№ 47
гр. Плевен, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500862 по описа за 2022 година
С решение №***69 от 27.10.2022 г. по гр.д. №98/2022 г. Плевенски
Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ предявените от Д. И. И., с ЕГН **********, с адрес в
гр.Д., ул.“***” №*** искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД за осъждане на ответника ЗД „***“ АД-гр. София, с ЕИК *** да заплати
на ищеца сума в размер на 1 000 лева, представляваща част от сума в размер
на 20 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от ПТП настъпило на
21.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1 000 лева, считано
от 21.07.2020 г. до окончателното плащане, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д. И. И., с ЕГН **********,
с адрес в гр.Д., ул.“***” №*** да заплати в полза на ЗД „***“ АД-гр. София, с
ЕИК *** сума в размер на 2 378.10 лева, представляваща сторените по делото
разноски
Недоволен от решението е останал Д. И. И. и е подал въззивна жалба
срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него
да бъде постановено друго, с което да бъде уважен частичния иск за сумата от
1 000 лева, ведно с лихвата за забава.
Въззивникът счита за безспорно установено, че водачът на лек
1
автомобил *** е нарушил чл.21 , ал.1 от ЗДП, тъй като преди удара се е
движел със скорост 98.78 км/час при разрешена скорост 90 км/час. Сочи, че
експертно е потвърдена защитната му теза, че ако лек автомобил *** се е
движел в рамките на разрешената за извън населено място скорост, ударът с
лек автомобил *** е щял да бъде със значително по-малък импулс, респ.
телесните му повреди са щели да бъдат избегнати или минимизирани.
Въззивникът сочи, че досъдебното производство е водено срещу двамата
водачи, като М.Б. е декларирал, че желае и на двамата да не се търси
наказателна отговорност. Счита, че прекратяването на досъдебното
производство не означава, че водачът на лек автомобил *** не е виновен и в
гражданскоправен смисъл. Акцентира върху това, че съгласно чл.45, ал.2 от
ЗЗД, вината се предполага.
Д. И. И. намира, че възражението на ответника за съпричиняване на
вредите е неоснователно, защото при страничен кос удар между двата
автомобила и при положение, че от ударния импулс седалките на лек
автомобил *** са се откършили, е без значение поставянето на
обезопасителен колан.
Въззивникът претендира присъждане на направените в двете инстанции
разноски. Моли в полза на адвоката му да бъде присъдено възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Препис от въззивната жалба е връчен на ЗД „***“ АД-гр. София на
18.11.2022 г., но в указания срок отговор не е депозиран.
С определение №1713 от 13.12.2022 г. Плевенски Окръжен съд е приел
въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането
ѝ.
В о.с.з. на 12.01.2023 г. процесуалният представител на Д. И. И. – адв.
М. е пледирал за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на
претендираното обезщетение, тъй като „основна“ вина за настъпване на ПТП
има водачът на другия автомобил, застрахован при ЗД „***“ АД-гр. София.
Въззивникът претендира присъждане и на разноските за двете инстанции,
съобразно списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
ЗД „***“ АД-гр. София е представило писмена защита, в която моли
жалбата да бъде оставена без уважение или алтернативно – да бъде уважена
частично – в съответствие с принципа за справедливост и предвид приноса
на ищеца за настъпване на вредите. Въззиваемото дружество претендира
направите във вр. с обжалването разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
***/24.07.2020 г. и план- схема към него, на 21.07.2020 г. около 16.40 часа
на път II-13, км 99+131 е станало ПТП, в което са участвали:
-участник 1 – лек автомобил *** с рег.№ *** – собственост на ОД на
2
МВР-Плевен, управляван от ищеца Д. И. И. и
-участник 2 – лек автомобил *** с рег. № *** – собственост на
„***“ЕООД-Плевен, управляван от И.П. И..
В протокола е отразено и между страните не е спорно, че и двата
автомобила-участници в ПТП са с валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД „***“ АД-гр. София.
Според протокола, при ПТП са пострадали водачът на ***то Д. И. И. –
с натъртвания на гръдния кош и пътникът в ***то М.Д.Б. – с фрактура на
дясна ключица и 3 ребра.
Според протокола, при ПТП са нанесени следните видими щети по
предната лява врата, задната лява врата, задния ляв калник и купето на ***то,
както и следните видими щети по предния капак, предните калници, предната
броня и решетка, предните фарове, предното обзорно стъкло, цялостната
предна част на купето на ***. Няма засегната нито една задна част на ***, а в
исковата молба се твърди, че *** е ударил със задната си лява част ***то.
