РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Карлово, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20225320101250 по описа за 2022 година
Производството е по искове с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК и
чл. 149, ал. 2 от СК.
Ищците – А. Т. К. и Д. Т. К., действащи лично и със съгласието на своя
баща и законен представител - Т. Г. К. твърдят, че ответницата е тяхна майка.
С баща им били разделени от около 10 години, като от тогава същата не е
изплащала никаква издръжка на никого от тях. От момента на раздялата на
родителите им, грижите по отглеждането и възпитанието поел само баща им.
Ответницата не давала никакви средства за издръжка, както и не им е
купувала и изпращала подаръци за празници и рождени дни. В момента баща
им не можел да си намери постоянна работа, а доходите, които получавал
трудно покривали разходите свързани с нас. А. Т. К. бил ученик в *** клас в
ПГ „******“ гр.С.. За подготовката за тази учебна година били направени
разходи в размер на 300 лв. за закупуване на учебници, учебни помагала,
раница, дрехи, спортни екипи, обувки и др. Допълнително всеки ден имал
разходи за закуски, напитки и др. в размер на около 10 лв. Д. Т. К. била
ученик в ** клас в ПГ „******“ гр.С.. За подготовката за тази учебна година
били направени разходи в размер на около 250 лв. за закупуване на учебници,
1
учебни помагала, раница, дрехи, спортни екипи, обувки и др. Допълнително
всеки ден имала разходи за закуски, напитки и др. в размер на около 10 лв. С
оглед бързото им израстване на всеки няколко месеца баща им давал около
300-400лв. за всеки един от тях за закупуване на нови дрехи, обувки,
маратонки и др. Двамата имали ежемесечни разходи за телефони, интернет и
др. Само баща им поемал всички разходи свързани с тях, както и разходите за
домакинството им. За издръжката на всеки един от тях били необходими
средства в размер на около 500лв. месечно, които баща им не можел сам да
осигури. Считат, че ответницата, като тяхна майка е длъжна да участва в
издръжката им. Същата била в трудоспособна възраст, реализирала доходи,
нямала други деца, за които да се грижи.
МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което да на основание чл.143,
ал.2 от СК, да осъди С. Й. Ч. да заплаща месечна издръжка на децата си, както
следва: на А. Т. К., действащ лично и със съгласието на своя баща и законен
представител Т. Г. К., месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба до настъпването на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане, и на Д. Т. К.,
действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител Т. Г.
К., месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпването на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа й до окончателното плащане.
МОЛЯТ съда, на основание чл.149, ал.2 от СК да осъди С. Й. Ч. да
заплати на децата си, както следва: на А. Т. К., действащ лично и със
съгласието на своя баща и законен представител Т. Г. К., месечна издръжка в
размер на 250лв., считано от 26.09.2021г. до подаване на исковата молба и на
Д. Т. К., действаща лично и със съгласието на своя баща и законен
представител Т. Г. К., месечна издръжка в размер на 250лв., считано от
26.09.2021г. до подаване на исковата молба. Претендират за направените по
делото разноски.
В открито съдено заседание, проведено на 18.01.2023г., ищците
уточняват, че желаят сумите по издръжката да им се изплащат чрез пощенски
запис.
2
Ответникът – С. Й. Ч., представлявана в производството от назначения
й по реда на чл. 47 от ГПК особен представител в лицето на адв. А. Ц., намира
предявения иск за допустим, но оспорва същия, като неоснователен по
отношение размера на исканата издръжка. Твърди, че видно от представените
с исковата молба доказателства, безспорен бил фактът, че ответникът е майка
на двете деца - А. Т. К., навършил *** години, ученик в ****-ти клас в ПГ
„***.******” - С. и Детето Д. Т. К., навършило *** години, ученик в ***-ти
клас в същото училище. Безспорно е, че всеки един от родителите,
независимо дали са разделени или не, следва да полага грижа за децата си.
Безспорно е, че ответницата в качеството си на майка на ищците също следва
да полага грижи. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат
под внимание възраст, образование, здравословно състояние и други
обстоятелства, които са от значение за конкретния случай. В настоящият
случай не се доказват обстоятелства, които да обосновават исканият размер
претендираната издръжка за двете деца. От посоченото в исковата молба,
както и от представените доказателства, счита, че не са налице основания за
определяне размера на издръжката на двете деца от по 300 лева. Предвид
обстоятелството, че издръжката е свързана с минималната работна заплата, то
издръжката за двете деца следва да е от по 177.50 лева. Липсват доказателства
дали за минал период ответницата е заплащала издръжка за децата, или не.
Считам, че за минал период - една година назад от датата на завеждане на
настоящия иск, следва да се определи издръжка също в размер на
минималната такава за страната – от по 177.50 лева за всяко дете.
Моли съда, да се произнесете с решение, с което по предявеният на
основание чл.143, ал.2 от СК иск, определи издръжка на двете деца в размер
от по 177.50 лева, като над този размер до предявените 300 лева, искът бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, а по предявения на основание
чл.149 от СК иск, определи издръжка на двете деца в размер от по 177.50
лева, като над този размер до предявените 250 лева, искът бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Моли, с решението да й се присъди
възнаграждение за особен представител.
