Р Е Ш Е Н И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при
секретаря Оля Йорданова
като
разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм.дело № 1507/2018г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „В. ауто“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.Б.М. № 68А ет.3 ап.21,
представлявано от В. М. М., чрез адв.Н.Ч. против Ревизионен акт /РА/№
Р-03000317004983-091-001/13.02.2018г., издаден от Началник сектор Ревизии при
ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 69/02.05.2018г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с
който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за периода 01.01.2015г. –
30.06.2017г. общо в размер на
107 099.78лв., от които 91 864лв. главница и 15 235.78лв. лихва
и корпоративен данък по ЗКПО за 2015г. и за 2016г. в размер на общо 22 223.86лв.,
от които 19 556.38лв. главница и 2 667.48лв. лихва. В жалбата ревизионният акт се оспорва
като неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на ревизионното производство и
поради неправилно приложение на материалния закон. Аргументите на оспорващото
дружество са подробно развити в пет точки. Твърди се, че РА е издаден в
нарушение на основен принцип в административното право – този за обективност в
процеса. В тази връзка е направено възражение, че органите на приходната
администрация неоснователно са посочили наличието на предпоставките по смисъла
на т.2 и т.4 на чл.122, ал.1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред
като тези твърдения не се подкрепят от конкретни факти, а се базират само на
предположения. Не е направена съпоставка с приходите на други автокъщи,
находящи се в близост до тази на ревизираното дружество, поради което изводите
им за пазарните цени и надценки, респективно – за приходите на търговското
дружество, не се основават на обективни данни. Оспорват се изводите в РА, че
данъчнозадълженото лице умишлено не е отразявало в счетоводството си продуктова
такса, дължима на основание Наредбата за определяне реда и размера за заплащане
на продуктова такса, приета
с ПМС № 76 /12.04.2016г. Също като недоказани се оспорват констатациите, че „В.
ауто“ ЕООД е предоставяло на физически и юридически лица срещу заплащане,
автомобили за временно ползване като получените от тази дейност приходи не са
отразени в счетоводните регистри на дружеството. Изразено е несъгласие с
начина, по който ревизиращите са определили търговските отстъпки и реалните
продажни цени на продаваните от дружеството стоки – коли – втора употреба, внос
от чужбина. Твърди се, че посочените от ответника цени на МПС са произволно
установени. В заключение се иска ревизионният акт да бъде отменен изцяло по
съображенията, изложени в жалбата. В съдебно заседание и по съществото на
спора, чрез пълномощнка си поддържа жалбата и моли съда да я важи. Претендира присъждане
на разноски по делото, съобразно представения списък.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. В последното съдебно заседание не се явява представител. В депозирана
по делото молба, чрез процесуален представител жалбата се оспорва като
неоснователна. Иска се от съда да постанови решение, с което да я отхвърли като
такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в съответствие с
разпоредбите на Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 3823.23лв.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице
и относно РА, след изчерпване на възможността за оспорването му по
административен ред. Жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е
допустима за разглеждане.
Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е
започнало въз основа на ЗВР № Р-03000317004983-020-001/28.07.2017г., изменена
със ЗВР № Р-03000317004983-020-002/19.09.2017г. и ЗВР №
Р-03000317004983-020-003/02.11.2017г. Предметът на ревизията са задължения на „В.
ауто“ ЕООД по ЗДДС за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2017г., както и
корпоративен данък за 2015г. и за 2016г.
Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад №
Р-03000317004983-092-001/16.01.2018г., на основание чл.117 от ДОПК от
ревизиращите органи по приходите, съдържащ предложение за установяване
данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за
просрочие към тях. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е
издаден Ревизионен акт № Р-03000317004983-091-001./13.02.2018г., с който на „В.
ауто“ ЕООД за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по
ЗДДС общо в размер на 107 099.78лв., от които 91 864лв. главница и 15 235.78лв. лихва и корпоративен данък по ЗКПО в
размер на общо 22 223.86лв., от които 19 556.38лв. главница и 2 667.48лв. лихва.
Данъчният
субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред
Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП -
гр.Варна, който с Решение № 69/02.05.2018г. го е потвърдил.
По валидността на акта:
При дължимата пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден
административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е била възложена ревизията.
Подписан е с квалифицирани електронни подписи, по смисъла на чл.24 от Закона за
електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на
ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез
информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с
електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител
като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК
вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са
предоставени и на електронни носители е не са оспорени от жалбоподателя.
Неоспорена е и компетентността както на органите, участвали в ревизионното
производство, така и не тези, подписали РА.
Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
По материално-правната законосъобразност на РА:
Органите на приходната администрация са установили, че
ревизираното дружество „В.
Ауто“ е вписано в регистъра на търговските дружества с правно организационна
форма ЕООД. Едноличен собственик на дружеството и негов управител е В. М. М., ЕГН **********. Въз основа на Решение №
513/2007г. на ВОС дружеството е вписано по фирмено дело № 303/2007г.
Търговското дружество е вписано в регистър БУЛСТАТ с № *********. Дружеството
няма регистрирани клонове в страната и чужбина. Установено е, че през
ревизирания период основната дейност на
„В. Ауто“ ЕООД е търговия с леки и лекотоварни автомобили втора употреба-внос
като превозните средства са закупувани от чужбина, предимно от Република
Италия. Облагаемите доставки са
извършвани при прилагане на специалния ред на облагане на маржа на цената,
регламентиран в глава седемнадесета от ЗДДС, както и по общия ред по ЗДДС, вр.
с реализиран ВОП на стоки. Дейността се осъществява в нает обект – автокъща,
находяща се на адрес гр. Варна, ж.к.„Вл. Варненчик“, бул. „Цар Освободител“,
местност „Боклук Тарла“. Дружеството има регистриран един ЕКАФП с № на
фискалното устройство DY323079 и на фискалната памет 36410975, монтиран в
търговския обект, за който е установено, че има дистанционна връзка с НАП.
