№ 27
гр. гр.Несебър , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Красимира И. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20202150100760 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано е по повод исковата молба на Г. С. Ж. с
ЕГН **********, с адрес: с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.“Б.“ № **, вх.В, ет.4,
ап.** подадена чрез процесуалния й представител – адв.Елена Вълканова от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 94, тел: *** против Община
Несебър с ЕИК ***, с адрес: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.“Еделвайс“ № 10,
представлявана от Кмета Н.К.Д.. В исковата молба се сочи, че ищцата Ж. се намирала в
трудово правоотношение с ответната Община Несебър въз основа на сключен трудов
договор, съгласно който била назначена на длъжност „Главен специалист“ в Община
Несебър, отдел „Устройство на територията“. Сочи, че на 16.06.2020г. й било връчено
предизвестие № Н1-ОА1-2129 от 04.05.2020г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, което било прекратено със Заповед № 69 от 13.07.2020г. на Кмета на
Община Несебър на основание чл.3** ал.1, т.2 от КТ, считано от 13.07.2020г. Твърди
се, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с ответната Община
Несебър е незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност. Наред с това се сочи,
че след уволнението, ищцата е останала без работа, поради което претендира и
присъждане на обезщетение за оставянето й без работа вследствие на незаконното
уволнение в размер на шест брутни работни заплати, след приспадане на изплатеното
обезщетение по чл.220 от КТ, възлизащо общо в размер на 5898,90 лева. Твърди се, че
заповедта за уволнение е издадена при нарушаване на императивни правни норми и
съдържа съществени пороци, които не подлежат на саниране. В тази връзка, на първо
1
място се сочи, че със Заповедта се прекратява правоотношение, възникнало от трудов
договор № 23 от 25.04.1994г., докато сключения между страните трудов договор бил с
№ 23 от 25.05.1994г., който според ищцата следвало все още да е в сила. Отделно от
това, ищцата сочи, че в предизвестието не било посочено нито ЕГН на адресата, нито
месторабота, като отдел, дирекция и предприятие, нито дата, от която се прекратява
трудовото правоотношение, което съставлявало съществен порок във формата и
съдържанието, водещи до незаконосъобразност на процесната заповед. Посочено било
единствено „УТ“, с което същата счита, че е било нарушено правото й на защита.
Наред с горното, ищцата заявява, че нито от предизвестието, нито от процесната
заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение ставало ясно на какво
основание същата е уволнена, тъй като в тях не се съдържало задължителното текстово
изписване „поради съкращаване на щата“ или „поради закриване на предприятието“
или „намаляване обема на работа“ или на друго основание. Сочи се, че в заповедта за
уволнение било посочено единствено като основание – чл.3** ал.1, т.2 от КТ, но
липсвали мотиви и текстово описание на основанието/правната норма, с което било
нарушено правото на защита на ищцата. Независимо от горното се твърди, че от
съдържанието на заповедта не ставало ясно по какви причини и на какво основание се
прекратява трудовото правоотношение с ищцата, тъй като същите били
противоречиви. Посочено било единствено „ с Решение № 103 от Протокол №
6/24.04.2020г. на Общински съвет-Несебър и приетата с него нова структура на
общинска администрация-Несебър, считано от 01.05.2020г.“ Сочи се, че цитираното
решение на Общинския съвет било мотивирано с намаляване на обема на работа в
администрацията и намаляване на публичните услуги, което отговаряло на правната
норма на чл.3** ал.1, т.3 от КТ, а посочената правна норма в заповедта и
предизвестието била – чл.3** ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата, поради което се
твърди, че не съответствала на изложените мотиви. От друга страна се твърди, че с
Решението на Общински съвет-Несебър било допуснато предварително изпълнение,
без да са посочени изрични мотиви за това. Сочи се също, че в процесната заповед и в
предизвестието били посочени два различни трудови договори със съответно различни
номера и дати на сключване, които се прекратяват. Отделно от това се сочи, че в
заповедта за уволнение не било посочено дали същата подлежи на обжалване, пред кой
орган и в какъв срок, което също водело до нейната незаконосъобразност. Наред с
горното се твърди, че в процесната заповед липсвало данни кой я издава – имена на
работодателя, който я е подписал, поради което се оспорва нейното авторство и с
твърди, че същата е издадена от некомпетентен орган, без представителна власт.
На следващо място, ищцата твърди, че трудовата функция, изпълнявана от нея
не е действително премахната, а е запазена, като впоследствие е променено само
наименованието на длъжността със запазване на всичките й задължения и особености,
което също водело до незаконосъобразност на процесната заповед за уволнение. Също
2
така се сочи, че на ищцата не било представено новото длъжностно и щатно/поименно
разписание, поради което се сочи, че такива не са били изготвени и утвърдени към
датата на уволнението. Не било посочено дали е извършен подбор и дали има ново
длъжностно предписание, респективно нов Устройствен правилник на общинската
администрация. Наред с горното се сочи, че ищцата е работила 25 години на
длъжността „главен специалист“ в отдел „Устройство на територията“, за който период
никога не са й били налагани дисциплинарни наказания, дори и забележки, което
водело до единствения логичен извод, че е изпълнявала стриктно съвестно и
компетентно своите задължения. Оценките, които е получавала през годините били
високи, което било признание от работодателя за нейните качества. Твърди се, че за
разлика от другите служители в отдела, ищцата е завършила специалност, която
отговора изцяло на изпълняваните от нея трудови функции.
