Номер 324508.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502847 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано за проверка на решение № № 1584 от
01.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 620 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, осми
състав, срещу което са постъпили следните жалби:
1/ от Р. А. К. против частта на решението, с която е признато на Т. В. М. право на
задържане върху имота, представляващ реална част с площ от 1834 кв.м от недвижим имот,
представляващ пасище, мера с площ от 6,093 дка в местност „Тютюнлъка“ от землището на
село Равна гора, община Аврен, новообразуван имот № 000195 по плана на земеделските
земи на землището на селото, при граници на целия имот: ПИ № 000196, ПИ 158 и
регулационната граница па населеното място, а по КККР на село Равна гора, община Аврен,
одобрени със заповед № РД-18-635 от 07.03.2018 г., съставляващ ПИ е идентификатор
61128.13.22, която реална част е защрихована в оранжев цвят на приложение № 2 към
заключението на вещото лице, находящо се на лист 222 от първоинстанционното дело,
приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, до заплащане от ищеца
Р. А. К. на сумата от 28 593 лева, представляваща увеличената стойност на имота в резултат
на направените в процесната реална част подобрения, считано от датата па закупуване на
имота от ответницата през лятото на 2015 г. до момента на завеждане па делото, както
следва: почистване на 1,834 дка от храсти и дървета; запълване с пръст - транспорт,
полагане и изравняване; направа на дренажен канал - отвеждане на води /материали и труд/;
подравняване на пръстта за 1,834 дка; пръскане с хербицидни препарати за унищожаване на
шипкови храсти и плевели; направа па ограда с бодлива тел и мрежа и поставяне на бетонни
колове; направа и поставяне па портална врата метална; поставяне на метални тръби по
редовете за конструкция - материали и труд за 67 конструкции; тел за опъване на редовете
/материали и труд/; привързване на дръвчетата към телта по редовете за 350 броя;
1
присаждане па 100 броя дръвчета и труд; разходи за създаване на круши, включващи
обработка на земята с дискова брана, дълбока оран с трактор, купуване на 350 броя плодни
дръвчета, копане па дупки с багер за дръвчетата, торене при посаждането им, обработка на
почвата с тор два пъти в годината, труд при поливане през месеците юли и август по два
пъти в годината и транспортни разходи; поставяне на капково напояване - труд и материали
за него - маркуч 550 м, разпръсквател и капкообразуватели – 400 броя, тънък маркуч 300 м;
прекарване на електроенергия; направа на 2 броя кладенци; набиване на обтегачи в земята
ръчно с чук и опъване на първата носеща метална тръба – 20 броя; привързване и извиване
на клоните на всяко дръвче по 5-6 пъти през сезона, на основание член 72, алинея З от ЗС.
В жалбата се излага, че решението в атакуваната му част е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на
материалния закон и явна необоснованост на решението. Сочи се, че безкритичното
приемане на заключението на вещото лице Цветана Ангелова, съдържащо абстрактно
увеличената стойност, равна на разходите по създаване на подобренията, без да е изследвано
с колко реално се е увеличила пазарната стойност на имота, е довело неверен извод на
стойността на подобренията. Твърде си, че не може да бъде направено заключение, че
всички описани подобрения са налични и са извършени от ответницата, като подробно се
оспорват по пунктове. Иска се решението в тази му част да бъде отменено и претенцията да
бъде отхвърлена, евентуално – частично намалена.
Срещу така подадената въззивна жалба в срок е депозиран отговор, с който същата се
оспорва и се желае потвърждаване на решението в тази му част.
2/ от Т. В. М. в частта на решението, с което е признато за установено в отношенията
между ищцата Р. А. К. и ответницата Т. В. М. , че ищцата е собственик на реална част с
площ от 1 834 кв.м от недвижим имот, представляващ пасище, мера е площ от 6,093 дка в
местност „Тютюнлъка“ от землището на село Равна гора, община Аврен, новообразуван
имот № 000195 по плана на земеделските земи на землището на селото, при граници на
целия имот: ПИ № 000196, ПИ 158 и регулационната граница на населеното място, а по
КККР на село Равна гора, одобрени със заповед № РД-18-635 от 07.03.2018 г., съставляващ
ПИ с идентификатор 61128.13.22, като имотът е придобит от ищцата по силата на дарение
от нейния баща Атанас Ганев Стоянов, обективирано в нотариален акт № 35, том VI, н.д.№
1729 от 17.10.1962 г., е осъдена Т. В. М. да предаде на Р. А. К. владението върху тази реална
част, на основание член 108 от ЗС; осъдена е също така Т. В. М. да заплати на Р. А. К.
сумата от 1 050 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и се
иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Оспорва се правото на собственост на
ищцата по наведеното придобивно основание покупко-продажба, тъй като праводателят й
не е могъл да придобие имота по давност. Набляга се, че имотът, за който ищцата твърди, че
2
е придобит от нея, не съществува в ДРП от 1930 г. иска се отмяна на решението в частта му
по иска с правно основание член 108 от ЗС и отхвърляне на иска, като се прави и искане за
присъждане на допълнително направени разходи във връзка с подържката на имота в размер
на 10 000 лева.
В срока по член 263, алинея 2 от ГПК е постъпил отговор на така депозираната
въззивна жалба, в който се излага, че в жалбата се твърдят две взаимно изключващи се тези
– че имотът първоначално е бил държавен и че е бил одържавен за неплатени данъци.
Отново се набляга върху обстоятелството, че имотът е бил включен в регулация и нямам
никакви данни да е изключван от строителните граници на населеното място, същият не
попада в приложното поле на ЗСПЗЗ. Възразява се против направеното искане за
присъждане на 10 000 лева допълнителни разходи като недопустимо, тъй като се претендира
обезщетение за извършени подобрения в имота, различни от заявените пред първата
инстанция.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивните жалби са допустими - депозирани са от активно легитимирани
страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Единствено недопустимо се явява искането на Т. В. М. за присъждане на
допълнително направени разходи във връзка с подържката на имота в размер на 10 000 лева,
представляващи зимна резитба, прехварляне на клоните в средата на реда, смилане на
клоните от зимната резитба с мулчер, закачен на трактор, пръскания през сезона от 12 до 15
пъти в зависимост от нападенията на неприятелите, пръскане с хербицид – 4 пъти, косене на
тревата в междуредията – 4-5 пъти, лятна резитба, торене, труд и разходи за торене.
Възражението за признаване право на задържане срещу предявен ревандикационен иск до
заплащане на направените от ответника подобрения в имота е възражение, което по правило
се преклудира с изтичане на срока за отговор и не може да се релевира по-късно, както пред
първата, така и пред въззивната инстанция. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че
искането за плащане стойността на извършени подобрения в ревандикиран имот подлежи на
двуинстанционно разглеждане по същество и не може за пръв път да се заяви пред
въззивния съд. Аргументацията на това схващане произтича от разпоредбата на член 298,
алинея 4 от ГПК, според която решението влиза в сила и по отношение на разрешените с
него искания и възражения за право на задържане, тоест се формира сила на присъдено
нещо. Именно поради това вземането за подобрения може да се упражни от ответника срещу
предявен ревандикационен иск чрез възражение, което обаче следва да се предяви пред
първата инстанция, за да не бъдат лишени страните от една инстанция при разглеждане на
това възражение, по което се формира сила на присъдено нещо.
3
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Т. В. М. за присъждане на
допълнително направени разходи във връзка с подържката на имота в размер на 10 000 лева,
представляващи зимна резитба, прехварляне на клоните в средата на реда, смилане на
клоните от зимната резитба с мулчер, закачен на трактор, пръскания през сезона от 12 до 15
пъти в зависимост от нападенията на неприятелите, пръскане с хербицид – 4 пъти, косене на
тревата в междуредията – 4-5 пъти, лятна резитба, торене, труд и разходи за торене.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 02.11.2020 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4