Р Е Ш Е Н И Е № 97
Гр.Сливен, 12.05.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен в публично
съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА ДИНЧЕВА
При секретаря Николинка Йорданова и при
прокурора ….. като разгледа докладваното от съдия Динчева адм.д. № 424/2021 год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК във връзка с чл. 166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на ЕТ „Г. – З.Г.“ пр. от З.М.Г. със седалище и адрес на
управление гр.К., ул.“П. П.“ № … против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 20/04/2/0/00403/3/01/04/02 издаден от зам.изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие“ с изх. № 01-6500/2377#1 от 08.10.2021
год., с който е установено публично държавно вземане в размер на 55 663,
69 лева.
В жалбата се твърди, че АУПДВ е издаден в
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Актът бил издаден след изтичане на преклузивния
срок за издаването му по чл.57, ал.1 от АПК и с оглед на разпоредбата на
чл.155, ал.1 от ДОПК. АУПДВ бил издаден ив нарушение
на материалния закон. След влизане в сила на чл.27 от ЗПЗП е направено разграничение
на мерките и подмерките, по отношение на които
управляващият орган провежда производства по реда на ЗПЗП и тези, при които се прилагат общите правила по
ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.27, ал.6 от ЗПЗП дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение на
мерките и подмерките от Програмата за развитие на
селските райони представлява основание за налагане на финансова корекция по
чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ и се установява с издаване на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл.73, а не с АУПДВ. След изменението на ЗПЗП
с ДВ бр.51/2019 год. в сила от 28.06.2019 год. законът изрично разграничава
случаите, в които публичните вземания по мерките и подмерките
от програмата за развитие на селските райони се установяват с решение за
финансова корекция и с акт на публично държавно вземане. По силата на чл.27,
ал.7 от ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно,
когато не са налице основанията по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на
финансова корекция. В настоящия случай се касаело за нарушение, което изрично е
посочено в хипотезата на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ. Допуснатото от
административния орган нарушение на вида на акта и процедурата по неговото
издаване представлява съществено нарушение на изискването за форма на акта и съдопроизводствените правила, тъй като засяга материалноправните основания за определяне дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ.
На следващо място оспорващият посочва, че
в АУПДВ не е посочено правното основание за издаването му. Като фактическо
основание в акта била посочено, че е налице неизпълнение на заложените в
одобрения бизнес-план приходи за периода на първата и втората финансова година,
поради това, че не са достигнати индикаторите записани в Бизнес-плана, което
основание сочи хипотезата на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, но този закон не е
приложен в настоящия случай. Съгласно съдебната практика на ВАС заложените в
бизнес-плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на одобрения
проект и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на
финансовата помощ чрез издаване на решение по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ, а не
чрез издаване на АУПДВ.
Оспорващият счита, че АУПДВ е издаден след
като е изтекъл мониторинговия период съгласно разпоредбата
на §12, ал.1 от ПЗР на ЗИД към ЗПЗП.
Според ЕТ актът е издаден в нарушение на
материалния закон, тъй като с него била наложена „административна санкция“,
което противоречало на материалното право. Разликата между „финансова корекция“
и „административна санкция“ била съществена и органът следвало да се обоснове в
тази насока.
В АУПДВ като правно основание било
посочена разпоредбата на чл.57, ал.1 и ал.2 от Наредба № 20/2015 год., но тази
разпоредба била диспозитивна и не определяла кое е
нарушението, за което е издаден оспорения акт. На практика в акта не е посочена
разпоредбата, за която се твърди, че е нарушена. Това е довело до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя.
Оспорващият счита, че при издаването на
акта органът е следвало да съобрази целта на предоставената помощ с предмета на
финансиране. Договорът сключен между оспорващия и ДФЗ бил с предмет „Изграждане
на модулна м. за преработка на к. м.“ като това задължение било изпълнено
изцяло. Целите на подмярката 4.2 „модернизиране на
физическите активи на предприятията и земеделски производители преработващи
земеделски продукти“ са постигнати напълно и изпълнени съгласно изискванията на
договора.