Съгласно план-схемата, двата леки автомобила са се движили в
посока от гр. Искър към гр. Д. – ***то в дясната лента, а *** в лявата лента.
Водачът на ***то е навлязъл в лявата лента, където се е намирал *** и е
последвал удар между тях. В протокола е отбелязано, че причините за ПТП
са в процес на изясняване.
Не е спорно, че във вр. с процесното ПТП е било образувано досъдебно
производство №Д-1839/2020 г. по описа на Плевенска Районна
прокуратура. В обжалваното решение Плевенски Районен съд е посочил, че
му е служебно известно, че досъдебното производство е прекратено, тъй като
пострадалият при ПТП М.Д.Б. е „отказал да води наказателно пресладване
срещу Д. И. И.“. Плевенски Районен съд е посочил още, че в съответното
постановление от 01.03.2022 г. Д. И. И. е приет за виновен за ПТП, тъй като
е могъл да избегне удара. Въпросното постановление не е приложено като
доказателство в първоинстанционното производство.
Във въззивната жалба се твърди, че досъдебното производство е водено
срещу двамата водачи и че М.Д.Б. е пожелал да не се търси наказателна
отговорност и на двамата водачи. Липсват доказателства в подкрепа на тези
твърдения.
В исковата молба се твърди, че *** застигнал попътно движещото се
***, предприел маневра изпреварване и ударил със задната си лява част ***то.
Като причина за ПТП се сочат допуснатите от И.П. И. нарушения на
правилата за движение по пътищата, без те да се конкретизират. Не се
обяснява навлизането на ***то от дясната в лявата пътна лента.
В отговора ответникът твърди, че ищецът е причинил ПТП, защото е
нарушил чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДП, предприемайки престрояване в
лявата пътна лента или ляв завой, без да се убеди преди това, че с маневрата
няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Твърди още,
3
че ищецът е могъл да избегне удара, ако е оказвал постоянен контрол върху
управлявания от него автомобил и не е допуснал настъпването на конфликна
точка с изпреварващото го в момента друго МПС.
Ответникът счита, че ищецът е допринесъл за настъпване на телесните
си увреждания, тъй като при ПТП е бил без поставен предпазен колан.
За изясняване механизма на настъпване на ПТП е допусната
автотехническа експертиза, от заключението по която е видно, че от особено
значение в случая е в кой момент е възникнала опасност от конфликт между
***то и ***. Точният отговор на този въпрос зависи от поведението на водача
на ***то преди промяната в направлението на неговото движение. Ищецът
обаче не е направил твърдения в исковата молба, нито е дал обяснения по
каква причина е навлязъл от дясната лента в лявата лента; намалил ли е
скоростта на движение преди това навлизане; ако е целял да завие на ляво
към земния път, подал ли е ляв мигач; как е възприел траекторията и
скоростта на движещия се зад него Ситроен и пр. Липсата на данни в тази
посока е констатирана от ВЛ инж. Веселин И., поради което в заключението
си той е разгледал няколко възможни хипотези.
Според ВЛ, *** се е движел в лявата лента със скорост 98.78 км/час,
като навлизането му от полагащата му се дясна лента в лявата лента е станало
преди ***то да промени направлението си в същата посока. Иначе казано –
*** е бил видим за водача на ***то чрез огледалата за обратно виждане като
изпреварващ го и той е имал техническата възможност да пропусне *** и
след това да предприеме промяната в направлението на движение на ***то,
т.е. да предотврати ПТП. Тук е мястото да се каже, че движението на *** със
скорост над 90 км/час само по себе си не означава, че неговият водач има
вина за настъпване на ПТП. Не всяко нарушение на правилата за движение е
релевантно, а само това, което предпоставя или способства за реализиране
механизма на ПТП.
Ако се приеме, че е налице директно отклоняване на ***то от дясната
към лявата лента, то за водача на *** е възникнала внезапна опасност и той е
разполагал единствено с възможността да предприеме спиране, но не и да
спре преди удара, независимо дали се е движел с разрешената или с
превишена скорост. ВЛ е заключило, че при движение със скорост 90 км/час
и аналогични действия за спиране на водача на ***, не е могло ***то да
напусне коридора на *** и удар е щял да настъпи с по-малки деформации на
МПС и с по-малки стойности на ударния импулс за всяко от МПС. Как точно
обаче това е щяло да се отрази на предотвратяването или минимизирането на
телесните увреждания на ищеца не става ясно от заключението.
