Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….
гр.
Варна, 14.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ
състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Деница Кръстева като разгледа докладваното от съдията административно
дело №2327/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59, ал.13 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ във вр. с чл.
145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс /АПК/.
Образувано по жалба от
„Специализирана болница за рехабилитация – Варна“ АД /“СБР – Варна“ АД/, ЕИК
*********, с представител Ц.А.Д., чрез адв. Д.М. срещу Заповед за частично
прекратяване на договор №
031349/26.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с НЗОК №
РД-25ЗС-305/27.08.2021 г. издадена от управителя на НЗОК, с която на
„Специализирана болница за рехабилитация – Варна“ АД е наложена санкция
„прекратяване на договора“, относно Договор № 031349/26.02.2020 г. за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки /КП/, сключен между „Специализирана
болница за рехабилитация – Варна“ АД и НЗОК, чрез РЗОК – Варна, частично по
отношение на оказване на болнична помощ по КП № 265 „Физикална терапия и
рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат“ от Приложение № 17
„Клинични пътеки“ от НРД за медицински дейности 2020-2022 г., поради отчетена,
но неизвършена медицинска дейност.
Жалбоподателят изтъква, че
установените факти сочат неправилно съхранение и непредставяне на изискана
документация, а не отчитане на дейност, която не е извършена. За установените
факти е издадена оспорената заповед и покана за възстановяване на неоснователно
получени суми, по този начин са наложени две санкции за едно и също деяние.
Административния акт се основава на протокола за проверка, а проверката се
основава на жалби, които са оттеглени. Издаден е протокол за липси на
документация, в който е отразени, че определени документи не могат да бъдат
намерени. Счита оспорената заповед за немотивирана и в същата е налице
противоречие между фактически и правни основания. Отправено е искане за отмяна
на заповедта и присъждане на сторените разноски по настоящото дело и
предходните две.
Ответникът – управителя на
Национална здравноосигурителна каса, чрез процесуален главен юрисконсулт Ив. - С.,
оспорва жалбата. По повод постъпили жалби от две
здравноосигурени лица /ЗОЛ/ е инициирана проверка в лечебното заведение на
жалбоподателя, където при извършената проверка контролните органи са
установили, че по отношение на тези лица има отчетена, но неизвършена дейност.
Фактът, че двете жалби са оттеглени, не отменя задължението и ангажимента на
контролиращия орган, в случай че е сезиран, да бъде извършена проверката и
съответно при констатиране на съответното нарушение да бъде ангажирана
административнонаказателна отговорност, предвидена в Националния рамков договор
за жалбоподателя. Медицинска документация не е представена при проверката,
което потвърждава констатацията на контролните органи. Отправено е искане
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът приема за установени следното от
фактическа страна:
Сключен е Договор №
031349/26.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по КП между НЗОК –
възложител и „Специализирана болница за рехабилитация – Варна“ АД, сред които е
КП № 265 „физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно – двигателния
апарат“ /л.82 адм. пр./. Предвидено е в чл. 85 от посочения договор, че е със
срок на действие на НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. и е в сила
до приемането на нов НРД, съответно анекс към него или промяна на действащия
НРД, с изключение на КП 260. В §2 от ПЗР на посочения договор е предвидено, че
в съответствие с §4 от НРД за медицински дейности за 2020 – 2022 г. договорът
влиза сила от 01.01.2020 г. Сключени са и анекси към договора.
До Комисия за защита на
личните данни /КЗЛД/ е подадена жалба от П.Г.П. вх. № ПНП-01-283/30.03.2021 г.
/л.67 от адм. пр./ във връзка с несъответствие в персоналната информационна система
на НЗОК, в която е посочено, че на 15.03.2021 г. е бил изпратен за лечение и в периода
22.03.2021 – 29.03.2021 г. е настаняван в „СБР – Варна“ АД, но това не е вярно.
Направено е искане за извършване на проверка.
От КЗЛД е изпратено писмо до
НЗОК вх. № 23-00-317/23.04.2021 г., с искане да се извърши проверката по
жалбата от П.Г.П., /л.66 от адм. пр./.
До НЗОК е подадена жалба от М.Г.А.вх.
№ 19-03-141/20.04.2021 г. /л. 72 от адм. пр./, в която сочи, че е установила от
страницата на НЗОК и прилага същата към писмото, че е била хоспитализирана през
2021 г. от „СБР – Варна“ АД, като отрича това да се е случвало, уточнила е че
не познава лекарите и не е посещавала гр. Варна.
Със Заповед № РД-25-331/03.06.2021
г. издадена от управителя на НЗОК е наредено да бъде извършена самостоятелна
проверка на територията на РЗОК, обект на проверката „Специализирана болница за
рехабилитация – Варна“ АД, планова тематична, контрол по изпълнение на договора
на лечебното заведение за оказване на болнична помощ на медицинските дейности
за 2020 – 2022 г. във връзка с жалбите от П. и А. със срок от 07.06.2021 г. до
11.06.2021 г. Възложено е проверката да се извърши от тричленен състав от
служители на НЗОК. /л.7 от адм. пр./.
От изп. директор на „СБР –
Варна“ АД е представен протокол от 09.06.2021 г., в който е посочено, че относно изисканата
документация във връзка със Заповед № РД-25-331/03.06.2021 г. издадена от
управителя на НЗОК, не е намерена медицинска и финансова документация.
Съставен е Протокол №
РД-25-331/25.06.2021 г. от тримата служители на НЗОК, на които е възложено да
извършат проверката, с подробно описание на установените факти и констатации:
относно ИЗ 827/2021 г. на ЗОЛ - М.Г.А.по
КП № 265, случаят е отчетен и заплатен, ИЗ № 787/2021 г на ЗОЛ П.Г.П. по КП
265, случаят е отчетен и заплатен. Протоколът е връчен на жалбоподателя на
22.07.2021 г. с указание, че в 7 – дневен срок може да се подаде възражение.
Последвало е издаване на
оспорената Заповед № РД-25ЗС-305/27.08.2021 г. от управителя на НЗОК.
С
оглед установеното съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е връчена
на жалбоподателя на 07.09.2021 г., видно от справка /л.17 от делото/, жалбата е
подадена на 17.09.2021 г., в преклузивния срок по чл.
149, ал.1 АПК вр. с чл.
59, ал.13 от ЗЗО и от страна в административното
производство, чийто права и интереси се засягат пряко от оспорения административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
С оспорената заповед е
прекратен частично договор за оказване на болнична помощ по КП № 265. Съобразно
чл. 59, ал.13 от ЗЗО, вр. чл. 11, т.1, б. „б“ от ЗЗО, чл. 421, ал.1, б. „б“ от
НРД 2020 – 2022 г. и чл. 83, ал.3, вр. ал.1, т.1 от Договор № 031349/26.02.2022
г., управителят на НЗОК е имал компетентност да издаде процесната заповед.
Проверката е започнала въз
основа на подадени жалби от П.Г.П. и М.Г. А., в които са посочили, че са
установили отчетена, но неизвършена медицинска дейност, поради което проверката
законосъобразно е започнала на основание чл. 72, ал.2, 3, 4,5, 6, вр. чл. 35,
ал.2, т.1 от ЗЗО. С молба от 07.06.2021 г. М. А. е заявила по електронна поща
до НЗОК, че няма интерес и желание да бъде извършена проверка, тъй като не е
ощетена и явно се касае за техническа грешка /л. 28 от адм. дело № 2129/2021 г.
на Адм. съд – Варна/; П. П. е подал молба до КЗЛД, че оттегля жалбата от
30.03.2021 г., последвало е издаване на Решение № ПНП-01-283/2021 от 07.06.2021
г. от КЗЛД, с което е прекратено производството по жалба №
ПНП-01-283/30.03.2021 г. Оттеглянето на жалбите не е предпоставка за
прекратяване на започналото административно производство за осъществяване
контрол по изпълнението на договора с НЗОК. Това се установява от нормите на
чл. 72, ал.5 и 6 от ЗЗО, с които е предвидено, че служители на НЗОК по ал.2 и
контрольорите осъществяват внезапен и последващ контрол по изпълнение на
договорите с НЗОК, като контролът по ал.2 може да се извърши и по подадена
жалба. Следва че жалбата не е задължителна предпоставка за последващ контрол
какъвто е извършен в случая, също така не е предвидено, че оттегляне на жалбата
заличава правните последици на извършено нарушение. Изложеното води до извод,
че оттеглянето на жалбите не е довело до недопустимост на административното
производство. Също така следва да се отчете, че жалбите са оттеглени, но
жалбоподателите не посочват, че са подали неверни сигнали, съответно в
административното производство е установена верността на твърденията им.