Излагат се твърдения и за злоупотреба с право и недобросъвестност от страна на
работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, като се
твърди, че трудовите й функции понастоящем се изпълняват от друг новоназначен
служител. Твърди се, че ищцата е била съкратена целенасочено заради политическите
й убеждения, поради което се сочи, че работодателят превратно е упражнил правата си
в нарушение на чл.8 от КТ, за установяването на което обстоятелство се моли съда да
допусне гласни доказателства. Моли се също на основание чл.192 от ГПК да се изиска
от Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд д представят
препис от подписката, приложена по досъдебното производство, образувано срещу
Кмета на Община Несебър. Твърди се, че съкращаването на щата в отдел „Устройство
на територията“ било инициирано от Кмета на Община Несебър, който предложил не
само намаляване на общата щатна численост, но и кои точно длъжности да бъдат
съкратени.
Независимо от горното се сочи, че при връчването на предизвестието за
уволнение, ищцата е представила медицинска документация, която установявала
правото й на закрила по чл.333 от ТК, но въпреки това била уволнена без
работодателят да е имал предварително разрешение от Инспекцията по труда.
На следващо място, ищцата оспорва подбора, констатациите в протокола за
подбор, както и верността на изготвените оценки, като твърди, че същият не отговаря
на заложените в закона критерии. Сочи се, че в подбора не са включени всички
служители и че сред служителите, които е следвало да участват в подбора, повечето
били със средно образование и по-ниска квалификация от ищцата, а останалите били с
образование, което не съответства на длъжността и естеството на работа и трудови
функции. Твърди се, че вместо да се оценяват по професионална квалификация,
служителите били оценени по „образование“. Не бил взет предвид и професионалния
3
опит на служителите на длъжността в отдела, а бил посочен техният общ трудов стаж.
Относно изготвените формуляри за оценка на изпълнението на длъжността на
служителя заявяват, че същите представляват документи с невярно съдържание,
неистински или подправени, и антидатирани. Твърди се, че такива годишни оценки в
отдел „Устройство на територията“ никога не са били извършвани.
На последно място се сочи, че на 30.01.019г. е сключен колективен трудов
договор /КТД/ между Община Несебър и СО на КНСБ при Общинска администрация
Несебър, със срок на действие две години – до 30.01.2021г. Твърди се, че в настоящия
случай работодателят съществено е нарушил клаузите на този КТД, особено
свързаните с правата на работниците/служителите и тяхната закрила, включая и на
ищцата, за която се сочи, че е член на синдикалната организация в Община Несебър. В
тази връзка се сочи, че в чл.20 от КТД изрично било договорено, че при прекратяване
на трудовия договор поради съкращаването на щата, работодателят бил длъжен да
предложи на служителя или работника друга подходяща незает длъжност, каквато
имало свободна. Твърди се, че това не било сторено, като месец по-късно
работодателят бил назначил други служители в общинската администрация. Отделно
от това бил нарушен и чл.23 от КТД, който вменявал задължение на работодателя да
поиска и получи предварително съгласие от синдиката, когато съкращаването на щата
е на основание чл.3** ал.1, т.2 и т.3 от КТ и когато съкращенията касаят синдикални
членове. Твърди се, че такова съгласие от синдиката нито било поискано нито
получено. Нарушен бил и чл.24 от КТД, в който изрично били предвидени критериите
за подбор, които в случая не били спазени.
Гореизложеното е мотивирало ищцата Г. С. Ж. да поиска от съда да постанови
решение, с което да отмени, като незаконосъобразна Заповед № 69 от 13.07.2020г., с
която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Ж. с ответната Община
Несебър и да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „главен
специалист“ в отдел „Устройство на територията“ при Община Несебър; да осъди
ответната Община Несебър, представлявано от Кмета на Община Несебър да изплати
обезщетение на ищцата Ж. за времето, през което е останала без работа вследствие на
незаконното уволнение за срок от шест месеца, считано от датата на уволнението й, в
размер на 5898,90 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.09.2020г. до окончателното й изплащане. Представят писмени
доказателства. Молят съда да допусне до разпит двама свидетели при режим на
довеждане, с чийто показания ще се установяват причините за уволнението на ищцата.
