че към настоящия момент на касите на ***** в гр. ****** се
заплащат свободно избрани фактури от ищеца. До завеждането на исковата
молба такива плащания се сочи, че има на следните дати: 16.02.2024г.,
22.03.2024г., 22.04.2024г., 23.055.2024г. Твърди се, че се заплащат единствено
фактури, които абонатът сам прецени. Изложени са твърдения, че към
3
момента дружеството не води никакви дела срещу М. Н. Д.. На адреса не е
прекъсвано водоподаването. В отговора на исковата молба се твърди, че
живущите на процесния адрес са ползвали вода и ***** услуги без да
възразяват срещу това, т.е. ползвали са вода, подписвали са отчетите, но не са
уредили отношенията си с водоснабдителното дружество. Сочи се, че
ответникът с нищо не е дал повод за завеждане на делото. Абонатът не е
представял писмено възражение за изтекла погасителна давност на
определени фактури. Освен това се сочи, че дружеството следва да го счита за
абонат от датата на подаденото заявлението – 01.03.2023г. Цитираните в
исковата молба фактури са по партидата на същия адрес, но са съотносими
към Н. Д. И., който е ***** на ищеца и който е бил титуляр на партидата за
този адрес. Фактурите на ***** като такива касаещи периодични плащания
стават, се сочи от ответника, принудително изискуеми един месец след
издаването им, което показва, че партидата за адреса стоят за доброволно
плащане фактури със срок по-голям от тригодишния, но те не се търсят от М.
Н. Д., твърди ответникът. Предвид горното и предявения иск дружеството
признава погасените по давност фактури за партидата. Но, твърди се в
отговора на ИМ, по никакъв начин не е причина за завеждане на настоящето
дело. Още повече, че за адреса се заплащат фактури, които не са
последователни и са свободно избрани.
Отправена е молба да бъде отхвърлен предявеният иск срещу “****”
ООД - гр. ******* с правно основание 124, ал.1 от ГПК като неоснователен и
недоказан, както и да не бъдат присъждани разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. С постъпило от процесуалния му представител становище се
поддържа исковата молба и се иска постановяване на съдебно решение, с
което д асе уважи предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Постъпило е становище, с което се иска отхвърляне на претенцията.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Н. Д. И., поч. на **.**.20**г., видно от представеното заверено копие на
удостоверение за наследници от **.**.20**г., е бил ***** на ищеца М. Н. Д..
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е обявил за ненуждаещи се от доказване следните факти, за които не се
спори между страните, а именно, че към датата на депозиране на исковата
молба (26.06.2024г.) вземането, предмет на делото, е погасено по давност,
през процесния период (01.06.2020г.-01.12.2021г.) не е имало разкрита партида
на името на ищеца при ответника. Такава е открита при ответното дружество
едва през 2023г.
Ирелевантно за настоящия процес е обстоятелството, че ищецът е
заплащал суми за предоставени ***** услуги за процесния имот след като
4
същият придобил на свое име партида към ответника, т.к. се касае за друг
период – след 2023г. В тази връзка са неотносими и представените от
ответника писмени доказателства за извършени плащания след процесния
период на начислени след 01.03.2023г. суми.
По делото не се спори между страните, че М. Н. Д. не е бил абонат на
ответника до м.март 2023г. С ОИМ ответникът е признал, че счита ищеца за
свой абонат от датата на подаване на заявлението – 01.03.2023г. Нещо повече
– в молба с вх. № 442/16.01.2025г. ответникът е посочил, че „в исковия период
ищецът не е титуляр на партида на валидно законово основание“.
Установи се от приложената справка от 09.01.2024г. за абоната ******* с
посочено име: М. Н. Д. (а във фактурите – Н. Д. И.), карнет ****, за адрес
гр.******, ул. ******** № ***, че за периода 01.06.2020г. до 01.12.2021г. от
страна на ответното дружество е начислена сумата от 347,96 лв. главница и
92,48лв. лихва върху главницата или общо 440,44 лв., за които са били
издадени и описаните в справката фактури. Иначе казано ответникът е
начислил на ищеца суми за ***** услуги за процесния период за посочения
адрес. Без значение е обстоятелството, че не са предприети принудителни
действия за събирането им, вкл. други висящи съдебни производства. С оглед
горното са неоснователни възраженията на ответника, че с нищо не е дал
повод за завеждане на настоящото дело и че сумите не се търсят от ищеца.
Установи се, че макар да е признал, че ищецът не е бил негов абонат до 2023г.,
ответникът е начислил горепосочената сума за описания период - 01.06.2020г.-
01.12.2021г. Още повече, че с отговора на исковата молба не е признал
претенцията на ищеца, а е отправил молба същата да бъде отхвърлена.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ал.1 ГПК ответникът следва да докаже фактите, от които вземането му
произтича, а ищецът - възраженията си срещу това вземане, с оглед на които
отрича съществуването на спорното право. Съдът с доклада по делото е
указал, че всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в
нейна полза обстоятелства. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест и въведените от ищеца твърдения е указано, че
ответникът следва да докаже съществуването на вземането си, като установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните,
включително качеството на ищеца на потребители на **** услуги, обемът на
реално доставените услуги за процесния период на процесния адрес, както и
че стойността на услугите възлиза именно на спорната сума, че е престирал
съобразно договорните си задължения, спазване процедурата и изискванията
за отчитане на водомерите, техническа изправност на СТИ, вкл. че е
извършено правилно и точно измерване и е приложена правилна методика при
изчисление на задължението, изискуемост на вземането си. Указано е, че в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от
предявяване на иска, т.е. че ответното дружество е начислило на ищеца
процесните суми и претендира същите от него. Ищецът следва да докаже и
възраженията си (правоизключващи, правопогасяващи), вкл. за некачествено
изпълнение от страна на ответника на задълженията му, както и че е направил
извънсъдебно възражение за погасяване на вземанията по давност пред
5
ответника, което последният не е зачел. С оглед последното обстоятелство
настоящият състав приема, че такова възражение (дори да не е извършено
преди това) е направено от ищеца с исковата молба и същото е достигнало до
ответника, който обаче макар да е признал факта, че действително е изтекла
погасителна давност по фактурите, издадени за процесните вземания, е
оспорил исковете и е поискал съдът да ги отхвърли.
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения,
свързани с услугите за **********, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване
изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.1 от ЗРВКУ този закон
урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на
водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от
експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни
услуги, наричани по-нататък „**** оператори“. В ал. 2 на цитираната
разпоредба се сочи, че водоснабдителните и канализационните /*****/ услуги
са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и
селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водоснабдителните и анализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в пар. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция
на понятието „потребители на *****- услуги“ - това са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ***** услуги.
В разпоредбата на чл. 3, ал.1 от приложимата за процесния период
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на ***** услуги са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот
и присъединени към едно водопроводно отклонение. В този смисъл е и чл.2,
ал.1 от Общите условия на ответника. Съгласно цитираната разпоредба
потребители на **** услуги са: 1. юридически или физически лица -
собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти,
за които се предоставят **** услуги; 2. юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; 3. предприятия,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна
обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
6
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ***** системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
Видно от цитираната нормативна уредба качеството „потребител“ на
***** услуги възниква единствено по отношение на определена категория
лица - носители на вещни права или концесионно право, като никакви други
облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно основание,
включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи
съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна
мрежа, не могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на
***** мрежата, а са относими единствено в отношенията между
собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето, което
фактически ползва имота. Т.е. по силата на законовата разпоредба
облигационните правоотношения между страните възникват с придобинето на
собствеността /вещното право на ползване/стоеж за процесния имот.
В настоящия случай въпреки указаната доказателствена тежест,
ответникът е бездействал, като не е представил доказателства, от които да се
установи с категоричност /при пълно и главно доказване/ наличието на
облигационно правоотношение с ищеца, качеството му на потребител на
***** услуги за проецсния период, както и доказателства, че процесният имот
е бил водоснабден в процесния период. Поради това искът е неоснователен
само на тези основания – липса на облигационна връзка между страните в
процесния период.
