№ 5334
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря З.Д.А.
като разгледа докладваното от В. СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110201960 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.189,ал.14 Закон за движението по
пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г.
- редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.10 от 01.02.2011г. и тези, обнародвани ДВ бр.101 от
20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на Я. Р. Я., подадена срещу наказателно
постановление №21-4332-017891, издадено на 30.08.2021година от началник
Сектор към СДВР-ОПП, с което са му наложени административни наказания
- “глоба”, в размер 20лв., на основание чл.185 ЗДв.П - актуална редакция на
разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.97 от 05.12.2017г., “глоба“, в размер 50лв., на основание
чл.183,ал.4,т.7,предл.първо ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.101 от
20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г. и “глоба”, в размер 10лв., на основание
чл.183,ал.1,т.1,предл.второ ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след
1
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.51 от
26.06.2007г., за това, че на 13.08.2021година, около 10:51часа, в град София,
по бул.”История славянобългарска”, в посоката от ул.“Каменоделска” към
надлез”НАДЕЖДА”, е управлявал лек автомобил, марка”***”, модел”***”, с
регистрационен номер *****, като в участъка от пътя, на 50метра преди
ул.”Заводска”, е било констатирано, че моторното превозно средство е било
без включени светлини - административно нарушение по чл.70,ал.3 ЗДв.П -
актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.60 от 07.08.2012г., в сила от същата
дата, по време на движението водачът е бил без поставен обезопасителен
колан, въпреки наличието на такова оборудване в автомобила -
административно нарушение по чл.137а,ал.1 ЗДв.П - актуална редакция на
разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.51 от 26.06.2007г., като и не е представил контролен
талон към свидетелството си за управление на МПС - административно
нарушение по чл.100,ал.1,т.1 ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.51 от
26.06.2007г.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен
четиринадесетдневен срок /чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр.
чл.59,ал.2 ЗАНН - редакцията след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от
23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. По отношение посочените в пунктове първи и втори
нарушения, жалбоподателят по същество оспорва извършването им с довод,
че възприетото от административнонаказателното обвинение не отговаря на
фактите от обективната реалност, а що се касае до нарушението по пункт
трети - позовава се на допуснати нередовности в рамките на
административнонаказателното производство, покриващи критериите за
съществени процесуални нарушения.
Защитникът на жалбоподателя по пълномощно, приложено като лист 18
от делото - адвокат С.С., САК, не се явява в съдебно заседание, но
депозирайки ”становище по хода на делото, по доказателствата и по
същество”, вх.№195658/20.09.2022г. по описа на Софийски районен съд,
2
Обща регистратура /лист 17 от делото/, поддържа искането за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, позовавайки се на съображенията,
развити в жалбата.
Пред съда административнонаказаният Я. Р. Я., в процесуалното
качество на жалбоподател, при редовна процедура по призоваване, не се
явява и лично.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН,
Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената
възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери
това за необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с
която е сезиран, съобрази становището, изразено от защитника по
пълномощно на жалбоподателя в хода на съдебното производство в писмен
вид и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Я. Р. Я., ЕГН **********, жив. град София, ул.”***”
№ **, е правоспособен водач на моторно превозно средство, с валидно към
13.08.2021година, издадено от компетентни органи в Република България на
20.05.2020година, свидетелство за управление на МПС №****, конкретно от
СДВР-ОПП, като отново видно от приложена по делото подробна
справка/картон на водача, изготвена по данни в автоматизирана система на
Министерството на вътрешните работи на Република България, към
релевантната дата 13.08.2021година, Я. многократно в качеството на водач на
моторно превозно средство бил наказван по административен ред за
извършени нарушения на правилата за движение по пътищата.
