Р Е Ш Е
Н И Е
№
186
06.02.2020 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР Д.
ЧЛЕНОВЕ:1. ХРИСТО
ХРИСТОВ 2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
В. С.
прокурор:
Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД
номер 3104 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на А.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. И.З.
– САК против решение № 1338/04.11.2019 г. постановено по НАХД № 4117/2019г. на
Районен съд - Бургас, с което е изменен електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 2752549 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4,
вр. с чл. 182, ал.4 ЗДвП на касатора е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 800 лева, като съдът е ПРЕКФАЛИФИЦИРАЛ приложимата
санкционна норма от чл. 182, ал.4 ЗДвП в чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП и е НАМАЛИЛ
размера на наложената „Глоба” от 800 лева на 400 (четиристотин) лева.
С жалбата съдебното решение се обжалва като
неправилно, поради недоказаност на извършеното административно нарушение. Иска
се отмяната му. Прилагат се писмени доказателства, договори за наем на МПС,
анекс към договор и уведомление.
В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. З., който
поддържа жалбата и моля за отмяна на съдебното решение и наказателното
постановление. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответната страна –
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно призована, не изпраща
представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на процесуалния представител на касатора и на прокурора
в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното
решение Районен съд - Бургас е изменил електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 2752549 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4,
вр. с чл. 182, ал.4 ЗДвП на касатора е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 800 лева, като е ПРЕКФАЛИФИЦИРАЛ приложимата санкционна
норма от чл. 182, ал.4 ЗДвП в чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП и е НАМАЛИЛ размера на
наложената „Глоба” от 800 лева на 400 (четиристотин) лева. За да постанови
решението си съдът е приел, че атакуваният електронен фиш за налагане на глоба
е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4,
изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на това основание. Посочил е, че в конкретния случай е представен и
задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1
от Наредбата, посредством който се установява мястото на извършване на
контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др. Относно
възражения на жалбоподателя, съсредоточени около неправилно определения субект
на административнонаказателната отговорност в лицето на представляващия
дружеството собственик, съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 188,
ал.2 ЗДвП - когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост
на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната
отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от
разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на
собственика на МПС (законния представител на ЮЛ), която може да бъде оборена от
него в случай, че друг е управлявал автомобила. Съдът е акцентирал на факта, че
процедурата, предвидена в разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП не е спазена,
като е недопустимо някой друг (в случая св. Йордан Йорданов) да сочи лицето,
което е управлявало автомобила, а не представителя на юридическото лице, тъй
като от една страна следва да се гарантира правото на защита на собственика на
автомобила/представляващи ЮЛ, а от друга страна този ред има за цел да не
допусне избягването на административнонаказателна отговорност посредством
заобикаляне на законовия ред. Съдът е обсъдил дадените свидетелски показания и
е заключил, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност именно на А.А., в качеството му на представляващ дружеството-собственик.
Относно правната квалификация на деянието, съдът е заключил, че АНО е следвало
да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация, а именно: с кое
влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките
на съответните времеви граници, и тъй като не го е направил е допуснал процесуално
нарушение, което може успешно да бъде преодоляно,
чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на
нарушението и съответно намаляване на наложената глоба. Предвид гореизложеното,
съдът е преквалифицирал деянието от такова, извършено в условията на
„повторност” – чл. 182, ал.4 ЗДвП – в такова по основания състав - чл. 182,
ал.1, т. 4 ЗДвП, респективно е изменил размера на наложената „Глоба” от 800
лева на 400 лева.
Така постановеното съдебно решение е
валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Изложените в касационната жалба възражения
за отмяна на съдебното решение са неоснователни. Настоящата касационна инстанция
изцяло споделя мотивите на районния съд довели до извод, че са спазени всички
предпоставки касаещи неговото издаване. Същият е издаден от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити.
Относно материалната му законосъобразност,
на първо място съдът намира, че отговорността
на касатора е ангажирана правилно, предвид следното:
Нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП предвижда,
че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Разпоредбите на ЗАНН,
относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са
дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за
отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай,
че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден
14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който именно срок собственикът
на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в
съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
МПС. В противен случай, именно собственикът ще бъде лицето, което ще носи
отговорност за извършеното нарушение. В настоящата хипотеза, напълно ясно и без
да оставя каквито и да е съмнения, като адресат на електронния фиш е посочен
касаторът - А.Д.А., в качеството му на представител на „Камелия Проджект“ ООД.
Фактът, че А. не се е възползвала от възможността, предвидена в чл.189 ал.5 от
ЗДП, не води до неправилно ангажиране на отговорността му с издадения
електронен фиш, като представените пред въззивната и касационна инстанция писмени
доказателства, както и ангажираните свидетелски показания, не променят този
извод.
На второ място, относно преквалифицирането
на деянието, съдът намира следното:
За разлика от наказателния процес в административнонаказателното
производство диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно
се съдържат в две отделни нормативни разпоредби, като стойността на превишената
скорост в конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от
материалноправната, която е една и съща, т.е. фактите въз основа на които е
установен субекта, обекта, субективната страна и обективната страна на деянието
са едни и същи. Т.е., касае се за допуснато нарушение на една и съща
материалноправна норма – чл.21, ал.2 от ЗДвП, за която са предвидени няколко
санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи
белези. При непосочване на факта, доказващ извършването на деянието при
условията на „повторност“, правилно съдът е изменил атакувания пред него ЕФ,
като е определил санкция в благоприятен за нарушителя аспект – по основния
състав.
С оглед на изложеното, постановеното
решение от Районен съд - Бургас, с което ЕФ е изменен, като правилно и
законосъобразно, следва да се остави в сила.
Поради изложеното, на основание чл.221,
ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1338/04.11.2019 г. постановено по НАХД №
4117/2019г. на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.