В хода на ревизионното производство са извършени множество
процесуални действия, подробно описани в т. ІІ от Ревизионния доклад /РД/
(л.1097-гръб и л.1096 от ревизионната преписка).
Въз основа анализа на събраните доказателства ревизиращият екип
формирал извод, че воденото от ревизираното лице счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Като основание за
това послужили следните факти:
1. По данни от информационните масиви на НАП е установено, че за
ревизираното лице „В. Ауто“ ЕООД работи единствено неговият управител, който е
и едноличен собственик на капитала на дружеството – В. М. М.. Не са открити
данни, от които да е видно, че в дружеството са назначавани по трудов договор
други лица. Не са представени и доказателства за наличие на граждански договори
с други лица. Установено е, че през ревизирания период дружеството е изплатило
възнаграждения, различни от доходи по трудово правоотношение – 1/ наем на Румен
Спасов Бадев – собственик на наетия имот, в който „В. Ауто“ ЕООД осъществява
дейността си, както и 2/ дивидент на едноличния собственик на капитала. Предвид
спецификата на развиваната дейност ревизиращите приели, че тя не може да се
осъществява от един човек доколкото от представената Декларация по чл.12а, т.6
от Наредба № І-45/ 24.03.200г., подписана от управителя на дружеството, било
декларирано, че той лично е закупувал от Р Италия всяко едно МПС, продавано в
автокъщата. Независимо от това от анализа на представените документи било
видно, че на една и съща дата има извършени две различни търговски операции –
покупко-продажба, покупка на автомобил от територията на Р. Италия и продажба
на МПС на територията на Р. България, за които се твърди, че и в двата случая сделките
са извършени лично от В М.. Предвид това е направено заключение, че в дейността си
управителят е подпомаган от други лица, срещу възнаграждение, каквито данни
липсват във воденото от ревизираното лице счетоводство.
2. При направената съпоставка на данните от
дневниците за покупките и продажбите на ревизираното дружество са установени несъответствия с
данните, отразени в дневниците за продажбите на негови преки доставчици на
стоки и услуги. Същите са описани на стр. 10,11 и 12 от РД. Посочените фактури
са за получени стоки – основно резервни части за МПС и за услуги, които
категорично имат отношение към дейността на дружеството. Онези от посочените
фактури, които не са компютърни разпечатки, са подписани от управителя на
ревизираното лице – В.М..
3. На следващо място е посочено обстоятелството, че в счетоводството на
ревизираното дружество са
налице пренебрежимо малко данни в сравнение с броя на внесените и продадени
автомобили-втора употреба за извършените от „В. Ауто“ ЕООД транспортни разходи
за доставката им от територията на Р. Италия до територията на Р България –
разходи за гориво, пътни такси и др. в случай, че автомобилите са пристигали в
страната на собствен ход или други транспортни документи, ако за доставката им
са използвани други способи – в контейнери, автовози или др. В тази връзка от
ревизираното лице са изискани документи, но такива не са били представени до
датата на съставяне на РД. Документи относно установяване на посочените факти
не са представени и в хода на оспорване на РА по административен ред.
4. При преглед на представените от ревизираното лице счетоводни
документи са установени такива /първични счетоводни документи - ПСД/,
удостоверяващи заплащането на продуктова такса, съобразно изискванията на
Наредба № І – 45/24.03.2000г. и Наредбата за определяне реда и размера за
заплащане на продуктова такса обн., ДВ, бр. 30
от 15.04.2016г. Ревизиращите установили, че в хронологията на сметка 304 по
партида „продуктова такса“ са отразени документи, които са налични сред
първичните счетоводни такива, подробно посочени в изготвена таблица на стр. 13
от РД /л.1091 от адм. Преписка/. Същевременно е установено, че от доставчиците „Ауторек“ ЕАД и
„Българска Рециклираща Компания“ АД са издадени фактури за заплатена от „В.
ауто“ ЕООД продуктова такса по повод продажбата на всяко едно МПС. Установени
са и неотразени счетоводно фактури за платена продуктова такса, както следва:
за 2015г. - 163 броя фактури с данъчна основа 34849.04лв. и ДДС 6963.96лв., за 2016г. - 208 броя фактури с
данъчна основа 45152.42лв. и
ДДС 9030.58лв. и за 2017г. до м.06.2017г.
- броя фактури с данъчна основа 21290.06лв. и ДДС 4257.94лв. Въпреки това, в отговор на изисканата от органа по приходите
информация, /стр.485/, представляващият дружеството е дал обяснение, че
продуктовата такса се заплаща при пускането в движение на територията на Р.
България на автомобил втора употреба, като таксата се заплаща от купувача на
МПС и оригиналните документи остават в КАТ. Пояснил е също, че предвид липсата
на първичен документ в дружеството, разхода не е отразен счетоводно. С оглед на
това в окончателната продажна цена на съответното МПС не била включена
платената сума на продуктова такса.
5. Във връзка с установяване на действителния размер на начисления от
дружеството ДДС при продажбата на стоките МПС от внос втора употреба, органът
по приходите е направил анализ на съществуващата информация за декларирани
данни от система VIES. Установено е, че са налице несъответствия между
декларирани от регистрирани за целите на ДДС в Италия доставчици на
вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки и декларирани от „В. ауто“ ЕООД
вътреобщностни придобивания /ВОП/ на тези същите стоки. Обобщената информация е
подробно посочена в изготвена таблица на стр.14 и 15 от РД. Установени са
доставки, за които дружеството не е начислило ДДС при ВОП на стоки, както
следва:
Доставчикът „D. & G. MOTORS S.R.L.“ VAT № IT02648460364 е регистриран за
целите на ДДС през релевантния за производството период – м. 02.2017г. През
този период е издал към „В. ауто“ ЕООД
фактура № 139/10/ 2017/07.02.2017г. за МПС Ауди А6 с № на рама WAUZZZ4F47N017264
на стойност 800 евро, в която е посочено основание за неначисляване на данък „art.41 DEL“. Това основание означава, че
доставката на МПС е в режим „вътреобщностна доставка /ВОД/“. Установено е, че „В.