Оспорващият счита, че при определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установяване на нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП съгласно Правилата ДЗФ
е следвало да посочи как е обосновал и на какво основание е приел, че са налице
критериите тежест „средна“, степен „частична“ и продължителност „за съответния
проверяван период“. Задължение на фонда било да обоснове наличието на тези
критерии, тъй като съгласно чл.16, ал.4 от Договора „няма да се счита за
неизпълнение на задължението по ал.1, 2 и/или 3 ако ползвателят докаже пред
фонда, че непостигането на заложените показатели се дължи на обективни
обстоятелства и не се дължи на негово бездействие или недостатъчно положена
дължима грижа“
Оспорващият счита, че АУПДВ е издаден в
нарушение на разпоредбата на чл.73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 год. на
Комисията. Съгласно този текст ако е извършено недължимо плащане ползвателят на
помощта възстановявана получената сума плюс лихвата. ДФЗ обаче следва да
установи факта на плащане и да установи неговата недължимост
към момента на извършване на плащането, което в настоящия случай не е сторено. Към
момента на плащането не се твърди и не се доказва недължимост
на плащането.
Прави се искане съдът да отмени процесния АУПДВ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован се представлява от адв.Ш. ***, който
поддържа жалбата.
В съдебно заседание административният
орган зам.Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие“ редовно
призован не се явява. В представени по делото молби надлежно упълномощеният му
процесуален представител излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност
на оспорвания АУПДВ. Прави искане жалбата срещу него да се отхвърли като се
присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд Сливен като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 06.10.2015 год. между Държавен фонд
"Земеделие“ от една страна наричана за краткост "Фонда" и ЕТ „Г.
– З.Г.“ като "Ползвател" е
сключен Договор № 20/04/2/0/00403 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 4. 2 "Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 год. - 2020 год. (ПРСР), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони. Според договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездната
финансова помощ по подмаярка 4.2 "Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 год. - 2020 год. за изпълнението на
одобрен проект 20/04/2/0/00403 „Изграждане на модулна м. за преработка на к. м.“
като фондът изплаща помощта по чл. 1 от договора при условие, че ползвателят е
извършил инвестицията при точно спазване на одобрения проект, условията и сроковете,
определени в договора, анексите към него и относимите
нормативни актове и актовете по правото на Европейския съюз.
Съгласно чл.3, ал.1 от Договора
първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените от
кандидата на етапа на кандидатстването по подмярка
4.2 документи е в размер на 72 290, 50 лева и представлява до 50 на сто от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на
проекта.
От ползвателя ЕТ „Г. – З.Г.“ е изготвен Бизнес план (л. 32) по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на
селскостопански продукти" „Изграждане на модулна м. за преработка на к. м.“
в с. Я., общ.К. като общата сума на инвестицията е 146 441 лева. Видно от
част VI.2 Финансово икономически статус-приходи и разходи от
бизнес плана б.А ПРИХОДИ, т.А1 Приходи от дейността Таблица № 5 (л.43) за
първата година от изпълнението на плана е заложено да се произведат 10 400
кг с. от к. м., 2 880 кг к. от к. м., 40 000 кг к. к. м. и 6 400
кг п. к. м.. Видно от същата таблица, последната колона в бизнес плана е заложено
през първата година да се постигнат приходи от дейността в размер на общо 311 040
лева, от които приходи от продажба на с. от к. м. 124 800 лева, приходи от
продажба на к. от к. м. 54 720 лева, приходи от продажба на к. к. м.
120 000 лева и приходи от продажба на п. к. м. 11 520 лева.
На ЕТ е извършена проверка в периода
03.12.2019 год. до 15.12.2019 год. след извършено плащане и е установено, че за
първата прогнозна година от бизнес плана не са реализирани заложените в плана
количества продукция. От заложените в бизнес плана с. от к. м. 10 400 кг
са произведени 2 107 кг, от заложените к. от к. м. 2 880 кг са
произведени 6 310 кг, от заложените к. к. м. 40 000 кг са произведени
0 кг и от заложените п. к. м. са произведени 3 890, 31 кг. Изпълнението на
количествените показатели е определено на 21 % от заложените в бизнес плана
количества произведена продукция. При проверката е установено още, че съгласно
бизнес плана за първата година включваща периода 01.01.2019
год.-31.12.2019 год. ЕТ трябва да реализира приходи от дейността в размер на
311 040 лева, в същност са реализирани приходи в размер на 64 706
лева, което представлява 21 % от заложеното. Проверяващите са приели извършеното
за нарушение на 16, ал.1 и ал.2 от договор № 20/04/2/0/00403 от 06.10.2016 год.
На 09.06.2020 год. до ЕТ е изпратено
уведомление по чл.26, ал.1 от АПК за откриване на производство по издаване на
акт установяване на публично държавно вземане. Лицето е уведомено, че за
констатираното неизпълнение на бизнес плана и на договора ДФ „Земеделие“ ще
издаде АУПДВ на основание чл.57 от Наредба № 20/27.10.2015 год. за прилагане на
подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг
на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. за 29 % от отпуснатата финансова помощ по договор № 20/04/2/0/00403 от
06.10.2016 год. в размер на 20 964, 24 лева. С уведомлението на лицето е дадена
възможност да направи възражение в 14 дневен срок от връчването му и да
представи доказателства.
На 26.06.2020 год. ЕТ е подал възражение
вх.№ 01-6500/2377#1, в което заявява, че
през 2019 год. е преработил 119 610 литра м., което представлява 83, 06 %
от поетия ангажимент за преработка на 144 000 л м.; интересът на
потребителите към к. к. м. бил слаб, но заявява, че през следващите години с
промяна на маркетинга ще произведат заложените количества; произведеното
количество с. от к. м. било 2 197 кг, което представлявало 20 %, произведеното
количество к. от к. м. било 6 310 кг, което представлявало 2,2 пъти над заложеното в бизнес плана, произведеното п. к.
м. било 3 890 кг, което било 60 % от заложеното в бизнес плана. Сумарно
според оспорващия изпълнението на показателите на бизнес плана е 75 % за 2019
год. Произведеното с. през месец декември било готово за продажба през месец
януари на следващата година. На склад имал 388 кг с.. Преработената суровина
била 128 320 кг, т.е. 89%:, произведената продукция била с. 3 076 кг
и к. 6 330 кг, следователно изпълнението на производствената програма било
78 %. Прави искане органът да отмени възстановяването на субсидията в размер на
20 964, 24 лева.
На 10.12.2020 год. до ЕТ е изпратено писмо
от ДФЗ, с което лицето е уведомено, че приетите от административния орган
Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 год. за констатираното
неизпълнение на показателите на бизнес плана, съгласно чл.6 от посочените
правила, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
установени неспазвания на ангажименти или други задължения по съответната
мярка/подмярка се определя по реда относим за втора и трета група от Приложение към Раздел I „Общи положения“. Съгласно III група от приложението, когато има неспазване на „други
задължения“ по съответната мярка/подмярка санкция се
налага и когато неспазването засяга неизпълнение на показателите на бизнес
плана, подлежащата на възстановяване финансова помощ се определя на база
процент от оторизираната финансова помощ по проекта. Процентът се определя като
от процента на изпълнение на бизнес плана определен в съответната нормативна
уредба /условие за изпълнение/договор се извади установения при извършване на
проверки определени в националното законодателство и правото на Европейския
съюз, процент на изпълнение на бизнес плана изчислен средноаритметично за
проверявания период. Отчитайки продължителността на установеното нарушение,
което в случая е до една година, съгласно правилата, следва да се наложи
санкция в размер на установения % неизпълнение под 100 %, което в конкретния
случай се равнява на 79 % от размера на получената финансова помощ или сума в
размер на 62 639, 50 лева.
Срещу това писмо е подадено възражение от
ЕТ вх.№01-6500/2377#3 от 26.01.2021 год., в
което същият заявява, че за първата година от поетия ангажимент, а именно 2019
год. са преработени 137 275, 3 л. к. м., което представлявало 95, 33 % от
поетия ангажимент. Поетите ангажименти относно заетите лица се изпълнява, като
се изпълняват и заложените производствени показатели. Проверката била извършена
в периода 03.12.2019 год. – 15.12.2019 год. като след това на 24.12.2019 год.
допълнително били реализирани 1 002 кг с. и 511 кг к.. Информация за това
е подадена в ДФЗ. Сумарното изпълнение на показателите за първата година е 81,
91 %. Изразява несъгласие с приложената финансова санкция, тъй като счита, че
ЕТ е изпълнил 81, 91 % от поетите ангажименти.
На 08.10.2021 год. е издаден оспорения
АУПДВ № 20/04/2/0/00403/3/01/04/02 от Зам.изпълнителния директор на ДФЗ, с който
на ЕТ „Г.-З.Г.“ на основание чл.57, ал.1 и ал.2 от Наредба № 20/27.10.2015 год.
във връзка с неизпълнение на задължението на чл.16, ал.1 и ал.2 от Договор №
20/04/2/0/00403 и на основание чл.6 и чл.7 от Правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 год. /Правилата/ и на основание чл. 59, ал.1 и ал.2
от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП е
определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 55 663,
69 лева. За да постанови акт с процесното съдържание
административният орган е приел, че от заложените в бизнес плана с. от к. м. 10 400
кг са произведени 2 107 кг, от заложените к. от к. м. 2 880 кг са
произведени 6 310 кг, от заложените к. к. м. 40 000 кг са произведени
0 кг и от заложените п. к. м. са произведени 3 890, 31 кг. Изпълнението на
количествените показатели е определено на 21 % от заложените в бизнес плана
количества произведена продукция. Установено е още, че съгласно бизнес плана за
първата година включваща периода 01.01.2019
год.-31.12.2019 год. ЕТ трябва да реализира приходи от дейността в размер на
311 040 лева, а всъщност са реализирани приходи в размер на 64 706
лева, което представлява 21 % от заложеното. Административният орган е взел
предвид подаденото от ЕТ възражение, в което е посочено, че проверката е
извършена на 15.12.2019 год., а на 24.12.2019 год. била реализирана
допълнителна продукция, а именно 1 002 кг с. от к. м. на обща стойност
6 017 лева и 511 кг к. от к. м. на обща стойност 4 068 лева. С оглед
на гореизложеното административният орган приел, че изпълнението на
количествените показатели за първата прогнозна година е в размер на
13 820, 31 кг или 23 % от заложените в бизнес плана количества произведена
продукция. Реализираните приходи от продажби за 2019 год. са в размер на
74 791 или 24 % спрямо заложените приходи в бизнес плана. Въз основа на
тези констатации и чл.6 от Правилата е наложена санкция в размер на установения
процент неизпълнение под 100 %, което в конкретния случай се равнява на 77 % от
размера на получената финансова помощ или 55 663, 69 лева.
Оспореният АУПДВ е връчен на ЕТ на
21.10.2021 год. видно от разписка на л.535. Жалбата срещу него е подадена чрез
административния орган на 03.11.2021 год. и въз основа на нея е образувано
настоящото производство.
В хода съдебното дирене е назначена и
изслушана съдебно-икономическа експертиза съгласно, която от заложените в
бизнес плана 10 400 кг с. от к. м. през първата година 2019 год. са
произведени 2 107 кг; от заложените к. от к. м. 2 880 кг са
произведени 6 310 кг; от заложените к. к. м. 40 000 кг са произведени
0 кг и от заложените п. к. м. 6 400 кг са произведени 3 891 кг. Общо
произведено количество от всички артикули е 12 308 кг. Изпълнението
на количествените показатели е съответно 20, 26 % за с. от к. м., 219, 10 % за к.
от к. м., 0 % за к. к. м. и 60, 80 % за п. к. м.. Съгласно бизнес плана лицето
се е ангажирало пред първата година от дейността, а именно 2019 год. да
реализира приходи от продажба на с. от к. м. в размер на 124 800 лева, от
продажба на к. от к. м. в размер на 54 720 лева, от продажба на к. к. м. в
размер на 120 000 лева и от продажба на п. к. м. в размер на 11 520
лева. Вещото лице е установило, че за първата година приходите от продажба на
продукция са – с. от к. м. в размер на 12 553 лева, к. от к. м. в размер
на 50 460 лева, к. к. м. в размер на 0 лева и п. к. м. в размер на
1 713 лева. Общият размера на реализираните приходи от дейността са в
размер на 64 726 лева. Изпълнението на заложените в бизнес плана приходи е
10, 26 % за с. от к. м., 92, 21 % за к. от к. м., 0 % за к. к. м. и 14, 87 % за
п. к. м.. Изводът, който е направил вещото лице е, че подлежащата на
възстановяване сума следва да е в размер на 57 384, 20 лева. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си като уточнява, че разминаването
в данните се дължи на това, че към датата на проверката са отчетени 1 002
кг с. и 511 кг к., които след подаденото възражение от страна на ЕТ,
административният орган ги е взел предвид още веднъж, т.е тези количества се
отчетени два пъти.
Заключението не е оспорено отстраните и е
прието от съда.
По делото е изслушана и селскостопанска
експертиза, съгласно която за производството на един килограм к. е нужно около
10 л. м.. За производството на един килограм к. с. е необходимо около 7 л. п. к.
м.. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.
С оглед установеното от фактическа страна
и след като извърши проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168 от АПК настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на
съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт Акт за
установяване на публично държавно вземане № 20/04/2/0/00403/3/01/04/02 с изх. №
01-6500/2377#1 от 08.10.2021 год. издаден от зам.изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие“, от лице с правен интерес, адресат на акта и
чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от него.
Административният акт е връчен на жалбоподателя на 21.10.2021 год. и е оспорен
с жалба подадена чрез административния орган на 03.11.2021 год., поради което
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) публични са вземанията недължимо
платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно
усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз,
включително свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, включително финансови
корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции
по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз.
В нормата на § 1, т. 13 от ДР на Закона за подпомагане
на замеделските производители (ЗПЗП) е предвидено, че
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд
"Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика
на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е регламентирано, че
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като
вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен
акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП Изпълнителният директор
на ДФ "Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл.20а, ал.6
от ЗПЗП изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
Видно от представената по делото заповед № 03-РД/1734/16.06.2021 год. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л.5/, с нейната т.1.38 същият е д. на
Б. С. А.-з.и. на ДФЗ, да издава актове за установяване на публични държавни
вземания по чл.166 от ДОПК във връзка с установени неспазвания на нормативни и
договорни задължения от страна на бенефициентите. Следователно обжалваният
акт е издаден от материално компетентен орган.
Оспореният АУПДВ издаден в законоустановената писмена форма и съдържа с изискуемите от
чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително
фактическите и правни основания за издаването му. Изложените мотиви предоставят
възможност за извършване на проверка за приложението на материалния закон въз
основа на фактите счетени за относими от
административния орган.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно- производствени правила, които да обосновават неговата отмяна.
Правото на участие на заинтересованото лице е осигурено чрез надлежното му
уведомяване за служебното иницииране на производство за издаване на административен
акт по чл. 26 от АПК.
По отношение на приложението на материалноправните разпоредби на закона съдът намира
следното:
Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което
представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според разпоредбата на
ал. 7 на чл. 27 от ЗПЗП дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. От посочените разпоредби следва изводът, че законодателят е въвел
разграничение между нарушенията, които водят до издаване на решения за налагане
на финансова корекция и нарушенията, които са основание за издаване на АУПДВ.
АУПДВ се издава само в случаите, когато не се касае за нарушения,
представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, посочени в
чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а е налице нарушение
на задължения на бенефициерите, произтичащи от
секторното законодателство.
В разглеждания случай като основание за
вземането се твърди неизпълнение от страна ЕТ „Г.-З.Г.“ на одобрения бизнес
план по договор за финансово подпомагане № 20/04/2/0/00403 от 06.10.2016 год.,
а именно неизпълнение на заложените в бизнес плана количества от с. от к. м., к.
от к. м., к. к. м. и п. к. м., както и неизпълнение на заложените финансови
показатели на бизнес плана през първата година, а именно 2019 год. В
представения към заявлението за подпомагане бизнес план ЕТ е определило
съответните количества продукция, която ще произведе и съответните приходи,
които ще достигне, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на
инвестицията и постигане на планираните цели на подмярка
4.2 „модернизиране на физическите активи на предприятията и земеделски
производители“. В този бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата
на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и
е извършено плащане на 20.12.2018 год. по заявка за окончателно плащане от
08.10.2018 год. От извършената проверка е установено, че от заложените в бизнес
плана за производство 10 400 кг с. от к. м. са произведени 3 109 кг, от
заложените в бизнес плана за производство 2 880 кг к. от к. м. са произведени 6
821 кг, от заложените в бизнес плана за производство 40 000 кг к. к. м. са произведени 0 кг и от заложените в
бизнес плана за производство 6 400 кг п. к. м. са произведени 3 891
кг, което представлява изпълнение на количествените показатели за първата
прогнозна година в размер на 13 821 кг или 23 %. По отношение финансовите
показатели изпълнението на бизнес плана от ЕТ за първата година е 74 791
лева от заложените 311 040 лева, което представлява 24 %.
Разглежданият АУПДВ е издаден след
изменението на ЗПЗП с ДВ
бр. 51/2019 год. в сила от 28.06.2019 год., а именно на 08.10.2021 год. и
по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6,
който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 год. в сила от 28.06.2019 год./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите
за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ,
се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда
на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 от ЗПЗП също в сила от 28.06.2019 год. дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК.
Съгласно трайното разбиране в съдебната
практика непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана
представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са
решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
д. № 11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
д. № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
д. № 7468/2018 г.; решение № 5040/4.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
д. № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/3.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
д. № 4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на
финансова корекция с издаване на решение по реда на чл. 73 от същия закон.
В позитивното право липсва легална дефиниция
на понятието "индикатори", поради което и в съответствие с
разпоредбите на чл. 36, ал. 1
и чл. 37, ал. 1
и 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на
Закона за нормативните актове (Указ №
883) Върховният административен съд в решението по адм.
дело № 12488/2019 год. приема, че съдържанието на понятието е това на общоупотребимия български език. Съгласно Български тълковен
речник, София, Наука и изкуство, 2008, с. 326 "индикатор" е
измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват,
определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо.
В контекста на предмета на делото това означава, че индикаторът е нещо, което
или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект.
Наличието на основанията по чл. 70, ал. 1, т. т. 1-9 от ЗУСЕСИФ
определя като приложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за
финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 73 от ЗУСЕСИФ и представлява материалноправна пречка за
установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП.
При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както
и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се
извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго
не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО)
№ 2799/98,
(ЕО) № 814/2000,
(ЕО) № 1290/2005
и (ЕО) № 485/2008
на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Предвиденото друго
не се съдържа в ЗПЗП,
доколкото с § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП прилагането на досегашния ред за производствата,
започнали по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по
прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. е
ограничено до изтичане на периода на мониторинг.
Всичко изложено налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на
вида на акта, реда за издаването му и материалноправните
основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да
бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността
на оспорения акт.
С оглед на изложеното подадената жалба срещу
АУПДВ № 20/04/2/0/00403/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/2377#1 от 08.10.2021 год. издаден от зам.изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" се явява основателна и като
такава следва да се уважи, а актът като незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2,
3 и 4 АПК /поради
нарушение на изискванията за форма, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и на материалния закон/ да се отмени.
Искане за присъждане на разноски е
направил процесуалният представител на административния орган. С оглед изхода
на делото съдът намира искането за неоснователно.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Г.-З.Г.“ пр. от З.М.Г. ЕИК …………. със седалище и адрес на
управление гр.К., пк ……., ул.“П. П.“ № … АУПДВ №
20/04/2/0/00403/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/2377#1
от 08.10.2021 год. издаден от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" като незаконосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