Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 655
23.12.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 977 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Б.Х.А. ***, чрез адв. З.Д. против
Решение № 1012-26-399-1/15.09.2021г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на А. против
Разпореждане №262-00-1055-3/17.08.2021г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на административния акт. Счита се, че административният орган не е взел предвид
целия период през който жалбоподателката е полагала труд, преди прекратяване на
трудовото правоотношение. Сочи се, че административният орган не е взел под
внимание представените от жалбоподателката доказателства удостоверяващи
получените от същата доходи за целия период, предвид което се стигнало до
определяне на обезщетение за безработица в по- нисък размер. Иска се отмяна на решението на Директора на
ТП на НОИ – Хасково, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, като се претендира
присъждане на разноски, в случай че същата бъде уважена.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез
процесуален представител оспорва жалбата. Сочи, че осигурителния стаж въз
основа на който е отпуснато процесното обезщетение е този по отношение, на
който е налице потвърждение от съответната Великобританска институция. В
изпратения структуриран електронен документ по отношение на жалбоподателката се
удостоверявал осигурителен стаж от 3 години и 5 месеца, предвид което органа е
отпуснал обезщетението в посочения размер за 6 месеца. Сочи се, че предвид
липсата на изпратено потвърждение за дохода по отношение на целия претендиран
от жалбоподателката осигурителен стаж от Великобританската институция са
изискани допълнителни данни, като при получаване на същите, няма пречка органа
да приложи рапоредбата на чл. 54ж от КСО и да измени срока и размера на
получаваното обезщетение. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 24.06.2020г. жалбоподателката Б.Х.А. подава до
Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление вх.№262-00-1055/24.06.2020г.,
(л.104-105) за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в същото
посочва, че в период от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на
прекратяване на трудовото правоотношение е полагала труд в от 01.03.2018г. до
08.06.2020г. при работодател Moy Park Ltd.
С Разпореждане №262-00-1055-1 от 01.07.2020г. (л.102),
издадено от ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ –
Хасково, на основание чл.54г, ал.4 от КСО, във връзка с чл.54, ал.1, т.5 от АПК, производството по отпускане на
парично обезщетение за безработица, образувано по заявление вх.№262-00-1055/24.06.2020г.,
подадено от А., е спряно. Мотивите
на органа са „образувано производство по издаване на СЕД U002 и СЕД U 004 за
периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Великобритания.
С Разпореждане №262-00-1055-2 от 03.08.2021г. (л.23) на
ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково, на основание
чл.55 от АПК, производството по
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, вх.№262-00-1055/24.06.2020г.,
подадено от Б.Х.А. е възобновено, с
мотив „Получени СЕД U017 и СЕД U 004 за
периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Великобритания“.
С Разпореждане №262-00-1055-3 от 17.08.2021г. (л.16),
издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково,
предвид заявление вх.№262-00-1055/24.06.2020г., подадено от Б.Х.А., с последно
прекратяване на осигуряването от 09.06.2020г., с регистрация в АЗ на 22.06.2020г.,
с осигурителен стаж след 31.12.2001г. – 3 г. и 5 м. и с осигурителен доход за
периода от 09.06.2018г. до 08.06.2020г. в размер на 10268, 18 лв., на основание
чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.1 и чл. 54в, ал.1 от КСО
и чл. 62 от Регламент / ЕО/№ 883/2004г. е отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 28.02.2018г. до 06.06.2020г.
в размер на 12.40 лв. дневно. Като мотиви за издаване на посоченото
разпореждане органът е изложил наличието на получен СЕД U017 от Великобритания с потвърден период на последна
заетост от 28.02.2018г. до 06.06.2020г. Посочено е, че приобщения СЕД U004 не съдържа информация относно получения доход за целия
потвърден период, предвид което се сочи, че размерът на паричното обезщетение
ще бъде преизчислен след получаване на
СЕД U004 удостоверяващ пълния доход за
относимия период. Разпореждането е връчено на Б.Х.А., на 25.08.2021г., срещу
подпис.
Разпореждане №262-00-1055-3 от 17.08.2021г. е обжалвано от Б.Х.А. с жалба вх. № 1012-26-399/03.09.2021г.
в ТП на НОИ – Хасково /л. 14/.
С Решение №1012-26-399-1 от 15.09.2021г., издадено от
Директор на ТП на НОИ – Хасково, се отхвърля жалбата на А. против Разпореждане №262-00-1055-3
от 17.08.2021г. на
Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково. За да
постанови оспореният акт по- горестоящият административен орган е приел, че
приложима в процесния случай се явява разпоредбата на чл. 61 от Регламент (ЕО)
№ 883/2004г. по отношение зачитането на всички удостоверени периоди на трудова
заетост, потвърдени от съответната институция на държава членка на ЕС. При
съблюдаване на горното правило, за определяне периода на изплащане на паричното
обезщетение на жалбоподателката, решаващият орган е намерил правилен извода на
ревизирания такъв за наличие на 03 г. и 5м. осигурителен стаж за времето след
31.12.2001г., както следва от 31.07.2016г. до 28.10.2016г., от 19.12.2016г. до
07.01.2017г., от 20.02.2017г. до 18.03.2017г., от 10.04.2017г. до 26.08.2017г.,
от 17.10.2017г. до 04.03.2018г. и от 20.02.2018г. до 08.06.2020г. Така
описаните периоди, административният орган е приел като удостоверени от
приложения от компетентната Великобританска институция СЕД U 017.
Предвид тези обстоятелства 6 месечния период на изплащане на паричното
обезщетение е възприет, като правилно и законосъобразно определен на основание
разпоредбата на чл. 54в, ал.1 от КСО.
По отношение на възприетият подход за определяне
размера на дължимото парично обезщетение за безработица, решаващият орган е
цитирал отново разпоредбата на чл. 62, ал.1 от регламент (ЕО) № 883/2004г., с
оглед на която е обосновал извод, че следва да се вземе предвид полученият от
жалбоподателката доход само при последният работодател. Предвид, че последната
заетост за жалбоподателката е потвърдена със СЕД U 017 от 28.02.2018г. до 06.06.2020г.,
като правилен се възприема избраният от органа подход да вземе предвид размера
на дохода получен при този работодател. Доколкото от изпратения СЕД U 004 за
периода от 28.02.2018г. до 06.06.2020г. е заверен
доход по отношение на интервалите от 03.06.2019г. до 04.06.2019г., в размер
на 217, 572 британски паунда и от
28.02.2020г. до 08.06.2020г.- 1941, 962 британски паунда,
админисатративният орган е преценил като правилно и законосъобразно определено
паричното обезщетение само въз основа на така потвърдения доход, в размер на 60
% от среднодневното възнаграждение, така както е заложено в чл. 54б, ал.1 от КСО. Органът е отбелязал възможността за изменение на определеното обезщетение,
предвид изисканата от Великобританската институция допълнителна информация,
след датата на постановяване на процесното решение. Решението е било съобщено
на жалбоподателката на 17.09.2021г.
Жалбата срещу решението е подадена на 28.09.2021г.
директно пред Административен съд Хасково, като е заведена с вх. №6068/28.09.2021г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, оспорването за предприето в
законоустановения срок, предвид липсата на представени от страна на
административният орган доказателства за датата, на която оспореният акт е
връчен на жалбоподателката и предвид липсата на възражения в насока несрочното подаване
на жалбата. Последната е депозирана от лице с правен интерес и срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол, предвид което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя за осигуряването за
безработица изхождат от компетентни съгласно чл.117, ал.1 и чл.54ж от КСО органи, издадени са в предписаната от закона
форма и съдържание (чл. 117, ал. 3 от КСО), поради което изискването по чл. 59,
ал. 2, т. 4 АПК е спазено. Материалният закон е правилно приложен, като не са
допуснати
и нарушения на административнопроизводствените правила.
Между страните не се спори, че към момента на подаване на заявлението жалбоподателката отговаря на условията по чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на
обезщетение за безработица. Съгласно последната разпоредба „право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на
пенсия и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване.
Паричното обезщетение се изплаща с начална
дата в зависимост от датата на прекратяване на осигуряването и спазване на
срока за регистрация в Бюро по труда, считано от същата дата, след подаване на
заявление от правоимащото лице. Предвид изложеното правилно обезщетението е
било определено с начална дата 22.06.2020г.- обстоятелство, по което страните
също не спорят.
Спорът между страните се свежда до
периода, за които е отпуснато обезщетението за безработица и неговия размер,
като жалбоподателката претендира, че административният орган не е взел предвид
целия осигурителен стаж след 31.12.2002г., предвид което е определил
обезщетението за период по- кратък от полагащия й се, както и в размер не
съобразен с целия доход на жалбоподателката получен през относимия към изчисленията
период. В тази връзка се претендира допуснато от органа процесуално нарушение и
постановяване на оспорения акт при неизяснена фактическа обстановка. Претендира
се подадените със заявлението документи да удостоверяват полученото от
жалбоподателката трудово възнаграждение за целия процесен осигурителен период,
като се изтъква наличие на допуснато от органа нарушение на разпоредбата на чл.
35 от АПК, предвид несъобразяването им при оспореното произнасяне. Решаващият
орган на свой ред е мотивирал в оспорения акт прякото приложение на
разпоредбата на чл. 62, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., според която е приел
относимост на дохода при последния работодател, като е посочил че за периода от
24 месеца, от Великобританската институция е получена информация за
осигурителния доход само по отношение на част от този период. Обосновал е
размера на обезщетението с оглед наличната при органа информация, като е
посочил, че при постъпване на допълнителна такава, размера на определеното
обезщетение ще бъде изменен.
Следва да се посочи, че периодът за
изплащане на обезщетението, с оглед нормата на чл. 54в, ал. 1 КСО се определя
според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са
били осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 г., който с
оглед представените по делото доказателства съдът намира за правилно
изчислен на 3 г. и 5м. дни. От страна на жалбоподателката не се
ангажираха в хода на съдебното оспорване доказателства в подкрепа на изложените
в жалбата твърдения за наличие на други осигурителни периоди. Приложените по
делото структурирани електронни документи U
017 и U 004, представляват официални удостоверителни документи
по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК,
предвид което следва да се приеме, че същите обвързват с материална
доказателствена сила, по отношение на така обективираните в тях факти, както
админисатртивните органи, така и съда. При това положение, настоящият съдебен
състав намира за правилно определена продължителността на периода, за който на
жалбоподателката се следва парично обезщетение за безработица в размер на 6
месеца, съобразно удостоверените от Великобританската институция осигурителни
периоди.
По отношение на дължимия размер на паричното обезщетение, разпоредбата
на чл. 54б, ал.1 от КСО предвижда същото да е 60 на сто от среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица“ за последните 24 календарни
месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, който не може да
бъде по-малко от минималния и по- голямо от максималния дневен размер на
обезщетението за безработица.
В
хода на административното производство, жалбоподателката е представила пред
административният орган формуляри U 1 от последния си
работодател във Великобритания, но в този формуляр не е бил отразен
осигурителния доход на жалбоподателката по периоди. Предвид последното,
настоящият състав намира, като съответни на процесуалните правила предприетите
от органа действия по служебно установяване на тези факти и обстоятелства, с
оглед на което производството е било спряно до получаване на приобщените по
делото структурирани електронни документи U
017 и U 004. След
тяхното получаване правилно производството е възобновено. Настоящият състав
намира за законосъобразно определен размера на процесното обезщетение, с оглед
удостоверения със СЕД U 004
осигурителен доход. Органа не оспорва, че от СЕД U
017 се установява по – дълъг осигурителен период в
рамките на последните 24 месеца, но доколкото в
СЕД U 004 липсват данни за целия този период, намира за
правилно определянето на обезщетението само въз основа на наличния доход. Този извод на
административният орган, съдебният състав намира за правилен и законосъобразен.
Получения СЕД U 004 съдържа потвърждение само за доходите получени
в периодите от 03.06.2019г.
до 04.06.2019г., в размер на 217, 572 британски паунда и от 28.02.2020г. до
08.06.2020г. в размер на 1941, 962 британски паунда. Предвид
последното обстоятелство и при наличните данни за по – дълъг период от време на
упражнявана трудова дейност във Великобритания, правилно от административните
органи е изискана допълнителна информация, видно от приложените данни за
електронен обмен под формата на СЕД Н 001 от 10.08.20201г. /л. 19-22/ по
отношение на доходите за целия, относим към определяне на размера на
обезщетението, период. Именно до получаване данни по Н001 органът се произнесъл
с оспореното разпореждане, като е отбелязал възможността за промяна в размера след
получаване на допълнителна информация.
Следва да се посочи,
че след присъединяването на Република България към
Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите
за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е
свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното
законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се
отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В
такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност
не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които
трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална
сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Посочените
правила и принципи понастоящем се съдържат в
регламент ЕО/№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г.
за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент ЕО/№
987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване
на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№ 883/2004 г. С тях е въведен
механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и
обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1.
Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3.
Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на
обезщетения. При определяне на обезщетенията за безработица общият принцип на
определяне на приложимото законодателство е, че лице упражняващо доходоносна
дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на
чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този
принцип се съдържат в разпоредбите на чл. 65 от Регламент ЕО / № 883/2004.
В чл. 62, § 1 от регламента "изчисляване
на обезщетения" се предвижда, че компетентната институция на държавата
членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията да се
основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален
доход, да се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния
доход, получавани от заинтересованото лице при последната му месторабота по
трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото
законодателство.
Според § 2 от същия член, §
1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната
институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на
трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и
когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се е
прилагало законодателството на друга държава членка.
В случая осигурителния период определен от нормата на чл. 54б, ал.1 от КСО
включва период на осигурена заетост, през който спрямо жалбоподателката се е
прилагало законодателството на друга държава-членка на ЕС. Следователно
правилно и законосъобразно изчисляването на паричното обезщетение за
безработица, което се отпуска на лицето, е извършено при прилагане на нормата
по чл.62, пар.2, вр. пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за
социална сигурност, т.е. при отчитане изключително на трудовото възнаграждение
или професионален доход, получавани от осигуреното лице при последната му
работа по трудово правоотношение, която в процесния случай е била в държава
членка на ЕС – Великобритания за периода от 09.06.2018г. до 08.06.2020г.
Съгласно чл. 8, ал. 4 от НОИПОБ в случай, че по
представен документ, удостоверяващ осигурителен стаж и/или доход по
законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти в
областта на социалната сигурност, е необходимо изясняване на осигурителния стаж
и/или доход, до постъпване на отговор от
компетентната институция на другата държава преценката на правото и определяне
на размера на паричното обезщетение за безработица се извършва въз основа на
наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, т. е.
на правоимащото се лице се гарантира определяне на обезщетение въз основа на наличните
документи до получаване на пълната информация относима към целия период. С оглед на
последната разпоредба, настоящият съдебен състав намира предприетото от органа
определяне на обезщетението, само въз основа на данните за потвърдените от
Великобританската институция доходи, за съобразено както с процесуалните
правила, така и с материалния закон.
Предвид изложеното, Решение №1012-26-399-1 от 15.09.2021г., издадено от
Директор на ТП на НОИ – Хасково, като издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона се явява правилно и законосъобразно. Жалбата се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора
основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по
делото, поради което жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ТП на НОИ - Хасково сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото
на чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно и чл.143, ал.4 от АПК,
Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Х.А. ***, против Решение №1012-26-399-1 от 15.09.2021г., издадено от
Директор на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА
Б.Х.А. ***, да заплати по сметка на ТП на НОИ - Хасково сумата 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
СЪДИЯ: