Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260362
гр.Бургас, 22.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
При участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 673 по
описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
„*“ ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ №
4, съдебен адрес:***, чрез адв.
Х. ***, срещу
Наказателно постановление № 80/05.10.2020г., издадено от Директора на
ОДБХ-Бургас, с което на основание чл. 128, ал. 2 от Закона за храните за
нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗХ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 4000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
поради допуснати процесуални нарушения, а под евентуалност се моли за
намаляване размера на санкцията.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Х., която доразвива изложените в
жалбата доводи.
Административнонаказващият орган – ОДБХ - гр. Бургас, се представлява от юрк. Николова, която моли за потвърждаване на
постановлението.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от известието на л. 14 НП е
връчено на жалбоподателя на 10.02.2021г., а жалбата е депозирана на 15.02.2021г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 09.09.2020
г., св. В.Ч.-***, съвместно със свои колеги, извършила проверка по повод жалба
от 28.08.2020 г. Бил посетен ресторант находящ се в гр. Бургас, бул.
„Александър Батенберг“, стопанисван от жалбоподателя. При проверката св. Ч.
констатирала, че в кухнята на ресторанта има кутия тарама
хайвер за разбиване 100 % със срок на годност до 01.08.2020 г. Свидетелката
преценила, че от тарама хайвера се приготвят храни.
Св. Ч. съставила АУАН с бл. № 0000033,
квалифицирайки нарушението като такова по чл. 4, ал.1 ЗХ. Актът бил предявен на
пълномощник, който не вписал възражения.
Въз основа на АУАН, на 05.10.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не констатирал нередовности при съставяне на
АУАН и счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗХ.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. На практика и
самият жалбоподател не оспорва изложената фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН.
Независимо от
горното, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление, нарушаващи разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН и възпрепятстващи възможността на лицето да организира защитата си.
На първо място, съдът
намира за основателен доводът на защитата относно непълното посочване на
мястото на извършване на нарушението. В постановлението е посочено като място
„обект- класически ресторант, находящ се в гр. Бургас, бул. „Александър
Батенберг“. Съставът намира, че в случая, мястото на извършване на нарушението
не е достатъчно конкретизирано, предвид спецификата на случая. Вмененото
нарушение е за приготвяне на храна в обект-ресторант, което означава, че същият
следва да е достатъчно индивидуализиран, доколкото е напълно възможно един
търговец да стопанисва повече от един обекти на една и съща улица. С пълната
индивидуализация на мястото се гарантира възможността да се организира
защитата, като се ангажират доказателства, напр. разпит на служителите в
съответния обект, проверка дали обектът изобщо функционира и т.н. В случая АНО
е допуснал нарушение чрез липсата на достатъчно белези, от които несъмнено да
се заключи в кой обект е извършено деянието.
На следващо място,
отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл. 128, ал. 2 от ЗХ,
съгласно който на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се налага
глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв. Алинея първа пък
предвижда, че се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000
лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което наруши разпоредбата
на чл. 4, ал. 1. Видно е, че по двете разпоредби може да се наложи имуществена
санкция, т.е. субект да е юридическо лице. Никъде в постановлението не е
въведено твърдение дружеството жалбоподател да е „бизнес оператор“ по смисъла
на закона, поради което не става ясно защо е ангажирана отговорността му именно
по втората алинея. Нещо повече, касае за съществено нарушение, тъй като на
практика липсва въвеждане на съставомерен признак в
постановлението, при което се получава разминаване между текстовото описание на
нарушението и приложената санкционна разпоредба.
На следващо място,
наличното текстово описание на нарушението също е неясно. От една страна е
записано, че се приготвят храни от продукти с изтекъл срок на годност, а от
друга се посочва, че се съхранява тарама хайвер с
изтекъл срок на годност. Приготвянето и съхранението на храната са две отделни
деяния, като съхранението на храните в нарушение на изискванията, условията и
информацията, посочени от производителя се наказва на основание чл. 131, ал. 1,
т. 3 от закона. Не става ясно за кое от двете деяния е санкционирано
дружеството. Едва в съдебно заседание актосъставителят
заяви, че е преценило, че се приготвят храни от суровината, тъй като тя се намирала
в кухнята на ресторанта. По мнение на съда обаче яснотата по отношение на
вмененото нарушение следва да е налице към момента на съставянето на АУАН и НП,
като само по този начин ще се гарантира правото на защита на санкционирания
субект. Отделен е въпросът, че действието „приготвяне“ не фигурира в нито една
от посочените в постановлението разпоредби.
Накрая, разпоредбата
на чл. 128 от закона действително препраща към чл. 4, ал. 1. Последният текст
обаче гласи, че храната трябва да е годна за консумация от хора по отношение на
нейните физични, химични, радиологични и
микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за
човешкото здраве и погледнат сам по себе си
звучи по-скоро като принцип с декларативен характер, без да въвежда конкретно
задължение. Дори и да се приеме обратното, в НП не е записано по кой от тези
критерии АНО е преценил, че съответната храна в обекта е негодна.
Отделно от горепосоченото,
съдът намира, че дори да се приеме, че липсват процесуални нарушения, то не е
доказано извършването на вмененото нарушение. Както бе посочено, в НП е
записано, че едновременно се изготвя храна и едновременно се съхранява
суровина. На първо място, не се доказва, че действително от суровината тарама хайвер е била изготвена някаква храна. Служителят е
казал на проверяващия, че от определени суровини се изготвя хайвер, но нищо не
доказва, че именно от суровината с изтекъл срок нещо е било приготвено и то на
посочената в АУАН и НП дата. Напротив, актосъставителят
заяви, че в момента на проверката в кухнята не се е работило, нямало клиенти и
не е констатиран приготвен хайвер. Нещо повече, твърди се, че проверката е по
повод постъпил сигнал от 28.08.2020 г., а проверяващите са отишли на място на
09.09.2020 г. Следователно, не се доказва, че на тази
дата нещо е приготвено с използването на суровина с изтекъл срок на годност. На
следващо място, ако се приеме, че деянието се изразява в съхранение, то отново
не е налице нарушение, тъй като актосъставителят
заяви, че ако една суровина се съхранява, то не може да се приеме, че от нея се
приготвя нещо, тъй като приготвянето и съхраняването са отделни неща.
Предвид всички тези
обстоятелства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 20), в
които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. По делото не е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал.
4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед на това, възнаграждението
следва да се присъди изцяло. Дори и да беше направено възражение, същото щеше
да е неоснователно. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда минимален размер от 300 лв. плюс седем процента върху
разликата над 1000 лв. В конкретния случай се получава възнаграждение в размер
на 510 лв, т.е. уговореното възнаграждение е в
предвидения от закона минимум. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент
от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира,
че следва да осъди Българска агенция по безопасност на храните, която е
юридическо лице със седалище в гр. София, съгласно чл. 2, ал. 2 от устройствения си правилник, да заплати сторените в
настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 80/05.10.2020г., издадено от Директора на ОДБХ-Бургас, с което на
основание чл. 128, ал. 2 от Закона за храните за нарушение на чл. 4, ал. 1 от
ЗХ на „*“ ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл. „Баба
Ганка“ № 4, е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните - гр.
София, да заплати на „*“ ООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 4, съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.