ауто" ЕООД неправилно е квалифицирало тази доставка от гледна точка на
ЗДДС. По отношение на нея ревизиращите са приели, че дружеството е следвало да
начисли ДДС по реда на чл.84 от ЗДДС с Протокол по чл.117, ал.1, т.1 от същия
закон. Както е установено, този ред не е спазен и ДДС не е начислен върху
стойността на ВОП, а по специалния ред, установен в Глава ХVІІ от ЗДДС за внос
при режим „марж“.
Във връзка с установената разлика от 500 евро с доставчика „GRUPPO
AUTORAMA S.P.A.“ в периода 01.01.2017г. - 31.03.2017г. е констатирано, че е
издадена инвойс фактура № 110188/16.01.2017г. за МПС Нисан Алмейра с № на рама
VSKTBAV10U0101133, в която е посочено основание за неначисляване на данък
„art.41 DEL”, което означава, че и тази доставка на МПС е в режим
„вътреобщностна доставка /ВОД/”. Установено е, че и в този случай „В. ауто“
ЕООД неправилно е квалифицирало доставката за целите правилното приложение на
ЗДДС. Дружеството е следвало да начисли ДДС по ред на чл.84 от ЗДДС с Протокол
по чл.117, ал.1, т.1 от същия закон. ДДС не е начислен по този ред, а по
специалния ред за внос на стока при режим „марж“.
6. С Протокол № 0754439/02.01.2017г. /стр.138/ към ревизията са приобщени
доказателства от данъчно осигурителното досие на жалбоподателя, а именно:
Протокол № 0192275 от 28.04.2017г. /стр. 135-137 от ревизионната преписка/ за
извършена оперативна проверка в автокъщата на ревизираното дружество, при която
е извършено установяване на наличните МПС /брой и вид/ и обявените от търговеца
продажни цени за всяко конкретно МПС /доказателства на стр.122-134 от ревиз.
преписка/. При проверката са установени налични 47 /четиридесет и седем/ МПС,
различни марки и модели, описани с данни за дата на производство, № на рама и
обявена от дружеството продажна цена. Към ревизията е приобщен и Протокол №
0230802/12.06.2017г. /стр.97-99 от
преписката/ за извършена нова оперативна проверка в обекта на дружеството. При
втората проверката е констатирано кои от установените налични МПС при първата
проверката от 28.04.2017г., са налични към датата на втората проверка както и кои
МПС са продадени и на какви цени. Установени са данни за покупни и продажни
цени, посочени в изготвена от органа по приходите таблица на стр.33 от РД
/доказателства - на стр.89-95, доказателства за придобити МПС при ВОП-стр.888/.
В таблицата, отделно от информацията за вида, марката, номер и рама на МПС,
покупна цена, продажна цена по издадена фактура за продажба са посочени и
установените данни от проверката на оперативен контрол, разликите до обявените
продажни цени, дадени от представляващия дружеството, както и следващата се
търговска надценка.
При анализа на данните от двете оперативни проверки, органът по
приходите е установил, че „В. ауто“ ЕООД е документирал продажби на МПС по
цени, които са много занижени спрямо обявените такива, отразени в протокол от
12.06.2017г. и установени при проверката от 28.04.2017г. Предвид така
декларираните приходи се налага извода, че дружеството само при продажбата на
описаните 14 броя МПС е фактурирало с 47576.39лв. по- малко приходи от тези,
които би следвало да реализира по цените, посочени за тях като продажни, които
са установени при първата проверка от 28.04.2017г. По време на тази първа
проверка управителят В.М. саморъчно е написал декларация за отстъпките, които
се правят на клиенти, в която декларация е посочил, че отстъпки се правят в
зависимост от състоянието на МПС, период на престой в салона и др., като не е
посочил конкретен размер на договаряните отстъпки между продавач и клиент.
В таблицата на стр. 13-14 РД е посочена средната търговска надценка,
при която са документирани продажбите на МПС - 5,89% /36450/34422,61/*100-100/.
Установено е, че средната търговска надценка, при която дружеството е обявило
МПС за продажба е 138.21%, в
резултат на което, органът по приходите приема, че дружеството е направило
търговска отстъпка от 132.32 %.
Отделно от това, от фактурите за продажби на описаните 14 бр. МПС
е установено, че в тях не е посочена търговска отстъпка. При ревизията е
установено, че в нито една от издадените фактури за целия ревизиран период няма
посочване на търговска отстъпка. Напротив, налице са издавани данъчни дебитни
известия към продажни фактури за завишаване на продажната цена, включително и
по повод продажбата на МПС предмет на проверката: Ауди А6 с № на рама
WAUZZZ4F47N017264 и на Мицубиши Олтлендър с № на рама JNBXNCV2W3V010817.
Ревизиращите съобразили разпоредбата на чл.145 от ЗДДС, която
императивно изключва търговската отстъпка при определяне на данъчната основа за
облагане с данък, когато се прилага режима „марж“. Прието е, че ако „В. ауто“
ЕООД е правило търговски отстъпки, съобразявайки посочената законова разпоредба
е следвало в издаваните документи за продажби да отрази на отделен ред: 1.
продажната цена; 2. търговската отстъпка и при определянето на данъчна основа
да елиминира ефекта от търговската отстъпка. В такъв случай данъчната основа би
била по-голяма, респективно дължимият
ДДС също би бил в по- голям размер.