След преценка на доказателствата по делото във връзка с изложените
становища, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
3
Установява се от представеното удостоверение за раждане, съдържащо
се на лист 7 от делото, че непълнолетното дете Д. Т. К. е родена на ******г. с
ЕГН **********, като негови родители са: майка - С. Й. Ч. и баща - Т. Г. К..
Видно от издадените служебни бележки от ПГ „**********“ – гр. С.,
изх. № 1287/13.09.2022г. и № 1288/13.09.2022г., А. Т. К. е ученик в ****ти
клас, а Д. Т. К. е ученичка в *****-ти клас за учебната 2022/2023г.
Установява се от представените копия на лична здравно-профилактична
карта, че на децата са проведени имунизации и реимунизации, както и
профилактични прегледи, при които не са установени патологични изменение
Разпитания по делото свидетел, осигурен от ищцовата страна –А.В.П.,
баба на децата по бащина линия твърди, че синът й има две деца - момиче на
*** години и момчето на ****години. Двете деца учат в „*****“, момичето в
***, а момчето в *** клас. Твърди, че живеела заедно със синът й и внуците, в
едно домакинство. Майката на децата не живеела заедно с бащата, двамата
били разделени от 11-12 години. За този период майката не е изплащала
издръжка на децата. Основно за тях се грижел бащата, а тя също помагала.
Месечно разходите на децата били доста - за обувки, за учебници, за дрехи, за
храна в училище. На няколко пъти момичето се разболявало, проблеми с
бъбреците, поради което ходели в по болници в П., където лежала заедно с
детето. Във връзка с това давали средства за пътуване и за лекарства. Твърди,
че за децата се закупували учебници и помагала, на стойност между 80 – 100
лева, за всяко дете по отделно. Ежедневно им давали пари за училище - от по
10 лева на дете за целия ден, но когато нямала, давала им по-малко. Бащата
работел във „***“, но го съкратили през 2012г. От десетина години същият
започнал работа в строителството. Отделно имал братовчеди в Англия и
периодично ходел да работи там, не за постоянно, а за около 2-3 месеца през
годината. Твърди, че майката на децата била в Германия, нямали връзка с нея,
въобще не общували, незнаели неин адрес или телефон. Понякога писала на
децата, но въобще не ги търсела. Имало период по 4 години да не си идва,
както и да не праща пари на децата. Твърди, че същата пращала пари на
майка си и когато децата отидат при баба си по майчина линия (което се
случвало един път в месеца), същата им давала малко пари, като повечето си
ги оставяла за нея. Децата се ядосвали за това нещо, защото им давала по 20
или 30 лева и то, когато тя ги извика.
4
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Относно иска по чл. 143 от СК:
При изложените обстоятелства, искът за присъждане на издръжка по чл.
143 от СК е основателен. Безспорно е обстоятелството, че ответникът е
длъжен да дава издръжка за детето си. От събраните доказателства, съдът
приема за безспорно доказано по делото, че родителите на децата не живеят
заедно. От приетите гласни доказателства се установи, че към настоящия
момент непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето - А.
Т. К. и детето - Д. Т. К. се полагат от бащата, подпомаган от бабата по бащина
линия, а майката се е дезинтересирала и пребивава в чужбина.
Безспорно е, че децата се нуждаят от средства за издръжка за храна и
облекло. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на дете над
обичайните такива за неговата възраст, както и данни, дете да има сериозни
здравословни или други проблеми, които да обосновават по-висок размер на
издръжката. Не се събраха данни ответницата да е в обективна невъзможност
да дава издръжка, поради заболяване или други причини. По отношение
доходите на родителите, по делото не се събраха писмени доказателства за
налични трудови правоотношения и конкретен размер на реализирани
месечни доходи.
Отчитайки присъщите нужди на децата за нормалното задоволяване на
нуждите им и с оглед възрастта на същите, съдът намира, че е необходима
сума за издръжка за всяко дете е в размер на 400.00 лева, като участието на
ответницата следва да бъде в размер на 250.00 лева, а бащата да участва в
издръжката със сумата от 150.00 лева. Съда счита, че бащата следва да
участва с по-малък дял в определената издръжка, тъй като се отчита факта, че
към настоящи момент само той се грижи за възпитанието и отглеждането на
децата и поемане непосредствените им ежедневни разходи, като заплащането
на по-голяма издръжка, би му създало особено затруднение.
Съдът приема, че майката следва да участва в определената за децата
издръжка с по-голям дял, отчитайки факта, че същата не дължи издръжка на
други лица по закон, както и че не полага непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието на децата си. По делото не се ангажираха
доказателства, родителите да са в нетрудоспособна възраст, като в този
5
смисъл същите са в трудоспособна възраст и могат да работят допълнително,
за да осигурят средства необходими за едно домакинство и за издръжката на
децата си.