Впрочем за пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 31, ал. 4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. отчетените данни за изразходвано количество
вода се установяват чрез отбелязване в карнета заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или
негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В случая
за процесния период липсват първични документи - карнети, които да са
изцяло подписани двустранно - от потребител и от служител на ответника,
които според цитираната норма в случай, че съдържат подпис на потребител,
респ. волеизявление на същия, че е получил описаното количество вода през
съответния период, представляват документи, удостоверяващи по безспорен
начин доставката на питейна вода и други услуги (в който смисъл е и
цитираната от ищеца практика – Решение № 263260 от 20.05.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 5423/2019 г.). Така не се доказа по безспорен начин изпълнение на
задължението на ответника за доставка на ***** услуги за процесния период
на процесния адрес, както и обемът на реално доставените такива услуги, т.е.
че ответникът е престирал съобразно договорните си задължения. Последният
не доказа и възложените в негова тежест обстоятелства, а именно спазване
процедурата и изискванията за отчитане на водомерите, техническа
изправност на СТИ, вкл. че е извършено правилно и точно измерване и е
приложена правилна методика при изчисление на задължението. В тази
насока не са депозирани никакви доказателства, вкл. не са представени
7
доказателства дали към момента на отчитане на водомера, същият е бил в
изправност. Не се установи от ответника при условията на пълно и главно
доказване, че водомерът в процесния имот е бил годно измервателно средство.
В този аспект е видно че липсват данни, както за датата на монтиране на
водомера в имота, така и за неговата техническа годност.
На собствено основание искът е неоснователен и с оглед изтеклата
погасителна давност. По тези обстоятелства между страните впрочем не се и
спори, като ответникът е признал този факт. В ТР № 3/18.05.2012 г. по т.д. №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК е посочено, че вземанията на ответното дружество
представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
тъй като се характеризират с „изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви“. Тоест за тях се прилага
тригодишен срок на погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114 от
ЗЗД давността започва да тече в деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ на ответното дружество потребителите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Първата фактура, касаеща процесния период, е
издадена на 02.06.2020г., а последната – на 13.12.2021г., видно от приложената
по делото справка от 01.09.2024г. Следователно тригодишната погасителна
давност е изтекла към настоящия момент. Поради изложеното сумата,
претендирана като главница, е погасена по давност. На основание чл. 119 от
ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. С оглед
горното е погасена по давност и претендираната мораторна лихва като
акцесорно задължение.
Въз основа на изложеното претенцията на ищеца се явява основателна и
доказана, поради което следва бъде уважена.
По разноските:
Ответникът не е признал изрично исковете, а ги е оспорил с отговора на
исковата молба, като е отправил искане съдът да ги отхвърли. Ето защо
разноски се следват на ищеца, който е направил разноски в размер на 113лв. –
държавни такси, като по делото са налични доказателства за това.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. За да упражни адвокатът това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 ЗА. Такава уговорка фигурира в
представения договор за правна помощ и съдействие. Като съобрази чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. съдът намира, че в полза на адв. В. С.
следва да се заплати адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. (в
8
минимален размер за всеки от предявените искове - по 400 лева за всеки иск),
каквито се претендират, като е представен и списък за същите по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, че М. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. „********“ №
***, НЕ ДЪЛЖИ на „**********“ ООД - *******, с ЕИК *******, с адрес на
управление: гр. *******, бул. *********** № **, представлявано от В. Д. И. –
*******, сума от 347,96 лв. (триста четиридесет и седем лева и деветдесет и
шест стотинки), начислена за периода 01.06.2020г. - 01.12.2021г. главница за
***** услуги по клиентски № *******, както и сумата в размер на 92, 48 лв.
(деветдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), начислена лихва за
периода 01.06.2020г.-01.12.2021г., за имот, находящ се в гр. *******, ул.
„********“ № ***.
ОСЪЖДА „*********“ ООД - *******, с ЕИК *******, с адрес на
управление: гр. *******, бул. ********* № **, представлявано от В. Д. И. -
******, ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул.
„********“ № ***, сумата в размер на 113 /сто и тринадесет/ лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА „*********“ ООД - *******, с ЕИК *******, с адрес на
управление: гр. *******, бул. ********* № **, представлявано от В. Д. И. -
********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Ф. С. - САК, с ЕГН: **********,
сумата от общо 800 /осемстотин/ лева адвокатско възнаграждение, дължимо
на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
9