С оглед на изложеното ревизиращият екип е направил извод, че в
дружеството не се отчитат в пълен обем разходите и приходите от неговата
дейност. Съобразени са обявените продажни цени, установени при оперативните
проверки и е прието, че „В. Ауто“ ЕООД е извършвало продажби на МПС по цени
по-високи от тези, отразени в издадените фактури. Изчислената средна търговска
надценка е 115.58%. След анализ на събраните доказателства, органите на
приходната администрация приели търговска надценка в размер на 40.32%, която е
приложена само за онези МПС, по отношение на които няма данни за обявена
продажна цена. По отношение на МПС, за които при извършената проверка на
28.04.2017г. е установена обявена от дружеството продажна цена, при ревизията
за продажна е приета именно тази цена.
7. С цел да се определи максимално обективно размера на дължимия
ДДС при доставка на МПС по общия ред, е
установено, че към дата 30.06.2017г. при ревизираното лице липсват данни за
придобитите в режим ВОП 3 бр. МПС както следва: 1/ Фолксваген Пасат с № на рама
WVWZZZ3BZ3E426933, издаден Протокол № 49/01.12.2016г.; 2/ Мазда CX-7 с № на
рама JMZERH9A600218841, издаден Протокол № 51/ 04.01.2017г. и 3/ Шкода Румстер
с № на рама TMBMF25J585055037, издаден Протокол № 53/ 28.04.2017г. При
проверката, извършена в стопанисвания от дружеството обект е установено наличието
само на посочения автомобил Шкода Румстер с № на рама TMBMF25J585055037. За
останалите два автомобила няма данни да са продадени, няма данни за платена
продуктова такса. В счетоводните регистри няма данни за установени липси, както
и записи, които да сочат, че посочените две МПС са били разкомплектовани и
частите от тях са заприходени по водената сметка 302 – Материали.
Към същата точка от РД е посочено, че от сайта на ВРС органите на
приходната администрация са установили, че пред същия съд е било образувано
нахд № 5430/2016г., по което е постановено Решение № 2374/19.12.2016г. Делото е
образувано от физическо лице срещу НП № 16-0819-004626/10.10.2016г., издадено
от Началник група при ОД на МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“. От
описателната част на оспореното НП е видно, че административното нарушение, за
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното
лице, е свързано с управлението на автомобил „Фолксваген голф“, собственост на
ревизираното лице „В. Ауто“ ЕООД, който автомобил е бил с табели за временна
регистрация с изтекъл срок на валидност.
От направената справка в ОД на МВР – Варна е установено, че към дата
27.09.2017г. посоченият автомобил
„Фолксваген голф“ с № на рамата WVWZZZ1JZ1B033134 продължава да е собственост
на „В. Ауто“ ЕООД. Същото обаче не фигурира сред наличните в автокъщата МПС при
проверката, извършена на 28.04.2017г. Въз основа на тези данни ревизиращият
екип е формирал извод, че ревизираното лице предоставя закупените МПС на
физически и/или юридически лица за временно и „най-вероятно възмездно
ползване“, но не декларира получените от тази дейност приходи.
Въз основа на горните факти ревизиращите са достигнали извод за
наличие на обстоятелства за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 и
следващите от ДОПК по смисъла на ал.1,
т.4 от цитираната разпоредба: липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.
Отделно от горните факти ревизиращият екип е установил и
обстоятелства, свързани с финансирането на „В. Ауто“ ЕООД, сочещи за наличие на
данни за укрити приходи или доходи, които обстоятелство е послужило като второ,
допълнително основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 и
сл. от ДОПК по смисъла на т.2 от ал.1 на цитираната разпоредба. От счетоводните
записвания е установено, че през периода 01.01.2017г.-30.06.2017г. в
предприятието са постъпвали парични средства за финансиране на дейността от
едноличния собственик на капитала - В. М. М. общо в размер на 152267.78лв.,
отразени по сч. сметка 491 - Доверители.
Сумите са постъпили, както следва:
А. в брой 9000лв. на 31.05.2017г. и 9000лв. на 05.06.2017г.;
Б. чрез вноска в брой по банкова сметка ***.:
- м.01- 1 вноска на
стойност 11539.40лв.;
- м.02. - 3 вноски на обща
стойност 8410.08лв.:
- м.03. - 6 вноски на обща
стойност 14668.75лв.;
- м.04, - 6 вноски на обща
стойност 35107.11лв.;
- м.05. - 5 вноски на обща
стойност 13495.21лв.;
- м.06. - 14 вноски на
обща стойност 51047.13лв.
Допълнителното финансиране на дружеството се обосновава с Решение
от 02.01.2017г. на едноличния собственик на капитала, съгласно което поради
временна необходимост от оборотни средства за реализиране стопанските цели на
дружеството управителят следва да предостави нужните такива. Органите на
приходната администрация не са възприели за верни твърденията на В.М., че
сумите са дарени от неговата майка - П. Савова В.М.а, доколкото
са събрани доказателства, че получените през 2008г. от нея средства от продажба
на недвижими имоти в периода 1994г. – 2008г. /виж стр. 20 – 30 от РД/ са вложени за закупуване на
друг недвижим имот – поземлен имот в гр. Варна, р-н „Вл. Варненчик“, местност
„А.тарла“ с площ от 627кв.м. Получените от П. В.М.а средства са вложени и за строителство на различни обекти, за
изграждане на които са издадени 2 бр. разрешения за строеж. Отделно от горното,
считано от 07.08.2010г. П. С. В.М.а е едноличен собственик и управител на
„Елегант кар“ ЕООД, чийто предмет на дейност е идентичен с този на ревизираното
лице - търговия с леки и лекотоварни автомобили. На ревизиращите не били представени
убедителни доказателства, че тя е разполагала с достатъчно налични средства за
предоставяне на заем от 150 000лв., съгласно представения договор за заем от 01.01.2017г. /л.194 от
преписката/.