Ако се приеме, че преди да промени направлението на движението на
***то, неговият водач само е намалил скоростта на движението му, то за
водача на *** са били видими само стоп светлините на ***то. В този случай
водачът на *** е следвало да възприеме движещото се пред него *** като
намаляващо скоростта си, но не и като спиращо, а още по-малко като
4
завиващо наляво. Може да се приеме, че е била налице хипотетична
опасност за водача на ***, с оглед неясното поведение на водача на ***то – не
се знае защо намалява/спира.
Ако се приеме, че водачът на ***то преди да промени направлението
на движението си е намалил скоростта на движението си посредством
използване на спирачната система и е подал ляв мигач, за водача на *** са
били видими и стоп светлините, и мигача, т.е. той е следвало да възприеме
движещото се пред него МПС като спиращо с цел завой наляво. В този случай
е налице реална опасност от конфликт между двата автомобила, поради
пресичане на траекториите им на движение.
Дали поради внезапната, хипотетичната или реалната опасност, водачът
на *** е предприел спиране преди удара с ***то, доказателства за което са
отложените на пътя спирачни следи и намаляването на първоначалната
скорост на движение на *** – от 98.78 км/част тази скорост към
първоначалния момент на удара с ***то вече е 76.44 км/час.
ВЛ е заключило, че в хипотезата на реална опасност и при положение,
че ***то се е движело със скорост между 48.9 км/час и 53.96 км/час, за водача
на *** е имало техническата възможност да предприеме спиране и да спре
преди мястото на удара.
По делото не стана ясно с каква скорост се е движело ***то преди
водачът му да промени траекторията му на движение, както и дали
отклонението от дясната към лявата лента посредством завъртане на волана е
директно или преди това водачът на ***то е намалил скоростта на
движението му посредством използването на спирачната система и/или е
подал ляв мигач. Изцяло в тежест на ищеца е било да заяви и докаже своето
поведение на пътя, тъй като то има значение за установяване механизма на
настъпване на ПТП, респ. за ангажиране отговорността на водача на другия
автомобил и неговия застраховател.
При така установеното от фактическа страна, Плевенски Районен съд
правилно е приел, че не е доказано водачът на *** да е виновен за
настъпването на процесното ПТП, т.е. неговият застраховател да носи
отговорност за претърпените от ищеца вреди. Този извод се споделя от
Плевенски Окръжен съд, като в допълнение към него следва да се каже, че не
е доказан конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП и ролята
на всеки от водачите на двата автомобила в реализацията на този механизъм.
Релевантно в т.вр. е възражението на застрахователното дружество,
съдържащо се в отговора на исковата молба, че без да е установен механизма
на ПТП, не може да се направи извод кой от участниците е действал
противоправно, а без да е установено противоправно поведение, не може да
се приложи презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД, доколкото вината
представлява субективно отношение към определено противоправно
поведение или резултат.
5
При положение, че липсва един от елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно конкретно противоправно поведение на
водача на застрахования при ЗД „***“ АД-гр. София лек автомобил Ситроен,
между което поведение и настъпването на ПТП да има пряка причинно-
следствена връзка, е безпредметно обсъждането на наличието или липсата на
останалите елементи от фактическия състав.
Плевенски Окръжен съд намира, че не се доказа движението на *** със
скорост 98.78 км/час при изпреварване на ***то само по себе си да е
предпоставило или способствало за настъпване на ПТП. Не се доказа, че ако
*** се беше движил с 90 км/час, телесните увреждания на въззивника щяха да
бъдат избегнати или минимизирани по конкретен начин. Плевенски Районен
съд не е счел, както твърди въззивника, че щом е прекратено наказателното
преследване, не следва да се носи и гражданскоправна отговорност. В
обжалваното решение е направен самостоятелен извод, който се споделя от
въззивната инстанция, че искът е неоснователен, защото събраните
доказателства не сочат като виновен за ПТП водача на ***.
В заключение – обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
При този изход на спора по същество, Д. И. И. следва да заплати в полза
на ЗД „***“ АД направените във въззивното производство разноски за адв.
възнаграждение. Последното няма основание да бъде редуцирано на
основание чл.78, ал.5 от ГПК, защото е договорено в минималния размер по
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. – 400 лв., върху които се начислява
ДДС – 20 % и така се получава 480 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №***69 от 27.10.2022 г. по гр.д. №98/2022 г. по описа на Плевенски
Районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д. И. И., с ЕГН:
**********, с адрес в гр.Д., ул.“***” №*** да заплати в полза на ЗД „***“
АД-гр. София, с ЕИК: *** сумата от 480 лв., явяваща се направени във
въззивното производство разноски за адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7