№ 490
гр. Бургас, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Мила Г. Д.а
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20252100500593 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано
по повод въззивна жалба вх.№6906/17.02.2025г., подадена от П.В.Д., ЕГН
**********, чрез адв. Ана Панайотова, срещу решение №238/04.02.2025г.,
постановено по гр.д.№7383/2023г. по описа на Районен съд- Бургас.
С горецитираното решение, съдът е постановил, че изнася на публична
продан, на основание чл. 348 ГПК, следния допуснат до съдебна делба
недвижим имот: Апартамент с идентификатор 07079.501.58.1.56 по КККР, на
гр. Бургас, одобрени със Заповед РД - 18 - 9 от 30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с
площ от 41,46 кв. м., с предназначение: Жилище, апартамент, при граници: на
същият етаж: 07079.501.58.1.57, 07079.501.58.1.55; под: самостоятелен обект с
идентификатор 07079.501.58.1.50, над обекта: самостоятелен обект с
идентификатор 07079.501.58.1.62, разположен в сграда с идентификатор:
07079.501.58.1, с адрес на имота: ***, ведно със следните прилежащи части:
избено помещение № 56 с площ от 3,50 кв. м., както и 0,858 % ид. ч. от общите
части на сградата, между съделителите при квоти: ½ ид. ч. за В. Д. Д., ЕГН:
********** и ½ ид. ч. за П.В.Д., ЕГН ********** с адрес ***.
Със същото решение, съдът е постановил получената от проданта сума
да бъде разпределена от съдебния изпълнител между горните съделители и
при посочените квоти.
Съдът е осъдил П.В.Д., да заплати на В. Д. Д., сумата от 1997 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежавА.та от В.
Д. Д. ½ ид. ч. от правото на собственост върху делбения имот, за периода от
13.09.2023 г. до 12.05.2024 г., като е отхвърлил иска за разликата над
1
уважения размер от 1997 лева, до предявения от 3150 лева, на основание чл.
31, ал. 2 ЗС.
Съдът е осъдил В. Д. Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Бургас, държавна такса в размер на 1698,40
лева на основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
С цитираното решение, съдът е осъдил П.В.Д. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас държавна такса
в размер на 1698,40 лева, на основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Съдът е осъдил П.В.Д. да заплати на В. Д. Д., сумата от 801,80 лева, на
основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
С жалбата се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен акт,
като се излагат съображения за неправилност и необоснованост. Твърди се, че
в постановеното решение не се посочвала първоначалната цена за публичната
продан на недвижимия имот, което създавало условия за несигурност в
потенциалните купувачи, нарушаване принципа на публичност и прозрачност,
както и загуба на конкурентоспособност на имота. Посочва се, че поради
липсата на прозрачност, участниците в публичната продажба не разполагали с
необходимата информация, за да защитят своите интереси, да предвидят
резултатите и да формират оценка за риска. Подчертава се, че определянето на
първоначалната цена следвало да бъде основано на експертна оценка,
установяваща реалната стойност на имота.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и делото да бъде
върнато на РС – Бургас с указания да посочи началната цена на публичната
продан на делбения имот.
В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва изцяло. Навеждат се доводи за нередовност на
въззивната жалба, поради което следвало да бъде оставена без разглеждане,
респективно, отхвърлена като неоснователна. Посочва се, че тъй като жалбата
била бланкетна, в същата не се посочвали конкретни основания за обжалване
на решението и липсвал формулиран петитум, което препятствало
организиране защитата на насрещната страна. Твърди се злоупотреба с
процесуални права. Подчертава се, че въззивницата навеждала доводи
единствено относно липсата на първоначална цена за публичната продан на
недвижимия имот. Излага се становище, че по своя характер, публичната
продан на делбен имот не представлявала изпълнителен способ за събиране на
парично вземане, а начин за осребряване на неподеляемо имущество с цел
разпределяне паричната равностойност между съделителите съобразно
делбените им квоти. Подчертава се, че действителната стойност на изнесения
на публична продан имот била от значение само за определяне стойността на
дяловете и длъжимите от съделителите държавни такси за производството.