Правят искане за задължаване на ответната страна да представи трудовото досие на
ищцата, както и доказателства за извършения подбор сред служителите на същата и
сходни длъжности, като тази на ищцата и критериите за подбора. Наред с горното се
моли съда да задължи ответната страна да представи доказателства за степента на
4
образоване и квалификация на участвалите в подбора служители, да представи копия
от дипломите им, длъжностните им характеристики, трудовите им досиета, както и
длъжностните характеристики на всички служители, назначени в отдел „Устройство на
територията“ и техните дипломи. Моли съда да задължи ответната страна да представи
справка колко служители от Общинската администрация реално са освободени от
работа от 01.01.2020г. до момента, както и колко служители са назначени след
уволнението на ищцата в общинската администрация от 01.01.2020г. до датата на
първото съдебно заседание. Претендират присъждане на заплатените по делото
разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 от
КТ.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответната страна, подаден чрез процесуалния им представител, с който се оспорва
исковата молба, като неоснователна. Оспорват изложените в същата възражения
досежно незаконосъобразността на връченото на ищцата предизвестие, като заявяват,
че в същото са били посочени трите имена на ищцата длъжността която заема и отдела,
в който работи. Наред с това се сочи, че коректно бил посочен и първоначалният
трудов договор, въз основа на който същата заема длъжността. Оспорват и
възражението, че длъжността на ищцата е била запазена, но била с променено
наименование, както и твърдението за „масови уволнения“. Оспорват и всички доводи
за нарушение на чл.8 от КТ. Твърдят, че за да се стигне до прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата е извършен подбор по критерии, приложими към всички
работници на подобна длъжност, сред които липсвали такива, свързани с личните
отношения или политически убеждения. Заявяват, че с Решение № 103 от Протокол №
6/24.04.2020г. на Общински съвет-Несебър се одобрявала нова структура в Общината и
не следвало да се прави пряка връзка между мотивите за приемането на структурата и
правното основание за прекратяване на трудовия договор с ищцата. Сочи се, че въз
основа на приетата нова структура Кмета на Общината е приела нов устройствен
правилник, в които са посочени задълженията и трудовите дейности, които следва да
се извършва отдела или дирекцията. Последвало е одобряването на щатното
разписание на отдела, в което били посочени изискванията за заемане на всяка една
длъжност, след което бил извършен подбор. Заявяват, че при прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата ответната Община Несебър е спазила
процедурата, даваща закрила на определени категории служители, а именно: след
попълване на декларацията по чл.333 от КТ и предвид факта, че ищцата е декларирала
наличието на заболяване, Община Несебър е направила искане пред ТЕЛК, Инспекция
по труда и пред синдикалната организация, и след като е получила необходимите
разрешения е пристъпила към прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
5
Заявяват, че уволнението на ищцата е станало в съответствие с разпоредбите на КТД.
Оспорват, като недопустимо възражението срещу предварителното изпълнение на
решението на Общински съвет-Несебър. Представят писмени доказателства.
Оспорват, като неотносими представените с исковата молба писмени доказателства,
описани от т.14 до т.28 вкл. Считат за неотносимо искането на ищцата за събиране на
гласни доказателства, свързани с причините за уволнението на ищцата, както и за
наличието на „масови уволнения“ в Община Несебър. Молят съда да допусне до
разпит двама свидетели при режим на довеждане, чрез които ще установят
процедурата по връчване на оспорената заповед и процедурата по извършване на
подбора.
След изготвяне на предварителния доклад от съда, по делото е постъпило
писмено становище от ищцата по отговора на исковата молба на основание чл.312, ал.2
от ГПК /л.382-416 вкл./, подадено от процесуалния й представител. С депозираното от
ищцата писмено становище по отговора на исковата молба се излагат аргументи по
същество досежно атакуваната Заповедна Кмета на Община Несебър № 69 от
13.07.2020г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Ж. с
ответната Община Несебър. Наред с това се оспорва истинността на предварителното
разрешение от Инспекцията по труда, както и искането за издаване на същото,
верността му и датата. В тази връзка се сочи, че искането е изготвено от работодателя
на 09.08.2020г. – 55 дни, след връчване на уволнителното предизвестие и 27 дни след
уволнителната заповед, а разрешението за уволнението от Инспекцията по труда е
издадено на 13.07.2020г. или 28 дни преди да е поискано. В тази връзка се твърди, че
работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата преди да е поискал и
получил становище от ТЕЛК и предварително разрешение от Инспекцията по труда.