В съответствие с чл. 72,
ал.2 от ЗЗО е определена комисия в състав от трима служители в дирекция КАПДЗЗО в НЗОК. Заповедта за определяне на
комисия е връчена на упълномощен представител на жалбоподателя на 07.06.2021 г.
За извършената проверка на основание чл. 74, ал.3 от ЗЗО е съставен Протокол №
РД-25-3331/25.06.2021 г., в който на стр. 54 е описано установеното за история
на заболяване /ИЗ/ № 827/2021 г. на ЗОЛ М.Г.А.и на стр.55 относно ИЗ №787/2021
г. на ЗОЛ П.Г.П., посочени са и нарушените правни норми. Протоколът е връчен на
22.07.2021 г. на жалбоподателя, дадено му е указание, че в 7-дневен срок може
да подаде възражение. Той не се е възползвал от предоставената възможност.
Спазени са чл.34, 35 и 36 от АПК. Процесната
заповед е мотивирана, съдържа фактическите и правни основания за
издаването й.
В административния акт за ИЗ
№827/2021 г. и № 787/2021 г. подробно е описано, въз основа на какви факти
ответника е приел, че медицинската дейност е отчетена и заплатена, но не са
налице доказателства, че е извършена. От справка от персонализирана информационна система – ПИС на НЗОК
за отчетена, одобрена и заплатена дейност /л. 22 от делото/ се установява, че
дейността по ИЗ №787/2021 г. е отчетена на стойност 391,60 лева. Издадена
е фактура № 1603/06.04.2021 г., на обща
стойност 140418,30 лева, в която сума е включена и тази по посочената ИЗ № 787/2021
г. /л.25 от делото/. От РЗОК – Варна сумата от 140418,30 лева е преведена по
сметка на жалбоподателя с преводно нареждане от 20.04.2021 г. /л. 27 от
делото/. От ПИС на НЗОК /л.23 от делото/
се установява, че дейността по ИЗ №827/2021 г. е отчетена на стойност
391,60 лева. Издадена е фактура № 1604/11.05.2021 г., на обща стойност 103196,50 лева, в която
сума е включена и тази по посочената ИЗ № 827/2021 г. /л.26 от делото/. От РЗОК
– Варна сумата от 103196,50 лева е преведена по сметка на жалбоподателя с преводно
нареждане от 20.05.2021 г. /л. 30 от делото/. На жалбоподателя е указано, че
носи доказателствената тежест за установяване извършването на дейност по ИЗ №
827/2021 г. и ИЗ № 787/2021 г. по КП № 265. Доказателства в тази насока не са
посочени и представени.
От установените факти съдът
приема за доказано, отчитане на дейност, която не е извършена, от изпълнител на
болнична медицинска помощ по КП № 265, поради което са налице предпоставките по
чл. 59, ал.11, т.1, б. “б“ от ЗЗО и чл. 412, ал.1, т.2, и чл.421, ал.1, б. „б“
от НРД за МД за 2020-2022 г. и чл. 87, ал.2, т.1 от ИД № 031349/26.02.2020 г.
Ответника в оспорената
заповед относно ИЗ № 827/2021 г. и ИЗ № 787/2021 г. е посочил, че в хода на
проверката е изискана документация за двете лица подали жалби, такава не е
представена и е депозиран Протокол за установяване на липси съставен от
изпълнителен директор Д. на дружеството /л.80 от адм. пр./, като и че при
извършената проверка от страна на ЛЗ, което сочи извършена дейност, не са
представени ИЗ № 827/2021 г., съответно ИЗ № 787/2021 г. Дейността е отчетена и
заплатена по КП № 265, поради което е направен извод, че попада в хипотезата на
отчетена, но неизвършена. След това е посочено в административния акт: „при
установяване на отчетена от лечебното заведение медицинска дейност по КП № 265
и същата не е извършена, считам, че е налице нормативноустановено основание за
налагане на санкция „частично прекратяване на договор“ сключен между НЗОК и
„СБР – Варна“ АД по отношение на съответната клинична пътека“.