При всички тези обстоятелства, съобразявайки нуждите на децата и
възможностите на родителите, съдът счита че искът е основателен, но до
размера от 250.00 лева. За разликата над посочения размер, искът следва да се
отхвърли, като неоснователен. Издръжката следва да се присъди от подаване
на иска - 29.09.2022г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава от датата
на падежа до окончателното плащане.
Относно иска по чл. 149 от СК:
Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година
преди завеждане на иска, а в случая се търси за периода от 29.09.2021г. до
датата на завеждане на исковата молба – 29.09.2022г. в размер от 250.00 лева.
По делото се събраха категорични доказателства, от които се установи, че
ответницата не е осигурявала издръжка на децата си през процесния период.
В тази връзка са и приетите свидетелски показания. Това обстоятелство
навежда до извода, че майката не е полагала грижи за децата си и не е
осигурявала необходимото, с оглед нуждите им. Издръжка на дете не се
изразява само в парично стойност, а същата може да бъде под формата на
храна, дрехи, обувки и други, за които не се ангажираха доказателства,
същата да е осигурявала. Предвид изложеното, съдът приема, че през исковия
период ответницата не е изпълнявала задължението си за издръжка. Същата
се е дезинтересирала от децата, заминала е в чужбина и към момента
пребивава там. В този смисъл, съдът счита за основателно искането на
ищците за издръжка за периода от една година назад, преди предявяване на
исковата молба. Ето защо, съдът счита предявения иск за процесния период е
основателен в претендирания размер, поради което следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Разноски по делото се претендират само от ищеца, поради което на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, такива следва да й се присъдят съобразно
уважената част от иска в размер от 500.00 лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника
6
да заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху определените издръжки в
размер на 470.00 лева, изчислена върху 11-месечните платежи за
определената издръжката на детето А. Т. К., навършващ пълнолетие през
2023г. и върху 36-месечните платежи за определената издръжката на детето
Д. Т. К. както и разноски, представляващи - изплатената от бюджета на съда
сума, представляваща възнаграждение за представителство на ответника в
производството, по реда на чл. 47 от ГПК в размер на 150.00 лева или обща
сума в размер на 620.00 лева.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, в
частта му относно издръжката.
По отношение на назначения особен представител, следва да се
разпореди да се издаде РКО за определеното му възнаграждение за
представителство на ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК, в
размер на 150.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 143 от СК, С. Й. Ч. от с. К. ж.к. „*****“
бл.***** с ЕГН ********** да заплаща на детето си А. Т. К. с ЕГН
**********, като непълнолетно, действащо със съгласието на своя баща и
законен представител Т. Г. К. ЕГН **********, двамата от гр. С., ул. „******,
месечна издръжка в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 29.09.2022г. и дължима до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 250.00 лева
до пълният предявен размер от 300.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 149 от СК, С. Й. Ч. от с. К. ж.к. „*****“
бл.***** с ЕГН ********** да заплаща на детето си А. Т. К. с ЕГН
**********, като непълнолетно, действащо със съгласието на своя баща и
законен представител Т. Г. К. ЕГН **********, двамата от гр. С., ул. „******,
месечна издръжка в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, за периода от
29.09.2021г. до 29.09.2022г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
7
вноска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143 от СК, С. Й. Ч. от с. К. ж.к. „*****“
бл.***** с ЕГН ********** да заплаща на детето си Д. Т. К. ЕГН **********,
като непълнолетно, действащо със съгласието на своя баща и законен
представител Т. Г. К. ЕГН **********, двамата от гр. С., ул. „******, месечна
издръжка в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 29.09.2022г. и дължима до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 250.00 лева до
пълният предявен размер от 300.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 149 от СК, С. Й. Ч. от с. К. ж.к. „*****“
бл.***** с ЕГН ********** да заплаща на детето си Д. Т. К. ЕГН **********,
като непълнолетно, действащо със съгласието на своя баща и законен
представител Т. Г. К. ЕГН **********, двамата от гр. С., ул. „******, месечна
издръжка в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, за периода от
29.09.2021г. до 29.09.2022г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. Й. Ч. от с. К. ж.к.
„*****“ бл.***** с ЕГН ********** да заплати на Т. Г. К. ЕГН **********, в
качеството му на баща и законен представител на непълнолетните деца - А. Т.
К. с ЕГН ********** и Д. Т. К. ЕГН **********, тримата от гр. С., ул.
„******, направените по делото разноски в размер на 500.00 лева, съобразно
уважената част от иска.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъде преведени чрез пощенски запис.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, С. Й. Ч. от с. К. ж.к.
„*****“ бл.***** с ЕГН ********** да заплати по бюджета на ВСС, по
сметка на РС - Карлово държавна такса и разноски общо в размер на 620.00
лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат А. Ц. Ц. да се издаде РКО за сумата от
150.00 лева, от бюджета на съда, представляваща възнаграждение за
8
представителство на ответника в производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., в
двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание, проведено на
18.01.2023г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен срок, считано
от 01.02.2023г.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9