Наред с горното се оспорва истинността на представените писмени доказателства,
свързани с водената кореспонденция със синдикалната организация, както следва:
писмо вх.№ Н1-ОА1-2043 от 23.04.2020г. до В.Пецанова, писмо с вх.№ Н1-ОА1-2043-
001 от 24.04.2020г. от синдикалната организация до Община Несебър, писмо с вх.№
Н1-ОА1-2043-002 от 04.05.2020г. до Вичка пецанова, председател на СО-Несебър към
ФНДСУО-КНСБ и приложение № 1 към него, както и писмо с вх.№ Н1-ОА1-2043-003
от 05.05.2020г. от Вичка Пецанова, представляващо отговор на първото, както и двата
протокола от заседанието на синдикалната организация на КНСБ ФНДСУО от
23.04.2020г., и се моли съда да задължи ответната страна да представи същите в
оригинал, като при неизпълнение да бъдат изключени от доказателствения материал по
делото. Твърди се, че същите да неистински, с невярно съдържание, антидатирани,
неавтентични, оспорват се и подписите върху тях. Твърди се, че документите са
създадени за нуждите на настоящото производство. Наред с горното се твърди, че
искането за даване на съгласие от синдикалната организация е направено от
некомпетентен орган – секретаря на Общината Дочка Маринова, вместо от Кмета на
6
Община Несебър. На следващо място се твърди, че на 23.04.2020г., когато е било
отправено искане за съгласие от синдикалната организация, все още Общинския съвет
не е гласувал намаляването на общата численост на щата, което станало на
24.04.2020г., поради което се сочи, че е налице искане за нещо, което не се е случило,
от некомпетентен орган. Сочи се също, че съгласие за уволнение на конкретен
работник от синдикалната организация не било давано, а такова било дадено за
намаляване числеността на персонала и приемането на нова структура на общинската
администрация. Твърди се, че второто изпратено до синдикалната организация писмо
за предварително съгласие от синдикалната организация с поименен списък на
служители, за които предстояло прекратяване на трудовото им правоотношение с
ответната Община Несебър, било от дата – 04.05.2020г., когато ищцата вече била
уволнена, тъй като на същата дата й било връчено предизвестие. Отделно от горното се
твърди, че синдикалната организация не е дала предварително съгласие за уволнението
на ищцата, а положително становище за прекратяване на трудовото й правоотношение,
което не се равнявало на предварително съгласие.
Независимо от горното, ищцата оспорва истинността, верността и датата на
протокола за подбор и истинността на отразените в него обстоятелства и факти за
извършен подбор, като твърди, че подбор реално не е извършен. В тази връзка се
твърди, че по вторият основен критерии „квалификация”, комисията въобще не се е
произнесла. Вместо това е оценявала по критерий „образование”. Твърди се, че в
подбора са участвали служители, чиято професионална квалификация не е
съответствала на изискванията на заеманата от ищцата длъжност. Твърди се, че ищцата
е била с най-висока квалификация измежду всички участващи в подбора, тъй като е
преминала общо 12 различни допълнителни квалификации, пряко свързани с работата
й, като най-близко до нея по този показател били М.К. и Дияна Карагогова, които били
с 11 допълнителни квалификации. Наред с горното се твърди, че в подбора са
участвали девет от всички 18 служители от отдела, изпълняващи едни и същи трудови
функции. Отделно от горното се твърди, че незаконосъобразно е взе, като критерий за
оценка общия трудов стаж. Също така не било взето предвид като критерий и нивото
на изпълнение, а били въведени пет различни критерии, непредвидени в закона. Прави
се искане да се задължи ответната страна да представи длъжностните характеристики
на всички, работещи в отдела, с оглед твърдението им, че не всички служители са
участвали в подбора. Оспорва се и истинността на представените годишни атестации
на участвалите в подбора. Оспорва се и истинността и датата на документ с изх.№ Н1-
ОА1-2889 от 16.06.2020г. – Искане до ТЕЛК чрез РЗИ, подписан от Зам.Кмета
В.Борисов, както и неговата компетентност да го издаде. В тази връзка се моли съда да
задължи ответната страна да представи копие на посочения в оспорения документ
болничен лист № Е20201518457 от 09.06.2020г. на Кмета на Несебър или да се издаде
7
съдебно удостоверение, което да послужи на ищцата пред ТП на НОИ, с което да се
снабдят с данни в какви периоди Кмета на Общината е ползвал болнични. Сочи се, че
със същото се цели да бъде установено дали на датата 16.06.2020г., когато е връчено
подписаното от Н.Димитров предизвестие, същият е бил на работа или в болнични,
досежно компетентността му да издаде предизвестието. Във връзка с оспорванията на
писмените доказателства, касаещи кореспонденцията между Община Несебър и
синдикалната организация се моли за призоваване на свид.Кольо Райков. Прави се
искане за призоваване на свид.Йоана Щерена, с чийто показания ще се установява има
ли диплома за висше образование, като се моли съда да я задължи да я представи, както
и колко преписки е забавила. Прави се искане за задължаване на ответната Община
Несебър да представи поименни длъжностни разписания, които са били валидни преди
и след уволнението – в копия и оригинал. Също така се прави искане за задължаване на
ответната страна да представи трудовите досиета на всички работещи в отдела или
длъжностните характеристики на всички служители в отдел „Устройство на
територията” в сила преди извършването на подбора. Прави се искане за задължаване
на ответника да представи копие на цялата преписка, касаеща адм.дело № 3126/2019г.
и адм.д. № 3128/2019г. на Адм.съд-Бургас, с цел установяване, че не ищцата, а
служителя М.К. е изработила тези преписки. В съдебно заседание се прави искане и за
призоваване на М.К., като свидетел, при режим на призоваване, с които показания ще
установява кой и кога е изработил двете преписки.
