№ 108
гр. Враца, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно
гражданско дело № 20211400500381 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№269225/30.06.2021г. по описа на Районен съд
– Враца, подадена от В. В. С. и Н. П. В., и двете от гр. Враца срещу решение
№260352/08.06.2021г. постановено по гр.дело №401/2021г. по описа на Районен съд –
Враца, с което е признато за установено по отношение на тях двете и П. В. Й., че В. С.
С. от гр. Враца не дължи поради погасяването им по давност сумата в размер на 723.53
лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от увреждането – 26.12.1997г., до окончателното й изплащане, обективирана в
изп.лист издаден на 26.03.2002г. по НОХД №137/1998г. на Берковския районен съд,
въз основа на който е образувано изп.дело №149/2011г. по описа на ДСИ при Районен
съд – Монтана, в това число и присъдените в тяхна тежест съдебно – деловодни
разноски в размер на 317.34 лв.
Излагат се съображения, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй
като е предявен установителен иск за доказване, че задължението установено с влязло в
законна сила решение на съда за което има и издаден изп.лист, не съществува.
Жалбоподателките изхождат от разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, според която дори и да е
налице погасителна давност съгласно сочената норма, то единствено се погасява
1
възможността за принудителното им събиране.
Навеждат се и доводи, че обжалваното решение на районния съд е неправилно,
тъй като за да е налице недължимост на сумата по изп.лист е следвало тя да е погасена
чрез изплащане, опрощаване или друг способ, за какъвто няма подобни
твърдения.Изтъква се, че липсата на плащане през определен период от време не е сред
фактите, които могат да доведат до погасяване на задължението.
Твърди се, че по изп.дело 322/2002 г. по описа на ДСИ при Районен съд –
Враца с постановление за възлагане влязло в законна сила на 05.05.2004г. на
взискателя по изп.дело/наследодател на жалбоподателките/ В. П. В. е бил възложен лек
автомобил "АУДИ" с рег.№В***АХ, принадлежащ на В. С. С. на стойност 2400.00 лв.
Поддържа се, че ищеца по делото за този автомобил е бил подал жалба, тъй като е бил
изчезнал и на взискателя В. В. нито е получил лекия автомобил, нито някакви пари за
него. В тази връзка се иска от въззивния съда да издаде съдебно удостоверение в полза
на жалбоподателките, което да послужи пред ОД на МВР – Враца за да се снабдят с
друго удостоверение, по силата на което да е видно дали е подавана жалба или сигнал
до полицията или прокуратурата за откраднат лек автомобил марка "Ауди" с рег.
№В***АХ, собственост на В. С. С..
Поддържа се, че погасителната давност за вземането е била прекъсната от
започване на изпълнителния процес по изп.дело №149/2011г. при ДСИ при Районен
съд – Монтана с молбата за образуването му, в която са били налице искания за
извършване на изпълнителни действия.Излагат се подробни теоретични съждения
относно давността в изпълнителния процес.
Изтъкват се и съображения, че от представените по делото удостоверения
изп.дело №149/2011г. е висящо и не е прекратено, както и че по същото дело не е
настъпила перемпция. Поддържа се, че изложените съображения не са били обсъдени
от първоинстанционния съд, поради което това е довело до постановяването на един
неправилен съдебен акт, който жалбоподателките искат да бъде отменен със законните
последици от това.
Съдът намира, че е основателно и искането за издаване на съдебно
удостоверение на жалбоподателките В.С. и Н.В., което да послужи пред ОД на МВР –
Враца за да се снабдят с друго удостоверение, по силата на което да е видно дали е
подавана жалба или сигнал до полицията или прокуратурата за откраднат лек
автомобил марка "Ауди" с рег.№В***АХ, собственост на В. С. С..
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна В. С. С. уведомен чрез
пълномощника си адв. С.К. не е депозирал становище по жалбата.
В срока за обжалване на първоинстанционното решение е депозирана и
въззивна жалба с вх. №269395/09.07.2021г. по описа на Районен съд – Враца от
ответницата П. В. Й. от с.***, община Луковит, област Ловеч, чрез пълномощника й
2
адв. В.Н. от АК – Ловеч срещу решение №260352/08.06.2021г. постановено по гр.дело
№401/2021г. по описа на Районен съд – Враца. Твърди се, че началния момент, от
който е започнала да тече погасителната давност е моментът на влизане в сила на
присъдата по НОХД №137/1998г. по описа на Районен съд – Берковица-26.03.2002г.,
когато е издаден и изпълнителния лист. Поддържа се, че тази давност е била
прекъсвана с извършване на действията по принудително изпълнение по изп.дело
№322/2002г. по описа на ДСИ при Районен съд – Враца, като след 05.05.2004г. е
започнала да тече нова давност, която е била изтекла на 05.09.2009г. Въззивницата
излага доводи, че са неоснователни доводите, че погасителната давност най-късно е
изтекла на 08.12.2016г., както и че по изп.дело № 149/2011г. по описа на ДСИ при
Районен съд – Монтана са били предприети многобройни действия, които прекъсват
давността.И в жалбата на въззивницата Й. се развиват теоретични съображения за
приложението на института на погасителната давност при висящ изпълнителен процес,
цитирана е и съдебна практика.В заключение се посочва, че давността е продължила да
тече и след 26.06.2015г./датата на постановлението за прекратяване на изп.дело
№149/2011г. по описа на ДСИ при Районен съд - Монтана/, но е била прекъсната с
предприетите по делото изп.действия.Иска се обжалваното решение да бъде отменено
изцяло като неправилно.С въззивната жалба не се иска събиране на нови
доказателства.Претендират се разноски.
Противната страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.
При извършената проверка по редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, но е подадена от адв.В.Н. без представено надлежно пълномощно. За
процесуална икономия жалбата не е оставяна без движение, а на жалбоподателката
П.Й. с адрес за съобщения и призовки гр.***, е указано в срок до първото по делото
съдебно заседание да представи доказателства за упълномощаване на адв.Н. за
настоящата инстанция, както и да заяви дали поддържа подадената от нея въззивна
жалба.
В изпълнение на дадените указания по делото е депозирана молба с вх.
№2009/27.09.2021г. /п.к.23.09.2021г./ от П. В. Й., в която въззивницата поддържа
подадената въззивна жалба и потвърждава действията на адв.В.Н., свързани с
депозиране на процесната жалба и представя адвокатско пълномощно за
представителство пред Окръжен съд – Враца.
С оглед издадената в полза на жалбоподателките В.С. и Н.В. съдебно
удостоверение, същите са се снабдили с удостоверение от ОД МВР-Враца, по силата
на което се удостоверява, че лек автомобил марка "Ауди А4" с регистрационен номер
ВР *** АХ е бил обявен за обсебен, поради което на 25.03.2002г. е било образувано
досъдебно производство №811/2002г. по описа на РУ Враца, както и че същото е било
3
прекратено, поради липса на престъпление. Сочи се, че към 11.10.2021г. посоченото
МПС не е било обект на издирване. Удостоверението е приобщено като писмено
доказателство по делото.
Въззивните жалби са процесуално допустими -подадени са от лица с правен
интерес, в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка
с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения:
Пред Районния съд- Враца В. С. С. от гр. Враца, чрез адв. С.К. от АК Враца е
предявил иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, вр. с чл.124, ал.1 ГПК против Н. П.
В., В. В. С., двете от гр. Враца и П. В. Й. от с. ***, община Луковит.
Твърди се, че по силата на изпълнителен лист от 26.03.2002г. по НОХД №
137/1998г. на Районен съд – Берковица, ищеца е осъден да заплати на В. П. В. от с. ***
сумата 3000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 26.12.1997г., до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски съразмерно на
уважената част от исковете в размер 123.53 лева.
Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителния лист е било образувано
изпълнително дело № 322/2002г. по описа на ДСИ при PC-Враца, по което с
постановление за възлагане на взискателя е бил възложен лек автомобил "Ауди" с peг.
ВР***АХ, негова собственост, което е било влязло в сила на 05.05.2004г., след което по
делото не са били извършвани действия на принудително изпълнение и то е било
прекратено на основание чл. 433,ал.1, т.8 ГПК.
В исковата молба се поддържа, че на 08.12.2011г. въз основа на издадения
изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 149/2011г. по описа на ДСИ при РС-
Монтана, по което след смъртта на взискателя В. П. В. са били конституирани като
страни неговите наследници - ответниците Н. П. В. и В. В. С., и двете от гр.Враца и П.
В. Й. от с.***, общ. Луковит. Навеждат се и съображения, че от предходното действие
на принудително изпълнение по изп.дело № 322/2002г. на ДСИ при РС Враца, както и
от образуването на изп. дело № 149/2011г. на ДСИ при PC Монтана, до 05.02.2020г.,
когато е наложен запор върху банкови сметки, са били изтекли повече от пет години и
през този период от време е текла погасителна давност. Поддържа, че срещу него не са
били предприемани никакви действия на принудително изпълнение, нито е прекъсвана
по друг начин давността, поради което според ищеца К. погасителната давност за
вземанията на ответника по изпълнителния лист е изтекла на 05.05.2009г.
В исковата молба се прави и възражение, че вземането на ответниците, произтичащо
4
от изпълнителния лист, издаден от по НОХД № 137/1998г. на Районен съд - Берковица,
е погасено по давност преди датата 05.02.2020г., като началният момент, от който е
започнала да тече е моментът на влизане в сила на присъдата по НОХД № 137/1998г. -
26.03.2002г., която е била прекъсвана с извършване на действия на принудително
изпълнение по изп.дело № 322/2002г. на ДСИ при ВРС, като след 05.05.2004г. е
започнала да тече нова давност, която е изтекла на 05.09.2009г., дори и след тази дата
да са били искани действия на принудително изпълнение, след образуване на висящото
изп.дело № 149/2011г. на ДСИ при Районен съд Монтана, такива действия не са били
искани до 05.02.2020г., което означава, че давността е изтекла най-късно на
08.12.2016г. и след направеното възражение всички вземания по изпълнителния лист
са били погасени по давност.
Иска се, съда да признае за установено по отношение на ответниците, че не им
дължи сумите по изпълнителен лист от 26.03.2002г. по НОХД № 137/1998г. на
Районен съд - Берковица, а именно главница в размер на 3000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането - 26.12.1997г., до окончателното й изплащане, както
и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер
123.53 лева, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
149/2011г. по описа на ДСИ при РС Монтана, тъй като описаните вземания са погасени
по давност. Претендирани са разноски.Към исковата молба са приложени писмени
доказателства;копие от изп.лист от 26.03.2002г. по НОХД № 137/1998г. на Районен съд
– Берковица, призовка за доброволно изпълнение, както е поискано да бъдат изискани
копия на изп. дело №322/2002г. по описа на ДСИ при РР Враца и изп.дело №149/2011г.
по описа на ДСИ при РС Монтана.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответниците Н. П. В., В. В. С., и двете от гр.Враца и П.
В. Й. от с.***, общ. Луковит са депозирали в срок писмени отговори, в които оспорват
иска като неоснователен и искат неговото отхвърляне. Същите поддържат, че са
наследници на починалия техен общ наследодател В. П. В. б.ж.на с.*** и не оспорват,
че са конституирани като взискатели по изп.дело №149/2011г. по описа на ДСИ при
Районен съд Монтана.
Навеждат се съображения, че изп. дело е било образувано от наследодателя им В. В.
и давността е прекъсната с депозираната от тях - наследниците му, молба до ДСИ за
конституирането им като нов взискатели по делото. Поддържат, че като взискатели в
изпълнителното производство са извършвали различни действия по движението на
изпълнителния процес, включително са поискали налагане на запор върху сметките на
длъжника-ищец, което действие е предприето, като считат, че тези действия са с
характер на прекъсната давност, и до момента не е постановен изричен акт на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, поради което считат че
5
извършените изпълнителни действия са изцяло валидни.
Ответницата П. В. Й. от с.***, общ. Луковит, в писмения си отговор по делото и в
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. В.Н., оспорва предявения
иск като недопустим и неоснователен и моли съда да го отхвърли. Не оспорва, че след
смъртта на баща й В. В. на 01.07.2017 г., негови законни наследници са - съпругата Н.
П. В. и децата В. В. С. и П. В. Й.. Сочи, че по изп. дела № 322/2002г. на ДСИ при PC
Враца и № 149/2011 г. по описа на ДСИ при PC Монтана са извършвани редица
действия за принудително събиране на претендираните суми. Според ответницата иска
е процесуално недопустим,тъй като дори и да е налице изтекла погасителна давност,
по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, последствията не са погасяване на задължението, а са
единствено погасяване възможността за принудителното им събиране, поради което
счита, че е недопустимо предявяване на установителен иск за доказване, че
задължение, установено с влязло в сила решение на съда и за което има издаден
изпълнителен лист, не съществува. В случай, че съдът приеме иска за допустим, моли
съда да го отхвърли, като неоснователен. Изтъква се, че за да е налице недължимост на
сумата по изпълнителния лист, то същата трябва да е погасена чрез изплащане,
опрощаване или друг способ, за каквито в случая няма подобни твърдения, както и че
липсата на плащане през определен период от време не е сред фактите, които могат да
доведат до погасяване на задължението. Поддържа, че с оглед извършеното на
взискателя В. възлагане на движима вещ - лек автомобил, собственост на длъжника, то
сумата по изпълнителния лист и размерът на задължението към момента би следвало
да са различни с оглед настъпилото частично погасяване чрез изпълнение, поради
което ако съдът приеме, че сумата по изпълнителния лист начално не е дължима, то
последиците от подобно решение ще бъдат и платена без основание сума по
изпълнителните дела, което е недопустимо.
По делото е представено копие от изп.дело №149/2011г. по описа на ДСИ при РС
Монтана.
С оглед приетите по делото доказателства, районния съд е приел за установено от
фактическа страна, че с изпълнителен лист от 26.03.2002г., издаден въз основа на
присъда от 13.03.2002г. по НОХД № 137/1998г. на Районен съд - Берковица Ц. К. И. от
с.*** и В. С. С. от гр. Враца са осъдени солидарно да заплатят на В. В. сумата 3000.00
лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането - 26.12.1997г., до окончателното й изплащане, както
и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер
123.53 лева.
Приел е още, че въз основа на издадения изп.лист е било образувано изп.дело №
322/2002г. по опис на ДСИ при PC Враца и с постановление, влязло в законна сила на
05.05.2004г. на взискателя по изпълнителното дело В. П. В. е възложен лек автомобил
6
"Ауди" с peг. № ВР***АХ, принадлежащ на В. С. С., с пазарна стойност 2 400.00 лв. и
че с постановление от 19.08.2011г. изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
От приложения по делото заверен препис изп.дело № 149/2011г. по описа на ДСИ
при PC Монтана се установява, че то е било образувано на 08.12.2011г. по молба на
взискателя В. В. към която е приложен процесния изпълнителен лист. С молбата
взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършване на цялостно проучване на
имуществото на длъжниците.Видно от документите по изпълнителното дело съдебният
изпълнител е изискал справки за декларираното имущество, банкови сметки и доходи,
регистрирани МПС и трудови договори на длъжника от ТД на НАП, офис Враца, ТД на
НАП, офис Монтана, ПП-КАТ, гр.Враца и ПП-КАТ, гр.Монтана и съответно е получил
такива. С две покани за доброволно изпълнение - от 08.12.2011г. и от 29.12.2011г.,
адресирани до длъжника В.К., съдебният изпълнител е поканил длъжника да изпълни
доброволно задължението си и го е предупредил, че ако не стори това в даденият му
срок, ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК. Първата покана не е
връчена на длъжника, поради това, че не е открит на адреса, а втората му е връчена
лично на 08.01.2012г. С постановление от 27.12.2011г., на основание чл.458 от ГПК
съдебният изпълнител е присъединил държавата като взискател по изпълнителното
дело за дължимите й от длъжника В.К. публични вземания. Установено е още, че по
изп. дело са депозирани били молби от 15.06.2012г., 05.06.2013г., 02.05.2017г.,
13.06.2017г. от пълномощника на взискателя - адв. Надя Александрова, с които са
искани извършване на справки за имуществото на длъжника К. и издаване на
удостоверения. Съответно такива справки са извършвани от съдебния изпълнител и са
издавани исканите удостоверения. По делото е установено, че взискателя В. В. е
починал на 01.07.2017г. и по изп.дело е представено удостоверение за наследници от
14.07.2017г. на Община Враца, с искане неговите законни наследници - съпругата Н. П.
В. и децата В. В. С. и П. В. Й., да бъдат конституирани като страни в изп.процес.
С постановление от 20.07.2017г. съдебният изпълнител е конституирал същите като
взискатели по изпълнителното дело.
С молба от 26.04.2018г. настоящите ответници са поискали от съдебния изпълнител
пълно проучване на длъжниците по делото за движимо и недвижимо имущество и за
трудови договори. Съответно съдебният изпълнител е изискал информация от БНБ за
открити банкови сметки и сейфове на длъжниците, от ПП-КАТ, гр.Монтана - за
регистрирани МПС, от ТД на НАП, офис Враца и ТД на НАП, офис Монтана - за
декларирано имущество, банкови сметки, доходи, трудови договори и др. на
длъжниците, и такава информация е получена по изпълнителното дело. С молба от
05.02.2020г. взискателката В.С. е поискала от съдебния изпълнител налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника В.К. в две банки, както и извършване на справка
7
за имуществото на този длъжник от отдел "Местни приходи", гр.Враца. Със запорни
съобщения от 11.02.2020г., изпратени до "Юробанк и Еф Джи България" АД и "Първа
инвестиционна банка" АД, получени съответно на 14.02.2020г. и 02.03.2020г. от
банките, са наложени запори на банковите сметките на длъжника К..
Въз основа на така установеното, районния съд е уважил предявения иск, като е
приел, че с образуването на изп.дело № 322/2002г. на ДСИ при PC-Враца
погасителната давност относно процесното вземане е прекъсната и е била спряна до
прекратяването на производството по това дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с
постановление на съдебния изпълнител от 19.08.2011г., от която дата е започнала да
тече новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД.Приел е още, че с
образуването на изп. дело № 149/2011г. по описа на ДСИ при PC Монтана на
08.12.2011г., е прекъснат да тече давностния срок.
В мотивите си районния съда е посочил, че за периода от две години от
образуването на изпълнително дело № 149/2011г. по описа на ДСИ при PC - Монтана
на 08.12.2011г., не са извършвани изпълнителни действия и не е поискано
извършването на такива по делото. Действително по делото е депозирана молба за
неговото образуване, с последващите молби от 15.06.2012г. и 05.06.2013г., та дори и с
тези от 02.05.2017г. и 13.06.2017г. са извършвани справки по него, но съда не е
установил взискателя В. да е поискал извършването на изпълнителни действия и не е
посочил изпълнителен способ, респ. съдебният изпълнител не е извършвал такива
действия. Липсва и нарочно постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство срещу посочения длъжник.Според районния съд, който
извод се споделя и от настоящия съдебен състав, на 08.12.2013г. изп. производство по
изп.о дело № 149/2011г. по описа на ДСИ при PC Монтана е прекратено по право на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като без правно значение са обстоятелствата, че
съдебния изпълнител не е констатирал с нарочно постановление настъпилите към
посочената дата релевантни факти за перемиране на делото. Това е така, тъй като
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия с молбата си за
образуване на изпълнителното дело от 06.12.2011г., като след това в течение на
двегодишния период по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК не е поискал извършване на никакви
изпълнителни действия формиращи конкретен изпълнителен способ. В тази насока
правилно РС Враца е приел,че това прекратяване е преди приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и предвид разрешението, дадено в Решение №
252/17.02.2020 по дело № 1609/2019 на ВКС, ГК, 111 г.о., по отношение на
погасителната давност следва са се приложи тълкуването, дадено в предшестващото
ППВС № 3/1980 г. Съобразно него, погасителна давност не е текла докато е траел този
изпълнителен процес- до 08.12.2013г. и че новата погасителна давност за вземането е
започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство - от
09.12.2013г., а не от последното изпълнително действие. Тъй като се касае за съдебно
8
установено вземане, новата погасителна давност за него е петгодишна и е изтекла на
09.12.2018г. и считано от тази дата е погасена възможността претендираните суми да се
събират принудително.
Районният съд е приел, че за периода от 09.12.2013г. до 09.12.2018г. не са
извършвани действия и не са настъпили обстоятелства, които да прекъсват давността.
В мотивите си, първоинстанционния съд не е споделил доводите изложени от
проц.представител на ответницата Й., адв.Н., че давността е била прекъсната с
конституирането на ответниците като взискатели по изп.дело и след 2017г. е започнала
да тече нова пет годишна давност. Съдът е приел, че молбите от 19.07.2017г. и от
06.10.2017г. на Н.В., В.С. и П.Й., за конституирането им като взискатели по изп. дело
на мястото на починалия им наследодател, макар и подадени след приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и преди изтичане на давността, не представляват
същинско действие на принудително изпълнение, което да прекъсва давността, тъй
като с тях не са поискани изпълнителни действия. Действия по принудително
изпълнение, по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД, представляват такива действия, които
пряко са насочени към събиране на вземането.
При тези данни изводът на районния съд, че процесните вземания са били погасени
по давност към датата на подаване на исковата молба по настоящето дело, е правилен
и законосъобразен. Не може да се приеме, че взискателят е имал активно поведение,
доколкото в изпълнителното производство не са предприемани реално изпълнителни
действия. Видно от приложеното копие на изп. дело №149/2011г., по същото не са
били предприети изпълнителни действия от категорията на посочените в
тълкувателното решение, като изпълнението бъде насочено към имуществото на
длъжника чрез осъществяване на конкретен изпълнителен способ.
Предвид гореизложеното е правилен извода на районния съд, че за периода от
09.12.2013г. до 09.12.2018г. не са извършвани действия и не са настъпили
обстоятелства, които да прекъсват давността, и към датата на подаване на исковата
молба пред районния съд, 5-годишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
приложима в настоящия случай, е изтекла. Прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" е довело до отпадане с обратна сила на
ефекта от действията по принудително изпълнение, вкл. сезиращия ефект на молбата за
образуване на изпълнително производство, поради което не би могло да се приеме, че
погасителната давност за процесните вземания е била прекъсвана, съответно че е
спирала да тече през периода на висящност на изпълнителното производство.
По отношение размера на погасеното по давност вземане районния съд е отчел
и факта, че с постановление, влязло в законна сила на 05.05.2004г. по изпълнително
дело № 322/2002г. на ДСИ при РС-Враца, на взискателя В. П. В. е бил възложен лек
автомобил "Ауди" с peг. № ВР***АХ, на стойност 2400.00 лв., принадлежащ на
9
длъжника В. С. С.. С издаването на постановлението за възлагане е настъпил ефектът
на прихващане, като цената на вещта се счита платена, а вземането на взискателя -
намалено със стойността на възложената вещ. В случая, с възлагането на автомобила в
собственост на взискателя вземането му е намалено със стойността на възложения
автомобил - със сумата 2400.00 лв., респ. задължението на длъжника е частично
погасено в този размер. Погасяването на дълга поради възлагане обаче преди да изтече
погасителната давност осуетява нейното настъпване, респ. частичното погасяване на
задължението на посоченото основание преди да изтече погасителната давност
осуетява нейното настъпване по отношение на погасената част от вземането.
С оглед на горното, правилно РС Враца е уважил предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, отчасти,
като е признал за установено по отношение на ответниците, че ищецът не им дължи
поради погасяването й по давност сумата 723.53 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -
26.12.1997г., до окончателното й изплащане, присъдена с изпълнителен лист, издаден
на 26.03.2002г. по НОХД № 137/1998г. на РС Берковица, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 149/2011г. по описа на ДСИ при РС Монтана.
Пред въззивната инстанция се наведоха доводи, че въззиваемия В.К. по
отношение на лек автомобил "Ауди" с peг. № ВР***АХ е бил подал жалба до
полицията, тъй като е бил изчезнал и взискателя В. В. нито е получил лекия автомобил,
нито някакви пари за него. В тази насока видно от представеното и прието като
писмено доказателство от въззивната инстация удостоверение от ОД МВР-Враца, се
установява, че лек автомобил марка "Ауди А4" с регистрационен номер ВР *** АХ е
бил обявен за обсебен, поради което на 25.03.2002г. е било образувано досъдебно
производство №811/2002г. по описа на РУ Враца, както и че същото е било прекратено,
поради липса на престъпление. Сочи се, че към 11.10.2021г. посоченото МПС не е било
обект на издирване. От така представеното доказателство се установява, че процесния
автомобил не е бил обект на посегателство, не се издирва и образуваното по случая
наказателно производство е било прекратено, поради липсва на престъпление, поради
което останаха недоказани твърденията на жалбоподателките, че процесния лек
автомобил е бил изчезнал.
По изложените съображения въззивните жалби са неоснователни и следва да
бъдат оставени без уважение, а решението на районния съд като правилно, следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемия, се следват направените пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв.,
което следва да се възложи в тежест на въззивниците.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260352/08.06.2021г. по гр.дело №401/2021г. по
описа на РС-Враца, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В. В. С. с ЕГН **********, Н. П. В. с ЕГН **********, и двете от гр.
*** и П. В. Й. с ЕГН **********, чрез адв. В.Н. от АК Ловеч, с адрес гр.*** да
заплатят на В. С. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. *** чрез адв.С.К. сумата
в размер на 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение за представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11