Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-186 10.03.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и пети
август 2020
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Ани Цветанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1502 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 460 от 03.02.2020г., постановено по гр. дело № 2959/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен предявения от „Агенция за събиране на вземания“, със седалище гр. София против З.Й.Ш. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, представляващи неплатени задължения по Договор за потребителски паричен кредит № **64/ 10.03.2017г., сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца, а именно: 474, 91 лева – неплатена главница, 86, 68 лева – договорна лихва, дължима за периода 09.04.2017г. – 06.05.2018г., 23, 32 лева – такса за оценка на досие, дължима за периода 16.04.2017г. – 06.05.2018г., 127, 12 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, дължима за периода 16.04.2017г. – 06.05.2018г., 296, 60 лева - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, дължима за периода 16.04.2017г. – 06.05.2018г., 60, 28 лева - обезщетение за забава, дължимо за периода от 10.04.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 01.02.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 558/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 972/2019г. по описа на РС - Бургас.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София, с която се претендира постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, като бъде постановено ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове от ищцовото дружество. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд неправилно и неоснователно е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че ищцовото дружество не е активно материалноправен носител на процесното вземане. В жалбата се посочва, че макар по делото да не е представено посоченото Приложение № 1, от Потвърждението за сключената цесия, изходяща от „Файненшъл България“ ЕООД (с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД) се установява, че вземането по Договор за потребителски кредит от 10.03.2017г., по който кредитополучател е З.Й.Ш. е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви. В жалбата се сочи и обстоятелството, че първоинстанционният съд е произнесъл неправилно и незаконосъобраззно, че Договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител, депозира по делото писмено становище, в което посочва, че поддържа жалбата и счита, че следва да бъде отменено първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените претенции.
Ответната страна по въззивната жалба – З.Й.Ш. чрез назначения му особен представител депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че съдът обстойно и аналитично е обсъдил в мотивите си и аргументирано е достигнал до извода, че искът е неоснователен и недоказан.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез назначения му особен представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са няколко обективно съединени иска от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
със седалище гр. София против З.Й. Ш., ЕГН ********** ***, с които се
претендира да бъде прието за установено по отношение на З.Ш., че същия дължи на
ищцовото дружество следните суми:
-
474, 91 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от
10.03.2017г., сключен с „Провидент Файненшъл
България“ ООД със седалище гр. София,
-
сума в размер от 86, 68 лева, представляваща договорна лихва за периода от 09.04.2017г.
до 06.05.2018г.,
-
сума в размер на 60, 28 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 10.04.2017г. до 01.02.2019г.,
-
сума в размер на 23, 32 лева, представляваща такса
за оценка на досие,
-
сума в размер на 127, 12 лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за
периода от 16.04.2017г. до 06.05.2018г. за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на получателя,
-
сума в размер на 296, 60 лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за
периода от 16.04.2017г. до 06.05.2018г. за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на получателя,
-
ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране
на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва,
че З.Й.Ш. е сключил Договор за потребителски кредит № **64 от 10.03.2017г. с „Провидент Файненшъл
България“ ООД, по силата на който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 500 лева и договорна лихва в
размер на 98, 63 лева, като З.Ш. се е задължил да върне заетата сума на равни
месечни погасителни вноски в срок до 06.05.2018г., ведно с такси, за които се е
задължил да заплати. В исковата молба се посочва, че на дата – 01.07.2017г. е
сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и „Файненшъл България“ ЕООД (с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД), по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № **64 от
10.03.2017г., сключен между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и З.Й.Ш. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Посочва се и обстоятелството, че на
01.06.2018г. е подписано Допълнително споразумение към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД (понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД), по силата на което споразумение „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№ **64 от 10.03.2017г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и З.Й.Ш. и длъжника е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България“
ЕООД и съответно от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по втората цесия. В исковата молба се
посочва, че кредитополучателят е погасил от отпуснатия му кредит единствено
сума в размер от 69 лева, поради което и възниква интерес да се претендират
посочените в исковата молба суми.
Предявеният
иск е по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК –
указанието на съда е получено на 12.03.2019г., а исковата молба е входирана в Районен съд – Бургас на 09.04.2019г. и това
прави предявените искове допустими.
Ответната
страна по исковата молба – З.Й.Ш. чрез назначения му особен представител
депозира по делото писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, в който посочва,
че уговорената между страните такса за услуга „Кредит у дома“ е неравноправна,
следователно е и нищожна.
По
отношение на претендираните суми е депозирано Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК и съдът е постановил Заповед
№ 558 от 05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
частно гр. дело № 972/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Районен
съд – Бургас е отхвърлил иска, като е приел, че Договорът за потребителски кредит
е недействителен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
тъй като същият не съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Съдът е приел също, че по делото е
останало недоказано обстоятелството ищецът да има качеството на кредитор на
ответника за процесните вземания, тъй като по делото не се установя „Провидент Файненшъл България“ ООД да е прехвърлил валидно
вземанията си, дължими от страна на ответника на „Изи
Асет Мендижмънт“ АД. Съдът
посочва, че този извод се налага от факта, че по делото липсва Приложение № 1
към сключения между „Провидент Файненшъл България“
ООД и „Изи Асет Мениджмънт“
АД Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г., в което следва да се
индивидуализират прехвърлените вземания.
При
извършена служебна проверка на атакуваното решение, съдът констатира, че същото
е валидно и допустимо.
По
направените във въззивната жалба възражения съобразно чл. 269 от ГПК, съдът
съобрази следното:
По
делото е представен Договор за потребителски кредит от 10.03.2017г., от който е
видно, че „Провидент Файненшъл България“ ООД в
качеството си на кредитодател е предоставил на З.Й.Ш. кредит в размер на 500
лева, като кредитополучателят З.Ш. се е задължил да върне заетата сума на
шестдесет седмични плащания, всяко от което в размер на 17, 97 лева, като
първото плащане следва да бъде на 19.03.2017г., а последното плащане следва да
бъде в размер на 17, 40 лева. Видно от представения договор страните са се
съгласили сумата да бъде предоставена при заплащане на договорна лихва в размер
на 31, 82% годишно или сума в размер на 98, 63 лева, а ГПР е в размер на 48,
10%. Видно от представения договор, кредитополучателят се е задължил да заплати
сума в размер на 25 лева, представляваща такса за оценка на досие, както и да
заплати такса „Кредит у дома“, която представлява домашна доставка на заетата
сума в брой по местоживеенето на кредитополучателя и седмично домашно събиране
на вноските по кредита, наричана „Домашно посещение“. От анализа на
представения договор се установява, че изрично в него е посочено какви
погасителни вноски се дължат, техния начален момент, броя им и техния краен
момент. В този смисъл, настоящата инстанция не споделя доводите на
първоинстанционния съд, че договорът не съдържа условия за издължаване на
кредита от потребителя, тъй като е посочена дължимата вноска по размер, броя на
вноските и началната погасителна вноска. При положение, че в договора се
съдържат данни за погасителните вноски – техния размер, броят им, както и дата
на последната дължима погасителна вноска, но не е представен погасителен план,
съдът намира, че това обстоятелство само по себе си не води до недействителност
на договора, тъй като на основание чл. 11, т. 12 от Закона за потребителския
кредит кредитодателят е длъжен при поискване да
предостави погасителен план на кредитополучателя във всеки един момент.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че само на това основание
не може да се приеме, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22, ал. 1
от Закона за потребителския кредит.
По
второто възражение в жалбата, а именно, че
първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил
иска с мотив, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като погасителният
план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата и допълнителните разходи, съдът намира следното: в
цитираната законова разпоредба е предвидено, че договорът за кредит следва да
съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит. В чл. 7 от договора е посочена именно
тази информация. Отделно, в решение на Съда на ЕС по дело С-42/15 е
прието, че чл.10, пар. 2, букви „з“ и „и“ от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата, чрез последователни вноски, не трябва да
се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във
връзка с чл. 22, пар. 1 от тази директива, не
допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си
правна уредба. Законът за потребителския кредит е транспонирал Директива
2008/48 - пар. 2 от
ДР на ЗПК, поради което съдът следва да съобрази практиката на Съда на
ЕС по тази директива. Това означава, че не е необходимо погасителният план да
съдържа такава разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата и допълнителните разходи. Що се отнася до погасителните
вноски, чл. 11, т. 11 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит следва да
съдържа на разбираем език условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В конкретния договор за
кредит се съдържа на ясен и разбираем език размерът на месечната погасителната вноска – 17, 97 лева,
броя на вноските – 60, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, що се отнася до последователността на разпределение на вноските между
неизплатени суми, тя се изисква когато лихвения процент не е фиксиран, докато в
договора той е фиксиран – 31, 82 % годишен лихвен процент. При това положение,
настоящата инстанция намира, че самото непредставяне на погасителен план не
води до автоматичната недействителност на договора, както е приел
първоинстанционния съд.
По
делото е представено копие от Договор за цесия и заместване в дълг от
01.07.2017г., от което е видно, че „Провидент Файненшъл България“ ООД със седалище гр. София в качеството
си на продавач е прехвърлил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД със седалище гр. София в качеството му
на купувач Договори за паричен заем, сключени между продавача (като кредитодател) и трети лица в качеството им на
кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1. Действително по делото
не е представено посоченото като неразделна част от договора Приложение № 1, но
е представено Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
от което е видно, че „Файненшъл България“ ЕООД (с
предишно наименование „Провидент Файнненшъл
България“) потвърждава прехвърлянето на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на вземане, дължимо от страна на З.Ш. с
ЕГН, което съвпада с това на ответника в първоинстанционното производство.
По
делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2020г., от който е видно, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството си на продавач и „Агенция
за събирана на вземания“ ООД в качеството си на купувач се споразумяват, че
продавачът ще прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача и които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1. По делото е
представено и Приложение № 1 от 01.06.2018г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен между , че „Изи
Асет Мениджмънт“ АД в качеството си на продавач и
„Агенция за събирана на вземания“ ООД в качеството си на купувач, от което е
видно, че под номер 3783 в представеното по делото приложение фигурира и
вземането на ответника в настоящото производство – З.Й.Ш. с Договор за
предоставен кредит № **64 от 10.03.2017г.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид представените два договора за прехвърляне на
вземане, настоящата инстанция намира, че по делото се установява по безспорен
начин първоначално прехвърляне на вземането на ответника, дължимо по сключен
Договор за потребителски кредит № **64 от 10.03.2017г. с „Провидент
Файненшъл България“ ООД на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД (по силата на сключен Договор за
цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г., ведно с представено Потвърждение към
него), а впоследствие – прехвърляне на същото вземане от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД (по силата на сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., ведно с
представено Приложение № 1 от 01.06.2018г. към този договор.) При това
положение, настоящата инстанция намира, че този довод на първоинстанционния съд
не е подкрепен от представените писмени доказателства, а напротив
обстоятелството, че вземането е прехвърлено на ищцовото
дружество се установява по безспорен и категоричен начин от представените по
делото доказателства.
По
делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза от 07.01.2020г., от
неоспореното заключение на която е видно, че З.Й.Ш. е извършил няколко плащания
по договора в общ размер от 69 лева и въз основа на извършените от страна на
ответника плащания кредитодателят е извършил приспадания по кредита по реда на
чл. 9 от сключения Договор за потребителски паричен кредит от 10.03.2017г.,
след което са останали дължими следните суми – сума в размер на 474, 91 лева,
представляваща непогасена главница, сума в размер на 86, 68 лева,
представляваща непогасена договорна лихва, сума в размер на 23, 32 лева,
представляваща непогасен остатък от дължима такса за оценка на досие и сума в
размер на 423, 72 лева, представляваща непогасена такса за услуга „Кредит у
дома“. Вещото лице посочва, че вследствие на забавеното плащане по договора З.Ш.
дължи лихва за забава в размер на 86, 06 лева, изчислена за периода от
10.04.2017г. до 31.01.2019г.
С
оглед на констатацията, че представеният Договор за потребителски кредит от
10.03.2017г. не е недействителен, съдът намира, че следва да се приеме, че за ищцовото дружество е налице вземане, по силата на което
кредитополучателя и ответник в настоящото производство – З.Й.Ш. следва върне
предоставения му заем. При това положение, съдът следва да пристъпи към
обсъждане на аргументите и възраженията за неоснователност на претенцията,
които са посочени в отговора на ответната страна, депозиран по реда на чл. 131
от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит
е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които
са установени и в обществен интерес за защита на икономически по-слабите
участници в оборота, съдът е длъжен да следи служебно за тяхното спазване и
дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
възражение от ответника (респективно - като основание за обжалване пред
въззивната инстанция).
По
отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 127, 12 лева,
представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя и в размер на 296, 60 лева,
представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на кредитополучателя, съдът намира следното: В отговора
на исковата молба от ответната страна чрез особения й представител е направено
възражение, че тези претендирани такси не се дължат,
тъй като уговорките, с които кредитополучателят се е задължил да ги заплати са
нищожни.
На основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от сключения между страните договор кредитополучателят се е задължил да заплаща и такса за..Безспорно е, че се касае за такси, които са свързани именно с управлението на кредита и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК тези такси са в пряко противоречие с цитираната разпоредба на закона.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид противоречието на клаузите със закона, съдът
намира, че това по съществото си води до оскъпяване на кредита и до неоснователното
обогатяване. Претендираните суми не касаят допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално
извършвани от кредитора във връзка усвояването на кредита и неговото
управление, вкл. и със събиране на задължението. Тези дейности нямат
характеристиката на „допълнителни услуги“ в полза на потребителя. Следва да се
има предвид, че дейността по събирането на конкретно задължение (погасителна
вноска) не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна
услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. Ето защо, по същество
така начислените такси са в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което
и тези суми са недължими. Предвид изложеното и тъй като нищожните
клаузи не пораждат задължение за плащане по тях, БОС намира, че претенциите на ищцовото дружество по отношение на тези такси са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По
отношение на претендираната сума в размер на 23, 32
лева, представляваща такса за оценка на досие, съдът намира следното:
На основание чл. 16, ал. 1 от ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Безспорно е, че за кредитополучателя съществува задължение за оцени кредитоспособността на получателя и претендираната такса за оценка на кредитното досие, която се претендира от кредитополучателя противоречи на посочената императивна правна норма. По тези съображения и претенцията по отношение на тази претендирана такса не следва да бъде уважена.
При
това положение, настоящата инстанция намира, че сумата, която е заплатена от страна на Й.Ш.
е в размер на 69 лева въз основа на сключения Договор за потребителски кредит следва
да бъде отнесена единствено към дължимата главница в размер от 500 лева и към договорената
възнаградителна лихва в размер на 98, 63 лева.
Предвид договорената между страните дължима месечна вноска в размер на 17, 97
лева и посочения от страна на вещото лице погасителен план, настоящата
инстанция намира, че от заплатената сума в размер на 69 лева, 49, 40 лева
следва да бъде отнесена към дължимата главница, а сума в размер на 19, 60 лева
следва да бъде отнесена към дължимата договорена лихва.
При
това положение и с оглед на платената сума, съдът намира, че от главницата
остава дължима сума в размер от 450, 60 лева, а от дължимата договорна лихва
остава сума в размер на 79, 03 лева. Мотивиран от изложеното, настоящата
инстанция намира, че предявеният иск е основателен именно за посочените суми,
както и по отношение на претенцията за приемане за установено, че ответната
страна дължи сума в размер на 60, 28 лева, представляваща обезщетение за
забава. На основание чл. 79, ал. 1 от ЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
следва да бъде прието за установено, че ответната страна дължи и обезщетение за
забавено плащане за сумата от 450, 60 лева от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
01.02.2019г. до окончателното плащане.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че направените фактически и правни изводи на
настоящата инстанция не съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния
съд в своето решение, Окръжен съд – Бургас намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена претенцията за
приемане за установено, че от ответната страна се дължи заплащане на главница
за сумата от 450, 60 лева, в частта, в която е отхвърлена претенцията за
договорна лихва за сумата от 79, 03 лева, в частта, в която е отхвърлена
претенцията за обезщетение за забава в размер на 60, 28 лева, както и в частта,
в която е отхвърлена претенцията за забавено плащане в размер на законната
лихва върху сумата от 450, 60 лева и вместо него да бъде постановено ново
решение по съществото на спора, като бъде прието за установено по отношение на ищцовото дружество, че З.Й.Ш. му дължи следните суми – сума
в размер на 450, 60 лева, представляваща главница, сума в размер на 79, 03 лева
представляваща договорна лихва, сума в размер на 60, 28 лева, представляваща
обезщетение за забава, както и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху сумата от 450, 60 лева от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
01.02.2019г. до окончателното плащане. В останалата му част –
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските, съдът съобрази следното:
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззивната страна да й бъдат присъдени
направените по делото разноски в заповедното производство, в
първоинстанционното производство и във въззивното производство съобразно с
уважената част от претенцията. Видно от представения Списък с разноски в
първоинстанционното производство са направени разноски в размер на 925 лева (275
лева – държавна такса, 300 лева – възнаграждение за особен представител, 300
лева – възнаграждение за вещо лице и сума в размер от 50 лева – възнаграждение
за юрисконсулт) и съобразно уважената част на претенцията на ищцовата страна следва да бъдат присъдени 510, 14 лева.
Видно от представения Списък с разноски във въззивното производство са
направени разноски в размер на 500 лева (150 лева – държавна такса, 300 лева –
възнаграждение за особен представител, 50 лева - възнаграждение за юрисконсулт)
и съобразно уважената част на претенцията на ищцовата
страна следва да бъдат присъдени 275, 75 лева. В заповедното производство
направените разноски от ищцовата страна възлизат на
сума в размер от 75 лева (25 лева – държавна такса и 50 лева – възнаграждение
за юрисконсулт), поради което и съобразно уважената част на претенцията следва
да бъде присъдена сума в размер от 41, 39 лева.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК предвид обстоятелството, че цената на
исковете е под 5 000 лева, то настоящото решение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 460 от 03.02.2020г.,
постановено по гр. дело № 2959/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в
частта, в която са отхвърлени претенциите за сума в размер от 450, 60 лева, представляваща
главница, сума в размер на 79, 03 лева, представляваща договорна лихва, сума в
размер на 60, 28 лева, представляваща обезщетение за забава, както и в частта,
в която е отхвърлена претенцията за заплащане за законна лихва върху главницата
от 450, 60 лева датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 01.02.2019г. до окончателното плащане –
всички суми, дължими въз основа на сключен Договор за потребителски кредит от
10.03.2017г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.Й.Ш., ЕГН **********
*** дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД със седалище гр. София,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Станчева и
Мартин Деспов сума в размер на 450, 60 (четиристотин
и петдесет лева и шестдесет стотинки), представляваща главница, сума в размер
от 79, 03 (седемдесет и девет лена и три стотинки) лева, представляваща дължима
възнаградителна лихва за периода от 09.04.2017г. до
06.05.2018г., сума в размер от 60, 28 (шестдесет лева и двадесет и осем
стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.04.2017г.
до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 01.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 450, 60 лева от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.02.2019г.
до окончателното плащане – всички суми дължими въз основа на сключен Договор за
потребителски кредит № **64 от 10.032017г., сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“
ООД, вземанията, по който договор са прехвърлени на ищцовото
дружество, за които суми е постановена Заповед № 558/05.02.2019г. за изпълнение
на парично задължение по частно гр. дело № 972/2019г. по описа на Районен съд –
Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 460 от 03.02.2020г.,
постановено по гр. дело № 2959/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в
останалата му част.
ОСЪЖДА З.Й.Ш., ЕГН ********** *** да
заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК
********* и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Николина Станчева и Мартин Деспов сума в размер от
510, 14 (петстотин и десет лева и четиринадесет стотинки) лева, представляваща
направените по делото разноски в първоинстанционното производство, съобразно с
уважената част на претенцията, сума в размер от 275, 75 (двеста седемдесет и
пет лева и седемдесет и пет стотинки) лева, представляваща направените по
делото разноски във въззивното производство, съобразно с уважената част на
претенцията и сума в размер от 41, 39 (четиридесет и един лева и тридесет и
девет стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски в
заповедното производство, съобразно уважената част на претенцията.
Да
се изплати на особения представител на ответника – адвокат Калина Тодорова – АК
– Бургас с адрес на упражняване на дейността – гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 52,
ет. 2 – ляв,
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, платими от внесения депозит от 26.05.2020г.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.