На последната цитирана дата - 13.08.2021година, в светлата част от
денонощието, малко преди 11:00часа, жалбоподателят Я. Я. се движел по
бул.”История славянобългарска” /предишно наименование ул.”202-ра”/ в град
София, в посоката от ул.”Каменоделска” към надлез”НАДЕЖДА”,
3
управлявайки лек автомобил, марка”***”, модел”***”, с регистрационен
номер *****. При положение, че в участъка от булеварда “срещу управата на
Централните софийски гробища” и в посоката на придвижване на “***”-а,
пътният участък бил прав, поради което и осигурявал добра видимост през
деня, водачът на моторното превозно средство бил забелязан от фактически
разположения срещу него и в посоката му на придвижване, в оформящо се
“уширение” на бул.”История славянобългарска”, “като се влезе от
ул.”Каменоделска”, дежурен екип на СДВР-ОПП, изпълнявал служебни
задължения по осъществяване контрол за спазване на правилата за движение
по пътищата от водачите на моторни превозни средства, в състава на който
били свидетел С. С. и колегата му В. П.. Конкретно свидетел С., който
непосредствено наблюдавал потока от движещите се насреща му моторни
превозни средства, при осигурената му добра видимост и намирайки се извън
служебния полицейски автомобил, последният “позициониран” в описаното
уширение, на първо време забелязал, че “***”-ът се движел по платното за
движение без включени светлини за движение през деня, нито с включени
къси светлини, както, а и колкото повече автомобилът се приближавал към
него, че водачът и нямал поставен предпазен колан, поради което и му подал
сигнал за спиране за проверка. Шофиращият от своя страна се подчинил, а в
момента на спирането, от страна на пътните полицаи и му бил разяснен
поводът за това. В рамките на започналата проверка на автомобила и на
водача, в хода на която на първо време била установена самоличността на
последния, включително били проверени изисканите от жалбоподателя
документи - легитимиращи го като водач на моторното превозно средство, а и
на шофирания автомобил, сред които единствено се оказал неналичен
контролният талон към свидетелството за управление на МПС на водача на
“***”-а, се пристъпило към образуване на административнонаказателно
производство, конкретно със съставяне от младши автоконтрольор при
СДВР-ОПП В. П. и в присъствието на свидетел С. С., на акт, бланков
№481257, за установяване на три административни нарушения - по чл.70,ал.3
ЗДв.П, по чл.137а,ал.1 ЗДв.П и по чл.100,ал.1,т.1 ЗДв.П, от фактическа страна
описани като изразили се съотв. в това, че на 13.08.2021година, около
10:51часа, в град София, по бул.”История славянобългарска”, в посоката от
ул.“Каменоделска” към надлез”НАДЕЖДА”, Я. е управлявал лек автомобил,
марка”***”, модел”***”, с регистрационен номер *****, като в участъка от
4
пътя, на 50метра преди ул.”Заводска”, е било констатирано, че моторното
превозно средство е било без включени светлини, по време на движението
водачът е бил без поставен обезопасителен колан, въпреки наличието на
такова оборудване в автомобила, а при спирането за проверка и не е
представил контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.
Така съставен, актът бил предявен на същата дата - 13.08.2021година, на
жалбоподателя, който и го подписал, при това без възражения, а
впоследствие, въз основа на акта, на 30.08.2021година началник Сектор към
СДВР-ОПП издал атакуваното наказателно постановление №21-4332-
0017891, с което и при съблюдаване на правилото по чл.18 ЗАНН, на
жалбоподателя Я. Я. били наложени административни наказания за всяко от
констатираните нарушения отделно - “глоба”, в размер 20лв., на основание
чл.185 ЗДв.П, ”глоба”, в размер 50лв., на основание
чл.183,ал.4,т.7,предл.първо ЗДв.П и “глоба”, в размер 10лв., на основание
чл.183,ал.1,т.1,предл.второ ЗДв.П, за деянията, описани от фактическа и
правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на
постановлението и в акта за тяхното установяване.
С оглед жалбата, предвид естеството на вменените нарушения и начина
на установяването им, за проверка на обстоятелствата, отразени в акта и в
наказателното постановление, по делото преимуществено са събрани гласни
доказателства, конкретно чрез показания на разпитания в качеството на
свидетел, свидетел по акта С. С., ангажиран в процедурата по образуване на
административнонаказателното производство, но още непосредствено, а и
най-активно с процеса по установяване на самите нарушения, явявайки се
очевидец на последните, а и непосредствено извършил действията по спиране
на автомобила за проверка, както са приобщени писмени материали, основно
такива, представляващи приложение по изпратената в съда
административнонаказателна преписка, а именно подробна справка/картон на
водача, за статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно
превозно средство и за наличието на съставени на лицето, в качеството му на
водач на моторно превозно средство, актове и фишове и издадени
наказателни постановления за нарушения на правилата за движение по
пътищата и заповеди - рег.№8121з-515/14.05.2018г. и №8121к-
13318/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, имащи отношение
към установяване компетентността на актосъставителя и на наказващия
5
орган.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, съобразно
доводите, с които е обоснована защитната теза, развита в жалбата, от гл.т.
естество на констатираните нарушения, а и начин на установяване, съдът
приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел
необходимите мерки за разкриването на обективната истина, но
същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да
защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните
гласни доказателства чрез показанията на разпитания свидетел, обсъдени
отделно, но и във връзка с приобщените писмени материали, установяват
достатъчно убедително именно гореизложената фактическа обстановка.
За прецизност на изложението и конкретно касателно пункт втори от
административнонаказателното обвинение, съдът намира уместно изрично да
отбележи, че за да приеме за установена гореизложената фактическа
обстановка, по същество съвпадаща с възприетата от органите на
административнонаказателното производство, основно дава вяра на гласните
доказателства, събрани по делото чрез показанията на разпитания свидетел
полицейски служител, който на фона на една обичайна ситуация в рамките на
служебните си правомощия и опитността, работейки съвместно с колегата си
В. П., от позицията на очевидец е демонстрирал добър паметов потенциал,
при това отнесен към конкретния случай. При тази предварителна уговорка
съдът на следващо място приема, че по един напълно логичен и достоверен
начин свидетел С. с показанията си е пресъздал непосредствени възприятия,
като по преценка на състава е направил това убедително, възможно подробно
от дистанцията на времето и рутинността на ситуацията, разбира се “със свои
думи”, но и с подчертан стремеж към правдивост и в никакъв случай
самоцелно злепоставящо жалбоподателя като извършител на деянието,
демонстрирайки съхранени спомени и собствена впечатленост от естеството
на случилото се като цялостна ситуация на пътя и правнорелевантни
обстоятелства, характеризиращи и индивидуализиращи случая.
За пълнота на изложението, важно е на последно място и да се
отбележи, че самият жалбоподател, видно от съдържанието на жалбата и що
се касае до нарушението по пункт втори, е обосновал защитната си теза с
аргумент, че възприетото като релевантни факти от
6
административнонаказателното обвинение, не отговаря на действителното
положение, конкретно твърдейки, че е бил с поставен предпазен колан, който
“свалих едва след като бях спрян за проверка, за да мога да извадя
документите си”. Така наведен, съдът не приема за основателен довода, не
защото същият е такъв от защитната теза на жалбоподателя, а защото на
практика не намира никаква опора във формираната доказателствена
съвкупност, която според състава убедително, на фона на възприетите анализ
и оценка, потвърждава административнонаказателното обвинение. Конкретно
съдът отчита, че няма ангажирани доказателства, противопоставими на
гласните такива, събрани чрез показанията на свидетел С., който от своя
страна е бил логичен и категоричен, споделяйки, че в светлата част от
денонощието, тъкмо защото е възприел, непосредствено при това, водачът на
“***”-а да е бил и без поставен обезопасителен колан в процес на шофиране,
наред с това, че управляваният автомобил се е движел и без включени
светлини за движение през деня, нито с къси светлини, е бил мотивиран да
подаде знак за спиране за проверка на водача и на автомобила, като съдът и
няма никакви обективни предпоставки да поставя под съмнение така
споделеното от свидетел С., както да не го кредитира, от една страна, защото
то само по себе си звучи правдоподобно и достоверно, а от друга страна и
защото няма доказателства, включително ангажирани такива от
жалбоподателя, елиминиращи или дори само редуциращи доказателствената
стойност на така събраните гласни доказателства.
Предвид изложеното, съобразно жалбата, но и като е задължен да
извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразното издаване на
атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът
приема следното:
На първо място отчита, че жалбата на Я. Р. Я. е допустима /подадена е
била в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при
положение, че наказателното постановление е било връчено на
санкционираното лице на 31.01.2022година, а жалбата е била депозирана “на
гише” при административнонаказващия орган на 02.02.2022година, срещу
акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския
районен съд, от лице, имащо право на жалба, по законоустановения ред и
отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде
7
разгледана по същество, касателно и трите пункта на атакуваното
постановление.
Във връзка с последното изложено, от значение е и това, че
разпоредбата на чл.189,ал.13 /предишен чл.189,ал.5, редакцията след
изменението, обнародвано ДВ бр.51 от 26.06.2007г./ ЗДв.П, съгласно която
“не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена
глоба до 50лв. включително”, с решение на Конституционния съд на
Република България №1 от 2012година, обнародвано ДВ бр.20 от
09.03.2012г., е обявена за противоконституционна, а в ДВ бр.77 от
09.10.2012г. е обнародвано и изменение в ЗАНН, в сила от същата дата -
09.10.2012г., с което изцяло е отменена и разпоредбата на чл.59,ал.3 ЗАНН.
При това положение и що се отнася до нарушението по пункт втори от
административнонаказателното обвинение, съдът с приоритет преценява, че
доколкото става въпрос за административнонаказателното производство,
развило се в рамките на класическа процедура, т.е. такава, започнала със
съставяне на 13.08.2021година на акт за установяване на административно
нарушение, от процесуална гл.т., в конкретния случай се констатира, че е
била допусната само нередовност, свързана с несъответното, по аргумент от
чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.40,ал.1 и 3, чл.42,т.7 и
чл.43,ал.1 ЗАНН - редакцията преди изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от
23.12.2021г., съставяне на акта в присъствието само на един свидетел. Така
констатираното несъответствие с процесуалните правила обаче, взето само по
себе си и отнесено към нарушението по пункт втори, съдът преценява, че
няма характер на съществено процесуално нарушение и в т.см. не може да
обуслови отмяна на постановлението в посочената част, доколкото по
принцип не води до накърняване на правото на защита на наказаното лице, а и
не препятства възможността да бъде разкрита обективната истина.
В заключение и отнесено към нарушението по пункт втори от
административнонаказателното обвинение, съдът приема, че при
образуването на административнонаказателното производство, съставянето
на акта и издаването на атакуваното наказателно постановление, в случая са
били спазени приложимите срокове, предвидени в ЗДв.П и в ЗАНН, органите
на административнонаказателното производство логично, в достатъчна
8
пълнота и последователност, от гл.т. на правнорелевантни факти,
взаимовръзки между последните и в съответствие между възприета
фактическа и юридическа формулировка на констатираното нарушение, а и
при идентичност, са оформили съдържанието на акта и на наказателното
постановление, като по този начин, освен че са съобразили и изпълнили
приложимите изисквания по чл.42 ЗАНН и по чл.57 ЗАНН, в достатъчна
степен са гарантирали правата на санкционираното лице, включително са
обезпечили и възможността за пълноценно реализиране на правата на
наказания Я. в настоящото съдебно производство, образувано по жалба срещу
наказателното постановление, като в същото време и са били създадени
предпоставки съдът пълноценно да реализира правомощията си по разкриване
на обективната истина, отнесено към нарушението по пункт втори.
С оглед приобщените като писмени доказателства по делото заповеди
на министъра на вътрешните работи, а и от гл.т. разпоредбите на чл.189,ал.1
ЗДв.П и на чл.189,ал.12 /предишен чл.189,ал.4/ ЗДв.П, съдът счита, че в
достатъчна степен обосновано може да приеме, че актът е бил съставен, респ.
атакуваното наказателно постановление е било издадено от компетентно
длъжностно лице.
Що се касае до нарушението по пункт втори и по същество, в разрез със
защитната теза, развита в жалбата, преценявайки на фона на формираната
доказателствена съвкупност, че възприетите в акта и в атакуваното
наказателно постановление фактически констатации се явяват установени по
несъмнен и достатъчно убедителен начин от събраните по делото
доказателства, анализирани и интерпретирани в посочения по-горе смисъл,
съдът намира, че в достатъчна степен се явява законосъобразно да приеме, че
жалбоподателят Я. Я., конкретно като водач на моторно превозно средство, от
вида “лек автомобил”, попадащо в категория М1, отново по смисъла на ЗДв.П
и без да е установено да е покривал някоя от хипотезите, сочещи на
изключение от принципното правило за използване на обезопасителни колани
по време на шофиране, е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна, признаците от състава на вмененото му административно
нарушение по чл.137а,ал.1 ЗДв.П, поради което са налице предпоставките за
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление по основание в
тази част.
9
Що се касае до административното наказание, наложено на Я., при
спазване на принципното правило по чл.18 ЗАНН, за административното
нарушение по чл.137а,ал.1 ЗДв.П, съдът с приоритет съобразява, че няма
промяна в законодателството, считано от времето на извършване на
нарушението - 13.08.2021година, до приключването на производството пред
районния съд, а именно до 20.09.2022година, която да обуславя обсъждане на
плоскостта на принципното правило, произтичащо от разпоредбата на
чл.3,ал.2 ЗАНН, като с така направеното уточнение приема, че същото, освен
че е било законосъобразно определено като вид, с оглед предвиденото -
“глоба 50лв.”, от гл.т. на размер, доколкото също е в рамките на предвидения
от закона, който в този случай е фиксиран в санкционната разпоредба на
чл.183,ал.4 ЗДв.П, практически изобщо не дава възможност за
индивидуализация, в насока определяне на по-леко наказание, доколкото
съдът няма и правомощие да заменява или да определя размер на
административното наказание под предвидения в закона най-нисък предел /в
т.см. чл.27,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН/, а и при положение, че отчита, че напълно
законосъобразно и правилно случаят не е бил оценен като “маловажен”, тъй
като за отбелязване е самото естество на стореното, което не излиза от
рамките на “типичното” нарушение от вида, както констатацията, почиваща
на приобщената като писмено доказателство справка/картон на водача, видно
от която Я., към 13.08.2021година, макар и от позицията на дългогодишен
правоспособен водач на моторно превозно средство, е имал немалко
регистрирани други нарушения на правилата за движение по пътищата, като в
заключение съставът споделя становище, че като приема основателно
ангажирането на административнонаказателната отговорност на Я. по казуса
и в частност за вмененото му нарушение по пункт втори от атакуваното
наказателно постановление, същият, при положение, че съдебният акт влезе в
сила, законосъобразно и целесъобразно е да понесе наказанието за така
извършеното от него административно нарушение по чл.137а,ал.1 ЗДв.П, във
вида и размера, съобразно изложеното, без да има дори само съмнения за
упражнявана спрямо жалбоподателя необоснована
административнонаказателна репресия.
Що се касае до нарушенията по пунктове първи и трети от
административнонаказателното обвинение, съдът преценява, че са налице
предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление в
10
посочените части, като издадено незаконосъобразно, на практика имайки и
основание да сподели, макар не буквално, част от доводите, обосноваващи
защитната теза на санкционираното лице, развита в жалбата.
Съдът мотивира формирания извод касателно нарушенията по пунктове
първи и трети приоритетно с констатация за допуснати нередовности в
рамките на административнонаказателното производство, имащи характер на
съществени, тъй като по естеството си са такава, че влизат в разрез с
принципни правила, а и дефинитивно, при това изначално, обуславят
накърняване на правото на защита на жалбоподателя, внасяйки неяснота
относно това, точно какво административно нарушение е било констатирано,
от гл.т. на правнорелевантни обстоятелства, начин на установяване и
юридическа формулировка на констатираното, респ. за какво точно е била
ангажирана личната административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя в случая, респ. същият би могъл да се брани в съдебното
производство по жалба срещу постановлението и в частност отнесено към
пунктове първи и трети от съдържанието на последното.
Съдът конкретно има предвид, че последователно на плоскостта на
кауза, актосъставителят и наказващият орган са положили старание да
опишат стореното от Я. по пунктове първи и трети от
административнонаказателното обвинение, но следва да се отбележи, че това
не е било направено с дължимите в случая пълнота, коректност, яснота и
недвусмисленост, от гл.т. изискванията, произтичащи от приложимите
разпоредби на чл.42,т.4 ЗАНН и на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН, при положение, че
нито в акта, нито в обстоятелствената част на постановлението, реално са
били посочени конкретни значими факти, а именно, че в ситуацията,
управлявайки моторно превозно средство през деня, Я., като водач на
автомобила, не просто не е бил включил светлини, които биват къси, дълги,
габаритни и др., а не е бил включил светлини за движение през деня или
късите светлини на автомобила, само в който случай е могла да бъде налична
корелация с посочената като нарушена по този пункт от
административнонаказателното обвинение, разпоредба на чл.70,ал.3 ЗДв.П,
визирана като словесна и цифрова формулировка, докато отнесено към
нарушението по пункт трети от административнонаказателното обвинение, на
свой ред прави впечатление, че нито в акта, нито в обстоятелствената част на
11
постановлението, е бил посочен конкретен релевантен факт, на който е
почивала констатацията, че жалбоподателят не е представил контролен талон
към свидетелството си за управление на МПС - просто защото не го е носил у
себе си и по тази причина не е бил в състояние да го представи на
контролните органи или пък контролният талон е бил отнет на водача, а без
конкретика в посочения смисъл, няма как да се даде еднозначен отговор, че и
по този пункт от административнонаказателното обвинение вмененото
нарушение кореспондира точно, единствено и само с посочената като
нарушена разпоредба, респ., че законосъобразно и правилно е била
приложена административнонаказателната разпоредба, въз онова на която е
била ангажирана отговорността на жалбоподателя и по този пункт от
постановлението, още по-малко пълноценно да могат да бъдат реализирани
правомощията на съда в рамките на настоящото производство.
В крайна сметка, какво точно се е случило в ситуацията, как и при
какви обстоятелства са били констатирани вменените на Я. нарушения по
пунктове първи и трети и в какво са се изразили самите деяния, се установява
едва от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства,
чрез показанията на свидетел С. С., споделил, че не просто невключени
светлини на автомобила, а такива за движение през деня, съотв. къси
светлини, според техническите възможности на конкретното моторно
превозно средство, са били един от поводите за самото спиране за проверка
на управлявания от жалбоподателя автомобил, при положение, че в хода на
самата проверка от друга страна жалбоподателят е “признал”, че е забравил
да включи въпросните светлини, а що се касае до непредставения контролен
талон към свидетелството за управление на МПС - че го е забравил, но тук е
мястото да се отбележи, че от гл.т. специфика на
административнонаказателното производство, както и на съдебното
производство, образувано по жалба срещу издадено наказателно
постановление, като принципно правило следва да се има предвид, че
предназначението на доказателствата е не въвеждането на факти с правно
значение и то за първи път, а само възможност за проверка на вече отразеното
в акта и в постановлението, респ. възможност за извършване на проверка за
съответствие между възприетата фактическа и юридическа формулировка на
констатираното и описано нарушение.
Именно в контекста на изложеното и отнесено към нарушенията по
12
пунктове първи и трети от административнонаказателното обвинение, съдът
отчита пропуски в рамките на конкретното административнонаказателно
производство, от една страна обусловили накърняване на правото на защита
на санкционираното лице, а от друга страна и влизащи в разрез с принципни
правила на административнонаказателното производство, на свой ред
намиращи се в тясна връзка и с възможността за пълноценно реализиране на
правомощията на съда в настоящото производство по жалба срещу
наказателното постановление, по друг начин казано - касае се за пропуски в
рамките на административнонаказателното производство, разкриващи
поотделно и заедно белезите на съществени процесуални нарушения и то по
дефиниция, при това неотстраними едва в производството по жалба срещу
наказателното постановление, а единствено мотивиращи убедителен извод, че
последното следва да бъде отменено, в случая касателно нарушенията по
пунктове първи и трети, като издадено незаконосъобразно, без от друга
страна да има предпоставки за обсъждане на правния спор по същество, в
смисъл на установеност или не на вменените по тези пунктове от
административнонаказателното обвинение нарушения, респ. изчерпателно
доводите от защитната теза на административнонаказания, развита в жалбата
и също относима към нарушенията по пунктове първи и трети.
На последно място, за пълнота на изложението, за отбелязване е, че
материалите по делото не обективират направени деловодни разноски, а и
съобразено със становището по крайния изход на делото, както при липсата
на отправено в този смисъл искане от страна, съдът и не приема основание да
се произнася в насока възлагане /присъждане/ на деловодни разноски.
По развитите съображения в съвкупност, предвид характера на
настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание
чл.189,ал.14 ЗДв.П вр. чл.63 ЗАНН - редакцията след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-017891, издадено на
30.08.2021година от началник Сектор към СДВР-ОПП, в частта, в която на Я.
Р. Я., ЕГН **********, жив. град София, ул.”***” № **, е наложено
13
административно наказание “глоба”, в размер 20 /двадесет/лева, на основание
чл.185 Закон за движението по пътищата, за това, че на 13.08.2021година,
около 10:51часа, в град София, по бул.”История славянобългарска”, в
посоката от ул.“Каменоделска” към надлез”НАДЕЖДА”, е управлявал лек
автомобил, марка”***”, модел”***”, с регистрационен номер *****, като в
участъка от пътя, на 50метра преди ул.”Заводска”, е било констатирано, че
моторното превозно средство е било без включени светлини -
административно нарушение по чл.70,ал.3 Закон за движението по пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-017891,
издадено на 30.08.2021година от началник Сектор към СДВР-ОПП, в частта, в
която на Я. Р. Я., ЕГН **********, жив. град София, ул.”***” № **, е
наложено административно наказание “глоба”, в размер 50 /петдесет/лева, на
основание чл.183,ал.4,т.7,предл.първо Закон за движението по пътищата, за
това, че на 13.08.2021година, около 10:51часа, в град София, по бул.”История
славянобългарска”, в посоката от ул.“Каменоделска” към
надлез”НАДЕЖДА”, е управлявал лек автомобил, марка”***”, модел”***”, с
регистрационен номер *****, като в участъка от пътя, на 50метра преди
ул.”Заводска”, е било констатирано, че по време на движението водачът е бил
без поставен обезопасителен колан, въпреки наличието на такова оборудване
в автомобила - административно нарушение по чл.137а,ал.1 Закон за
движението по пътищата.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-017891, издадено на
30.08.2021година от началник Сектор към СДВР-ОПП, в частта, в която на Я.
Р. Я., ЕГН **********, жив. град София, ул.”***” № **, е наложено
административно наказание “глоба”, в размер 10 /десет/лева, на основание
чл.183,ал.1,т.1,предл.второ Закон за движението по пътищата, за това, че на
13.08.2021година, около 10:51часа, в град София, по бул.”История
славянобългарска”, в посоката от ул.“Каменоделска” към
надлез”НАДЕЖДА”, е управлявал лек автомобил, марка”***”, модел”***”, с
регистрационен номер *****, като в участъка от пътя, на 50метра преди
ул.”Заводска”, при извършената проверка, водачът не е представил контролен
талон към свидетелството си за управление на МПС - административно
нарушение по чл.100,ал.1,т.1 Закон за движението по пътищата.
14
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15