Пояснява се, че оценката на имота и началната цена, следвало да се определят
с помощта на вещо лице в производството пред съдебния изпълнител (чл.484,
ал.1,т.4 и чл.485 от ГПК). Отбелязва се, че тъй като в този случай делбата се
извършвала с приключването на публичната продан, в която може да участва
всеки от съделителите и да изкупи имота при условията на чл.354 от ГПК, то
реалната пазарна цена се определяла в това производство (т.8 от ТР№1/2024г.
на ОСГК на ВКС). Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез
извършената по делото експертиза.
2
Иска се отхвърляне въззивната жалба като неоснователна и
потвърждаване първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на строените по делото разноски.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата
инстанция.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в законна сила решение по първата фаза на делбата е допусната
делба на следният недвижим имот: Апартамент с идентификатор
07079.501.58.1.56 по КККР, на гр. Бургас, одобрени със Заповед РД - 18 - 9 от
30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 41,46 кв. м., с предназначение:
Жилище, апартамент, при граници: на същият етаж: 07079.501.58.1.57,
07079.501.58.1.55; под: самостоятелен обект с идентификатор
07079.501.58.1.50, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор
07079.501.58.1.62, разположен в сграда с идентификатор: 07079.501.58.1, с
адрес на имота: ***, ведно със следните прилежащи части: Избено помещение
№ 56 с площ от 3,50 кв. м., както и 0,858 % ид. ч. от общите части на сградата,
между съделителите и при квоти: ½ ид. ч. за В. Д. Д., и ½ ид. ч. за П.В.Д..
В първото заседание по извършване на делбата ищецът В. Д. Д. е
предявил по реда на чл. 346 от ГПК претенция по сметки срещу ответницата
П.В.Д., с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за заплащане на сумата от 3150
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежавА.та
от ищеца ½ ид. ч. от правото на собственост върху делбения имот за периода
от 13.09.2023 г. до 12.05.2024 г.
По делото са представени нотариална покА. и разписка за връчени
книжа от ищеца до ответницата за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на процесния имот, редовно връчена лично на ответницата по
делото на 12.09.2023 г.
В първото заседание по извършване на делбата или в следващото го
съдебно заседание ответницата не е взела становище по предявената от ищеца
претенция по сметки, но с отговора на исковата молба е направила искане за
възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 1, а в условията на евентуалност по
реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
По делото е допусната съдебно –техническа експертиза, вещото лице по
която е заключило, че апартаментът е реално неподеляем при определените за
съделителите квоти в съсобствеността. Пазарната цена на апартамента, ведно
с избеното помещение и ид.ч. от общите части на сградата възлиза на 93920 лв
без ДДС, при следните квоти: ½ ид.ч. за В. Д. Д. – 46960 лв., и ½ ид.ч. за
П.В.Д. – 49960 лв.
С определение от открито съдебно заседание, проведено на 17.09.2024г.
е допусната повторна съдебно-техническа експертиза. Според заключението
на вещото лице С. Р. допуснатият до делба апартаментът е реално неподеляем
при определените за съделителите квоти. Пазарната цена на апартамента,
ведно с избеното помещение, ид.ч. от общите части на сградата и ид.ч. от
право на строеж с учредено пожизнено право на ползване върху ½ ид. ч. имота
възлиза на 84920 лева. Вещото лице е установило, че средната месечна
пазарна наемна цена на имота е 500 лв., а стойността на наема за ½ ид. ч. от
имота за периода от 13.09.2023 г. до 12.05.2024 г. възлиза на 1997 лева.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и
3
допустимостта на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 ГПК
не установи съществуването на пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе
пред вид установените факти и обстоятелства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение в обжалваната
част е правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Производството е висящо само по отношение на способа, чрез който да
бъде извършена делбата и по-конкретно непосочване на цената, от която да
започне публичната продан. По отношение на претенциите по сметки
решението не е обжаелвано.
Следва да се посочи, че с приемането на новия ГПК, в сила от 01.03.2008
г. бе въведено ограниченото въззивно обжалване. Съгласно императивната
норма на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по неговата допустимост – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Това означава, че
в решаващата си дейност въззивният съд следва да се ограничи до преценка
на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а на
неговата правилност- само по посочените в жалбата конкретни доводи за
неправилност на това решение. Служебно въззивният съд проверява
правилността на решението само по отношение на приложението на
императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е
в обществен, а не в личен интерес и поради това не може да зависи от волята
на страните. Само в този случай диспозитивното начало и състезателността
като доминиращи принципи на гражданско-процесуалното право следва да
отстъпят пред принципа на служебното начало.
Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на
решението поради неправилно приложение на императивни
материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на
решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба
конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях
твърдения и искания на жалбоподателя. Тези пороци се извеждат от
съдържанието на обжалваното решение, с което страната е запозната още с
връчването на препис от това решение и е имала гарантирА. от закона
възможност в срока за въззивно обжалване да организира защитната си теза в
пълнота и конкретика.
Макар съгласно чл.260, т.3 от ГПК въззивната жалба да следва да
съдържа „указание в какво се състои порочността на решението”, липсата на
указание относно порочността на решението не прави тази жалба нередовна и
съответно не е основание за оставянето й без движение и последващото й
връщане /по аргумент от чл.262, ал.1 и 2 от ГПК/. Бланкетната въззивна жалба
е редовна и допустима. Както бе посочено по-горе по такава бланкетна жалба
въззивният съд следва да се произнесе само по валидността и допустимост на
първоинстанционното решение и по правилното или неправилно приложение
на императивни материалноправни норми.
В процесния случай делбеният имот е неподеляемо жилище, поради и
което имотът се изнася на публична продан, като не са налице основанията за
изключение от правилото на чл.348 ГПК.
По единственото оплакване във въззивната жалба относно липсата на
първоначална цена на имота в диспозитива на съдебното решение, настоящият
състав намира следното:
4
На първо място следва да се посочи, че нормата на чл.348 ГПК не
изисква съдът да посочи в диспозитива на решението цена на делбения имот,
който следва да бъде изнесен на публична продан. С решението, с което се
постановява изнасяне на имота на публична продан се формира сила на
пресъдено нещо досежно способа, чрез който се извършва делбата. Правото да
се иска публична продан може да се упражни от всеки съделител,
изпълнителен лист може да бъде издаден на всеки един от съделителите,
независимо дали вече е издаден такъв по искане на друг съделител. Това води
след себе си и правото всеки един от тях да иска образуване и водене на
особено изпълнително производство. Всички последващи действия в
изпълнителното производство са по реда на Глава четиридесет и трета от ГПК
и нямат разлика с изпълнение върху недвижим имот по общото изпълнително
производство. Оценка на имота в производството по съдебна делба е
необходима на съда единствено при определяне на размера на дължимата
държавна такса за извършване на делбата по реда на чл.355 от ГПК върху
стойността на дяловете, но не е определяща за извършването на публичната
продан и това е напълно естествено. Оценката в съдебното производство се
определя в началото на втората фаза на делбата, делбените производство
често имат голяма продължителност във времето, което в житейски план би
довело до неактуалност на тази цена към момента на издаване на
изпълнителния лист и провеждането на самата публична продан. Така или
иначе според нормите на ГПК, съдебният изпълнител е длъжен да направи
опис на актуалното състояние на имота и да изготви нова актуална пазарна
оценка на имота – чл.485 ГПК, което е гаранция, че няма да бъдат накърнени
интересите на съделителите.
Поради изложените съображения, настоящата инстанция намира
въззивната жалба за неоснователна, а решението на районния съд в
обжалваната част за правилно и законосъобразно, поради което същото следва
да бъде потвърдено.
Съдът констатира, че по делото не е сърана дължимата държавна такса
за въззивно обжалване. При обжалване на съдебно решение в частта по
извършване на делбата, съделителят дължи заплащането на държавна такса в
размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното
производство по аргумент от чл.8 и чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Следователно на основание
чл.77 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати д. такса в размер
на 849.20 лв, представляваща половината от 1698.40 лв.
Предвид изхода от делото, в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски в размер на 4100 лв., за които има доказателства за заплатен по
банков път адвокатски хонорар.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 238/04.02.2025г по
гр.д. №7383/2023г на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА П.В.Д., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати по сметка на
Окръжен съд Бургас д.такса за въззивно обжалване в размер на 849.20 лв.
5
ОСЪЖДА П.В.Д., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на В. Д. Д.,
ЕГН: ********** с адрес: *** сумата от 4100 лева, представляваща заплатен
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6