В постъпилото по делото писмено становище от процесуалния представител на
ответната Община Несебър се излагат възражения за неоснователност на направеното
от процесуалния представител на ищцата допълнение и уточнение на исковата молба.
В тази връзка на първо място сочи, че по отношение за връчване на предизвестието ще
изложат доводи по същество. Относно твърдението, че длъжността на ищцата не е
запазена сочат, че се касае за отрицателен факт, който не следва да доказват. Относно
твърденията за забавени преписки се твърди, че служителите са били вече веднъж
оценени и не следва да се оценяват втори път по този критерий. По направените
доказателствени искания за призоваване на свид.Райков предоставят на съда. Считат за
недопустимо призоваването на Й.Щ. за установяване на обстоятелства, за които е
издаден официален документ. По искането за представяне на оригиналите на
оспорените документи, се сочи, че същите ще бъдат представени в следващо съдебно
заседание. По искането за представяне на трудовите досиета и длъжностни
характеристики на всички работници в отдела се изразява становище за
неоснователност на искането, като твърди, че включването в подбора на работници,
длъжностите на които не се съкращават, е право на работодателя, а не задължение. По
искането за представяне на копие на болничен лист на Кмета на Община Несебър,
представителят на ответната страна счита искането за неоснователно. Счита за
неоснователно и искането за представянето на преписките по двете административни
8
дела и за призоваването на М.К., като свидетел по делото. Представя решения по
цитираните в становището на ищцата две административни дела.
По направените от процесуалния представител на ищцата допълнения към
обстоятелствената част на исковата молба, с определение от 18.02.2021г. /л.434-437
вкл./, съдът допълни изготвения с Разпореждане от 09.11.2020г. предварителен доклад
по делото и се произнесе по направените допълнителни искания по доказателствата.
В съдебно заседание, ищцата Ж. се явява лично и с процесуалния си
представител. Представя нови писмени и ангажира гласни доказателства.
Процесуалният представител на ответната Община Несебър опорва исковата
молба и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Също
представят нови писмени доказателства.
Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от
решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон
реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
По делото не е спорно, че между ищцата Ж., в качеството й на служител и
Кмета на Община Несебър, в качеството му на работодател, е възникнало трудово
правоотношение съгласно трудов договор № 23 от 25.05.1994г. /л.**/, считано от
25.05.1994г., за длъжността „специалист незаконно строителство” в „групи за
предотвратяване и ликвидиране на незаконно строителство” при Община Несебър, при
пълно работно време, за неопределен срок и основно месечно трудово възнаграждение
3100 /неденоминирани/ лева. Последвали са допълнителни споразумения от
01.12.1995г., 05.06.2000г., 11.09.2000г., 05.12.2000г., 24.06.2002г., 28.03.2003г.,
13.09.2004г., 01.11.2005г., 01.08.2007г., 03.09.2008г., 29.09.2008г., 25.10.2010г.,
28.06.2011г., 01.07.2012г., 01.10.2013г., 19.02.2015г., 06.02.20**г., 01.02.2018г.,
11.02.2019г., всички касаещи увеличение на трудовото възнаграждение на ищцата Ж.
/л.122-л.140 вкл./. Със Заповед № 218 от 21.02.2020г., трудовото възнаграждение на
ищцата Ж. е увеличено на 1005 лева, считано от 01.02.2020г. /л.18/.
На 16.06.2020г., на ищцата Ж. било връчено предизвестие № Н1-ОА1-2129 от
04.05.2020г. /л.16/. На 13.07.2020г. /по данни на ищцата в исковата молба/, на същата
била връчена Заповед № 69 от 13.07.2020г. за прекратяване на трудово
9
правоотношение, възникнало по трудов договор № 23 от 25.04.1994г., считано от
14.07.2020г. /л.108/. В предизвестието, връчено на ищцата е посочено и фактическото
основание за уволнението – приемането на нова структура на общинска администрация
Несебър, считано от 01.05.2020г. и извършен подбор, с цифрово изписване – чл.3**
ал.1, т.2, предл.2 вр. чл.326, ал.2 от КТ, както и че трудовото правоотношение с ищцата
се прекратява с изтичането на едномесечен срок, считано от връчване на
предизвестието.
Съгласно отразеното в Заповед № 69 от 13.07.2020г. на Кмета на Община
Несебър, трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание
чл.3** ал.1, т.2, предл.второ от КТ, поради съкращаване на щата и извършване на
подбор по реда на чл.329 от КТ. В заповедта е посочено, че на ищцата следва да се
изплатят обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 18
дни за 2019г. и ** дни за 2020г. и обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ - брутното
трудово възнаграждение за неспазения срок на уговореното с трудовия договор
едномесечно предизвестие – 3 дни.
Работодателят мотивира твърдяното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение „съкращаване на щата“ с Решение на Общински съвет - Несебър №
103 от Протокол № 6 от 24.04.2020г., на основание чл.21, ал.1, т.1 от ЗМСМА /л.236-
238 вкл./, с което е приета нова структура на Общинска администрация – Несебър,
считано от 01.05.2020г. Горното е наложило извършване на подбор, за извършването
на който била издадена Заповед № 429 от 29.04.2020г. на Кмета на Община Несебър
/л.254-255 вкл./. Съдът, като взе предвид, че Заповедта за уволнение е връчена на
ищцата три дни преди изтичане на предизвестието й за уволнение счита, че
основанието за прекратяване на правоотношението не е предизвестието, а цитираната
заповед. С оглед на това, съдът намира за ненужно обсъждането на наведените от
ищцата възражения във връзка със съдържанието на предизвестието за уволнение. В
Заповедта за уволнение е вписано кой е работодателят, който я подписва, а именно –
Кмет на община Несебър, поради което възраженията, че не става ясно от кой е
издадена са неоснователни.
В доказателствена тежест на ищцата по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е да
докаже, че е била в трудови правоотношения с ответника, които са прекратени с
процесната заповед, а в тежест на работодателя е да докаже положителния факт на
реалното съкращаване на щата, както и спазване на процедурните изисквания във
връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, вкл. спазването на чл.329 от КТ,
а именно, че приетите от работодателя оценки се основават по законовите критерии по
чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Подборът при съкращаване
на щата е задължителен, когато съкращаването засяга една или повече от множеството
еднородни трудови функции (длъжности) в предприятието. Преценката на работодателя по
10
чл.329, ал.1 от КТ – кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и
работи по – добре подлежи на съдебен контрол, при упражняването на който съдът
проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по
чл.329, ал.1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При извършеният подбор
следва да са взети предвид качествата на работника, основаващи се на конкретни
работни ситуации, в които тези качества са проявени. Наличието или липсата на
определени качества следва да се установи от лица, които имат пряк поглед върху
работата на участващите в подбора. При съставен писмен документ за извършен
подбор (протокол) е необходимо в него да са вписани конкретни обстоятелства, въз
основа на които да са формирани оценките. В настоящият случай още с исковата молба
извършеният подбор е оспорен, а в дадения от съда срок по чл.312, ал.2 от ГПК ищцата е
доразвила своите възражения.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че за
извършения подбор е изготвен Протокол от 30.04.2020г. /л.256-л.260 вкл/. В протокола
са изброени поименно участници в подбора, за един от които е посочено, че
изпълнението на възложените задачи е над изисванията /М.Б./, за петима, сред които и
ищцата – че отговаря на изискванията /Х.Г., ищцата Ж., Д.К., Е.Д., М.К./ и за трима –
че изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е подобрение /Б.Д.,
Й.Щ. и К.Н./. За ищцата Ж. е допълнено, че поради некачествено двукратно
неизпълнение на разпорежданията на главния архитект, на последния са наложени
глоби. Последното е довело до намаляване на точките й от 20 на 10 в графа
„изпълнение”.
Оспорването от уволненото лице на писмения документ за подбор означава, че
работодателят следва да докаже верността на отразените в него конкретни факти и
обстоятелства преди всичко чрез писмени доказателства - годишни атестации на
работника, данни от личното му трудово досие и др., вкл. и чрез свидетелски
показания на две групи лица – тези, които са участвали при подбора и лица, които имат
преки наблюдения върху работата на проверяваните. От показанията на свид.Росица
Маркова, участвала в комисията за подбор се установява, че не разбира естеството на
работа в отдел „Устройство на територията”, не й е известно какво включва работата в
отдела и няма преки наблюдения върху служителите в този отдел. От показанията на
свид.К.Н., заемала длъжността главен специалист в отдел „Устройство на територията”
в изнесено работно място в гр.Обзор към Община Несебър за периода от 2016г. до
2020г., се установява, че участвалите в подбора – Клара Василева, Дочка Маринова,
Росица Маркова и Веселин Радев нямат пряк поглед върху тяхната работа, както и
върху качеството на изпълнение на задълженията им. Гореизложеното отчасти се
потвърждава и от показанията на свид.Г. – пряк ръководител на ищцата Ж., преди
уволнението й, която сочи, че Росица Маркова, Дочка Маринова и Веселин Радев
нямат преки впечатления върху работата в отдел „Устройство на територията” в
Община Несебър. Сочи, че Клара Василева, като Директор на Дирекция „Устройство
11
на територията, инвеститорски контрол и контрол върху строителството” отговаря за
служителите в отдел „Устройство на територията”, но не й е известно до каква степен
има наблюдения върху работата в отдела. Изводът, който се налага е, че ищцата Ж. е
била оценявана от лица, които не са запознати със същността на трудовите функции и
извършваната от ищцата дейност в качеството й на главен специалист в отдел
„Устройство на територията” при Община Несебър, изключая Клара Маринова, за
която се сочи, че би трябвало да е запозната с оглед заемания от същата пост в
общинската администрация.
Независимо от горното, поставената оценка на ищцата Ж. от комисията,
участваща в подбора за изпълнение на възложените й задачи, се опровергава от
показанията на свидетеля свид.Ж. Г. – Началник на отдел „Устройство на територията”
при Община Несебър и пряк ръководител на същата. Видно от показанията на свид.Г.,
на същата не й е известно, ищцата Ж. да е имала забавени преписки нито през 2019г.,
нито през 2020г., което да е довело до намаляване на нейната оценка. Напротив същата
заявява, че годишните оценки на ищцата не са по-ниски от оценките на другите
специалисти, които работят в отдела. Последното се потвърждава и от представените и
приети по делото писмени доказателства – формуляри за оценка на ищцата /л.164 –
л.188 вкл./, в които се сочи, че „изпълнението напълно отговаря на изискванията”, а в
два от случаите „изпълнението надвишава изискванията”. Гореизложеното се подкрепя
и от показанията на свид.Николова, също служител в отдел „Устройство на
територията” в периода 2016г. – 2020г., която допълва, че ищцата е била най-
натоварената сред колегите й в отдела, тъй като е отговаряла за най-големия район –
Равда, Оризаре и Тънково и не знае ищцата да е имала забавяне на преписки.
Недоказани останаха твърденията на процесуалния представител на ответната
страна за забавени две преписки по вина на ищцата Ж.. За едната от преписките,
касаещи промяна на титуляр се установи, че изисканата от ищцата Заповед № 144 от
07.07.2014г. на Главния архитект при Община Несебър /л.416/, предмет на разглеждане
по адм.дело № 3126/2019г. по описа на Административен съд – гр.Бургас /вж.Решение
- л.422-423 вкл./, е била изготвена от била изготвена от служител с инициали „МК”,
впоследствие установена, като М.К., видно от показанията на свид.Г. /л.485-гръб/, и не
се е намирала при ищцата, както и преписката по издаването на заповедта
/вж.обяснения на ищцата – л.481/. При вторият случай, при който от ищцата са били
изискани проекти на отделни пързалки в Аквапарк „Парадайз”, попадаща в
териториалния обхват на ищцата, също не се установи умишлено забавяне при
предоставяне на изисканите от нея документи.
В правната теория и съдебната практика е прието, че в подбора следва се
включат работници и служители, които изпълняват близка или сходна по естеството си
12
работа, включително и в различни звена от предприятието на работодателя в същото
населено място, които изпълняват еднаква дейност. В процеса на подбор се извършва
преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи
идентични или сходни по същността си трудови функции. Подборът в този случай е
част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, но и
задължение, тъй като без извършването на такъв, правото на уволнение въобще не
може да бъде упражнено. В този смисъл решение № 153 от 24.07.20**г. по гр.д. №
4092 от 2016г. по описа на IV гр. о. на ВКС. От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че при извършване на подбора, не са били включени всички
лица, които е следвало да участват в него. Видно от представеното по делото поименно
щатно разписание на длъжностите в Община Несебър, в сила от 01.03.2020г. /л.458-474
вкл./, в подбора на са били включени всички служители в отдел „Устройство на
територията” изпълняващи идентични или сходни по същността си трудови функции с
тези на ищцата, а именно – Борис Любомиров Борисов, Ирина Пенкова Димова
/изпълняваща към момента трудовите функции на ищцата/, Гинка Георгиева
Арнаудова, Василка Д. Танева-Тодорова, Мария Иванова Георгиева и Цветанка
Кръстева Масларова /л.467/. От показанията на свид.Г. се установява, че експертите,
каквито са горепосочените, изпълняват идентични трудови функции, каквито са на
ищцата, като единствената разлика е в образованието – експертите са с висше
образование. Образованието обаче не може да е основополагащ критерий при
решаване на въпроса кои лица да участват в подбора, тъй като за този въпрос от
значение е единствено идентичността между определени трудови функции, независимо
от наименованието им. Професионалната квалификация е критерий, който следва да се
преценява при самия подбор, но при включване в него на всички лица, заемащи
идентични длъжности. Изводът на съда е, че задълженията на главните експерти са
напълно идентични със задълженията на всички старши експерти в отдела, а
задълженията на старши експертите са идентични с тези на младши експертите,
специалистите, старши специалистите и главните специалисти. Т.е. подборът е
следвало да се осъществи между посочените главни, старши и младши експерти и
всички специалисти.
Всичко изложено до тук мотивира съда да приеме, че при извършването на
подбора са допуснати нарушения, което е довело до незаконосъобразно упражняване
на правото на подбор. Поставените на ищцата оценки не са били обективни и не са
отразили действително изпълнението на дейността й в отдела, обстоятелства които се
установиха с показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели
и събраните писмени доказателства. Последното от своя страна е достатъчно основание
за извод за незаконосъобразност на извършеното уволнение и за уважаване на иска по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
13
По предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че по отношение на нея е налице незаконно
уволнение, както и срокът на трудовия договор, сключен между нея и ответника. С
оглед изложеното по-горе по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът намира за доказано,
че е налице незаконно уволнение на ищцата. Наред с това трудовият й договор е бил
безсрочен, поради което няма пречка да бъде възстановена на същата длъжност.
Следователно и този иск е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225 от
КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период, за което доказателствената тежест се носи от ищеца. По делото се
доказа, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено по незаконен начин.
Същевременно, както е прието и в Тълкувателно решение № 6/2013 от 15.07.2014г. по
тълк.д. 6/2013г. по описа на ОСГК на ВКС, фактът на безработица може да бъде
доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение
в трудовата книжка на ищеца. По арг. от чл.335, ал.2, т.1 от КТ трудовият договор се
счита за прекратен с изтичането на срока на предизвестието. В настоящият случай,
същото е връчено на 16.06.2020г. (л.16), като е определен едномесечен срок на
предизвестието. Т.е. срокът на предизвестието е изтекъл на 16.07.2020г. и от тази дата
би следвало да се счита за прекратено трудовото правоотношение. Видно обаче от
издадената Заповед № 69 от 13.07.2020г., връчена на ищцата на същата дата, трудовото
й правоотношение е прекратено, считано от 14.07.2020г., поради което е указано на
същата да се изплати обезщетение за неспазен срок на едномесечното предизвестие на
основание чл.220, ал.1 от КТ. Изводът, който се налага е, че трудовият договор е
прекратен на 14.07.2020г. – с връчването на заповед № 69 /арг. от чл.335, ал.2, т.2 от
КТ/. От представените и приети, като доказателства по делото заверени копия на
трудови книжки на ищцата /л.19-23 вкл./ се установява, че след прекратяването на
трудовия й договор с ответника, няма вписване на нов работодател. С оглед на това
съдът приема за доказано, че в периода от 14.07.2020г. до 14.01.2021г. /датата преди
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция/, ищцата е била без
работа. В Решение № 63 от 05.04.2013г. по гр.д. № 558/2012г. по описа на III гр. о. на
ВКС и Решение № 102 от 27.05.2014г. по гр.д. № 1203/2012г. по описа на III гр. о. на
ВКС, е прието, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ следва да се присъди за периода
до датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция, но не повече
от шест месеца. С оглед изложеното предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр.
14
чл.225 КТ е основателен за периода 14.07.2020г. до 14.01.2021г. При брутно трудово
възнаграждение към момента на прекратяване на договора в размер на 1005 лева, за
посоченият период на ищцата се дължи сумата в размер на 6030 лева /шест хиляди и
тридесет лева/. Ищцата претендира заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ в
размер на 5898,90 лева /пет хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и деветдесет
стотинки/, до който размер следва да се уважи претенцията, като основателна, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 10.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва
да се присъдят разноски в размер на 755,40 лева /седемстотин петдесет и пет лева и
четиридесет стотинки/, включващи заплатено възнаграждение за адвокат в размер на
700 лева /л.92/ и транспортни разходи – общо в размер на 55,40 лева /л.476-478 вкл./.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Районен съд Несебър държавна такса върху уважените искове по чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, възлизаща общо в размер на 335,96 лева /триста тридесет и пет
лева и деветдесет и шест стотинки/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ уволнението на Г. С. Ж. с ЕГН **********, с адрес: с.Равда,
общ.Несебър, обл.Бургас, ул.“Б.“ № **, вх.В, ет.4, ап.** със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Шейново“ № 94, тел: *** /чрез адв.Елена Вълканова от АК-Бургас/, извършено с
предизвестие № Н1-ОА1-2129 от 04.05.2020г. и Заповед № 69 от 13.07.2020г., издадена
от Кмета на Община Несебър за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, считано от 14.07.2020г., на основание чл.3** ал.1, т.2, предл.2 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. С. Ж. с ЕГН **********, с адрес: с.Равда, общ.Несебър,
обл.Бургас, ул.“Б.“ № **, вх.В, ет.4, ап.** на заеманата преди уволнението длъжност
„главен специалист“ в отдел „Устройство на територията”, Дирекция „Устройство на
територията, инвестиционно планиране, строителство и контрол върху
строителството” в Община Несебър.
ОСЪЖДА Община Несебър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 10, представлявана от Кмета Николай Димитров да
заплати на Г. С. Ж. с ЕГН **********, с адрес: с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас,
ул.“Б.“ № **, вх.В, ет.4, ап.** сумата общо в размер на 5898,90 лева /пет хиляди
осемстотин деветдесет и осем лева и деветдесет стотинки/, представляваща
15
обезщетение за оставане на същата без работа поради незаконното уволнение за
периода от 14.07.2020г. до 14.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 10.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Несебър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 10, представлявана от Кмета Николай Димитров да
заплати на Г. С. Ж. с ЕГН **********, с адрес: с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас,
ул.“Б.“ № **, вх.В, ет.4, ап.28, сумата общо в размер на 755,40 лева /седемстотин
петдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляващи заплатени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Община Несебър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 10, представлявана от Кмета Николай Димитров да
заплати по сметка на Районен съд - гр.Несебър, сумата общо в размер от 335,96 лева
/триста тридесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща държавна
такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
16