Отделно от това, органите по приходите не са възприели за
достоверни представените 4 броя договори от м.01.2017г. за заем с лицата С.Д., К.К., Б. Х. и С. Ю., тъй като не са представени
безспорни доказателства, че тези лица действително са предоставили твърдините
заеми.
Предвид изложеното, органите по приходите са приели, че финансирането
на дружеството е направено с негови собствени средства, които по своята същност
се явяват укрити приходи от продажбата на автомобили – втора употреба.
На основание чл. 122 ал. 2 от ДОПК, във връзка с установени
обстоятелства по ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за ревизираните данъчни периоди, е
определена нова данъчна основа, по реда на чл.122, вр. чл.124 от ДОПК, в
резултат на което е определен данък върху добавената стойност в размер на
91864.00 лв., като на основание чл. 147 от ДОПК и чл. 1, т. 1 от ЗЛДТДПДВ е
начислена лихва за забава.
Във връзка с установените допълнително задължения по ЗДДС
ревизиращите извършили съответните изменения в счетоводния финансов резултат за
2015г. и за 2016г., при което били установени
допълнителни задължения за корпоративен данък за 2015г. и за 2016г. съответно в размер на 9213.11 лв. за първата година и 10343.27 за втората. Върху посочените суми е
начислена лихва.
По искане на жалбоподателя по
делото са разпитани свидетелите К. Д. К. и С. М. Ю.. И
двамата потвърждават пред съда, че познават едноличния собственик на
дружеството . М. М.. Потвърждават, че през м. януари 2017г.
са му давали пари на заем – Кр. К. – 10 000лв., св. Ю. не сочи конкретна сума. И за двата случая се твърди, че при
даване на заема заемодателят и заемополучателят подписали документ. Юсеинов
твърди, че М. е подписал запис на заповед за гарантиране
връщането на заема. Свидетелят К. заявява пред съда, че и друг път се е
случвало с В. М. взаимно да си услужват с пари. И
двамата свидетели заявяват пред съда, че заемите са върнати към датата на
даване на показанията, но документи, които да удостоверяват това обстоятелство,
не са съставяни и подписвани от страните. Заемът от К. бил върнат на два
пъти - към средата и към края на 2017г.
По делото е работила съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е оспорено от процесуалния
представител на ответника с молба с.д. № 10516/02.07.2019 г., както и с
представените по делото писмени бележки като се сочи, че заключението на
експертизата няма удостоверителни функции. Заключението на експерта се
кредитира от съда като дадено обективно и безпристрастно с изключение на
заключението по т. 1 доколкото безупречно воденото счетоводство не винаги
означава, че същото отразява вярно паричните потоци на приходите и разходите,
което е основният смисъл от тази дейност. В заключението си вещото лице сочи,
че отчетността в предприятието е водена редовно от хронологична и систематична
гледна точка доколкото дружеството има разработен индивидуален сметкоплан,
отразяващ особеностите на извършваната от него икономическа дейност.
Заключението по т.2 от експертизата е посочено в табличен вид на стр. 21 /стр.
84 от делото/. Направена е съпоставка на надценките в три автокъщи /без да са
посочени конкретни данни за фирмите/, функциониращи в съседство с тази на
ревизираното лице. При запознаване с начина на функционирането им вещото лице е
установило, че в две от автокъщите, използвани за съпоставка продуктовата такса
се заплаща от клиента, но най-често документите се издават на името на
автосалона. В третата автокъща продуктовата такса се определя по договаряне с
клиента. И в трите автокъщи обявената продажна цена не е реалната продажна цена
като възможните отстъпки варират в диапазона от 20% до 30%-35%. За едната от
автокъщите е посочено, че е възможно за коли, които залежават в автосалона
реалната цена да бъде с 8% - 10% по ниска от реалната цена, т.е. може да бъде
продадена на загуба. На база посочените средни годишни надценки вещото лице е
определило средна годишна надценка в размер на 18,5% като средноаритметична
стойност между най-ниските посочени надценки и най-високите такива. На база
направените изчисления вещото лице е установило допълнителни задължения за
довнасяне по ЗДДС в общ размер на 41 753.47лв., от които 11 759.97лв. за 2015г., 19 028.17лв. за 2016г. и 10 965.33лв. за периода от 01.01.2017г. до
30.06.2017г. С оглед на констатациите в частта по ЗДДС е преобразуван и
резултатът за дължимия корпоративен данък за 2015г. и за 2016г. – съответно 939.30лв. и 228.51лв.
Като взе предвид констатациите в РД и РА, приложенията към него и
събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира жалбата
за частично основателна поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по
обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя.
Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт издаден по
особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на
основанието за облагане по особения ред, а в тежест на жалбоподателя е да
установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Следва
да се отбележи, че наличието дори само на едно от посочените в чл.122, ал.1 от ЗДДС основания е достатъчно, за да се проведе ревизионното производство по
особения ред.
Във връзка с горното при разглеждане на делото следва съдът да
установи налице ли са материалните предпоставки за провеждане на ревизионното
производство по особения ред, разписан в чл.122 и сл. от ДОПК, или не.