С оглед посочените факти за
липса на документация и наличие на доказателства за отчетена медицинска
дейност, ответника законосъобразно е направил извод, че дейността е отчетена,
но не е извършена. Неоснователен е довода на жалбоподателя, че са изложени
мотиви за неправилно съхранена и непредставена документация, а не за отчитане
на дейност, която не е извършена. Мотивите в оспорената заповед съответстват на
посочените правни норми, поради което липсва съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е основание за отмяната на административния
акт.
Посочените факти в заповедта
са налице и правилно са отнесени към законоустановената последица – частично
прекратяване на договора по КП № 265.
Писмена покана за
възстановяване на суми получени без правно основание № РД – 25ПП –
239/13.08.2021 г. е издадена от управителя на НЗОК на основание чл. 76а, ал.1
от ЗЗО и чл.409, ал.5 и ал.7 от НРД за МД 2020 -2022 г., като е поканено „СБР –
Варна“ АД да възстанови в 14 – дневен срок от получаване на поканата доброволно
неоснователно получената сума в размер на 783,20 лева /ИЗ №827 по КП № 265 –
391,60 лева и ИЗ № 787 по КП № 265 – 391,60 лева/. Поканата не е била оспорена
и е влязла в сила на 22.09.2021 г., което е посочено от ответника в писмо с.д.
15693/20.10.2022 г. и не е оспорено от жалбоподателя. Възстановяване на
недължимо получена сума е съобразно общата норма на чл.55 от ЗЗД, като за
изпълнителите на медицинска помощ е предвидена специална уредба с чл. 76а от ЗЗО
и чл.409, ал.5, 7 и 8 от НРД за МД 2020 - 2022 г. По характера си
производството по възстановяване на недължимо получена сума не е санкционно. Процесната
заповед е със санкционен характер съгласно чл.412, ал.1, т.2 от НДР за МД
2020-2022 г. – частично прекратяване на договор по КП № 265. Наложена е само
една санкция със заповедта за частично прекратяване на договор, поради което е
неоснователен е доводът на жалбоподателя, че с посочените актове – покана за
възстановяване на суми и заповед за частично прекратяване на договор, за едно и
също деяние са наложени две санкции.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваният акт не страда от пороци,
обосноваващи отмяната му на основанията по чл. 146 от АПК, поради
което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и
възнаграждение за адвокат по адм. дело № 2129/2021 г. на Адм. съд – Варна, адм.
дело № 3026/2022 г. на ВАС и адм. дело № 2327/2022 г. на Адм. съд – Варна по
арг. на противното на чл.143, ал.1 от АПК е неоснователно, поради което се
отхвърля от съда.
От
ответника е направено искане за присъждане възнаграждение за юрисконсулт по
адм. дело № 2129/2021 г. на Адм. съд – Варна, адм. дело № 3026/2022 г. на ВАС и
адм. дело № 2327/2022 г. на Адм. съд – Варна. По посочените дела е извършено
процесуално представителство от юрисконсулт. Делото не е с висока степен на
фактическа и правна сложност. На НЗОК следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, за всяко от посочените дела, в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева, на основание чл.143, ал.3 от АПК, тоест общо 300
лева.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от „Специализирана болница за рехабилитация – Варна“ АД, ЕИК
*********, с представител Ц.А.Д. срещу Заповед за частично прекратяване на
договор № 031349/26.02.2020 г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки с НЗОК № РД-25ЗС-305/27.08.2021
г. издадена от управителя на НЗОК.
ОСЪЖДА „Специализирана
болница за рехабилитация – Варна“ АД, ЕИК ********* да заплати на Национална
здравноосигурителна каса сумата от 300 /триста/
лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: