МОТИВИ към Присъда N:81/21.10.2014г. по НОХД N: 146/2014г. по описа на ПОС

 

Спрямо подсъдимия А.П.Г. е повдигнато обвинение по чл.330, ал.3, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 27.02.2013г. в гр.Пловдив е запалил имущество на значителна стойност – лек автомобил „Мерцедес СLК 200 компресор” с регистрационен номер *** – на стойност 14 274,00 лева – собственост на Г.И.А., като е имало опасност пожара да се разпростре и се е разпрострял върху други имущества на значителна стойност – лек автомобил „Шкода Октавия” с регистрационен номер *** на стойност 4 812,00 лева, собственост на Т.В.К. и лек автомобил „БМВ 318 ТДС” с регистрационен номер *** на стойност 2 275,00 лева, собственост на Т.П.Д., като от деянието са настъпили значителни имуществени вреди в общ размер на 18 624,69 лева, от които: по лек автомобил „Мерцедес СLК 200 компресор” с регистрационен номер *** – в размер на 14 274,00 лева; по „Шкода Октавия” с регистрационен номер *** – в размер на 3 324,43 лева и по лек автомобил „БМВ 318 ТДС” с регистрационен номер *** – в размер на 1 026,26 лева.

  За съвместно разглеждане в наказателния процес не са предявени граждански искове, като пострадалите не са изявили и претенции за конституиране като частни обвинители по делото.

 Представителят на Окръжна прокуратура –Пловдив поддържа изложеното от фактическа страна в обвинителния акт, като изразява становище,  че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява, че подсъдимият Г. е осъществил вмененото му  престъпление по чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.2, вр.  ал.1 от НК. Пледира за осъдителна присъда, като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК-при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че с оглед степента на обществена опасност на това престъпление, а и предвид съдебното минало на подс.Г., целите на наказанието ще бъдат изпълнени чрез ефективно изтърпяване при първоначален „Строг” режим.

Защитата на подсъдимия А.Г.  оспорва фактическата обстановка и правна квалификация на деянието. В този смисъл се излагат доводи, че обвинението се крепи на доказателства, които са компрометирани- показанията на свидетелите Г.С. и Ю.Я., като се изразява съмнение в обективността на тези доказателства. В контекста на изложеното от съда се иска да приеме, че липсват доказателства, от които да се направи несъмнен извод за извършване на палежа от подс.А.Г.. С оглед на това се иска признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по повдигнатото му обвинение.   

Подсъдимият А.Г. дава подробни обясненията в хода на съдебното следствие, не се признава за виновен и твърди, че няма никакъв мотив за палежа на автомобила на св.Г.С., като отрича наличието на конфликти с последната, както и проява на ревност по отношения на нея, провокирани от нежеланието й да поддържат интимна връзка. В последната си дума моли съда за оправдателна присъда.  

 

I. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

    От събраните по реда на съдебното следствие  доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

   Подсъдимият  А.П.Г.  е роден на ***г***. Живее в същия град, български гражданин е. Има завършено висше образование, като по професия е стоматолог на частна практика.  Не е женен. Към инкриминирания период същият е осъждан многократно и то за престъпления извършени спрямо личността и имуществото на други лица, както и за престъпление против паричната система и участие в организирана престъпна дейност, видно от справка за съдимост на л.17-21 от НОХД. Има налагани  до момента различни по вид наказания, включително и „лишаване от свобода”.

През 2008-2009г. подс.А.Г. и св.Г.И.А., имали приятелска и интимна връзка, която след средата на 2009г. била прекратена, тъй като подс.Г. бил задържан за извършено престъпление от общ характер/предмет на обвинение по НОХД № 1010/2013г. на Специализирания наказателен съд/ и продължително време пребивавал в ареста и в затвора в гр. П..  Въпреки това, подсъдимият изявявал желание двамата да продължат връзката и отношенията си. През 2011г. св.Г.А. се омъжила, но по-късно се раздели със съпруга си, а в последствие и се развела, поради което настъпила промяна във фамилното й име от А. на С.. В края на месец август 2012г. на подс.Г. му била променена мярката за неотклонение и същият бил освободен. След излизането си от ареста, Г. продължил да търси контакт и изявил желание да поддържа интимни отношения със св.Г.А., но срещал нежелание от нейна страна. Опитите за контакт се изразявали в позвънявания по мобилен телефон, пресрещане пред дома й или на улицата, като е вдигал скандали и отправял заплахи за саморазправа. През месец декември 2012г., макар че имал интимни отношения със св. Д.С., подсъдимият продължил да търси контакт с Г.А.. Това станало известно на св.С. и тя се свързала чрез социалната мрежа Фейсбук със Г.А./ С./. От последната разбрала, че подс.Г. е този, който праща SMS-и на Г., съдържанието на които станало известно на Д.С.. Това ядосало подс.Г., който изпратил заканителен SMS на св.Г.А. със съдържание „Аз ще те оправя и на тебе ще ти драсна клечката”/ протокол за оглед на ВД на л.96-97, том І от д.п./.

Междувременно, на ***.2013г. с договор за покупко-продажба от същата дата, св.Г.А. придобила в собственост лек автомобил марка Мерцедес, модел СЛК 200 Компресор, с рег.№ *** /виж договор на л.86, том І от д.п./. Този автомобил, с посочените номера, свидетелката ползвала за свои нужди и управлявала, като го паркирала в близост до дома си, находящ се на ул.*** в гр.П.. Тези факти били известни на подс.А.Г., който решил да „накаже” св.Г.А., като запали закупения от нея наскоро лек автомобил.

На ***.2013г. подсъдимият подготвил смес от бензин, дизелово гориво и минерално смазочно масло, която поставил в подходящ съд и вечерта след 21,00 часа потеглил с управлявания от него лек автомобил „Опел Корса”с рег. № ***, собственост на неговата майка Й.Г.. В 21:17:34 часа спрял на бензиностанция „Петрол”, находяща се на бул.*** в гр.П. / видно от изготвения запис на охранителна камера и СТЕ на л.194 от делото/, за да зареди гориво. По същото време на смяна в бензиностанцията била св.И.Т., която обслужила подсъдимия и заредила в автомобила му бензин А-95 на стойност 5 лева, като затворила капачката на резервоара, а подс.Г. заплатил стойността на горивото. След това, след 21:19:09 часа той напуснал бензиностанцията и се отправил с автомобила си в посока към ул.***, където живеела св.Г.А.. Същата вечер, тя паркирала автомобила си на паркинг в междублоково пространство на ул.***, тъй като пред № *** нямало свободни места. От двете страни на  л.а.”Мерцедес СЛК 200 Компресор” били паркирани други два автомобила, собственост на живущи в кооперациите, а именно: л.а.”Шкода Октавия” с рег.№ ***, собственост на св.Т.К. и л.а.”БМВ 318 ТДС”, с рег.№ ***, собственост на св.Т.Д.. Освен тях в близост имало паркирани и други автомобили на хора, живущи в съседни кооперации и блокове.

В изпълнение на намисленото и снабден с предварително приготвена запалителна смес, подс.Г. излял сместа от бензин, дизелово гориво и минерално смазочно масло в задните лява и дясна част, както и в предната дясна част на л.а.”Мерцедес СЛК 200 Компресор”, собственост на св.А. и я запалил, като съзнавал, че запалвайки въпросния автомобил, съществува реална опасност от разпростиране на пожара и върху съседните два автомобила, паркирани в непосредствена близост до него и причиняването на материални щети и по тях. След това, подсъдимият бързо напуснал мястото.

За кратко време огънят обхванал целия автомобил на св. А. и той впоследствие изгорял напълно. Горенето на автомобила било забелязано от св.Д.К. и неговата съпруга, който бързо сигнализирал за това на тел.112. Оттам сигналът бил препратен на органите на МВР и на място били изпратени специализирани коли и служители на Трета РСПБЗН гр.Пловдив. При пристигането си  установили, че огънят е обхванал и намиращия се в съседство на запаления „Мерцедес”- лек автомобил „Шкода Октавия”, който бил обгорял по цялата дясна страна, вътре в купето и багажното отделение. Макар и по-леко, автомобилът на св.Д. -„БМВ 318 ТДС”, също бил засегнат от процесът на горене, като обгоряла цялата му лява страна и предна броня, но предвид намесата на св.Д. и на пристигналите на място пожарникари, автомобилът бил освободен от скорост и изместен, с което били предотвратени по-сериозни поражения по този автомобил. По –късно, на място пристигнала и св.Г.А., която по същото време не била в дома си и била известена за станалия инцидент по телефона.

Междувременно, след като напуснал местопроизшествието подсъдимият Г. отишъл в дома на св.А.Р., с когото се познавали отдавна и останал там до около 23,00 часа. Малко преди 23:00 часа подсъдимият включил мобилния си телефон, който до този момент бил изключен/ не бил активен/ и се чул със св.Г.Н., с когото се уговорили да пият по нещо в намиращия се наблизо до дома на Р. кафе-аперитив ***. Малко след това, св.Н. пристигнал и двамата се отправили към заведението, като по пътя се обадили и на живеещия на близо св.С.К., който също пристигнал при тях. Н. съобщил на подс.Г.,*** видял горяща кола, какъвто разговор бил воден и в заведението *** в присъствие на св.С.К.. Няколко минути след влизането в заведението в 23:56 часа, подс.Г. получил обаждане от св.Д.С., с която разговарял извън заведението. При този разговор св.С. му съобщила за обаждане от св. Г.А./С./, която й съобщила за запалването на автомобила и се интересувала дали подсъдимия е в България. Разговорът между подсъдимия и св.Д.С. станал известен и на свидетелите К. и Н., след което тримата напуснали заведението и си тръгнали. На следващия ден-***.2013г. и тримата-подсъдимият Г. и свидетелите К. и Н., били извикани за снемане на обяснения по случая в ІІІ РУП-гр.Пловдив, където били иззети проби от ръцете и на тримата с протоколи на л.11-12 , том ІІ от д.п.

Изготвената в хода на досъдебното производство физико-химическа експертиза/ на л.17-20, том ІІ от д.п./, приета и изслушана в хода на съдебното следствие, дава заключение, че в представените за изследване проби/натривки от ръцете на А.Г., С.К. и Г.Н./, са установени следи от бензин, следи от дизел и следи от минерално смазочно масло. В експертизата си вещото лице С. обяснява какво представлява всяко едно от  тези вещества и какъв е състава им, като изрично е посочено, че интезивността на насищане на повърхностите по намиране на следите е най-висока по обекти №1 и №2 - 11,6% . Това са натривки от ръцете - лява и дясна  на подс.А.Г.. Интензивността на насищане по обекти № 6 и №7 -лява и дясна ръка на С.К., е 4,0%, а по обекти № 4 и №5 –натривки от ръцете на Г.Н., е 1,4 %. При изслушване в съдебно заседание/ на л.87 от НОХД/ вещото лице уточни, че следи от въпросните течности остават най-често при контакт с тези течности, но е възможно, ако концентрацията на сместа е по-голяма, следи да останат и при допир на едно лице с друго. Влияние оказват много фактори като кожата на човека, околната среда, температура, измиване, избърсване на ръцете.

От заключението на комплексната пожаротехническа и химическа експертиза / на л.27-30, том ІІ от д.п./ се установява, че под термина „интензивност на насищане на повърхностите”, използван при физико-химическата експертиза, се разбира количеството на установените вещества в представените обекти за изследване. Тъй като се касае за следи от вещества, е посочено, че наличието на всяко от установените по натривките вещества в посочените общо проценти, не може да се установи с наличната за експертите газхроматогафска техника. В съдебно заседание/ на л.88 от НОХД/ е уточнено, че дори и да бъдат установени отделните процентни съдържания, то те влизат в общото процентно съдържание, установено от експертизата. Вещите лица са посочили, че при извършеното проучване не са открили продукт от бита или такъв с обща достъпност за гражданите, който да съдържа едновременно и трите съставки-бензин, дизел и смазочно минерално масло. Посочени са изчерпателно и характеристиките на всяко от използваните в сместа вещества-бензин, дизел и минерални масла, които образуват с въздуха взривоопасни смеси. Поради пожарната им характеристика, те се използват като ускорители на горенето –за предизвикване на палежи или за постигане на устойчиво горене на определен етап от развитието на пожара. Уточнено е при изслушването, че всяко от веществата има различна роля. Бензинът е лесно запалим и максимално бързо може да се запали. След това гори нафтата, а накрая минералните смазочни масла. Даден е отговор и на въпроса, че продължителността на откриване на следи от контакт до въпросните течности зависи от много фактори, каквито са –продължителност на контакта, състав на сместа, кожата на човека, околната температура, температура на сместа, брой измивания на ръцете, вид на използвания препарат и други.

Относно причината за възникване на пожара на ***.2013г. е изготвена в хода на досъдебното производство пожаротехническа експертиза/ на л.4-7, том ІІ от д.п./, която за отговор на поставените въпроси е ползвала и изготвения протокол за оглед на местопроизшествие/ на л.71-72, том І от д.п./. Видно от тази експертиза е, че е имало няколко едновременно възникнали огнища- в задната лява, задната дясна и предната дясна част на автомобила „Мерцедес”. Оттам огъня е засегнал и дясната страна на паркирания в съседство лек автомобил „Шкода Октавия”. От вещото лице са анализирани всяка една от възможните причини за възникване на пожара –пушене, самозапалване на течни, влакнести или твърди горими материали, късо съединение или високо преходно съпротивление в електрическата инсталация, техническа неизправност и умисъл. Като най-вероятна причина за запалване на пожара е възприета последната -в резултат на умишлени действия, за което се съди от намерените три огнища на пожара в различни краища на автомобила/ в задна лява, задна дясна и предна дясна част/, които не могат да се образуват при евентуално възникване на пожара вследствие късо съединение, неизгасена цигара, замозапалване или техническа неизправност. Посочено е, че се забелязват следи от изгаряне вследствие на заливане на автомобила с горима течност по предния и задния капак на л.а.”Мерцедес”. Съществувала е реална опасност пожара да се разпространи и върху паркираните в съседство автомобили-„Шкода Октавия” и „БМВ” и той се е разпрострял върху тези два автомобила, както уточнява вещото лице Н. при изслушване в с.з./ на л.131 от НОХД/. Прието е също, че пожарът не е представлявал опасност за живота на някого, тъй като по това време не е имало хора в района. При изслушване в с.з. на ***.2014г. вещото лице уточни още, че не може да се определи откъде е тръгнал огъня, тъй като в еднаква степен са изгарянията на различните части на автомобила, но със сигурност изгарянето е външно. Посочва също, че  е възможно и трите огнища на пожара да се предизвикат от едни и същи човек и то в рамките на 20-30 секунди.

По делото са приети две авто-оценъчни експертизи / на л.35-39 и л.49-54, том ІІ от д.п./, от които се установява каква е стойността на засегнатите автомобили към инкриминираната дата-***.2013г. и стойността на причинените от пожара имуществени вреди. Установено е, че стойността на л.а.”Мерцедес СЛК 200 компресор” с рег. №*** към датата на произшествието е била 14 274 лева, в какъвто размер е и стойността на причинените вреди по този автомобил вследствие на пожара. Т.е. за този автомобил вещото лице е приел, че е налице тотална щета, тъй като е изгорял целия и е напълно унищожен. За лекия автомобил „Шкода Октавия” с рег.№ *** е прието, че средната пазарна стойност към ***.2013г. е 4812 лв., а стойността на причинените вреди по този лек автомобил е 3324,43 лева . Прието е, че лекият автомобил „БМВ 318 ТДС” с рег.№ ***, е бил на стойност 2275 лева, като причинените по него вреди от пожара възлизат на 1026,26 лева.

В хода на съдебното следствие беше назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза/ на л.192-202 от НОХД/, от заключението на която се установява, че както към инкриминираната дата ***.2013г. така и към настоящия момент, видеокамерите на бензиностанция „Петрол” в гр.П., бул.***, записват при непрекъснат режим. Хронологията на записите на видео охранителните системи не се влияе и не се нарушава от различните режими на запис на видеокамерите. Установено е, след посещение на място, че видеоохранителната система на бензиностанцията не е подменяна от инкриминираната дата до настоящия момент, като за времето от 21:17:34 ч.до 21:19:09 ч., за което време автомобилът спира на бензиностанцията, зарежда гориво и потегля, няма прекъсвания при видеозаписите, съдържащи се в приложения по делото компактдиск, приложен като веществено доказателство. Хронологично, вещото лице С.Г., е описал действията на лицата от момента на спиране на заснетия автомобил до  потеглянето му, за което е изготвил снимков материал, съдържащ се в експертизата.

 

Описаната по-горе фактическа обстоятелства  се установява по  категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него/ на л.71-80, том І от д.п./, справки от национална база КАТ за собственост на автомобили/ на л.49, л.64, л.89, том І от д.п./, договори за покупко-продажба и свидетелства за регистрация на МПС/ на л.86-88, л.105-106, том І от д.п./,  протоколи за доброволно предаване/ на л.94, л.101, л.117, том І от д.п./, протокол за разпознаване/ на л.108, том І от д.п./, протоколи за оглед на веществени доказателства/ на л.96-97, л.102, л.119-120, том І от д.п./, протоколи за изземане на проби/ л.10-12, том ІІ от д.п./, справки от мобилни оператори за ползвани телефонни номера и разпечатки на разговори/ на л.64-68, л. 79, л.851 том ІІ от д.п. и на л.228 и л. 229от НОХД/, справки за съдимост, ведно с бюлетини за осъждания/ на л.159, том ІІ от д.п. и на л.17-21 от НОХД/, справки от ГД”ИН” и от сектор „Арести”/ на л.107 и на л.148 от НОХД/, а също и от приложените веществени доказателства. Фактическата обстановка съдът приема за изяснена отчасти и от обясненията на подсъдимия А.Г., както и от показанията на разпитаните свидетели, като по отношение на гласните доказателства, съдът ще се спре подробно по-надолу в мотивите си.

Съдът възприема изцяло заключението на изготвената по делото пожаро-техническа експертиза, изслушана и приета в хода на съдебното следствие, като обективно и безпристрастно, изготвено от лице с необходимите познания в съответната област. Тази експертиза дава отговори на въпросите относно причината и механизма на възникване на пожара за автомобилите, които са били обект на изследване, като заключението е точно, конкретно и съобразено със събраните  и приложени доказателства.

Съдът кредитира и заключенията на изготвените физико-химическа експертиза и комплексната химическа и пожаро-техническа експертиза, изготвени от вещите лица С. и М., касаещи съдържанието на иззетите натривки от ръце, интензивността на насищане и характеристиките на отделните вещества, установени от експертите. Тези заключения са депозирани също с необходимите професионални знания, обстоятелствени са и са аргументирани.

По изложените по-горе съображения като обективни и точни, следва да бъдат възприети и заключенията на авто-оценъчните експертизи на вещото лице С.М., относно стойността на автомобилите, засегнати от пожара и стойността на причинените им от това имуществени вреди .

Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената в хода на съдебното производство и приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице С.Г./ на л.192-202 от НОХД/, като обосновано, професионално и изготвено с необходимата пълнота. Възраженията на защитата на подсъдимия за наличие на несъответствия между обстоятелствената част на експертизата и видеозаписа, предявен в съдебно заседание, са въпроси на лични възприятия, които следва да бъдат коментирани  по същество, но не се отразяват на обективността и компетентността на техническата експертиза, още повече, че в съдебно заседание вещото лице Г. аргументира отразеното от него в експертизата, възприето въз основа на използваната техника при изготвянето й.

Анализирайки обясненията на подсъдимият Г./ на л.216 гръб-219 от НОХД/, съдът счита, че същите  не следва да се кредитират изцяло, а само отчасти, тъй като са противоречиви, както помежду си, така и на събраните гласни и писмени доказателства. Тези обяснения, съдът кредитира в частта, относно заявеното от подсъдимия познанството и поддържаните приятелски отношения с част от свидетелите, с някои от които се е видял вечерта на ***.2013г., както и за поддържаните назад във времето по-близки и интимни отношения със св. Г.А./С./. Що се отнася обаче до обясненията, в които отрича съпричастност към извършения палеж, а така също и в частта, в която дава обяснения за  отношенията си с тази свидетелка, съдът намира обясненията на подс.А.Г. за противоречиви и не ги кредитира. Освен средство за събиране на доказателства, обясненията на подсъдимия са и средство за защита, поради което същите следва да бъдат по-обстойно анализирани. На първо място, тези обяснения противоречат на обясненията на св.Г.А./С./ за развоя на отношенията между тях двамата след месец септември 2012г., когато подсъдимият е бил освободен от затвора по предходно задържане. Противно на заявеното от подс.Г., че не  е търсил контакти с Г.А. и не я е ревнувал от поддържаните отношения с други мъже,  са показанията на самата свидетелка/ на л.50-53 от НОХД/, която заявява, че подсъдимият не само я е търсил по мобилен телефон, но и я пресрещал по улицата и е вдигал скандали, заради отношенията й с други мъже.  За това, че подс.Г. е бил по-настоятелен за поддържане на контакти със св.С., говорят и писмените доказателства-протоколи за доброволно предаване и за оглед на веществени доказателства/ л.96-97 в том І от д.п./, от които се установява съдържанието на част от изпращаните SMS-и от подсъдимия на св.Г.А./С./ на ***.2012г. и на ***.2012г., в които той настоява да се видят и да прекарат „..поне още една вечер..” Така, че обясненията на подс.А.Г.,  за това, че не е проявявал желание за по-близки отношения с Г. и ревност към нея, са неприемливи и не кореспондират на посочените свидетелски показания и писмени доказателства. Видно е и от показанията на св.Д.С., че в отношенията си подс.Г. е бил импулсивен, емоционален и ревнив.  

На следващо място, заявеното от подс.Г., че не е водил никакви разговори със св.Ю.Я. за палежи на автомобили, включително и за процесния автомобил „Мерцедес”, собственост на Г.А., не кореспондира на показанията на св.Я.. Последният в показанията си като свидетел/които ще бъдат обсъдени по-надолу в мотивите/, последователно обяснява както за дългогодишното си приятелство с подс.Г., за това, че същият е бил афектиран от отказа на Г. да поддържат интимни отношения, така и за посещенията в Ареста, при които е разбрал за извършен палеж на автомобила на св.А./ С./. В стремежа си да дискредитира показанията на св.Ю.Я., подс.Г. в обясненията си навежда твърдения за влияние спрямо св.Я. от страна на полицейски служители, с обещание за съдействие при определяне на наказание на Я. по дело, за което той е бил задържан. Така заявеното от подсъдимият обаче, не кореспондира на събраните и приложени писмени доказателства- справка от сектор „Арести”, ОС „ИН”-Пловдив/ на л.148 от НОХД/, от която се установява, че на посочените дати-*** и ***.2013г. св.Я. е бил посещаван не само от подс.А.Г., но и от лицата, сочени от свидетеля- А.Р., Г.Н. и Д.С., а едва след това- на ***.2013г. е бил посетен от св.Н.Р. и на него е споделил чутото от подсъдимия. Освен това, св. Ю.Я. е бил разпитан пред съдия и нито при този разпит, нито в съдебно заседание е споделял за оказано влияние спрямо него за депозиране на показания в определена посока.  Ето защо, обясненията на подс.Г. в посочената им част, противоречат не само на показанията на св.Я., но и на писмените доказателства, като съдът ги приема като изцяло защитна позиция, целяща да дискредитира показанията на свидетеля, предвид данните за обременено съдебно минало на този свидетел.

Освен с показанията на св.Ю.Я., са налице и известни противоречия между обясненията на подс.Г. и показанията на свидетелката И.Т., относно случилото се на бензиностанция „Петрол”, на бул.*** в гр.., най-вече относно обстоятелството -имало ли е проблеми при зареждането на гориво. В обясненията си подсъдимият заявява, че при зареждането операторката-св.Т., е вкарала дълбоко пистолета за зареждане, при което с изваждането му от гърлото, е извадила и цедката, за което се е намесил Г. и с пръсти е завъртял цедката. След това твърди, че отишъл да си измие ръцете и се е върнал.  Противно на заявеното от подс.Г., в показанията си св. И.Т. е категорична, че не е имало никакви проблеми при зареждането, като всички действия по отваряне на капачката на резервоара, зареждане на гориво и затваряне на капачката, са били извършвани от нея. Показанията на тази свидетелка кореспондират със заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие, която е изследвала приложения по делото видеозапис и е дала подробно заключение за поведението и действията на двете лица, заснети от охранителните камери на бензиностанцията. Освен, че приема, че действията по зареждане на автомобила са извършвани изцяло от операторката, то експертизата не установява твърдяното от подс.Г. напускане на мястото до колонката за измиване на ръцете му. Така че, заявената от Г. намеса от негова страна при зареждането с бензин на л.а.”Опел Корса”, с който се е придвижвал въпросната вечер, според съда, следва да се възприеме като защитна позиция, целяща да даде обяснения за част от намерените следи от бензин по ръцете на подсъдимия Г.. Но дори и да се възприеме заявеното от подс.Г., което в случая е напълно изолирано, то по никакъв начин не могат да бъдат обяснени наличието на следи и от други запалителни течности по ръцете на Г.- от дизелово гориво и от минерално смазочно масло, установени от физико-химичната експертиза, за които също е безспорно установено, че в комбинация не съществуват и не могат да бъдат открити в нито едни продукт от ежедневието.

Според настоящия състав, следва да бъдат възприети обясненията на подс.А.Г., че на инкриминираната вечер -***.2013г. е посетил дома на св.А.Р., но това съвсем не е станало преди 21,00 часа, както твърдят свидетелите Р.Р. и А.Р., тъй като е нелогично след този час, при положение, че не е излизал цялата вечер, както твърдят свидетелите, той да  зарежда гориво в 21:17 ч. на бензиностанция „Петрол”, на бул.*** в града. Безспорно е също, че след 23,00 часа подс.Г. се е видял със свидетелите Г.Н. и С.К., с които са обсъждали „горящата” кола „Мерцедес” на св.Г.А., макар между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К. и Н. да са налице известни противоречия за това, кой и кога е повдигнал въпрос за запаления автомобил. Всичко това обаче, са действия извършени по-късно вечерта, които целят да изградят т.нар. алиби на подс.Г.. Неговите обяснения са в известна степен „напаснати” със събраните данни, но не са в достатъчна степен убедителни за поведението му преди 21,30 часа на ***.2013г. За този период по делото са налице доказателства, че подс.Г. ***, видно от приложена разпечатка от мобилен оператор за проведени разговори/ на л.228 от НОХД/, противно на твърденията му, че е бил по работа в гр.Х., а по отношение на действията на Г. преди отиването до дома на Р., следва да бъдат обсъдени събраните гласни и писмени доказателства, които разколебават защитната версия на подсъдимия.

По делото са събрани множество свидетелски показания, които при обсъждането им могат да бъдат разделени условно в няколко групи. Едната група са показанията на т.нар свидетели-пострадали от престъпното деяние – Г. С./ на л.50 гръб-53 от НОХД/, Т.Д. / на л.54 от НОХД/ и Т.К./ на л.104, том І от д.п., приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК/. Показанията на тези свидетели, дадени в хода на съдебното следствие, в значителна степен допринасят за изясняване на приетата по-горе фактическа обстановка, като дават сведения за засегнатите автомобили, разположението им, мястото на паркиране и последиците от пожара. В показанията си св.А./С./ дава сведения и за отношенията си с подсъдимия А.Г., а така също и за обстоятелства, станали й известни след палежа. Настоящата инстанция изцяло кредитира показанията на посочените свидетели, като обективни, последователни и непротиворечиви.  Свидетелите Т.Д. и Т.К. дават сведения относно това, кога и къде са паркирали автомобилите си на инкриминираната дата, какви са били повредите по тях вследствие пожара обхванал, според показанията и на двамата л.а.”Мерцедес”; кога и по какъв начин са разбрали за горящите си автомобили и съответно предприетите действия от тях и от пожарникарите, за да предотвратят по- сериозни щети по автомобилите им. Показанията им кореспондират с изготвения протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, а така също и на изготвените пожаро-технически експертизи и автооценъчни такива, които дават заключение за начина на развитие на пожара и настъпилите увреждания. От посочените горе свидетели, единствено св.Г.А./С./, е познавала подс.Г. и поради това дава по-подробни показания за развоя на отношенията между тях двамата. От нейните показания, които кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства- протоколи за оглед на веществени доказателства, се установява интереса на подсъдимия към нея и желанието да поддържат интимна  връзка, въпреки нейното нежелание, както и раздразнението му от факта, че е направила достояние част от кореспонденцията на св.Д.С., след което последвал заплашителен SMS ..”Аз ще те оправя и на тебе ще ти драсна клечката.” Всъщност, подобни изрази като „ ще ти драсна клечката” и „ще те върна в първи клас”, както се установява от показанията на св.С., а също и от показанията на св.Д.С. и св.Ю.Я., са доста често използвани от подс.Г. в ситуации, в които е ядосан и се заканва на някого. Така че, показанията на св. Г. С. не могат да бъдат възприети като тенденциозни, тъй като по отношение на поведението и реакциите на подсъдимия, те са подкрепени и от другите гласни доказателства.  

От показанията на  св.Т.К., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени в настоящото производство със съгласие на страните, се подкрепя обстоятелството, което е възприето и от пожаро-техническата експертиза, а именно, че пожарът е  резултат на целенасочени умишлени действия. В показанията си този свидетел дава сведения за наличието на лице от мъжки пол, което описва по външни белези –на възраст около 30-35г., висок около 180 см., около 90 кг. с атлетично телосложение, облечен с дънки и суитчър, с качулка на главата, като св.К. е категоричен, че лицето не е било от ромски произход. В показанията си св.К. съобщава, че е видял това лице още когато се е насочил да паркира автомобила си към 21,30 часа, движел се е по пътното платно на ул.*** в посока ул.***, стигнал до трафопоста зад паркинга, а след като свидетелят се отправя към входа, го вижда да се връща обратно. Малко по-късно -след 30-40 мин. му се обаждат, че автомобила гори. Показанията на св.К., дадени пред разследващите в хода на досъдебното производство не могат да бъдат изключени, тъй като този свидетел е бил единственият, който се е прибирал в посочения час/ както сам твърди не е имало други лица/ и поради това е забелязал странно поведение на лицето, което описва. Безспорно е, че при извършеното разпознаване/ на л.108, том І от д.п./, св.К. не е успял да разпознае никое от лицата, които са били показани, но това не прави показанията му недостоверни, поради факта, че случилото се е било по тъмно, късно вечерта и с оглед на това самият свидетел посочва външни белези-облекло, телосложение, възраст, а не черти по лицето, по които да разпознае конкретно лице. Поради това и съдът възприема тези показания като сведения в насока за наличието на непознато лице в района на паркинга във време близко до възникването на пожара, което от друга страна подкрепя възприетата от обвинението версия за умишлен палеж . Видно е от приетата и приложена справка от Районен  център 112 / на л.35, том І от д.п/, че  първото обаждане за горящ автомобил в гр.П., на ул.*** на ***.2013г. е в 21:50:31 часа, след което в рамките на 3-4 минути следват още няколко обаждания, поради което съдът кредитира показанията на св. К. относно времето  и обстоятелствата, за които съобщава, като достоверни и логични.

Другата група свидетели са тези,  които са видели възникналия пожар и са ангажирани в потушаването му. Това са свидетелите Я.Я./ на л.169 от НОХД/, Д.К./ на л.130 от НОХД/ и Й.Г./ на л.59-60/. Св.К. е живеещ в съседство и от терасата си е видял горящия автомобил, както и намиращите се в съседство други автомобили, а св.Я. като служител в ІІІ РСПБЗН –Пловдив е участвал в единия от екипите ангажирани с потушаване на пожара. Този свидетел описва какво е било състоянието на горящия „Мерцедес” и на намиращите се наблизо други два автомобила, както и предприетите от пожарникарите действия. В този смисъл са и показанията на св.Й.Г., който като патрулен полицай от ІІІ РУП е посетил местопроизшествието и на място е разговарял със св.Г. С., като твърди, че пред него тя е изразила съмнения за неин бивш приятел, който да е свързан със запалването на автомобила.  Показанията на тези свидетели също следва да бъдат възприети като обективни и незаинтересовани.

Една част от разпитаните свидетели са полицейски служители, които като оперативни работници са извършвали проверка по случая. В този смисъл са показанията на свидетелите Д.С. / на л.57 гръб-58 от делото/ и Х.А./ на л.58 гръб-59 от НОХД/, които дават сведения за обстоятелства, станали им известни от самата проверка. Така св.С. заявява, че пред него самият А.Г. е споделил за извършено от него зареждане на бензиностанция в гр.П., а св.А. установява, че е бил натоварен със задачата да провери бензиностанцията и наличието на записи от охранителни камери, тъй като именно подс.Г. е съобщил пред тях, че се е изцапал при зареждане с бензин. В тази връзка св.Х.А. твърди, че е прегледал на място видеозаписа на бензиностанция „Петрол” на бул.*** в гр.П., но не е установил проблеми при зареждането на „Опел Корса”, като според показанията му е разговарял и със св.Т., която е била по същото време на работа и тя е потвърдила неговите възприятия във връзка със зареждането на гориво на посочения автомобил. От показанията на този свидетел се установява още, че е проследил наличните камери в района на ІІІ РУП-Пловдив и е установил от видеонаблюдението, че автомобилът, с който се е придвижвал подсъдимия, около 10 минути след напускане на бензиностанцията, е заснет на излизане от моста на *** по бул.***, след което не е бил засечен от следващите камери, разположени на колелото на ***, между бул.*** и бул.*** и на колелото на бул.***, поради което свидетелят прави изводи, че автомобилът на подсъдимия е останал в кв.***. Установеното от св.А. е намерило отражение в два броя докладни записки/ на л.31, л.32, том І от д.п./.  В показанията си св.Н.Р. / на л.55 гръб-57 от НОХД/ възпроизвежда заявеното пред него от св.Ю.Я. във връзка с извършени палежи, за които последният е заявил, че знае от разговори с подс.Г.. На първо място, следва да се отбележи, че според настоящата инстанция, няма процесуална пречка, поради която да не бъдат ценени показанията на тези свидетели, доколкото същите като полицейски служители са извършили действия с предпроцесуален характер, основани на  ЗМВР, а не процесуални действия по НПК . На следващо място, съдът изграждайки изводите си не се позовава само на показанията на посочените по-горе свидетели. Тези показания могат да се ценят като източник на косвени, производни доказателствени факти. За да обусловят несъмнен извод относно възпроизведения факт, те трябва да са подкрепени или с преки доказателства, или с достатъчен брой други косвени доказателства. В конкретния случай, анализирайки събрания доказателствен материал, съдът намира подкрепа на показанията на свидетелите С. и А. в обясненията на самия подсъдим, който не отрича, че на инкриминираната дата с посочения автомобил „Опел Корса”, собственост на неговата майка е спирал на бензиностанция „Петрол” и е зареждал автомобила с бензин, а също и в показанията на св.И.Т., както и във вещественото доказателство –видеозапис от охранителна камера, приложено по делото. Показанията на св.Н.Р. кореспондират с показанията на св.Ю.Я., доколкото последния в хода на съдебното следствие не оспорва фактите и обстоятелствата изложени пред полицейския служител, а ги потвърждава. Така че, внимателния анализ на посочената група свидетели дава основание показанията им да бъдат възприети, като подкрепящи приетата фактическа обстановка и подкрепени и от други доказателства. Единствено показанията на св.Н.Р., в частта им, в която пресъздава разговор със св.С.К., станал известен въз основа на използвани СРС, не следва да се възприема, тъй като в тази част показанията пресъздават съдържанието на друго доказателствено средство, което е недопустимо.

Депозираните показания от свидетелката Д.С./ на л.89 гръб-91 от делото/ също следва да бъдат възприети. В една част от показанията, свидетелката обяснява отношенията си с подс.Г., а в другата -посещението в Ареста при св.Ю.Я. и обстоятелствата, които са й станали известни във връзка с палежа на автомобила на св.А./С./. Всъщност, показанията на свидетелката Д.С. допълват показанията на св.Г.А. относно изпращаните от подсъдимия SMS-и и факта, че това е ядосало подсъдимия Г., както и относно проведен разговор между двете свидетелки вечерта на ***.2013г. след извършения палеж. В показанията си св.С. не отрича обстоятелството, че е била на посещение с подсъдимия при св.Ю.Я. и там е ставало въпрос в разговор за палежа на автомобила на Г., като е получавала предупреждения да внимава, „..да не ми запали колата като на Г.”. За част от обстоятелствата, показанията на св.С., дадени в хода на досъдебното производство на л.163-164 в том І, бяха прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, предвид липсата на конкретен спомен у свидетелката, като според съда няма основания да не бъдат кредитирани те за посочените обстоятелства, предвид изразеното становище от св.С., че заявеното пред разследващите в досъдбеното производство е вярно отразено.  Така, в показанията си св.Д.С. сочи, че често използваната реплика от страна на подс.А.Г. е „ да драсне клечката”, в който смисъл е била предупреждавана от него. Показанията на св.С. не само допълват показанията на св.Г. С. за отношенията й с подс.Г., но и описват като цяло поведението и реакциите му в случаи на раздразнение или при общуване с други лица.

От свидетелските показания  особено внимание следва  да бъде отделено на показанията на св.Ю.Я./ на л.82-86 от НОХД/, които бяха най- критикувани от страна на защитата на подс.Г.. Този свидетел, в хода на съдебното следствие, под страх от наказателна отговорност, депозира  последователни показания, обяснявайки познанството си с подс.А.Г., конфликтите на подсъдимия с други лица, които не касаят процесния случай и начина му на реакция, посещенията в Ареста и това, което е разбрал за палежа на автомобила на св.Г. С.. Вярно е, че свидетелят е осъждан и има криминални прояви, за които и в хода на съдебното следствие е бил задържан, но само поради това не може да се приеме, че св.Ю.Я. има тенденциозно отношение към подс.Г. и депозира показания с цел да го злепостави. Още повече, че свидетелят твърди, че имат приятелски отношения с подсъдимия, което личи и от данните за посещения в Ареста, като видно е, че в рамките на два месеца са осъществени две посещения от А.Г. в компания и с други лица. Не може да бъде споделен и довода на защитата, че св.Ю.Я. „се е поставил в услуга” на разследващите, с цел определяне на по-ниско наказание в замяна на негови показания по случая. На първо място, няма доказателства за подобни договорки, а и не разследващите са тези, които могат да определят размер на наказание. На следващо място, св.Я. както в съдебно, така и в досъдебното производство, пред съдия, под страх от наказателна отговорност, е депозирал показания, които се препокриват и  не може да се приеме, че същите са по някакъв начин манипулирани.  Ето защо, съдът не намира основания, поради които да не кредитира показанията на св. Ю.Я., дадени в хода на съдебното следствие относно познанството си с подс.Г. и обстоятелствата, които поради това знае във връзка с извършения палеж на л.а.”Мерцедес”, собственост на Г.А./С./. Показанията му са конкретни по отношение на време и място на осъществените контакти, като заявеното от св.Я., че  подсъдимият, заедно със свидетелите Г.Н., А.Р. и Д.С. са го посещавали в Ареста, съответства на събраните писмени доказателства в тази връзка-справка от сектор „Арести”–Пловдив/ на л.148 от НОХД/. Видно е, че тези посещения са ставали след инкриминираната дата-***.2013г., когато освен Г., са били задържани и свидетелите Н. и К., и е съвсем логично подобни събития да бъдат обсъждани. Налице е единствено разминаване в точните дати и месеци на посещенията, за които св.Я. съобщава в показанията си в хода на съдебното следствие, за което и предвид изминалото време бяха прочетени и приобщени показанията му в тази връзка, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия. Това, според настоящия състав не влияе върху достоверността на показанията, тъй като е съвсем логично, с оглед изминалото време свидетелят да няма спомен за конкретни дати. Освен това, Я. свидетелства и за обстоятелства, които са му станали известни от разговори с подс.Г.-като марката на автомобила на св.А. и от кого е закупен, а и за обстоятелства, свързани със самия палеж- като задържането по случая на свидетелите Н. и К., факта, че единият от тях е видял същата вечер горящ автомобил в района на ул.***, които обстоятелства е възможно да бъдат споделени само от човек, който ги знае. А в случая факта със запалването на автомобила на св.С., е било коментирано между подсъдимия и свидетелите К., Н. и Д.С. още вечерта на *** срещу ***.2013г. Не може да се приеме възражението, че обстоятелствата, които Ю.Я. съобщава, са измислени и тенденциозно поднесени от него, тъй като изложеното в показанията му не са общоизвестни факти, а такива, които са били известни само на подсъдимия и на лицата, с които той е коментирал обстоятелства свързани с палежа на автомобила-негови приятели,  и логично е свидетелят да ги знае от тях самите. Така, св.Я. твърди, че от подс.Г. при едно от посещенията е разбрал за извършения палеж- „…Тогава ме пита дали съм чул за Г. и за това, че драснал клечката на „Мерцедеса…”, след което обяснява, че подсъдимият през 2012г. е бил доста ядосан от отказа на св.Г.А. да поддържат връзка, а разбрал и за връзката й с друго момче. В този смисъл показанията на Я. се потвърждават от показанията на Г.А./ С./. Освен това показанията му се потвърждават и от показанията на св. Д.С., на която същият при едно от посещенията е отправил предупреждение да внимава, за да не запали Г. и нейната кола. Прави впечатление, че и св.Я., както и другите посочени свидетели, когато обяснява реакцията на подс.Г., използва израза „..да драсна клечката..”. Ето защо, настоящия състав не приема възраженията за необективност и предубеденост на показанията на св.Ю.Я.. Намира, че същите следва да се възприемат като конкретни  и последователни. Следва да се кредитират и показанията на св.Я., дадени в хода на досъдебното производство/ на л.154-156, том І от д.п./, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, за обстоятелствата, за които се констатираха разминавания и липса на конкретен спомен. Показанията в хода досъдебното производство за тези обстоятелства, са били дадени по-близко във времето и поради това свидетелят е имал по точен спомен за тях. В останалата им част показанията на св.Ю.Я., дадени в съдебното производство касаят действия на саморазправа на подсъдимия назад във времето, по отношение на лица, с които по един или друг повод е имал конфликти, които не са относими към конкретния казус. Показанията в тази част, при липсата на обвинение за други палежи, за които съобщава Я., следва да бъдат възприети единствено като сведения за маниер на поведение от страна на подс.Г. в случаи на афект, за каквото всъщност свидетелства и Г.А./ С./.

 Последната група свидетели са приятели и близки познати на подс.А.Г., с които се познава отдавна, а с някои от тях въпросната вечер е коментирал и палежа на лекия автомобил „Мерцедес” на св.С.. Това са свидетелите С.К./ на л.93-95 от НОХД/, Г.Н. / на л.95 гръб-97/, П.Р. / на л.215 гръб-216 от НОХД/, Р.Р./ на л.131 гръб-132 от НОХД/, М.Ч. / на л.132-133/ и А.Р./ на л. 133-135 от НОХД/. Последните трима свидетели Р. и А. Р. и М.Ч.  дават сведения за посещение на подс.Г. вечерта на ***.2013г. в дома им и гостуване за вечеря, като според показанията на св.Р.Р. това е станало към 20-20,30 часа, а според А.Р. към 21,00 часа. Показанията на тези свидетели, според настоящия състав следва да бъдат възприети доколкото дават сведения за посещение на подс.Г. в дома им, тъй като е видно от другите гласни доказателства, че след 23,00 часа на инкриминираната вечер от дома на Р., е тръгнал за среща  в кафе ***, намиращо се наблизо. Показанията на тримата свидетели обаче, относно времето на посещение, не следва да се кредитират с доверие, доколкото изцяло противоречат на останалите доказателства, установяващи, че след 21:17 часа подсъдимият е зареждал гориво на бензиностанция „ Петрол”, при това на място отдалечено от дома на Р., а десетина минути след това е бил засечен да излиза с управлявания автомобил от моста на *** по бул.*** в гр.П.. При тези данни, установени от съдебно-техническата експертиза, от показанията на свидетелите И.Т. и Х.А., не може да се приемат за достоверни показанията на свидетелите А.Р., Р.Р. и М.Ч., в частта им, в която твърдят, че подсъдимият е посетил дома им преди 21,00 часа и е останал там за вечеря. Показанията на св.М.Ч. и на св.А.Р., в които твърдят, че първият-Ч. се е върнал за малко към 21,30 часа от работа и е видял подсъдимият Г. в дома им, също са неубедителни и изолирани. На първо място, св.Ч., както сам твърди по същото време е бил на работа в ресторант в ЖК *** и е нелогично, при положение, че е единствен барман, да напусне работното си място, за да се отиде до дома на Р., да върне автомобил с инструменти, който по погрешка е взел, да вечеря и след това да се върне обратно на работа. На следващо място, необяснимо е, както и от самите свидетели, включително и при проведената между тях очна ставка, каква е била „спешната” авария, заради която автомобилът с инструменти е бил толкова необходим на А.Р.. Още повече, че според показанията на последния, той е трябвало да ходи към 23 и нещо часа  в ресторант ***, находяща се в центъра на гр.П. /на л.134 от делото/, а малко по-надолу в показанията си заявява „…Авария нямаше тази вечер, Трябваше да се прави допълнение към менюто и правих притурки за реклама….”. Така че, според съда не могат да бъдат възприети с доверие показанията на посочените трима свидетели относно времето на пристигане на подс.Г. в дома им, както и за въпросното „спешно” връщане на св.Ч. към 21,30 часа, които по –скоро  са депозирани с цел да се услужи на версията на подсъдимия за по-ранно пристигане в дома на Р.. Безспорно е, че по-късно към 23,00 часа подсъдимият е включил мобилният си телефон и е приел входящ SMS и обаждане от св.Г.Н., като последният е пристигнал в района на жилището на Р.  на ул.*** и оттам двамата са отишли в намиращия се наблизо кафе-бар ***. Обстоятелствата относно приети обаждания след 23,00 часа, когато подсъдимият си е включил телефона, се установяват от приложените по делото разпечатки на разговори от мобилни оператори за инкриминираната дата, приобщени в хода на съдебното следствие.

За обстоятелствата случили се по-късно вечерта на ***.2013г. следва да бъдат обсъдени показанията на свидетелите Г.Н., С.К. и П.Р.. Първите двама са близки приятели на подс.Г., с които той поддържа ежедневни контакти. За това свидетелстват и самите свидетели, с които подсъдимият се е видял, след като е напуснал дома на А.Р.. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата , че тримата –Г., Н. и К. са се видели, включително  и че са посетили заведението ***. Известни противоречия има в показанията на св.Г.Н., относно това кога е съобщил на А.Г., че е видял запаления автомобил  „Мерцедес” на Г.. Веднъж, свидетелят твърди, че това е станало по-късно, след като подсъдимият е получил обаждане за палежа от Д.С., но при допълнителния разпит сочи, че това е възможно да е станало преди това, но няма спомен. В тази връзка обаче в обясненията си подс.Г. твърди, че още когато са се видели с Г.Н., последният му е съобщил, че е видял пред апартамента на Г. горяща кола-„Мерцедес”. А според показанията на С.К. / на л.93 гръб/, още преди обаждането на Д.С. между тях се е коментирал запаления автомобил „..Аз питах Г.Н. какво е видял и той ми каза, че бил видял горяща кола, която била на Г.. Попитах дали става въпрос за „Опела”. Не мога да посоча кой от двамата ми отговори , че не става въпрос за „Опела”, а за „Мерцедеса”…”. Т.е. от така обсъдените показания, настоящия състав прави извод, че въпроса за запаления автомобил „Мерцедес” е бил обсъждан преди обаждането на св.С., в което е съобщила на Г. за подозренията на пострадалата Г.А./ С./. В този смисъл, съдът не възприема с доверие показанията на св.Н. в тази част, в която отрича да е споменавал марката на запаления автомобил, защото в тази част показанията му противоречат на обсъдените гласни доказателства, а и на неговите показания, тъй като самият Н. заявява, че именно от подсъдимият знае за местонахождението на новият апартамент на Г. ***. Иначе и св.Н. и св.П.Р. установяват, че са били въпросната вечер заедно на кафе, като в интервала от 21,30-22,00 часа са минали по ул.*** и са оставили приятелката на Р. в квартирата, находяща се на същата улица, което съвпада с времето, в което е бил запален автомобила, видно и от приетите писмени доказателства. С оглед на това, че свидетелите Н. и К. са близки приятели на подсъдимия Г., съвсем логично е избягването на конкретика в отговорите на въпросите свързани с конкретния автомобил, местодомуването му и това, което в тази връзка са обсъждали заедно. Безспорно е обаче, че всички те са познавали св.Г.А./ С./, включително и това къде живее и какъв автомобил управлява/, за което свидетелства и Ю.Я./ и са били наясно с отношението на подсъдимия към нея, като твърденията им при депозирането на показания за множество и разнообразни нейни връзки с други мъже, по-скоро съдът приема като стремеж да оневинят поведението на подсъдимия.    

 

       ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ :

 

  При установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.П.Г. е осъществил състава на престъплението по чл.330, ал.3, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК за това, че на ***.2013г. в гр.П. е запалил имущество на значителна стойност – лек автомобил „Мерцедес СLК 200 компресор” с регистрационен номер *** – на стойност 14 274,00 лева – собственост на Г.И.А. /С./, като е имало опасност пожара да се разпростре и се е разпрострял върху други имущества на значителна стойност – лек автомобил „Шкода Октавия” с регистрационен номер *** на стойност 4 812,00 лева, собственост на Т.В.К. и лек автомобил „БМВ 318 ТДС” с регистрационен номер *** на стойност 2 275,00 лева, собственост на Т.П.Д., като от деянието са настъпили значителни имуществени вреди в общ размер на 18 624,69 лева, от които: по лек автомобил „Мерцедес СLК 200 компресор” с регистрационен номер *** – в размер на 14 274,00 лева; по „Шкода Октавия” с регистрационен номер *** – в размер на 3 324,43 лева и по лек автомобил „БМВ 318 ТДС” с регистрационен номер *** – в размер на 1 026,26 лева.

От обективна страна е установено, че на ***.2013г. в гр.Пловдив е запалено имущество на значителна стойност- това е лек автомобил „Мерцедес СLК 200 компресор” с регистрационен номер ***, собственост на Г.И.А. /С./. Установява се, от приетата пожаро-техническа експертиза/ на л.4-7 том ІІ от д.п./, че причина за възникване на пожара е умишлена, външна  дейност, което е видно от изготвения протокол за оглед, установените следи от изгаряне, вследствие на заливане на автомобила с горима течност и трите огнища на пожара в различни краища на автомобила, които не могат да се получат при нито една от другите изследвани от експерта причини. В резултат от свободното развитие на пожара по л.а.”Мерцедес CLK” с рег. № ***, е имало опасност той да се разпростре и се е разпрострял  върху съседните автомобили -лек автомобил „Шкода Октавия” с регистрационен номер ***, собственост на Т.В.К. и лек автомобил „БМВ 318 ТДС” с регистрационен номер ***, собственост на Т.П.Д., които също са били засегнати. Това, че засегнатото от пожара имущество  е на значителна стойност се установява от възприетите от съда авто-оценъчните заключения на вещото лице М., касаещи стойността на автомобилите, която съдът приема, че е в размер на 14 274 лева за л.а.”Мерцедес CLK 200 компресор” и съответно в размер на 4 812 лв. за л.а.” Шкода Октавия” и 2 275  лева за л.а.” БМВ 318”. Безспорно установено е, че л.а.”Мерцедес CLK 200 компресор”, собственост на Г. С. е бил унищожен в резултат на събитието, и в този смисъл стойността на вредите по него възлизат на стойността на автомобила, тъй като за него, както е приел и експерта щетата е тотална. Установено е и настъпването на вреди в размер на 3 324,43 лв. за лекия автомобил „Шкода Октавия”, с рег.№ ***, собственост на Т.К. , както и вреди в размер на 1026 лв. настъпили за лекия автомобил „БМВ 318 ТДС” с рег.№ ***, собственост на Т.Д.. С оглед на горното, съдът приема, че е от обективна страна е реализиран състава на престъплението по чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК, тъй като не само засегнатото имущество, но и имуществото, за което е създадена опасност от разпростиране на пожара, са на значителна стойност. В конкретния случай тази опасност е била реализира, тъй като са изгорели не само автомобила на св.А., но и на свидетелите К. и Д., за които е установено, че са на значителна стойност. В резултат на това са причинени значителни имуществени вреди в общ размер на 18 624,69 лева.  

Относно авторството на деянието, съдът обсъди в съвкупност множеството гласни и писмени доказателства, експертните заключения, а така също и доказателствата, събрани посредством използване на СРС, въз основа на които може да се направи извод за извършване на инкриминираното престъпление от подс. А.П.Г.. На първо място, съдът взе предвид данните за отношението на подсъдимия към св.Г.А./ С./, проявяваната ревност и раздразнение от факта, че свидетелката отказва да поддържа интимни отношения с него,  за което свидетелства и съдържанието на изпращаните SMS-и, обсъдени по-горе. За авторството на извършения палеж говори и св.Ю.Я., който свидетелства и за това, че подс.Г. е бил много афектиран от отказа на Г. да поддържат интимна връзка и е категоричен в показанията си, че именно от разговор с подсъдимия е разбрал за това, че той е „драснал клечката” на автомобила на Г. и тази случка е била коментирана и от други познати на подсъдимия –свидетелите Г.Н. и Д.С., които също в присъствие на св.Я. са правили коментари по случая- кой е бил задържан, каква марка е колата, защо подс.Г. е извършил това. Безспорно е, че по подозрение за извършване на палежа, подс.Г. е бил задържан на следващия ден и са му иззети проби от ръцете, като при изследване на натривките са установени следи от бензин, дизелово гориво и минерално смазочно масло, които според физико-химичната експертиза представляват горивна смес и не могат да бъдат срещнати при нито едни друг продукт от бита. Така, че наличието по ръцете на подс.Г. на следи от вещества, които служат за предизвикване на палеж, не могат да бъдат обяснени по друг начин, освен с подготовката и реализиране на палеж, за който свидетелства и Ю.Я.. Факт е, че и при изследване на натривките, иззети от ръцете на свидетелите С.К. и Г.Н., също са били открити следи от посочените вещества, но в значително по-ниска интензивност на насищане на повърхностите, което вещите лица обясняват с различни фактори, включително и допир, макар и това да е по-малко вероятно. По делото е безспорно установено, че подс.Г. и свидетелите К. и Н. са контактували ежедневно, включително на инкриминираната вечер-***.2013г., даже са обсъждали и информацията за запаления „Мерцедес” на Г. С.. При липсата обаче на други доказателства, свързващи ги с участие в палежа на автомобила, твърдението за евентуално участие  и на свидетелите Н. и К., би било в сферата на предположенията. По отношение на подсъдимия А.Г. обаче, освен намерените по ръцете му следи от запалими течности в най-висока интензивност на насищане-11,6 %, установено от ФХЕ, са налице и други косвени доказателства, които свързват участието му с извършения на ***.2013г. палеж. В допълнение към заявеното, следва да бъде обсъдено и поведението на подс.Г. на инкриминираната дата. Противно на опитите да се изгради алиби за пребиваване на Г.  в дома на св.А.Р. преди 21,30 часа на ***.2013г., се установи от изготвената  съдебно-техническа експертиза, че за времето от 21:17:34 часа до 21:19:09 часа, подсъдимият се е намирал на бензиностанция „Петрол”, находяща се на бул.*** в гр.П. и е осъществил зареждане на л.а.”Опел Корса” с гориво. Това обстоятелство не се оспорва от подсъдимия, дори нещо повече- той самият е насочил разследващите към тези свои действия, за които са събрани веществени доказателства-видеозапис. След напускането на бензиностанцията, видно от показанията на св.Х.А. и от приложените от него докладни записки, въпросният автомобил е бил установен от камерите за видеонаблюдение в кв.*** в гр.П., където се намира жилището на св.Г. С. и местодомуването на притежавания от нея л.а.”Мерцедес CLK”, за което подсъдимият е бил наясно, а и това е било обект на коментари с негови приятели. Прави впечатление и обстоятелството, че непосредствено след като си включва мобилния телефон –малко преди 23:00 часа на ***.2013г., подс.Г. се среща  със св.Г.Н. , а по-късно и със св.К., с които обсъждат отново горящия на ул.”Борба” автомобил „Мерцедес”, който Н. бил видял минавайки покрай апартамента на Г.. Така че, твърденията на подсъдимия, че не е имал никакъв интерес към св.Г.А./С./, а също и да е знаел за притежавания от нея автомобил, са изцяло изолирани от доказателствата по делото. Обсъдените в съвкупност, всички посочени по-горе доказателства създават една последователна верига от обстоятелства, сочещи подс.А.Г. като автор на инкриминирания палеж, насочен към имущество на св.Г.А., а именно закупения от нея л.а.”Мерцедес CLK 200 компресор”, който в случая се е явил „най-удобния” обект на посегателство. Това личи и от съдържанието на изготвените протоколи от специални разузнавателни средства, приложени след извършване на деянието по отношение на подсъдимия Г. и на част от свидетелите, с които той е контактувал-св.Г. С. и С.К.. Така в разговор на ***.2013г. със св.С./ протокол от изготвено ВДС „звукозапис” с рег. №*** от ***.2013г. /,  подс.Г. пита свидетелката „..Колко гореше тоя двеста компресор”, на което С. реагира „А-а, иначе не знаеш към ми е цветът ли?”. В разговори на ***.2013г. св.К. също съобщава факти, които да навеждат на изводи за деятелността на подсъдимия и мотива му за това/ протокол за изготвяне на ВДС „Звукозапис” с рег. №*** и с рег. №***/. Същият обяснява, че подсъдимият много се е заканвал на Г. С. „..той говореше със страшна жлъч, ша я унищожа, тва-онова..” на л.20/31, а при намекване от страна на К., че си е навлякъл проблеми, подс.Г. на няколко пъти заявявал „Аз от къде да знам, че ще стане така” / л.17/31 и л.24/31/, дори споменал, че е ходил на следващия ден да гледа „Мерцедеса”, но „..за нищо не става”/ на л.29/31/. Ето защо са неприемливи възраженията за липсата на мотив у подс.Г. за извършване на престъплението. Нещо повече, не само местоживеенето, но и притежаваният  от С. автомобил, и неговото местодомуване са обстоятелства, които са били известни на подсъдимия и той е споделял за тях на приятелите си, на които запалването на автомобила е станало достояние.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното престъпление-това, че с приготвената взривоопасна смес може да предизвика силен пожар, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, а именно че с разпръсване на сместа на различни места по лекия автомобил и създаването на няколко огнища на горене, ще се обхване  автомобила и ще настъпят по-сериозни поражения, като и е искал настъпването на този резултат. Подсъдимият е съзнавал и факта, че по този начин създава опасност и за паркираните в непосредствена близост други два автомобила, но въпреки това е осъществил намерението си.  

Настоящата инстанция намира обвинението за доказано по несъмнен начин от събраните доказателства и тяхната съвкупна преценка. Не може да бъде споделен довода, изложен от защитниците на подс.Г., че обвинението се гради единствено на показанията на свидетелите Г. С. и Ю.Я., чиито показания съдържат предположения за авторство на извършеното и че подсъдимият няма мотив за извършване на палежа. Както беше изложено по-горе в мотивите, настоящия състав намира, че в показанията си посочените двама свидетели възпроизвеждат факти и обстоятелства, които са им станала непосредствено достояние. Първата свидетелка сочи за отношението на подс.Г. към нея и за отправени предупреждения към нея, поради което е насочила и първоначалните си съмнения към него. Що се касае до св.Я., то същият дава сведения за обстоятелства, които поради факта, че е бил задържан, е възприел от самия подсъдим, свързани със стореното от него на Г. С.. Както беше посочено, тези показания съвсем не са изолирани, а кореспондират и с показанията на св.Д.С. касаещо реакцията на подс.Г., след като последният е разбрал за кореспонденция между нея и Г. С.. В подкрепа на показанията на свидетелите, са и изготвените писмени доказателства-протоколи за оглед на веществени доказателства, от които се установява, че подсъдимият въпреки нежеланието на С., е продължил да търси близост с нея и това доста го е ядосало, включително и обстоятелството, че тя поддържа връзки с други мъже. Не се доказа версията на защитата за конфликти на св.С. с други мъже, а и свидетелката съобщава за такива само с подс.А.Г.. Няма нищо нелогично в това свидетелката, с оглед възрастта си да поддържа свободно отношения с когото пожелае и това обстоятелство по никакъв начин, според съда, не се отразява на достоверността на нейните показания.     

По отношение на приетата съдебно-техническа експертиза от страна на защитата на подсъдимия се направи възражение относно направената / на л.199 от делото/ констатация от вещото лице, че действията по зареждане на гориво на автомобила, заснети на бензиностанция „Петрол”, се извършват изцяло от служителката на бензиностанцията, като се твърди че при предявяване на видеозаписа, това не е толкова ясно видимо. В тази връзка вещото лице С.Г. в съдебно заседание се аргументира с това, че при изготвяне на задачата е описал действията на лицата, както ги е възприел въз основа на използваната от него техника. И макар в действителност при преглеждане на записа, предвид естеството на използваната техника, качеството на записа и ограничената видимост от бензиновите колонки, това да не може да се възприеме с абсолютна категоричност, то в тази насока следва да се имат предвид показанията на св.И.Т. и още едно обстоятелство, за което подс.Г. твърди, а именно- неговото отдалечаване от колонката, за да се измие. В показанията си св.Т. отрича обстоятелството въобще да е имало проблеми със зареждането на автомобила с бензин, като ясно заявява, че тя е тази която извършва всички действия по зареждане. Противно на заявеното от подсъдимият Г., че в резултат от досега му до бензиновия продукт, се е изцапал и се е наложило да се измие, от изготвената техническа експертиза и приложения снимков материал, безспорно се установява, че такова действие от страна на Г. няма извършено и не се забелязва излизането му зад кадър от колонката. Още повече, че времето на престоя му на бензиностанцията от 21:17:44 часа, когато слиза от автомобила/ сн.№4/ до 21:18:37 часа, когато влиза в обратно/ сн.№15/, е около 1 минута, през което е невъзможно и да извърши описаните от него действия.  С оглед на тези данни, съдът не приема за достоверна версия застъпена от подсъдимия за допир до цедката на резервоара, изцапването с гориво и миенето на ръцете, като възприема заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Но дори и да се приеме обратното, то по никакъв начин не може да обоснове застъпената от подсъдимия защитна теза, целяща да оправдае намерените по ръцете му следи от запалителни вещества, защото при иззетите проби не са открити следи само от бензин, а и от дизелово гориво и от минерално смазочно масло, които открити в комбинация не могат да бъдат обяснени с допир до цедката за зареждане на бензин. Категорично е становището на експертите, че в комбинация тези вещества не могат да се открият в продукт от бита и ежедневието. За това съдът не възприема с доверие версията на подсъдимия, целяща да оправдае неговите по-нататъшни действия.

 

                        III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

С оглед на установената правна квалификация на извършеното и като се съобрази със степента на обществена опасност, съобразно личността на подсъдимия и най-вече за постигане целите на наказанието, съдът е на становище, че наказанието по отношение на подсъдимия А.П.Г.  ще следва да се определи отчитайки смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, с лек превес на смекчаващите.

При индивидуализация на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства–трудовата ангажираност и сравнително младата възраст на подсъдимия. Наред с това обаче, като отегчаващо отговорността му обстоятелство не може да не бъде преценено съдебното минало на подс.Г., който до момента е осъждан и за други престъпления извършени спрямо личността и имуществото на други лица-по чл.144, ал.3 от НК и по чл.213а от НК, както и за престъпление против паричната система и участие в организирана престъпна дейност, за които и към настоящия момент търпи наказание лишаване от свобода, видно от справка на Затвора-гр.Пловдив /л.107 от НОХД/. Освен това следва да се има предвид, че извършеното е резултат от обмисляни и планирани действия, изискващи и специална подготовка за реализиране на деянието, което е извършено късно вечерта, когато хората са по домовете си и е реакцията им би била по-затруднена.  

При така очертаните по-горе обстоятелства по отношение на подс.А.Г., както и  висока степен на обществена опасност на извършеното, съдът е на становище, че наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК и най-справедливо е да му бъде наложено наказание от ПЕТ ГОДИНИ  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Не са налице изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на наказание при условията на чл.55 от НК. Съдът счита, че така определеното по размер наказание по отношение подс.А.Г. съответства на степента на обществена опасност на извършеното и в най-пълна степен ще съдейства за изпълнение на целите по чл.36 от НК, най-вече за да въздействат предупредително и възпитателно, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на другите членове на обществото.

На основание чл.60 ал.1, вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, наложеното на подсъдимия А.П.Г. наказание  от пет години „лишаване от свобода”, с оглед съществуващите данни за предходни осъждания на лишаване от свобода, следва да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Налице са основанията на чл.59, ал.1 т.1, във вр. с ал.2 от НК за приспадане от така наложеното на подсъдимия А.Г. наказание от пет години лишаване от свобода, на времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР за 24 часа на ***.2013г./заповед на л.5, том.І от д.п./, включително и времето на задържане  по реда на ЗМВР и НПК/л.52 и л.70, том І от д.п./, считано от ***.2013 г. до ***.2013г.

 

Съгласно чл.301, ал.1, т.11 от НПК съдът се произнесе и относно веществените доказателства, като прие, че приложените по делото- компактдиск, съдържащ аудиозаписи и снимки на електронни картони, приложен на лист 48, том 1 от досъдебното производство; оптичен носител – диск, без надпис от „Космо България Мобайл” ЕАД – София, приложен на лист 69, том 2 от досъдебното производство; оптичен носител – диск /CDR/, с надпис „Мобилтел”, приложен на лист 78, том 2 от досъдебното производство и оптичен диск – DVD-R, марка „Verbatim”, с обозначение върху обложката „диск със запис от бензиностанция”, следва ДА ОСТАНАТ по делото.

Също така съдът прие, че веществените доказателства-опаковки от иззети проби /натривки/, намиращи се на съхранение в Отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР – Пловдив, следва  ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА, получени чрез използване на Специални разузнавателни средства, приложени към материалите по делото като материален носител, след влизане в сила на присъдата също следва ДА СЕ ВЪРНАТ на органа, който ги е изготвил, с цел унищожаване.

С присъдата си, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият А.П.Г.  да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 710,26 лева– разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство , а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС сумата от 550 лева - направени разноски по делото в съдебното производство, произходящи от платени възнаграждения на вещи лица.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                      

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :/П/