Настоящият състав на Административен съд – Варна приема за
основателни възраженията на оспорващото дружество „В. Ауто“ ЕООД относно
неотчитане на разходи за заплатена продуктова такса, съобразно изискванията на чл.36, ал.1 от Закона за
управление на отпадъците, Наредба № І – 45/24.03.2000г. и Наредбата за
определяне реда и размера за заплащане на продуктова такса обн., ДВ, бр. 30 от
15.04.2016г., за всеки един от автомобилите, продавани в търговския обект на
дружеството. Видно от заключението на вещото
лице, практиката и на други търговци със сходна дейност е тази такса в
някои от случаите да бъде заплащана от клиента или въпросът се урежда по
договаряне. Дали тази практика е законосъобразна с оглед правилното приложение
на съответния материален закон – Закона за управление на отпадъците и
подзаконовите нормативни актове, регулиращи същата материя, е въпрос, който
лежи извън предмета на настоящото съдебно производство. За правилното водене на
счетоводството е от значение то да отразява вярно паричните потоци, както на
направените приходи, така и на разходите на съответното данъчно задължено лице.
Фактурите като частни документи нямат обвързваща материална доказателствена
сила, но в конкретния случай, съдът намира, че с изключение на подписаните от
получателя „В. Ауто“ ЕООД фактури, които са намерили отражение и във водените
от него счетоводни регистри и за което не се спори, по делото не е доказан по
категоричен начин фактът на издаване на фактурите от посочените доставчици
„Ауторек“ АД и „Българска рециклираща компания“ АД. Представените с
административната преписка доказателства /стр. 627 – 684 от преписката/
представляват разпечатки от използваните от съответното търговско дружество счетоводни
програми. Счетоводното, т.е. вторично
отразяване на фактури, които не са представени по делото, за които не са налице
и съпътстващи документи, не могат да служат като основание за изводи за наличие
на данъчно събитие по смисъла на чл.6, ал.1 или чл.9, ал.1 във вр. с чл.25 ЗДДС, което да подлежи на облагане по силата на този закон.
Като основателно се преценява от съда и възражението за
неоснователност и недоказаност на твърдението, че „В. Ауто“ ЕООД предоставя
срещу заплащане за временно ползване някои от внесените от него автомобили.
Тези изводи на ответника се базират на установено от сайта на ВРС
обстоятелство, че пред същия съд е образувано нахд № 5430/2016г., по жалба на
физическо лице, различно от едноличния собственик на капитала на дружеството,
срещу НП № 16-0819-004626/10.10.2016г., издадено от Началник група при ОД на
МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“. Предвид факта, че административното
нарушение било по повод на управляваното от водача МПС „Фолксваген голф“ е собственост на ревизираното лице „В. Ауто“
ЕООД, органите на приходната администрация формирали извод, че ревизираното
лице отдава под наем автомобили. Този извод на ответника не се възприема от
настоящия съдебен състав. Описаният случай е единичен. От
управителя на дружеството В.М. не са изискани обяснения по конкретния
случай. Липсват каквито и да било данни, които да подкрепят изводите на
ответника в тази насока. Фактът за липсващи данни за два автомобила -
Фолксваген Пасат с № на рама WVWZZZ3BZ3E426933,
издаден Протокол № 49/01.12.2016г. и Мазда CX-7 с № на рама *****, издаден Протокол № 51/
04.01.2017г. също не се възприемат от настоящия състав като доказателства за
извършване на такава дейност.
Като недоказани се преценяват от съда съображенията на ответника,
че за ревизираното лице, предвид спецификата на икономическата му дейност,
работят и други физически лица, за които в счетоводството на „В. Ауто“ ЕООД не
се установяват осчетоводени разходи за възнаграждение – независимо дали по
трудов договор или във връзка с друг вид правоотношение. Тези твърдения на ответника не се подкрепят
от доказателствата по делото, в това число и от приложената административна
преписка. В правото подлежат на доказване само положителните юридически факти и
в този смисъл в тежест на приходната администрация е било да се установят
конкретни доказателства, че за извършване на дейността си ревизираното лице
ползва срещу заплащане услуги на други физически лица. Предвид това съдът намира, че тези изводи
имат характер на предположения, а не на категорични факти.
Независимо от горното, обаче, останалите констатации на ответника
за наличие на предпоставките по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК /Буква А, т. 2,4,5 и
6 от РД/ не са опровергани от оспорващото дружество в условията на пълно
насрещно доказване. Не са опровергани твърденията за доставка на стоки и услуги
от трети лица, описани в таблицата на стр.10,11 и 12 от РД. Не са представяни
нови доказателства и не е правено искане за събиране на такива в хода на
съдебното производство, с които да се оборят изводите на ответника, че воденото
от „В. Ауто“ ЕООД счетоводство не дава възможност за установяване на основата
за данъчно облагане.
В допълнение следва да се отбележи, че в хода на настоящото
съдебно производство не бяха представени убедителни доказателства, оборващи
изводите на ответника, че към 01.01.2017г. П. Савова В.М.а /майка на едноличния
собственик на капитала на РЛ/ е разполагала със свободни парични средства в
размер на 150 000лв., които
да дари на сина си. Действително същата е получила през 2008г. сума в размер на
100 000 евро във връзка с продажба на наследствен имот както и по-рано от
продажба на други недвижимости, но предвид направените от нея инвестиции в
периода от 2008г. до началото на 2017г. в това число и за стартиране на
собствен бизнес, не могат да се приемат за категорични доказателства, че същата
е разполагала с достатъчен финансов ресурс да осигури посочените в договора от
01.01.2017г. средства.
От гласните показания на разпитаните свидетели Кр. К.и С. Ю. също не можа да се установи по категоричен начин, че същите са
разполагали със свободни парични средства, с които да подпомогнат бизнеса на
ревизираното лице. На какво основание са придобити парите, за които се твърди,
че са отдадени в заем – по трудови възнаграждения, от търговска дейност или
др., както и къде заемодателите са съхранявали тези средства не се представиха
убедителни доказателства. Изложеното подкрепя извода на приходната
администрация, че финансирането на дружеството със сума в общ размер на 152
267.78лв. е направено със собствени средства на дружеството, които по своята
същност представляват укрити приходи.
С оглед на гореизложеното се налага извода, че основателно и
законосъобразно ревизията е проведена
по особения ред, разписан в чл.122 и следващите от ДОПК, при наличието
на посочените предпоставки по смисъла на т.2 и на т.4 от ал.1 на цитираната
разпоредба.
Жалбата на „В. Ауто“ ЕООД е основателна в частта, с която се
оспорва методиката, по която е образувана продажната цена, респективно -
търговската надценка за всяка една продажба на МПС, която в конкретния случай е
определена в размер на 40,32%. Това е така доколкото в хода на ревизионното
производство ревизиращият екип не е извършил съпоставка с цените на други
фирми, извършващи сходна икономическа дейност като тази на ревизираното лице.
Такава съпоставка е извършена за първи път едва в хода на съдебното
производство като при изработване на ССчЕ са съпоставени данни от три автокъщи,
находящи се в същия район, където развива дейността си „В. Ауто“ ЕООД. От
заключението на вещото лице е видно, че средната годишна надценка при
конкурентите на ревизираното лице варира в рамките от 15% до 21%. С оглед на
тази констатация е направено заключение, че за целите на ревизионното
производство средната годишна надценка, при която „В. Ауто“ ЕООД продава МПС на
крайния купувач, следва да е в размер на 18,5%. Този извод на експерта се
кредитира изцяло от съда като максимално близък до реалната надценка на пазара
на автомобили втора употреба.
Предвид изложеното съдът намира, че задълженията на „В. Ауто“ ЕООД
по ЗДДС и по ЗКПО следва да се определят в размера, установен с експертизата.
При изработването ѝ вещото лице е съобразило кои от автомобилите са
внесени при режим „марж“ и кои при режим на ВОД и подлежат на облагане с ДДС по
общия ред.
дан. период |
Изчислени задължения от ССЕ |
декларирано от ДЗЛ |
За довнасяне |
Лихва |
||
|
ДДС по марж |
ДДС общ ред |
Всичко |
|
|||
|
1 |
2 |
3 |
4=2+3 |
5 |
6=4-5 |
7 |
|
1.2015 |
458.32 |
|
458.32 |
139.28 |
319.04 |
97,11 |
|
2.2015 |
774.92 |
|
774.92 |
161.26 |
613.66 |
182,00 |
|
3.2015 |
1478.97 |
|
1478.97 |
238.88 |
1240.09 |
357,11 |
|
4.2015 |
1055.33 |
509.88 |
1565.22 |
323.58 |
1241.64 |
347,20 |
|
5.2015 |
1168.40 |
463.53 |
1631.94 |
409.81 |
1222.13 |
331,20 |
|
6.2015 |
703.15 |
231.77 |
934.92 |
270.25 |
664.67 |
174,58 |
|
7.2015 |
1595.97 |
231.77 |
1827.73 |
510.91 |
1316.82 |
334,51 |
|
8.2015 |
2102.83 |
|
2102.83 |
383.37 |
1719.46 |
421,96 |
|
9.2015 |
1567.92 |
|
1567.92 |
474.75 |
1093.17 |
259,14 |
|
10.2015 |
1655.37 |
139.06 |
1794.43 |
618.06 |
1176.37 |
268,71 |
|
11.2015 |
563.85 |
|
563.85 |
185.50 |
378.35 |
83,27 |
|
12.2015 |
590.01 |
440.36 |
1030.37 |
255.79 |
774.58 |
163,79 |
|
Общо
2015г.: |
13715.04 |
2016.37 |
15731.41 |
3971.44 |
11759.97 |
3020,58 |
|
1.2016 |
737.23 |
1460.12 |
2197.35 |
291.15 |
1906.20 |
386,64 |
|
2.2016 |
1748.84 |
3522.91 |
5271.75 |
773.95 |
4497.80 |
876,04 |
|
3.2016 |
1540.73 |
|
1540.73 |
621.75 |
918.98 |
171,06 |
|
4.2016 |
473.39 |
394.00 |
867.40 |
306.42 |
560.98 |
99,74 |
|
5.2016 |
943.77 |
973.42 |
1917.19 |
460.43 |
1456.76 |
246,46 |
|
6.2016 |
973.92 |
324.47 |
1298.40 |
345.07 |
953.33 |
153,34 |
|
7.2016 |
2404.35 |
440.36 |
2844.71 |
648.57 |
2196.14 |
334,33 |
|
8.2016 |
1365.90 |
370.83 |
1736.73 |
470.47 |
1266.26 |
181,86 |
|
9.2016 |
1797.08 |
|
1797.08 |
636.04 |
1161.04 |
157,07 |
|
10.2016 |
1487.12 |
|
1487.12 |
561.54 |
925.58 |
117,25 |
|
11.2016 |
1148.81 |
139.06 |
1287.87 |
346.22 |
941.65 |
111,44 |
|
12.2016 |
1097.55 |
1552.83 |
2650.38 |
406.91 |
2243.47 |
246,18 |
|
Общо
2016г.: |
15718.69 |
9178.00 |
24896.69 |
5868.52 |
19028.17 |
3081,41 |
|
1.2017 |
491.48 |
231.77 |
723.25 |
188.44 |
534.81 |
54,08 |
|
2.2017 |
1423.19 |
|
1423.19 |
440.40 |
982.79 |
91,73 |
|
3.2017 |
1034.23 |
1112.48 |
2146.71 |
361.71 |
1785.00 |
151,24 |
|
4.2017 |
1435.26 |
|
1435.26 |
491.86 |
943.40 |
72,07 |
|
5.2017 |
1632.20 |
|
1632.20 |
1027.31 |
604.89 |
41,00 |
|
6.2017 |
1537.77 |
5252.02 |
6789.79 |
675.34 |
6114.45 |
363,50 |
|
Общо
2017г.: |
7554.13 |
6596.26 |
14150.39 |
3185.06 |
10965.33 |
773,62 |
|
Всичко: |
36987.86 |
17790.63 |
54778.49 |
13025.02 |
41753.47 |
6875,61 |
Съдът намира за необходимо да отбележи, че стойностите за ДДС,
посочени в колона № 3 са само за онези данъчни периоди, през които дружеството е
внесло автомобили при режим ВОП, и представляват разликата между дължимия за
съответния данъчен период ДДС, определен по общия ред, която следва да се
довнесе за този автомобил /тези автомобили/, след като от нея е приспаднат
данъкът, дължим за същия автомобил /същите автомобили/, ако те бяха внесени при
режим „марж“ /колона № 2/, какъвто подход е използван от ревизираното лице. Предвид това
за определения от вещото лице данък в колона № 4 не може да се твърди, че е определен
след облагане и при приложение на двата метода. Респективно – определеният
данък за довнасяне /колона № 6/ се приема от съда като максимално близо до реално дължимия,
каквато е и целта на ревизионното производство.
С оглед констатациите в частта досежно приложението на ЗДДС,
следва да се определят и задълженията за корпоративен данък за 2015г. и за
2016г.:
|
Показатели |
2015 |
2016 |
|
|
|
Приходи общо |
524969.26 |
634278.65 |
|
|
|
в т.ч.
приходи от продажба по режим "марж" - по ССЕ = продажна цена по ССЕ
( кол. 7) - дължим ДДС (кол.9) |
513387.43 |
588388.65 |
|
|
|
приходи
от продажби по общия ред - по ССЕ |
10081.83 |
45890.00 |
|
|
|
приходи
от финансирания - по ГДД |
1500 |
|
|
|
|
Разходи общо : |
510598.03 |
622700.19 |
||
|
в т.ч.
отразени по сметка 601- разходи за материали |
5918.84 |
11255.37 |
||
|
отразени
по сметка 602- разходи за услуги |
5825.5 |
4523.15 |
||
|
отразени
по сметка 629 |
2643.14 |
1612.68 |
||
|
неотразени
разходи за материали, установени с РА |
42890.48 |
56788.03 |
||
|
отчетна
стойност на стоките, продадени при режим "марж"- по ССЕ |
444812.2 |
509795.22 |
||
|
отчетна
стойност на стоките при общ ред на облагане - по ССЕ |
8507.87 |
38725.74 |
||
|
Данъчна основа (приходи общо -
разходи общо) |
14371.23 |
11578.46 |
||
|
Дължим КД -10% върху данъчната
основа |
1437.12 |
1157.85 |
||
|
Внесен
КД по ГДД |
497.82 |
929.34 |
||
|
Дължим КД за довнасяне |
939.30 |
228.51 |
||
При този изход досежно размера на установения корпоративен данък
размерът на дължимата лихва за 2015г. е 178.50лв., а за 2016г. – 20.25 лв.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК,
искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно
обжалвания материален интерес в отхвърлената част от жалбата и разпоредбата на
чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждение е 2022.41лв. и следва да бъде присъден в същият.
С оглед изхода на спора, направеното от жалбоподателя искане за присъждане
на разноски се явява основателно с оглед уважената част от жалбата, поради което ответната страна следва да бъде
осъдена да му заплати направените по делото разноски, съобразно представения списък в размер на 2716.94лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „В. ауто“ ЕООД с ЕИК ********* Ревизионен акт /РА/№
Р-03000317004983-091-001/13.02.2018г., издаден от Началник сектор Ревизии при
ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 69/02.05.2018г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП
както следва:
-
в
частта, с която са установени данъчни задължения по ЗДДС за периода от
01.01.2015г. до 30.06.2017г. за сумата над 41 753.47лв. главница до определения с РА
размер на главницата от 91 864лв., както и в частта на установената лихва върху същите
задължения за размера над 6 875.61лв. до установения с РА размер на лихвите от 15 235.78лв.;
-
в частта на установените задължения за
корпоративен данък за 2015г. над сумата от 939.30лв. /главница/ до установения с РА размер на същото задължение
от 9 213.11лв., както и за определената лихва над
размера от 178.50лв. до установения с РА размер
на лихвата за същото задължение от 1750.88лв.
-
в частта на установените задължения за
корпоративен данък за 2016г. над сумата от 228.51лв. /главница/ до установения с РА размер на задължението от 10 343.27лв., както и за определената лихва за същото задължение над
размера от 20.25лв. до установения с РА размер
на лихвата от 916.60лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В. ауто“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“***“ № ** ет.** ап.**, представлявано от В.
М. М. срещу Ревизионен акт /РА/№
Р-03000317004983-091-001/13.02.2018г., издаден от Началник сектор Ревизии при
ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 69/02.05.2018г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП
за:
-
установените задължения по ЗДДС за
периода 01.01.2015г. до 30.06.2017г. в общ размер на 41 753.47лв. главница и лихви върху същата сума
в размер на 6 875.61лв.;
-
установените задължения за корпоративен
данък за 2015г. в размер на 939.30лв. главница и лихва върху същото задължение в размер на 178.50лв.;
-
установените задължения за корпоративен
данък за 2016г. в размер на главницата от 228.51лв. и на лихвата в размер на 20.25лв.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
гр. ВАРНА при Централно управление на Национална агенция за приходите да
заплати на „В. ауто“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул.“***“ № **ет.** ап.**,
представлявано от В. М. М. сумата от 2716.94лв. / две хиляди седемстотин и шестнадесет
лева и 94ст./, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „В. ауто“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул.“****“ № ** ет.** ап.**,
представлявано от В. М. М. да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при Централно управление на
Национална агенция за приходите сумата от 2022.41лв./ две хиляди двадесет и два лева и 41ст./,
представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: