Мотиви на присъда N 54 / 28.11.2011год. по НОХД N 57 / 2011год. по описа на Окръжен съд ***.

Производството е второ по ред първоинстанционно разглеждане на дело, образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура - Русе (вх.0-12136/27.11.2006год. на Окръжен съд ***) първоначално срещу четирима подсъдими – Ю. /Ю./ С.С., С.Г.С., Е.В.К. и И.Т.М..

 Като последица от Решение № 89/29.06.2009год. по ВНОХД*74/08г. на ВТАС, Решение № 86/20.05.2010 по КНД 575/2009г. на ВКС на РБ и Решение № 339/22.12.2010год. по ВНОХД *79/10г. на ВТАС, и  съответно влезлите в сила осъдителни и оправдателни части на Присъда №166/ 26.11.2007год. по НОХД№ 559/2006год. по описа на Окръжен съд *** (с което за подсъдимите С.С. и Е.К. производството е решено в целият обем на обвиненията срещу тях), за подсъдимите Ю.С.С. и И.Т.М., включително и поради частично прекратяване на производството за всеки от тях на основание чл.289, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПК, следващо от настъпила по време на съдебното следствие при настоящото разглеждане на делото, преследвателна погасителна давност за част от престъпленията, твърдяни по обвинителният акт, предмет на произнасяне по същество по реда на чл.301 от НПК по НОХД№ 57/2011год. на Окръжен съд ***, а конкретно за подс.Ю.С. – като последица и от повдигнато ново обвинение по реда на чл.287, ал.1 от НПК в съдебното следствие (в съдебно заседание на 23.03.2011год. – л.278 и 279 от съд. п/во), за отделните до това действие, деяния по пунктове 14, 17, 22, 23 и 24 от закл. част на обвинителният акт за същият подсъдим, предмет на делото са следните обвинения:

Срещу подсъдимия Ю.С.С.:

За това, че през периода от началото на месец февруари 2002год. до 28.02.2003год. в Русе и Плевен, в условията на продължавано пре­стъпление, на шест пъти, сам и след предварителен сговор с И.Т.М., с цел да набави за себе си, за И.Т.М. *** имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у З.В.Ф. че ще заведе, че е завел и се води гражданско дело в РРС за промяна на нейния ЕГН, по което има постановено решение за допускане на тази промяна, у съдия по вписванията при Служба по вписванията - Русе, че „Труд"АД - Русе е заплатило държавна такса за вписване на нот.акт № 200, том XI, дело № 2723/02г по описа на Служба по вписвани­ята - Русе в размер 2688 лв., у съдия от Окръжен съд - Плевен, че ищецът по т.д.*73/02г, че „Труд"АД - Русе е заплатил държавна такса по иско­ва молба в размер 1300 лв., у съдия при Окръжен съд - Русе, че З.Ф.В. е заплатила държавна такса в размер 1100 лв. за за­веждане на гр.дело*169/02г, у съдията от Районен съд - Русе, Л. М., че „Труд"АД - Русе е заплатило държавна такса върху стойността на увеличеният размер на насрещния иск от 10000 лв. по гр.дело № 3018/02 г., в размер 356 лв. и у Р.Ч.Я., ***********, че И.Т.М. е собственик на двуетажна масивна сграда, намираща се в **************, цялата със застроена площ 182, 25 кв.м. и на 284/1164 идеални части от поземлен имот *502 в кв.264 по када­стралния план на Русе от 1985г, заедно с построената в имота част от двуетажна масивна сграда със застроена площ от 216кв.м., като е придо­бил собствеността върху тях чрез покупко-продажба по нот.акт № 38/5.XII.1947г, том VII, регистър № 2272, нот.дело № 2305/1947г. и по нот. акт №114/15.ХII.1947г, том VII, регистър № 2480, нот.дело № 2515/1947г, двата по описа на Русенския Областен съд и с това причинил имотни вре­ди в размер 728652,21 лв., от които: 500 лв. на З.Ф.В., 5152, 21 лв. на държавния бюджет и 723000 лв. на българската Държа­ва, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай и е извършена от две лица – престъпление по чл. 211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26, ал.1 (изм.), вр.чл.2 ал.2 от НК.

За това, че в периода от 30.04.2002год. до 19.11.2002год., в условията на продължавано престъпление – на четири пъти, в *****, противозаконно присвоил чужди движими вещи – пари – 5203, 21 лева, собственост на „Труд” АД ***, които владеел – престъпление по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.2, ал.2 от НК.

Срещу подсъдимия И.Т.М.:

За това, че през периода от 13.11.2002 г. до 28.02.2003г. в *****, след предварителен сговор с Ю.С.С., с цел да набави за себе си и за Ю.С.С. имотна облага, възбудил заблуждение у Р.Ч.Я. *** – че И.Т.М. е собственик на недвижими имоти в *****: двуетажна масивна сграда, намираща се в **********, цялата със застроена площ от 182, 25кв.м. и на 284/1164 идеални части от поземлен имот №1502 в кв.264 по кадастралния план на ***** от 1985г., заедно с построената в имота част от двуетажна масивна сграда със застроена площ от 216кв.м., като е придобил собствеността върху тях чрез покупко - продажба по нот.акт №38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г. и по нот.акт №114/15.12.1947г. том VII, регистър №2480, нот.дело №2515/1947г., двата акта по описа на Русенския Областен съд и с това причинил на българската държава имотна вреда в размер на 723 000 лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай и е извършена от две лица – престъпление по чл.211, пр.1, вр . с чл.210, ал.1, т.2, вр. с чл.209, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвиненията, останали висящ предмет на делото, както са отразени горе, за всеки от подсъдимите. Предлага след като бъде признат за виновен, на подсъдимия С. за всяко от двете престъпления, да се наложат наказания лишаване от свобода, ориентирани по размер на средата на предвиденото, а конкретно за измамата и наказание конфискация – предлага да е на 1/2 от имуществото му. След като на основание чл.23, ал.1 от НК се определи общо наказание лишаване от свобода, на основание чл.24 от НК то да се увеличи с две години и к* него да се присъедини наказанието конфискация. Относно подс.М. прокурора предлага след като бъде признат за виновен, да му се наложи наказание лишаване от свобода, ориентирано по размер на средата на предвиденото, както и наказание конфискация – предлага да е на 1/2 от имуществото му. Претендира да се постанови на основание чл.53, ал.2, б.”б” от НК отнемане в полза на държавата на имотите, визирани по обвинението за измама – в частта за въвеждане и поддържане на заблуждение у Р.Я..

Подсъдимият Ю.С.С. не дава обяснения, като в последната дума заявява невиновност в извършване на престъпление, споделяйки само, че независимо от евентуална доказаност на ползване на неистински документи, не съзнавал тази им природа. Моли да бъде оправдан и по двете обвинения.

Подсъдимият И.Т.М. дава обяснения в съдебното следствие, като неотричайки някой от обстоятелствата, следващи от съвкупността, заявява невиновност в извършване на престъпление, твърдейки, че и к* момента на съдебното следствие се счита за правомерен собственик на имотите в ***** по процесното обвинение. Заявява невиновност и моли да бъде оправдан при последната дума.

Защитника на двамата подсъдими – адв.В., пледира за оправдателна присъда по всяко обвинение, развИ.йки доводи, обсъдени и решени от съда по-долу.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

През учебната 1994/1995год. подс.Ю. С. бил приет за студент, редовно обучение, специалност „Право” на Русенски университет „Ангел Кънчев, като трябвало да завърши семестриално през 2000год.  Не положил изпити на много от задължителните дисциплини – напр. Римско, Международно публично, Търговско, Наказателно право и други, не бил допуснат да се яви на държавни изпити. Съгласно заповед *027/27.11.2001год. на основание ВПДУ на РУ „Ангел Кънчев, същият се считало, че  е напуснал университета по собствено желание и не му била издавана диплома за висше образование от учебното заведение. Междувременно, въпреки, че нито бил завършил семестриално, нито бил полагал изискуемите три държавни изпита, подс.С. нямал търпение и желание да се спазва законовата процедура, и решил да практикува противоправно като юрист. Била му известна практиката, при нужда от удостоверяване явяването на държавни изпити, преди датата на връчване на дипломите за съответната година в РУ”Ангел Кънчев”, да се издава уверение, че държавните изпити били успешно положени от даденият студент. Затова подс.С. решил да се снабди с такова уверение, а по- късно и с диплома за завършено висше образование, без да е положил държавни изпити и без съответно да е издавана такава диплома от учебното заведение. Били му нужни, за да да ги ползва в ***** и гр.***, по който начин да се проведе нужния стаж като ******* в ******* ***,  а след това и – да се яви на изисквания за настъпване на юридическа правоспособност успешно положен изпит, оранизиран периодично от Министерство на правосъдието, след което ползвайки дипломата, да иска вписване в *****ста колегия - Русе. Без той да съставя нужните му неистинси официални документи, подс.С. се снабдил с такИ.. На 12.04.2000год. ползвал набавеното уверение  *27/06.04.2000г., прилагайки го заедно с автобиография и свидетелство за съдимост к* подадена от него молба за назначаването му за ******* в Окръжен съд ***. Молбата била уважена и Министърът на провосъдието издал Заповед № ЛС-И-60/24.04.2000год., с която назначил С. за *******. Въз основа на нея подс.Ю. С. встъпил в длъжността на 10.05.2000год., а след приключване на стажа – на 09.05.2001г. /тогава изискуем едногодишен/, с молба поискал да бъде допуснат до теоретико - практически изпит. Молбата била уважена и на 11.05.2001год. същият положил успешно изпита, за което от МП. *** му било издадено Удостоверение № 842/11.05.2001год.. На 14.05.2001год. подс.Ю. С. подал молба до *****ския съвет на Русенска ************ /вх.№ 78/14.05.2001год./, к* която приложил набавената неистинска диплома - № 065588, на която бил придаден вид, че е издадена от Юридически факултет на РУ”Ангел Кънчев” ***, на негово име. Още на следващият ден, молбата била разгледана от Съвета на колегията, който с Постановление № 36/15.05.2001год. го приел. Два дена по-късно подс.С. положил клетва, изисквана от Закон за ***** и бил вписан в списъка на ************ ***. Така,  подс.Ю. С. започнал да упражнява *******, без да има съответна правоспособност, и това престъпно състояние продължило до 03.04.2003год., на която дата, след като разбрал, че срещу него се води предварителна проверка, поискал от ************ *** да бъде заличен в това качество. Молбата му била уважена, считано от 03.04.2003год. 

С присъда *58/11.05.2004г. по НОХД№ 650/04г. по описа на Районен съд ***, в сила от 21.09.2006год. /препис от нея с мотивите, както и актовете на РОС и ВКС довели до окончателно постановеното с нея, приложени на л.158 до л.178 от досъд. п/во – папка 2, том 18, съотнетто отразена в бюлетин за съдимост к* справка на л.384 и л.385 от настоящото съд. п/во/, подсъдимия Ю. С., горните действия били квалифицирани и бил признат за виновен:

- За извършено престъпление по  чл.316, вр. с чл.308, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 /изм/, вр. с чл.2, ал.2 от НК – че в периода 12.04.2000г. – 14.05.2001г., в ***** и гр.*** двукратното съзнателно ползвал, в условията на продължавано престъпление, неистински официални документи – горепосочените уверение и диплома, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

 - За извършено престъпление по чл.324, ал.1 от НК – за това, че в периода 22.05.2001г. – 03.04.2003год. в гр. Русе, упражнявал ******* без да има съответна правоспособност.

Докато упражнявал ******* подс.Ю. С. няколкократно ползвал различни неистински частни документи, както и неистински официални документи в различни съдебни производства. Тези престъпни ползвания на документи, били санкционирани с осъдителни присъди:

 - отново с присъда *58/11.05.2004г. по НОХД№ 650/04г. по описа на Районен съд ***, в сила от 21.09.2006год. - за извършено престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК – за това, че в периода месец януари 2003год. в *****, в условията на продължавано престъпление, два пъти подс.Ю. С. съзнателно се ползвал от неистински официални документи – две конкретни удостоверения за вписани промени, по две различни дела по описа на фирмено отделение при Окръжен съд ***, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

- с Присъда *66/26.11.2007год. по НОХД№ 559/2006год. по описа на Окръжен съд *** /в осъдителната й част, влязла в сила  спрямо подс.С. на 29.06.2009год. – цялото дело е част от настоящото, както и актовете на ВТАС и ВКС, цитирани и горе, довели до окончателно постановеното с нея, отразено и в бюлетин за съдимост на л.386 от съд. п/во по настоящото съдебно производство/, за три престъпления, като конкретно изразилото се в ползване на неистински частни документи, както и преправен частен документ е продължаваното престъпление, квалифицирано по чл.316, вр. с чл.309, ал.1, вр. с чл.26, ал.1/изм/, вр. с чл.2, ал.2 от НК – за това, че в периода 29.05.2002год. – 24.03.2003год. в *****, Велико Търново, *** и Варна и употребил последния, за да докаже, че съществуват съответни правоотношения.

  - Също така, с Присъда *66/26.11.2007год. по НОХД№ 559/2006год. по описа на Окръжен съд ***, в осъдителната й, влязла в сила част,  подс.Ю. С. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.315, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.309, ал.1 от НК -  за това, че в периода от началото на февруари 2002год. до 22.02.2002год. в *****, чрез измама, склонил З.Ф.В. да подпише частни документи - предварително споразуме­ние за покупко-продажба на три апартамента в ***********, собственост на В. Х. Г., като купу­вач и декларация за гражданство, семейно и имотно състояние, със съ­държание, което не съответства на волята й.

- Също така, с последната присъда, в осъдителната й, влязла в сила част, подс.Ю. С. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.319, вр.чл.26 ал.1 (изм) от НК – за това, че в периода от началото на май 2000г. до 5.II.04г. в Русе и ***, в условията на продължавано престъпление, скрил чужди официални документи: нот.актове по описа на Русенския об­ластен съд, с номера по регистър, както следва: 1.№ 2515/15.ХII.1947г, собственост на Ю. Д. Б. и Г. Д. Б., 2.№ 2514/15.XII. 1947г, собственост на Б.Г. С. и П.Б.Г., 3.№ 2406/09.XII.1947г., собственост на Г. Б. Е. от *****. 4.№ 2624/19.XII. 1947г, собственост на К. И.ов Е. и Г. К. Е.. 5.№ 2305/5.XII.1947г., собственост на И.Н. Н. и Й.П. Д.; 6.№ 2232/2.XII.1947г. собстве­ност на М. Ю. С. и А. И. М., 7.нот.акт за собственост на недвижими имот по продажба № 75/27.VIII. 1937г, том XII, регистър № 3326 по нот.дело № 2454/1937г. по описа на Софийски обла­стен съд, собственост на Й. И. Б. от ******* и на Р. Н. М. от ******* и 8.нот.акт за продажба *02/31.VII.1937г., том XII, регистър № 3353 по нот.дело № 2479/1937г. по описа на Софийски областен съд, собственост Д. Н. С. и К. А. С., двамата от ***, с цел да набави за себе си, за Е.В.К. и за И.Т.М. облага.

Имащи отношение к* процесният, останал предмет по делото, във визираният по-долу смисъл, са и осъжданията на бащата на подс.Ю. С. – С.Г.С. /бил подсъдим по НОХД№ 559/2006год. по описа на Окръжен съд ***/ с присъда *66/26.11.2007год. за извършено престъпление по чл.308, ал.1, вр . с чл.26, ал.1 /изм/ - за това, че в периода от началото на 2002г. до 5.02.04г. в Русе, в условията на продължавано престъпление, съставил следните неистински официални документи: заверка на Решение № 931/16.VII.48г. по преписка № 782/48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, относно утвърждаване на това решение с постановление на Министерския съвет № 2013/7.VII.50г. по доклад № 293 на министъра на правосъдието, на която заверка е придаден вид, че изхожда от служителна Министерството на правосъдието, Служба „ЗОЕГПНС" и Контролен лист от 23.05.1950г. по преписка № 782/1948г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС в Русе, на който е придаден вид, че е издаден от същата комисия, с цел да бъдат използвани.

Също така осъждането на С.Г.С. със същата присъда, за извършено престъпление по чл.309 ал.1, вр.чл.20 ал.4, вр. чл.26 ал.1 (изм.) от НК – че в периода от началото на юли 2002г. до 15.07.02г. в Русе, в условията на продължавано престъпление, подпомогнал Ю. С.С., като го улеснил да състави следните неистински частни документи: две молби до Служба по вписванията - Русе, за издаване на удостоверения за липса на тежести, извършени разпоредителни сделки и вписани искови молби от 15.07.02г, на които бил придаден вид, че са съставени от Я.М.М., и да ги употреби, за да докаже, че съществува право - Я.М.М. да получи удостоверения за липси на тежести и извършени разпоредителни сделки, относно три апартамента в Русе, собственост на В. Х. Г..

Междувременно, още през месец май 1999год. подс.Ю.С. станал един от учредителите на *********** *** и бил избран за *** на Управителния съвет. Друг *** станал неговият приятел – свидетеля Е.К. /подсъдим при предходното разглеждане на делото/. През 2001год. подс.Ю.С. станал учредител и на ************ ***“ и ******************** ***. Бил избран в управителните съвети и на тези две *******. Също така, постигнал и политическа кариера под крилото на водещата по това време партия, и през май 2003год. вече бил ******* *********** и ************ ***. В момента, в който фактът, че използвал неистинска диплома за висше юридическо образование, придобил публичност, подс.С. подал молби и бил освободен от тези длъжности по „здравословни причини“.

В качеството си на *******, докато се провеждал изискуемият едногодишен стаж, а впоследствие и докато упражнявал *******, подс.Ю. С. имал достъп до деловодствата и архивите на Русенските съдилища. Така се запознал с реда за съхраняването на делата и документите в тези съдебни служби, както и правилата за достъп до тях. Подсъдимия С. искал по всякакъв начин, включително и противозаконен, да получава парични средства. Решил при възможност, която му се отдаде, да присвоява такИ., както и извършва измами, чрез които да получава облаги.

Бащата на подс.Ю. С. – С.С. /подсъдим при предходното разглеждане на делото от първа инстанция/, отдавна имал добро познанство със свидетелката В.А., като се познавали от детските си години. К* 2001год. Св.А. била ******* на *********** ***, като тогава дружеството се представлявало отделно и от втори ******* Б. Т. Б. /св.А.  продължила да заема тази длъжност без прекъсване, включително и до датата на процесното съдебно следствие/. В периода 2001 – 2003год. *********** ***, бил свидетелят св.С.С.. През лятото на 2001год. А. и С.С. се срещнали и първата му казала, че търсела юрист за предприятието. С.С. й казал, че синът му, току - що бил завършил юридическия факултет на Русенския университет и й предложил да го назначи в предприятието, за да извършва юридически услуги. По-късно, С.С., представил сина си на св.А. и тя се съгласила на предложението, като на 13.09.2001год. бил сключен Договор за текущо правно обслужване с подс.Ю. С.. Договорът бил заведен в деловодството на ***** ***, под № 437, като страна по него била Консултантска къща ***** ***, собственост на С.С.. Според клаузите му, изпълнителят в лицето подс.Ю. С. се задължавал да извършва текущо комплексно правно обслужване на предприятието за срок до 31.12.2001год. срещу 250 лева месечно възнаграждание. След това във времето последвало сключването на още четири договора – наименовани по различен начин, но все с предмет правно или консултанско, административно обслужване на дружеството от подс.Ю. С. (ориГ.ли на л.49 до 54, попка 5, том 19 от досъд. п/во). Конкретно, к* момента, в който само св.А. останала ******* на дружеството, същата на 27.11.2001г. сключила договор за административно обслужване, заведен в деловодството на дружеството под № Д-591. Като изпълнител го подписал подс.Ю. С., в качеството си на *************** ***. Според договора, сдружението се задължило да извършва административно обслужване, офис- мениджмънт и организиране на канцеларската работа в мястото на управление на *****, срещу 250 лева месечно възнаграждение. Срокът на договора бил от 28.11.2001год. до 28.02.2002год. На 07.03.2002год. бил сключен поредният договор – заведен по № Д-1005/15.04.2002год. в деловодството на дружеството, за текущо административно-консултантско обслужване отново с подс.Ю.С., този път като *****, представител на консултантска къща ***** ***. Според договореното в периода от 01.02.2002г. до 31.12.2002год. подс.Ю.С. трябвало да извършва текущо комплексно административно-консултантско обслужване, включващо и правни услуги на *****, срещу 250 лева месечно. Както било предвидено изрично по договорите, това възнаграждение било превеждано по посочената в тях банкова сметка –„*** ***, съответно на *********** ***. Освен това три пъти св.А. упълномощавала подс.Ю.С., в качеството му на *****, да представлява процесуално ***** по всички необходими за защитата на правата на дружеството съдопроизводствени действия, включително получаване на призовки и съобщения.

Във връзка със завеждане на различни съдебни дела, издаване на нотариални актове и други услуги подсъдимия получавал от касата на дружеството срещу разходни касови ордери суми, които трябвало да използва за заплащане на държавни такси и други разходи, като снабдяване с преписи и удостоверения и други. Нужните суми за сътоветното действие /за внасяне на дължима такса и други разходи по  възлаганата на подс.С. дейност/, за съответния конкретен случай се преценявала от подсъдимия и били заявявани като такИ. пред св.А., която разпореждала на св.С. да ги изплаща от касата на дружеството - като служебен аванс за подсъдимия. Получените суми подс.С. трябвало да отчете, като представи съответните оправдателни документи – квитанции, вносни бележки и други, за да приключи и конкретно отпуснатият му служебен аванс. Както е обичайно, като предприятие ***** можело да превежда нужните суми по банков път или да ги дава от касата в брой. Подс.С., обсъждайки със св.А. възможните начини, по които можело да му се предоставят сумите, и по-конкретно необходимите за държавни такси по водените дела, настоял да ги получава на ръка, твърдейки, че за привежденето им по банков път имало пречка. Св.А. се съгласила на това, тъй като считала, че може да му се гласува доверие, предвид отдавнашното познанство с баща му. Реално обаче, искайки това, подс.С. си създал улеснение в реализиране на намисленото присвояване на част от средства, които ще получава от ***** ***, като ги отчита с неистински или преправени оправдателни документи. Освен това, извършвайки възлаганите му дейности от свидетелката А., в качеството й на *** на предприятието и при служебната работа със служители в счетоводството му, подс.С. допълнително успял да се покаже като човек, на когото може да се има доверие, поради което с времето със знанието и съгласието на А. му бил позволяван достъп до счетоводните документи, водени и съхранявани в дружеството, включително и конкретно до тези, отразяващи неговата дейност. На практика имало случаи, при които вземал и приключени вече свои авансови отчети от счетоводството, под предлог, че имал да уточнява нещо по тях за съответният предходен период. По този начин имал възможност да премахне, представените преди това от него неистински или преправени документи, след което да върне документацията в счетоводството, само част от тях.

При тези обстоятелства, по предмета по същество, очертан от новото обвинение в съдебното следствие, въведено от прокурора като обсебване в условията на продължавано престъпление (както и за деятелността, за едновременно извършени в съвкупност и две от деянията измама, част от продължаваното престъпление измама - относно съдия по вписванията при Районен съд *** и съдия в Окръжен съд – Плевен), и останалите деяния, въведени по обвинението като измама в условията на продължавано престъпление, в частта му останала висяща /извън деянията, по които е налице влязла в сила оправдателна присъда/ съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

1. Деятелност, свързана с нотариално удостоверяване от нотариус К.П., относно апартамент на св.В. ***: Свидетелката В.Т.В. се познавала от много години с подс.С., като съученик на съпруга й С. С. Виждали се често, а и по повод това, че била станала *** на *** по време, преди подс.С. да стане негов *****. Тя разбрала, че подс.С. ***** и в началото на месец декември 2001год. го потърсила, тъй като искала да се снабди с констативен нотариален акт за собственост за апартамента, който била придобила в *****, като *** кооператор на същата ЖСК. Помолила го да подготви всички необходими документи във връзка с това. Подс.С. се съгласил, като се уговорили, че св.В. няма да върши друго, освен да даде на подсъдимия нужната сума за действието, без да отИ. при нотариус, а това нужното ще направи подс.С., и след издаването на нотариалният акт, ще й го даде. Св.В. дала на подс.С. необходимите документи и  пари за заплащане на нотариалните такси и тези за вписването на акта. Подсъдимият подготвил всички необходими документи и на 07.12.2001год. отишъл при нотариус К.П. с район на действие – съдебният район на Районен съд ***. На същата дата, тя съставила нотариален акт № 38, том IV, рег.№ 5218 по нот. Дело № 209/2001г. по нейния опис /копие на л.3, папка 3, том 19 от досъд. п/во/. С нотариалният акт, съгласно съдържанието му, св.В.В. била призната за собственик на апартамент *, намиращ се в сградата на ***********, *****. За издаването му подсъдимият платил на нотариус П. 245, 15 лева – нотариални такси и както се изисква за удостоверяването на плащането, нотариуса издал Сметка по чл.89 от Закона занотариусите № 0002589/07.12.2001г. /ориГ.л на л.36, папка 1 – „Веществени доказателства” – в найлонов джоб, копия – л.4 и 42, папка 3, том 19 от досъд. п/во, във вид, вече преправена в частта й за датата на съставянето й – вече с дата 07.02.2002год/. Номера на тази сметка, вида такси и общата им сума, както и реалното време на издаване на същата /относно годината – 2001год./, били вписани в съответното място, в изискуемото каре на акта, горе в ляво на първата страница/

 По искане на  подс.С. в тази сметка нотариус П. отразила като „задължено лице” Г.Б. А. – тогава ******* ***, а срещу „подпис на задълженото лице” се подписал подс.Ю.С.. Подсъдимия задържал тази сметка, а впоследствие след действията по вписването на нотариалният акт, получил екземпляр от него и го предал на св.В.В.. Последната не поискала документ за плащане на сумите по съставяне на акта, тъй като видяла, че са отразени в съдържанието на акта, на съответното място горе в ляво на първа страница.

На 18.02.2002год. подс.С. получил от касата на „Труд”АД *** сумата от 235 лева, като служебен аванс, за което бил съставен разходен касов ордер /РКО/ *46/18.02.2002г. /ориГ.л на л.91, папка 3 –„Веществени доказателства” – в найлонов джоб./.  Решил да използва сметката по чл.89 от Закона за нотариусите № 0002589/07.12.2001г., удостоверяваща плащането на нотариалните такси при издаване от нотариус П. на констативният нотариален акт за св.В.В., като я представи като оправдателен документ при отчитането на този служебен аванс, и по този начин да присвои получената с РКО *46, сума от 235 лева, като я задържи за себе си, а не да я използва за нуждите на „Труд”АД ***. За постигане на целта, следвало да се придаде вид на сметката като издадена по време, близка на датата на получаване на служебният аванс от подс.С., съответно на което същият веднага да я включи в авансовият отчет във връзка със служебният аванс по РКО *46/18.02.2002г. (тъй като сметката реално била издадена немалко време преди това – на 07.12.2001год.). По организация от подс.С., неустановено по делото лице извършило подправка на ръкописният текст в сметката, в частта за датата на съставянето й – от дата 07.12.2001год., на дата 07.02.2002год. Така преправеният документ – сметка, подс.С. представил в счетоводството на „Труд”АД *** на 30.04.2002год., когато бил изготвен авансов отчет № 23 от същата дата /ориГ.л на л.30, папка 3 –„Веществени доказателства” – в найлонов джоб./. Преправената сметка била отразена под * на гърба на авансов отчет № 23/ 30.04.2002год. под *, като разходно - оправдателен документ за сумата от 245, 15 лева и подсъдимия я приложил к* авансовия отчет. Изпълнявайки по този начин намисленото, на 30.04.2002год. подс. Ю. С. реализирал обсебване на полученият служебен аванс от 235 лева, собственост на „Труд”АД ***, задържайки тази сума пари за себе си, а не ползвайки я за възложена му дейност в полза на дружеството, и не я възстановил, включително и до постановяване на присъдата по това дело. При започналите действия по установаяване на престъпната му дейност, преправената Сметка по чл.89 от Закона за нотариусите № 0002589/07.02.2002год., както и авансовият отчет, били предадени от ***** на Труд АД – св.С., за което бил съставен Протокол от 19.01.2004год. /л.55  до 58, папка 5, том 19 от досъд. п/во/, след което сметката била приложена на л.36, папка 1 –„Веществени доказателства” – в найлонов джоб, копия – л.4 и 42, папка 3, том 19 от досъд. п/во.

2. Деятелност, свързана с нотариално удостоверяване от нотариус К.П., относно имоти, собственост на ***** ***, *******:

През месец юни 2002год. от ***** *** решили да се снабдят с констативен нотариален акт по реда на чл.483, ал.1 от ГПК във връзка с ЗППДОбП /Закон за преобразуване и прИ.тизация на държавни и общински предприятия/, с който да се удостовери правото на собственост на дружеството върху недвижими имоти, представляващи земя и построени върху нея сгради, намиращи се в *****, *******. Свидетелката А. възложила подготвянето на необходимите документи на подс.Ю.С., както и подписала на 13.06.2002год. като представител на предприятието молба до нотариус за извършване на нотариалното действие /заверено от нотар. копие, приложено на л.19, папка 3, том 3 от досъд. п/во/. За заплащането на необходимите държавни и нотариални такси от касата на ***** с два разходни касови ордера – РКО***2/12.06.2002год. и РКО № 620/13.06.2002год., на подсъдимия Ю. С. му били изплатени на първата дата сумата от 2700 лева, а на втората – 2650 лева. /двата приложени в ориГ.л на л.36 и 37 – долни документи, папка 4 –„Веществени доказателства” – в найлонови джобове/ - за двете последователни дати подс.С. получил общо 5350 лева. След като получил на 12.06.2002год. сумата от 2700 лева, подс.С. решил осъществявайки възложената му от А. дейност по нотариално удостоверяване за имота на „Труд”АД, да присвои отново пари, собственост на предприятието, като ползва при отчитането им в преприятието неистински документ, който да включи като разходно-оправдателен к* изисквания авансов отчет. Намислил да се сдобие с такъв документ, във връзка с държавната такса, която ще следва да се внесе за вписването на констативният нотариален акт в служба по вписванията при Районен съд ***. За да изпълни тази намислена схема, решил да внесе реално само част от дължимата сума за вписване /цялата му била точно известна от документацията, предоставена му от св.А. и конкретно от данъчна оценка на имота, издадена на 11.06.2002год. от ТДД ***/, а да задържи разликата до пълният й размер, за себе си. Подс.С., бил наясно, че за вписването на констативният нотариален акт, след нотариалното удостоверяване, се дължи и следва да се внесе в Служба по вписванията при Районен съд ***, държавна такса за вписване изчислена като 1 на хиляда /със закръгление следвало да бъде 2 688 лева/ върху удостоверяваният материален интерес /в случая равен на данъчната оценка – 2 687 965, 70 лева/, също така бил наясно, че вписването като нотариално действие се извършвало задължително с разпореждане на съответен съдия по вписванията, като провери отговаря ли акта на различни законови изискваия по съдържание, и във всеки случай дали е внесена дължимата държавна такса, което следвало да се удостовери чрез съответна вносна бележка. За постигане на целта да не изразходи реално цялата получена от Труд АД *** сума, по възложените му действия по издаване на констативен нотариален акт, подс.С. решил, чрез нотариуса, да се представи пред съответния съдия по вписванията неистинска вносна бележка, на която да е придаден вид, че реално е внесена цялата дължима държавна такса за вписването на акта /без това да е така/, при което да създаде в съдията по вписванията представата и убеждение, че тя действително е внесена, въз основа на което същият да разпореди вписването му. За целта, неустановено лице от доказателствата по делото, но именно в изпълнение на намисленото от подс.С., внесло на 12.06.2002год. в Си Банк – клон Русе, офис Съдебна палата, по сметката на Районен съд *** общо 276, 29 лева – за такса „вписване” сумата от 268, 79 лева и за банкова комисионна върху същата сума – 7 ,50 лева. За тези суми Си Банк – клон Русе издала вносна бележка № К-2727/12.06.2002год /заверено от банката копие на л.100, папка 5, том 19 от досъд. п/во/. По неустановяващи се от доказателственият материал по делото, начин и съставител, чрез използване на тази вносна бележка била съставена друга вносна бележка в два екземпляра със същия номер и дата - № К-2727/12.06.2002год., на която бил придаден вид, че е издадена също от Си Банк – клон Русе, офис Съдебна палата, и в която като внесена сума по сметката на Районен съд - Русе за такса вписване била посочена 2688 лева, а за комисионна веднъж 10 лева и втори път 7, 50 лева – втората сума като комисионната по истинската вносна бележка /един от екземплярите на тази вносна бележка в ориГ.л, приложен на л.11, друга номерация горе вдясно – № 2, папка1  – „Веществени доказателства” – в найлонов джоб./. Върху тази неистинска вносна бележка били имитирани подписите на ******* в този офис на банката - Й.Г., а отпечатъка от кръгъл печат не бил положен от ориГ.лния печат на каса № 3, зачислен на св.Г.. На 14.06.2002год. подс.Ю.С. отъшъл в кантората на нотариус К. ***, където подал подписаната от св.А. молба /от името на Туд”АД ***/ за издаване на констативен нотариален акт за имоти, собственост на предприятието, както и представил необходимите за това документи  (описани в края на съставеният акт). Нотариус П. съставила искания, Нотариален акт за собственост на търговско дружество върху земя и застроени върху нея производствени, административни и битови сгради № 58, том II, рег.№ 2288, дело 171/2002г. по нейния опис, с който признала „Труд”АД *** за собственик на описаните в акта недвижими имоти. (представените от молителя доказателства били описани както се изисква в края на съдържанието на акта). За извършеното нотариално действие, от получените пари от предприятието, подс.С. заплатил на нотариуса дължимата нотариална такса – 3003 лева /включваща и сума от 3 лева за препис/, за което нотариус П. издала Сметка по чл.89 от Закон за нотариусите № 0003229/14.06.2002год. Подсъдимия Ю.С. подписал сметката, в която бил посочен като представител на задължено лице „Труд”АД ***. /ориГ.л на сметката на л.22, папка 3 –„Веществени доказателства” – в найлонов джоб./. Освен това, подсъдимия дал на нотариуса и един екземпляр от неистинската вносна бележка № К-2727/12.06.2002год., за сумата от 2688 лева, за да я представи нотариуса във службата по вписванията при Районен съд - Русе, заедно със съставения констативен нотариален акт в нужните екзепляри, за вписване. Нотариус П., съобразно нормативно установените си задължения, подала молба до служба по вписанията, заедно с вносната бележка, дадена от подсъдимия и нотариалният акт, в нужните екземпляри, въз основа на което било образувано нотариално дело № 2723/2002год. по описа на Служба по вписванията при РРС. Съответният съдия по вписванията, на когото било докладвано делото, проверил акта съобразно изискванията на Правилник за вписванията, ЗДТ и Тарифа *, и виждайки включително и приложената в делото неистинска вносна бележка № К-2727/12.06.2002год., за сумата от 2688 лева, от съдържанието й приел, че този размер на дължИ.та държавна такса за вписване е платен реално от „Труд”АД - Русе, какъвто вид бил придаден на бележката. Мотивиран от това, съдията по вписванията разпоредил да бъде извършено вписване на констативния нотариален акт. Разпореждането било изпълнено на 17.06.2002год., когато чрез изискваните действия по описване и подреждане на акта в книгите на СВ, констативният акт бил вписан – с вх. рег.№ 5577/17.06.2002год., акт № 200, том XI, дело 2723/02г., стр.3785 на Служба по вписванията при Районен съд ***.  /заверено копие от Нотариален акт № 58, том II, рег.№ 2288, дело 171/2002г. по описа на нотариуса – приложено на л.102 и 103, папка 5, том 19  от досъд. п/во, а ориГ.лен екземпляр – приложен к* пластмасов джоб 1, кашон 6 от веществените доказателства/. Още на следващият ден – 18.06.2002год. подс.С. ***, и за да се оформи служебният аванс по РКО***2/12.06.2002год. и РКО № 620/13.06.2002год.,  като приключен, представил разходно - оправдателни документи. Там съставил Авансов отчет *5/18.06.2002год. /ориГ.л на л.21, папка 3, том веществени доказателства/, в който описал и приложил к* него като оправдателни два документа - издадената му от нотариус К.П. сметка по Закона за нотариусите - за действително извършени разходи от 3003 лева платена такса на този нотариус за издаване на констативният акт на „Труд”АД /отразена на гърба на авансовия отчет в първия ред/, и втория екземпляр от неистинската вносна бележка № К-2727/12.06.2002год., за сумата от 2688 лева, която била отразена като разходно – оправдателен документ за сумата от 2698 лева на същото място  - такса за вписване на акта, на втори ред. По този начин подс.Ю.С. представяйки к* авансовия отчет  разходооправдателен документ за 2698 лева - неистинската вносна бележка № К-2727/12.06.2002год., /а реално бил внесъл за вписване само 276, 29 лева - представляваща сбор от внесената сума за вписване по сметка на РРС и комисионната на банката по истинската вносна бележка № К-2727/12.06.2002год./, присвоил разликата между двете суми – твърдяната за внесена според неистинската бележка и реално внесената, отразена в истинската такава – а именно присвоил сумата от 2 421, 71 лева, като я отчел с неистински документ – задържал тази сума пари, като не я използвал за нуждите на дружеството, не я възстановил, включително и до постановяване на присъдата по това дело. В момент, следващ изготвянето на Авансов отчет 15/18.06.2002год., подс.С., възползвайки се от достъпа, който му бил предоставян до счетоводната документация на „Труд” АД- Русе, премахнал приложената к* авансовия отчет неистинснка вносна бележка. По време на разследването екземпляра от неистинската вносна бележка № К-2727/12.06.2002год, който бил представен к* документите за вписване пред Служба по вписванията при РРС, бил предаден, след което приложен по делото /писмо на л.96, папка 5, том 19 от досъд. п/во/.

3. Деятелност, свързана с Авансов отчет *0/26.07.2002год.:

На 18.06.2002год. от касата на ***** *** била изплатена на подс.Ю.С. сумата от 780 лева - представляваща служебен аванс, за което бил съставен разходно касов ордер № 645/18.06.2002год. /ориГ.л на л.34, папка 4 – „Веществени доказателства” – в найлонов джоб./. Подс.С. планирал, чрез дължимите от него действия по отчитане на този служебен аванс в счетоводството на дружеството, да включи като счетоводна информация в съответния авансов отчет, че е извършил в полза на дружеството разход, какъвто реално не е извършен и по този начин, за пореден случай за присвои пари от него. В случая преценил за уместно вписания от него разход в авансовия отчет /документално твърдяната като изразходвана сума/ да надвишава получената сума от 780 лева. В изпълнение на намисленото, след повече от един месец от получаване на служебният аванс – на 26.07.2002год. подс.С. съставил Авансов отчет *0/26.07.2002год., в който описал като оправдателни за извършени разходи, данните за два документа на съответното място на гърба на отчета – първите данни били за документ с № 041422 от 18.06.2002год., като в графата „на кого и за какво е платена“, посочил „СИС при Районен съд ***“, а за сума  - 1289 лева. Вторите данни били за документ с № 41412 /без да е вписана датата на издаването му в отчета/, като в графата „на кого и за какво е платена“, посочил „СИ Банк ЦУ ***“, а за сума  - 10 лева. Сбора от тези две суми твърдяни като извършен разход бил 1299 лева и съответно посочен в предната част на отчета, а като всичко получено била посочена сумата от 780 лева /изплатената на подсъдимия с РКО № 645/18.06.2002год./. Съгласно така отразеното в отчета, подс.С. бил изразходил с 519 лева в повече от полученото и тази сума била записана в съответното място „за получаване“ в отчета. /ориГ.ли на авансов отчет *0/26.07.2002год., както и опрадвателният документ с № 41412 за 10 лева – мемориален ордер, са приложени на л.27 и 28, папка 3 –„Веществени доказателства” – в найлонов джоб/. В действителност, подс.Ю.С. не бил извършвал в полза на ***** *** разход на стойност 1289 лева – посочен като първи по ред на гърба на авансовия отчет – съответно на което такава сума не била постъпвала по сметката на СИС при РРС /Съдебно изпълнителна служба при Районен съд ***/, и не била и внасяна такава чрез СИ Банк - /удостоверено и в справки на л.303 и 321 от съд. п/во по настоящото дело/. К* авансовия отчет бил фактически приложен втория по ред от посочените оправдателни документи – за  каса с № 41412 за 10 лева – мемориален ордер № 41412 за 10 лева – СИ Банк ЦУ ***, клон Русе - комисионна на банка /не се установява от съвкупността по делото, прилаган ли е въобще к* авансовия отчет документ, с данните вписани като първи по ред разход – за 1289 лева/. Изготвеният по този начин от подс.Ю.С. авансов отчет бил одобрен на датата на съставянето му и въз основа на следващото от него, че били изразходвани в повече 519 лева от получените 780 лева, с разходно касов ордер № 645/18.06.2002год., на подс.С. била изплатена сумата 519 лева /за което бил съставен РКО № 782/26.07.2002год. – ориГ.ла приложен на л.75, папка 4 – „Веществени доказателства” – в найлонов джоб./. По този начин, получавайки на 26.07.2002год. сумата от 519 лева, заявена чрез авансовия отчет от С. като преразход /какъвто реално нямало, тъй като въобще не бил реално извършен разхода от 1289 лева, довел до само документалното формиране на такъв преразход/, на практика подс.Ю.С. обсебил сумата от 509 лева, собственост на ***** *** /като се изключат от 519 лева, реално внесените 10 лева по мемориален ордер № 41412/18.06.2002год/.

Въпросите по чл.301, ал.1 от НПК за сумата от 780 лева, получена  от подс.С. с РКО 645/18.06.02г. са решени с окончателен съдебен акт – влязла в тази й част присъда *66/26.11.2007г. по НОХД№ 559/06г. на Окръжен съд *** /предходното разглеждане на делото от първа инстанция/, съгласно Решение № 339/22.12.2010г. по ВНОХД*79/10г. на ВТАС – обсъдено на л.27 от решението, като в тази й част – по пункт 19, като непротестирана, присъдата на РОС е влязла в сила, като подс.С. е признат за невинен и оправдан в това, да е обсебил сумата от 780 лева, с единственото съображение  /мотиви на присъдата в частта им на л.808 от НОХД№ 559/06г. на Окръжен съд ***/, че обвинението не е било поддържано  от прокурора.

 

4. Деятелност, свързана с „Рубин“АД – гр.Плевен:

Търговско дружество „Рубин“АД – Плевен дължало на „Труд“ АД *** сумата от 31 018 лева за доставени и неизплатени огнеупорни изделия. От ***** *** решили да претендират вземането си по съдебен ред. За целта, свидетелката А. възложила на подс.Ю.С. да подготви необходимите документи, за завеждане на делото в Окръжен съд – Плевен. Подс.С. написал исковата молба и св.А. я подписала, след което на подсъдимия с разходно-касов ордер № 977/25.09.2002год. от касата на „ТРуд“ АД *** били изплатени 1270 лева. / ориГ.ла приложен на л.122, папка 3 – „Веществени доказателства” – в найлонов джоб./. Тази сума подсъдимия следвало да използва за заплащане на дължимата държавна такса по сметката на Окръжен съд – Плевен за образуване на търговското дело, представляваща 4% върху цената на иска. Подсъдимия решил отново осъществявайки възложената му от „Труд”АД *** дейност, да присвои от изплащаните му за същата пари, собственост на дружеството. В случая, за да задържи за себе си значителна част от тази получена сума, решил да внесе малка сума като държавна такса /цялата му била известна от документацията, предоставена му от св.А. – следваща от размера на сумата, която „Труд”АД - Русе щяло да претендира от „Рубин” АД – Плевен/, след което с исковата молба да представи неистинска банкова вносна бележка – вече с отразена необходимата сума за образуване на делото, по който начин разликата да остане за него. С тази неистинска вносна бележка щяло да се придаде вид, че реално е внесена цялата дължима държавна такса /без това да е така/, необходима за образуване, съответно и насрочване на делото в Окръжен съд – Плевен, при което да създаде у съответния съдия представата и убеждение, че тя действително е внесена, въз основа на което ще извърши насрочването на делото. Подс.С. бил наясно, че държавната такса се дължи при внасяне на исковата молба в съда, и к* нея следва да се приложи документ, удостоверяващ внасянето й. Също така, че след постъпване на исковата молба в съда, съответен съдия на когото бъде разпределено делото, следва да провери нейната редовност, основен елемент от която е налице ли е документ за внесена държавна такса, и само ако се увери, че такава е внесена в дължимият размер, ще насрочи делото за разглеждане в съдебно заседание за конкретна дата. В обслужване на намисленото от подс.С., неустановено от доказателственият материал по делото лице, на 26.09.2002год.  внесло в СИБанк – клон Русе от името на „Труд”АД *** по сметката на ОС – Плевен за държавна такса по искова молба сумата от 13, 00 лева и банкова комисионна върху същата сума в размер на 1, 50 лева. За тези суми от СИБанк – клон Русе, издали платежно нареждане /вносна бележка/ за плащане  к* бюджета № J10213/0 /копие от бележката, приложено на л.12, папка 5, том 19 от досъд. п/во/. По неустановен конкретен начин и от неустановено от доказателствата по делото лице, чрез използване на ориГ.лната вносна бележка била съставена друга такава в два екземпляра – също озаглавена „платежно нареждане /вносна бележка/ заплащане к* бюджета, със същия номер и дата - № № J10213/0 от 26.09.2002год., на която бил придаден вид, че е издадена също от СИ Банк – клон Русе и в която като внесена сума по сметка на Окръжен съд – Плевен за държавна такса по искова молба била посочена 1300 лева. На 23.10.2002год. подсъдимият Ю.С. внесъл в Окръжен съд – Плевен исковата молба, с писмени доказателства к* нея, като приложил к* нея и неистинското платежно нареждане. /копие от исковата молба и ориГ.ла на платежното нареждане, приложени на л.18, 23 и 24, папка 5, том 19 от досъд. п/во, а нареждането – като копие в два екземпляра, установено и в синя папка с надпис „Рубин”АД – Плевен, между документи в последният найлонов джоб, част от веществените доказателства по делото – в кашон 1/. Внасянето на исковата молба, вкл. и наличие на документ за плащане на държавна такса, било отразено от административен секретар на съда, след което делото било образувано (като гр.т.д. *73/2002г. по описа на ОС- Плевен). На същата дата, св.А. сключила с подс.С. в качеството му на ***** от Русенска ************, Договор за правна помощ и съдействие № 0007259/23.10.2002г., като го упълномощила да представлява „Труд”АД *** по т.дело *73/02г., пред ОС – Плевен, за което му заплатила ***** възнаграждение в размер на 960 лева. Делото било разпределено на съдия от Окръжен съд – Плевен, за да провери, дали исковата молба отговаря на изискванията да й се даде ход или не /чл.99 и чл.100 от действащият тогава ГПК/, между които било и изискването да е налице доказателство за внесена държавна такса, и съответно ако отговаря на изискванията да разпореди разглеждане на делото. На 28.10.2002год. съдията направил тази проверка, и виждайки приложеното к* нея банково бордеро за 1300 лева, приел, че дължимата държавна такса е действително внесена /не се ус*нил, че тази бележка може да е неистинска/, и дал ход на молбата, като насрочил разглеждането на делото в съдебно заседание на 02.12.2002год.

На 19.11.2002год. подсъдимият Ю.С.,***, за да оформи служебният аванс по РКО № 977/25.09.2002год, като прикрючен. За целта, подсъдимия съставил Авансов отчет № 9/ 19.11.2002год. в които описал като разходно – оправдателни, два документа – на първия ред на гърба на авансовия отчет – разход от 13, 90 лева по конкретна вносна бележка от 27.09.02г., в полза на Районен съд *** и като втори оправдателен документ – на втория ред, описал данните от неистинското платежно нареждане. Конкретно в графата „на кого и за какво е платено”, посочил „Окръжен съд – Плевен № J10213/0 от 26.09.2002год.”, а за сума – 1300 лева. Сбора от тези две суми ,твърдяни като извършен разход бил 1313, 90 лева, и съответно посочен в предната част на отчета, а като всичко получено била посочена сумата 1270 лева /изплатената на подсъдимия с РКО № 977/25.09.2002год/. К* авансовия отчет били фактически приложени двата оправдателни документи - за разход от 13, 90 лева, част от по-голяма сума по конкретна вносна бележка от 27.09.02г., в полза на Районен съд *** /приложена на л.25, папка 3 – „Веществени доказателства” – в найлонов джоб./, а за втория по ред посочен оправдателен документ – екземпляр от неистинското платежно нареждане за 1300 лева. Съгласно отразеното в авансовия отчет № 9, подс.С. бил изразходил изцяло получената сума от 1270 лева /ориГ.л на авансовия отчет, както и документ за първия посочен в отчета разход, приложени на л.24 и 25, папка 3 – „Веществени доказателства” – в найлонов джоб./. В действителност, единственият разход, който подс.С. бил извършил от парите получени по РКО № 977/25.09.2002год. за да ги ползва за завеждане на дело в Окръжен съд - Плевен, бил за 14, 50 лева /реално внесени по истинското платежно нареждане в полза на ОС – Плевен/. Изготвеният по този начин от подс.Ю.С. авансов отчет бил одобрен на датата на съставянето му и въз основа на следващото от него, че били изразходвани в повече 43, 90 лева, с РКО *212/19.11.2002год. на подс.С. била изплатена тази сума. /ориГ.л на ордера на л.45, папка 4 – „Веществени доказателства” – в найлонов джоб./. Като резултат, на 19.11.2002год., приключвайки по този начин служебния аванс, получен с РКО № 977/25.09.2002год., разликата между полученото /1270 лева/ и реално изразходеното /14, 50 лева/, а именно сумата 1255, 50 лева, останала в подсъдимия. Чрез описаната схема – включване в авансовия отчет на разход, който реално не бил извършван, на практика, на 19.11.2002год. подс.С. обсебил сумата от 1255, 50 лева, собственост на ***** ***. /задържал ги за себе си, съответно не ги върнал в касата на ***** *** включително и до постановяване на присъдата по това дело/. В момент, следващ изготвянето на Авансов отчет № 9/19.11.2002год. подс.С., възползвайки се от достъпа, който му бил предоставян до счетоводната документация на „Труд”АД ***, премахнал приложеното к* авансовия отчет неистинско банково бордеро.

Съобразно тройната съдебно-счетоводна експертиза /назначена при първото разглеждане на делото в съдебна фаза/, в относимата к* горната фактология част, и приетото за установено и от останалите доказателствени източници по делото, ценени от съда, общата сума на предмета на описаните деяния, обуславящи продължаваното престъпление обсебване, е 4421, 21 лева, собственост на „Труд” АД ***, а размера на настъпилата имотна вреда за държавният бюджет – от три деяния измама /описани в т.2, т.4 и т.7 от фактическата обстановка/ е 4796, 21 лева. Трите деяния измама, обуслявят заедно с още едно /спрямо Р.Я. – т.8 от факт. обстановка/ продължавано престъпление измама на четири пъти, осъществено от подс.С., с оглед последното деяние – и в съучастие с подс.М..

След започване на предварителна проверка и в образуваното наказателно производство по деятелността на подс.С.,*** били предадени наличните счетоводни документи, отнасящи се да неговата дейност, както и множество писмени доказателства били установени при извършени претърсвания.

 

5. Деятелност, свързана с промяната на ЕГН-то на св.З.В.:

Сестрата на свидетелката З.Ф.В. /тогава с фамИ. С./ – св.К.П. била омъжена в Гърция, където живеела. Св.В. посетила сестра си през 2001год. и искала да се установи за постоянно. На 08.03.2001год. обаче св.В. била екстрадирана от Гърция като нелегално пребИ.ваща. В задграничния й паспорт бил поставен печат, забраняващ вЛ.нето в Гърция. В България свидетелката била безработна. Баща й също живеел в Гърция, а майка й била починала. Нямала средства за препитание, поради което искала на всяка цена да се върне в Гърция.  Решила по съдебен ред да си смени името и ЕГН- то, след което да си извади нови документи за самоличност и да се опита с тях отново да влезе в Гърция. Бившият съпруг на сестра й – лицето П. П. я завел при свидетеля М.В., ***** от ************ ***. Първоначлно той й казал, че нямало да има проблеми да се смени фамИ.та и ЕГН-то, но при следваща им среща й обяснил, че ще заведе съдебно дело за промяна само на фамИ.та й, тъй като промяната на ЕГН ставало много трудно и само в изключителни случаи. На 18.09.2001год. св.В. подал от нейно име искова молба в Районен съд ***, за промяна на фамИ.та на свидетелката от „С.“ на „В.“. Образуваното гр.дело № 2705/01г. по описа на съда, било разгледано от VII гр.с., който с Решение № 365 от 19.11.2001год. с което била допусната промяната /л.15 от делото – цялото гр.дело № 2705/01г. на РРС, приложено к* том 5 – папка 3 от досъд. п/во/. За услугата св.В. поискал на св.В. 50 лева. В сградата на съда, свидетелите В. и В. случайно срещнали подс.Ю.С.. Без да говорят, адв.В. го показал на свидетелката и казал, че само този ***** може да й помогне да си смени ЕГН. Свидетелката В. изчакала пред Съдебната палата подс.Ю.С. и го попитала, дали може да й смени по съдебен ред единния граждански номер. Подсъдимият й дал визитка, като предложил да се видят в кантората му, като й обяснил, че се намира срещу ***********, на първия етаж в ***********. След известно време, св.В. отишла в кантората и разказала на подс.Ю.С. за воденото чрез адв.В. дело за промяна на фамИ.та й. Обяснила му, че иска да си смени и ЕГН-то, за да не я спрат на гръцката граница. Подсъдимият поискал да му донесе решението на съда, като й казал да го вземе на ръка от адв.В., за да не го изпратят служебно в Община - Русе. Обяснил, че в момента не можел да й даде отговор, дали ще й смени ЕГН по съдебен ред, но обещал да провери. На 04.01.2002год. св.В. подал писмена молба по делото /л.16 от същото/ и получил заверен препис от решението и го предал на св.В.. Скоро след това, тя отшли в кантората на подс.Ю.С. и му дала получения от адв.В. препис от Решение № 365/19.11.2001год. по гр.дело № 2705/01г. по описа на Районен съд ***, с което се допускала промяна на фамилното й име – като „В.“. Подс.С. й казал, че ще може да смени ЕГН по съдебен ред за около месец, че било много трудно и щяло да и струва скъпо – 500 германски марки. В действителност подсъдимия нямал намерение да завежда дело в съда, тъй като знаел, че няма основание за това. Бил намислил да я заблуди, че е водил такова дело, като й представи неистинско съдебно решение, допускащо исканата от нея промяна.

След тази им среща, по неустановен начин, в изпълнение на намисленото за промяната на ЕГН на св.В., подс.Ю.С. се сдобил с неистински официален документ – Решение № 363/18.01.2002год. по гр.д.№ 975/02г. по описа на Районен съд- Русе (заверено копие от него от Община ***, където впоследствие било внесено от св.В. – л.20, папка 2, том 5 от досъд. п/во – приложено к* папка 5 от същият том – представляващо материали по НАХД*986/03г. по описа на Районен съд ***). На това решение бил придаден вид, че е изготвено от съдията при същия съд Г. М.. В обстоятелствената част на този документ се обсъждали показанията на някакъв свидетел * Р. А., който уж присъствал на раждането на св.З.В. и според когото, тя се била родила не на 03.04.77г., а на 02.04.77г. В диспозитивната част се допускала промяна в датата на раждане, респективно на ЕГН - то, като било посочено, че по реда на чл.77 от Закона за гражданската регистрация подлежи на корекция записания ЕГН на молителката, като се посоочи в него променената дата на раждане. В конкретен ден, в началото на месец февруари 2002год. свидетелката З.В. отишла за пореден път в кантората на подсъдимия Ю.С.. Тогава той й дал неистинското Решение, с което се допускала промяна в датата на раждането й, а свидетелката му дала 500 герм. марки.

Междувременно подсъдимият я бил разпитал за битието й и сметнал, че е подходяща да ползва данните й, както и чрез измама да я склони да подпише документи, които да ползва по намислено гражданско дело, по което да се претендира собственота върху имотите на лицето В. Г. /в тази част обстановката изложена в т.7 по-долу/. Конкретно за част от тази си деятелност, подс.Ю.С. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.315, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.309, ал.1  от НК /влязла в тази част присъда *66/26.11.2007год. по НОХД№ 559/2006год. по описа на Окръжен съд ***/.

Когато и дал неистинското решение за промяна на ЕГН, подс.С. предложил на св.В. да й помогне по – бързо да си извади нов акт на раждане. Уредил й среща със свой познат – свид.С. С., който работел в отдел ******* на Община ***. Двамата се срещнали пред Операта, където св.В. дала на св.С. полученото от подсъдимия Решение № 363/18.01.2002год. по гр.д.№ 975/02г. по описа на Районен съд- Русе. Попълнила бланка за заявление, която донесъл св.С., след което той подал документите в Община ***. Въз основа на заявлението и приложеното решение, на 22.02.2002год. в акта за раждане на св.В. било извършено отбелязване от лицето М. – служител в Общината, работела по това време като *************** /копие на акта за раждане, приложено на л.21, папка 2, том 5 – приложено к* НАХД*986/03г. на РРС – представляващо папка 5 от същото/. В направената върху акта бележка се сочело, че с Решение № 363/18.01.2002год. на РРС се допуска промяна във фамилното име на свидетелката от „С.” на „В.”, както и, че със същото решение се допуска промяна в датата на раждане на 02.04.77г. По искане на същата служителка Териториално звено ГРАО дало нов ЕГН - ********** на свидетелката З.В., като старият бил заличен. Впоследствие, след получаването на това уведомление служителката издала ново удостоверение за раждане, в което отразила направените промени. Св.С. взел новото удостоверение и след няколко дни го дал на св.З.В.. С това удостоверение за раждане свидетелката си извадила нови документи за самоличност /с вече посочена нова фамИ. и ЕГН/ и на 09.04.2002год. успешно преминала границата с Гърция, където трайно пребИ.ва и до сега. Свидетелката З.В. продължава и к* момента да е с промененото въз основа на неистинското решение ЕГН: **********, вече с име З.Ф. П..

6. Деятелност, свързана с гр.дело № 3018/2002 г. по описа на Районен съд *** /съдия Л. М./ -

На 20.09.2002год. бившият ******* на „Труд”АД, Б. Т. подал срещу дружеството искова молба в Районен съд ***. С нея претендирал обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и връщане на гаранция, която бил внесъл като *** на Съвета на ***ите. По молбата било образувано гр.дело № 3018/02г., а първото заседание било насрочено за 28.10.2002год. На 25.10.2002год., св.А. упълномощила подс.Ю.С. да представлява „Труд”АД като *****. Той посъветвал свидетелката да предяви насрещен иск за нанесени имуществени вреди на дружеството чрез продаване на продукция под нейната себестойност. Този иск, в размер на 1100 лева, бил приет в съдебното заседание, проведено на 18.11.2002год. Тогава подсъдимият представил вносна бележка № В-19666/18.11.2002год. за платена държавна такса в размер на 45 лева. До следващото съдебно заседание, насрочено на 09.12.2002год. подс.С. като представител на „Труд”АД подал молба, с която дружеството претендирало да се допусне увеличение размера на насрещният иск от 1 100 лева, на 10 000 лева. Върху увеличението /8900 лева/, следвало да се внесе допълнителна държавна такса в размер на 356 лева. На 06.12.2002год. подс.С. *** 10 лева по сметката на съда, за което била издадена вносна бележка № К-16088/06.12.2002год. Във вносната бележка било посочено, че сумата се внася за държавна такса по увеличение на насрещен иск по гр. дело № 3018/02г. В следващото съдебно заседание по делото – на 09.12.2002год., съдът уважил молбата, като допуснал изменение на предявения иск от „Труд” АД *** срещу Б. Т., чрез увеличението му от сумата 1 100 лева на 10 000 лева /отразено в съдебният протокол – л.82, папка 4, том 19 от досъд. п/во/. Съдът се произнесъл по съществото на делото с Решение № 379/09.01.2003год.. Срещу него била подадена въззивна жалба от „Турд”АД *** и по образуваното в.гр. дело № 758/03г. на Окръжен съд било постановено Решение № 518/11.02.2004год. Във връзка със започнало разследване, в деловодство ”Граждански дела” на Окръжен съд ***, била извършена проверка по делото, за която бил съставен протокол /приложен на л.28, папка 4, том 19 от досъд. п/во/. При нея било установено, че от материалите по гр.дело № 3018/2002год по описа на Районен съд *** липсва лист № 39, като около перфорацията на листите, прекрепен к* машинката за закрепването им по същото дело, между лист № 38 и № 40 се наблюдава малък хартиен остатък. Също така, че по същото дело липсва банково бордеро за платена държавна такса върху допуснатото увеличение от 1100 лева, на 10000 лева, на насрещния иск, предявен от ответника „Труд”АД *** срещу ищеца Б. Т.. При извършено претърсване и изземване през месец февруари 2004год. в *********** /където живеели подсъдимия Ю.С. и баща му С.С./  в бяла картонена папка без надпис, с намираща се в нея папка с надпис „Б. Т. Б.” – кашон 6 от веществените доказателства, с копия на множество документи от тези приложени по гр.дело № 3018/2002год по описа на Районен съд ***, както и екземплляр от вносна бележка № К-16088/06.12.2002год. за 10 лева в полза на РРС /л.71/.

 

7. Деятелност, свързана с гр.дело №1169/2002г. по описа на Окръжен съд ***.

                   Както е посочено във фактическата обстановка по т.5 по-горе, във връзка със събитията, свързани с промяна на фамилното име на свидетелката З.Ф.В. с предходно такова С., по гр.дело № 2705/2001г. на Районен съд - Русе, и промяната на ЕГН - то й, няколкократно посетила кантората на подсъдимия, намираща се на *******. При второто по ред посещение, както бил поискал във връзка с промяната на ЕГН-то, св.В. дала на подсъдимия препис от Решение № 365/19.11.2001год. по гр.дело № 2705/01г. по описа на Районен съд ***, относно фамилното й име. При тази им среща, подсъдимият започнал да я разпитва, при кого отИ. в Гърция, колко време ще стои там, дали имала роднини в Русе. Св.В. му обяснила, че майка й е починала, че сестра й и баща й са в Гърция, а в Русе е само брат й. Казала му също, че ако не я спрат на границата, няма намерение да се връща в България. По това време подсъдимият Ю.С. бил намислил по измамлив начин да придобие имоти, собственост на лицето В. Х. Г. –конкретни апартаменти, намиращи се в новопостроена сграда на ***********. Имал намерение да постигне това като подведе собственика на апартаментите – Г., да попълни лист, носещ неговият подпис, със съдържание, извън волята на Г. – а именно със съдържание на предварителен договор за покупко – продажбата им, по който начин подписа на Г. да се явява положен за „продавач“ в този договор. Като  „купувач“ следвало да фигурира друго лице, след което, при изготвянето по този начин предварителен договор, като набави и останалите нужни документи, подсъдимият С. имал намерение да иницийра съдебно производство по чл.19, ал.3 от ЗЗД, в което да се иска съда, да обяви този договор за окончателен. Според плановете му, като купувач по предварителният догтовор, трябвало да фигурира лице, което трудно може да бъде открито, което да позволи на С. при успешност на съдебната претенция, да се разпореди с тях, например с пълномощно.

         В конкретен ден, в началото на месец февруари 2002год. свидетелката З.В. отишла за пореден път в кантората на  подсъдимия Ю. С.. Тогава той й дал неистинският официален документ – Решение № 363/18.01.2002год. по гр.дело № 975/2002г. по описа на Районен съд ***, на което бил придаден вид, че е изготвено от съдията при същия съд Г. М. и с диспозитивната част на което се допускала промяна в ЕГН - то на свидетелката (заверено от Община *** копие от Решението – л.20, папка 2, том 5 от досъд. п-Во – тома приложен в НАХД*986/03г. на Районен съд ***). Междувременно, подсъдимият от наученото за битието на свидетелката В. при разговора с нея, бел преценил, че е подходяща за да бъде „купувач” в намисления предварителен договор, по престъпните му намерения за придобИ.не на имотите на лицето Г.. По тази причина, докато св.З.В. била в кантората, подс.С. й казал, че трябвало да подпише някой документи във връзка делото, по което било постановено решението за промяна на ЕГН-то й. Свидетелката първоначално се учудила защо е необходимо, след като вече решението бил факт. Подсъдимият С. успял да я убеди за нуждата от това, твърдейки че се налагало, тъй като не е участвала лично по делото, по което това Решение било постановено, и веднага й поднесъл за подпис множество документи. Между тях сложил и декларация за гражданство, семейно и имотно състояние, както и предварително споразумение за покупко-продажба на недвижими имоти с дата 13.03.2002год. (въз основа на доказателствата по делото не се установява, в този момент, бил ли последния документ с цялото си съдържание, с каквото е вече във вида му, който бил приложен в ориГ.л по образуваното впоследстиве гр.дело *169/02г. по описа на Районен съд *** – ориГ.ла изваден от следовател от л.30 от това дело и на негово място оставено копие, а ориГ.ла приложен на л.31 – найл.джоб, папка 1, том ”Вещестевни доказателства” от досъд. п/во). Разлиствайки сложените един върху друг документи, подс.С. обяснил на св.В., че трябвало на един от тях да напише саморъчно трите си имена и да се подпише срещу „2.....”, като и обяснил, че той после щял да се подпише срещу „1.......”, намиращо се по-горе. Свидетелката В. повярвала, че се налагало да се оформят по искания от подс.С. съответни документи, и за твърдяната от него цел, при което написала името си и се подписала на посоченото от него място (което всъщност се явявало втора страница – задната страна на двустранно оформения и приложен в целият си вид като документ по гр.дело *169/02г., предварително споразумение за покупко-продажба на недвижими имоти с дата 13.03.2002год.). При тези действия свидетелката В. не се вгледала в, и не прочела наличните текстове в подписваните документи и конкретно въобще нямала представа, че  вписвайки в един от тях имената си и подписвайки се срещу „2......”, тези реквизити стават в него момент или ще станат /посредством поставяне чрез копиране на текста на споразумението/ елементи от документа, във вида му, приложен впоследствие к* исковата молба по гр.дело *169/02г. по описа на Районен съд ***.  Подписаната от св.З.В., декларация за гражданство, семейно и имотно състояние, била приложена к* исковата молба по образуваното впоследствие гр.дело *169/02г. по описа на Районен съд ***. След като получила от подсъдимия С. неистинското Решение, по начина, описан по горе в т.5 от фактичеката обстановка, свидетелката З.В. се сдобила с нови документи за самоличност /с вече посочена нова фамИ. и ЕГН/ и на 09.04.2002год. напуснала България, като отишла в РГърция и продължила трайно да пребИ.ва там. Следващото и връщане в България било през месец ноември 2004год., когато и била разпитана в качеството на свидетел по процесното наказателно производство в досъдебната му фаза /протокол за разпит на л.31 и 32, папка 2, том 18 от досъд. п/во. За времето до 23.10.2002год. чрез действията на конкретно неустановено по делото лице, подписът на В. Г.,  извън неговата воля, бил положен върху процесното предварително споразумение срещу „продавач”. По същият начин била съставена и Разписка от 13.03.2002год., със съдържание, което не съответствало на волята на подписалия разписката В. Г. – че получил от З.В. сумата от 50 000 долара, която сума е цялата дължима цена по предварително поразумение за покупко - продажба от 13.03.2002год. и подсъдимият С. се сдобил и с този документ (разписката била приложена в ориГ.л по образуваното впоследствие гр.дело *169/02г. по описа на Районен съд *** – ориГ.ла изваден от следовател от л.31 от това дело и на негово място оставено копие, а ориГ.ла приложен на л.30 – найл.джоб, папка 1, том” Веществени доказателства” от досъд. п/во).

Междувременно в изпълнение на престъпните си намерения спрямо апартаментите на В. Г., за да прецени, кои да бъдат включени в съдържанието на предварителното споразумение, подсъдимия Ю.С. решил да провери дали върху тях са вписани някакви тежести, съответно дали Г. се е разпоредил с накой от тях. За молбите, които трябвало да се подадат в Службата по вписванията, решил да използва името на лицето Я.М.М.. Последния бил *** на *** в *****, а подсъдимия С. като ******* организацията разполагал с личните данни на ***овете. Споделил със своя баща – С.С. /подсъдим при предходното разглеждане на делото/, че иска да извади удостоверения от Службата по вписванията при Районен съд ***, като използва името на трето лице. С.С. решил да му съдейства по съставяне на нужните молби до службата. На неустановена дата в периода началото на месец юли 2002год. – до 15.07.2002год. С.С., попълнил с ръкописен текст две бланки на молби да съдия по вписванията при Районен съд *** с посочен в тях молител Я.М.М., с едната от които се искала справки за извършени разпоредителни сделки, с другата - за вписани ипотеки и възбрани, относно мезонет – апартамент *, намиращ се в ***** на ***********, с обща застроена площ 95, 70 кв.м. От своя страна подс.Ю.С. саморъчно дописал в долната част на всяка от тези молби текста „и вписани искови молби до 2001год. вкл.”. На 15.07.2002год. неустановено конкретно лице, подало така съставените две молби, на които бил придаден вид, че са съставени от Я.М., в Службата по вписванията при Районен съд ***. На 18 и 19.07.2002год. удостоверенията били издадени и от тях подс.С. установил, че върху мезонета на св.Г. - апартамент *,  имало учредена договорна ипотека в полза на ДСК *** за сумата 60000 лева. Решил да провери за тежести и другите известни му като собствени на Г. апартаменти на същият адрес – апартаменти с *8, *7, *6, *9 и *2, също намиращи се в сградата на ***********. В изпълнение на това негово решение, неустановено по делото лице попълнило бланки на общо пет молби до Службата по вписванията отново от името на Я.М.М., с които се искало да се извърши проверка дали има извършени разпоредителни сделки с тези апартаменти. Подс.Ю.С. отново дописал саморъчно в долната част на всяка от тези молби  текста: „или вписани искови молби”. Тези пет молби били подадени в Службата по вписванията на 19.07.2002год. и на 29.07.2002год. удостоверенията били изготвени. От съдържанието им подс.С. установил, че лицето В. Г. продължавал да е собственик само на апартаменти * и * /съответно и на апартамент * – мезонет по предходната справка от службата/. Останалите апартаменти – * , * и съгласно удостоверенията били продадени в периода от 1997год. до 1999год. /ориГ.лите на молбите до СВ при РРС приложени на л.13 до л.19 – в найлонови джобове, папка 1, том „Веществени доказателства” от досъд. п/во/. Именно последните три апартамента били посочени в съдържанието на предварителното споразумение с дата 13.03.2002год. Подсъдимият С. по неустановен по делото начин се сдобил с копия от трите нотариални акта, които легитимирали лицето В. Г. като собственик на последните три апартамента. След като се снабдил с така оформените и необходими му документи за завеждане на намисленото от него гражданско дело, подс.С. преценил, че сам не трябва да представлява св.З.В., която щяло да се сочи за ищец, за да не улисни по този начин евентуалното разкрИ.не на извършваното от него. Решил, че трябва делото да се води от друг *****, който няма представа, че между св.В. и лицето В. Г. нямало реални договорни отношения, както и въобще за характера и произхода на представените документи. Спрял се на адв.М., с когото се познавал от следването си. Решил да не се среща с него, а да изпрати друг човек, уж от името на св.З.В.. По това време св.М. работел в една кантора, с ***** Г.Я. и С. К., където тримата ползвали стационарен телефон с номер ***. В реализиране намисленото от подс.Ю.С., в началото на месец септември 2002год. на този номер се ободило неустановено по делото лице от женски пол, което се представило с имената З.В. и търсело св.М.. Това лице казало на М. по телефона, че желае да го наеме като ***** по гражданско дело с ответна страна лице с име В. Г., но не можело да се срещне лично с него, тъй като се намирало в Гърция и от нейно име щял да дойде мъж, който щял да му даде необходимите документи. Лицето обяснило на св.М., че сключило предварителен договор за покупко-продажба на апартаменти с лицето В. Г., който отказвал да прехвърли собствеността по нотариален ред. Свидетелят М. се съгласил и обяснил, къде се намира кантората му. След няколко дни подс.Ю.С. изпратил там неустатовено лице от мъжки пол, като му дал вече оформени в окончателен вид разписката за 50 000 долара и предварителното споразумение с дата 13.03.2002год., както и копия от трите нотариални акта за трите апартамента, описани в предварителното споразумение. Лицето отишло при св.М. и му се представило, че идва от името на св.З.В. и предало документите на адв.М.. Той ги прегледал и установил, че липсват удостоверения за данъчни оценки. Обяснил на непознатия мъж, че са необходими такИ., за изчисляване на държавната такса. Лицето му казало, че св.З.В. е в Гърция, но обещало следващият път да ги донесе. Св.М. му дал своя визитна картичка и попълнено *****ско пълномощно, като обяснил, къде трябвало в него да се подпише св.З.В..  Лицето взело бланката и обещало да я изпрати на св.В. по пощата. За да бъдат издадени нужните удостоверения за данъчни оценки на трите апартамента, неустановено по делото лице попълнило три бланки на молби до ТДД *** за издаване на такИ. оценки, като на молбите бил придаден вид, че са съставени от лицето В. Г.. Те били подадени на 18.09.2002год. в ТДД ***, ДП-Център, където били заведени под № 2326, 2327 и 2328. /ориГ.ли на молбите, приложени на л.107,  л.109 и л.111, папка 4, том 5 от досъд. п/во/. Удостоверенията били готови и получени на следващият ден – 19.09.2002год. По неустановен начин върху бланката на *****ско пълномощно бил положен подпис за „упълномощител” и „клиент”, сходен с този на св.З.В.. В края на месец септември 2002год., същото лице от мъжки пол занесло подписаното пълномощно и данъчните оценки на св.М.. Той изчислил държавната такса, която трябвало да се заплати за завеждане на делото (съобразно действащата тогава тарифа и цената на подготвяният иск, необходимата такса била със закръгление 1090 лева /1089, 65 лв/) и за вписване на исковата молба. Казал необходимите суми на лицето и се уговорили, при следващото му идване, да донесе тези суми, както и част от *****ския хонорар. Посредникът предал това на подс.Ю.С.. Подсъдимият С. вече имал успешна престъпна практика (действията му за вписването на контативният нотариален акт за имоти на Труд АД ***  - т.2 от факт. обстановка), а и текуща такава практика (по същото време действал по реализиране на престъпната схема, свързана с делото  срещу „Рубин”АД в Окръжен съд – Плевен - т.4 от факт. обстановка), по сдобИ.не с облага, ползвайки неистински документи за внесени такси, необходими в съдебни производства. Наред с реализирането на основната в случая цел – да се домогне до придобИ.не имотите на В. Г., подсъдимия С. решил /в случая опосредено чрез св.М./, ползвайки неистинска вносна бележка, на която е придаден вид, че е платена изцяло необходимата държавна такса за делото, което щяло да се образува в съда, да си набави облага. Чрез тази бележка целял да създаде в съответният съдия, на когото бъде разпределено делото, неправилната представа, че ищецът З.В. е заплатила нужната такса /без това да е така/, въз основа на която представа съдията да даде ход на исковата молба и насрочи делото за разглеждане. Подсъдимия С. бил наясно, че държавната такса се дължи при внасяне на исковата молба в съда, и к* нея следва да се приложи за документ, удостоверяващ внасянето й. Също така, че след постъпване на исковата молба в съда, съответен съдия на когото бъде разпределено делото, следва да провери нейната редовност, основен елемент от която е налице ли е документ за внесена държавна такса, и само ако се увери, че такава е внесена в дължимият размер, ще насрочи делото за разглеждане в съдебно заседание за конкретна дата. В обслужване на това му решение, на 07.10.2002год. в СИБанк – клон Русе, неустановено по делото лице внесло сумата от 10, 90 лева по сметката на Районен съд - Русе, за което била издадена вносна бележка № К - 11112/07.10.02г. /екземпляри от нея, изискани в последвалото разследване от банката, приложени на л.62 и л.66, папка 4, том 5 от досъд. п/во/. След това подсъдимият С. по неустановен конкретен начин, се сдобил с вносна бележка, със същият номер, на която бил придаден вид, че е издадена от СИБанк – клон Русе за сумата 1090 лева, внесена по сметката на Районен съд *** за държавна такса и 10 лева комисионна за банката или общо 1100 лева. В тази бележка били имитирани подписите на св.Й.Й., счетоводител в офиса на банката, намиращ се в съдебната палата, и на свидетелката З.В.. Освен това, отпечатъкът от кръглия печат върху същата вносна бележка не бил оставен от печата, използван в този офис на банката (по време на разследването ориГ.ла на вносна бележка № К - 11112/07.10.02г. за внесена държавна такса 1090 лева, ползвана по гр.дело 1169/02г. на РРС, изпратена на Районна прокуратура *** и приложен на л.12 – найл.джоб, папка 1, том ”Веществени доказателства” от досъд. п/во). В конкретен следващ ден, в първата половина на месец октомври 2002год., неустановеното лице от мъжки пол отново отишло в кантората на св.М., като му донесло пари за вписване на исковата молба и неистинската вносна бележка № К - 11112/07.10.02г. за 1090 лева. Без да е наясно, че последната не удостоверява раелно платена държавна такса, св.М. подготвил исковата молба, с която искал съдът да обяви предварителният дотговор /наименован споразумение/ за окончателен. Адресирал исковата молба до Районен съд ***, като на 23.10.2002год. я подал в канцеларията на съда, заедно със заверени от него копия на предварителното споразумение, разписката от 13.03.2002год., ориГ.ла на неистинската вносна бележка, както и трите удостоверения за данъчна оценка, заверени от него копия на трите нотариални акта за имотите на В. Г. и заверени от него копия на издадените удостоверния от Служба по вписванията за същите имоти. Внасянето на исковата молба, вкл. и наличие на документ за плащане на държавна такса било отразено от административен секретар на съда /с попълване на данни в съответен отпечатък в лявата горна част на исковата молба/. В действителност, адв.М. не преценил правилно подсъдността, защото според правилата на чл.80, б.”б” от ГПК, делото било родово подсъдно на Окръжен съд *** като първа инстанция. Това било констатирано от зам. *****я на Районен съд *** и на следващият ден – 24.10.2002год. разпоредил исковата молба с приложенията к* нея, да се изпрати на Окръжен съд ***. Освен това разпоредил и да бъде извършено вписване на исковата молба. Исковата молба и приложенията к* нея, били получени в Окръжен съд *** на 28.10.2002год. и по тях било образувано гр.дело *169/02г. по описа на съда. /отразено чрез вписване в съответният печат – върху писмото на л.1 от делото/, което на 30.10.2002год. било разпределено на съдия от същият съд – А. Г.. Тя следвало да провери дали исковата молба отговаря на изискванията да й се даде ход или не /чл.99 и чл.100 от действащият тогава ГПК/, между които било и изискването да е налице доказателство за внесена държавна такса, и съотетно ако отговаря на изискванията, да разпореди разглеждане на делото. Съдия Г. направила тази проверка на 30.10.2002год. и виждайки приложената к* делото вносна бележка № К - 11112/07.10.02г. за 1090 лева, приела, че таксата е внесена /не се ус*нила, че тази бележка може да е неистинска/ и дала ход на молбата, като насрочила разглеждането на делото в съдебно заседание на 22.11.2002год. Междувременно административният секратар на Окръжен съд *** – св.Т.Б., в периода от образуване на делото в Окръжен съд ***, във връзка с действия, необходими таксата по исковата молба да се счита внесена в полза на Окръжен съд ***, а не в РРС, откъдето делото било получено по компетентност, се обадила да ******* на Районен съд *** – св.Н. Е. и я помолила да извърши нужните действия за превеждане на сумата 1090 лева по сметката на окръжният съд. Св.Е.а проверила в клона на СИБанк, дали действително има внесена такава сума и установила, че на 07.10.02г. от името на лицето З.В. били внесени по сметката на Районен съд *** само 10, 90 лева. Когато със св.Б. разгледала внимателно приложената к* исковата молба неистинска вносна бележка, двете установили, че е сгрешен банковия код, вместо съкращението на съда /РРС/ в нея пишело РРТ и шрифтът се различавал от обичайния. Занесли неистинската вносна бележка на св.Г. в банковия офис, която след като я видяла, заявила, че подписът положен срещу името й, не е нейния.

Установеното било докладвано на съдия Г. и тя с резолюция разпоредила до датата на съдебното засадание ищецът да представи доказателства, че държавната такса е преведена от РРС на РОС, и същият да се яви за справка в съда, като носи втория екземпляр от вносната бележка за платена държавна такса. Св.М. получил тази призока на 05.11.2002год. След няколко дни казал за нея на лицето – посредник, което периодично идвало при него, и го питал как върви делото. Лицето отговорило, че ще я потърси и ще я донесе. Така подс.Ю.С. разбрал, че по някакъв начин в съда са узнали, че представената по делото вносна бележка, не е истинска и на 12.11.2002год. изпратил неустановено по делото лице, което внесло по сметката на Окръжен съд *** 1090 лева. Върху издадената вносна бележка № К-14042, срещу „клиент” бил имитиран подписът на св.З.В.. Двата екземпляра на това банково бордеро били предадени чрез същото лице на св.М., с обяснението, че не могъл да намери втория екземпляр от първата вносна бележка.

На 06.11.2002год. А. Г. – брат на В. Г., получил препис от заведената срещу последния искова молба. Така В. Г. разбрал, че станал жертва на измама и на 15.11.2002год. подал жалба в Районна прокуратура *** срещу свидетелката З.В., която считал за отговорна, тъй като била ищец по молбата /жалбата приложена на л.74 и 75, папка 4, том 5 от досъд. п/во/.

Във връзка с тази жалба, служители на РДВР *** влезли в контакт по телефона със св.З.В. и на 27.01.2003год. тя изпратила от Гърция саморъчна декларация. Същата била заведена в РДВР *** на 28.01.2003год. к* ЗМ№ 448/02г. С тази декларация свидетелката писмено заявила, че не познава св.М. и не го е упълномощавала да я представлява, че не познава лицето В. Г. и не е закупувала от него никакви апартаменти, не му е плащала 50000 щатски долара, както и че няма никакви претенции за собственост к* неговите апартаменти /декларацията приложена на л.140, папка 4, том 5 от досъд. п/во/. Междувременно, на 13.11.2002год. *****ят на Районен съд *** изпратил до Районна прокуратура писмен сигнал за установеното от свидетелките Б. и Е.а по неистинската вносна бележка, като приложил ориГ.ла й, както и екземпляр от истинската вносна бележка – за 10, 90 лева /л.60 до 63, папка 4, том 5 от досъд. п/во/.

На 14.03.2003год. на поредното заседание по гр.дело *169/02г. на Окръжен съд *** било прието заключение на техническа експертиза на документ, според която върху представената по делото разписка от 13.03.2002год. за 50 000 долара има допечатан текст. На същото заседание св.М. оттеглил иска и съдът с определение прекратил производството. Срещу последното по пощата постъпила частна жалба, с придаден вид, че изхождала от св.В. и с нея се искало отмяна на определението и продължаване на производството. В Апелативен съд – Велико Търново по жалбата било образувано в.ч.гр.д.*73/03г., по което с определение от 21.04.2003год. делото било върнато на Окръжен съд *** за продължаване на производството. С определение от 19.09.2003год. производството по 1169/02г. на Окръжен съд *** било спряно до приключване на настоящото наказателно производство.

 

8. Деятелност, свързана с имоти в *****, на **************  и свидетеля Р.Я.:

Както е посочено в началната част на установената фактическа обстановка, в качеството си на *******, докато се провеждал изискуемият едногодишен стаж, считано от месец май 2000год., а и в следващият период от време, докато упражнявал *******, без да има съответна правоспособност за това, подс.Ю.С. имал достъп до деловодствата и архивите на Русенските съдилища. Така се запознал с реда за съхраняване на делата и документите в тези съдебни служби, както и правилата за достъп до тях. Също така, развИ.йки политическата си кариера в СДС и като приятел на св.Е.К., също деятел на партията, с когото имали и обща дейност в сдружението *********** *** и както бе посочено горе – всеки от тях с влязла в сила присъда за извършени документни престъпления по него време - по едно от тях в съучастие, а по друго – К., като лице, целено да получи облага/, подс.Ю.С., включително и в качеството си на *****, имал и добрата възможност за достъп до архИ. на отдел „Държавна собственост“ в Областна администрация ***, в който се съхранявали преписките по ЗОЕГПНС – за отчуждените с този закон имоти, подлежащи на реституция – офиса на *** се намирал на същият етаж, в непосредствена близост до този архив.

Незаконно придобИ.ните облаги от други извършвани измами и обсебвания, предмет на делото, не удовлетворявали подс.Ю.С. достатъчно. За това решил да се насочи к* нещо по-значимо - противозаконно придобИ.не на недвижими имоти и съответно ползване на облаги от тях.

Вниманието му било привлечено предимно от недвижими имоти, намиращи се в центъра на градовете, които имали висока пазарна стойност и които били одържавени в годините, следващи 1948год. по реда на ЗОЕГПНС /обн.ДВ,бр.87/48г./ но не били реституирани до момента, тъй като никой не бил предявил претенции за това по съответния ред /които имоти продължавали да бъдат държавни по силата на отчуждаването/. Намислил, възползвайки се от процедурите, въведени за реституция и уредени конкретно в един от реституционните закони – Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, да се претендира реституция върху такИ. имоти, от името на някой роднина или приятел, които чрез неистински и преправени документи да се легитимират като лица, имащи такИ. права. Бил наясно, че за реализиране правата на даден реституент, и да му бъде предаден конкретен имот, съгласно Закона за държавната собсвеност, следва да се подаде искане до съответния *******, който ако приеме, че  лицето е от категорията на чл.3, ал.1 от ЗВСВОНИ, следва да издаде заповед за отписване от актовите книги за недвижимите имоти държавна собственост и предаване съответния имот на собственика му. За целта, трябвало избраното от подс.С. лице, което да изпълни намислената роля /привидно попадащо в категорията лица по чл.3, ал.1 от ЗВСВОНИ/, да внесе искането до областният управител и да настоява за удовлетворяването му, по начин, че в последния да се създаде неправилна представа за действителното положение, и да издаде такава заповед.

В изпълнение на това решение, подс.С. си съставил списък, който наименувал „Нацелени магазини“ в ***** и започнал целенасочено да събира информация и документи за собствеността върху тях – адресите на два от нацелените имоти бил по *** в *****. /ориГ.ла на списъка, както и други саморъчни записки, с информация за такИ., както и др. – в найл. джобове  - л.54, съответно л.43 – 53, том “Веществени доказателства“, папка 1 от досъд. п/во/, Също така подс.Ю.С. се сдобил и с два списъка, написани на машина, в който били описани одържавени имоти в ***** с техните адреси и собственици. Вниманието му било привлечено предимно от недвижими имоти, намиращи се в центъра на градовете, които имали висока пазарна стойност и които били одържавени в годините, следващи 1944год., но не били реституирани до момента, тъй като никой не бил предявил претенции за това по съответния ред /които имоти продължавали да бъдат държавни по силата на отчуждаването/. Подсъдимия бил старателен в събирането на информация за нецелените за престъпните му намерения имоти – чия собственост са били, чия собственост са в момента, номера на парцели, квартали и квадратура, според кадастралния план на *****, номера на стари нотариални актове и т.н. В тази насока го улеснило познанството между с*ишленика му - св.Е.К. (които по това време много често се намирал в сградата, поради политическата си деятелност), със свидетелката З.Г. и със свидетелката Д.К.. Г. била *********** при Областна администрация ***, а К. – тогава *** на същия отдел. Чрез тези познанства, вкл. и личният си достъп до преписките за одържавените имоти, подс.С. узнал изключително ценна информация, с оглед постигане на престъпната му цел – от документите в тях можело да разбере, кой е бил собственик на нацелените имоти, имал ли наследници, каква част от имотите са били одържавени, подробна информация за номерата им по кадастралния план и за нотариалните актове на бившите им собственици, както и обичайно съставяните по време на отнемането им документи, които се намирали в тези ипреписки. До март 2004год., редът за достъп на граждани до тези преписки, бил крайно лесен и безотчетен. За съхранението им отговаряла св.Г., при осъствието на която ключът за архИ. се ползвал хаотично от различни служители в отдела, а когато поиска – винаги и началничката му – св.К.. Преписките се давали на всяко лице, което заяви, че е заентересовано – например като наследник, както и на *****и да ги четат. Обикновенно това ставало в присъствието на св.Г.. Не се водел какъвто и да е регистър и никаква отчетност – кое лице, кога и с коя преписка се е запознавало, още по-малко – имало ли разлики в броя и съдържанието на наличните документи в съответната преписка, при връщането й, в сравнение с момента на даването й, на съответния гражданин.

Тази съществуваща безотговорност и безконтролност, в Областна администрация ***, по отношение документацията, свързана с имоти, подлежащи на реституция, както и посочените познаства на приятеля му К., позволили на подс.Ю.С. да установи, че двуетажната масивна сграда, намираща се в Русе, на *** ***********, цялата със застроена площ от 182, 25 кв.м., както и част от двуетажна масивна сграда със застроена площ от 216кв.м., построена върху 284/1164 идеални части от поземлен имот №1502 в кв.264 по кадастралния план на ***** от 1985г., са държавна собственост. Също, че първият имот преди одържавяването му бил собственост на Акционерно дружество „Гирдап”, а вторият – на Д. (Д.) Б. М.. Акционерното дружество не съществувало отдавна, а Д. М. била емигрирала със своите синове в Израел, след промяната през 1944год. Имотите не били реституирани, тъй като никой не бил предявил претенции за това.

Събрал такава информация и за други такИ. имоти в *****, вкл. и съседни на посочените горни, предмет на делото: Хан с магазин и двор по *******; Триетажна масивна сграда и дворно място, намиращи се в *****, *******; Дворно място с построена в него едноетажна масивна сграда на ******* и Дюкян в масивна двуетажна сграда по *******.

Имайки вече тази информация за посочените имоти на *** ***********, подсъдимия Ю.С., за намислената престъпна схема трябвало да намери подходящо лице, което да изиграе намислената от него роля - на реституент, който да претендира от Областния управител на *****, да издаде бленуваните заповеди по реда на чл.78, ал.1 от ЗДС, вр. с чл.1, ал.1 от ЗВСВОНИ за тези имоти. Ю.С. преценил, че най- подходящ за тази цел е подсъдимият И.Т.М.. Той бил приятел на баща му С.С., не бил женен и нямал деца. Родителите на подс.М. прекарали целият си живот в ******* където работели като *******, а в Русе идвали само на гости на двамата си сина – подсъдимият М. и брат му М.М.. Подс.Ю.С. споделил с баща си тези намерения и последният се съгласил да му съдейства. Между множеството си записки, подсъдимият Ю.С. имал и такИ., в който схематично си нахвърлял някой данни за имотите на *** *** – установените собственици, съседи, както и телефона на ЕТ“П.Д. - Примавера“, който след месец юли 2002год., след конкурсна процедура станал наемател на търговско помещение – магазин в сградата, намираща се на ***********. За да изпълни плана, подс.С. събрал нужната информация за родителите на подс.И.М. и на свидетеля Е.К.. Те му я предоставили, като подс.С. си записал саморъчно имената на родителите на подс.М., годините, в които те са били родени и са починали, къде са живеели, с какво са се занимавали. Същата информация си записал и за бащата  и *** на подс.Е.К., като за баща му В. К. записал, че е роден ***. (впоследствие записките установени при претърсвания - ориГ.лите приложени на л.45 до 47, в найл. джобове, папка 1, том ”Вещестевени доказателства”).

Подсъдимият С. разговарял с подсъдимия И.М., като му обяснил за намислената престъпна схема и за важната роля, която му предлагал да изиграе /да се представи като собственик на чужди имоти/, съответно, че целта е и двамата да си набавят възможната имотна облага при успешност на начинанието. Подсъдимия М. разбрал, че трябвало да внесе искане със съответни документи в Областна администрация ***, чрез които, а при необходимост – и лично, да твърди пред Областния управител, че е реституент – собственик на тези отчуждени в полза на държавата имоти, комуто се дължи тяхното връщане. Разбрал, че с искане трябвало да претендира от Областният управител да издаде заповеди за деактуването им, и да му ги предаде. На подсъдимият М. му харесало предложението, тъй като имал нужда от пари и се съгласил, като естествено бил наясно, че въобще не съществувало законно основание да бъде, и съответно не бил собственик, нито негови роднини, на който и да е имот в самия център на *****, вкл. и на имотите, на които подс.С. му предложил да стане „собственик“ – на главната *** ***********.

Същевременно, подс.Ю.С. за другите посочени имоти, за които бил събрал информация, преценил, че като лица, които следва привидно да станат техни собственици са подходящи дядо му и баба му по ******* – К. Г. М. и Д. К. М.а, също на дядодо на Е.К. /Й.К./, както и за един от тях – отново подс.И.М..

След като инициирал по този начин самото изпълнение на намисленото престъпление – да го извърши подс.И.М., подс.Ю.С., решил и по всякакъв възможен и нужен начин, да улесни извършването му. Това се налагало, тъй като без усърдността и присъщите му способности, особено що се отнася до престъпното въздействие върху, или съдаване на документи, и необходимите такИ. с особена сложност в случая, подс.М. въобще не би могъл да осъществи предложената му престъпна дейност, която той се съгласил да извърши, свързана с имотите на *** ***********, която М. приел да реализира.

Запознавайки се добре с нормативните актове от значение във връзка с извършваните отчуждавания и реституция относно тези имоти, както и с информацията от отчуждителни преписки за такИ. в Областна администрация ***, а и от Централен държавен архив – ***, за да постигне намисленото за подс.И.М. качество на собственик, имащ права по чл.3, ал.1 от ЗВСВОНИ, подс.Ю.С. решил да осигури необходимите неистински документи, които да легитимират подс.М. като собственик. Счел, че най-подходящо е това да бъдат нотариални актове за покупко-продажба, според които действителните някогашни собственици продавали имотите на *** ***********, на подс.И.М.. Тъй като това трябвало да се придаде вид на нотариалните актове, че сделката станала по време, когато подс.М. бил на няколко години, С. решил да се подходи к* покупка чрез дядо му на подс.М., в полза на последния.

За да придаде на замислените неистински нотариални актове доказателствена стойност, по някакъв начин трябвало да попаднат в архИ. на съда, откъдето след това да се искат като заверени преписи. За целта, на конкретно неустановена дата в периода месец май 2000год. (когато С. започнал стажа си като *******), до 13.11.2002год., когато в Областна администрация *** било внесено искането от подс.И. М. /чрез адв.Р./ до Областния управител, по неустановен конкретен начин подс.Ю.С. успял да изнесе от архИ. на съда целият том VII от 1947год. В него били подвързани нотариалните актове от последните месеци на годината. Извадил от него шест нотариални акта със следните регистрационни номера по описа на Русенския областен съд, за имоти собственост на следните лица:

1. Нотариален акт № 38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г., относно имот на И.Н. Н. и Й.П. Д..

2. Нотариален акт *14/15.12.1947г. том VII, регистър №2480, нот.дело №2515/1947г. относно имот на Ю. Д. Б. и Г. Д. Б..

3. Нотариален акт № 5/02.12.1947год., том VII, регистър №2202, нот.дело №2232/1947год., относно имот на М. Ю. С. и А. И. М..

4. Нотариален акт *12/15.12.1947год., том VII, регистър № 2478, нот. дело № 2514/1947г., относно имот на Б.Г. С. и П.Б.Г..

5. Нотариален акт *23/16.12.1947год., том VII, регистър № 2496, нот. дело № 2406/1947г., относно имот на Г. Б. Е..

6. Нотариален акт *60/19.12.1947год., том VII, регистър № 2591, нот. дело №2624/1947г., относно имот на К. И. Е. и Г. К. Е..

След като извадил тези ориГ.лни нотариални актове от тома им, подс.С. ги скрил. По конкретно неустановен начин, се снабдил с празни бланки, подобни на тези използвани при изготвянето на нотариалните актове през 1947год., както и с използвани гербови марки от същия период, върху които били заличени положените печати. След това подсъдимия С. съчинил съдържанието на шест неистински нотариални акта. На някой от тях решил да им придаде вид, че са подписани не от самите продавачи и купувачи, а от техни пълномощници *****и. Спрял се на имената на *****ите Д. С.ов П., който от 13.06.1942год. бил вписан като ***** в РАК и П. С. Ч., който бил вписан като ***** от РАК от 11.01.1946год. Също така и си измислил име на несъществувал ***** от РАК – И. Д. И.. Не било възможно да посочи като нотариус Д. М., който изповядал всички сделки в изнесения том, защото в него се съдържали множество негови истински подписи. Решил да впише като нотариус А. К., за когото знаел, че също работел на тази длъжност.

За двата имота по *** ***********, за които подс.И.М. трябвало да се представи като собственик пред Областния управител и да иска реституцията им, подсъдимия Ю.С. съответно съчинил два отделни нотариални акта.

                   Според съдържанието на единият от съчинените от подс.Ю.С. нотариален акт, който трябвало да замени изваденият и скрит ориГ.лен, като се ползват данните му /Нотариален акт № 38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г./, на 05.12.1947год. лицето Е. Д. Я., в качеството си на представител на Министъра на земеделието и държавните имоти, въз основа на проведен и спечелен търг, „продал” на земеделеца Т.М.И. ***, държавен имот, придобит от акционерно дружество „Гирдап” и представляващ масивна двуетажна сграда по *******, в *****, строена през 1897год., цялата от 180 кв.м., с един дюкян от 110 кв.м., две обслужващи помещения и дървено стълбище в партерния етаж, на втория надпартерен етаж с пет стаи, тераса и дървено стълбище и една допълнителна стая отстрани, с тавански етаж от 150 кв.м. и избени помещения с три мази и коридор с площ от 130 кв.м. за сумата 785000 лева. „Купувачът” Т.М.И. купувал имота в полза на тригодишния си син – подсъдимия И.М..

Според съдържанието на друг от съчинените от подс.Ю.С. нотариален акт, който трябвало да замени изваденият и скрит ориГ.лен, като се ползват данните му /Нотариален акт *14/15.12.1947г. том VII, регистър №2480, нот.дело №2515/1947г./, измисленото лице „И. Д. И., ***** от *****”, като пълномощник на Д. (Д.) Б. М. „продало” на Т.М.И. ***, двуетажна масивна сграда, находяща се на ***** ***, цялата от 216 кв.м., състояща се от партерен етаж с дюкян и една стая, служеща за склад и втори надпартерен жилищен етаж с четири стои, кухня, килер, антре и стълбище, заедно с 284/1050 ид.ч. от дворно място с площ 1050 кв.м., за сумата 890000 лева.

Съчинил и още четири нотариални акта – също за придобИ.не на имоти от нацелените в *****, като съгласно съчиненото им съдържание ставали собственост също на подс.И.М. – хана с магазини, намиращи се на *****, на К. М. /*** на подс.С./ - триетажна масивна сграда по *******, на *** Й.К., който продавал на сина си В. К., като последния „купувал” в полза на своя син /подс.Е.К./ дворно място и едноетажна масивна сграда на ******* и пак на К. М. /*** на подс.С./ дюкян, заемащ партерния етаж на масивна двуетажна сграда по ***** ***.

След като подс.Ю.С. съчинил съдържанието на тези общо шест нотариални акта, неустановено по делото лице ги преписало на ръка върху подготвените шест празни бланки за нотариални актове, както и положило подписи под тях вместо страните и свидетелите, описани в тях и вместо нотариус А. К.. Цифровия текст в карето „Такса“, разположен в горния ляв ъгъл на всяка от бланките, бил написан собственоръчно от подс.Ю.С. в пет от тези нотариални акта /между които и двата за имотите ******* *** и на *******/. За един от общо шестте нотариални акта - според който подс.М. ставал собственик на хан с магазини на *******, съдебната експертиза не дала категоричен отговор по този въпрос. Залепени били подготвените гербови марки и върху подписа на нотариуса били положени печати с надпис „Нотариус при Русенския Областен съд ***”. След това по неустановен по делото начин, архивният том бил подвързан отново, като вътре на съответните места били поставени шестте неистински нотариални акста, а ориГ.лните останали скрити от подс.Ю.С.. Пак по неустановен начин, том VII от 1947год. бил върнат обратно в архИ. на Русенски районен съд.

От събраната информация за обикновено съставяните при отчуждаването и съответно нужни при претендиране на възстановяването на имоти, документи, подс.С. бил наясно, че за успешност на престъплението, за което бил убедил подс.И.М. да извърши, е нужно набавянето и на други неистински документи. Както бе посочено горе, подсъдимия Ю.С. лично посетил Централният държавен архив в гр.*** и през 2002год. няколкократно подал заявление за ползване на архивни документи, както и двукратно подал заявка за изготвяне на ксерокопия от конкретни документи, някой от тях и заверени, те му били издадени и подс.Ю.С. ги получил. По – конкретно първият път подал заявление за ползване на документи на 02.07.2002год., а втори път - две поредни заявления на една и съща дата – 24.10.2002год.

 На 02.07.2002год. поръчал изготвяне на ксерокопия от конкретни докувменти, част от които със заверка, а именно: от архивен фонд *36, опис 3, архивни единици № № 268, 282, 215, 261, 267, а от опис 5 -  архивни единици № № 52, 1975.

На 25.10.2002год. по едното заявление поръчал изготвяне на ксерокопия от конкретни документи, част от които със заверка, а именно: от архивен фонд *36, опис 5, архивна единица *975, а от опис 3 – архивни единици № №  268 , 211, а по второто заявление на същата дата - от архивен фонд *36, опис 3, архивни единици № №  270 и 272.

Всички документни били за периода след 1944год. и били във връзка с отчуждаване на имоти по реда на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост.

Подс.С. извършил такИ. действия в ЦДА и през 2003г. също относно документи, също отнасящи се до отчуждени имоти по ЗОЕГПНС /в гр.***/, но тази му деятелност не е конкретен предмет на настоящото дело.

Освен това, по неустановен конкретно от доказателствената съвкупност начин, но нес*нено във връзка със събраната информация, включително и въд основа на данните от получените от него копия от различни документи от ЦДА, както и достъпа, които имал до архИ. на реституционните преписки в Областна администрация ***, подс.С. се снабдил със следните неистински документи, а в някой от тях и изпълнил лично отделни текстове, съответно подписи:

- Контролен лист от 19.05.50год. по преписка 772/48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, на който бил придаден вид, че е издаден от Министерство на правосъдието, Служба „Отчуждаване на едра градска собственост”. Според този документ от подс.М., били одържавени по ЗОЕГПНС два жилищни имота, два дюкяна и три склада. Върху същият контролен лист била поставена заверка от 04.06.50г., относно утвърждаване решението на комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, на която бил придаден вид, че е извършена от служба З.О.Е.Г.П.Н.С при минисерството на правосъдието /найл. джоб  - л.42, папка 1, том „Веществени доказателства” от досъд. п/во/.

- Скици на първи партерен етаж и на втори надпартерен етаж, двете за имот на ***** *** и ******* в *****, на които бил придаден вид, че са издадени от Областна управа ***. Върху тях било отразено, че масивната двуетажна сграда на ***** *** и ******* е собственост на подс.И. М. /л.20 и 21 от гр. дело № 3593/02г. на РРС – папка 1, том 3 от досъд. п/во; л. 3 и л.4, папка 2, том 3 от досъд. п/во, съответно на л.5 и 7 от документи в хартиена папка с надпис „ОриГ.ли ! Преписки: вх.№ 772/48 – И., вх № 449/48 – Д.” – кашон 6 от веществените доказателства/.

- Контролен лист по преписка 449/48г. на Комисията по чл.11, от ЗОЕГПНС от 19.05.50г., на който бил придаден вид, че е издаден от Министерство на правосъдието, Служба „Отчуждаване на едра градска собственост”. Според този документ от Д. Б. се отчуждавала още 1/2 от магазина в партера на сградата на ***** ***, като се споменавало, че цялата сграда била собственост на И.Т.М. *** и била отчуждена с Решение *510 от 27.09.48г.на Комисията по чл.11 по чл.11 в *****. В мотивите на същия контролен лист, било написано, че целият отчужден имот на Д. Б. М. и неотчуждената 1/2 част от дюкяна са били продадени с Нот. акт *14, том VII, рег.№ 2480 от 47г., на И.Т.М.. В този контролен лист, подс.Ю.С. написал ръкописно текста „Решението се изменя” – при печата на министерство на правосъдието – извършил заверка, привидно изхождаща от служител на Министерството на правосъдието. (л.41 – найл.джоб, папка 1, том ”Веществени доказателста” от досъд. п/во, съответно л.15 от гр. дело № 3593/02г. на РРС – папка 1, том 3 от досъд. п/во).

 Заверен препис от истинския контролен лист по същата преписка, приложен на л.572 от съд. п/во – том 2 - под № 8 к* Отговор изх.*1-02-7/30.08.2011год. на ДА”Архиви”, Дирекция”Централен държавен архив”, а ориГ.ла на същият контролен лист – приложен като алонж к* също ориГ.лното Решение по отчуждаването от Д. Б. – Решение №  710/14.07.1948год. – в ориганалната преписка № 449/48г. /в найл.джоб № 2, папка 6, том „Веществени доказателства” от досъд. п/во/.

- Статистически сведения по преписка № 772/48г. от 26.02.49г., на който бил придаден вид, че са издадени от Русенски градски народен съвет – Комисия по чл.11 от ЗОЕГПНС ***, според които от подс.М. били отчуждени две къщи в Русе – едната на ***** *** и ******* и втора, закупена от Д. Б., на ***** *** (л.16 от гр. дело № 3593/02г. на РРС – папка 1, том 3 от досъд. п/во),

- Друг неистински официален документ, който подс.Ю.С. съставил на неустановена дата в периода между началото на 2002год. и 05.11.2002год. бил Решение *510/27.09.48г. по преписка № 772/48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС. Той положил подпис на втората страница на решението, придавайки му вид, че изхожда от секретаря на тази комисия – И.С.ов. На втората страница на същото решение през същият период, направил заверка, относно окончателното му утвърждаване, придавайки й вид, че е извършена от служител при Министерството на правосъдието, Служба „ЗОЕГПНС”, като саморъчно написъл следния текст:” Решението е утвърдено окончателно с Постановление на Мин. съвет № 2013 от 7. юли. 1950год. по Доклад № 293 на М-ра на Правосъдието”.

 За да придаде по - голяма достоверност на последния  документ, по неустановен конкретен начин, във връзка с намисленото от подс.Ю.С., в един от съхраняваните в ЦДА – *** документи – точно цитирания по номер доклад в горния неистински официален документ - Доклад на основание чл.11 от ЗОЕГПНС, на министъра на правосъдието № 293/07.06.1950год., в частта му за *****, било извършено допълване на печатния текст с различна пишеща машина, като добавеният текст е в четвърта и пета колона /за № на преписката на комисията и име на декларатора/ със съдържание: 782 В. Й.К., 772 И. Т.М. и 449 Д. /Д./ Б. М.. /заверено копие от доклада на л.31 , 32 , 33 и 34, найл. джобове, папка 1, том „Веществени доказателства”, както и к* отговор от ЦДА изх.*1-02-7/30.08.2011г. – л.592 – 595 от съд. п/во – том 2/.

/Решение *510/27.09.48г. по преписка № 772/48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС – на л.10 от гр.дело № 3593/02г. на РРС – том 3, папка 1 от досъд. п/во;  също в найл. джоб – л.40, папка 1 , том „Веществени доказателства от досъд. п/во; също на л.40, папка 2, том 3 от досъд. п/во – приложено к* писмо изх.*100-68/06.04.2004год. на ******* при Област Русе – л.34; също  л.4 от приложените документи в хартиена папка с надпис „ОриГ.ли ! Преписки: вх.№ 772/48 - И. и вх.№ 449/48 – Д. – в кашон 6 от веществените доказателства; /

- Допълнително решение от 30.08.50г. по преписка № 772/1948г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, на което бил придаден вид, че е издадено от същата комисия, според което се намалявало първоначалното обезщетение, определено на подс.М. за „неговите” одържавени имоти. Върху този документ, подс.Ю.С. написал в долната му дясна част текста „Секретар Отдел Жилфонд” и над този текст се подписал със собствения си подпис. /л.17 от  гр. дело № 3593/02г. на РРС – папка 1, том 3 от досъд. п/во, и л.39, папка 2, том 3 от дъсод. п/во/.

Подсъдимия Ю.С. съставил и неистински частен документ – Декларация по ЗОЕГПНС от 18.05.1948год. на която придал вид, че изхожда от Т.М.И. ***, като пълномощник на подс.М.. (декларацията установена при претърсването през 2004год. в мазата на подс.С. в *******, след което приложена в найл - джоб – л.37, папка 1, том „Веществени доказателства” от досъд. п/во). В този документ Т.М.И. декларирал, че големият му син е собственик на три имота в *****: хан с магазинни помещения на *******, къща на ***** *** и къща с дюкян на ***** *** и *******. В тази декларация, ръкописният текст, без последните шест реда на първата страница и без редове от 14-ти до 19-ти вкл. на втората страница, бил изпълнен саморъчно от подс.Ю.С..

Също така, подс.Ю.С. съставил и Протокол от 07.07.1948год. за проведено заседание на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС по преписка № 772/48г. по описа на Русенския градски общински народен съвет – регистър по отчуждаване на едрата градска недвижима собственост, като положил подпис на „Секретар”, придавайки му вид, че изхожда от лице с имена „И. С.”. На гърба на същия протокол направил заверка, относно датата на изготвяне на документа, като саморъчно написал: „Протоколът е изготвен на 07.07.1948г. Секретар:” и положил подпис, придавайки му вид, че изхожда от секретаря на Комисията И.С.ов. Според така изготвения протокол, на 07.07.48г. в Русе се провело заседание на комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, на което била разгледана преписка вх.№ 772/48г. на Русенския градски общински народен съвет - регистър по отчуждаване на едрата градска недвижима собственост. На това заседание се явили Т.М.И. и И.Т.М., като първия е заявил, че е купил за сина си И.М. първите три имота, описани в декларацията по ЗОЕГПНС /описана по-горе, съставена от подс. Ю.С./, със средства, придобити от търговия със зърно. /протокола приложен на л.58 – найл. джоб, папка 1, том ”Веществени доказателства”/

След като се справил успешно със набавяне и съставяне на тези нужни неистински документи, подс.Ю.С. дал част от тях на подс.И. М., за да ги представи пред нотариус за изготвяне на заверени копия, при което, на 05.11.2002год. подс.М. представил пред нотариус К.П. и от последната били заверени като преписи, от представените от него ориГ.ли на следните документи:

- Нотариално заверен препис на контролен лист от 19.05.50год. по преписка 772/48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС – с рег.№ 4478/05.11.2002год., на заверката. /л.60 – найл.джоб, папка 1, том „Веществени доказателства”/

- Нотариално заверен препис на Решение *510 от 27.09.1948год. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС – с рег.№ 4479/05.11.2002год.,  на заверката /л.4 от приложените документи в хартиена папка с надпис „ОриГ.ли ! Преписки: вх.№ 772/48 - И. и вх.№ 449/48 – Д. – в кашон 6 от веществените доказателства/
                   - Нотариално заверен препис на скица на първи партерен етаж за имот на ***** *** и ******* в ***** /с рег.№ 4480/05.11.2002год.,  на заверката /л.5 от приложените документи в хартиена папка с надпис „ОриГ.ли ! Преписки: вх.№ 772/48 - И. и вх.№ 449/48 – Д. – в кашон 6 от веществените доказателства/.
                    - Нотариално заверен препис на скица на втори надпартерен етаж за имот на ***** *** и ******* в ***** /с рег.№ 4481/05.11.2002год.,  на заверката /л.7 от приложените документи в хартиена папка с надпис „ОриГ.ли ! Преписки: вх.№ 772/48 - І И.и вх.№ 449/48 – Д. – в кашон 6 от веществ.доказателства/.
                      - Нотариално заверен препис на Протокол от 07.07.1948год. за проведено заседание на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС по преписка № 772/48г. по описа на Русенския градски общински народен съвет /л.58 – найл. джоб, папка 1, том ”Веществени доказателства”/.

След това някои от двамата подсъдими поискал издаването на официално заверени преписи от два от неистинските нотариални акта, налични вече във намиращият се отново в архИ. на Районен съд ***, том VII за 1947год., а именно: Нотариален акт № 38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г./ и Нотариален акт *14/15.12.1947г. том VII, регистър №2480, нот.дело №2515/1947г.

Исканите преписи били издадени от Служба по вписванията при РРС и били получени от подсъдимите.

Тъй като необходимите по преценка на подс.Ю.С. документи, вече били набавени, като следваща крачка, нужна за прякото реализиране на намислената измама, на компютър било написано  искане до Областния управител на Област *** от името на подс.И.М.. Според съдържанието му, подс.М. бил собственик на имотите на ***** *** и *******, и същият искал имотите да бъдат отписани от актовите книги за държавна собственност, както и да му се предаде владението върху тях. Като приложени документи к* искането били посочени заверените от Служба по вписванията при РРС копия от неистинските нотариални актове № 38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г./ и *14/15.12.1947г. том VII, регистър №2480, нот.дело №2515/1947г. – двете дела по описа на Русенския областен съд, също копие от Решение *510/27.09.1948год. по преписка № 772/48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, върху което била положена заверка относно окончателното утвърждаване на това решение, също копие от скиците на първи партерен и втори надпартерен етажи, двете за имоти на ***** *** и ******* в *****, на които бил придаден вид, че са издадени от Областна управа - Русе. Също като приложено било посочено и Постановление № 2013 от 07.07.1950год.на Министерския съвет.

За да изпълни подс.И.М. намисленото престъпление, двамата подсъдими решили да ползват адв.Д.Р., когото познавали отпреди. Решили подс.М. да упълномощи св.Р., и същият лично, като негов пълномощник да внесе искането до Областния управител на Област ***, с приложенията к* него.

Освен това, тъй като нямали търпение да се сдобият с очакваната имотна облага от исканото придобИ.не на чуждите процесните недвижими имоти на ********* *** и ******* в *****, подс.С. предложил на подс.И.М. да подаде, ползвайки неистинските документи, да претендира от Областния управител, да бъде признат за собсвеник на тези имоти и предаването им, по исков ред на основание чл.108 от ЗС. Подс.М. се съгласил и на това, при което била написана на компютър и Искова молба от името на подс.М. срещу Държавата, в лицето на Министъра на регионалното развитие и благоустройството (чрез Обл.управител), в която се твърдяло, че ищецът е собственик на последните два държавни имота. Искало се на основание чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД, подс.М. да бъде признат за собственик на тези имоти, държавата да му предаде владението върху тях, както и да му заплати обезщетение за ползването им. К* така подготвената искова молба като приложени били посочени следните неистински официални документи: нотариални актове № 38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г./ и *14/15.12.1947г. том VII, регистър №2480, нот.дело №2515/1947г.; от Решение *510/27.09.1948год. по преписка № 772/48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, върху което била положена заверка относно окончателното му утвърждаване; посочените и по-горе две скици; контролен лист по преписка № 772/48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, на който бил придаден вид, че е издаден от Министерство на правосъдието, служба „Отчуждаване едра градска собственост” върху който била положена заверка от 04.06.50г., относно утвърждаване на решението на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС; Контролен лист по преписка № 449/48г. на Комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС, на който бил придаден вид, че е издаден от Министерство на правосъдието, служба „Отчуждаване едра градска собственост” и върху който била положена заверка от 04.06.50г. относно изменяне на решението на Комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС, на която заверка бил придаден вид, че изхожда от служител при Министерство на правосъдието Служба ЗОЕГПНС; Статистически сведения по преписка № 772/48г. от 26.02.49г., на които е придаден вид, че са издадени от Русенски градски народен съвет – Комисия по чл.11 от ЗОЕГПНС ***; Допълнително решение от 30.08.50г. по преписка № 772/48г. на Комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС, на което бил придаден вид, че е издадено от същата комисия. За подаване на исковата молба, както и участие по делото, подсъдимите отново решили да подходят к*  упълномощаване на св.Р. от подс.И.М..

На 11.11.2002год. подс.И.М. упълномощил писмено св.Р., като подписа му бил заверен нотариално /пълномощно на л.727, папка 2 от съд. п/во/. Съгласно съдържанието му, подс.М. упълномощавал адв.Р. с правата да извършва от негово име всички необходими действия, във връзка с възстановяването на собствеността на принадлежащите на подс.М. недвижими имоти в градовете Плевен и Русе, подлежащи на възстановяване по реда на ЗВСОНИ. Също да го представлява пред съответните органи на държавната, местната и съдебната власт, като – Съд, Прокуратура, Областни управители на посочените области, Кметове на общини и Общински съвети, Централен държавен архив и всички други принеобходимост във връзка с възстановяването на собственотта на подс.М. по ЗВСОНИ. Също да получава от името на подс.М. всякакви документи, заповеди и други, свързани с горепосочените действия.

Подсъдимия М. предал на адв.Р. всички описани като приложени документи в изтотвеното от подс.Ю.С., Искане както и разпечатано самото Искане. Също така и изготвената от Ю.С. искова молба до Районен съд - Русе и документи за прилагане к* нея.

На 13.11.2002год. адв.Р., като пълномощник, подал Искането от подс.М. да Областния управител на Област *** (свидетеля Р.Я.), заедно с приложените к* него документи. Искането било заведено с вх.№ 9400-998/13.11.2002год. на *******, Област *** /копие от него на л.5 до 7, папка 2, том 3 от досъд. п/во/. Основната част от приложените к* искането документи, били заверени копия с печат ”Вярно с ориГ.ла” и подпис от адв.Р.. /този печат – правоъгълен с дървена дръжка, при действията по претърсване, на 26.09.2003год. бил установен, наред с множество други вещи, от лицето И. С. М., като се намирали в апартемента й в блок *** в ***** – к* момента в кашон 1 веществени доказателства/. По-конкретно – св.Р. заверил с този печат и се подписал при заверката на копия от неистинските: нотариални актове № 38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г. и *14/15.12.1947г. том VII, регистър №2480, нот.дело №2515/1947г., Решение *510/27.09.1948год. по преписка № 772/48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС; Контролен лист по преписка № 772/48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, както и на Постановление № 2013/07.07.50г. на Министерския съвет.

Искането било насочено със съответни рлезолюции к* ***а на отдел „Държавна собстевност” в Областна администрация” – св.К., както и св.Д.Д. – ***** в същият отдел. Не бил въведен специален ред за разглеждане на такИ. искания, освен, че до Областният управител се изготвяла докладна записка от съответния старши специалист на отдела, в който последния излагал становището си, дали съответното искане следва да се уважи. В случая двете свидетелки разгледали документите, приложени к* искането. Факта, че два от документите били заверени копия от нотариални актове, според съдържанието на които искащият действието  - подс.М. бил собственик на въпросните имоти, им дал основанието, да не извършат достатъчно подробна проверка, вкл. не извършили такава и в съхраняваните в Областна администрация азбучници с посочени в тях номера на отчуждителни преписки и съответните лица, от които били одържавени имоти по съответния номер на преписка (а от доказателствената съвкупност не се установява извършвали ли проверка на документацията в отчуждителната преписка, цитирана в документите по искането - № 772, освен което тази преписка по време на процесното разследване се установило, че липсва от архИ. на Областна администрация и не е установена и до сега). Св.К. заявила на св.Д. становището си, че искането е основателно.

Междувременно на 14.11.2002год. – още на следващият ден след подаването на искането до Областния управител, подс.И.М. упълномощил адв.Р. да завежда и води дело в РРС „за възстановяване на имот по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД)  и същият ден, адв.Р. подписал като пълномощник и внесъл съставената от подс.Ю.С. искова молба в Районен съд ***, заедно с предадените му от последния подсъдим, описани по-горе документи като приложения к* молбата. Било образувано гр.дело № 3593/02г. по описа на РРС и първото заседание по него било насрочено за 03.02.2003год.  Всички приложени документи к* исковата молба били копия, заверени от адв.Р. с печата му ”Вярно с ориГ.ла” и негов подпис. Ответника – Областния управител бил уведомен официално за иска с връчване на препис от молбата на 08.01.2003год, а на 30.01.2003год. Областният управител – св.Р.Я. упълномощил св.Д.К., като лице с юридическо образование, да го представлява по това гражданско дело.

Св.Р.Я. бил запознат с искането на подс.И.М. и приложените к* него документи, като още преди да изтече едномесечният срок за произнасяне, разговарял със св.******* и искал мнението й, като тя му казала, че счита искането за основателно. Освен това, св.Д. била изтготвила и докладна записка с положително мнение по искането, както и два броя проекто – заповеди на Областния управител /които също съгласувала по съдържание със св.К./. Св.Я. решил да не се произнася в едномесечния срок от внасяне на искането /с което да настъпи т.нар. мълчалив отказ/ и да се забави максимално с исканото от подс.М. издаване на заповеди по реда на чл.78, ал.1 от ЗДС. Основната причина да протака извършването на исканото действие бил факта, че едно от помещенията в сградите, за които подс.М. твърдял, че е собственик, се ползвало като офис от НДСВ /чийто кадър бил и Я./, а и поради опасенията, че наематели – търговци и организиции, в други от помещенията в същите имоти, при предаването имотите на подс.М., могат да претендират обезщетения от Държавата във връзка с развитието по сключените с тях договори за наем, включително и заради направени от тях немалки ремонти в съответните помещения.

Подсъдимите И.М. и Ю.С. не били доволни от продължаващото бездействие на Областния управител,  при което подс.М. решил да се срещне с него. Решил и лично представяйки се за собственик на процесните имоти, да настоява пред Областния управител, да издаде исканите заповеди по реда на чл.78, ал.1 от ЗДС. В изпълнение на това решение, един ден, в периода след мълчаливият отказ, до 28.02.2003год., свидетеля К., завел подс.И.М. при св.К., с която първият добре се познавал, а и постоянно циркулирал в сградата на Областна администрация, където бил офиса на ***. Така св.К. се запознала със подс.М. и същият поискал съдействие, за среща с Областният управител. Това не станало веднага, но след няколкократно настояване от страна на подс.М., предадено от св.К. на св.Я., той се съгласил на такава среща. Така в конкретен ден в посоченият период, подс.М. бил приет от св.Я.. Подс.И.М. изглеждал като с недобро здравословно състояние, представил се пред св.Я., като собственик на имотите, за които е подадено искането и заявил, че настоявя да му бъдат върнати.

От заявеното му от подсъдимия, в св.Я. се затвърдила представата му, че подс.М. реално е собственик на исканите имоти и решил да му предложи изгоден и за двамата вариант. Предожил на подсъдимия М., от една страна – Я. да не забавя повече произнасянето по искането, както и издаде съответните заповеди, а от друга – подс*ият М. да създаде след предаване на имотите във владението му, наемни отношения с наличните к* момента наемател и в имотите, при същите договорни условия, каквито имали досега, с държавата. След малко време подс.М. отговорил, че е съгласен на това предложение.

Така, на 28.02.2003год. Областният управител – св.Р.Я., издал две заповеди на основание чл.78, ал.1 от Закона за държавната собственост.

- Заповед № 9500-174/28.02.2003год., с която наредил да се отпише от актовите книги за държавна собственост недвижимия имот на ******* в Русе (бивш на банка „Гирдап).

- Заповед № 9500 -175/28.02.2003год., с която наредил от актовите книги за държавна собственост да се отпише и недвижимият имот на ***** *** (бивш на Д. М.).

(копия от заповедите на л.77 и 78, папка 2, том 3 от досъд. п/во).

Въз основа на тези заповеди двата имота били деактувани като държавни и владението върху тях още същият ден било предадено на подс.М.. Още на 28.02.2002г. подс.М. сключил нов договори за наем с един от наемателите – ЕТ”П. Д. – Примавера”, а на следващият ден - 01.03.2003год. подс.М. сключил нови договори за наем и с останалите наематели, които до тогава ползвали помещения в двата имота по договор за наем с Областната управа. (Политическа партия „НДСВ”, Сдружение „АСОЦИАЦИЯ ЕВРОРЕГИОН ДАНИБУС” ***** и Сдружение „АСОЦИАЦИЯ ЕВРОПА”). След сключването им, на 04.03.2003год., между подс.М. и наемателите по договорите, били подписани приемо - предавателни протоколи, в които подробно били описани отдадените под наем помещения, както и тяхното състояние и обзавеждане. Тези приемо – предавателни протоколи били изготвени от подс.С.С., които саморъчно попълнил ръкопиският текст в тях и ги подписал в качеството си на „вещо лице”. Според сключените договори за наем, наемната цена следвало да се плаща от наемателите по разплащателната сметка на подс.М. ***.2003год. подс.М. упълномощил подс.Ю.С. да се разпорежда и управлява тази сметка, като тегли и нарежда преводи на суми в неограничен размер от същата, да получава информация за движението по нея и писмени извлечения от същата. Подписа на упълномощителя – подс.М., бил заверен от нотариус К.П. със заверка № 0624/07.03.2003г. /Пълномощно на л.104, папка 2, том 1 от досъд. п/во/. Подс.Ю.С. представил пълномощното в Банка ДСК – Клон Русе и в периода от 07.03.2003год. до 10.01.2004год. изтеглил от нея общо 35 730 лева.

Конкретно на 07.02.2003год. изтеглил 1800 лева; на 13.03.2003г. – 1800 лева; на 21.03.2003г. – 1000 лева; на 10.04.2003г. – 3000 лева; на 17.04.2003г. - 400 лева; на 08.05.2003г. – 1700 лева; на 12.05.2003г. – 1200 лева; на 17.05.2003г. – 150 лева; на 11.06.2003г. – 3000 лева; на 24.06.2003г. – 80 лева; на 07.07.2003г. – 1700 лева; на 09.07.2003г. – 1200 лева; на 17.07.2003г. – 200 лева; на 07.08.2003год. 1700 лева; на 08.09.2003г. – 3000 лева; на 15.09.2003г. – 1200 лева; на 07.10.2003г. – 1800 лева; на 10.10.2003г. – 1200 лева; на 07.11.2003г. – 3000 лева; на 17.11.2003г. – 600 лева; на 08.12.2003г. – 1800 лева; на 11.12.2003г. – 1200 лева; на 07.01.2004г. – 1700 лева и на 10.01.2004г. – 1300 лева.

/нареждания – разписки с теглещо лице Ю.С., приложени на л.131 до л.153, папка 2, том 1 от досъд. п/во/;  

В края на 2003год. подс.Ю.С. и подс.М. решили, да снабдят последния с нотариални актове за „реституираните” имоти. Отново използвали услугите на адв.Р., като му предали нужните документи, между които и заповедите на Областния управител за деактуване на двата имота, както и двата неистински нотариални акта в преписи, издадени от АрхИ. на Районен съд *** - № 38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г. и *14/15.12.1947г. том VII, регистър № 2480, нот.дело № 2515/1947г. по описа на Русенския Областен съд.

На 29.12.2003год. адв.Р. падал молба за издаване на констативен нотариален акт до нотариус Г.Г., като пълномощник на подс.М., к* която приложил и официалния препис от неистинския нотариален акт № № 38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г. по описа на Русенския Областен съд. Въз основа на така представените му документи, нотариус Г. съставил нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗВСВОНИ. С него, на основание чл.483, ал.1 от ГПК, вр. с чл.1, ал.1 от ЗВСВОНИ признал обстоятелството, че подс.М. придобил собствеността върху двуетажна масивна сграда, намираща се в *****, на ***** *** и *******, цялата със застроена площ от 182, 25 кв.м. Този нотариален акт бил заведен като акт № 49/29.12.2003год., том X, рег.*2797, дело *389/03г. по описа на нотариус Г.Г..

На 30.12.2003год. св.Р. подал молба за издаване на констативен нотариален акт до нотариус Ц. М., к* която приложил официален препис от неистинския нотариален акт *14/15.12.47г., том VII, нот.дело № 2515/1947г. по описа на Русенския Областен съд. Въз основа на така представените му документи, нотариус М. съставил нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗВСВОНИ. С него, на основание чл.483, ал.1 от ГПК, вр. с чл.1, ал.1 от ЗВСВОНИ признал обстоятелството, че подс.М. придобил собствеността върху 284/1164 ид.ч. от поземлен имот *502 в кв.264 по кадастралния план на Русе от 1985год., заедно с построената в имота част от двуетажна масивна сграда със застроена площ от 216 кв.м. Този нотариален акт бил заведен под№ 76/30.12.2003год., том VI, рег.*2797, дело *389/2003год. по описа на нотариус Ц. М..

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-ценова икономическа експертиза, общата стойност на двуетажната масивна сграда, намираща се в ***** на ***** *** и *******, цялата със застроена площ 182, 25 кв.м. и на 284/1164 ид.ч. от поземлен имот *502 в кв.264 по кадастралния план на Русе от 1985год., заедно с построената в имота част от двуетажна масивна сграда със застроена площ от 216 кв.м., възлиза на 723 000 лева.

Окуражен от успешността на престъпното придобИ.не на тези имоти, подс.С. пристъпил к* подготвителна дейност за придобИ.не и на друг от набелязаните от него имоти в *****, но при друг подход – по исков ред. Набелязания имот бил триетажна масивна сграда с пет магазина, намираща се на ъгъла на ***** ***********. Тази сграда била собственост на С. П. К. и Р. П. К., леля и съответно майка на свидетелката Л.П., от които била национализирана. Впоследствие – през 2002год. била реституирана на техните наследници. Този факт бил добре известен на подс.Ю.С., тай като познавал съпруга на св.П. – ***** С. П.ов, водач на листата за общински съветници на СДС през 1999год. Знаел, че наследниците на отчуждените собственици живеят в тази сграда и ползват единия от магазините като художествена галерия. За този имот, на мястото на ориГ.лният нотариален акт /със страни Б.Г. С. и П.Б.Г./, в том VII за 47год. в архИ. на Районен съд ***, вече бил поставен един от общо шестте неистински нотариални акта, а именно – нотариален акт *12/15.12.1947год., том VII, регистър 2478, дело № 2514/47г. на нотариус при Русенския Областен съд. Според поставеният неистински акт  на 15.12.47г. измисленото лице „И. Д. И., ***** от *****”, като пълномощник на Р. * М. К., по баща П. К. и на А. Г. В., по баща П. К., „продал”, на ******* К. Г. М. (*** на подс.Ю.С. по *******), триетажна масивна къща, застроена на 230 кв.м., състояща се от партерен етаж с пет дюкяна и две стаи, надпартерен етаж с жилищни помещения и втори надпартерен етаж с по осем стаи, две кухни, две бани, два клозета и два кориД., заедно с маза от десет изби и таван с шест стаи и дворно място от 344, 86 кв.м., намиращи се в ***** по ******* за сумата 980000 лева.

 Според квадратурата на имотите, собственост на св.Л.П. и нейните роднини, подс.С. изчислил, че държавната такса за завеждане на едно дело ще бъде от 1000 до 2000 лева. След това съставил проект на искова молба от името на своя дядо К. Г. М. срещу наследниците на Р. П. К. в лицето на св.Л.П. и И. М. К. и срещу наследника на А. П. В. – П. Г. В. с правно основание чл.108 от ЗС, във вр. с чл.1, ал.1 и чл.3, ал.1 от ЗВСВОНИ. В тази искова молба се описвало, че преди одържавяването на имота, същият е бил продаден от собственичките Р. К. и А. В. на К. М. и се правело искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че К. М. е собственик на процесните имоти, както и да се осъдят ответниците да предадат на М. владението върху тях. В исковата молба се цитирал и неистинският нотариален акт *12/15.12.1947год.,, том VII, регистър 2478, дело № 2514/47г. на нотариус при Русенския Областен съд, който бил посочен и като приложение к* нея. /проекта на тази искова молба установен на 26.09.2003г. при претърсване на офиса, полван от подс.С. *** – в последния найлонов джоб – намерирана от л.1 до 4, бяла картонена папка  с надпис ”Николаевска 26.09.2003год. – кашон 2 от веществените доказателства/.

До реализация на тази искова молба не се стигнало, тъй като междувременно в ***** станало известно, че Ю.С. ***** без да е правоспособен за това, при което се принудил да напусне ***** колегия, а и партиините структури на СДС. Негативната му вече известност в Русе, го подтикнала да пренесе престъпната си дейност в гр.***, където не бил познат.

Снабдил се със списък на недвижимите имоти – паметници на културата на територията на *** и в началато на лятото на 2003год. започнал да обикаля и оглежда на място всяка описана в него сграда. Върху списъка си водел бележки за състоянието й – дали е запазена, дали се нуждае от ремонт, както и за това, от кого се ползват помещенията, като отбелязвал имената на фирмите – наематели или заведенията в нея. Съставил си и списък, който озаглавил „Нацелени имоти – *** 2003год”. Подс.С. успял да се сдобие с два ориГ.лни нотариелни акта, намиращи се в архивен том XII, в който се съхранявали нотариални актове от 1937г. в старата архИ. на Софииски градски съд. Това били Нотариален акт за собственост на недвижим имот по продажба № 75/27.08.37г., том XII, регистър № 3362 по нот.д.№ 2454/37г. по описа на Софийски областен съд и Нотариален акт за продажба  *02/31.07.37г., том XII, регистър 3353 по нот.д.№ 2479/37г. по описа на Софийски областен съд. Подсъдимият С. скрил тези актове, с цел набявяне на имотна облага /за което, както и скрИ.нето на 6-те ориГ.лни акта от том VII за 47г. от архИ. на Русенски областен съд, със същата цел, подс.С. е признат за виновен и осъден с влязлата в сила присъда по НОХД№ 559/06г. на РОС в тази й част/. ОриГ.лите на двата акта от ***, на 05.02.2004год., били открити във владението на подс.Ю.С.  при извършените претърсвания и изземвания в *****.

По искане от прокуратурата, с определение № 9/07.02.2005год. по ЧНД№ 390/05г. на Районен съд - Русе, било допуснато обезпечение в полза на Държавата по реда на чл.53, ал.2, б.”б” от НК – възбрана относно недвижимите имоти по процесните констативни актове, издадени от нотариусите Г. и М., както ибил наложен запор върху разплащателната сметка в Банка ДСК-клон Русе на разплащателната сметка на подс.М..

През 2007год. Държавата подала иск против подс.М., с който се претендира да бъде призната за собственик на същите имоти, предаването на владението им и отмяна на двата нотариални акта, по който иск, е образувано гр.дело *16/2008г. по описа на Окръжен съд *** (к* момента производството по него спряно).

 

Съдът не обсъжда като доказателствен източник изводите, тъй като не съдържат относима к* настоящият предмет на делото информация, на две от приетите експертизи /Експертиза № 22 – л.22 до 27, папка 2, том 17 от досъд. п/во и техническа експертиза № 27 – л.6 до 8, папка 3, том 18 от досъд. п/во/, както и показанията на свидетеля Д.М..

 

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от документи, намиращи се в 1 брой бяла картонена папка с надпис”Дело: НПК на слепите в България 1. Гражд. *559/2000г. – VII гр.с-в от РРС по чл.108 от ЗС и 431/2/ от ГПК” /намираща се в кашон № 6 от веществените доказателства/ и конкретно от тях – намиращите се в бял прозрачен джоб документи, номериран под *7: Осигурителна книжка № **********, Сведение за регистрация под № 71006/15.05.2000г., един брой ориГ.лно и два броя ксерокопия на Удостоверение от Русенски окръжен съд на Ю.С.С., че същият е ******* от 10.05.2000г. до 10.05.2001год., Удостоверение за правоспособност № 842/28.05.2001год. на Ю.С.С. – ориГ.л, два броя заверени АКТ за встъпване в длъжност ******* от 10.05.2000год. на Ю.С.С., два броя заверени Заповед № ЛС-И-60 от 24.04.2000г. относно разпределение на Ю.С.С. в Русенски окръжен съд, четири броя квитанции за внесени суми за САК и ВАС, банково бордеро за такси и комисионни от 14.05.2001год., План за провеждане на редовен юридически стаж като ******* при Русенски окръжен съд на Ю.С.С. – ориГ.л, Биографични данни от Ю.С.С. – два броя неподписани, Становище от Д. Т. – ***** относно кандидатурата на Б. П.Г. за вписване в АК *** – неподписано, Наредба № 30/29.02.96г. за подготовката и реда за атестиране на съдебните кандидати и стажант – *****, четири броя листи А4 – ксерокопие от стажантска книжка на ******* като на страница 15 е изписан ръкописен текст започващ с „...НОХД1535/00 ...... и завършващ с ..... НОХД1535/00”, бял прозрачен джоб за документи съдържащ два броя празни бланки от МОЛБИ за започване на стаж във съд, който е извън района на местожителството и свидетелство за съдимост на Ю.С.С., жълта на цвят бележка с ръкописно изписан текст започващ с „за цялата...” и завършващ с „...заплати...”; от справка за съдимост и приложените к* нея бюлетини, отразяващи осъжданията на подсъдимия Ю. С. и С.С. /л.384 и 385 от съд. п/во по това дело, съответно на л.425 от съд . п/во по НОХД№559/06 по описа на РОС, както и мотиви, актове на РОС и ВКС конкретно по НОХД№ 650/04г. по описа на Районен съд *** – л.158 до л.178 от досъд. п/во – папка 2, том 18, и съответно влезлите в сила осъдителни части от присъдата по НОХД№ 559/06г. по описа на РОС, за същият подсъдим, както и за С.Г.С. и Е.В.К.; от писмени доказателства относно Сдружение с нестопанска цел „Младежка инициатИ. *** /л.10 до 87, папка 2 „Веществени доказателства”/, както и Удостоверение от РОС – 2 бр., за актуално състояние на „Сдружение клуб на младия предприемач” и множество такИ. относно *** *** – част от техническа експертиза – том 13, папка 3 от досъд. п/во. /част от документи в картонена папка с надпис „Документи разни”, кашон 2 от веществените доказателства; от Удостовения за актуални състояния /л.68 до 72, папка 1 , том 18 от досъд. п/во/. от разпечатани от файл /приложения к* техническа експертиза/ 3 броя заявления от подс.Ю.С. /л.108 до 110, папка 1, том 12 от досъд. п/во/; от документи в найлонон джоб на л.150, папка 1 , том 18 от досъд. п/во/ - конкретно отделно номерираните – под * – вносна бележка, под № 2 – проект на нотариален акт, под № 5 - Сметка по чл.89 от Закона за нотариусите *15/22.07.99г.; От множеството документи – нотариални актове, проекти на нотариални актове, разпечатана нормативна уредба за нотариалната дейност, включително действащи по време на царска България, в частност и бланки само с подпис на Молби до съдия по вписванията - ***** за справки /приложени в найлонови джобове, в червена найлонова папка № 6, с надпис” Имоти – гр.Мичурин, село Синеморец....– веществено доказателство в кашон 6 – иззети при претърсване на *******, ******* в *****”; от показанията на св.Е.В.К. /в частта за познанството, общата дейност в процесното време и участие в съответните организиции с подс.Ю.С./ - дадени в съдебното следствие по това дело, както и тези приобщени к* доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.281, ал.2, вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК, дадени от него в качеството на подсъдим /л.432, т.6 от съд. п/во по НОХД 559/06 по описа на РОС; от показанията на св.Д.М., в частта им за участие на подс.С. в съотв. политически структури /дадени в съдебно засадание и от тези, приобщени к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2,пр.2 от НПК л. 28, папка 5, том 20 от досъд. п/во/; от протокол за изземване, приложени в папка 1 и папка 3, том 18 от досъд. п/во; от Техническа експертиза /л.2-171, папка 1, том 13 от досъд. п/во и приложения к* нея – разпечатани документи от файлове – в останалите папки от том 13 и всички от том 12 от досъд. п/во/;  от част от Заключението по съдебно-сечоводната експертиза, изготвено във връзка с допълнителна задача к* експерта М. М. в съдебно заседание на 04.07.2007г. по НОХД№ 559/06г. по описа на Окръжен съд - Русе, прието и в настоящото съдебно заседание, а именно – само по т.2.1 – последен абзац – относно недължимост на суми к* „Труд”АД *** от подс.Ю.С., както и по т.2.2 – за авансов отчет *5, за авансов отчет № 9 /без последният абзац на заключението/. – приложено на л.180 от съдебното производство, том 2, по НОХД№ 559/06г. на РОС; от Съдебно-счетоводна експертиза /тройна/, назначена в съдебното производство по НОХД№ 559/06г. на РРС  /приложена на л.200 до л.217 от същото/, в частта й, относима по предмета на това дело, контретизирана при източниците на доказателства за нес*нено установените обстоятелства, по-долу; от всички засяснения от експретите при проведените им разпити, при приемане на посочените експертизи в съдебните заседания по това дело, с изключение на отговорите при новото приемане в настоящото съдебно производство на тройната съдебно-счетоводна експертиза – л.266 до л.268 от НОХД№ 57/11г. по описа на РОС, засягащи правни въпроси;

; /в частност относно първото деяние обсебване/ значителната част от показанията на свидетелката В.Д.А. /за конкретни обстоятелства и решението на съда по тях, анализ по – долу/– дадени по време на съдебното следствие по това дело, както и тези приобщени к* доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.664 – 666 от НОХД559/06 по описа на РОС/ и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК / том 19, папка 3, л.46 от досъд. п/во/; от показанията на свидетеля С.Х.С. - дадени по време на съдебното следствие по това дело, както и тези приобщени к* доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.663 – 664 от НОХД559/06 по описа на РОС/ и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК /том 19, папка 3, л.44 от досъд. п/во/; от можество копия на Удостоверения за актуално състояние за „Труд” АД, копие от документ за регистрация по булстат, заверени от  „Труд” АД /приложени в найлонов  джоб № 3 – част от веществените доказателства в кашон № 6, както и изобилни и други доказателства в досъдебното производство за регистрацията, статута и представителството и управлението /в частност и Протокол за редовно общо събрание и 3 броя Удостоверения от РОС за актуално състояние на „Труд”АД – последни документи в книжна папка с надпис”Труд”АД – Б. Т. Б.”- кашон 6 от веществените доказателства, както и имущество на дружеството /за последното и от писмените доказателства – акт за държавна собственост, данъчни оценки, скици, нотариален акт № 58, том II, рег.№..2288, дело *71/2002г. на нотариус П. – приложени в в найлонов  джоб * – също част от веществените доказателства в кашон № 6/; от Договор за текущо правно обслужване от 13.09.2001год. – ориГ.л /под № 52, в найлонов джоб, папка 5, том 19 от досъд. п/во, както и копие от същият, в найлонов джоб № 4, л. 4, кашон 6 - веществените доказателства/; от още четири договора, наименовани по различен начин – ориГ.ли на л.49 до 54, папка 5, том 19 от досъд. п/во/; от пълномощни с упълномощител „Труд АД и упълномощен Ю. С. – приложени в същият том; от Протокол от 19.01.2004год. за предадени от „Труд”АД *** документи /л.48, папка 5, том 19 от досъд. п/во/; от друг Протокол от 19.01.2004год. за предадени от „Труд”АД *** документи /л.55 до 62, папка 5, том 19 от досъд. п/во/; от незначителна част от показанията на В.Т.В., дадени в съдебното следствие по това дело, както и от част от тези приобщени к* доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.662 и л.663 от НОХД559/06 по описа на РОС/ и от цялостните показания на същата свидетелка, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК /том 19, папка 3, л.43 от досъд. п/во/ - показанията на св.В., отграничени и обсъдени от съда в анализа по-долу; от заверено копие от Нотариален акт № 38, том IV, рег.№ 5218 по нот. Дело № 209/2001г. по описа на нотариус К.П. /копие на л.3, папка 3, том 19 от досъд. п/во/; от заверено копие на Сметка по чл.89 от Закона за нотариусите № 0002589/07.12.2001г. /л.4, папка 3, том 19 от досъд. п/во/; от ориГ.л на Сметка по чл.89 от Закона за нотариусите № 0002589/07.12.2001г. във вид, вече преправена в частта й за датата на съставянето й - вече с дата 07.02.2002год. /л.36, папка 1 –„Веществени доказателства” – в найлонов джоб и като копие – на л.4, папка 3, том 19 от досъд. п/во,./, както и заверено копие от последната /л.42, папка 3, том 19 от досъд. п/во/; от Разходен касов ордер /РКО/ *46/18.02.2002г. /ориГ.л на л.91, папка 3 –„Веществени доказателства” – в найлонов джоб; от Авансов отчет № 23/30.04.2002год. /ориГ.л на л.30, папка 3 –„Веществени доказателства” – в найлонов джоб./; от РКО № 432/3.04.2002г. /ориГ.л на л.78, папка 3 –„Веществени доказателства” – в найлонов джоб./; от Графологическа експертиза № 69 /л.34 до 41, папка 3, том 19 от досъд. п/во/; от писмените доказателства, налични в картонена папка с надпис „Дело Сияние 96 ООД №2395/99г. – V с-в от РРС.....“ – намираща се в кашон 2 от веществените доказателства – иззети от офис на ******* 83 в ***** и по-конкретно, намиращите се в найлонов плик, номериран под *3 – последен по ред в папката, а съдържанието му номерирано от л.1 до л.30, в частност и Молба от В.Т.В. до нотариус Г.Г., с резолюция от 05.12.2001год.; от 3 броя договори за правна помощ - *07749, *07748 и *07746 – л.1 до 3 от документи в найлонов джоб № 4, кашон 6 с веществени доказателства/;

/в частност относно второ деяние обсебване и в съвкупност първо деяние измама - спрямо съдия по вписванията при РРС/

от РКО***2/12.06.2002год. и РКО № 620/13.06.2002год., /двата приложени в ориГ.л на л.36 и 37 – долни документи, папка 4 –„Веществени доказателства” – в найлонови джобове/; от молба до нотариус за извършване на нотариалното действие /заверено от нотар. копие, приложено на л.19, папка 3, том 3 от досъд. п/во/; от вносна бележка № К-2727/12.06.2002год /заверено от банката копие на л.100, папка 5, том 19 от досъд. п/во/;  от Писмо изх.№ И-1304 от 15.12.2004год. на СИБанк АД - Русе /л.99, папка 5 ,том 19 от досъд. п/во/; от вносна бележка в два екземпляра със същия номер и дата, но за друга сума - № К-2727/12.06.2002год. /л.11, друга номерация горе вдясно – № 2, в папка 1 от том „Веществени доказателства” в досъд. п/во – в найлонов джоб./; от Комплексна експертиза № 67 /л.26 до 31, папка 3, том 19 от досъд. п/во/; от Сметка по чл.89 от Закон за нотариусите № 0003229/14.06.2002год. /ориГ.л на сметката на л.22, папка 3 – том „Веществени доказателства” – в найлонов джоб./; от заверено копие от Нотариален акт № 58, том II, рег.№ 2288, дело 171/2002г. по описа на нотариуса /л.102 и 103, папка 5, том 19  от досъд. п/во, и ориГ.лен екземпляр – приложен к* пластмасов джоб *, кашон 6 от веществените доказателства/; от Авансов отчет *5/18.06.2002год. /ориГ.л на л.21, папка 3, том веществени доказателства/; от проект на нотариален акт /л.54 до 57, папка 2, том 12 от досъд. п/во – част от техническа експертиза/; от Писмо от съдия по вписванията при РРС /изх.*0997/17.12.2004год. на Служба по вписванията – ***** /л.96, папка 5, том 19 от досъд. п/во/; от Отговор от Агенция по вписванията и приложени к* него заверени нотариален акт и страници от входящ регистър /изх.№ 084-222/05.04.2011г. на агенцията/ - л.308 до 312 от съд. п/во по това дело; от Отговор от нотариус К.П. и приложен к* него Акт за унищожаване /изх.№ 0879/05.0411г. на нотариуса/ - л.317 до 319 от съд. п/во по това дело/; от документите, намиращи се в пластмасов джоб *, кашон 6 от веществените доказателства – отделно номерирани, и в частност ориГ.лен екземплар на гореописания нотариален акт № 58 на нотариус П. – 2 листа и копие от него, № 200 на СВ – при РРС, скици, Акт № 836 и 8995 за държавна собственост на недвижим имот – относно „Труд”АД – 3 листа, Удостоверение за данъчна оценка изх.№18021428/11.06.2002гд. на ТДД *** ДП –Център- 3 листа; от разпечатан документ от файл от компютър, приложение к* техническа експертиза /л.54 – 56, папка 2, том 12 от досъд. п/во/; от Комплексна експертиза № 401 /л.9 до 16, папка 2, том 18 от досъд. п/во/;

/в частност относно третото деяние обсебване/:

от разходно касов ордер № 645/18.06.2002год. /ориГ.л на л.34, папка 4 – „Веществени доказателства” – в найлонов джоб./; от ориГ.ли на авансов отчет *0/26.07.2002год., документ с № 41412 за 10 лева – мемориален ордер /л.27 и 28, папка 3 – том „Веществени доказателства” – в найлонов джоб/; от Отговор от съдия изпълнител при РРС/изх.3171/04.04.2011г. и Отговор от СИБАНК ЕАД *** изх.№ИД -0351/07.04.2011г. /л.303 и л.321 от съд. п/во по това дело/; от РКО № 782/26.07.2002год. /ориГ.л на л.75, папка 4 – том „Веществени доказателства” – в найлонов джоб./; от РКО 1212/19.11.2002г. /ориГ.л на л.45, папка 4, том „Веществени доказателства” – в найлонов джоб./;

/в частност относно четвърто деяние обсебване и в съвкупност - второ деяние измама спрямо съдия в Окръжен съд – Плевен/ -

от разходно-касов ордер № 977/25.09.2002год. /ориГ.л на л.122, папка 3 – том „Веществени доказателства” – в найлонов джоб./; от платежно нареждане /вносна бележка/ за плащане  к* бюджета № J10213/0 /копие от бележката на л.12, папка 5, том 19 от досъд. п/во/; от Писмо от СИБАНК АД *** –изх.№647/24.10.03г. /л.15, папка 5, том 19 от досъд. п/во/; от платежно нареждане /вносна бележка/ за плащане к* бюджета, със същия номер и дата - № № J10213/0 от 26.09.2002год.  и искова молба до Окръжен съд – Плевен /копие от исковата молба и ориГ.ла на платежното нареждане, приложени на л.18, 23 и 24, папка 5, том 19 от досъд. п/во, а нареждането – като копие в два екземпляра, установено и в синя папка с надпис „Рубин”АД – Плевен, между документи в последният найлонов джоб, част от веществените доказателства по делото – в кашон 1/; от  Договор за правна помощ и съдействие № 0007259/23.10.2002г. /л.26, папка 5, том 19 от досъд. п/во/; от документи по гр.т.дело *73/02г. по описа на Окръжен съд – Плевен /л.22 до 46, папка 5, том 19 от досъд. п/во/; от вносна бележка от 27.09.02г., в полза на Районен съд *** /л.25, папка 3 – том „Веществени доказателства” – в найлонов джоб./, от Авансов отчет № 9/ 19.11.2002год. /ориГ.л на л.24, папка 3 – том „Веществени доказателства” – в найлонов джоб./; от РКО *212/19.11.2002год. /ориГ.л на на л.45, папка 4, том „Веществени доказателства” – в найлонов джоб./; от Решение *54/09.12.2002г. по гр.т.дело *73/02г. на Окръжен съд – Плевен /л.19 и 20, папка 5, том 19 от досъд. п/во/; от всички документи, намиращи се в синя картонена папка с надпис „Рубин АД”гр.Плевен - *73/02г. – /от веществени доказателства кашон № 6/ които са в три найлонови джоба  и се номерираха, в частност: две ксерокопия на платежно нареждане /вносна бележка/ за плащане к* бюджета № J10213/0 от 26.09.2002год. – за 1300 лева  /на л.8 и 9 от джоб № 3/, договори за правна помощ и искова молба – ориГ.л и копия /на л.1 до 3 и л.8 от джоб */, покана от Труд”АД до „Рубин” АД /л.23, от джоб */; Договор за еднократна правна помощ и 2 броя договори за правна защита и съдействие /л.50 и 51, папка 5, том 19 от досъд. п/во/;

/в частност относно деянието, свързано с промяната ЕГН на св.З.В./ -

от показанията на свидетелката З.Ф.В. – приобщени к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК /л.31, папка 2, том 18 от досъд. п/во/; от значителната част от показанията на свидетеля М.В.В. – дадени по време на съдебното следствие и приобщените к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.662 от НОХД№ 559/06г. на РОС/, както и тези, приобщените на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.37, папка 2, том 18 от досъд. п/во/; от показанията на свидетеля С.И.С. - дадени по време на съдебното следствие и приобщените к* доказателстевният материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.669 - 670 от НОХД№ 559/06г. на РОС/, както и тези, приобщените на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.47 и л.50, папка 2, том 18 от досъд. п/во/; от показанията на свидетелката К.Ф.П. - приобщени к* доказателстевният материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК /л.35 и 36, папка 2, том 18 и л.82 и 83, папка 3, том 5 от досъд. п/во/; от Решение № 365/19.11.2001год.  по гр.дело № 2705/01г. по описа на Районен съд *** /л.15 от последното дело – цялото приложено к* папка 3, том 5 от досъд. п/во/; от Решение № 363/18.01.2002год.по гр.дело № 975/02г. по описа на Районен съд *** /л.20, папа 2, том 5 от досъд. п/во/; от Документи, отразили промяната на фамИ.та и ЕГН на св.В. – л.8, л.10 до 13, л.17 до 19, папка 3, том 5 от досъд. п/во и част от тях – и на л.98 до 100, папка 4, том 5 от досъд.п/во /, също – на л.8 до 17, папка 2, том 5 от досъд. п/во, между който и Удостоверение за раждане от ***год. – л.14; от присъда *66/26.11.2007год. по НОХД№ 559/2006год. по описа на Окръжен съд ***, в осъдителната й, влязла в сила част,  с която подс.Ю.С.  е признат за виновен за извършено престъпление по чл.315, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.309, ал.1 от НК -  за това, че в периода от началото на февруари 2002год. до 22.02.2002год. в *****, чрез измама, склонил З.Ф.В. да подпише частни документи, със съ­държание, което не съответства на волята й; от Жалба /л.74 и 75, папка 4, том 5 от досъд. п/во/; от Справка за задгранични пътувания на св.З.В. /л.179 и 180, папка папка 4, том 5 от досъд. п/во/; от Делкарация от св.В. /л.140, папка 4, том 5 от досъд. п/во/; от Комплексна експертиза *97 /л.44 – 49, папка 2, том 5 от досъд. п/во – приложена в папка 5 от същият том – в НАХД*986/03г. по описа на Районен съд ***/; от справка за задгранични пътувания и от резултата от стравка за българин /л.53 и 54, папка 3, том 5 от досъд. п/во/; от множеството поредни справки за задгранични пътувания за св.В.,*** /съдебно производство по настоящото дело/, както и от такИ. справки, издавани от РДВР- Русе, приложени в съдебното производство по НОХД№ 559/06г. по описа на Окръжен съд- Русе,

/в частност относно случая по гр.дело № 3018/2002 г. по описа на Районен съд ***/:

От материалите по гр.дело № 3018/2002 г. по описа на Районен съд *** и  /копие от цялото дело, приложено в папка 4, том 19 от досъд. п/во/; от екземпляр на вносна бележка *9666/18.11.2002год. за 45 лева /л.30, папка 4, том”Веществени доказателствма” от досъд. п/во/; от екзземпляр от вносна бележка № К-16088/06.12.2002год. за 10 лева /в бяла картонена папка без надпис, с намираща се в нея папка с надпис „Б. Т. Б.” – кашон 6 от веществените доказателства/,

/в частност относно трето деяние измама - свързано с гражданско дело *169/02г. по описа на Районен съд - Русе/ -

от  показанията на свидетелката З.Ф.В. – приобщени к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК /л.31, папка 2, том 18 от досъд. п/во/; от показанията на свидетелката К.Ф.П. - приобщени к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК /л.35 и 36, папка 2, том 18 и л.82 и 83, папка 3, том 5 от досъд. п/во/; от показанията на свидетеля Е.Н.М. – дадени по време на съдебното следствие, както и тези приобщени к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2,пр.2 от НПК /л.л.656 – 658 от НОХД№ 559/06г на РОС/ и на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.10, папка 3, том 18 от досъд. п/во/; от показанията на свидетелката Т.Й.Б. - дадени по време на съдебното следствие, както и тези приобщени к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2,пр.2 от НПК /л.660- 661 от НОХД№ 559/06г на РОС/; от показанията на свидетелката Н. В. Е. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетелката  Й.В.Г. - дадени по време на съдебното следствие, както и тези приобщени к* доказателствиният материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2,пр.2 от НПК /л.667 и 668 от НОХД№ 559/06г на РОС/ и на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК/л.171, папка 4, том 5 от досъд. п/во/; от Решение № 365/19.11.2001год.  по гр.дело № 2705/01г. по описа на Районен съд *** /л.15 от последното дело – цялото приложено к* папка 3, том 5 от одсъд. п/во/; от Решение № 363/18.01.2002год.по гр.дело № 975/02г. по описа на Районен съд *** /л.20, папка 2, том 5 от досъд. п/во/; от всички материали по гр.дело *169/02г. по описа на Районен съд *** /цялото приложено като папка 1, том 5 от досъд. п/во/; от ориГ.ли на предварително споразумение за покупко – продажба на недвижими имоти от 13.03.2002год. и разписка от 13.03.2002год. /л.30 и 31 – найлон.джобове, папка 1, том”Веществени доказатества” от досъд. п/во/; от присъда *66/26.11.2007год. по НОХД№ 559/2006год. по описа на Окръжен съд ***, в осъдителната й, влязла в сила част,  с която подс.Ю.С.  е признат за виновен за извършено престъпление по чл.315, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.309, ал.1 от НК -  за това, че в периода от началото на февруари 2002год. до 22.02.2002год. в *****, чрез измама, склонил З.Ф.В. да подпише частни документи - предварително споразуме­ние за покупко-продажба на три апартамента в ***********, собственост на В. Х. Г., като купу­вач и декларация за гражданство, семейно и имотно състояние, със съ­държание, което не съответства на волята й; от същата присъда в осъдителната й, влязла в сила част, с която С.Г.С. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.309 ал.1, вр.чл.20 ал.4, вр. чл.26 ал.1 (изм.) от НК – че в периода от началото на юли 2002г. до 15.07.02г. в Русе, в условията на продължавано престъпление, подпомогнал Ю. С.С., като го улеснил да състави следните неистински частни документи: две молби до Служба по вписванията - Русе, за издаване на удостоверения за липса на тежести, извършени разпоредителни сделки и вписани искови молби от 15.07.02г, на които бил придаден вид, че са съставени от Я.М.М., и да ги употреби, за да докаже, че съществува право - Я.М.М. да получи удостоверения за липси на тежести и извършени разпоредителни сделки, относно три апартамента в ***, собственост на В. Х. Г.; от Решение № 89/29.06.09г. по ВНОХД*74/08г по описа на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му съдържаща обсъждане ползването от подс.Ю.С. на предварителното споразумение и разписката от 13.03.2002год., прието е наличие на предпоставките на погасителна давност и е постановено, на това основание прекратяване на производството в тази му част /л.22 и 23 мотивите, съответно в  Решение № 86/20.05.2010год. по нак. дело № 575/2009год. на ВКС, II н.о., в частта, с която последното било предмет на проверка по протест срещу пункт 2 от въззивното решение /л.3 и 4 от решението на ВКС/; от ориГ.ли  на седем молби до СВ при РРС /л.13 до 19 – в найл. джобове, папка 1, том „Веществени доказателства“ от досъд. п/во/; от Отговор и справка за проведени разговори /л.18, л.19 до 31, папка 4, том 5 от досъд. п/во/; от списък на ***ове на *** – в предпоследният джоб в картонена папка с надпис ******* 05.02.2004г. /в кашон 1 - вещ.доказателства/; от вносна бележка № К-11112/07.10.2002год.  за 10,90 лева /л.62 и 66, папка 4, том 5 от досъд. п/во/; от вносна бележка № К-11112/07.10.2002год.  за 1090 лева – ползваният по гр.дело *169/02г. на РРС ориГ.л, приложен на л.12 - найл.джоб, папка 1, том“Веществени доказателства“ от досъд. п/во/; от Искова молба, приложенията к* нея и всички останали документи, налични в гр. Дело  *169/02г. по описа на Районен съд *** /цялото като папка 1, том 5 от досъд. п/во/; от Жалба /л.74 и 75, папка 4, том 5 от досъд. п/во/; от Декларация от св.З. П.а /л.140, папка 4, том 5 от досъд. п/во/; Писмо от РРС и приложени к* него вносни бележки /л.60 - 63, папка 4, том 5 от досъд. п/во/; Протокол – л.24, папка 2, том 18 от досъд. п/во; от Протокол за доброволно предаване и укземпляр от вносна бележка /л.64 и 65, папка 2, том 18 от досъд. п/во/; от ориГ.ли на молби и удостоверения за данъчни оценки /л.106 до 113, папка 4, том 5 от досъд. п/во/; Протокол за доброволно предаване /л.119, папка 4, том 5 от досъд. п/во/; от Протокол за доброволно предаване и копия на молби до СВ /л.165 - 172, папка 4, том 5 от досъд. п/во/; от Справка за задгранични пътувания на св.З.В. /л.179 и 180, папка папка 4, том 5 от досъд. п/во/; от Графологическа експертиза № 235 /л.186а – 190а, папка 4, том 5 от досъд. п/во/; от Комплексна експертиза № 401 /л.9 до 16, папка 2, том 18 от досъд. п/во/; от Компексна експертиза № 67 /л.26 до 31, папка 3, том 19 от досъд. п/во/.

/в частност относно четвъртото деяние измама – свързано със св. Р.Я./:

от Списък наименуван ”Нацелени магазини в *****” и други саморъчни записки на подс.С. /ориГ.ли – л.54, съотв. л.43 – 53, том „Веществени доказателства”; от списък, наименуван „Нацелени сгради  - *** 2003” и други записки /л.34, съотевтно л.34 - 50, папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от Присъда *66/26.11.2007год. по НОХД№ 559/2006год. по описа на Окръжен съд *** /в осъдителната й част, влязла в сила  спрямо подс.С., за това, че в периода от началото на май 2000г. до 5.II.04г. в Русе и ***, в условията на продължавано престъпление, скрил чужди официални документи: нот.актове по описа на Русенския об­ластен съд, с номера по регистър, както следва: 1.№ 2515/15.ХII.1947г, собственост на Ю. Д. Б. и Г. Д. Б., 2.№ 2514/15.XII. 1947г, собственост на Б.Г. С. и П.Б.Г., 3.№ 2406/09.XII.1947г., собственост на Г. Б. Е. от *****. 4.№ 2624/19.XII. 1947г, собственост на К. И. Е. и Г. К. Е.. 5.№ 2305/5.XII.1947г., собственост на И.Н. Н. и Й.П. Д.; 6.№ 2232/2.XII.1947г. собстве­ност на М. Ю. С. и А. И. М., 7.нот.акт за собственост на недвижими имот по продажба № 75/27.VIII. 1937г, том XII, регистър № 3326 по нот.дело № 2454/1937г. по описа на Софийски обла­стен съд, собственост на Й. И. Б. от *********** и на Р. Н. М. от ******* и 8.нот.акт за продажба *02/31.VII.1937г., том XII, регистър № 3353 по нот.дело № 2479/1937г. по описа на Софийски областен съд, собственост Д. Н. С. и К. А. С., двамата от ***, с цел да набави за себе си, за Е.В.К. и за И. Т.М. облага; от ОриГ.лният том с нотариални актове - № VII –„Собственост и продажби” за месец декември 1947год. на Русенски областен съд /веществено даказателство по делото/; от съдържанието на  конкретно наличните в същият том - Нотариален акт № 38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г., Нотариален акт *14/15.12.1947г. том VII, регистър №2480, нот.дело №2515/1947г. ;Нотариален акт № 3/02.12.1947год., том VII, регистър №2202, нот.дело №2232/1947год., Нотариален акт *12/15.12.1947год., том VII, регистър № 2478, нот. дело № 2514/1947г., Нотариален акт *13/16.12.1947год., том VII, регистър № 2496, нот. дело № 2406/1947г., Нотариален акт *60/19.12.1947год., том VII, регистър № 2591, нот. дело №2624/1947г.; от Уведомление от Авдокатски съвет Русе - изх.*61/01.11.2004г. /л.43, папка 4, том 3 от досъд. п/во;  от показанията на свидетелката С.К. – дадени по време на съдебното следствие; от Протокол, с който тази свидетелка предава документи относно А.К. /л.25 , папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от Отговор от Държавна агенция”Архиви”, Дирекция „Централен държавен архив” – изх.*1-02-6/19.08.2011г. на същата и приложените к* него документи /л.556 до л.564, т.2 от съдебното производство; от Отговор от Държавна агенция”Архиви”, Дирекция „Централен държавен архив” – изх.*1-02-7/30.08.2011г. на същата и приложените к* него анотиран списък и документи /л.565 до л.619, т.2 от съдебното производсство/; от Контролен лист от 19.05.50год. по преписка 772/48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС /найл. джоб  - л.42, папка 1, том „Веществени доказателства” от досъд. п/во/; от Скици на първи партерен етаж и на втори надпартерен етаж, двете за имот на ***** *** и ******* в ***** /л.20 и 21 от гр. дело № 3593/02г. на РРС – папка 1, том 3 от досъд. п/во; л. 3 и л.4, папка 2, том 3 от досъд. п/во, съответно на л.5 и 7; От документи в хартиена папка с надпис „ОриГ.ли ! Преписки: вх.№ 772/48 – И., вх № 449/48 – Д.” – в кашон 6 от веществените доказателства/; от Контролен лист по преписка 449/48г. на Комисията по чл.11, от ЗОЕГПНС от 19.05.50г. (л.41 – найл.джоб, папка 1, том ”Веществени доказателства” от досъд. п/во, съответно л.15 от гр. дело № 3593/02г. на РРС – папка 1, том 3 от досъд. п/во); от Заверен препис от истинския контролен лист по същата преписка, приложен на л.572 от съд. п/во – том 2 - под № 8 к* Отговор изх.*1-02-7/30.08.2011год. на ДА”Архиви” Дирекция ”Централен държавен архив”, както и ориГ.ла този контролен лист, приложен в преписката № 449/48г., като алонж к* истинското отчуждително решение относно имотите на Д. Б.; от Статистически сведения по преписка № 772/48г. от 26.02.49г. (л.16 от гр. дело № 3593/02г. на РРС – папка 1, том 3 от досъд. п/во); от Допълнително решение от 30.08.50г. по преписка № 772/1948г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС /л.17 от  гр. дело № 3593/02г. на РРС – папка 1, том 3 от досъд. п/во, и л.39, папка 2, том 3 от дъсод. п/во/; от Декларация по ЗОЕГПНС от 18.05.1948год. (декларацията установена при претърсването през 2004год. в мазата на подс.С. в *******, след което приложена в найл- джоб – л.37, папка 1, том „Веществени доказателства” от досъд. п/во); от Протокол от 07.07.1948год. за проведено заседание на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС по преписка № 772/48г. по описа на Русенския градски общински народен съвет – регистър по отчуждаване на едрата градска недвижима собственост /л.58 – найл. джоб, папка 1, том ”Веществени доказателства”/; от Доклад на основание чл.11 от ЗОЕГПНС, на министъра на правосъдието № 293/07.06.1950год., в частта му за ***** /заверено копие от доклада на л.31, 32, 33 и 34, найл. джобове, папка 1, том „Веществени доказателства”, както и к* отговор от ЦДА изх.*1-02-7/30.08.2011г. – л.592 – 595 от съд. п/во – том 2/; от нотариално заверен препис на контролен лист от 19.05.50год. по преписка 772/48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС – с рег.№ 4478/05.11.2002год., на заверката. /л.60 – найл.джоб, папка 1, том „Веществени доказателства”/; от нотариално заверен препис на Решение *510 от 27.09.1948год. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС – с рег.№ 4479/05.11.2002год. на заверката /л.4 от приложените документи в хартиена папка с надпис „ОриГ.ли ! Преписки: вх.№ 772/48 - И. и вх.№ 449/48 – Д. – в кашон 6 от веществените доказателства, също приложено на л.10 от гр.дело № 3593/02г. на РРС – том 3, папка 1 от досъд. п/во, също в найл. джоб – л.40, папка 1, том „Веществени доказателства от досъд. п/во; също на л.40, папка 2, том 3 от досъд. п/во – приложено к* писмо изх.*100-68/06.04.2004год. на ******* при Област Русе – л.34/; от нотариално заверен препис на скица на първи партерен етаж за имот на ***** *** и ******* в ***** /с рег.№ 4480/05.11.2002год.,  на заверката /л.5 от приложените документи в хартиена папка с надпис „ОриГ.ли ! Преписки: вх.№ 772/48 - И.и вх.№ 449/48 – Д. – в кашон 6 от веществените доказателства/; от нотариално заверен препис на скица на втори надпартерен етаж за имот на ***** *** и ******* в ***** /с рег.№ 4481/05.11.2002год.,  на заверката /л.7 от приложените документи в хартиена папка с надпис „ОриГ.ли ! Преписки: вх.№ 772/48 - И. и вх.№ 449/48 – Д. – в кашон 6 от веществените доказателства/; от нотариално заверен препис на Протокол от 07.07.1948год. за  проведено заседание на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС по преписка № 772/48г. по описа на Русенския градски общински народен съвет /л.58 – найл. джоб, папка 1, том ”Веществени доказателства”/; от всички писмени доказателства, налични в гр.дело № 3593/02г. по описа на Районен съд *** /цялото приложено к* делото като папка 1, том 3 от досъд. п/во/; от Пълномощно /л.727, папка 2 от съдебното производство; от Искане вх.№ 9400-998/13.11.2002г. на Областния управител Област Русе /л.5 до 7, папка 2 ,том 3 от досъд. п/во/; от печат с надпис „Вярно с ориГ.ла” – приложен в кашон 1 от веществените доказателства; от част от показанията на свидетелят Д.Р. – дадени по време на съдебното следствие, както и приобщените к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.761 и 762, както и л.684 до 686 от НОХД№ 559/06г на РОС/ и на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.52 и 53, папка 1, том 2 от досъд. п/во/; от значителната част от показанията на свидетелката Д.Ф.К. - дадени по време на съдебното следствие, както и приобщените к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.691 до 693 от НОХД№ 559/06г на РОС и на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.127, папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от показанията на свидетелката Д.И.Д. - дадени по време на съдебното следствие, както и приобщените к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.832 и 833 от НОХД№ 559/06г на РОС; от показанията на свидетелката З.С.Г. – дадени по време на съдебното следствие, както и приобщените к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.682 до 684 от НОХД№ 559/06г на РОС и на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.84, папка 2 , том 3 от досъд. п/во/; от показанията на свидетелят Р.Ч.Я. - дадени по време на съдебното следствие, както и приобщените к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.818 и 819 от НОХД№ 559/06г на РОС; от част от обясненията на подсъдимия И.Т.М. – дадени по време на съдебното следствие; от Заповед № 9500-174/28.02.2003год на Областният управител на Област Русе и Заповед № 9500 -175/28.02.2003год. на Областният управител на Област Русе (л.77 и 78, папка 2, том 3 от досъд. п/во); от Удостоверение от Служба по вписванията и заверени от същата копия на нотариални актове - № 49/29.12.2003год., том X, рег.*2797, дело *389/03г. по описа на нотариус Г.Г. и № 76/30.12.2003год., том VI, рег.*2797, дело *389/2003год. по описа на нотариус Ц. М. /л.108 до 110, папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от показанията на свидетелката Г.К.М. – дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетелката Я.З. - дадени по време на съдебното следствие, както и приобщените к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.760 и 761 от НОХД№ 559/06г на РОС; от заверен препис от Решение № 28/26.03.2008год. по НАХД№ 305/08г. по описа на Районен съд *** /л.122 до 125 от съдебното производство – том 1/; от показанията на свидетелката П.Ц.Д. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетелката М.К.К. - дадени по време на съдебното следствие, както и приобщените к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.687 от НОХД№ 559/06г на РОС/ и на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.73, папка 4 , том 3 от досъд. п/во/; от показанията на свидетелят В.Г.И. – дадени по време на съдебното следствие, както и приобщените к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.681 от НОХД№ 559/06г на РОС/ и на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.72, папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от част от показанията на свидетеля Е.В.К. - дадени по време на съдебното следствие /л.175 и л.176, както и л.270/, както и приобщените к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.2, вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК – дадени в качеството му на подсъдим при първото разглеждане на делото в РОС /л.432, т.6 от НОХД№ 559/06г на РОС/; от Съдебно-ценова икономическа експертиза /л.65 до 76, папка 3, том 3 от досъд. п/во/, в частт ан азаключението относно пазарната цена на имотите, предмет на това обвинение; от показанията на свидетелката св.Л.М.П. – дадени по време на съдебното следствие, както и приобщените к* доказателственият материал по реда и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.681 и 682 от НОХД№ 559/06г на РОС/ и на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.176, папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от два ориГ.лни нотариални акта - нотариален акт за собственост на недвижим имот по продажба № 75/27.08.37г., том XII, регистър № 3362 по нот.д.№ 2454/37г. по описа на Софийски областен съд и Нотариален акт за продажба  *02/31.07.37г., том XII, регистър 3353 по нот.д.№ 2479/37г. по описа на Софийски областен съд /приложени в л.56 – найл. джоб, папка 1, том ”Веществени доказателства” от досъд. п/во”/; от Определение № 9/07.02.2005год. по ЧНД№ 390/05г. на Районен съд- Русе /л.119 – 122, папка 4, том 3/; от всички писмени доказателства, извън цитираните изрично дотук, налични в папка 1, том ”Веществени доказателства” – от л.20 до л.60; от Искова молба от Държавата против подс.М. /л.721 до л.726, том 2 от съдебното производство, заверено копие приложено и в съдебното производство по НОХД 559/06г. на РОС/ и служ. справка в деловодната система на РОС относно образуваното производство; от Писмо на Служба по вписванията и приложено к* него копие на страници от азбучник за 1947год. /л.2 и л.4 до 10, папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от справка относно А. К. /л.15, папка папка 4, том 3 от досъд. п/во/; От отговор изх.*61/01.11.2004год. от *****ски съвет *** /л.43 от папка папка 4, том 3 от досъд. п/во; от Писмо от АС ***, относно *****ски досиета /л.51, т. папка 4, том 3 от досъд. п/во/, както  и самите досиета – на А. К., П. Ч. и Д. П., в ориГ.л  /в три найлонови джоба в папка 5 от том „Веществени доказателства/, както и още ориГ.лни досиета за същите лица – в папка 7 - отделни хартиени папки, том „Веществени доказателства”; от Анекс, Протокол за приемо - предаване и банкови документи /л.76 – 79, папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от Протокол за предаване и Договор за наем между подс.М. и ЕТ”Примавера....” /л.80 и 81, папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от заверени от СВ при РРС, копия от 6 броя нотариални актове за месец декеммри 47г.,от том VII /л.91 – 103, папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от заверени от същата служба копия от 2 костативни акта /л.109 и 110, папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от Уведомление от Банка ДСК относно запорно съобщение /л.135, папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от  допълнителен доклад к* контролен лист по преписка № 449/48г. за Д. М. /л.144, папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от Тетрадка голям формат с надпис „България има нужда от нас – Българският великден – 16-17 април 2001год., установена в имота на сем.С. в ******* приложена в ориГ.л в отделен хартиен плик к* том „Веществени доказателства” – поставен и бе № 8/; от ориГ.ла на преписка № 449/1948г. по декларацията на Д. /Д./ Б. М. /в найлонов джоб № 2, папка 6, том „Веществени доказателства”/; от заверени страници от регистър на нотариус К.П. /л.43 и 44, папка 3, том 3 от досъд. п/во/; От молби от адв.Р. до нотариус П. и нотариус Г. и приложени к* тях заповеди, скица, нотариални актове /л.49 до 63, папка 3, том 3 от досъд. п/во/; скици на л.20 и 24, папка 2, том 3 от досъд. п/во. от Предавателно-приемателен протокол /л.31,  папка 2, том 3 от досъд. п/во; от Отговор изх.*100-68/06.04.2004год.от ******* и приложени к* него копия от документи /л.34 до 40, папка 2, том 3 от досъд. п/во/; от Отговор изх.№ 2400-126/25.05.2005год. от ******* и приложени к* него страници от азбучник на одържавените имоти по ЗОЕГПНС /л.42 до 55, папка 2, том 3 от досъд. п/во/; от Писмо изх.№ 2400-128/25.05.2005г. на Област ***, с приложени к* него относно процедура по отдаване под наем и други /л.57 до 76, папка 2, том 3 от досъд. п/во/; от всички документи, намиращи се в общо 18 джоба в найлонова зелена папка, с прозрачна предна част, установена в имота на сем.С. в ******* /кашон № 6 от веществените доказателства по делото/; Хартиена мека папка с надпис „ориГ.ли! Преписки: Вх.№ 772/948 – И.н, Вх.№ 449/948 – Д., Вх.№..” и съдържащите се в нея в найлонов джоб с прикрепен ксамер с три малки бележки, общо 8 документа, установена в имота на сем.С. в ******* /кашон № 6 от веществените доказателства по делото/; от Искова молба – проект на - К. М. срещу Р. К. – в найл. джоб № 6 в бяла найлонова папка с общо 6 джоба /намерена в офиса на ******* – кашон 2 от веществените доказателства/; от документи в бяла картонена папка с надпис „*** 2003” - установена в имота на сем.С. в ******* /кашон № 6 от веществените доказателства по делото/; от документи в бяла хартиена папка с прозрачна предна част и надпис вертикално „Ул.Леге” *, ул.”Н.Цанков” 17, ул”Цар С.” 90 (Конфино !!!)”, вкл. и Пълномощно от 07.03.2003год. с упълномощител И.М. и упълномощшен Ю.С.; от червена пластмасова папка с прозрачна предница с надпис вертикално „Имоти – Мичурин....”, с множество найлонови джобове /конкретно последните 3/;  от документи, в синя найлонова папка с прозрачна предна част – в 5 найлонови джобове, както и отделни прекрепени к* нея листи /последните номерирани – от л.1 до л.12/; от Графологическа експертиза *57 /л.27 до 31, папка папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от Почеркова експертиза № 370 /л.46 до 48, папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от Почеркова експертиза № 385 /л.83 до 88, папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от Почеркова експертиза № 218 и приложени к* нея в копия изследвани записки /л.157 – 159, съотв. л.160 до л.175, папка 4, том 3 от досъд. п/во/; от ОриГ.ли на тези записки /цитирани горе в папка 1, том ”Веществени доказателства”/; от Техническа експертиза на документ *92 /л.2 до 8, папка 3, том 3 от досъд. п/во/; от Почеркова експертиза № 304 /л.78 до 83, папка 3, том 3 от досъд. п/во/; от Комплексна графическа техническа и химическа експертиза /л.536 -556, том 3 от съдебното производство по ВНОХД *74/2008г. по описа на ВТАС/; от Почеркова експертиза № 220 /л.111 до 114, папка 2, том 9 от досъд. п/во/;  от Техническа експертиза *23 /л.241 – 250, т.1 от съдебното производство по НОХД№ 57/11г. на РОС/; От почеркова експертиза *35 /л.129 до 143 от съдебното производство НОХД№ 559/06г. на РОС/; от Нотариален акт за дебла на недвижим имот *14, том VII... /в найлонов джоб - л.20, папка 1, том „Вещ. доказателства„ и Комплексна експертиза № 73 /л.47 до 50, папка 1, том 2 от досъд. п/во/; от разясненията по експертизите, дадени от експертизите в съдебни заседания по НОХД№ 57/11г. на РОС при приемането им; от Протокол за претърсване и изземване /л.11 и 12, папка 1, том 18 от досъд. п/во/; от Протокол за оглед на веществени доказателства /л.24 до 33, папка 1, том 18 от досъд. п/во/; от Протокол за оглед на веществени доказателства /34 до 44, папка 1, том 18 от досъд. п/во/; от протоколите за претърсване и изземване, както и приемо - предаветелен протокол /последния на л.75/, приложени в папка 3, том 18 от досъд. п/во; от Протоколи за оглед на веществени доказателства, приложени в папка 4, том 17 от досъд. п/во; От Отговор изх.№ 0404-02/829/03.02.2005год. на „Банка ДСК”ЕАД /л.103, папка 2, том 1 от досъд. п/во/, от Пълномощно с упълномощител подс.М. и упълномощен подс.С. /л.104, папка 2, том 1 от досъд. п/во/; от всички нареждания – разписки с теглещо лице Ю.С., приложени на л.131 до л.153, папка 2, том 1 от досъд. п/во/; от останалите нареждания – разписки /приложени след посоченото пълномощно в папка 2, том 1 от досъд. п/во/; от справки за съдимост, автобиографии и декларации от всеки от двамата процесни подсъдими /в досъдебното производство/, а конкретно справки за съдимост – и в съдебното производство по НОХД№ 57/11г. на РОС.

Анализ на доказателствата:

От значителната част от посочената доказателствена съвкупност при липса на противоречие, еднопосочност и взаимовръзка на доказателствените източници, следва именно приетата за установена фактическа обстановка. На практика следва противоречие в доказателствената съвкупност, единствено при съпоставяне на въведената посредством обясненията на подсъдимия М. защитна теза за невиновност от една страна (твърди, че и к* момента на настоящото съдебно производство, продължава да счита, че процесните имоти на ***** и ******* в *****, преди отчуждаването им, били собственост на неговия баща и съответно за липса на противоправност в действията му /на подсъдимия М./ по претендирането им по реда на реституцията, предмет на делото, както и твърди, че подс.Ю.С. не е съпричастен по никакъв начин к* действията по претендиране на тези имоти), заедно с обслужващита тази му теза, част от показанията на св.Р., и от друга страна – всички останали доказателствени източници, сочещи именно визираното във фактическата обстановка деятелност и на двамата подсъдими. Също така, като формално противоречие в съвкупността следва да се отчете и при съпоставянето на следващото от макар и декларативно изявеното отношение на подс.Ю.С. к* обвиненията от една страна (споделя чак в пренията, че не е извършил престъпленията, в които е обвинен и „не е знаел, ако е ползвал някакви неистински документи”) и от друга страна – отново следващо от всички доказателствени източници по делото, разкрИ.щи именно приетата за установена от съда и изложена по-горе фактическа обстановка. За изчерпателност – налице е и незначително несъответствие в самостоятелното съдържание конкретно в част от показанията на св.А. (при съпоставяне на следващото от тях за няколко конкретни обстоятелства), обсъдено и решено от съда по-долу и в същият аспект – и за част от показанията на св.В.В.. Също така, съдът не цени, по изложените по-долу съображения, като доказателствен източник от експертен порядък, изводите на основното и двете допълнителни заключения на счетоводни експертизи, изготвени от експерта М. М.. С оглед яснота при решаване на въпроса по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, съдът разделя условно доказателственият материал в две основни групи. В първата група включва цялата доказателствена съвкупност, с изключение само на визираната част от обясненията на подс.М., и заявената от другият подсъдим несъпричастност к* престъпни деяния /в частност несъзнавана такава/, както и част от показанията на св.Р., съответно като втора група определя изключенията. Съдът приема за достоверен източник на доказателства посочената като първа група от доказателствения материал и отхвърля като счита за недостоверен източник на доказателства посоченият като втора група доказателствен материал. Преди излагане на съображенията по това решение, съобразно правилото на чл.305, ал.3, изр.1 от НПК, следва да се посочат безспорно установените факти от гореописаната обстановка /за настъпването на които не е налице противоречие в доказателствения материал/. Хронологично, по излагането им по-горе, тези факти са следните:

На първо място, нес*нено се установяват всички факти по започналото, но неприключило обучение на подсъдимия С. в РУ ”Ангел Кънчев”, решението му да се сдобие с документи, удостоверяващо приключване на обучението, и в изпълнение на това реално ползване на неистински официални докумети от подсъдимия –посочените по фактологията уверение и диплома, съответно, че получавайки документ относно правоспособност, упражнявал *******, без да има съответна правоспособност, с конкретиката за всички тези обстоятелства, залегнала във факт. обстановка. Източник за тях са всички посочени в нея документн, вкл. и в картонена папка с надпис „Дело:НПК на слепите в България......- кашон 6 от вещ. доказателства, както и пряко – от осъдителната присъда за именно тази престъпна дейност на подс.Ю.С. – присъда *58/11.05.2004год. по НОХД№ 650/04г. по описа на Районен съд ***, в сила на 21.09.2006год. Нес*нени обстоятелства са и извършените престъпления от подс.Ю.С. в периода на упражняване на ***** професия, свързани с ползване на различни неистински части /в частност преправен документ/ и официални документи в различни съдебни производства, а и свързано със склоняване чрез измама, на св.З.Ф. да подпише части документи, със съдържанието, което не съответства на волята на свидетелката. Доказателствен източник са обективираните в бюлетините, приложени по настоящото дело, осъждания по НОХД№ 650/04г. по описа на Районен съд *** и по НОХД№ 559/06г. по описа на Окръжен съд- Русе. Нес*нено, отново от официалните данни за осъждането по последното дело, се установява, че подс.Ю. С. в период от време, обхващащ противозаконното упражняване на *******, извършил и престъпление, изразило се в скрИ.не на множество чужди официални документи, с цел набавяне за себе си, за бившия подсъдим по настоящото производство Е.К., както и за настоящия подсъдим И.М., облага. Също безспорен факт по делото /отново от влязлата в сила осъдителна част на присъдата по НОХД№ 559/06г. по описа на Окръжен съд - Русе е престъплението извършено от бащата на подс.Ю.С. - бившият подсъдим по делото С.С. – за престъпна дейност /отново попадаща по време в периода, в който подс.Ю. С. упражнявал  *******/, свързана със съставяне на неистински официални документи, с цел да бъдат използвани, конкретиката на които документи, както и самият факт на осъждането, се обективира по делото от същата присъда, осъдителна в частта за С.С.. Нес*нени са и обстоятелствата по развИ.ната ******* и ***ствена дейност на подс.Ю. С. по отношение визираните в обстановката ******* и политическа кариера, съответно оттеглянето от тях, при установяване на факта, че междувременно упражнявал без да е правоспособен и *******. Източник в тази насока са както множеството писмени доказателства, между които приложените на  л.38  и следв. от ориГ.ли, папка 2 – веществени доказателства, така и от гласни доказателства - в тези им части показанията на св.К., Р., В.В. и М.В., както и писмените относно актуалното състояние на съответните обществени и политически *******, например тези на л.68 до 72, папка 1, том 18 от досъд. п/во/. На следващо място, факт, за който липсва противоречие в съвкупността е, че подс.Ю. С. в периода на стажуването си в Окръжен съд ***, както и периода на последвалото противозаконно управжняване на ***** професия, имал в тези си качества достъп до деловодствата и архивите на Районен и Окръжен съд ***, в частност и на служба по вписванията к* Районен съд ***, и съответно да се запознае с реда и начина за това. На първо място, същото следва от предоставяните му от законовите разпоредби такИ. права, съответни за всяко от двете качества, а освен това – конкретно следва и от обстоятелството, че същият реално упражнявал *******, по повод на която му дейност например е осъден с влязлата спрямо него част от присъдата по НОХД№ 559/06г. по описа на Окръжен съд- Русе, отнасяще се до гр.дело *169/02г. по описа на Районен съд ***. Също така и обективираните му действия, също по дела в Районен и Окръжен съд - Русе, предмет на настоящото производството, в частта им, за реализирането на които липсва с*нение и отчетени по-долу. Конкретно нес*нено е обстоятелството, че подс.С. имал и добро знание за действията по нотариалните удостоверявания, включително и вписването на актове, извършвано от службите по вписванията /прието за установено обстоятелство, относимо к* фактологията, свързана с нотар. удостоверяване за имоти, собственост на „Труд”АД, при която в съвкупност била реализирана и измама по отношение на съответен съдия по вписванията при РРС. В тази насока достатъчно доказателство от съвкупността са обуективиращите неговата деятелност по такИ. процедури, множество различни документи, изисквани в нотариални производства, бланки на нотариални актове, както и такава, резултата от приключени нотариални производства, а и допълнително – директно от горепосоченото осъждане – свързано с престъпни действия по укрИ.не на множество нотариални актове в периода началото на м.май 2000г. до 05.02.2004год. в ***** и гр.***. В същата насока с косвено значение източник на доказателство е съучастническата му дейност, обективирна в осъждането на баща му С.С. относно съставяне на неистински частни документи - молби до Служба по вписванията при РРС, източник за което са установените факти по осъждането в тази му част  спрямо последния по НОХД№  559/06г. по описа на Окръжен съд - Русе. Изрично доказателство за съпричастността на подс.Ю.С. по действията, свързани с подадените от името на лицето Я.М., 2 броя молби до съдия по вписванията от 15.07.2002год., както и на останалите 5 молби, се явява неоспорения извод, че автор на част от текста в тях е именно подс.Ю.С. /т.7 от заключението на Комплексна експертиза № 401/30.11.2004год – л.16, папка 2, том 18 от досъд. п/во/. Допълнително за опитност на подс.Ю.С. по нотариалните действия к* момента на процесните периоди от време, индицират писмените доказателства – бланки на нотариални актове, включително и с попълнени проекто сделки, и различни други документи, изискуеми по нотариалните удостоверявания, записки по изчисляване на нотариални такси, държавни такси, и на такси по вписванията, намиращи се в папка с надпис „Дело Сияние 96 ООД“.... – от кашон 2 от веществените доказателства“ в найлонов плик на л.13, /иззети при претърсване в офиса, ползван от С.С. ***. Източник със същото значение са и множеството писмени доказателства по нотариалното удостоверяване относно имота на ***** ***, налични в найлонов джоб *, кашон № 6 от веществените доказателства /установен в имота, в който живеели също двамата – *******“ в ***** при съответно извършеното претърсване в началото на 2004год./. Поредни източник за доброто познаване на процедурата по нотариалните производства са и писмените доказателства, установени в имота на ******* *** в *****, ползвано от подсъдимия С. и баща му С. С., в присъствието на подс.Ю.С., с отразено обяснения от него за липса на възражения в съставеният протокол за действието /Протокол на л.148 и 149, папка 1, том 18 от досъд. п/во/ - конкретно част от документите, приложени в найлонов джоб на л.150 от същата папка – под * – вносна бележка, под № 2 – проект на нотариален акт, под № 5 - Сметка по чл.89 от Закона за нотариусите *15/22.07.99г.. Също  източник за извода за изключително добро познаване на материята, свързана с нотариалните удостоверявания от подс.Ю.С., са множеството документи, намерени при претърсването в апартамента, в който живеел – в ******* в ***** – нотариални актове, проекти на нотариални актове, разпечатана  нормативна уредба за нотариалната дейност, копия на държавни вестници, включително действащи по време на царска България, в частност и бланки само с подпис на Молби до съдия по вписванията  - ***** за справки /приложени в найлонови джобове, в червена найлонова папка № 6, с надпис” Имоти – гр.Мичурин, село Синеморец..... – веществено доказателство в кашон 6 – иззети при претърсване на *******, ******* в *****”; Всички тези доказателства обективират забележителна по обем дейност на „*****а“ Ю.С., подреденост и всеобхватност на интереса, свързана с нотариални удостоверерявания, съответно  много доброто познаване от него на тази правна материя. На следващо място, нес*нени са обстоятелствата по доброто познанство между бащата на подс.С. и св.А., отпреди процесните периоди, заеманата длъжност от последната, по въпросите за представителството на ***** ***, съответно заеманата длъжност и от св.С., фактологията по започналите договорни отношения между предприятието и подс.Ю. С., за юридически услуги, както и отделни упълномощавания на подс.С. за защита на правата на дружеството, с конкретиката, изложена във фактическата обстановка. Доказателствени източници за тези обстоятелства са показанията на св.А., показанията на св.С., както и за конкретните елементи, част от тях – всеки от описаните конкретно във фактическата обстановка договори и пълномощни. Факт, установяващ се непротиворечиво от съвкупността е и получаването от подс.Ю.С. на сумите, които той заявявал като необходими за заплащане на съответни държавни такси и други разходи по възлаганите му дейности от дружеството, ставало  посредством разходни касови ордери суми от касата му, както и начина по който се осчетоводявала операцията в Труд АД и по който приключвал отпуснатият му служебен аванс, с контретиката, залегнала във фактическата обстановка. Пряко доказателство по тези факти са показанията на свидетелите А. и С. в тази им част, както и се установава и от приетата по делото съдебно-счетоводната експертиза, назначена от трима експерти в съдебното производство /л.200 до 217, том 2 от съд. п/во по НОХД№  559/06г. на РОС/, в частта и относима по предмета на настоящото дело, както и от разпита на експерта М. А. при приемането и в съдебно заседание – л.267 и л.268 от съд. п/во по НОХД№ 57/11г. на РОС. Като нес*нено обстоятелство, също въз основа на обективираният посредством същата експертиза начин на получаване на сумите от „Труд”АД от подс.С., както изрично от покаванията на свидетеите А. и С., се установява, че това ставало в брой, а не по друг начин – например – превеждане по банкова сметка, ***но именно от него.

Хронологично, следващи нес*нени обстоятелства от съвкупността се установяват познанството между подс.Ю.С. и св.В.В., както и в съвпадащата в определен период от време от 2001г. – 2003г., политическа дейност на двамата в *** в *****, също така, че свидетелката била придобила апартамент, в *****, ***********, *****, въз основа на това, че била *** кооператор в ******”, съответно, че за него к* началото на месец декември 2001год. все още не бил съставян констативен нотариален акт. Факта, установен при липса на противоречия в доказателственият материал, е този, че на 07.12.2001год. бил издаден такъв акт /Нотариален акт № № 38, том IV, рег.№ 5218 по нот. дело № 209/2001г. по описа на нотариус К.П., съдържанието му и представените при нотариалното действие документи, както и съставената на датата на действието Сметка по чл.89 от Закон за нотариусите, описани конкретно по-горе във фактическата обстановка. Последователно източник на доказателства за тези обстоятелства са цялостните показания на св.В. в тази им част, от фактическото наличие в ориГ.л и заверени копия на посочените нотариален акт и сметка, конкретизирани по място в обстановката, вкл. и от тези, налични в найлонов блик на л.13 от бяла картонена папка с надпис  „Дело Сияние 96 ООД“– от кашон 2 от веществените доказателства“ в найлонов плик на л.13, а в частност и от намиращите се в същият плик документи относно ***** – ***** – доказателствен източник по горните обстоятелства относно тази кооперация. Също факта на издаване на този нотар. акт се обективира и посредством отговорите и приложенията к* тях от нотариус К.П. и съответно Служба по вписванията при РРС /приложени на л.308, л.317 – 319 от съд. п/во по НОХД№ 57/11г. -том 2/. Нес*нено установяващи се обстоятелства са и тези, че издадената от нотариус К.П. Сметка е именно тази /със съдържанието й/, приложена като заверено копие от нотариуса на л.4, папка 3, том 19 от досъд. п/во/, че в ориГ.ла на същата, в ръкописният текст, с който е изпълнена, в частта му за датата на съставяне е извършена поправка – от 07.12.2001год. на 07.02.2002год., както и, че подписът за „задължено лице“ в същата сметка е положен от подс.Ю.С.. За реалното издаване на сметка именно на датата 07.12.2001год. за нотариалното удостоверяване, свързано с издаване на констативен нотар. акт относно имота на св.В., свидетелства самото фактическо наличие на документи с тези му данни – заверено от нотариуса копие, приложено на л.4, папка 3, том 19 от досъд. п/во, както и съответстващата на следващото от законодателната уредба за удостоверяванията, идентичност на датата на съставяне на този нотариален акт, с датата на плащане на нужните за него нотариални такси, също така и попълване на изискуемите реквизити в акта в частта му за издаване на такава, в пълна идентичност с наличните в същата сметка /номера на документа, вида на таксата и общата й сума в случая/. Категоричен източник на доказателство както за посочената поправка във вече установената при разследването ориГ.л на сметка, така и относно авторството на подписа за задължено лице на подс.Ю.С. в съдържанието на същата /л.36, папка 1,  том“Веществени доказателства“ – в найлонов джоб/ се явяват изводите на приетата по делото Графологическа експертиза № 69/08.03.05г. /л.34 до 41, папка 3, том 19 от досъд. п/во/. В частност, нес*нено обстоятелство се явява и съдържанието на тази сметка в частта за посочено в нея задължено лице, а именно Г.Б. А. /също, че това лице било ****** на ***** ***, в периода, в който подс.С. облслужвал предприятието/ и съответно посочено и изрично „Труд“ АД. Едновременното изписване на последните два елемента в съдържанието на сметката и само по себе си, достатъчно ясно конкретизира качеството на лицето А., както и същото по време на издаване на сметката, следва от удосторенията за актуално състояние на това дружество, налични в досъдебното производство, цитирани в изброеният доказателствен материал по-горе. Липсва всякакво с*нение, с оглед установения ред за  издател, съдържание и повод за издаване на процесната сметка, че същията бил издадена, и съдържанието в реално издадената такава било изпълнено /извън подписът на задължено лице/ от нотариуса П., както и това, че качеството на ****** на посоченото като задължено лице Г.Б. А. било добре известно, съответно заявено за вписване едновременно с предприятието ***** *** от подс.С. при съставянето й. /за знанието на С. относно качеството на същото лице, освен като логична последица от възложените му от А. фунции по правно обслужване на предприятието, изрично доказателство, с дата, предхождаща съставянето на тази сметка, са например  3 - те договора за правна помощ - *07749, *07748 и *07746 – л.1 до 3 от документи в найлонов джоб № 4, кашон 6 с веществени доказателства/ - иззети от *******, където подсъдимият живеел, по които договори като представител на Труд АД ***, било посочено това лице, както и изрично качеството му на ******. Безпротиворечиво, посредством показанията на св.В. в тази им част, както и самото му наличие, като официален документ, оформен по съдържание, вкючващо и данните от извършеното му вписване в СВ при РРС, се установява и факта, че след извършване на тези нотариални действия, св.В. получила екземпляр от него. Също така, че св.В. нито поискала, нито и бил даден от което и да е лице, документ за плащане на сумите, които били заплатени за нотариалното действие по съставянето му от нотариус П.. Следващо явяващо се нес*нено обстоятелство е получаването от подс.С. на 18.02.2002год. на сумата от 235 лева – служебен аванс, за което бил издаден съответния касов ордер - *46, индивидуализиран в обстановката, източник на доказателства за което е наличието в счетоводството на Труд“АД, и съдържанието на самият ордер /ориГ.л на л.91, папка 3, том“Веществени доказателства“ – в найлонов джоб/, както и изводите на тройната съдебно-счетоводна експертиза, в частта й, отразила това /в т.1.А.1 от конст. съобразителната част – относно авансов отчет № 23, съответно, в рекапитулацията и заключението за същият отчет/. Следващ факт, установен при липса на противоречие в съвкупноста, е изготвянето и представянето на 30.04.2002год. от подс.Ю. С. в счетоводството на ***** *** на Авансов отчет № 23, и в частност, че в съдържанието му записал под * на гърба му, данни на разходооправдателен документ, идентични на тези, по Сметката по закона за нотариусите, издадена от нотариус П. за нотариалното действие по съставяне на конст. нотар. акт за имота, собственост на св.В.. Доказателство за тези факти е на първо място самото съдържание на обективно наличният и предаден на разследващите от счетоводството на Труд АД, авансов отчет № 23, съответно самата съпоставка и констатирането на идентичност на данните за номер на документ, дата на издаването му – за която, горепосочената графологическа експертиза заключава, че е достигната след поправка на реално издадената сметка от нотариус П., с тези, записани под * за разходооправдателен документ. Пряко доказателство, допълнително обективиращо фактическият извод, че подс.С. записвайки тези данни, заявил като разходооправдателен документ именно подправената в частта за датата на издаването й, сметка по закона за нотариусите, е самото наличие именно на изследваната преправена сметка, като същата била приложена к* този авансов отчет /при действията по разследването била предадена от главният счетоводител на Труд АД - св.С. – удостоверено в протокол от 19.01.2004год. – л.55 – 62, папка 5, том 19 от досъд. п/во, след което и съответно приложена к* материалите по делото – на л.36 – найлонов джоб, папка 1, том “Веществени доказателства“ от досъд. п/во/.

При липса на противоречие в съвкупността се установяват обстоятелствата по фактическата обстановка, свързани с решението на Труд“АД Русе /от ****** св.А./ през месец юни 2002год. да възложи и реалното възлагане на подс.Ю. С. действията по снабдяване на предприятието с констативен нотариален акт върху съответните недвижими имоти в *****, ******* и реално, че били възложени, че за тази цел от касата на предприятието му били изплатени двете посочени в обстановката суми /с два РКО в два последователни дни/. Източник на доказателства за тях са показанията на св.А. в тази им част, фактическото наличие на подписаните от подс.С. два РКО /предадени от „Труд“ при разследването и приложени на л.36 и 37, папка 4, том “Веществени доказателства“/, също посредством тройната съдебно-счетоводна експертиза в тази й част /т.1.А.6 от констативно-съобразителната й част, съответно т.6 от в частта Рекапитулация и заключението в същият смисъл /е-за на л.200 – 216 от съд. п/во по НОХД№ 559/06г. на РОС - том 2/. Тези обстоятелства се обективират и от самото наличие на фактически издаденият Констативен нотариален акт № 58/том 2, рег.№ 2288, дело *71/02г. на нотариус К.П. /нотар. заверено копие на л.102 и 103, папка 5, том 19 от досъд. п/во/, а ориГ.лен екземпляр от същият – на л.1, в найлонов джоб *, с надпис „Труд – Енергоинвест“ АД – кашон 6 от вещ. доказателства. В частност, мястото, където е установен при разследването този ориГ.л на акта, както и множество други документи, по точно това нотариално действие к* него – документите в джоба са с * до 44, а именно – в *******“ в *****, където живеели подсъдимия С. и баща му С.С., категорично обективират факта, че именно подс.Ю.С. е извършил реално всички действия по това действие, каквито са конкретизирани във фактическата обстановка, приета за установена по-горе. В частност, посредством показанията на св.А. /конкретно за това обстоятелство от тези, приложени в досъдебното производство на л.46, папка 3, том 19 от досъд. п/во/, се установява, че освен фактическото възлагане на тази дейност на подс.С., единственото нейно лично действие било подписване на молбата до съответния нотариус. /причината за липсата й при изискване на писмено доказателство в този смисъл се установява от отговор изх.№0879/05.04.2011г. на нотариус К.П. – л.317 до 319 от съд. п/во по това дело/. Нес*нено е установено по делото като факт, много добрите познания на подс.Ю.С. за изискванията по действията свързани с възложеното от ***** нотариално удостоверяване, включително и относно вписването на искания нотариален акт, и процедурата в Районен съд ***, по която това следвало да стане /в тази насока по-горе са посочени доказателствените източници/. Това знание по деянието свързано със констативният нотариален акт на ***** се обективира ясно и посредством установяващият се факт за съответност на получените от подс.С. от касата на предприятието суми за тези му действия /общ размер от 5350 лева/, на сумата, която следвало да се изисква за заплащане сумарно като нотариална такса и съответно за вписване на акта /определени съгласно материалният интерес/. Материалният интерес като размер категорично бил известен на подс.С. от изисканото Удостоверение *8021428/11.06.2002год., издадено от ТДД, ДП *** – именно от посочено впоследствие в съдържанието на съставеният акт, съответно е приета определената в него оценка на имотите като материален интерес на сделката, и очевидно именно подс.С. преди датата на съставяне на нотариалният акт, знаейки следващите такси съобразно нарочните тарифи, е определил приблизителната нужна сума и изискал такава да му се предаде от касата на дружеството /при липса на противоречие в тази им част, показанията на св.А. са източник за обстоятелството, че същият подготвил всички необходими документи, както и ги представил пред нотариуса/. Индиректно същото се установява и от факта на последващо установеното наличие в жилището на подс.Ю.С. /при извършените претърсвания в започналото разследване/ наличието на значителна част от изискуемите документи съответно цитирани като ползвани доказателства в акта, и ориГ.лен екземпляр на самия нотариален акт /в найлонов джоб *, с надпис „Труд – Енергоинвест“АД – кашон 6 от вещ. доказателдства/. Допълнително, за познанията на подс.С. за процедурата по вписване на нотариални актове /съответно обусловеното му от това решение за поредни престъпни действия, като последното е анализирано по – долу/, косвено доказателство се явяват и намерените документи също в негово владение, в имота на *******, ползван от него и баща му, отнасящи се именно за действия по вписване на актове, а именно – Молба /л.21/, от В.В./, подписана от подс.С., до нотариус Г.Г. за вписване на нотариален акт, с прикрепени к* него бележка /л.20/ както и много екземпляри на проект на нотариален акт, отнасящ се до апартамента на св.В. в *****, с резолюция на нотариус върху молбата от 05.12.2001г.- в найлонов джоб *3, в картонена папка с надпис” папка „Дело Сияние 96 ООД“, от кашон 2 от веществените доказателства (нес*нено подготвяните действия се отнасяли именно до имота на св.В., което всъщност било реализирано отново от подс.С., но след два дена – на 07.12.2001год. и при друг нотариус – К.П.). Тоест, тези доказателства обективират факта, че подс.С. имал добри познания относно процедурата по вписване, а видно и от записките върху бележката на л.20, вкл. и изискваните такси и начина на изчисляването им /видно е, че същите са напълно идентични на събраните от нотариус П. по съставеният нотариален акт  за имота на св.В./, още по време, значително предхождащо възложените му от св.А. действия по наториалното удостоверяване за имотите на „Труд”АД ***. Като допълнителна индиция, макар и следваща от действие на подс.Ю.С. по време, малко след тези по нотараиалното удостоверяване за „Труд”АД, съдът отчита факта, че имал съпричастност и к* съставянето на неистински частни дзокументи – молби до Служба по вписванията при Районен съд *** /категорично доказано както от изводите за авторство на подсъдимия за вписвания в текста им – т.7, абзац посл. от заключението на Комплексна експертиза № 401/30.11.04г. – л.9 – 16, папка 2, том 18 от досъд. п/во, така и за две от тях – посредством осъдителната част от присъдата по тези обстоятелства, за баща му – бившият подсъдим С.С.. На следващо място, нес*нени обстоятелства са, че внасянето на 12.06.2002год. в Си БАнк- клон *** на сумата от 268, 79 лева /както и отделно банкова комисионна в размер на 7, 50 лева/ с основание „вписване“ съответно лице /останало неизвестно при разследването/, както и че чрез използзването на издаденият банков документ – вносната бележка, описано във факт. обстановка горе, била съставена друга такава, в която като такса „вписване“ била посочена сумата 2688 лева и комисионнни – 10 лева и 7, 50 лева. В частност, че върху втората бележка били имитирани подписите на съответната смчетоводителка в банката /св.Г./ и отпечатъка също не бил положен от ориГ.лният съответен печат, ползван на съответната каса. Доказателствен източник за тях са на първо място самото наличие на ориГ.лната и неистинската вносни бележки /мястото им, индивид. във факт. обстановка/, също така изводите по т.1 и т.2 от заключението на Комплексна експертиза № 67/22.02.05г. /л.26 до 31, папка 3, том 19 от досъд. п/во. Следващо категорично от всички обективирани последством посочените доктук писмени доказателства, както и в тази им част показанията на св.А., се установява и факта, че именно подс.Ю.С., бил лицето, отишло на 14.06.2002год. в кантората на нотариус К.П., представило нужните документи, вкл. и подписаната от св.А. молба, предявявайки искането за извършването на това нотариално удостоверяване. Допълнително това категорично се доказва и от факта, че подс.Ю.С. се подписал на издадената на същата дата Сметка по чл.89 от Закона за нотариусите № 0003229/14.06.2002год., съответно, че дал на нотариуса посочената в същата сума от 3003 лева /дължима нотариална такса – 3000 лева и 3 лева за препис/ - ориГ.л на сметката в найлонов джоб – л.22, папка 3, том“Веществени доказателства“ от досъд. п/во. Освен това, в същата сметка било и вписано името му – като задължено лице /нес*нено се има предвид като фактически представител при внасянето на искането до нотариуса,  наред с наименованието на ***** ***. Ясно факта, че подс.Ю.С. бил лицето, фактически извършило действията по предявяване на искането за това нотариално удостоверяване, включително и предоставянето на нотариуса на неистинската вносна бележка № К-2727/12.06.2002год. за сумата от 2688 лева /която в съответствие с изискванията, нотариуса бил длъжен да представи пред съдиято по вписванията, спазвайки също задължението си да представи акта за вписване в Служба по вписванията при Районен съд ***/, бил имено подс.Ю. С., се обективира чрез установеното наличие на първият документ в счетоводството на Труд *** /сметката била приложена к* и описана в съставеният от С. авансов отчет *5/18.06.02г. /факт, също нес*нен сам по себе си от фактическото му наличие/ и предаден на разследващите от Труд АД ***, заедно със сметката по Закона за нотариусите /протокол на л.55, папка 5, том 19 от досъд. п/во/, в частност индиректно и факта, че к* този отчет, при съставянето му от С. същият приложил и неистинската вносна бележка № К – 2727/12.06.2002г. /за което достатъчно доказателство е идентичността на данни за сума от последната и посоченото като оправдателен документ под № 2 в отчета, съвкупно с факта, че неистинската бележка № К – 2727/12.06.2002г - с именно тази сума внесена за вписване в РРС, с вносител „Труд“ с основание „такса вписване“ и всички индивидуализиращи я данни, посочени и в съответното каре вдясно на нотариалния акт, попълнено в служба по вписванията при РРС – сума, дата на издаване и номер, била установена при разследването /предадена от СВ при РРС с писмо изх.*0997/17.12.2004год. /л.96, папка 5, том 10 от досъд. п/во/. Допълниетелно, като индиция, но особено красноречИ., като потвърждава личните всеобхватни действия на подс.С. по тази възложена му от св.А. дейност, вкл. и самото изготвяне съдържанието на искания констативен нотариален акт от него, съдът отчита и документите, които били налични като файлове в компютъра, ползван от подс.Ю.С. и иззет от имот в ****** в ***** /протокол за претърсване и изземване на л.11 и 12, папка 1 ,том 13 от досъд. п/во/ и конкретно разпечатаните като приложения по приетата техническа експретиза /цялата папка 1, том 13 от досъд. п/во/ и по-конкретно приложените на л.54 до 57, папка 2, том 12 от досъд. п/во – проект на нотариален акт и на част от първа страница на бланка на акт, подлежащ на вписване. Видно от съдържанието на акта, подс.Ю.С. подготвил проект на констативният нотариален акт за имота на *****, с вписан нотарус именно К.П. и единствената отлика в наличното съдържание се отнася за датата, на която било планирано да се извърши самото удостоверяване – в проекта е посочена 13.06.2002год. – един ден преди реално извършеното удостоверяване. В частност, особено показателно за знанието на подс.С. за дължимостта на държавна такса за вписването на акта след удостоверяването му и задължението да се представи документ за това пред нотариуса на самата дата на удостоверяването, че както в ориГ.ла на вече удостоверения нотариален акт, съответно и в проекта /със съдържание оформено точно до тази част/ изрично бил посочен като документ, които се представя като доказателство на нотариуса следното:...“Банково б-ро за заплатена такса за вписване на акта“. Едновременно с това, при достатъчно обилните преки доказателства и индиции за точно тези действия на подс.С., е налице пълна лиса на данни, за възможност друго лице, вместо него да ги е извършил, включително и що се отнася до нес*нено представената на нотариуса именно неистинска вносна бележка за сумата от 2688 лева за „вписване“ /която последния съответно внесъл заедно с удостоверения вече нотар. акт в Служба по вписванията при РРС/. Наред с това е налице и изрично доказателство, че посредством молбата на нотариуса за вписване на процесният констативен нотариален акт, бил представен като документ, удостоверяващ внесена държавна таска за вписване - именно неистинската вносна бележка – факта, че именно тази бележка била приложена в делото, образувано в СВ при РРС – изпратена в ориГ.л на разследващите с писмо изх.*0997/17.12.2004год. /л.96, папка 5, том 10 от досъд. п/во/. При наличие на тази поредица от доказателства, обективиращи факта, че нотариуса П. фактически представила именно неистинската вносна бележка, съответно, че тя била проверена и приета за редовна като отразяваща внасянето на дължимата такса за вписване от съответният съдия по вписванията при РРС, липсва каквото и да е с*нение, че това проведено охранително нотариално производство, включително и като елемент – внасянето на акта, който следвало да се впише в съответната служба по вписванията /в случая при РРС/, било извършено по начин, различен от задължително установеният к* него момент от законодателството. Подобно отклонение от предписаното от нормите по съответните процедури не е налице, а именно: Липсват данни за извършването на нотариалните действия по различен начин от изискваният съгласно чл.21, ал.1 от Наредба № 32/97г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори /обн.ДВбр. 12/97г., в редакцията с посл. допълнение от 98г./, за представяне на подлежащите на вписване на нотариални актове /какъвто е процесният/, пред съдията по вписванията, в деня на тяхното извършване, чрез молба до съдията по вписванията, подписана от нотариуса /идентично това задължение на нотариуса било установено с чл.8, ал.1 от Правилник за вписванията. Също така липсва всякакво с*нение в съвкупността, че процесната сметка по чл.13, ал.2 от Наредбата, вр. с чл.89, вр. с чл.88, ал.1 от Закон за нотариусите и нотариалната дейност /обн.ДВ,бр.104/96г./, била изготвена по посочения ред и в частност – при плащането на таксите посочени в нея, на деня на извършване на поисканото действие – в случая на 14.06.2002год. при нотариалното удостоверяване по констативният акт за ***** ***. На следващо място, нес*нени обстоятелства са описаните във фактическата обстановка действия на съдия по вписванията /обективирани ясно посредством отразяванията на данните от извършеното вписване в СВ при РРС в съответното място върху съдържанието на нотариалният акт /карето горе в дясно/, както и извършеното разпореждане /чрез полагане на подпис/ от съдията по вписванията, за извършването на това действие, по реда на чл.7 от Правилник за вписванията, което разпореждане на съдията, нес*нено било предпоставено от изисуемата от чл.4, б“в“, вр с чл.1, ал.1 от Закон за държавните такси и раздел Б,т.45 от Тарифа * к* Закона за държаните такси /обн.ДВ,бр.77/91г./ - действаща к* месец юни 2002г., проверка, внесена ли е дължимата държавна такса за вписване на този констативен нотариален акт /изчислена като 1 % от удостоверения материален интерес - със закръгление именно 2688 лева – държ. такса за вписване по неистинската вносна бележка № К-2727/12.06.2002г/. Не следва да се пропуска и като допълнително доказателство за действията на подс.Ю.С. по този констативен нотариален акт, именно с конкретиката, визирана във фактическата обстановка и факта, че установеният в имота, в който живеел подс.Ю.С. ориГ.лен екземпляр от констативният акт относно ***** *** е в напълно задвършен вид /включително и след извършено вписване в СВ при РРС /подс.С. си заделил екземпляр от ориГ.лните, независимо от това, че явно не е лице, ползващо права от него, каквото е само предприятието ***** ***/, а и множество от представените при съставянето на акта документи. Самото им наличие във владението на подс.С. почти две години след нотариалното удостоверяване, категорично сочи пълната му ангажираност к* това удостоверяване, както и за поведен път неговият засилен интерес като цяло к* нотариалните удостоверявания /констатиращ се и при деянието отнасящо се до имоти в *****, квалифицирано като измама по отношение областния управител, обсъдено по-долу/. Както и горе бе посочено, тозш му интерес следва и от влязлата в сила присъда за престъпление, изразяващо се в престъпно скрИ.не на множество нотариални актове в периода от началото на месец май 2000г. до 05.02.2004год., в цел набавяне на облага и за настоящият и бивш подсъдими И.М. и Е.К. /влязлата в тази част присъда по НОХД№ 559/06г. на РОС/. Без с*нение въз основа на съвкупността се установява и факта, че на 18.06.2002год. /деня, следващ деня на вписването на констативният акт/, подс.Ю.С. *** служебният аванс, получен от него по двете посочени в обстановката РКО, като съставил Авансов отчет *5/18.06.2002год., както и нес*нено като два разходно оправдателни документа посочил издадената от нотариус П. Сметка по чл.89 от Закона за нотариусите № 0003229/14.06.2002год. /за разход от 3003 лева/ и неистинската вносна бележка № К-2727/12.06.2002г. /за разход за вписване на нотариалният акт в размер на 2698 лева – вкл. и посочените като внесени 10 лева за банково обслужване/. Факта на съставяне на този аванс се доказва на първо място от самото му наличие в счетовоството на Труд АД /предаден при разследването и приложен в найлонов джоб на л.21, папка 3, том „Веществени доказателства“ от досъд. п/во, в частност прилагането к* него и вписване на разхода под * на гърба именно на посочената сметка по закона за натариусите – от факта също на нейното наличие – също предаден на разследващите – приложена на л.22, папка 3, том „Веществени доказателства“ от досъд. п/во/. Достатъчно категорично въз основа на съвпкупността /вкл. и предвид изложения по-долу анализ по въпроса за достъпа на подс.С. до счетоводството на Труд АД ***/, се установява, че източник за посочения втори разход на гърба на авансовия отчет /за 2698 лева/ била именно неистинската вносна бележка. На първо място, същото следва от идентичността на сумата – на тази посочена в бележката, с тази, посочена в отчета в тази му част. На второ място, посредством изводите на приетата по делото тройна съдебно-счетоводна експертиза, се обективира факта, че и двете отразявания за разход в авансов отчет *5 се отнасят за извършени такИ. по получени аванси от подс.С. с посочените два разходни касови ордера на два последователни дена /което е доказано и от самото им наличие, със съответното им съдържание което не се оспорва/, нес*нено поради датата на издаването им, непосредствено предхождаща ползване на суми за възложеното нотариално удостоверявяне /с внасяне по истинската вносна бележка още на датата на получаване на сумата по първият служебен аванс/, му били изплатени именно по повод извъшване на въложената му дейност по нотариалното удостоверяване в полза на ***** ***. На следващо място, след като действията на пос.С. при нотариуса и обективираната посредством съдържанието на акта в частта за вписването и приетата съгласно него, като внесена сума за вписване на акта, в частност и пълната идентичност на тази сума и сумата по неистинската вносна бележка, съпричастността му к* тази поредица от събития по фактологията горе, допълнително доказателство, че посочил като разход в отчета именно данните за таказва сума от неистинската вносна бележка, е факта, че изготвил авансовият отчет веднага /още на следващият ден/ именно след датата на това вписване, което се явява индиция, подкрепяща установената му деятелност от съвкупността. Съобразно установеното от събраните по делото доказателства, подс.С. е имал достъп до счетоводството на предприятието, вкл. и възможност като поиска документите по извършваните получавания на суми и отчитания при приключване на служебните аванси, предвид което доколкото установената в ТРУД АД  Русе практика изисквала прилагането на самия документ, чрез който се доказвал разход, предпоставя и в този случай извода, че процесната неистинска вносна бележка, била приложена от С. к* авансовият отчет *5, съответно, че констатираната липса на такава по-късно /вече не била между цялостно изисканите и изпратени на разследването счетоводни документи за подс.С. ***/ се дължала на успешни действия на подсъдимия на последващото й премахване. /което и съдът е приел за установено във фактическата обстановка/. Като индиция, че неистинската вносна бележка била реално приложена на датата, на съставяне на авансов отчет *5 и поне к* момента, в който същият бил одобрен /не се спори по делото, че това било удостоверено чрез подписи върху него на „ръководител“ и „счетоводител“ на предприятието/ съдът отчита факта на самото одобряване /съответно то предпоставя наред и с другите на сто процента одобрени отчети по служебните аванси на подс.С. ***, и като последица – заявената посредством А. и С., а и съгласно записванията в счетоводството на Труд АД *** липса на дължими суми к* тях от страна на подс.С./. Също така като индиция, че това банково бордеро също било приложено к* авансовия отчет, съдът отчита и изричното записване в предната част на отчета на съответното място, че са приложени к* него 2 броя  документа. Освен това, липсат и минимални данни друг да е бил заинтересован от това, документа да бъде отстранен, а такъв е бил категорично подс.С., с оглед да се опита за затрудни или препятства установяване на тази му престъпна деятелност, в периода докато се подвизавал като предоставящ правни услуги на ***** ***.

                   Независимо от посоченото за достигнатото решение на съда по фактите относно прилагането на неистинската вносна бележка № К-2727/12.06.2002г. като докумет, показващ по Авансов отчет *5, разход в размер на 2698 лева /даже и да се приеме за с*нен факта, че бил реално приложен, съответно бил премахнат от там с последващо действие на подс.С./, то подобно с*нение не е от характера за подобна оценка на следващото от всички останали обсъдени доктук за доказани факти, установяващи се от съвкупността от доказателства, достатъчно категорично съставомерната деятелност на подсъдимия по това деяние, в частност съдът приема за нес*нено доказано по горните съображения, че вписанията от подс.С. разход в този авансов отчет в размер на 2698 лева, е именно на практика неизвършеният разход, твърдян посредством съдържанието на неистинската вносна бележка, представена пред съдията по вписванията, предназначена да удостовери пред него, че тази сума е внесена като държавна такса за „вписване“ на процесният констативен нотариален акт. Съдът е на категоричното мнение, че на практика липсата или наличието на даден оправдателен документ к* съставяните от подс.С. авансови отчети, е относим въпрос само доколкото благоприятства анализа на доказателствата и улеснява обекивирането на връзката на подсъдимия с деянието, но не е обстоятелство, което априори да е определящо за доказването. Достатъчно в случаят е, че се установава факта, че вписаният от подс.С. разход от 2698 лева е нереален /неизвършен в този му размер/ и за него подсъдимият се е позовал именно на неистинската вносна бележка, екземпляр от която е установен обективно /представена пред съдията по вписванията/ и е налице по делото, чрез който се установява както правната му природа, така и при съпоставка на сочената като внесена с нея сума с тази, вписана от подс.С. като разход в авансовият отчет, още на следващият ден след извършеното вписване в СВ при РРС – идентичност на сумите.

Обстоятелства, за които не е налице противоречие в съвкупността са и изплащането на подс.С., на 18.06.2002год. на сумата от 780 лева от касата на Труд АД, последвалото съставяне на авансов отчет *0/26.07.2002год. от подсъдимия С. и, че вписал в тях като разхоооправдателни документи данните от два документа – първият с № 041402 от 18.06.2002год. за 1289 лева и вторият – с № 41412, за сумата от 10 лева, с конкретните данни за основание на плащане и съответно в коя банка, по конкретиката, изложена във фактическата обстановка. Доказателствен източник за тези обстоятелства са фактическото наличие и съдържание на РКО № 645/18.06.2002г., съответно на посочения авансов отчет /мястото им конкретизирано във фактическата обстановка, както и са обективирани като изследвани документи, включително и установеното, че посочената като получена в съдържанието на аванса сума от 780 лева е именно тази, получена от подсъдимия С., за което бил съставен РКО № 645/18.06.2002г., посредством тройната съдебна счетоводна експертиза /по б.А, т.3 от Констативно - съобразителната част, Рекапитулация относно получените от подсъдимия пари в брой - под № 3, и съответно заключението относно този отчет – Е - за на л.200 - 216, том 2, от съд. п/во по НОХД № 559/06г. на РОС/. Нес*нен факт също така е и реалното прилагане к* авансовия отчет от подс.С. на документа, данните от които били записани като втори по ред разход на въру гърба на авансовия отчет – за 10 лева /самото му наличие го доказва/ - предаден на разследването от Труд ***, заедно с авансовия отчет – приложен на л.28 – найлонов джоб, папка 3, том „Веществени доказателства“ от досъд. п/во/. Нес*нен факт е това, че подс.С. не бил извършвал разхода, посочен като такъв като първи по ред в авансовия отчет *0, а именно – за сумата от 1289 лева. Изрични доказателствени източници за това са официалните отговори от службата, в която съгласно записванията в отчета, се твърдяла внасянето й /отговор изх.№ 3171/04.04.2011г. на Съдия изпълнител при РРС, както и с идентично запитване, но от банката, обслужвала тогава съда - отговор изх.№ ИД- 0351/07.04.2011год. – л.303 и 321 от съд. п/во по това дело – том 1/. Чрез тази официална информация и сама по себе си, поради невъзможното съчетание на номер на документ, служба в полза на която е внесена сумата, дата и самата сума, категорично доказва неистинността на информацията, посочена от подс.С. в тази част на авансовия отчет, въведена от него за да се счита, като разход, в частност за неизвършването на последния. Нес*нено на следващо място, се установява и обстоятелството, че авансовият отчет *0 бил одобрен още след съставянето му, на същата дата, и че въз основа на заявената от подсъдимия счетоводна информация в него /изчислената сума за получаване – 519 лева/, последната сума му била изплатена като извършен преразход отново на същата дата /последното нес*нено следващо от самото наличие на РКО 782/26.02.2002год. – ориГ.л на л.75, папка 4, том “Веществени доказателства“ от досъд. п/во/. Одобряването на отчета, резултата от тези счетоводни действия, вкл. и изплащането на сумата от 519 лева с последния РКО, директно се доказват и въз основа на изводите на тройната съдебно-счетоводна експертиза в тази й част /конкретизирана вече по-горе/. Или нес*нено следващ от всички доказателствени източници, относими по фактологията в тази им част, нес*нено се установява, че от твърдяната с авансовия отчет като разход от подс.С. сума от 519 лева, реален разход били само 10 – те лева, внасянето на които е удостоверено с мемориален ордер № 41412 от 18, 06.2002год.

 Източник за решаване на въпросите по чл.301, ал.1 от НПК относно сумата от 780 лева, получена от подс.С. с РКО№ 645/18.06.2002год. е влязлата в тази й част присъда по НОХД№ 559/06г. на РОС, пояснението  за което е изложено във фактичестата обстановка по-горе в тази й част.

На следващо място, несъсмено установяващи се обстоятелства са решението на ***** *** и реализирането му, чрез възлагането от св.А., на подс.С. за подготвяне и завеждане на дело в Окръжен съд – Плевен, по което да се претендира вземане на ***** от „РУбин“АД – Плевен, конкретните действия на подсъдимия в тази насока, вкл. изготвяне на исковата молба и изплащането на 1270 лева от касата на предприятието. Източник на доказателства за тях са показанията на св.А., съдържанието на РКО № 977/25.09.2002г. /ориГ.л на л.122, папка 3, том“Вещ. доказателства“ от досъд. п/во/, индиректно – за първоначалните действия, предхождали упълномощаването – самият първоначален Договор за правна защита и съдействие от 23.10.2002год. за представителство по образуваното т.дело *73/02г. по описа на Окръжен съд – Плевен /л.26, папка 5, том 19 от досъд. рп/:во/, а цялостно за всички обстоятелства по фактическата обстановка относно този случай – всички приложени документи, от наличните в образуваното дело /л.17 до 29, папка 5, том 19 от досъд. п/во/. В частност, освен от самият факт на включително и изрично упълномощаване и лично участие на подс.С. по това дело /в качеството му на процесуален представител /упълномощен в качеството на ***** от Труд АД ***/,  индиректно предвид дейността му и по последвалите изпълнителни действия срещу „Рубин“АД, визираното по фактическата обстановка знание на подс.С. за размера на дължимата за образуването на делото държавна такса /че той се определял от материалният интерес – в случая предварително известният му размер на претенцията к* „Рубин„ АД – Плевен/, че документ за това следвало да се представи едновременно с исковата молба, както и за предстоящата при действията по насрочване разглеждането на образуваното дело, проверка от страна на съответния опхеделен да го разгледа съдия, внесена ли е дължимата държавна такса, се обективира по косвен начин /поради проявената от подсъдимия старателната подготавка на  възложеното му дело, включваща и запазването за личният му архив на значителен обем от документите по него/, в който смисъл съдът визира съдържанието на установената през 2004год. в имота, в който живеел  синя картонена папка с надпис „Рубин АД”гр.Плевен - *73/02г. – /от веществени доказателства кашон № 6/. Знанието на подс.С. за конкретният размер на дължимата такса по исковата молба, директно следва даже и изолирано от Поканата, извършена по нотариален ред още в началото на месец август 2002год., нес*нено подписана от него /л.23, найлонов джоб * от тази синя папка/. Видно от съдържанието й, което нес*нено е възприето и от подсъдимия, е посочена конкретно претендираната сума от „Рубин”АД ***, представляваща именно цената на иска в проведеният по-късно исков процес, въз основа на която следвало да се изчисли и внесе дължимата пропорционална такса съгласно редакцията на действащата тогава Тарифа * к* Закон за държавните такси. Реално претендираната в заведеното дело сума, очевидно била известна на подс.С. предварително и от Споразумението от 07.06.2002г., също установено в неговата документация – л.24 от найлонов джоб * от същата папка/. Знанието на всички обстоятелства и пряката ангажираност и дейност на подсъдимия по претенцията на „Труд”АД - Русе срещу Рубин”АД- Плевен ясно се обективира и от факта, че независимо от договаряните първоначално с посоченият договор за правна помощ от 23.10.2002год., а след това за последвалото изпълнително производство – и още няколкократни договори за конкретни действия и съответно при всеки случай получавал „веднага” договоренитге суми като възнаграждение по тях, допълнително на 21.03.2003год. подс.С. *** и сумата от 1900 лева, с основание „консултантска услуга относно  задължения на „Рубин”АД – Плевен по г.д.*73/02г. на ПОС /видно от Фактура № 4-2003/21.03.2003г. /ориГ.л на л.77 – в найлонов джоб, папка 3, том „Веществени доказателства” от досъд. п/во. Това активно договаряне и заплащане на значителни суми на подс.С. е категорично свидетелство, че бил реално лично ангажиран и извършил цялата дейност  - от момента на подготвяне и предявяване на този иск, до всички действия по последвалото изпълнение, като представляващ „Труд”АД ***. При липса на с*нение в съвкупността се установява и обстоятелството, че на 26.09.2002год. в Си Банк – клон Русе, от името на „Труд”АД *** по сметка на Окръжен съд – Плевен била внесена сумата от 13,00 лева, и съответната банкова комисионна върху нея – 1, 50лева, с посочено основание – „държавна такса искова молба”. Пряко доказателство е самата вносна бележка - № J10213/0. /заверено от банката копие на л.12, папка 5, том 19 от досъд. п/во/, както и същото обстоятелство, удостоверено и посредством писмото /л.10 от същата папка/, с което била изпратена на разследването. Нес*нено установено обстоятелство по делото е и факта на наличие на съставена посредством вносна бележка - № J10213/26.09.02г., друга такава със същият номер и дата, на която бил придаден вид, че в Си Банк по сметка на Окръжен съд – Плевен, със същото основание – държавна такса по искова молба е внесена сумата от 1300 лева. Доказателство за това е последната бележка /била приложена к* исковата молба по гр.дело *73/02г. на Окъжен съд – Плевен /съответно изплатена в копие от тях за целите на разследването с писмо – л.17 и бележката на л.18, папка 5, том 19 от досъд. п/во/. Източник на доказателство, че с последното платежно нареждане /вносна бележка/ № J10213/0 всъщност не било извършено плащане в размер на 1300 лева, а на 13, 00 лева в полза на Окръжен съд – Плевен, е самият официален отговор от СиБанк АД /изх.№ 655/24.10.2003г./, и съответно съдържанието на приложената к* него истинска вносна бележка, както и мемориален ордер по това плащане, с идентични данни освен сумата, налични в съдържанието на платежното нареждане със вписана като платена сума 1300 лева. Безспорен факт, следващ от самото съдържание на исковата молба, датирането й от съответния административен секретар, както и следващ от изпратените по делото материали от Окръжен съд – Плевен, е това, че на 23.10.2002год. подс.С. внесъл в същият съд искова молба с приложени к* нея доказателства, вкл. и неистинското платежно нареждане J10213/0 /също въз основа на самите доказателствени материали, изискани и изпратени от Окръжен съд – Плевен, и в частност ориГ.лното неистинско банково бордеро /писмо на л.17, папка 5, том 19 от досъд.п/во/. Допълнително, факта  че подс.С. приложил к* исковата молба и внесъл с нея именно неистинското платежно нареждане, косвено се доказва и от обстоятелството, че две копия именно от това платежно нареждане, били установени между документите, намерени при претърсването в ******* през 2004год., където подсъдимият живеел по време на обсъжданият случай – л.8 и л.9 от документи, намиращи се в найлонов джоб с № 3, в горепосочената синя картонена папка с надпис ”Рубин”АД Плевен...- част от веществените доказателства по делото, кашон 6. Нес*нени обстоятелства са и отразявянето от съответният административен секретар на сумата, сочена като внесена в неистинското банково бордеро /видно от попълненото съдържание от нарочния печат на стр. 1 от исковата молба горе вляво - л.23, папка 5, том 19 от досъд. п/во/, че образуваното дело като гр.дело *753/02г. по описа на съда, било разпределено по установеният в съда ред на конкретен съдия от Окръжен съд – Плевен /доказателство за което е вписаното съдържание в също нарочния бланков печат, намиращ се по-долу на същата страница/, съответно че на 28.10.2002год. този конкретен съдия, извършвайки проверката съобразно изискванията на чл.99 и 100 от действащият тогава ГПК, разпоредил разглеждането на делото, давайки ход на исковата молба, като определил първото съдебно заседание по него за 02.12.2002г. /последната дата изрично е обективирана и от съставеният протокол за това заседание, когато делото било обявено за решаване – л.28, том 5, папка 19 от досъд. п/во, видно от съдържанието му, с личното участие на подс.Ю.С., като процесуален представител на „Труд”АД ***. В частност, директно следващо от действието по даване ход на исковата молба от конкретният съдия в Окръжен съд - Плевен, се доказва факта, че това действие било предпоставено задължително и от проверка, дали к* исковата молба е налице документ, удостоверяващ плащането на дължимата държавна такса, както изисква чл.99, б.”б” от ГПК/отм/. Ноторно известна изричната проверка от всеки съдия именно на това изискване, най-малко с оглед ясната отговорност, въведена с чл.100, ал.5 от ГПК /отм/. На следващо място, при липса на противоречия се установява обстоятелствого, че на 19.11.2002год. подс.С. за да оформи служебният аванс по РКО № 977/25.09.2002г., съставил Авансов отчет № 9/19.11.2002г., и в съдържанието на последния като разходи посочил на първо място такъв от 13, 90 лева, с данни от конкретна вносна бележка, която и приложил к* отчета /за последното доказателство е и самото и наличие - предадена от счетоводството на „Труд„АД на разследването /в найлонов джоб на л.25, папка 3, том ”Веществени доказателства” от досъд. п/во./, а като втори разход посочил именно този по неистинското банково бордеро № J10213/0, за 1300 лева в полза на Окръжен съд – Плевен. Последното се доказва от пълната идентичност на вписаните от подс.С. данни в авансовият отчет - за № на бележка, дата на издаването й, сума, както и в полза на кого /за какво/ е платено, със същата информация, установяваща се именно в това неистинско банково бордеро. Нес*нено се установява също посредством съдържанието на Авансовият отчет /приложен в ориГ.л в найлонов джоб на л.24, папка 3, том „Веществени доказателства” от досъд. п/во/ начина на получаване на общата сума от 1313, 90 лева /заявена като изразходвана на предвиденото място в същият/, както и че за „всичко получено” в този авансов отчет била посочена именно сумата получена от подсъдимия по РКО № 977/25.09.2002г., и съответно като последица от разликата между изразходваната сума с получената сума – соченият в аванса преразход от 43, 90 лева. За счетоводната взаимовръзка именно с тази конкретика, доказателство от експертен порядък е и тройната съдебно-счетоводна експертиза – л.200 – 216, т.2 от съд. п/во по НОХД№ 559/06г. на РОС /т.1.А.4 от констативно - съобразителната й част, т.4 от част Рекапитулация, съответно и изводите в тази част/. Конкретно констативно - съобразителната част е източник за уточнението, че първият посочен разход по Авансов отчет № 9 – сумата от 13, 90 лева, представлява неизплатена до него момент част от общата в по-голям размер по вносната бележка, приложена на л.25, том 3, папка „Веществени доказателства” от досъд. п/во. Приключването на процедурата по този отчет в счетоводството на Труд АД Русе, се обективира с РКО 1212/19.11.2002г. – л.45, папка 4, том ”Веществени доказателства” от досъд. п/во, с което на подс.С. бил платен преразхода в размер на 43, 90 лева. Изцяло по идентични съображения, изложени по-горе относно деянието, свързано с нотариалното удостоверяване на имоти на „Труд”АД ***, съдът приема за доказано, че подс.С. е имал достъп до счетоводството на предприятието, вкл. и възможност като поиска документите по извършваните получавания на суми и отчитания при приключване на служебните аванси, предвид което, доколкото установената в ТРУД АД - Русе практика изисквала прилагането на самия документ, чрез който се доказвал разход, предпоставя и в този случай извода, че процесното неистинско банково бордеро, било приложено от подс.С. к* авансовият отчет № 9, съответно, че констатираната липса на такава по-късно /вече не било между цялостно изисканите и изпратени на разследването счетоводни документи за подс.С. ***/ се дължала на успешни действия на подсъдимия на последващото му премахване /което и съдът е приел за установено във фактическата обстановка/. Като индиция, че неистинското банково бордеро било реално приложено на датата, на съставяне на авансов отчет № 9 и поне к* момента, в който същият бил одобрен /не се спори по делото, че това било удостоверено чрез подписи върху него на „счетоводител“ на предприятието, а и поради изплатеният му още на същата дата преразход от 43, 90 лева/ съдът отчита факта на самото одобряване /съответно то предпоставя наред и с другите на сто процента одобрени отчети по служебните аванси на подс.С. ***, и като последица – заявената посредством А. и С., а и съгласно записванията в счетоводството на Труд АД ***, липса на дължими суми к* тях от страна на подс.С./. Също така като индиция, че това банково бордеро също било приложено к* авансовия отчет, съдът отчита и изричното записване в предната част на отчета на съответното място, че са приложени к* него 2 броя  документа. Освен това, липсат и минимални данни друг да е бил заинтересован от това, документа да бъде отстранен, а такъв е бил категорично подс.С., с оглед да се опита за затрудни или препятства установяване на тази му престъпна деятелност, в периода докато се подвизавал като предоставящ правни услуги на ***** ***.

Несависимо от посоченото за достигнатото решение на съда по фактите относно прилагането на неистинското банково бордеро № J10213/0 от 26.09.2002г., за 1300 лева в полза на Окръжен съд – Плевен, като документ, показващ по Авансов отчет № 9, разход в размер на 1300 лева /даже и да се приеме за с*нен факта, че бил реално приложен, съответно бил премахнат от там с последващо действие на подс.С./, то подобно с*нение не е от характера за подобна оценка на следващото от всички останали обсъдени доктук за доказани факти, установяващи се от съвкупността от доказателства, достатъчно категорични за съставомерната деятелност на подсъдимия по това деяние, в частност съдът приема за нес*нено доказано по горните съображения, че вписаният от подс.С. разход в този авансов отчет в размер на 1300 лева е именно на практика, неизвършеният разход, твърдян посредством съдържанието на неистинското банково бордеро, представено пред съответният съдия в Окръжен съд – Плевен, на който делото било разпределено за разглеждане, предназначено да удостовери пред него, че тази сума е внесена като държавна такса по исковата молба на ***** *** срещу „Рубин“ - Плевен. Съдът е на категоричното мнение, че на практика липсата или наличието на даден оправдателен документ к* съставяните от подс.С. авансови отчети, е относим въпрос само доколкото благоприятства анализа на доказателствата и улеснява обективирането на връзката на подсъдимия с деянието, но не е обстоятелтво, което априори да е определящо за доказването. Достатъчно в случаят е, че се установява факта, че вписаният от подс.С. разход от 1300 лева е нереален /неизвършен в този му размер/ и за него подсъдимият се е позовал именно на неистинското платежно нареждане, екземпляр от което е установен обективно /представен пред съдията по образуваното гр. дело в Окръжен съд – Плевен, като приложение к* исковата молба/ и е налице по делото, чрез който се установява както правната му природа, така и при съпоставка на сочената като внесена с нея сума, с тази, вписана от подс.С. като разход в авансовият отчет – идентичност на сумите. В случая всъщност достатъчно категорично фактическият извод, че подсъдимия описал в авансовия отчет № 9 именно неосъществен реално разход /удостоверен от външна страна посредством неистинското платежно нареждане/, се доказва от поредицата обтоятелства, свързващи ясно подс.Ю.С. с процесното неистинско платежно нареждане - именно то и именно от подсъдимия било приложено к* исковата молба до Окръжен съд – Плевен, след това като хронология се установява вписване на толкова много конкретизиращи документа данни в авансовия отчет от подсъдимия, че се изключва възможно случайно съвпадение с данните по това неистинско пратежно нареждане, след което по хронология, точно този неистински документ /идентичен на приложения к* исковата молба, изпратен на разследването от Окръжен съд – Плевен/, при извършеното претърсване в имот, в който живеел подсъдимия, е бил установен в две копия. Нес*нен факта е това, че подс.С. не бил извършвал разхода, посочен като такъв като втори по ред в авансовия отчет № 9, а именно – за сумата от 1300 лева. Изрични доказателствени източници за това са посочените официални отговори от Си Банк  - Русе относно процесното платежно нареждане и реално внесената сума по него, Чрез тази официална информация и сама по себе си, поради невъзможното съчетание на номер на документ, учреждание в полза на което е внесена сумата – в случая Окръген съд – Плевен, дата, размер на самата сума, категорично доказва неистинността на информацията, посочена от подс.С. в тази част на авансовия отчет, въведена от него за да се счита, като разход, в частност се доказва неизвършването на последния. Нес*нено на следващо място, се установява и обстоятелството, че авансовият отчет № 9 бил одобрен още след съставянето му, на същата дата, и че въз основа на заявената от подсъдимия счетоводна информация в него /изчислената сума за получаване – 43, 90 лева/, последната сума му била изплатена като извършен преразход отново на същата дата /последното нес*нено следващо от самото наличие на посочени горе РКО.  Одобряването на отчета, резултата от тези счетоводни действия, директно се доказват и въз основа на изводите на тройната съдебно-счетоводна експертиза в тази й част /конкретизирана вече по-горе/. Или нес*нено следващ от всички доказателствени източници, относими по фактологята в тази им част, нес*нено се установява, че вместо твърдяната с авансовия отчет като разход от подс.С. сума от 1300 лева, реален разход били само 14, 50 лева, внасянето на които е удостоверено с истинската вносна бележка J10213/0 от 26.09.2002г /сбор от такса и комисионна на банката/, Съответно от получената с РКО № 977/25.09.2002г. сума от 1270 лева реално подс.С.  бил изразходил само 14, 50 лева.

По въпросите, свързани с предмета на делото в настоящият му обем, изясняващи се посредством специални знания в областта на счетоводството (за размера на получените суми от подс.Ю.С. и осчетоводяването им като служебни аванси от „Труд”АД *** и конкретният начин и отразявание по тяхното отчитане чрез вторични обобщителни счетоводни документи – приключване посредством съставяни Авансови отчети, както и за това, дължат ли се суми от подс.С. *** съгласно счетоводните вписвания в „Труд”АД ***), съдът цени приетата в съдебно заседание на 23.03.2011г. по това дело, съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от експертите М.А., В.К. и Й.М. /приложена на л.200 до 216, том 2 от съдебното производство по НОХД№ 559/06г. по описа на Окръжен съд ***/, като черпи от нея доказателствена информация от експертен порядък, само в конкретизираните й по – горе части. Също така цени и само частта от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, изготвено във връзка с допълнителна задача к* експерта М. М. в съдебно заседание на 04.07.2007г. по НОХД№ 559/06г. по описа на Окръжен съд - Русе, прието по настоящото дело, а именно – само по т.2.1 – последен абзац – относно недължимост на суми к* „Труд”АД *** от подс.Ю.С., както и по т.2.2 – за авансов отчет *5, за авансов отчет № 9 /без последният абзац на заключението/. – приложено на л.180 от съдебното производство, том 2, по НОХД№ 559/06г. на РОС. Изводите в посочената си част от тази експертиза, изготвена от експерта М., съответства на изводите по същите обстоятелства, достигнати с тройната съдебно-счетоводна експертиза. Съдът цени именно посочените експертизи по тези въпроси, в съответните им части /които се отнасят до предмета на настоящото дело/, като констатира тяхната обоснованост, включително при съпоставяне на изводите им, представляващи доказани и от други доказателствени източници факти, отчетени по-горе.

Съответно, съда не цени, като не ползва като доказателствен източник, поради необоснованост или неотносимост к* процесният предмет на доказване, приетите по делото /в съд. заседание на 25.02.2011г./ две съдебно-счетоводни експертизи, изготвени от експерта М. по време на досъдебното производство. Относно първата по време – приложената на л.106 до 114, папка 5, том 19 от досъд. п/во, независимо от идентичността на някой елементи от констативно-съобразителната й част с тези по посочените като ценени от съда счетоводни експертизи, всъщност изводите й, се явяват необосновани, след като са изведени единствено при съобразяване на част от счетоводните данни необходими за тези отговори, и по-конкретно по въпроса налице ли е осчетоводен неприключил разход за „Труд”АД *** по отпусканите суми от касата на предприятието на Ю.С. /т.3 от заключението на тази експертиза/. Освен от посоченият в акта за назначаване на тази експертиза, за предоставен материал на експерта /само изисканите и приложени в досъдебното производство к* него момент счетоводни документи от Труд АД ***/, това се установява и от устното уточнение на експерта М. в съдебно заседание при предходното разглеждане на делото – л.174, том 2 от НОХД 559/06г. на РОС. Относно втората по време съдебно-счетоводна експертиза /л.116 – 120, папка 5, том 19 от досъд. п/во/, се констатира, че изводите й са неотносими к* настоящият предмет на доказване.

За яснота – съдът не обсъжда и елементите от ценените тройна съдебно-счетоводна експертиза и само частта от заявеното при разпита на експерта М.А., при приемането на експертизата в съдебно заседание – л.267 и 268, т.1 от съд. п/во по настоящото дело, както и посочената част от експертизата на експерта М. /и двете назначени и изготвени по време на съдебното производство по НОХД№ 559/06г. на РОС/, които представляват отговори по правни въпроси – например установен ли е или не престъпния характер на даден оправдателен документ, от включените в съответен авансов отчет, и в тази връзка обективира ли разход по дейността, конкретно възложена на подс.С. при съответните случаи, за които именно му били платени съответните суми по разходните касови ордери/, тъй като е недопустимо с експертиза да се изясняват подобни въпроси.

С изключение на следващото само от декларативно заявената несъпричастност на подс.Ю.С. в което и да е от деянията, предмет на делото, и малка част от показанията на св.М.В., доказателствената съвкупност непротиворечиво разкрИ. фактологията, свързана с промяната ЕГН на св.З.В.. Нес*нено се установяват на първо място обстоятелствата, свъзани с пребИ.ването на св.В. /тогава с фамИ. С./ и роднините и в Гърция, последвалото екстрадиране на първата, причините и желението й да се извърши промяна в името й, както и ЕГН, ангажирането на св.В., заявеното от последния за трудността да се промени ЕГН, съответно действията му като пълномощник по образуване на дело за промяна на фамИ.та на свидетелката, провеждането му и постановеното по него решение. За всички тези обстоятелства източник са показанията на свидетелите З.В., К.Ф., М.В., както и  писмени доказателства – материалите по приложеното гр.дело № 2705/01г. на РРС, вкл. и постановеното по него Решение № 365 от 19.11.2001год. Съдът приема за установено, че именно св.В. насочил св.В. к* подс.С., във връзка с желанието и да бъде  променен ЕГН, вземайки предвид категоричните и обстоятелствени по съдържание, показания на св.В. и за тази част от фактологията, както и категорично /посредством показанията на св.С. С., посредством показанията на св.Ф., а и индиректно предвид факта на влязла в сила осъдителна присъда срещу подс.С. за извършване на измамливи действия спрямо свидетелката във връзка с документи, именно по сочения от последната начин/ установените от поочената част от съвкупността последвали това запознанство отношения между двамата, именно във връзка с исканата от нея промяна на единният й граждански номер. Съответно счита за недостоверни показанията на св.В. само в частта им, в която отрича да е свързал по визираният горе начин св.В. със подс.Ю.С.. Като съображение за това отчита от една страна факта на категоричното им посредством посочената друга част от материала опроавергаване, както и липсата на каквата и да е друга информация, за предходно по време познанство между с.В. и подс.С., съответно същото да е било свързано с повод, различен от установеният от този материал. От друга страна, подобна позиция на св.В. намира логично обяснение - очевидно е предпоставена от опасение да не бъде приет за съпричастен в някаква степен к* нес*нено станалият му известен факт, че желаната промяна на ЕГН от св.В. била постигната с действия именно на подс.С., но по незаконен начин. Нес*нено, също с пряк източник на доказателство показанията на св.В., както и в тази им част явяващи се косвен източник показания а св.Ф., се установяват последвалите посещения от св.В. в кантората на подс.С., разясненията, които последният й дал, изискването от адв.В. и получаване на заверен  препис от посоченото решение по  гр.дело  № 2705/01г. на РРС и предаването му на св.В. /за последното източник са и показанията на св.В., както и съдържанието на молбата, с която бил поискан преписа - л.16 от последното дело/. Деятелността на подс.С. – по предаването на неистинското съдебно решение на св.В., и че именно той бил лицето, действал в реализиране целта на св.З.В. за промяна на ЕГН- то й, освен от показанията на последната и косвено - от показанията на св.Ф., се установява и посредством показанията на св.С.С.. Същият изрично сочи, че именно подс.Ю.С. /с когото се познавали/ го помолил за съдействие за промяната на ЕГН на св.З.В. *** да стане по бързо, че разговаряли нееднократно по този въпрос и въобще за ангажираност на подс.С. по този въпрос, с конкретика, напълно съответстваща на и потвърждаваща показанията на св.В.. Установява се, че подс.С. се обадил предварително на св.С., интересувайки се за реда по който се отразява промяна на име в отдел „Гражданско състояние“, както и реда за същото относно ЕГН на дадено лице, помолил го са съдействие за по – бързо изготвяне на документите, свързал го със св.В., отишъл и лично заедно с приятеля на св.В. при него именно по този повод, след което  св.С. се срещнал и със св.В., заявил й, че е нужно решение, съответно при следваща среща тя му донесла съдебно решение /неистинското/ - по-обстоятелствени в този смисъл показанията пред друг състав на съда – л.669 – 670 от НОХД№ 559/06г. на РОС, която установена активност на подс.С. стои в съответствие с пряко следващото от показанията на св.В. за същото, и в частност, че именно подс.Ю.С. и дал неистинското съдебно решение. Освен това, св.С. възпроизвежда в производството факта, че подс.С. търсейки това съдействие от него, му заявил, че именно той променил ЕГН на съответното момиче /показания на л.47, папка 2, том 18 от досъд. п/во/. Нес*нено, посредством изводите на Комплексна експертиза *97, в частта й по т.3 и т.4 /л.48, папка 2, том 5 от досъд. п/во/ - приложена в папка 5 от същият том – в НАХД*986/03г. по описа на Районен съд ***, както и директно от установеното посредством писмено доказателство от досъдебното производство /за това, че гр.дело № 975/02г. на Районен съд *** има за предмет жалба срещу действия на съдия-изпълнител, както и по него не е постановявано Решение с № 363/, се установява престъпния характер на предаденото от подс.С. на св.В., Решение № 363/18.01.2002год. по гр.дело № 975/02г. на Районен съд - Русе  – представлява неистински официален документ. Нес*нено обстоятелство, следващо от самите обективирани посредством доказателствената съвкупност, действия на подс.С., и в частност факта, че предал на св.В. това неистинско решение, е изначалното му, визирано във фактическата обстановка намерение – да постигне възложената му от св.В. промяна на ЕГН, не по възможен законов ред, а противозаконно, при което създаде в свидетелката В. невярната представа и да я поддържа /двете в периода от получаване на препис от истинското решение само относно промяната на фамИ.та й, от св.В. на св.В., при което тя го предала на подс.С. до момента, в който постановеното в него било отрезено в акта й за раждане и съответно заплащането на исканата от подсъдимия С. сума/, че това реално ще стане по съдебен ред /със завеждане на съответно дело, както и че решението, което и предал в кантората е постановено по реално водено дело. Нес*нено от самото неистинско решение, а и опосредено чрез показанията на св.В., и пряко от показанията на св.С.С. в съответната им част, както и визираните по-горе писмени доказателствени източници, отразили извършената процедура въз основа на това решение в Община ***, се установява както съдържанието му, конкретизирано в обстановката, така й внасянето му в отдел „Гражданско състояние“, последвалите необходими отбелязвания, искане до ГРАО за получаване на нов ЕГН и получаване на конкретен такъв, съответно заличаване на стария и издаване на ново удостоверение за раждане – с фамИ. В. и ЕГН: **********, както и последвалото предаване на това удостоверение от св.С. на св.В.. Без с*нение се установява и факта на издаване на документи за самоличност на св.В. с тези индивидуализиращи я фамИ. и ЕГН, както и напускането на РБ на 09.04.2002год. Източник за последното са както нейните, така и на св.Ф. показания, така и документите, приложени на л.8 до 17, папка 2, том 5 от досъд. п/во - тази папка е част от НАХД*986/03г. на РРС. Едновременно  с това, тези промени в данни, касаещи самоличността на св.З.Ф.В., пряко следват и от съпоставянето на документите, обективирали предходната им конкретика, с тези, издадени във времето от 22.02.2002год. и до сега /множество справки по издрИ.нето й, данните за самоличността от разпита й в качеството на свидетел през 2004год. пред съдия, както и множеството справки за задгранични пътувания, издавани от РДВР, съответно ОД на МВР *** и при двете поредни разглеждания на делото в първа инстанция, включително и последните по време, издадени за целите на това съдебно производство – л.540 и л.542, том 2 от съд. п/во по НОХД№ 57/11г. на РОС. Същите гласни и писмени доказателства, вкл. и резултата от Справка за българин /л.53 и 54, папка 3, том 5 от досъд. п/во/ категорично установяват, че св.З.Ф.В. /от даден момент с нова фамИ. П./, продължава да е с единният граждански номер **********, който получила в резултат деятелността на подсъдимия С., визирана в т.5 от фактическата обстановка по-горе.

При липса на противоречия, от доказателствената информация с източник всички материали по приложеното в цялост като копие гр.дело № 3018/2002 г. по описа на Районен съд *** /папка 4, том 19 от досъд. п/во/, и съответно установения в имота, в който живеели подс.С. и баща му С.С. ***, екземпляр от вносна бележка № К – 16088/06.12.2002год. за 10 лева /л.71 от бяла папка с намираща се в нея друга такава с надпис „Б. Т. Б./ - кашон 6 от веществените доказателства, съответно екземпляра от вн. бележка № В – 19666/18.11.2002год. за 45 лева, се установява всеки елемент от фактическата обстановка, описана по-горе в т.6.

Обстоятелства, установяващи се нес*нено от съвкупността относно деянието, описано в т.7 от фактическата обстановка по-горе са познанството и отношенията между подсъдимия С. и св.З.В. по повод действията на първия по промяна на ЕГН-то на свидетелката, съответно   /източниците за които са конкретизирани по-горе/. Нес*нено посредством постановеното с влязлата в сила осъдителна присъда срещу подс.С., се установяват обстоятелствено изяснените и посредством показанията на св.В. и залегнали във фактическата обстановка, действия на същия подсъдим за самия факт на съставяне на процесните предварително споразумение от 13.02.2002год., както и декларация  за гражданство, семейно и имотно състояние на същата свидетелка, както и начина по който постигнал това – склонявайки св.В. да ги подпише по измамлив начин. Факта, установен от осъдителната присъда срещу подс.С. в тази й част, се явява едновременно и косвено доказателство за личната му съпричастност к* последвалите събития, насочени к* и постигнали образуване на процесното гражданско дело *169/02г. по описа на РОС /опосредено от действията на неустановено по делото лице от мъжки пол, явил се приносител на документите, представени на адв.М., съответно приложени к* исковата молба и в частност к* ползваната неистинска вносна бележка за държавна такса в размер на 1090 лева. Източник в този смисъл е установеното от съвкупността за престъпни дийствия на подс.С. по създаването на тези документи – предварително споразумение за покупко продажба на недвижими имоти – за продажба на три апартамента, собственост на В. Г. и декларация от св.В. /посредством осъдителната част от присъдата по НОХД№ 559/06г. на РОС – за извършено престъпление  по чл.315, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.309, ал.1 от НК/ и факта, че документи именно с това съдържание и с положен в тях подпис на св.З.В. – в първия за „купувач” – срещу № 2 на втората страница, а втория – за „декларатор”, били част от приложените к* исковата молба, внесена от адв.М. документи, по която било образувано това гражданско дело. Едновременно с това, самия факт на престъпление за което подс.С. е признат за виновен, подкрепя, по който начин индицира достоверността на показанията на св.В. за незнанието й, както за действителните намерения на подс.С., представил и за подпис съответни документи, между които и тези, предмет на осъдителната част, така и съдържанието им, съответно и за намерението му за последвалото им ползване като основание /конкретно на предварителното споразумение с вече окончателният му вид, приложен к* исковата молба/ по процесното гражданско дело срещу лицето В. Г., съответно за пълната несъпричастност на тази свидетелка к* последното производство, извън това, че подписите върху два от ползваните по него документи, били положени от нея, но чрез престъплението по чл.315, ал.2.....от НК осъществено от подс.С.. На следващо място, индиция че действителният инициатор на  процесното гражданско дело, е именно подс.С., са и установените посредством доказателствената сувкупност престъпен характер, вкл. и личното съставяне от подс.С. на част от съдържанието на неистински документи /молбите до СВ от името на лицето Я.М./, обуславящи издаването на официални такИ. /съответните удостоверения за данъчна оценка/ а и такъв съставен като частен документ, носещ подписа на издателят му, със съдържание което не съответства на волята на подписалия го Г. – върху разписката от 13.03.2002год. за 50 000 долара, съвкупно с факта, че същите удостоверения /конкретно трите за апартаментите, предмет на споразумението/, както и същата разписка били част от приложените к* исковата молба документи, по който начин се обективира именно ролята на подс.С., конкретиката на която е описана във фактическата обстановка по подготвяне на нужни документи, снабдяване с такИ., както и по образуването на гр.дело *169/02г. по описа на РОС, чрез внасяне на процесната искова молба. По конкретно съдът отчита установеният посредством т.7 от заключението на комплексна експертиза № 401 /л.16, папка 2, том 18 от досъд. п/во/ факт, че във всяка от общо подадените 7 броя молби до СВ. при РРС, между които били и тези за трите апартамента, предмет на приложеното к* исковата молба предварително споразумение от 13.03.2002год. именно подс.Ю.С. бил автор на ръкописния текст „или вписани искови молби”. Също така отчита и факта, установен посредством същото заключение, че ръкописният текст в две от същите молби бил изпълнен от бащата на подс.Ю.С. – С.Г.С., като последното се установява като доказан факт и посредством влязлата в сила осъдителна присъда срещу последния – за помагаческа дейност /подпомогнал подс.Ю.С./ именно за съставянето на тези два неистински частни документа. /частта от влязлата в сила присъда по НОХД 559/06г. на РОС/, с която С.С. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.309, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл.26, ал.1 /изм/, вр. с чл.2, ал.2 от НК.

Предвид това, посредством установени лични действия на подс.С. /вписване на съдържание в тези молби/, както и подпомагащи го по съставянето на конкретно две от молбите /представляващи неистински частни документи/ негов баща – С.С., и факта на ползване на издадените въз основа на тези молби удостоверения от Служба по вписванията при Районен съд - Русе, за целите на образуваното по процесната искова молба гр. дело, чрез прилагането им к* исковата молба, се обективира връзката между подс.Ю.С. и това дело, по начина, отразен във фактическата обстановка. Не следва да се пропуска и конкретно обстоятелство, отново категорично сочещо, че за изискването и изготвянето на тези удостоверения, било инициирано и целено именно от подс.Ю.С., а именно – факта, че им бил придаден вид, че молител по тях е лице, което било от списъчният състав на *******, чийто *** в процесното време бил подс.Ю.С. /Я.М.М. бил посочен под *43 в списъка на ***, намерен при извършено претърсване в *******, където живеели подсъдимият и баща му С.С. – в картонена папка с надпис „Вела Благоева” – 05.02.2004год. в предпоследният джоб – кашон 1 от веществените доказателства. Използването на това име в процесните молби до СВ при РРС и самостоятелно индицира извода, че именно подс.С. организирал съставянето им, в преследване на целта да бъдат ползвани в намисленото именно от него гражданско дело. По делото от една страна липсват даже данни, обясняващи която и да е друга произволна причина, за категорично установените действия на подсъдимият С. и неговият баща по съставяне на молбите до СВ /част от издадените по които удостоверения именно били приложени к* внесената в съда от св.М. искова молба/, а от друга налице са множество, достатъчни като се преценят в съвкупност косвени доказателства, че тя била именно решението на подс.С., чрез образуване на такова дело, да постигне придобИ.не имотите на лицето В. Г.. Всъщност замисъла на подс.С. да се домогне до придобИ.не на имотите на В. Г., логично предпоставен чрез установените от съвкупността обстоятелства по набавяне с неистински документи, послужили или с които се претендирало издаването на такИ., за да бъдат приложени к* исковата молба, се индицира и посредством установеното от показанията на св.В., в частта за заявеното при едно от посещенията й в кантората му. Последната изрично сочи, че подсъдимият предложил да й запише едни апартаменти, които иска да се водят на лице, което постоянно е в чужбина и няма роднини в България. За тази им част, както цялостните показания на св.З.В., съдът не намира и минимални данни по делото, които да внасят с*нение в тяхната обективност и истинност. Индиректно, кетегорично соченото от същата, че не е имала каквито и да е договорни отношения с лице с име В. Г., по закупуване на негови имоти, не е и било известно подписването на документи в тази насока, както и че въобще не познавала такова лице, се потвърждава в производството и посредством показанията на св.К.Ф.. Същата свидетелства и във връзка с начина и времето, когато св.З.В. узнала за тези обстоятелства, а и изобщо за образувано по искова молба от нейно име, чрез ***** и съответно, че била издирвана от полицията, потвърждавайки изнесеното за същото и в показанията на последната. Обстоятелство, което се явява логична последица от и потвръждаващо по този начин достоверността на показанията на тези свидетелки в обсъждания смисъл от една страна и от друга – едновременно с това съответстващо на заявеното конкретно пред св.В. намерение от подсъдимия С. по придобИ.не на имоти и търсеното за целта подходящо такова, което не се намира в РБ /ще рече по начин, чрез който последният да остане скрит/, е установеното посредством показанията на св.М., че първоначалният контакт, както и последвалото донясяне на документи по повод образуване на дело срещу В. Г.,  бил извършен от останало неизвестно въз основа на доказателствената съвкупност лице от мъжки пол. Нес*нено е обаче, че основните в обслужване на предявената претенция по чл.19, ал.2 от ЗЗД предадени на св.М. документи, били именно  подписаните чрез извършена от подс.С. спрямо св.З.В. измама, предварително споразумение за покупко продажба и декларация от З.В., както и изисканите посредством доказано с неистинският си характер частни документи – молби до СВ при РРС, също престъпно създадени от подс.С., както и от неговият баща, справки от тази служба именно за трите имота, предмет на това предварително споразумение. Освен това, независимо от останалото недоказано авторство на ползване /като последица от Решение № 89/29.06.2009год. по ВОНХД*74/08г. на ВТАС в частта му за обвинението срещу подс.С. за ползване на трите молби до ТДД – л.23 от мотивите на реш., съответно третия абзац на диспозитИ. му/, във всеки случай се установява, че тези молби – с вх.№ 2326, 237 и 2328 на ДП „Център„ - Русе представляват неистински частни документи – на които бил придаден вид, че са съставени от В. Х. Г. /последният не бил автор нито на текста, нито на подписа на молителя/, в каквато насока са достатъчни изводите на графологическа експретиза № 235 – т.6 от заключението – л.190, папка 4, том 5 от досъд п/во/, който факт напълно съответства на установеният и за посочените дотук подход /престъпен/ за сдобИ.не с нужните за образуване на призводството документи, както и индиректно потвърждава следващото от показанията на св.З.В., че въобще не познавала вписаното като нейн съконтрагент по предварителното споразумение лице – В. Г., като противното не би съответствало на установеното, че не последния, нито неговият  брат А. Г., а друго, неустановено по делото лице бил автор на съдържанието попълнено в бланките, както и на подписи за молител върху тези молби. Като следващо косвено доказателство, в съвкупност с посочените дотук, затвърджаващо категоричността на извода, че именно подс.С. бил лицето, замислило и реализирало образуването на процесното гражданско дело съдът обсъжда и установеното за друг от приложените к* исковата молба документи, а именно – разписката за 50000 долара с дата 13.03.2002год. Нес*нено, посредством заключението на графологична експертиза № 387 /л.203, папка 4, том 5/, както и посредством показанията на св.М. /за установеното от изводите на назначената по искане на адв.В. С. експертиза по време на разглеждане на гр.дело *169/02г. на РОС/, включително и посредством приетото за установено относно обвинението срещу подс.С. за ползването на тази разписка, съставена чрез попълване на лист, носещ подписа на издателя В. Г. в Решение № 89/29.06.2009год. по ВОНХД*74/08г. на ВТАС, се установява неистинския характер на този частен документ, в подкрепа на показанията на св.В., че въобще не е й е известен както факта на съставяне на подобен документ, така и, че не е предавала подобна сума на лицето В. Г., което освен това и въобще не познава. В тази насока не следва да се пропуска факта, че в мотивировъчната част на Решение № 89/29.06.09г. по по ВНОХД*74/08г. на ВТАС – частта им на л.22 и 23, в обсъждане на осъдителната част на първоинстанционната присъда по НОХД 559/06г. на РОС срещу подс.С., за деяние квалифицирано по чл.316, вр. с чл.315, ал.1, вр. с чл.209, ал.1 от НК, съдът изцяло е възприел доводите на първата инстанция за авторството на С. в ползването по гр.дело *169/02г. на РОС, на двата частни документа – предварителното споразумение и разписката за 50000 долара – и двете с датата 13.03.2002год., съставени чрез попълване на лист носещ подписа на издателя, със съдържание което не съответства на волята на подписалия /В. Г./ и както първата инстанция е приел за категорично доказано това деяние, след което приемайки, че е изтекла абсолютната погасителна давност, е прекратил производството в тази част – втори абзац от диспозитИ. на решението. Всъщност, съобразно правилата за преследвателната погасителна давност, както е отчетено и с касационното решение по наказателно дело № 575/09г. на ВКС /л.3 и 4 от същото/ к* момента на постановеното от ВТАС решение, предмет на проверка, срокът по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.4 от НК, не бил изтекъл, поради което протеста, в тази си част се е явявал основателен и единствено поради факта на изтичане на давностния срок по време на постановяване на касационното решение, последното не е довело до различни последици по това обвинение. Освен това, върховният касационен съд, обсъждайки частичната неоснователност на протеста, изрично изцяло споделя изводите на въззивната инстанция за установеност на престъпната деятелност, свързана с едновременното ползване на инкриминираните два документа по гр. дело *169/02г. на РОС /л.4, втори абзац от мотивировъчната част на решението/. При тези обстоятелства, настоящият съд, въпреки настъпилите последици на абсолютната погасителна давност, не намира основание да не ползва залегналите в мотивите и на трите съдебни акта по предходното разглеждане на делото, съображения в насока установеност на тази деятелност на подс.С. и конкретно относно ползването на разписката от 13.03.2002год. за 50000 долара.

Като косвено доказателство, в съвкупност с изложените дотук, разкрИ.що именно подс.Ю.С. като инициатор на образуваното гр. дело 1169/02г. по описа на Окръжен съд *** и в частност, че останалото неустановено лице, действията на което се установяват посредством показанията на св.М. с ролята на посредник между обадилото се по телефона и представило се за З.В. лице, и избрания да я представлява М., било в това си качество именно по волята и в изпълнение на намисленото от този подсъдим, съдът отчита и доказателствената информация от детайлизираната справка за тел. разговори, приложена на л.19 до 38, папка 4, том 5 от досъд. п/во, съпоставяйки я с показанията на св.М., тези на св.В., както и справка за задграничните й пътувания, приложена на л.180, папка 4, том 5 от досъд. п/во, а именно: В показанията си, св.М. сочи, че първоначалната уговорка с него била постигната, като по телефона в кантората му се обадило лице, представило се за З.В.. Сочи, че жената, заявила, че се обажда от Гърция, с което обяснила изпращането на посредник. От посочената детайлизирана справка се установява /конкретно тази на л.19 до 31/, че телефонният № 233-670, в Русе, ползван като служебен в ***** кантора от св.М., заедно с двама негови колеги – *****и К. и Я., не е избиран в периода 20.08.02г. – 31.10.2002г. /в който попада очертания от показанията на св.М., съпоставено с датата на образуване на гр.дело *169/02г. на РОС/, от гръцки оператор. В същото време, видно е конкретно от подчертания ред с информация на л.19, че на 03.09.2002год. този номер е бил избран от фиксиран телефон с номер ***** и бил проведен разговор от 213 секунди. Според писмени данни от БТК по делото, тогава телефонният номер ***** бил ползван от кантората на подс.Ю.С. ***. В показанията си св.М. заявява, че няма спомен в този времеви период да е имал отношения и да е провеждал разговори с подс.Ю. С. или неговият баща /липсват данни в тази насока и относно *****и Я. и К./. Проведеният разговор съвпада по време, с твърдяният от св.М., при който лице, обадило се по телефона се представило за З.В. и с което наченала дейността му във връзка с исканото дело, а продължителността му показва, че не бил случаен, или грешка. При това, в потвърждение на соченото от св.З.В., че напуснала РБ на 09.04.2002год. влизайки на територията на РГърция, където останала до края на 2004год., когато се завърнала, за да бъде разпитана в досъдебното производство по делото, е тогава изчерпателната по отношение на периода от време, справка за пътувания изх.*8339/08.07.03г. на МВР *** /л.179 и 180 от папка 4, том 5 от досъд. п/во/. Видно от нея от 09.04.02г. до 03.07.03г. не е отразено връщане на св.З.В. в РБ, което заедно с установеният факт, че липсват данни за разговор по времето, сочено от адв.М., с гръцки или които и да е друг чужд оператор, стои в подкрепа, по който начин сочи за достоверност на показанията й за несъпричастност к* обаждането к* адв.М. /съответно и въобще к* образуване на процесното гражданско дело/, а едновременно с това, тази констатация логично предпоставя използваният подход и конкретика на начина на ангажирането на последния от останало неизвестно лице, както и отново индицира извода, че неговата роля е режисирана именно от подс.С.. Както изяснява св.М., при него винаги идвало непознато лице, което освен ,че не се представило нито веднъж, не предложило за връзка телефонен номер, свой или на клиентката, от чието име действало. Самия факт на използване на такъв посредник, сочи на достоверност на показанията на св.З.В., за пълната и несъпричастност к* подготвянето на документи, както и предявяване на иска въз основа на който било образувано обсъжданото гражданско дело. Ако се приеме презумпивно противното, такИ. усложнения – свързани с използването на посредник, по начин да остане с неизвестна самоличност дори и за *****а, който бил упълномощен да представлява ищеца, биха били напълно излишни. Ако същата (прието въз основа на експертите изводи в тази насока), е подписала договора за правна помощ, в пълно противоречие с обичайното поведение, би било връзката с *****а да се осъществява посредством посредник и по начин да остане скрита самоличността му и за последния. В същото време, такава анонимност е била необходима именно на подс.Ю.С.. Той бил добре известен в града, а адв.М., с когото били състуденти, дори лично го познава, макар и да да не били близки. Самото прилагане к* исковата молба на неистинска вносна бележка, при завеждане на дело с такъв голям интерес, нес*нено се явява неоправдано, ако се презюмира (а очеведно не е така поради неистинският характер на определящата за предмета на делото част от приложени к* молбата документи), че претенцията е породена от реални договорни отношения по повод трите имота, със страни посочени в предварителното споразумение, което и отново индицира несъпричастност на св.В. к* процесното гражданско дело. Едновременно с това, доказаното участие на подс.Ю.С. и баща му, в създаване и снабдяването с важни за наведената претенция по исковата молба, част от приложените по последната документи, както и осъщественото при конспирация посредничество между ищеца и адв.М., обжалването на прекратяването на производството пред ВТАС /авторството на жалбата за което действие също остава неустановен – нес*нено не бил сочената като нейн автор З.В./, индицира съпричастността именно на подс.С. и к* приложената по исковата молба неистинска вносна бележка. Налице е и още едно явяващо се косвено доказателство, свързващо подс.Ю.С., с опосреденото чрез адв.М.,  прилагане к* исковата молба, ня неистинска вносна бележка за внесена държавна такса по нея в размер на 1090 лева, а именно: Използваната при завеждането на гр.дело *169/02г. по описа на Окръжен съд ***, бележка К-11112/07.10.2002год. съдържа подпис-имитация на полагания от св.Й.Г. – счетоводинтел в СИБАНК – клон Русе. Авторът на този подпис не е установен, но според т.4 от заключението на комплексна експертиза № 67 /л.31, папка 3, том 19 от досъд. п/во/, същото лице е положило подпис и срещу реквизита „счетоводител” и в друга неистинска вносна бележка, приложена по делото - № К-2727/12.06.2002год.. последната била използвана от подс.Ю.С., в служба по вписванията при Районен съд *** /при реализиране на престъплението, установените факти по което са залегнали в т.2 по-горе/. Тоест, между двете дела /гр.дело *169/02г. по описа на Окръжен съд *** и нотариалното в СВ при РРС по вписване на констативният нотариален акт на ”Труд”АД ***/ има връзка и тя се изразява именно в установената престъпна деятелност на подс.Ю.С. по тях.

В подкрепа истинността на показанията на св.З.В., едновременно с което се затвърждава и установената чрез посочените косвени доказателства, деятелност на друго лице – подс.Ю.С. по подготвителната дейност и за образуване на процесното гражданско дело, съдът отчита факта на подадените както от нея, така и индиректно сочещо за същото психологично отношение – и от лицето В. Г., изявление, съответно оплакване до компетентни органи (посредством декларацията от св.З.В., приложена на л.140, папка 4,том 5 от досъд. п/во, съответно жалба от В. Г., приложена на л.74 и 75 от досъд. п/во/. За факта на подаване на първата, включително и представянето й по гр.дело *169/02г., източник са показанията на св.В., св.Ф., съответно в тази им част и на св.М., а се установява и от наличието и в копие, приложено на л.83 от гр. дело 1169/02г. на РОС, съответно, че с нея свидетелката заявила, че няма нищо общо с това дело, вкл. и че въобще не познава лицето В. Г.. Последното изрично следва и от жалбата на Г.. Обективираната посредством тези декларация и жалба несъпричастност к* това гражданско дело, едновременно от сочените по предварителното споразумение, разписката, след което и в исковата молба две страни, допълнително подкрепя установеното от съвкупността за престъпната деятелност на подс.С. по това дело.

Установеното за авторството на подписа срещу „клиент” върху пълномощното на адв.М., приложено на л.4 от гр.дело *169/02г. на РОС /съгласно т.2 от заключението на комплексна експертиза № 401 – л.15, папка 2, том 18 от досъд. п/во/, може да намери различно обяснение, но само по себе си не е достатъчно да обоснове какъвто и да е извод, внасящ с*нение в достоверността на показанията й, включително и поради също установените факти, че тя не себила подписала на неистинската вносна бележка, нито на частната жалба до ВТАС, както и вносната бележка от 07.10.2002год., допълнително представена от адв.М. по делото/, макар и във всяка от тях да била посочена като автор, както и за престъпното – без нейната воля за това съдържание на документите, съставяне на определящите като основание за иска, предварително споразумение и разписка от 13.03.2002г.

Обстоятелства, установяващи се нес*нено от съвкупността относно деянието, описано в т.8 от фактическата обстановка - За обстоятелствата, свързани със стажуването и достъпа на подс.С. до различните архиви, доказателствата са изведени по-горе в общата част на анализа, освен което конкретно за познанството на св.К. и циркулирането му в Областна администрация като партиен деятел, както и познанството му със св.З.Г. и св.Д.К., източник са и показанията на последната. Общата престъпна дейност на подс.С. и св.К. в съответния времеви период, следва директно от осъдителната присъда по НОХД№ 559/06г. на РОС в тази й част/за престъпление по чл.316, вр. с чл.308... НК извършено от К., подпомогнат от подс.Ю.С./.  Съответно в общата част на анализа в частта за нес*нените обстоятелства са визирани и източниците за прецизното познаване и старателност в проучването на нотариалните процедури от подс.С. по същото време, вклюително в частност и за интереса му к* извършените отчуждавания на имоти, съответно възстановяването им по силата на реституционни закони, вкл. и предвид приложените на множество места в установените при претърсванията по процесното досъдено производство документи, разпечатки, статии, съдебна практика, бланки и т.н., цитирани като материал по-горе /например в червена папка с надпис „Имоти – Мичурин...”, в хартиена папка с надпис 772 и 449 и т.н./.  Също така доказателствен източник за такъв интерес и целенасочено събиране на информация за подлежащи на реституция имоти в *****, конкретно едновременно косвено потвърждаващ именно описаната във факт. обстановка деятелност на подс.С., относно процесните имоти на ул.”Алектандровка” *** и „Райко Даскалов” № 2 е съдържанието на съставените от подс.С. списъци с нацелени магазини и имоти в ***** /между които и тези на *****, а след това и *** – последният индиректно е източник и за предходната по време процесна деятелност в Русе, както и съдържанието на множеството му и други записки. Съответно нес*нено е обстоятелството /установяващо се от изводите на Почеркова експертиза № 218 /л.157-159, папка 4, том 3 от досъд. п/во/ и Графологическа експертиза *57/л.27 до 31, папка 4, том 3 в тази й част/, че подс.С. бил автор на тези списъци и записки, ориГ.лите на които са приложени в папка 1, том „Веществени доказателства”, а друга част от тях се намират в тетрадка с надпис „България има нужда от вас - Българският великден.....”/в хартиен плик № 8, том ”Веществени доказателства” от досъд. п/во/. За заеманите длъжности и извършвана дейност от св.Г. и св.К., както и св.Д., източник са техните показания, показ. на св.Я., а в частност достатъчно ясно от тях, а и от установеното като цяло, за липсата на преписка № на която е ползван в част от неистинските документи /преписка № 772/, установено и от отговорите на Областната администрация по време на разследването, се установява липсата на какъвто и да адекватен контрол върху достъпа, съхранението и възможността за въздействие върху намиращите се в архИ. в Областна администрация к* 2002г. и 2003год. отчуждителни преписки.

Събирането на информация от С. конкретно за посочените два имота /възстановени на „собственика” им подс.М. впоследствие/, категорично следва от самия факт на наличието на множество документи в имота и офиса ползван от него и баща му при претърсванията, отнасящи се именно до тези имоти, вкл. и обсъдените по-долу за доказани като неистински документи, прилагани впоследствие к* искането от подс.М. и съответно и к* исковата молба по която било образувано гр. дело № 3593/02г. на РРС.

Нес*нено се установява и това, че вкл. и процесните имоти /като част от общо нацелените в *****/ не били предявявани претенции за реституиране, както и собствениците им преди одържавяването /на Акционерно дружество „Гирдап”, съответно на Д. /Д./ Б. М. – за последното вкл. и от документите в ориГ.лната преписка вх.№ 449/1948год. по декларация на същото лице по ЗОЕГПНС /приложена в найл-джоб № 2, папка 6,том ”Вещесктвени доказателства/, с изключение на намиращият се в нея Контролен лист, първи по ред поставен документ, който нес*нено следващо от съответна експертиза, обсъдена по-долу и допълнителни съображения е неистински фициален  документ – част от  съдържанието на който съставен от подс.Ю.С./. Нес*нени обстоятелства са и познанството на бащата на подс.С. с подс.И.М., битието на родителите на последния, както и конкретно действието на подс.С. по съставяне на 04.03.2003год. на приемо – предавателни протоколи, като виден експерт /за помещения в процесните имоти, предаване от досегашните имоти, на подс.И.М. след издаване на двете заповеди от обл. управител/. Източник е самото им съдържание /приложени в найл. джоб № 2, от пластм. папка с прозрачна предна част – кашон 6 от вещ. доказателства. Нес*нено се установява и факта, че подс.Ю.С. саморъчно си записал  данни конкретно за имотите на ******* – собственици и други, съставил си обща схема и т.н. /визирано във факт. обст/ изричен източник за което са изследваните относно авторството с посочената по-горе експертиза, приложени на л.45 до 47, в найл.джобове, папка 1, том „Веществени доказателства”.

 На следващо място, нес*нен факт /доказан категорично от множество доказателствени източници/ е описаното във факт. обстановка премахване на посочените шест броя истински нотариални акта от том VII от 1947год /за последните месеци на годината/, собствеността на кои лица легитимирали тези премахнати актове, скрИ.нето им, както и двата нотар. акта от старата архИ. в гр.*** /общо осем истински нотариални акта/ именно от подсъдимия Ю.С., с цел да набави за себе си, за Е.К. и И.М. облага. Нес*нен факт е и поставянето на местата на извадените истински нотариални актове в посочения том от архИ. на Районен съд ***, на други – неистински, също описани във фактическата обстановка по съдържание и по-конкретно останалите пряк предмет на настоящото производство - Нотариален акт № 38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г./, на 05.12.1947год. според което Е. Д. Я., в качеството си на представител на Министъра на земеделието и държавните имоти, въз основа на проведен и спечелен търг, „продал” на земеделеца Т.М.И. ***, държавен имот, придобит от акционерно дружество „Гирдап” и представляващ масивна двуетажна сграда по *******, в *****, строена през 1897год., цялата от 180 кв.м., с един дюкян от 110 кв.м., две обслужващи помещения и дървено стълбище в партерния етаж, на втория надпартерен етаж с пет стаи, тераса и дървено стълбище и една допълнителна стая отстрани, с тавански етаж от 150 кв.м. и избени помещения с три мази и коридор с площ от 130 кв.м. за сумата 785000 лева. „Купувачът” Т.М.И. купувал имота в полза на тригодишния си син – подсъдимия И. М. и Нотариален акт *14/15.12.1947г. том VII, регистър №2480, нот.дело №2515/1947г./, според които „И. Д. И., ***** от *****”, като пълномощник на Д. (Д.) Б. М. „продало” на Т.М.И.ов ***, двуетажна масивна сграда, находяща се на ***** ***, цялата от 216 кв.м., състояща се от партерен етаж с дюкян и една стая, служуща за склад и втори надпартерен жилищен етаж с четири стои, кухня, килер, антре и стълбище, заедно с 284/1050 ид.ч. от дворно място с площ 1050 кв.м., за сумата 890000 лева. На първо място, подмяната на тези шест нотариални акта, следва от елементарното съпоставяне на съдържанието им относно страните по тях с официалната информация, налична в азбучника за 1947год. за съответните регистриращи нотариалните актове номера – видно от азбучника в частта на л.4, папка 4, том 3, под нотариално дело № 2305, страни по сделката били лицата И.Н. Н. и Й.П. Д., а не някакво лице Е. Я. /предст. на Министъра на земеделието/ и *** на подс.И.М. /Т./. Видно от същият азбучник в чатта му за нотар. дело № 2515 /също в частта на л.4, папка 4, том 3/ страни по сделката били лицата Ю. Д. Б. и Г. Д. Б., а не „адв.И. Д. И.” като пълн. на Д. М. и купувач отново *** на подс.И.М. /Т./. В частност, посредством изричен отговор от *****ски съвет ***, цитиран по-горе в доказателствата, ***** с имена И. Д. И. не е било вписано и съответно не професирало с такова качество. Абсолютно същите констатации по азбучника – за пълно несъответствие между офиц. информация за страни на установените като сменени и останали 4-ри нотариални акта в Русе и посочените в наличните нотариални акта страни ”случайно” по който купувачи са отново *** на подс.М., съответно дядовците на Ю.С. и на подс.Е.К. /последния купуващ в полза на сина си/. Премахването на шестте истински акта от тома в Русе, съответно, че поставените други на тяхно място, с ползвани същите индивидуализиращи номера, директно следва и от факта на осъждането на подс.Ю.С. за скрИ.нето им – с влязлата в сила присъда по НОХД № 559/06г. на РОС в тази й част, което се отнася в пълнота и са скритите нотариални актове от ***.

 В частност, скрИ.нето на последните, директно се доказва и от фактическото им установяване в ориГ.л в подс.С. – между документите, съставени при претърсване при инастоящото разследване /к* момента приложени на л.56 – найл. джоб, папка 1, том ”Векществени доказателства” от досъд. п/во. На следващо място, подмяната на нотариалните актове в том VII – „Собственост и продажби” за 47 год, следва и от също сам по себе си представляващ нес*нено установен факт – че подс.Ю.С. бил автор на положените в 5 от актовете – между които и двата, относими к* настоящия предмет на делото /за един от шестте експертизата не е категорична/ цифрови тестове в горния ляв ъгъл на тези 5 нотариални акта. Източник за това обстоятелство е заключението на приетата в съдебното производство по НОХД№ 559/06г. на РОС Почеркова експертиза *35 /л.129 до 143 от същото/. Ясно е, че подс.С. не е могъл да изпълни този цифров тект през 1947 година /много преди раждането му/, което само по себе си индицира неистинският характер на тези официални документи. Едновременно с това, посочените експертни изводи представляват пряко доказателство за самото авторство на подс.С. в изписването на тези цифрови текстове в 5-те от общо 6, сменени нотариални акта. На следващо място, самите посочени в актовете купувачи /всичките роднини на подс.С., съответно на приятелят на неговия баща – С.С. – подс.М./, представяват индиция, че съдържанието на тези актове е съчинено, а не обективира реално извършени сделки, поради крайно малката вероятност за такова „съвпадение”.  Категоричен източник на доказателствена информация за престъпния характер на наличните к* момента обсъждани нотариални актове в този том /каквито и са били издадени от СВ при РРС като преписи и съответно прилагани к* искането на подс.М. до обл. управител и исковата молба срещу Държавата, са изводите на комплексната графическа, техническа и химическа експертиза /л.536 – 556, том 3 от съдебното производство по ВНОХД*74/08г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново/, както и подробните разяснения по някой от изводите й, при приемането и в съдебно заседание по настоящото дело /прот. на л.201 и 202, т.1 от съд. п/во/. На следващо място, източник на доказателства от експертен порядък за подмяната на налични до нея истински нотариални актове, с неистинските процесни такИ. в том VII за 47год. са изводите и на Почеркова експертиза № 385 /л.83 до 88, папка 4, том 3 от досъд. п/во/. Всъщност всеки от изводите на това заключение свидетелства, че изследваните 6 нотариални акта са неистински /не са изпълнени подписи от сочените в тях автори – за нотариуса и на Д. П., като пълномощник на Л. А., както и на адв.П. Ч., също така съпоставката на два от актовете в частта им за за подпис на „пълномощник” се констатира един автор, макар и съгласно съдържанието им да били различни лица, такъв е и извода за разлика на положения кръгъл печат на нотариус при Областен съд *** в областта на залепени върху актовете марки, с ориГ.лният такъв /едноверменно и стои в съответствие и предвид това потвърждава заключението на предходно посочените експертизи, достигали до извода, че тези шест нотариални актове са подменени. В частност установява се категорично от досието на нотариус К., а и от показанията на дъщеря му – св.С.К., че същият през 47год. не бил нотариус при Областен съд ***. Или налице са достатъчно категорични доказателства, че тези актове не са ориГ.лните, и са неистински.

Допълнително, генерално, това категорично се установява и при следващото от цялата относима доказателствена съвкупност за действията по тяхното едновременно ползване, включително и с множеството други неистински частни и официални докумети, прелагани к* искането и исковата молба, последвалото издаване на двете заповеди от обл. управител (пряката съпричастност на подс.С. и на подс.М. к* които събития следва категорично от множество косвени и преки доказателства - визирани по-долу). Нес*нено обтоятелство е и периода от време, пред което станала тази подмяна на процесните 6 акта  - ограничен от момента в който подс.Ю.С. имал достъп до архИ. на Районен съд ***, където се съхранявали и нотариалните актове – от момента в който последния започнал противозаконно да *****ства /месец май 2000год. и предвид достатъчно категоричната съвкупност, събрана по делото, че именно подсъдимия замислил и реализирал подмяната, объдено и по-долу, в частност, че бил и автор на част от съдържавието на сложените на мястото на ориГ.лните, неистински нотариални актове, до момента, в който по делото се установява тяхното ползване /чрез прилагането на два от тях - процесните, к* искането до Областния управител от подс.М. – на 13.11.2002год. – последната дата е сигурна с оглед входирането на искането в Област - Русе на същата, с посочени двата нотар. акта - № 38 и *14, съгласно съдържанието на искането приложени като копия от заверен препис от Съдията по вписванията при РРС /такИ., заверени от адв.Р. са приложени по образуваното на следващият ден гр. дело № 3593/02г. на РРС - по исковата молба на подс.М. с/у държавата. От писмо изх.*100-202/20.10.04г. на ******* /л.2, папка 2 , том 3 от досъд. п/во/ се установява, че в Област *** от посочените за внесени с искането от подс.М. /чрез адв.Р./ писмени доказателства, са останали на съхранение единствено копия на двете скици – л.3 и 4/. Независимо от причината за липсата к* момента на изискване на отговора от Област ***, на останалите цитирани в искането като приложени документи, посредством показанията на всички разпитани по делото служители от областта, а и от тези на св.Я., се установява без с*нение, че измежду приложените к* искането доказателства били приложени и копия на тези два неистински нотариални акта/. Безпротиворечиво от самите процесни шест акта, се устоновява и съдържанието им, визирано по факт. обстановка, по-подробно за тези, от значение за останалия предмет на обвинението. /ориГ.лите на неистинските актове от самият том, приложен като веществено доказателство по делото, както и от техни, заверени от СВ. при РРС копия, пиложени на съответни места в досъдебното производство/. Нес*нено поради изцяло установяващият се неистински характер на тези нотариални актове, съответно поставянето им в тома на мястото на ориГ.лните такИ., е и обстоятелството, че те били съчинени от дадено лице /приетото от съда, че това бил именно подс.Ю.С. е  аргументирано дотук, както и по –долу/, и съответно написани от останало неизвестно лице /с изключение на цифровия текст вляво горе на 5 от тях, който бил написан собственоръчно от известно лице – от подс.Ю.С., следващо от извода на цитираната горе експертиза/.

Нес*нени обстоятелства са и посещенията на Централният държавен архив в гр.*** от подс.Ю.С., подаване на заявки и запознаване със съответни документи, вкл. и тези, от които искал заверени и незаверени копия, с конкретиката, визирана във фактическата обстановка. Източник за тези действия на подсъдимия С. са двата отговора от ЦДА с приложени к* тях доказателства, представени и приети в съдебно заседание по НОХД№ 57/11г. на РОС /л.556 до л.619, т.2 от съдебното производство по делото/, както и индиректно следва и от факта на установени в негово владение при претърсванията, множество документи от тях или привидно изглеждащи на издадени от ЦДА/. От самото съдържание на преглежданите документи и от исканите от тях копия в ЦДА от подс.С. нес*нено следва, че се отнасяли именно до отчуждени имоти по ЗОЕГПНС, и изрично и за такИ. в *****, между които и за имотите по ******* и *******ов „ № 2.

Нес*нено обстоятелство е и това, че контролният лист от 19.05.50г. по преписка № 772/48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС представвява неистински документ, достатъчно доказателство за което е факта, че отчуждителна преписка с този номер, не е по декларация на соченият в контролният лист подс.И.Т.М., а на друго лице от което е отчужден имота – на К. М. П. /по мъж Н./ чрез В. В. Ш. /видно от Отговор изх.*100-68/06.04.2004г. на ******* /л.34, папка 2, том 3 от досъд. п/во, както и от съдържанието на Азбучник на одържавените имоти по ЗОЕГПНС /изпратен на разследването с писмо от Обл. управител – л.42 до 55, папка 2, том 3 от досъд. п/во/. конкретно в частта на азбучника, приложен на л.47 се установява, че имената на декларатора за преписка № 772 е К. М. П. /по мъж Н./ чрез В. В. Ш..

Същото и самостоятелно /извън това, че експретизи доказват авторството на вписвани текстове върху част от тях на подс.С., който очевидно не е живял през 47- 50 години, доказва неистинността и на останалите докумвенти, на които е придаден вид, че се отнасят до подс.И.М. като лице, от което е отчужден имот по ***** – преди *****, с посочен в тях номер на преписка - 772.

Освен това, конкретно за този документ, следва да се отчете и напълно съответстващият на установения неистински характер, както и цялата деятелност на подс.С. по имотите, твърдяни от подс.М. ***, и извода, допускащ част от текста, а именно „Утвърждавам” в този документ, да е изпълнен именно от подс.Ю.С..

Нес*нено обстоятелство е и неистинският характер на контролният лист по преписка № 449/48г. /л.41, папка 1, том „Веществени доказателства”, както и на л.15 от гр.дело № 3953/02г.на РРС/. Доказателство за това е факта, че част от текста в него  - „Решението се изменя” бил написан от подс.С. /последното и само по себе си нес*нено установен факт – посредством извода на почеркова експертиза/. Също така, че е неистински този контролен лист, категорично доказателство е и съпоставянето на съдържанието му, с истинското му такова, видно от официално завереното му копие от ЦДА – *** – приложено на л.572, том 2 от съдебното п/во по това дело. Видно е от последното, че съгласно съдържанието му решението на комисията следвало да бъда утвърдено, а не със мнение ”да не бъде утвърдено”, както е в обсъждания неистински контролен лист. Също така в ориГ.ла от ЦДА напълно липсват всички саморъчни записвания на няколко реда относно продажба на имота от Д. Б., на подс.И.М..

Неистински документ нес*нено е и статистическото сведение по преписка № 772/48г., достатъчно за което е горепосоченото относно действителното лице, по декларацията на която била образувана преписката с № 772, а и генерално – следващият категорично и за останалите документи, със съдържанието на които е придаден вид, че подс.М. е собственик на тези имоти, извод на съда, въз основа на цялата относима по този въпрос доказателствена съвкупност – че подс.И.М. въобще не е ставал собственик на имотите на ******* и *******, за да са или съответно отчуждени от него по реда на ЗОЕГПНС, въз основа на което да бъде лице от посочените в чл.3, ал.1 от ЗВСВОНИ.

Нес*нено обстоятелство е и това, че неистински официален документ представява и Допълнителното решение от 30.08.50г. по преписка № 772/48г. на комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, източник за което на първо място е несъответствието на номера на тази преписка с посочения в съдържанието на това допълнително решение собственик, от който имота е отчужден, а отделно от това и поради факта /също категорично установен сам по себе си/, че автор на част от текста в него бил подс.Ю.С., а именно – „Секретар Отдел Жилфонд”, както и изпълнен от него подписа, над този текст /източник за които обстоятелства е Почеркова експертиза № 307 /л.46 до 40, папка 4, том 3 от досъд. п/во/.

                            Категорично въз основа на експертизиране, както и допълнително поради установеното фактическо наличие във владението на подс.С. при извършените претърсвания, на самата декларация, се установява, че подс.Ю.С. написал собственоръчно почти изцяло съдържанието на Декларация по ЗОЕПНС от 18.05.1948г., на която придал вид, че изхожда от *** на подс.И.М. /Т.М./, със съдържанието, описано във факт. обстановка. В този смисъл е категоричен извода на Графологическа експертиза *57 – т.3 от заключението – приложена на л.27 до 31, папка 4, том 3 от досъд. п/во/, а самата декларация е установена при претърсване в имота в който живеели подсъдимите С. в ***** /******* – копирана на 2 листа голям формат – номерирана под № 8 от съда – намерена в хартиена папка с надпис „ОриГ.ли ! Преписки: вх.№772/948 - И.Вх.№ 449/948 – Д. Вх.№” - кашон 6 от веществените доказателства.

Нес*нено на следващо място е и обстоятелството, че подс.Ю.С. съставил в частта му за подпис на Секретар, полагайки подпис, както и на гърба на същият протокол подс.С. саморъчно написал „Протоколът е изготвен на 07.07.1948г. Секретар”. Източник за това е извода по т.2, абзац първи от заключението на Почеркова експертиза № 304 /л.78 до 83, папка 3, том 3 от досъд. п/во/. И тук неистинският характер на документа освен, че е с придаден по този начин от подсъдимия С. вид, че е издаден от друго лице, а не от действително подписалият го /самият С./, следва и от стоящото в противоречие по изложените горни съображения наличие на подс.М. като декларатор по отчуждителна преписка № 772/48г.

Също така категорично се установява от съвкупността /посредством изводите на Почеркова експертиза № 220  - т.3 от заключението – приложена на л.111 до 114, папка 2, том 9 от досъд. п/во и посредством изводите на Графологическа експертиза *57  - т.4 от заключението – приложена на л.27 -31, папка 4, том 3 от досъд. п/во/, че подс.Ю.С. е автор на подписа, положен за „Секретар” на втора страница, и автор на саморъчния текст в долната половина на гърба, на Решение *510/27.09.1948г. по преписка № 772/48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС. Допълнително и тук, констатацията за несъвместими в съдържанието на това решение данни – за № на преписка и лице, което е декларирало отчуждаване на имота от него – И.М., представлява и отделно доказателство, наред с експертните изводи, свидетелстващо за определянето и на този документ от правна страна като неистински.

Нес*нено, въз основа на експертните изводи на Техническа експертиза на документ *92 /л.2 до 8, папка 3, том 3 от досъд. п/во  е обстоятелството, че в Доклад на основание чл.11 от ЗОЕГПНС, на министъра на правосъдиеето № 293/07.06.1950год. в частта му за *****, е извършено допълване на печатния текст:

„782           В. Й.К.

772                                  И.Т.М.

449                Д. /Д./ Б. М.”

Същото като факт се доказва от обсъжданото изрично горе несъответствие в частност за номер на преписка 772 и лицето И.Т.М. /процесният подсъдим/, а и несъответствието, следващо също от официалната информация, налична в азбучника, приложен на л.47, стр.2, папка 2, том 3 от досъд. п/во – че отчуждителна преписка № 782, е с декларатор – собственик от когото са били одържавени имоти, лицето К. П. П. – Я., а не *** на съпроцесника на подсъдимите С. и М., при предходното разглеждане на делото - Е.К..

Едновременно с това, нес*нено предвид съдържанието в тази му част на официално ксерокопие на този документ, приложено к* писмото на ЦДА, прието в съдебно заседание /л.594, том 2 от съдебното производство по това дело, както и при предходно изпращане от ЦДА – приложен на л.32 до 35 - найл.джобове, папка 1, том ”Веществени доказателства” от досъд. п/во/, се установява, че това престъпно вмешателство в този документ е извършено върху самият ориГ.л, който в този вид продължава да се съхранява в ЦДА – ***.

При липса на противоречие, се установяват и действията на подс.М., по представяне за заверка на конкретни документи /част от описаните във факт. обстановка неистински такИ./ при нотариус П. на 05.11.2002год. и изтотвяне на съответните нотариално заверени копия. Доказателство е самото наличие на преписите със заверки /конкритизирани във факт. обстановка/. Нес*нен факт е и издаването на заверени от Служба по вписванията при РРС преписи от неистинските нотариални актове - № 38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г./ и *14/15.12.1947г. том VII, регистър №2480, нот.дело №2515/1947г. – двете дела по описа на Русенския областен съд. Доказателство за това е самото им наличие /приложени к* искането до Областният управител от подс.М., а на другият ден  - и к* исковата молба срещу Държавата/ на последното място ксерокопирани, след което заверени с печат „Варно с ориГ.ла” от св.Р.. Също така, конкретно за представянето на посочените два неистински нотариални акта /съгласно съдържанието на които подс.М. станал преди отчуждаването собственик на имоти на *******, източник на доказателство са и показанията на  свидетелките К. и Д.. Нес*нено на следващо място е изготвянето на компютър на Искане до Областния управител с посочените във факт. обстановка основание, съдържание, приложени документи и искател – подс.М., упълномощаването на св.Р., както и факта на внасяне на искането от последния с приложенията в Областна администрация. Доказателства са самото наличие на Искането, данните за входирането му, съответните пълномощното /конкретизирани по места в материалите горе/, обясненията на подс.М. в тази им част, както и показанията на св.Р., а за факта на внасяне на искането с документите, и показанията на разпитаните служители от Областна администрация, показанията на св.Я., както и от следващо от самите последвали действия на св.Я. основани на това искане, завършили с издаване на процесните две Заповеди по реда на чл.78, ал.1 от ЗДС. Тези обстоятелства следват от наличието на самото искане и съдържанието му, както и посочени в него като представени документи, от съдържанието на пълномощно на л.727,  том 2 от съдебното производство /цитирано по регистрационен № на нотариалната заверка и в искането/, съответно посочването им като основание в издадените две заповеди от Областния управител. В частност, нес*нено установяващо се обстоятелство, въз основа обясненията на подс.М., частично и показанията на св.Р. /обсъдени в този смисъл изрично долу/, а следващо индиректно и от факта, че подс.М. е искател в процесното искане до областният управител  е това, че  подс.М. предал на св.Р. документите, необходими за прилагане к* това искане /извън твърдението на св.Р., че били в окаяно състояние и т.н., оценка на което съдът е направил по-долу/. На следващо място, без противоречие в съвкупността се установява факта на внасянето на искането от адв.Р. в Областна администрация *** на 13.11.2002год., заедно с документите посочени като приложени к* него, както и, че част от тях били заверени като копия с печат „Вярно с ориГ.ла” и подпис на адв.Р. /датата на внасянето и приложените документи се установяват от самото искане – л.5 до 7, папка2, том 3 от досъд. п/во, а посочената заверка от адв.Р. – конкретно за двете скици – същите приложени на л.3 и 4, папка 2, том 3 от досъд. п/во /изпратени на разследването с Писмо изх.*100 – 202/20.11.2004г. на Област *** /л.2, папка 2, том 3 от досъд. п/во/. Нес*нено, с източник показанията на св.Р. /който не отрича, че този отпечатък е от неговият печат, съответно подписа е негов, а печата загубил впоследствие/, както и предвид констатираното при претърсване в имот в ***** в ***** на 26.09.2003год. наличие на правоъгълен печат с дървена дръжка с отиск от него „Вярно с ориГ.ла” и съответно изводите на назначената и приета в съдебно заседание по това дело Техническа експертиза *23 /л.241 до 250, том 1 от съдебното производство/, се установява идентичността на ползвания от адв.Р. печат /включително и за заверка на представените като доказателства документи к* подадената на 14.11.2002год. искова малба, по която било образувано гр. дело № 3593/02г. на РРС/ с печата, установен при посоченото претърсване /приложен в кашон 1 от веществените доказателства/. Също така, от даденото писмено обяснение от лицето М., в чийто имот били установени различни вещи, между който и този печат в Протокол за претърсване и изземване от 26.09.2003год. /л.11 и 12, папка 1 том 18 от досъд. п/во/, се установява нес*нено факта /какъвто е и приятелските отношения между това лице и С.С./, че тези вещи били оставени в имота на М. от подс.Ю.С. и баща му – С.С. конкретен ден през нощта, през пролетта на 2003год. Тези вещи са били обект и на последвал оглед на веществени доказателства /Протокол на л.24 до 44, папка1 том 18 от досъд. п/во/, при който изрично е констатиран печата, както и 2 броя тампони – конкретно отразено на л.5 от този протокол/.

Нес*нени са и обстоятелствата по администриране на искането до Областния управител, конкретиката на разглеждането му, по начина описан във факт. обстановка – източник са показанията на свидетелките К., Д. в тази им част, както и на св.Я., /извън приетото за установено от съда, че съответната проверка не включвала и азбучниците с посочените в тях отчждители и номера на отчуждителни преписки, съхранявани в областната администрация, по които въпрос предвид заевеното от св.Д. в различен смисъл, е налице противоречие, обсъдено и решено от съда по –долу/. Нес*нено обстоятелство е и това, че по време на разследването бил установен факта на липса в областна администрация на преписка № 772 – останала неустановена и к* момента на предходното разглеждане на делото във ВТАС /когато било постановено изискване на поредна информация по този въпрос от напусналата вече областната администрация, св.К./. Изрично липсата на тази преписка се установява от Отговор изх.*100-68/06.04.2004год. на ******* /л.34, папка 2, том 3 от досъд. п/во/.

Нес*нени са и обстоятелствата по упълном. на ***** Р. от подс.И.М. да внесе и внасянето в Районен съд ***, на 14.11.2002год. на искова молба при конкретиката, и развитието на производството, изрично описано във факт. обстановка, вкл. и уведомяването на св.Я., в качеството му на ******* на 08.01.2003год., когато му бил връчен препис от исковата молба, съответно упълном. на св.К. да го представлява по гр. дело. Източник по тези обстоятелства са в тази им част показанията на св.Р. и всички писмени доказателства по приложеното к* настоящото дело в цялост гр. дело № 3593 / 02 г. на РРС – като папка 1, том 3 от досъд. п/во/.

Нес*нено обстоятелство /следващо от показанията на св.Я., както и от показанията на св.К., а и факта на връчване на исковата молба /с претенция идентична, но по съдебен ред спрямо процесните имоти/ е че първият бил запознат с Искането на подс.М. и приложените к* него документи /които в основната им част били и идентични с тези, приложени к* исковата молба/, преди изтичане на едномесечен срок от внасянето му в Област ***, че св.Я. по посочената във фактологията горе причина, умишлено не се приоизнесъл в 1 - мес.срок. Отново от показанията на св.Я., на св.К., както и от обясненията на подс.И.М. в тази им част, се установява без противоречие факта, че подс.М. започнал /чрез св.К./ да търси лична среща с областния управител Я. и такава се състояла, както и изрично, че М. се представил при нея – пред св.Я., за собственика на претендираните с писменото му искане имоти и настоявал да бъдат издадени бленуваните заповеди за отписването им от актовите книги за държавна собственост и съответно да му бъдат предадени имотите, постигнатата уговорка между двамата, подсъдимия да предоговори отношенията като „собственик” с наличните наематели по искания от Я. начин, съответно нес*нено е и обстоятелството, че това се случило в конкретен ден в периода от изтичане на 1-месечен срок от подаване на искането, до действието на св.Я. по издаване на тези две заповеди /28.02.2003год./. Нес*нено в частност е обстоятелството, че факта на лично явяване, представянето на подс.М. като собственик на имотите и настояването му пред св.Я., за издаване на заповеди, както и постигнатото съглашение между двамата за наличните наематели /проява на самото заявено от подсъдмиия собственическо спрямо тези имоти отношение/, затвърдила представата на св.Я., че подс.М. е действителен собственик на тези имоти, съответно обусловило решението му да издаде исканите заповеди. Източник за последното са показанията на св.Я., а индиректно и показанията на св.К.. Без противоречие се установява и факта на издаване на двете заповеди /от самото им наличие/, както и съставените въз основа на тях последващи документи и всички останали обстоятелства, последица от тях /отписването на имотите от актовите книги, сключване на нови договори с наемателите в сградите /от съдържанието им – установени при разследването във владение на подс.Ю.С. през 2004г. – в ***** – в найл. джобове 1 и 2 от пластмасова зелена папка с прозрачна предна част – кашон № 6 от веществените доказателства, в частност и от показанията на св.П.Д., В.И. и М.К., както и от писмени досказателства на л.76 до 81, папка 4, том 3 от досъд. п/во – предадени на разследването от св.П.Д./, а след това – и с издаване на два констативни нотариални акта. Нес*нено, също от съдържанието на самите приемо-предавателни протоколи /установени също в последната зелена пластмасова папка/, се установява както факта на съставянето им на съответните дати, така и авторството по изготвянето им на бащата на подс.Ю.С. – С.С.. Без противоречие /от съпоставяне съдържанието на договорите за наем с наемодател подс.И.М., от фактическото наличие и съдържание на приложеното на л.104, папка 2, том 1 от досъд. п/во, Пълномощно с нотариална замерка на подписа на подс.М., се установява, че последния, на 07.03.2003год. упълномощил подс.Ю.С. да се разпорежда с и управлява сметката му в Банка ДСК, посочена в тези договори като сметка, по която следва да се внасят сумите за наем /източник за пълномощното – наличието му в ориГ.л в бяла пластмасова папка с надпис вертикално „Ул.”Леге” *, ул.”Н.Цанков”......,установена във владение на подс.С. при претърсване. На следващо място, нес*нено, от банковите документи, приложени на л.105 до 155, папка 2, том 1 от досъд. п/во, и изрично от съдържанието на разписки с теглещо лице Ю.С., се установява, че последния в посоченият в обстановката период е изтеглил от тази сметка общо 35 730 лева. Нес*нено на следващо място е и обстоятелството по издаването на констативни нотариални актове, конкретизирани в обстановката, по искане на адв.Р. до нотариусите Г. и М., с които за подс.И.М. било признато обстоятелството, че е придобил съответните имоти  на основание чл.1, ал.1 от ЗВСВОНИ. Източник за това са самите молби и вносна бележка от адв.Р. /приложени на л.48 до 50, съответно на л.58 и 59, папка 3, том 3 от досъд. п/во/. В частност, че основание за издаването им били съответната заповед и неистински нотариален акт Източник са писмените доказателства, обективиращи тези обстоятелства - Удостоверения от СВ при РРС, и приложени нотар. актове – л.108 до 110, папка 4, том 3 от досъд. п/во. Нес*нено, посредством изводите на приетата по делото съдебно-ценова икономическа експертиза се установява и пазарната стойност к* времето на издаване на двете процесни заповеди от св.Я., на имотите, „собственост” на подс.И.М.. /Е-за на л.65 – 75, папка 3, том 3 от досъд. п/во/. Нес*нени са и следващите по обстановката обстоятелства /които макар и да не подпадат в настоящият предмет на доказване/, като установени обективно от събраната доказателствена съвкупност, съдът ползва в обсъдения долу смисъл като индиция, в подкрепа на установената деятелност на подс.С. по съучастническото му с подс.М. деяние, което е предмет на делото. Изцяло въз основа на посочените и за процесните два неистински нотариални акта доказателства, нес*нено е обстоятелството, че един от подменените общо 6 акта в том VII да 47г., бил и ориГ.лен нотариален акт със страни Б. С. и П.Г., като с ползване на индивидуализиращите го данни бил поставен неистинският нотариален акт *12/15.12.1947год., том VII, регистър № 2478, нот. дело № 2514/1947г., според който несъществуващо лице /доказ. посоч. по-горе/ „И. Д. И., ***** от ***”, като пълномощник на Р. * М. К. и на А. В., продал на *** на подс.Ю.С. по ******* /К. М./, триетажна масивна сграда и дворно място, намиращи се в *****, по *******. Доказателствата за подмяната и нес*нено неистинският характер на този, наличен в тома нотариален акт, са същите, които са посочени изрично по-горе и за двата други нотариални акта /по които подс.М. станал „собственик” на имоти по ***** *** и „Райко Даскалов” № 2. В частност, и за нотариален акт *12/15.12.1947год., том VII, регистър № 2478, нот. дело № 2514/1947г. изводите на приетата по делото Почеркова експертиза *35 са категорични, че подс.Ю.С. бил автор на цифровият текст, положен в каре „такса” в горния му ляв ъгъл. Показанията на св.Л.П. са източник на доказателство за неизвършване на подобна сделка /като тази, с придаден вид по неист. нотар. акт/ за имот, а в тяхна подкрепа, както и отделно като доказателство отново, че наличният в момента нотар. акт за него е истински – приложеният по делото ориГ.лен такъв.

Нес*нено е и обстоятелството, че бил съставен проект на искова молба с правно основание по ЗВСВОНИ и ЗС  конкретизирани в обстановката, за имотите, предмет на неистинският нотариален акт и съдържанието й, съответно нес*нен факт е, че същата била установена във владението на подс.Ю.С. /източник за тези обстоятелства е самото наличие на исковата молба и мястото, където била устоневена при претърсване при процесните действия по разследване /в найл.джоб № 6  в бяла хартиена папка с общо 6 джоба – намерена в офиса на ******* в *****, ползвана за кантора от подс.Ю.С. – кашон 2 от веществените доказателства по делото/. Нес*нени обстоятелства са и описаните в обстановката снабдяване от подс.С. със списък на недвижими имоти в ***, събиране на информация отново за имоти, подлежащи на реституция, за които нямало претенции на реституент, съставеният от него списък „Нацелени имоти  - *** 2003г.”, сдобИ.нето и скрИ.нето от подс.Ю.С. на два истински нотариални акта от старата архИ. на Софииски градски съд /описани конкретно във факт. обстановка/. За последното източник е влязлата в сила осъдителна присъда по НОХД№ 559/06г. на РОС в тази й част /коментирана й по-горе/, също така самото фактическо установяване на тези два нотариални акта във владението на подс.С. при извършените претърсвания при разследването /к* момента, приложени на л.56, папка 1, том ”Веществени доказателства” от досъд. п/во. Източник за събираната информация са всички писмени доказателства, налични в хартиена папка с надпис ”*** 2003год.” – в общо 11 джобове с множество статии, разпечатки, записки, нотариални актове, държавен вестник и т.н., установени в ******* в ***** – където живеели подс.С. – кашон 6 от вещ. доказателства по делото/. Фактите за последвалия запор върху сметката на подс.М., както и образувано въз основа на искова молба от Държавата срещу подс.М. гр. дело в РРС /спряно к* момента/, се установяват от приложеното по делото определение, съответно искова молба, и въз основа на служебна справка за последното в РОС.

 

По възражението, идентично направено от защитника на подсъдимите С. и М. във връзка с приобщаването на показанията, дадени на досъдебното производство от свидетелите В.А., М.К., З.В. и К.П., в аспекта на следващото от Решение от 08.06.2006год. на ЕСПЧ по делото Б. срещу България, по жалба № 60018/2000г., Пето отделение на Европейският съд по правата на човека, съдът счита следното:

На първо място, решението не ограничава приложимостта на националното законодателство /в случая на съответните хипотези на чл.279 /стар/, с нова уредба по чл.281 от НПК/ за възможността в наказателният процес да се събират доказателства по предвиденият в него ред, а акцентира на нужната преценка от решаващият орган, дали доказателствената информация от показанията на свидетели на обвинението, при разпита на които, подсъдимите не са имали възможност да участват, вкл. и на по-късен етап от производството, са били решаващи за постановяване на осъдителен акт. /т.42, 43 и 44 от Решението/. В случая, идентично положение, като обсъжданото в решението от формална страна, е налице единствено за показанията на всяка от свидетелките З.В. и К.П. /възражение по техните показания от адв.В. и определения по приобщаване на показанията им, отразени на л.630 – 632, т.2 от съдебното производство/. Единствено те не са разпитани лично в съдебно заседание /поради неустановеното им местонахождение, въпреки продължителното им във времето издирване, започнало още при първото по ред разглеждане на делото в съдебна фаза/, като са били разпитани на досъдебното производство – показания на л.31 и 32, папка 2, том 18 от досъд. п/во на св.В. и на л.35 и 36, папка 2, том 18, както и л.82 и 83, папка 3, том 5 от досъд. п/во на св.П., преди подсъдимите С. и М. да бъдат привлечени в качеството на обвиняеми /първо по време привличане за С. – с постановление от 16.06.2005год. – л.57 - 66, папка 2, том 18, а за М. – с постановление от 04.10.2005г. – л.124 и 125, папка 2, том 18 от досъд. п/во/.

Относно показанията на св.К.П. на л.35, папка 2, том 18 от досъд. п/во, съдът въобще не ги ползва като източник на доказателство по осъдителната част на процесната присъда, като ги приема за несъдържащи относима доказателствена информация, а относно информацията в тези на л.36, папка 2, том 18 от досъд. п/во – ползва относимите к* фактологията по обвинението относно промяната на ЕГН – то на сестра й – св.В.. Предвид резултата за подс.С. по това деяние - с настоящата присъда е оправдан по него, като едно от въведените по обвинителният акт, включено в продължаваното престъпление измама, обсъжданото решение на ЕСПЧ е неприложимо. /съдът достига до изводи по фактите в насока за действията на подс.С. по ЕГН-то на св.В., вкл. и от тази част от показанията на св.П., но по изложени в мотивите по-долу съображения го е признал за невинен да е извършил престъпление с тази си деятелност/. Последното се отнася в цялост и за показанията на св.П. на л.82 и 83, папка 3, том 5 отдосъд. п/во/.

Относно показанията на св.З.В., в частта им, разкрИ.ща обстоятелства относно промяната на ЕГН - то й, положенията в решението на ЕСПЧ са неотносими /поради оправдаването на подс.С. за това деяние./. Относно останалата част от приобщените показания на тази свидетелка /с обстоятелства относно гр.дело *169/02г. на Окръжен съд ***/, същите не са решаващи за осъждането за измамата, осъществена от подс.С. във връзка със същото дело, както и едновременно с това налице са събрани – визирани във анаЛ. на доказателствата по нес*нените въпроси, както и по спорните, и други доказателствени източници, които в съвкупност преценени разкрИ.т приетата по фактическата обстановка деятелност на подс.С. в тази й част, и налагащи единственият правен извод за осъществяване на признаците на измама, като едно от деянията по осъждането му за продължавано такова престъпление.  Не следва да се подминава факта, че при предходното разглеждане на делото, очевидно нито защитника на подсъдимите, нито самите те, са считали, че събраните преди привличането им в качеството на обвиняеми гласни доказателства, накърняват справедливостта на процеса, съответно и че същите били решаващи за осъждането в съответните останали в сила части на присъдата срещу четиримата тогава подсъдими.  /видно от протокола, обективирал предходното приобщаване на тези показания – по НОХД № 559/06г. на РОС, макар и  неизисквано съгласно чл.281, ал.1 от НПК, адв.В. и процесните двама подсъдими изрично заявили липсата на възражение за приемане по този начин и на тези гласни доказателства к* съвкупността/.

Относно показанията на свидетелката М.К., по приобщанатето на показанията на която също се излага възражения в насоящото проидзводство, а и останалите свидетели, доказателствената информация от които не се ограничава до дадените показания на досъдебното производство по време преди привличането на двамата процесни подсъдими в качеството им на обвиняеми в нея фаза, а представлява съвкупност от показания - от личен разпит в съдебни заседания по делото, прочитане на такИ., дадени и пред друг състав на съда /разгледал НОХД№ 559/06г. на РОС/, а именно - на свидетелите Д.К., Е.М., Й.Г., С.С., З.Г., В.А., М.В., С.С. и св.В.И., не е налице хипотезата, визирана в обсъжданото Решение на ЕСПЧ, след като показанията им, дадени лично пред съда, с участие на защитата и подсъдимите, както и със същата стойност, дадените пред предходен състав на съда, видно от протоколите, които ги отразили, по съдържание са достатъчно обстоятелствени и подробни /а и не са изолирани за конкретните обстоятелства, ценени от съда със значение за въпросите по чл.102 от НПК, а са налице и други – писмени, а за големият брой от тях и писмени доказателства и такИ. от експертен порядък/, за да се отчитат приобщаваните показания на тези свидетели, дадени и в предходната фаза /основно поради не основно определящи обстоятелства, които не се помнят или частични противоречия/, за решаващи за осъдителната част на настоящата присъда против всеки от подсъдимите С. и М.. Цялостната съвкупност, отчитана, ценена и анализирана от съда по всяко деяние е отчетена в настоящите мотиви. Едновременно с това, по същата причина, настоящата присъда в осъдителната й част, не се основава единствено на показанията на тези свидетели, каквото ограничение въвежда чл.281, ал.8 от НПК. За изчерпателност – соченото във възражението на адв.В., че част от аргументите на контролните инстанции при предходното разглеждане на делото, черпели съображения във връзка с посоченото Решение на ЕСПЧ, не се установява от съдържанието на актовете на ВТАС и ВКС.

 

Съдът счита за неоснователно възражението на защитника на подсъдимите, в насока неправилност на експертните изводи на експертизите, имали за обект документи, приети от съда и от значение по настоящият останал предмет на делото, предвид изготвянето им на база не на ориГ.ли, а на копия от някой от инкриминираните документи. Конкретно според адв.В. е „хвърлена сянка на с*нение“ върху изводите на Графологическа експертиза *57 /л.л.27 до 31, папка 4, том 3 от досъд. п/во/, поради това, че част от изследваните документи са копия, а не ориГ.ли на съответните документи. В съдебното заседание при приемането й /отразено на л.204, том 1 от съд. п/во/, при разпита на експерта Н.Я. в този аспект, същият сочи, че е от значение яснотата на изображението и пълнотата на образа, съответно да има за изследване достатъчно идентификационни признаци, за да се достигне до категорично заключение, съответно, че настоящият случай е такъв. Същото като нужен подход е прието и в учебникът „Криминалистика“, издателска къща Сиела - 1998, автор проф.* Цеко Цеков, в глама IV, & 3, относно обектите на експертиза на почерка, където е посочено, че обект на експертизата е почеркът, отразен в ръкописният текст на документа (включително ксероксно копие или фотоснимка) или в отделни бележки и други писмени материали. Пояснено е, че колкото е по-голям обемът на ръкописния текст, толкова повече задачи могат да бъдат решени. Експерта Я. е  категоричен за характера на предоставените му за изследване документи, както и сравнителен материал, предоставящи възможността за категорични изводи по зададените въпроси, поради което заключението му се приема в цялост за обосновано и правилно от съда. Изцяло това се отнася и за идентично направените по идентичен начин  и обсъдени в разпита на експерта Х.Н., възражения на адв.В. спрямо закрюченията на приетите по делото Почеркова експертиза № 370 /л.46 до 48, папка 4, том 3 от досъд. п/во/ - л.205 и 206 от съд. п/во – том 1/ и Почеркова експертиза № 220 /л.111-113, папка 2, том 9 от досъд. п/во/ - л.207 и 208, т.1 от съд. п/во. Също изцяло и за заключенията, изготвени от експерта Н.Н., приети в същото съдебно заседантие. Що се касае до приетата по делото Техническа експертиза на документ *92 /л.2 до 8, папка 3, том 3 от досъд. п/во/, експерта В.С. също сочи за достатъчна яснота на допълнения текст, и както и останалите експерти по обсъжданите експертизи пояснява, че при копие е невъзможно съобразяване на само един от възможните частни признаци – натиск, но поради достатъчно други такИ., е достигнал до изводите без с*нение. На възражението, направени от адв.В. относно правилността на приетата по делото Почеркова експертиза *35 /назначена в съдебна фаза при предходното първоинстанционно разглеждане на делото - л.129 – 143 от НОХД № 559/06г. на РОС – том 2 от съд. п/во/ в съдебно заседание при приемането й по настоящото дело – л.632 до 634, том 2 от съд. п/во, посредством разпита на експерта Н., както и изложеното от съда, е даден достатъчно ясен отговор за неоснователност на същото.

Поради изложеното и тези, наред с останалите приети по делото експеризи, като обосновани и правилни, съдът ги цени изцяло (с изключение на част от Съд.-счетов е-за на в.л. М. М., което съдът е обсъдил по-горе) по начина, конкретизиран в мотивите.

Както бе посочено по - горе, основно противоречие в съвкупността се явява при съпоставяне на обясненията на подс.М. и следващото от тях заявяване на невиновност /за липса на съпричастност к* противоправна деятелност по отношение процесните имоти в *****, с която да е обективирана измама по отношение областния управител/ и к* тях отчасти показанията на св.Р. от една страна и от друга останалата част от събраната доказателствена съвкупност. Защитната теза на този подсъдим обуславя индиректно и отричане /извън предимно правните съображения в същата насока, развита и от защитника В./ и на заявената по обвинението фактология по деятелността и на подс.Ю.С. в това конкретно деяние, квалифицирано в съвкупност с други, като измама в условията на продължавано престъпление за последния. Визирайки на първо място, по реда на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, конкретни противоречия в доказателствените материали, относимите к* деятелността на подс.Ю.С. за деянията, /извън съучастническото с другият подсъдим/, съдът отчита такИ., съпоставяйки съдържанието на част от дадените последователно във времето при повеждане на наказателното производство показания на свидетелката В.В. и свидетелката В.А. Конкретно относно св.В., при съпоставяне на съдържанието на показанията й, дадени последователно в наказателното производство – тези от досъдебното, пред друг състав на съда и пред настоящия, се наблюдава, че за разлика от категорично заявените конкретни факти, пряко относими к* предмета на доказване свързани с деятелността на подс.С. относно констативният нотариален акт за апартамента в ***** в *****, в следващите по време показания /по НОХД 559/06г. на РОС/ спестява част от тях, както и променя смисъла на излаганите, а вече в процесното съдебно следствие, демонстрира амнезия по тях, частично преодоляна едва след приобщаване по съответния ред на предходно даваните. Съдът приема за максимално достоворен източник за тези обстоятелства, и кредитира показанията на св.В. дадени на досъдебното производство /л.43, папка 3, том 19/ конкретно за обстоятелствата по възлагане именно на подс.С. на дейността по подготовка на документи за това нотариално удостоверяване /че му ги предала/, относно това, че нито св.В., нито нейни роднини са посещавали нотариус, съответно че именно подс.С. и дал екземпляр от вече напълно оформен нотариален акт за процесният апартамент, за дадената сума от около 300 лева на подс.С. от В. именно за заплащане на таксите по издаването на този нотариален акт, за причината да не иска от него документ за плащането, съответно, че същият не и дал такъв. Съответно не кредитира, като счита за недостоверна частта от показанията на същата свидетелка, в противоположен смисъл, дадени в съдебната фаза на процеса. Съображенията за това решение на съда са следните: На първо място, твръдението на св.В., че подс.С. не и съдействал юридически по какъвто и да е начин, а „само и давал съвети по изготвяне на нотар. акт“ /отразено в протокол от с.з., на л.662 от НОХД№ 559/06г. на РОС/, се опровергава категорично от факта, че във владението на подс.С. при претърсванията през септември 2003год. били установени множество документи – на практика почти всички необходими, вкл. и ориГ.лен екземпляр от  вече удостоверения нотариален акт за имота на св.В. – в найлонов джоб *3 от картонена папка с надпис „Дело – Сияние 96ООД“..., както и проект на същият нотариален акт, съгласно съдържанието на който било намислено удостоверяването да се извърши от натариус К.П.. Факта на наличие на тези документи, установени в имота в който подс.С. ***, стои в пълно съответствие  и по този начин потвърждава заявеното от св.В. на досъдебното производство, че му предоставила нужните такИ. за това нотариално удостоверяване, както и че той именно извършил всичко необходимо за финализирането му. Нещо повече, в същият найлонов джоб е налице доказателство с особено значение, отново сочещо за именно тази възложена на подс.С. дейност и неговата лична деятелност по издаденият констативен акт на св.В., както е прието по-горе във факт. обстановка, съответно оправергава твърденията в различен смисъл на св.В., като съдът визира документите, номерирани под № 20 до 30 в джоба. На л.21 е налице молба с вписан в нея подател В.Т.В., адресирана до нотариус Г.Г., за извършване на нотариално удостоверяване, с резолюция в ляво, при изчислени суми /нес*нено по нужните такси/, напълно идентични на тези, дължими и платени, но пред пред нотариус - К.П., два дена по-късно/. Свидетелство, че със същата молба се подготвяло да се претендира нотариално действие именно за процесният апартамент на св.В. е директно съдържанието на множеството проекто –екземпляри на констативен нотариален акт, намиращи се прикрепени к* молбата. Нес*нено тази молба е подписана от подс.Ю.С., както и същият вписал името на св.В. като молител в същата, а и даже визуалното съобразяване на изобилният материал по делото по характерните особености на почерка му и начин на изписване на конкретни числа, категорочно сочи, че автор на вписванията на суми, представляващи такси /и върху молбата и върху бележката с по-малки размери на л.20 в найлоновият плик, бил именно подс.С.. Тези подготвителни за нотариално удостоверяване именно за имота на св.В. документи, съхранявани от подсъдимия заедно с документи по вече реално извършеното удостоверяване на 07.12.2001год. /без значение е по какви съображения два дни по-късно от датата, посочена в първите проекти на нотар. акт, било решено удостоверяването да се извърши при друг нотариус, а не Г./, са категорична индиция за личната му дейност по процесното нотариално удостоверяване. За същото доказателствен източник се явява и обстоятелството, че именно подс.С. подписал издадената нотариус П. Сметка по чл.89 от Закона за нотариусите № 0002589/07.12.2001год. и в частност, че в съдържанието й /естествено заявено от пряко претендиращият за, и внасящият сумата за това/, като задължено лице Г.Б. А. и *****. Както бе посочено по-горе, нес*нено като предоставящ услуги на това предприятие, подс.С. бил наясно с качеството на това лице /посочването му като задължено в тази сметка индицира, че именно той се явил пред нотариус П., представяйки неужните документи по исканото от св.В. удостоверяване/, а пряко същото следва и от факта, че подписал сметката. Индиректно факта, че подс.С. представил документите по това удостоверяване пред нотариуса, следва и от самото изискване /липсват по делото и миминални данни за  отклонение по него в случая/ за плащане на дължимите нотариални такси и съответно издаване на удостоверяващ това документ, на датата на плащането, непосредствено при нотариалното удостоверяване. Едновременно с това, при тези достатъчно ясно обективиращи личното участие на подсъдимия по подготвяне на документите, проекто-нотариалният акт и внасянето им пред нотариус К.П. на 07.12.2001г., по  всички установени по делото документи, свързани с това нотариално удостоверяване липсват и минимални данни, за какъвто и да е принос, още по-малко лично участие на родителите на св.В., поради което и това и твърдение в показанията й пред друг състав на съда, се явява опровергано. В частност, не се установява по делото /при достатъчно обемните и изчерпателни източници/, каквато и да е свързаност на родителите на св.В. или на самата нея с дейността на ***** - *** и с неговият ******, което индицира извода, че не накой от тях, а именно подс.С. /с ясната именно такава свързаност/ бил лицето, явило се при нотариус К.П. и заявило за вписване именно тези данни в сметката, която освен това нес*нено подписал. Даже и изолирано последният факт /подписването на сметката/ директно опровергава и определя като недостоверни показанията на св.В., в смисъл, че дейността на подс.С. се ограничила само до устни съвети по това нотариално удостоверяване, съответно на декларативно заявеното от нея, че същият не е посещавал нотариуса във връзка с него. Показанията й градирали в отрицателен смисъл по тези обстоятелства, като в настоящото следствие същата напълно отрича даже и да е извършвала такИ. услуги /л.629 от НОХД№ 57/11г. – том 2/, и заявява пълна забрава на обстоятелствата, свързани със сдобИ.нето й с този констативен нотариален акт, включително и след прочитане на предходните и по време показания. На промяната в съдържанието на показанията й, по обсъжданите като същностни въпроси /при сравняване на ясните в този смисъл на досъдебното производство и последвалите уклончиви, както и внасящи твърдения в различен смисъл/ може да се даде различно обяснение /вкл.и  наведеното от прокурора в пренията, за обусловеност от доброто им познанство и продължили и по време на разглеждане на делото контакти – въз основа на данни от справки за тел. разговори, ангажирани в съдебното следствие по НОХД№ 559/06 на РОС/, но важното е, не внася и минимално с*нение в достатъчно категорично доказаната поради посочените съображения, лична дейност на подс.С., именно по фактологията, залегнала по-горе, като всъщност показанията на св.В. дадени на досъдебното производство се потвърждават и по този начин установяват като достоверни за тези обстоятелства именно от тези съображения. В частност, достоверността на показанията на св.В. от досъдебното производство, в частта, че действията по издаването на този акт били извършени именно от подс.С., се индицира и от обективиращите съпричастност именно на този подсъдим факти по това деяние, разкрити посредством доказателствената информация за издадената от нотариус К.П. сметка по чл.89 от Закона за нотариусите от 07.12.2001год, а именно – нес*нено именно той я подписал, нес*нено екземпляра от нея не бил предаден на св.В., нес*нено тази сметка била подправена в частта и за датата на съставянето й, и именно тази вече подправена дата, заедно с останалите данни, достатъчно ясно сочещи идентичност на посочения като оправдателен документ под *, с данните от ориГ.лът на издадената сметка по Закон за нотариусите /“нотариална такса 2589/07.02.2002г. , 245 15 лева“/ били вписани именно от подс.С. в съдържанието на съставения от него в счетоводството на ***** ***, авансов отчет № 23/30.04.2002г., а освен това била приложена и самата преправена сметка – нес*нено именно от лицето, което съставило авансовия отчет по приключване на този служебен аванс – именно подс.Ю.С. /процесната преправена сметка била предадена от св.С. при започналите действия по разследването – с Протокол от 19.01.2004г. – л.55, папка 5, том 19 от досъс п/во, след което и приложена в ориГ.л на л.36, папка 1, том “Веществени доказателства“ от досъд. п/во/ - в найлонов плик. Едновременно с това, индиректно, факта, че в този авансов отчет подсъдимия вписал данните като твърдян разходооправдателен документ именно на издадената, но вече препревена относно датата на издаване, сметка по Закона за нотариусите, издадена от К.П., свидетелства за неговата лична съпричастност по действията именно по това нотариално удостоверяване, именно по начина, приет за установен въз основа на съвкупността, отразен във факт. обстановка по-горе. Установяваща се чрез посочените факти по създаването от нотариуса и подписването и от подс.С., подправянето, и последвалото вписване на индивидуализиращите данни от тази сметка в авансовия отчет от подс.С., и фактическото й прилагане к* отчета, лично отношение и деятелност на подс.С., също така категорично доказва и фактическият извод по обстановката, че макар и да е неустановен от доказателствата автора на подправката, във всеки случай тя била извършена в обслужване желанието на подсъдимия (което и било реализирано от него със съставянето на авансовия отчет в тази му част) – да ползва този вече преправен документ или най-малко данните от него чрез вписването им в отчета, за да приключи служебният аванс, взет от него по РКО *46/18.02.2002год. Всъщност самата поредица от факти - вписването на данни в сметката като задължено лице на „Труд”АД *** и името на неговият ****** по това време, преправянето на датата на издаването й, така, че да предхожда немного датата на съставяне на авансовия отчет и факта на самото ползване именно на тази преправена сметка и достатъчните доказателства за личното им участие по настъпването им, ясно обективират както знанието на подс.С. по всички тези обстоятелства, така и личната му деятелност по настъпването им, съответно психологичното му отношение по тях, а именно – намисленото от него и реализирано именно по начина, конкретизиран във фактичестата обсатвока ползване на този преправен докумет като разходооправдателен в счетовоството на „Труд”АД *** /да заяви разход, представляващ сумата по тази сметка, независимо, че реално не бил извършен за дейност, възложена му от, и за нуждите на „Труд АД” ***/.

Наред с това, както бе посочено, от съвкупността не се установява авторството и на извършеното съставяне на вносната бележка № К-2727/12.06.2002год. с посочена в нея за внесена сума за вписване по сметката на Районен съд *** – 2688 лева и комисионна веднъж 10 лева и втори път 7,50 лева , но представянето именно на тази бележка пред нотариуса, за да я внесе той при съдията по вписванията и именно от подс.Ю.С. се индицира допълнително извън горепосоченото по това деяние, и посредством извода по т.4 от заключението на Комплексна експертиза *40/22.02.2005г. /л.26 до 31, папка 3, том 19 от досъд. п/во/, съвкупно ценен с факта на осъждането на подс.С. /с влязлата в тази й част присъда по НОХД№ 559/06г. по описа на РОС/ за извършеното склоняване чрез измама на З.В. да подпише предварително споразумение за покупко - продажба на три апартамента в *****, и декларация за гражданство, семейно и имотно състояние, със съдържание, което не съответства на волята й /прест- по чл.315, ал.2...от НК/, която деятелност е пряко свързана с воденото в последствие гр.дело, по което бил придаден вид, че е водено от З.В. срещу лицето В. Г.. Съгласно посоченият извод, тази вносна бележка - К-2727/12.06.2002год. с посочена в нея за внесена сума за вписване по сметката на Районен съд *** – 2688 лева, представена пред съдията по вписванията чрез нотариуса К.П., за вписване на констативният нотариален акт за имотите на „Труд”АД *** и тази, по посоченото дело /вн.бел.№ К-11112/07.10.2002год./, в частта им на подписите положени срещу „клиент” са изпълнени от едно и също лице. Или индиректно, престъпната деятелност на подсъдимия С. във връзка със създаване на документ, представен по гр.дело срещу лицето Г., сочи за връзка на същият подсъдим и с нотариалното производство, съответно това по вписванията, следваща от този установен посредством експертизата в обсъжданата част, обединяващ ползваните и в двата случая неистинси документи, елемент.

Както бе посочено по-горе, за определени обстоятелства се констатират противоречия при съпоставяне на цялосните показания на св.А., събрани по делото. Пред настоящият състав св.А. заявява декларативно, че не били предоставяни на подс.С. средства на дружеството „Труд”АД *** за заплащане на държавни, съдебни или нотариални такси, а след това пояснява, че всъщност не помни дали е използвал само лични пари, както и че нямала спомен „Труд”АД *** да е възлагало издаване на констативен нотариален акт, а веднага след това, че всъщност помни за такъв нотариален акт и че документите за него подготвил именно подс.С. и че той ходил при нотариус в служба по вписванията във връзка с него /л.263, т.1 от съд. п/во/. При тези уклончиви и вътрешнопротиворечиви изявления по тези обстоятелства, и след прочитане на дадените показания пред състава на съда, разглеждал НОХД№ 559/06г.  /на л.664 и 665 от последното – том 1/, свидетелката категорично ги потвърждава, по който начин определените с*нения по тези обстоятелства, по първоначалните й твърдения по процесното дело, са преодоляни, в полза именно на залегналата в тази част фактология по-горе. Освен това, конкретният начин на получаване от подс.С. на суми от предприятието и на отчитане, и в частност именно по повод възлаганата му дейност в полза на Труд АД ***, свързана с издаването на констативен нотариален акт за  имоти, собственост на предприятието, както и за делото срещу „Рубин”АД – Плевен, сочени още в показанията на тази свидетелка пред предходният състав на съда, категорично се доказват и от обилните писмени доказателства, ангажирани в досъдебното производство /от визираните по факт. обстановка РКО, авансови отчети/, както и изводите на тройната съдебна – счетоводна експертиза, разкрИ.ща по експертен път, именно този начин на изплащане на суми за конкретните възлагани на подс.С. дейности от „Труд” АД, посредством изпълнителният *** А., и конктретният начин на осчетоводяването им, включващ и приключването на дадените на подсъдимия служебни аванси. Категорично тази конкретика се установява и посредством приобщените показания на същата свидетелка, дадени на досъдебното производство /л.46, папка 3, том 19/, като множеството източници за установяване на обстоятелствата от този кръг /последните показания не са изолиран такъв/ и тяхното съответствие ясно сочат, че постановената в случая осъдителна присъда относно деятелността на подсъдимия във връзка с констативният акт на „Труд”АД и съответно във връзка с делото срещу „Рубин” – Плевен, не се основава само на показанията от досъдебното производство, а на достатъчно обемна съвкупност за основните въпроси, предмет на доказаване по тези деяния /източниците на доказателства конкретизирани по – горе, вкл. и част от тях обсъдени в частта на мотивите относно нес*нено установените обстоятелста по делото/. Отделно от това, показанията на св.А. съдържат отново определено вътрешно противоречие и по обстоятелството за възможният и позволяван достъп на подс.С. до счетоводната документация на „Труд”АД *** /независимо, че по съображения, изложени по-горе, това обстоятелство въобще не се явява с определящо значение по предмета на доказване и изводите за престъпната деятелност на подс.С., доколкото попада к* обстоятелствата по случая с констативният нотарилен акт на „Труд” и по делото срещу „Рубин” Плевен, поради факта на липса на процесно вписаните в авансовите отчети по тези случай, на самите разходооправдателни неистински документи/. Установява се като недостоверна и поради това се отхвърля от съда частта от показанията й, пред настоящият състав, в която твърди, че същият нямал достъп до документацията на „Труд”АД, което и заявила пред предходния, очевидно видно също от показанията й, свързвайки това със считаното от нея, че С. не дължал нищо на дружеството. За разлика от некатегоричните й цялостни показания по този въпрос /след прочитане на дадените на досъд. п/во – л.46, папка 5, том 19 – където сочи, че С. имал пълен достъп до цялата документация на „Труд”, вкл. и до счетоводната/, св.С.С. е с непроменени в този смисъл показания и в двете фази на процеса, освен което, също така ясно заявява знанието си за конкретни случаи при които подсъдимия С. получавал в свое владение за определено време цялата документация по счетоводството по неговата дейност, включително и съставените вече авансови отчети /при което въобще не била извършвана проверка връща ли всичко, налично до момента на вземането/. Именно поради тази им специфика, както и конкретициране, съдът приема за достоверен източник по този въпорс именно показаниията на св.С., както и отчита и вече не така сигурните в същият смисъл показания на св.А., последвали приобщаването и на нейните показания от предходната фаза.

 

Както е отчетено по-горе, включително и по фактите  за съучастническата деятелност на подсъдимите С. и М. /т.8 от фактическата обстановка/, е налице достатъчно обилен доказателствен материал, разкрИ.щ я, включително и за следващото въз основа на самото им обективирано от същият доказателствен материал, поведение на двамата подсъдими, тяхно психологично отношение к* извършеното, с конкретика, също залегнала в приетата за установана фактическа обстановка. Следващите от съвкупността доказателства за тяхната деятелност, ясно сочи /за разлика от приетото по обвинението/, че в самото изпълнение на деянието измама спрямо Областният управител св.Я., участвали не и двамата подсъдими, а само подс.И.М.. Всъщност наличните изключително многобройни косвени доказателства, тяхната комплексна даденост и разкрИ.щите се чрез тях последователни действия, които по вид, определят реализиране на една и съща цел, както и обективиращите се посредством установените във владението на подс.С. от процеснообсъжданите за това деяние доказателства, между които и документи лично престъпно манипулирани от него, връзки на С. с деянието, според съда, категорично доказват съучастническа - подбудителска и помагаческа дейност на подс.Ю.С.. Както също е посочено в началната част на анаЛ. на доказателствата, формално противоречие в съвкупността за това деяние /като последното по време формиращо и с останалите три продължаваното престъпление измама/ следва единствено от декларативно заявената от подс.С. несъпричастност, к* което и да е от деяниеята по обвинението /заявено изрично само в последната дума, а внесено като защитна линия от процесуалният му представител адв.В./, както и следващо от обясненията на подс.М. (след като видно от тях, продължава да се счита, че е собственик на законнно основание на процесните имоти по ***** и ******* в *****, както и отрича подс.Ю.С. да е имал някакво отношение к* внесеното искане до областния управител, довело до издаване от последния на двете заповеди. К* тази защитна позиция на подсъдимите, следва да се отчетат и конкретни твърдения на св.Р. /свързани с изготвянето на искането до Областния управител, както и свързани с обстоятелствата за предадените му от подс.М. документи, съответно начина на осигуряването на всички такИ., приложени к* искането до Областния управител/. В този смисъл, решавайки въпроса за явяващото се поради защитната теза на подсъдимите и само посочената обслужваща ги част от показанията на св.Р. от една страна /определени като втора група доказ. материал/ и от друга страна – останалата част от доказателствената съвкупност /изчерпателно описана горе, в частност и за това деяние/ - която съдът определя условно като първа група доказателствен материал, противоречие в съвкупността, съдът приема за достоверен източник определената като първа група и съответно отхвърля, като приема за недостоверенс такъв, определената за втора група доказателствен материал. Съображенията за това решение са следните:

На първо място, съдът взема предвид наличието на множество доказателства в съвкупността, разкрИ.щи намерението на подс.С., за неправомерно придобИ.не на чужди недвижими имоти, както и обективиращи реализирането на това намерение, и в частност именно за процесните по ***** и ******* в *****, предмет на обсъжданото обвинение. Такова доказателство е съставеният саморъчно от подс.С. списък озаглавен „Нацелени магазини:”, както и списък с одържавени имоти в в *****, техните адреси и собственици. В списъка „Нацелени магазини” под т.3 и т.4 са посочени именно имоти по главната улица на ***** –„А.ска”, където се намират процесните, както и други, обилна информация за които независимо, че вече не се отнасят к* предмета на делото, се установява също между множеството  документи и записки, установени у подс.С. при последвалите претърсвания в ползваните от него жилищни имоти и кантора в *****. Едновременно с това, констатира се, че в списъка били описани адреси на имоти /вкл. и този на ул.”Рила” *7 – предходна ул.”Драган Цанков” № 2/, който били предмет на сделките, обективирани в установените нес*нено от съвкупността като неистински, шест броя нотариални актове, от тези намиращи се в том VII за 47год. Последното не следва да се пропуска като индиция, за обусловенност на липсата /и подмяната на ориГ.лните актове, с тези неистински/ именно в резултат реализиране на намеренията на този подсъдим, което съвкупно се потвърждава и поради факта на установеното, чрез влязлата в тази й част, присъда по НОХД№ 559/06г. на РОС, относно скрИ.нето от подс.Ю.С. на общо осем ориГ.ла на нотариалния катове, между които и шестте от този том. Индиция, също обективираща връзката на подс.С. с тези неистински нотариални актове, е и факта, че като приобретатели по тях били посочени все негови роднини /дядо му/ и съответно приятел на баща му /подс.М./ и родителят на приятел съответно на св.К.. С последния, както и с баща си, подс.С. също следващо от съвкупността, и конкретно от влезли в сила части от посочената присъда, очевидно като основно занятие в процесното време извършвали обща престъпна дейност. Соченето в неистинските нотариални актове на лица, така близки на подс.Ю.С. /и то в един и същи том, обхващащ сделки само в края на далечната 47год./ и все като проиобретатели на имоти на самия център и в централни части на *****, не би могло да се преценява като случайно съвпадение от една страна, а от друга не е изолирана индиция, сочеща съпричастността на подс.С. по замислянето съставянето на тези актове, съответно подмяната на ориГ.лни, с тях, а индиректно – поради самите привидно създадени чрез съдържанието им собственици, между които и подс.И.М. – и неговата последваща по време деятелност. Отново индиция за именно тези намерения и дейност по реализирането им от подс.С., както са отчетени във факт. обстановка представлява установеният факт, че същият бил автор и на част от текста /цифровият в ляво/ на нес*нено неистинските шест нотариални акта.

Също така доказателство за намерението на подсъдимия С. и насочването му именно к* реални действия относно сградите, свързани с процесният предмет на делото, представляват и записките му, които свидетелстват за събиране на информация и за тях, както и съответно за твърдяните с неистинските нотариални актове „приобретатели” на имоти в *****. Така например в бележка, в страница от бележник, с текст и нахвърляна на ръка схема /л.45 – найл. джоб, папка 1, том „Веществени доказателства” е видно, че подсъдимия схематично и с думи си отбелязъл имота, бил собственост на старото дружество „Гирдап”, който к* 2002год. бил държавен  – записал „от Държавата”, а за съседния написал „Д. Б.”, а срещу тях е посочил именно адреса ***** ***, посочен за имотите по същата улица, в процесните два неистински нотариални акта. Всъщност тези нахвърлени записки отговарят и на реалното положение к* 2002год. Следват записки за собственици и на съседни имоти, също от нацелените. В същата страница от бележник подсъдимия си записал и „ЕТ”П.Д.” Примавера” – собственост на свидетелката П.Д. /който търговец бил наемател, а и останал такъв и след предоговаряне със „собственика” подс.М., след извършеното отписване на имотите от актовите книги на държавата, и предаването им на М., във връзка с заповедите на от Областния управител.

Отново като доказателство, свързващо подс.С. със постигнатата подмяна на тези нотариални актове, представляват и записките му /на същият лист от тефтер, от другата страна – имена и дати на раждане на св.К. и неговия дядо – Й. И. К. и особено следното, в най-горната част на тази страница „по занятие зъботехник” и в долната част на тази страница: ”в полза на сина си – на 19 год.”. Ясно става от съдържанието на нотариален акт *23/16.12.1947год., том VII, регистър № 2496, нот. дело № 2406/1947г., че му е придаден вид /един от доказано неистинските официални нотариални актове/, че Й. И. К., купува в полза на сина си В. Й.К. /*********** - св. Е.К./***. Подс.С. си записал на листа от тефтер, приложен на л.45, стр.2 – найл. джоб, папка 1, том „Вещестевни доказателства”, че В. Й.К. е роден през месец декември 1928год., и е ясно, че през годината, в която съгласно този неистински нотариален акт била сключена сделката /1947год./ бил именно на 19 години, и съгласно записаното в акта, имота бил купен в негова полза. Съответно в установъчната част на явилите се лица *** Й. И. К. е определен именно за „майстор зъботехник”. Или налице е пълна идентичност в тези данни от записките на подс.Ю.С. за участниците в сделката от страна на „купувачи”, вкл. и изричната възраст на приобретателите (които поначало не са посочени и в акта, но нес*нено се установяват реални на записаните от Ю.С., като се съобрази официалната информация по делото /напр. от Удостоверение за наследници на л.24, папка 3, том 3 от досъд. п/во/. От него се установява, че В. К. действително е роден през 1928год. /което си записал и подсъдимия в записките/. Нес*нено, тези съвпадения /на събирани данни за участници в сделката, с наличните в натариилният акт/ поначало общо сочат за съпричастност на техния автор к* самото му наличие, а в случая поради установеното с  влязла в сила присъда, скрИ.не на ориГ.лният акт /и на останалите 5 също/ от подс.С., както и личното авторство на подс.Ю.С. в 5 от общо 6-те нотариални акта на цифров текст, директно сочат и за пряка ангажираност по изготвянето на съдържанието им, което нес*нено поради тези, а и останалите множество изброени и по-долу косвени доказателства, било съчинено именно от подс.Ю.С., както е прието за установено от съда по фактическата обстановка.

По същият начин съответно подс.С. си написал данните за самоличност на бащата на подс.И.Т.М., местожителство и кога първия починал и отново такИ. и за *** на св.Е.К. – на двете страни на лист, приложен на л.47 –найл.джоб, папка1 , том”Веществени доказателства”. По делото липсват и минимални данни, проявеният интерес от подс.С. к* събиране на данни за тези лица, да е обусловен от каквато и да е причина, различна от следващата достатъчно категорично от едновременното наличие на множество обсъждани индиции, а именно – в обслужване на реализираното намерение на подсъдимия привидно да ги представи съгласно неистинските нотариални актове за собственици на имоти, подлежащи на реституция.

Индиректно, на със същото значение – доказващо характера на извършваната от подс.С. дейност, следва и при съобразяване съдържанието на също саморъчно водените от него записки в тетрадка с надпис „България има нужда от нас, Българският великден 16-17 април 2001”, установена в *******, където живеели подсъдимия С. и баща му – к* момента приложена в хартиен плик к* том „Веществени доказателства” с поставен № 8/. Очевидно всички се отнасят до данни за различни недвижими имоти – местонахождение, площ, собственици, номера на съответни преписки, с поставени задачи, например „Да установя собствеността ? върху процесните магазини – л.1 от тетрадката, също „Скица на имота, с разписен списък. Същото, за всички нацелени имоти !!!” – последното подчертано от двете страни /стр.2/, както и на същата страница записване, представяващо явно доказателство за познанството му със св.Д.Р. и целеното за ползване на същият за определени действия /индиректно последното индиция, в подкрепа на приетото и по процесният случай, че именно подс.С. приел за подходящо, адв.Р. да бъде упълномощен от подс.М. във връзка с внасяне на искането на Обл. управител, както и на исковата молба на следващата дата/, очевидно във връзка с намеренията на подсъдимия, свързани именно с т.нар. от него „нацелени имоти”.

Следва да се посочи, че тази установена по делото дейност  на подс.С. - по подмяна на истински с шест неистински нотариални акта, от тома за края на 47год., съответно скрИ.нето на истинските, и конкретно факта, че съгласно съчинените съдържания на неистинските актове собственици на имоти били негови роднини, приятели и близки познати на баща му, очевидно не може да се приема като откъсната, несвързана в крайна сметка, с постигане на по-далечна цел. Съответно и на логиката, че което и да е лице, не би извършило такава немалка по сложност дейстност и поставяща го в риск при евентуалното й разкрИ.не, например да се ограничи само до доставяне на лично удоволствие, освен ако тя е прелюдия, или стъпка к* постигане на конкретна цел, въз основа на доказателствената съвкупност се установяват последователни, следващи действия на подс.С., а от определен последващ момент и на подс.М., които като цялостен комплекс разкрИ.т една добре обмислена и изпълнена деятелност, довела в крайна сметка до престъпно придобИ.не на нацелените имоти от подс.М. по силата на двете издадени от св.Я. заповеди. 

                   Извършването на подготвителната дейност за осъществяване на престъплението от подс.С., ясно се обективира и от саморъчно записаното от него в записките му”: „Да проверя – съществува ли регистър на НА от 1947год.”, след което е поставил три старателно изрисувани удивителни знака (л.34, папка 4, том 3 от досъд. п/во). В аспекта на подготвителната деятелност на подс.Ю.С. за престъпно придобИ.не на нацелените имоти, тази задача, която си поставил е напълно резонна, тъй като съставянето и подмяната в тома на истинските, с неистински нотарилни актове, не би било достатъчно, ако не съответства на съдържанието на книгите, в които са описани. В действителност, в Служба по вписванията при Районен съд *** няма такъв регистър, но се пази азбучника от 1947год., в които са описани номерата на нотариалните дела и страните по тях /конкретизирани по място в досъдебното производство, горе/. От тези заверени от страници на азбучника копия, се установява, че в действителните нотариални актове са били отразени сделки между съвсем различни лица, което е обсъдено също конкретно по-горе.

Съответно на 3, 4 и 5 страница от посочената тетрадка посъдимият си поставил задачи да провери и събере очевидно нужна му за същата цел информация, но за имоти в гр.***, включително и да ги огледа, описал ги, техни собственици, запланувал набавянето със скици и т.н., които му въжделения, стоят в пълно съответствие с установеният също в негово владение при претърсвания списък, написан също от него и наименован „Нацелени сгради – *** – 2003”, както и с факта, установен от писмените отговори от ЦДА и приложения к* тях /приложени в том 2 на процесното съдебно производство/ съдържащи категорична информация, че подсъдимия искал достъп до централният архив, както получавал копия на документи, също за подлежащи на реституция, но непретендирани сгради в ***, което правил по време, след процесната деятелност в Русе, и разкрИ.т индиректно авторството на подс.Ю.С. и предходната му такава в ***** /след като са с един почерк и очевидно по една и съща намислена схема/.

Като поредно косвено доказателство, сочещо съпричастността на подс.Ю.С. с обсъжданото деяние /извършената в съучастие с подс.И.М. измама спрямо областния управител/ и то отново такова, че разкрИ., че същият замислил, след което и реализирал нужната подготвителна дейност за набявяне на средства /неистинските документи/, чрез които да бъде  реализирано то успешно от пряко изпълнИ.т го подс.М., съдът отчита следното: Посредством т.5 от заключението на Почеркова експертиза № 385 /л.83-88, папка 4, том 3 от досъд. п/во/, се установява, че едно и също лице е положило подпис за „Пълномощник” в нотариален акт *60/19.12.47г. и нотар. акт № 5/02.12.47г. /два от неистинските шест/ в тома в *****. В първия случай това бил адв.Д. С.ов П., а във втория адв.П. Ч. Освен невъзможното съвпадение и несъответствието с подписите на действителните *****и Д. П. и П. Ч., обсъдено по-горе, прави впечатление, използваното име на пълномощника при относимата пряко к* настоящият предмет на делото, сделка по неистинският нотариален акт № 38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г.. Съгласно него продавач бил „Е. Д. Я., правителствен чиновник, в качеството си на представител на българския държавен министър на Земеделието и държавните имоти Г. Т.”. Същият „правителствен чиновник”, поначало носещ  фамИ.та на старинен и богат софийски род, се появява и в друг нотариален акт - нотариален акт *14/14.01.43год., том VII, регистър 2322, дело *398/1943год на нотариус при Софийски областен съд, който е намерен в избеното помещение на ******* в ***** /на жилището на С./, в картонена папка с надпис в синьо и подчертано с червено –„***  2003год”, заедно с двата истински нотариални акта от 1937год., откраднати от архИ. на Софийски градски съд. /за последните подс.С. признат за виновен, че ги скрил, с цел да набави облага – коментирано и по-горе/. /нотариалният акт приложен на л.20 – найл. джоб, папка 1, том ”Веществени доказателства”/. Също така празна бланка на нотариален акт, идентична с ползваните през 1947год. и множество документи, свързани със собствеността върху стари сгради в ***. Според съдържанието на намереният във владението на подс.Ю.С. нотариален акт 114/14.01.43год., том VII, регистър 2322, дело *398/1943год на нотариус при Софийски областен съд – за Делба на недвижим имот, Е. Д. Я. е вече „свидетел”, потвърдил сомоличноста на страните по делбата пред нотариуса. Текстовата част на този нотариален акт, които не станал предмет на обвинение, защото няма данни за използването му, според също приетата по делото  Комплексна експертиза  № 73 /л.47 до 50, папка 1 ,том 2 от досъд. п/во/ е изцяло написан от подс.Ю.С..

Категорично ясно става въз основа на тази констатация, че именно подс.Ю.С. съчинил личността на т.нар. „Е. Д. Я.”, който в качеството си на правителствен чиновник предоставил на малолетния тогава подсъдим И.М. собствеността върху една от емблематичните сгради в центъра на Русе /бивша сграда на банка „Гирдап” на ***** ***, предмет на неистинския нотариален акт № 38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г.. Едновременно с това, тази констатация, е поредна, ясно свързваща подс.С. с процесната измама, и доказва основната му - режисьорска роля в нея /вкючително и за придаване на другият подсъдими – И.М., на качеството на „собственик на имоти”, като „закупени” в негова полза преди отчуждаването им/ - по замислянето й, за последвалата мотИ.ция на реализирания по неистински документи „собственик”  - подс.М.,  да се представи като такъв пред областният управител с внасяне на искането, к* които те били приложени, както и съответно на личните действия на подсъдимия М. при областният управител.

В частност, престъпния интерес на подс.Ю.С. конкретно к* бившата сграда на дружество „Гирдап” в ***** /***** ***/ се индицира наред с общото множество дотук и надолу доказателства, от един от намерените документи в установени, в негово владение при претърсване в ******* в *****, кашон 6 от вещ. доказателства/, а именно „Историческа справка за банка „Гирдап” – кв.264, пл.*503” – л.4, намиращ се в синя найлонова папка с предна прозрачна част – номерираните документи, намиращи се между найл. джобове.

Поредното доказателство, ясно сочещо именно за приетата за установена във фактическата обстановка престъпна деятелност на подс.Ю.С., представляла факта, че посещавал ЦДА – ***, където искал да се запознава с архивни документи, а и искал и получил копия на конкретни такИ., всички отнасящи се до извършваните отчуждителни процедури от държавата при национаЛ.цията през 47-50год., както и част от тях именно отнасящи се до одържавени имоти в *****, още повече – отнасящи се включително и до преписка № 449/48г. на комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС /с декларатор Д. Б. М./, Доклада № 293/07.06.50г. на Минитъра на правосъдието, установяващи индиректно връзка между подсъдимия С. и факта на прилагане к* процесното искане до Областния управител и к* исковата молба до РРС, посредством самото им наличие във владението на подсъдимия и посредством съответните експертни изводи, престъпно манипулиране на съдържанието им, съответно и косвено от обсъденият по-долу факт, за  нестинската декларация по ЗОЕГПНС – изпълнена в голямото си съдържание от подс.С., на която бил придаден вид, че изхожда от *** на подс.М. /Т.М./, и че с нея *** декларира като своя собственост именно имотите на ******* и *******.

На първо място, между документите, който подс.Ю.С. искал и получил от ЦДА – *** е Доклад № 293/07.06.50г. на Минитъра на правосъдието /приложен к* отговора на ЦДА, на л.592 до 593 от съд. п/во – том 2/. Както бе посочено горе, въз основа на експертните изводи на Техн.експертиза на документ *92, се установява, че в частта му за *****, доклада е с престъпно създадено съдържание, както и нес*нено въз основа на цитираните официални отговори от Областният управител, а и азбучниците за лицата отчуждители, се установява, че отчуждителна преписка № 772, съответно № 787, нямат нищо общо с подс.И.М., нито със св.К. или с техни роднини. Този доклад  бил между документите, установени във владението на подс.Ю.С. – в неговата и на баща му маза в *******  /на л.16 – найл.джоб в  пласмасова зелена папка /кашон 6 от вещ. доказателства/, заедно с множество други документи, отнасящи се до имотите, предмет на искането от подс.И.М. до областният управител, съответно исковата молба до РРС. Сам по себе си факта на наличие на този доклад, а и на множество други документи, неистински и на част от които е автор именно подс.Ю.С. /обсъдени по-долу/ във владението на подс.Ю.С. представлява индиция с изключително значение, разкрИ.щи личната му ангажираност и действия, именно с приетата по обстановката конкретика, в частност и ясно поради съдържанието им, установено като неистинско, очевидно предназначено да придаде на подс.И.М. качеството на лице, чието възстановяване на процесните имоти се дължи - едновременно и за постигната в един определен момент преди подаване на искането /не –по късно от датата, на която подс.М. заверил при нотариус, копия на част от документите – 05.11.2002год./ склоняване на последния пряко да изпълни намислената и подготвяна по описаният начин в обстановката измама спрямо Областният управител. Всъщност наличието на тези документи във владението на подсъдимия Ю.С., още повече включително и на частта от тях, неговото авторство по престъпното създаване на които се установява чрез съответните експертни заключения, не може да намери каквото и да е друго разумно обяснение, освен на практика достатъчно катетегорично доказващото се от обсъжданата доказателствена съвкупност по този случай обяснение – за неговата главна роля в осъществяване на тази измама, макар и да не участвал в изпълнението й, явяваща се основна с оглед сложността на реализирането й, предвид нуждата от създаване на документална привидност на „реституента” И.М..

Едновременно с това,  факта на налични във владението на подс.Ю.С. документи, приложени и к* искането до Областният управител, както и исковата молба до РРС (с придаден вид, за „собственика” И.М.) опровергава и обясненията на последния, в частта им, че „нямал нищо общо с Ю.С.”, вклюително  съответно и с действията на М. по внасяне на тези искане и искова молба и приложените к* тях документи за бленуваните имоти по ***** *** и *******. Едновременно като индиция в подкрепа на приетото по фактическата обстановка за съучастническата им дейност, и също така за прякото участие на подс.С. в набавяне на неистински документи за постигане на намислената престъпна цел, съдът обсъжда и установяващите се обстоятелства, свързани с Контролен лист по преписка № 449/48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС. Първо, видно от приложеният на л.572, том 2 от съд. п/во, ориГ.л, намиращ се на съхранение в ЦДА, комисията изложила мнение да бъде утвърдено решението на първоначалната комисия. Видно е и без нужда от експертни познания, че този контролен лист значително се различава в съдържанието си в частта след това становище, както и датата на произнасяне на комисията, отразена в долната част /на ориГ.ла е 14.03.2009год/, в сравнение с контролният лист, ползван със същият номер на преписка и декларатор посочен в него /Д. Б./, приложен к* исковата молба от подс.И.М. до РРС, съответно и в сравнение с контролният лист с посочен същият номер на преписката и декларатор, установена между документите, налични в самата преписка № 449/48г. /предадена при разследването от Областната администрация и приложена в найл. плик № 2, папка 6, том”Вещестевни доказателства”/. Конкретно видно е, че в намиращият се ЦДА екземпляр от този контролен лист, в съдържанието му, липсва каквато и да е информация за лице с имена И.Т.М., за отрицателно становище за одобряване на първоначално решение по процедурата, както и въобще да е настъпвало събитието продажба на декларираните като собствени имоти от Д. Б., на подс.И.М.. Видно от приложеният на л.15 от гр.дело № 3593/02г. на РРС, екземпляр от контролен лист по преписка № 449/48г. подс.М. вече е отразен като „собственик” на имотите на Д. Б. и то по силата именно на категорично установеният за неистински в настоящото наказателно производство, нотариален акт *14/15.12.1947г. том VII, регистър №2480, нот.дело №2515/1947г. /поставен на мястото на един от скритите от подс.Ю.С. за което е признат за виновен с влязла в сила присъда/. Същото съдържание /с придаден вид, че И.М. е станал „собственик” по силата на сделката с неистинския нотариален акт/ е залегнало и в ориГ.л на контролният лист, със същите конкретизиращи го данни, установяващ се в приложеният по делото ориГ.л на преписка № 449, съхраняван в архИ. на Областна администрация. За този контролен лист /приложен като първи документ в преписка № 449 /цялата в найл. джоб на л.2, папка 6, том „Веществени доказателства”/, приетата по делото Почеркова експертиза № 640 /л.78 до 82, папка 3, том 3 от досъд. п/во/, извода по т.1, е категоричен, че записаното в съдържанието му „Решението се изменя” е изпълнено от подс.Ю.С.. Особено важна констатация от друга страна е наличието и пълната идентичност между също приложеният /прикрепен по особен начин, залепен като алонж к* ориГ.лното Решение № 710/14.07.1948год., намиращо се също в тази преписка/, контролен лист по тази преписка от 48г. с дата от гр.*** от 14.03.49г. и контролният лист, изпратен като заверено копие от ЦДА – л.572, том 2 от съд. п/во. Или само при тази съпоставка, категорично се установява престъпния неистински характер на Контролният лист, наличен като първи документ в преписката № 449 /ползван с това съдържание и в искането до Обл.управител, както и к* исковата молба/, с коренно различно съдържание относно това, от кое лице и въз основа на какво се извършва отчуждаването, в сравнение с установяващите се посочени два ориГ.ла – наличния в следващите документи в преписката и съответно в ЦДА - ***.

Явно подс.Ю.С. получил достъп до тази преписка /след като успял да внесе в съдържанието на неистинския контролен лист, саморъчно установеният съгласно експертизата текст – „Решението се изменя”/, което е и съответно на приетото за установено по-горе за безконтролност на лицата и ползваните документи от този архив на Областна администрация к* процесното време, както и познанството на св.К. /също пряко заинтересован да съдейства на подс.С., след като също бил от документално подготвяните „собственици- реституенти” на имоти в града/, имал добро подзнанство със св.Г., както и св.К., разполагали с ключ за този архив. Освен това, макар и да не бил обект на експертизиране теста в този контролен лист, изписан срещу „Мотиви” и срещу „Мнение на службата:..” в добната му част /за процедури, въз основа на които подс.И.М., „станал собственик” на имота на Д. М. по ***** *** /по време на отчуждаването *****/, категорично се установява при съпоставянето на тази част от съдържанието му, с ориГ.ла, намиращ се в ЦДА, че в последния подобни записвания липсват. Освен това, контролният лист по преписка 449/19.05.50г., приложен к* исковата молба /един от заверените с печата на св.Р. документи – к* момента приложен на л.41 – найл.джоб, папка 1, том „Веществени доказателства”, също съдържащ вписвания за „собственика” подс.М. за разлика от ориГ.лният контролен лист, очевидно в последната му част не е идентичен с приложения в приписка № 449/48г. такъв – например не е нужен експерт, за очевидното изписване на текста при „Мотиви” в добната част на документа в три реда в екземпляра, ползван к* исковата молба, за разлика от контролният лист, намиращ се в преписка № 449/48г. като първи документ, текста е вече в четири реда. Същото се отнася и до много други визуално възпримащи се разлики между тези два контролни листа /напр. разположението на щемпела „Министерство на провосъдието. Служба З.О.Е.Г.П.Н.С.”, както и отстоянието до края на страницата, след изписване на последната дума от текста под: ”Мнение на службата”: Или посредством тези констатации, в частност и авторството на пдс.Ю.С. в текста „Решението се изменя”, в контролният лист, приложен като първи документ в преписка № 449/48г, изискана при разследването и приложена к* момента в делото – в найл. прлик № 2, папка 6, том „Веществени доказателства”, достатъчно категорично се установява изцяло неистинският характер на този контролен лист.

Тук отново като косвено доказателство за участието на подс.С. в осъществяване на обсъжданата измама /обективирано посредством наличие в негово владение на практика, на почти всеки документ, призван да придаде на подс.М. „собственическо” качество/, в частност съдът обсъжда и установените при претърсването в ******* – в найлонов джоб – сега номериран с № на л.11 и поредни документи в него – конкретно приложените на л.3,4, 6 и 7 копия на скици /в зелена найлонова папка с прозрачна предна част, кашон 6 от веществените доказателства/. Първо видно е, че копия на л.3 и 4, са именно на скиците, приложени к* искането до Областният управител и искова молба от подс.И.М. – к* исковата молба заверено от адв.Р. /съгласно изводите на приетата нарочна експертиза в процесното съд. следствие/. Конкретно к* исковата молба – на л.18 и 19 от гр.дело № 3593/02г. на РРС били приложени и копия и на скиците, установени в Ю.С. на л.6 и 7 в посочената зелена найлонова папка. Последните две скици, всъщност са копия на такИ. от ориГ.лната препика № 449/48г. /приложена в найл.джоб № 2, папка 6, том ”Веществени доказателства” от досъд. п/во/, което отново свидетелства за пряката ангажираност на подсъдимия, замислянето, подготовката и внасяне на тези искане и искова молба, с нужните за придаденото качество на подс.М. документи, и в частност за достъпа му до тази преписка и възможността да манипулира по нужният престъпен начин приложеният к* нея Контролен лист от 15.05.50г.

В ориГ.ла на отчуждителната преписка № 449/48г. /приложена в найл.джоб № 2, папка 6, том”Веществени доказателства” от досъд. п/во/, е налице и документ, съпоставянето на данните от който с установените и от вече обсъдените експертни заключения и анализ горе, категорично сочи за неистинския характер на всички ползвани от подс.М. при процесната измама документи /приложени к* искането до Обл.управител/, съответно и по претенцията пред РРС, и доказва допълнително, че същият въобще не бил лице, разполагащ с право да му се възстановяват процесните имоти. Съдът визира приложеното в ориГ.л Решение № 710/14.07.1948год., съгласно съдържанието на което комисията по чл.11, отчуждава в полза на даржавата, принадлежащите на Д. /Д./ Б. М. имот по ***** 61 /сега ***** ***/ в *****, както и освобождава от отчуждаване други нейни имоти и само една втора част от магазина, находящ се в партерната чатст на имота й на ***** ***. За истинността на този официален документ по делото няма с*нение, включително и поради също категоричното доказателство за истинността – че к* него е приложен именно истинският контролен лист по преписка № 449/48г., обсъждано като факт от важно значение и по-горе. Изключено е тогава, след като това Решение № 710 е взето на 14.07.1948год., по същата отчуждителна преписка да са издавано реално следващо, пак отчуждително решение, пак за същите имоти – какъвто вид е придаден с нес*нено неистинското и по това съображение Решение *510/27.09.48г., приложено от подс.М. както в искането до Областният управител, така и к* исковата молба до РРС. /освен по изложените съображения също за неистинският му характер/. Също така, наличието на истинското Решение № 710/14.07.1948год., само по себе поради тази дата на издаване и отчуждаването на имота от Д. Б., а не от който и да е роднина на подс.М. или от него. обективира за пореден път неистинността на сделката извършена с нотариалните актове с № 38/05.12.47г. и *14/15.12.1947г. – обективира реалното неосъществяване на такИ. сделки.

Като категорично поредно доказатерство, освен посочените дотук, че именно подс.Ю.С. реализзирал тази подготвителна по набавяне с неистински документи, придаващи на подс.И.М. качеството на „реституент” на имотите, отчуждени от Д. Б., дейност, съдът отича и факта, че посоченото в същият контролен лист, Решение *510/27.09.48г. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, също представлява неистински документ, като авторството отново на подс.Ю.С. в съответните части на текста, също категорично се установява посредством приетата по делото Графологическа експертиза *57 – т.4 от изводите – л.31, папка 4, том 3 от досъд. п/во. Едновременно с това, факта, че самият неистински контролен лист, в който било цитирано това неистинско решение, а и самото неистинско решение /във всеки от които документи авторството на част от вписаните текстове е доказано от експертни изводи и очевидно не биха могли да са съставени през годините, когато още не е бил роден/, били приложени к* исковата молба, както и предният ден – к* искането до Областният управител, представлява и сам по себе си, категорично доказателство за действията на подс.С. по реализиране на процесно обсъжданото деяние, именно с конкретиката по фактическата обстановка.

Неоснователно е наведеното съображение на защитника на  подсъдиммите, че по неистинският характер на част от ползваните к* искането до областният управител процесни докеументи, се опровергавал от факта на положен пачет на Централният държавен архив. Всъщност макар и да са налице такИ. печати на някой от документите, констатира се достатъчно ясно от съдържанието на отразеното в тях /отново в потвърждение неистинността на документите/, че са посочени различни данни, индивидуализиращи документа, като част от ЦДА, а именно:

В гр.дело № 3593/02г. на РРС, приложено в ориГ.л в том 3, папка 1 от досъд. п/во, на л.14, се намира Контролен лист по преписка № 772/48г. на подс.И.М., заверен на гърба с печат на ЦДА под№ - фонд *36, опис № 5, архивна единица /АЕ/ *975, лист *13. С писмо изх.*102-0002 от 21.05.2005год., приложено в том 3, папка 4, л.143 от досъд. п/во, от ЦДА е изпратено заверено копие от документа, който фигурира при тях под тези номера и това е Допълнителен доклад № 261 по преписка № 828/48г. на името на Л. Х. А., касаещ отчуждаването на нейния магазин на ***** в ***** – това е същият магазин, на мястото на който в тома с нотариални актове от 1947год. е приложен неистински такъв на името на *** на подс.Ю.С. – К. М. и за който магазин, наследникът на Л. Х. – Е. З. е спечелил гражданско дело срещу наследниците на М..

Както бе посочено и по-горе, в същото гр.дело /том 3, папка 1, л.15 от делото/ е приложен Контролен лист по преписка № 449/48г.  на името на Д. Б. М., който на гърба  е заверен с печат на ЦДА като фонд *36, опис № 5, архивна единица *975, лист *14. От изпратените от ЦДА заверени копия /л.144, папка 4, том 3 от досъд. п/во/ е видно, че при тях под този номер е заведен друг документ – Допълнителен доклад *21 по преписка № 449/48г. на името на Д. Б. М.. Същата констатация се прави и относно Контролен лист по преписка № 782/48г. на името на В. К. /вече извън предмета на процесното дело/.

Или, установява се, че копията на документите, върху които има положени печати от ЦДА, не съответстват на документите, които се съхраняват в ЦДА под тези номера, което всъщност е допълнителен белег именно за неистинността конкретно и на тези обсъждани документи, от приложените к* искането, както и исковата молба на подс.И. М..

Самият факт на установена неистинност на всички документи /дотук обсъдени, както и надолу/, в които като „собственик” на имотите на Д. Б., съответно от дружеството „Гирдап”, от които действително били отчуждени те, авторството на част от тях в лицето на подс.Ю.С., дейността му по издирване от подс.Ю.С. на тези именно докувенти, свързани с процедурата по отчуждаването им и изискването на копия от тях от Ю.С., директно разкрИ. и обусловената именно от така придаденото им съдържание, съучастническа връзка именно между двамата подсъдими по делото и личната им деятелност в осъществяването на обсъжданата измама.

Следва да се уточни, че конкретно представените с искането до Областният управител документи, се установяват от посочените като приложение в съдържанието му, както и част от тях /чрез отговор изх.*100-68/06.04.2004гд. на ******* – л.34 до 40, папка 2, том 3 от досъд. п/мо/, приложени к* този отговор, а приложените к* исковата молба /от самото им наличие в гр.дело № 3593/02г. на РРС – в момента, приложена като папка 1, том 3 от досъд. п/во/. Видно от л.40, папка 2, том 3 от досъд. п/во, к* искането било приложено именно обсъжданото неистинско Решение *510, както и същото приложено к* исковата молба – л.10 от гр. дело /след това ориг. изваден и съхраняван в посоченото място от том ”Веществени доказателства”/. Съответно контролният лист по преписка № 449/48г. бил приложен к* исковата молба /л.15 от гр. дело/, както и посочен в списъка на приложените документи в искането – т.4, отразеното в скоби. Факта на ползване на тези документи, като приложените в искането до Областният управител и на следващият ден – във внесената в РРС искова молба, обективира от една страна пряката съпричастност на подс.Ю.С. к* всяка от двете претенции, и от друга – едновременно отново общата, задружна деятелност на двамата подсъдими, с почените им във факт. обстановка роли, по осъществяване на измамата спрямо Р.Я.. Едновременно с това, опровергава обяснненията на подс.М. в противният смисъл.

Достатъчно категорично посредством установеното от азбучника за имената на отчуждител за съответна преписка в частност за № 772, а и общо следващо от цялостната съвкупност, обсъденото дотук въз основа на нея, за създадената само документална привидност на подс.И. М. като реституент, посредством описаните неистински документи, се установява същият характер и на приложеният к* исковата молба документ /Статистически сведения – л.16 от гр.дело/. Удобно за взаимстване например е ориГ.лното такова /приложено като последен лист в преписката № 449/48г, отнасящо се до декларатора Д. М./, с което без с*нение подс.С. не пропуснал да се запознае.

Подсъдизият Ю.С. очевидно не пропуснал да съобрази и факта, че очуждителният закон – ЗОЕГПНС изисквал собствениците, к* които се насочвала отчуждителна процедура, да декларират по образец градските си покрити и непокрити недвижими имоти /чл.10 от ЗОЕГПНС/. Очевидно, защото удобно възприемайки факта на налична такава, а и като си направил и копие от Декларация от Д. /Д./Д. М. за имотите й на *****  и какво се изисквало да съдържа – приложена в ориГ.л в преписка № 449/48г, подс.Ю.С. се сдобил с нужната бланка в голям размер и написал саморъчно почти изцяло Декларация по закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /установена при претърсване в мазата на *******, след което приложена в найл.джоб – л.37, папка 1, том”Веществени доказателства” от досъд. п/во/. Експертен извод за авторството на Ю.С. за значителната част от текста на декларацията  – т.3 от Графологична експертиза *57 /л.27-31, папка 4, том 3 от досъд. п/во/. Факта, че подс.С. написал тази декларация – с дата на съставяне, съответно на това наличие в него владение, съдържанието й – съгласно което *** на подс.М., като пълномощник на последния декларирал като собствени имотите на ***** ***, *******, а също така и на нацеления хан с магазини по ул.”Николаевска” /и трите предмет на нестинските нотариални акта, в авторството на които подс.С. също взел участие – в цифровия текст в горното ляво каре, представлява толкова категорично доказателство за пряката ангажираност и действия на подсъдимия по процесно обсъжданата престъпна дейност, че не е необходимо да се пояснява допълнително. В частност не следва да се пропуска като индиция именно за тази му активност, конкретно за обсъжданата декларация факта, че между документите, установени при претърсване в *****, където живеел подс.Ю.С. /в хартиена папка с надпис „ОриГ.ли ! Преписка: вх.№ 772/948 - И., Вх.№ 449/948 – Д. – кашон 6 от веществените доказателства, номерирана за яснота с № 8, е налице копие именно на Декларацията по чл.10 от ЗОЕГПНС, на Д. /Д./ Б. М., очевидно от ориГ.ла, намиращ се в приложена също по делото – в  преписка № 449/48г. за същото лице.

Неистинската декларация, създадена от подс.Ю.С. не била приложена к* искането до Областния управител от „собственика” подс.М., но ясно обективира престъпната дейност на двамата подсъдими /на подс.С., който явно не би могъл да я напише на сочената в нея дата – 18.05.48г. и подс.М. – който без с*нение съвкупността доказва, че никога нито дядо му, нито той,  притежавали описаните имоти в *****/. Без с*нение в частност става ясно от цялото съдържание на хартиена папка с надпис „ОриГ.ли ! Преписка: вх.№ 772/948 - И., Вх.№ 449/948 – Д. – кашон 6 от веществените доказателства, че подс.Ю.С. съхранявал в нея и други документи от ориГ.лните в преписката № 449/48г. на Д. М. – Решение без номер от 15.08.50г. и копия на ориГ.лни скици от същата – номерирани в папката, установена в ******* като документ *, 2 и 6, и тяхното наличие отново налага същият извод за прякото му участие по набавяне на нужни неистински документи, а и като част от цялата обсъждана съвкупност от доказателства, сочеща и интелектуална и водеща роля на подс.С. по снабдяване с нужните неистински документи, за постигане на измамата, от реализиралият самото й изпълнение, подс.И.М..

Отново като поредно, следващо от съвкупността косвено доказателство за съучастническата дейност на подс.С., по важимото, за изпълнението на престъплението от подс.И.М., набавяне с необходимите неистински документи, в които последният да бъде сочен за собственик конкретно на имота, отчужден от дружество „Гирдап” /и конкретно, че за него като такъв, се взема становище за дължимото му обезщетение според правилата по отчуждителният закон/, съдът цени факта, че подс.Ю.С. бил автор на част от съдържанието и на още един неистински официален документ, представен от подс.И.М. като приложение к* исковата молба до РРС /л.17 от гр.дело № 3593/02г. на РРС – папка 1, том 3 от досъд. п/во/, установен при разследването и в Областна администрация /изпратен с писмо и приложен на л.39, папка 2, том 3 от досъд. п/во/, а именно: Допълнително Решение без номер от 30.08.1950год. по преписка № 772/1948г. Видно от т.1 от заключението на Почеркова експертиза № 370 /л.46 до 48, папка 4, том 3 от досъд. п/во, подс.Ю.С. е автор на ръкописният текст „Секретар Отдел Жилфонд”, както и на подписа в долния десен ъгъл над този текст. От писмо с изх.*100-68/06.04.2004год. на Областният управител /л.34 и следв. приложения к* него – папка 2, том 3 от досъд. п/во/, както в същият смисъл от показанията на св.К., св.Д. и св.Г., а и изисквана писмена информация за това при предходното въззивно разглеждане на делото, а и от копие от Обходен лист /л.398,  том 6 от съд. п/во по НОХД№ 559/06г. на РОС/, категорично се установява, че по време на разследването, била установена липсата на ориГ.ла на преписката № 772/48г. – която нес*нено съгласно азбучника на одържавените имоти по ЗОЕГПНС, както и приложените к* писмо изх.*100-111/08.05.2007г. на ******* /л.399 до 401, том 6 от съд. п/во по НОХД№ 559/06г. на РОС/ документи – декларация и справка, се отнася за имоти, намиращи се на ******* със собственик по време на отчуждаването по реда на ЗОЕГПНС - лицето К. М. П. /по мъж К. Д. Н./, с наследник Р. В. Б.. Последните писмени доказателства са допълнителни за категоричност на извода, че преписка № 772/48г. се отнася за други имоти и други лица от които са отчуждени /а не за имоти на ул.”А.ска„ *** или *******, отчуждени от *** на подс.И.М. /Т.М./, които да ги е купил в негова полза, което стои в съответствие и с достатъчно обемният и друг доказателствен материал, все обективиращ документите, съставени по тази преписка и съдържащи каквото и да е отношение на подс.И.М. к* тези имоти, и съответно ползвани к* искането до Областният управител, както и  исковата молба, за неистински.

Също като доказателство, обективиращо пряката съпричастност на подс.Ю.С. к* действията по набавяне на необходими – неистински документи, на които се придава вид, че подс.И.М. е собственик на имотите, които следвало да придобие чрез искане до областният управител, а едновременно и обективиращо и съучастническата връзка между него и подс.И.М., съдът взема предвид факта, че подс.Ю.С. бил автор на текст, както и подпис и в друг, установяващ се като неистински документ, със съдържание в тази насока. Както бе посочено принципно за всички документи, съгласно съдържанието на които по преписка № 772/48г. съответната комисия се произнасяла и съдържат каквото и да е обстоятелство за собственост на подс.М. върху процесните имоти, се установява като неистински /след като под този номер на отчуждителна преписка е извършено отчуждаване за съвсем различни лица/. Освен това, в случая обсъжданият Протокол от 07.07.1948г. за проведено заседание на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС по преписка № 772/48г. на Русенския градски общински народен съвет, допълнително се установа с престъпен характер и поради факта, че подс.С. бил лицето положило подпис за „Секретар”, придавайки вид, че изхожда от лицето „И.С.”, както и на гърба на същият протокол написал саморъчно: ”Протоколът е изготвен на 07.07.1948г. Секретар:” /протокола установен във владението на подс.С. при извършени претърсвания и приложен на л.58 – найл. джоб, папка 1, том ”Веществени доказателства”/. Авторството на посочените части от документа се установява без с*нение от извода по т.2 от Почеркова експертиза № 304 /л.78 – 83, папка 3, том 3 от досъд. п/во/. Видно от съдържанието на този протокол, обсъждана е именно също доказаната за неистинска и съставена почти в цялото си съдържание от подс.Ю.С., също неистинска Декларация от *** на подс.И.М. /обсъдена горе/, отнасяща се до имотите по ***** *** и *******, което и само по себе си е източник на доказателство за поредицата /а не изолирани със съставянето на даден неистински документ/ от действия на подс.Ю.С., очевидно насочени именно к* постигане на целта, за съставяне на максимално убедително изглеждащи по съдържание документи, чрез които да се придава вид за „собственика” подс.М. на конкретно тези от нацелените имоти. Освен това, този Протокол поради факта на представянето му от подс.И.М. за заверка като препис пред нотариус /на 05.11.2002год./ обективира отново връзката между двамата подсъдими и също директно опровергава обясненията на подс.М., че к* дейността му по претендиране на имотите от областният управител подс.С. нямал отношение. Едновременно с това, неистинският му характер, опровергава и обясненията на последния, че процесните имоти били на баща му, респективно на законно основание станали и негова /на подс.М./ собственост. Този неистински протокол, както бе посочено в същият смисъл и за съставената почти в цялост от подсъдимия С. неистинска Декларация, не била приложена к* искането до Областният управител, както и к* исковата молба до РРС, но ясно обективира престъпната дейност на двамата подсъдими /на подс.С., които не би могъл да го напише в тези му части на посочената в протокола дата - 07.07.1948г. и подс.М. – за когото от обсъдените доказателства без с*нение се установава, че не притежавал нито той, нито дядо му Т.М. или който и да е друг негов роднина, процесните имоти в *****/.

В частност съучастническата роля на подс.С. /именно по набавяне на нужни документи с оглед предявяване на намисленото внасяне на искане до областният управител, чрез което да се придобият от подс.М. процесните имоти/, се индицира и от факта, че както к* искането /посочено като приложен документ/, така и к* исковата молба /установен на л.11 и 12 от гр.дело № 3593/02г. на РРС, подс.М. приложил Постановление № 2013 от 07.07.1950год. на Министерския съвет, които именно документ /и именно с тези отразени в съответния печат на ЦДА – *** индивидуализиращи го данин от архИ./ подс.С. искал и получил като препис при посещението си в Централният държавен архив – *** на 25.10.2002год. Видно е от заверката на ЦДА, че копието му било издадено на 31.10.2002год.

Всичко изложено дотук за установената деятелност на подс.Ю.С. по подмяна и скрИ.не на ориГ.лни нотарилни актове от том VII за края на 47 год., поставяне в него на неистинските такИ., набавяне и на другите нужни неистински документи, вклюмително и в съставянето на някои от които в съответните им части бил и автор, събиране на множество писмена и друга информация, водене на записки, с очевидно съдържание, обусловено именно от реализиране на тази деятелност, включително и посещението в ЦДА и изискване на документи именно за отчуждителни процедури, вкл. и за тези в *****, в частност и за имотите на Д. Б., категорично води до извода, че поради своята всеобхватност и последователност като развитие, били предпоставени именнно от приетото по фактическата обстановка психологично отношение на подс.С. к* извършваното. Липсват и минимални данни от съвкупността, за учатие на подс.И.М., в тази подготвяща самото изпълнение на деянието, предходна дейност на подс.С., до датата 05.11.2002год., на която посредством факта на извършени нотариални удостоверявания от нотариус К.П. на част от неистинските документи, се установява, че представилото ги пред нотариуса лице било подс.И.М..
                   След тази дата подс.И.М. упълномощил св.Р. да го представлява и за двете действия, съответно станал автор на искането до Областният управител, както и исковата молба до РРС, чрез които, твръдейки се за лице по чл.3, ал.1 от ЗВСВОНИ, по тези два възможни способа, претендирал придобИ.нето на процесните имоти. Тази установена хронология /и като част от нея липсата на данни за предходна – преди 05.11.2002год. деятелност на подс.И.М. относима к* измамата, чийто изпълнител станал/, разкрИ. именно контретика на съучастие на двамата подсъдими в осъществяване на измамата, каквато е приета по – горе /дейност на подс.С., правно определена като подбудителство спрямо подс.И.М. за извършване на престъплението, както и помагаческа дейност на подс.С. за същото, а на подс.М. – действията  по самото изпълнение на измамата, която последният приел да извърши/.

Изключително красноречиво доказателство за общата – съучастническа дейност на двамата подсъдими к* 05.11.2002год. и съответно, че най-късно на тази дата, подс.И.М. вече бил мотивиран от подс.С. да изпълни самата намислена и подготвяна от С. измама, е факта, че във владението на подс.Ю.С. /при претърсване в *******/ освен посочените дотук със съответно значение документи, били установени и три от документите, представени от подс.М. на 05.11.2002год. със съответната заверка върху тях, и то в ориГ.л, а именно – нотариално заверени копия на двете неистински скици за имота на Д. Б. /в които като собственик бил посочен подс.М./, както и нотариално заверено копие от също неистинското Решение *510/27.09.1948г. по преписка № 772/48г. /което включително било и с написан на втората страница текст  - обсъдено горе, лично от подс.Ю.С./. Тези заверени документи са открити в хартиена папка с надпис „ОриГ.ли ! Преписки: вх.№ 772/48 - И.и вх.№ 449/48 – Д. – в кашон 6 от веществените доказателства/ - номерирани като л.5, 7 и 4. Даже и без изобилните и доказателства в същият смисъл /например наличието като приложение к* искането до Обл. управител и исковата молба, вкл. и на неистински документи, в съответните части на което автор бил подс.Ю.С./, обсъжданият тук факт е достатъчен да опровергае заявеното от подс.М. в обясненията му в съдебното следствие, че подс.Ю.С. е лице, нямащо отношение к* процесното искане за възстановяване на „неговите” имоти.

В частност, от изложеното дотук по анаЛ. на доказателствата, категорично се опровергават, поради което и се отхвърлят от съда, обясненията на подс.М. и в частта им, в която продължава да се заявява като собственик на всъщност „нацелените” от подс.Ю.С., процесни имоти. Макар, че е обсъдено и горе, достатъчно е да се подчертаят като аргументи за това решение на съда,  доказаната неистинност на всички приложени к* искането документи /със съдържанието на които бил придаден вид, че собственик на имотите к* момента на отчуждаването бил подс.М./, както и несъотвтствието на ползваните по тях номера на отчуждителни преписки, които се отнасяли за лица и имоти, различни от който и да е роднина на, или за самият подс.М. и за бившия имот на дружеството „Гирдап”/за преписка № 772/48г./, а за преписка № 449/48 – със също доказано фалшиви документи, придаващи им вид, че под номера на тази преписка, същият подсъдим се явявал лицето, от което са отчуждени имотите, собственост на Д. Б., а не отчуждени от последната. 

Съдът съобразява като изключително важно доказателство, отново разкрИ.що подс.Ю.С. за идеолог, организатор и реаЛ.тор, що се отнася до набавянето на средства за извършването на тази забележителна по находчивост и добро изпълнение престъпна дейност, а и обективираната му и едновременно подбудителска роля, факта на наличие в негово владение /установени в различни папки при извършени претърсвания при започналото разследване/ на практика на екземпляри от почти всички ползвани документи, приложени к* искането и исковата молба от подс.М., в частност и неистински документи, частичен автор на  които бил С., както и множество други документи, ясно разкрИ.щи тази му роля. С особена важност в тази насока, освен посоченото доктук по анаЛ., са всички установени в зелената пластмасова папка с предна прозрачна част, в намиращите се в нея осемнадесет найлонови джоба – част от веществените доказателства – кашон  № 6 /установена при претърсване в апартамента и избеното помещение в ******* на 05.02.2004год., където живеел подс.Ю.С. с баща си по време на процесните събития/. Тази папка може да се каже, съдържа документи, обективиращи сами по себе си почти всеки етап от хронологията на установената престъпна деятелност, именно както е приета за осъществена по фактическата абстановка горе, относима к* процесният случай. Така в джоб *6 е установен Доклада на Министъра на правосъдието № 293 /с добавяния в съдържанието му относно *****, обсъдено по-горе/, в джоб №15 са налице ксерокопия на двата неистински нотариални акта, именно тези, с които бил придаден вид, че подс.И.М. придобил собствеността на имота на дружество „Гирдап” /станал държавен/, съответно на Д. Б. и които били приложени к* процесните искане до обл. управител и исковата молба. В частност, видно е, че ксерокопираните екземпляри от тези неистински актове били като вече издадени от Служба по вписванията при РРС официално заверени преписи, което и само по себе си обективира както връзката на подс.С. със съществуването на тези неистински актове, а и с действията по изискване като достоверни преписи от СВ при РРС, в джоб *7 са налице официални доказателства за самоличността на подс.М. и на негови роднини, в джоб *4 се намират ксерокопия на Актовете за завземане от реалните им собственици, именно на имотите, предмет на престъпните намерения, установени по делото, реализирани посредством внесеното пред Областният управител от подс.И.М. искане, а в същия джоб са налице и три ксерокопия на неистинското Решение *510/27.07.1948г. по преписка № 772 /което също е от приложените к* искането и исковата молба документи/, и нес*нено – в съответните му части с автор Ю.С., в найл.джоб *3 е намерирано процесното Искане – в два екземпляра - ориГ.л и ксерокопие - с податаел подс.М. до Областният управител. Особено показателно за осъщестяваният контрол и фактическо ръководство  от страна на подс.Ю.С. над извършваната престъпна дейност посредством тези документи е факта, че едно от тези искания е подписано от адв.Р. /но без да е входирано в Областна администрация/, докато ксерокопираното Искане, представлява копие именно на входираното вече в Областна администрация *** – с вх.№ 9400-998/13.11.2002год. /какъвто номер бил даден и на ориГ.ла, внесен в Областна администрация /копие от него приложено на л.5 до л.7, папка 2, том 3 от досъд. п/во. Наличието на всички тези документи едновременно разкрИ. и връзката между, и общата деятелност на подсъдимия Ю.С. и И.М. по осъществяване на престъплението /за М. установено начало в нея като първо действие по време 05.11.2002год. – когато представил пред нотариус П. за удостоверяване на препис от горепосочените неистински документи/ и отново опровергават обясненията на последния в тази им част, изложени по време на съдебното следствие по процесното дело. В найл. джоб *1 съответно се намират копия на неистинските /относно подс.М./, както и част от истинските /относно Д. Б./ скици на процесните имоти – първите ползвани к* процесното искане и искова молба като част от приложените документи. В найлонови джобове № 6, 7, 9 и 10 с налични все писмени доказателства, поради конкретиката си, сочещи категорично, че не само искането до Областният управител, а нес*нено обслужващо и същата престъпна цел, обусловеност на подаването на исковата молба и приложеният к* нея и образуваното въз основа на нея гр.дело № 3593/02г. по описа на РРС именно по решение на подс.Ю.С..

 Видно е че всички тези документи са идентични на ползваните по гр.дело – молби с процесуални искания по делото /включително ориГ.лно подписани такИ. от св.Р., като пълномощник, както и от подс.И.М./, както и подс.Ю.С. прибрал в документацията си и съобщение по същото дело, както и издадено в полза на ищеца И.М. съдебно удостоверение. В найл. плик подс.С. № 8 си подредил и актуални  Актове за държавна собственост, с посочени в тях като бивши собственици именно на процесните имоти /от които били отчуждени/ реалните такИ. – Д. Б. и Акционерно дружество „Гирдап”. Съответно в найл. джоб № 5, подс.С. си подредил наемни договори именно за помещения, от процеснонацелените имоти, между Областният управител и „Асоциация Еврорегион.....”, ЕТ”Примавера –П.....”/сключени преди издаване на бленуваните заповеди от Обл. управител, както и проект на договор за неам от 01.03.2003год. /след като били предадени имотите на подс.И.М./. Последният договор, вече в сключен вид, подписан от страните – с наемодател подс.И.М., и то в ориГ.л, както и на отделен лист – нахвърляни нес*нено от подс.Ю.С. бележки относно стойност на тези имоти, се намират в найлонови джобове * и № 2 от тази папка. В найл. джобл № 2 са и визираните по фактологията приемо –предавателни протоколи, съставени и подписани от бащата на подс.Ю.С. – бившият подсъдими по делото С.С., копия на визитки от наемателите, с които „собственика” И.М. сключил приложените договори и проект на Уведомление конкретно до св.П.Д. относно наемните отношения с търговеца, който представлява. В найл. джоб № 3 се подредил копия на визитките и на св.Р., както и св.Р.Я., а в джоб № 4 – писма до адв.Р. от Областния управител, с което уведомяват същи за отписването на процесните имоти от актовите книги за държавна собственост както и от самите заповеди. Без да се преувеличава, тази папка всъщност представлява една документална история на обсъжданото престъпление и най-важното категорично разкрИ. подс.Ю.С. като негов основен и удинствен двигател, съответно от нея и останалата съвкупност – следващата връзка между него и подс.И.М., за да бъде то изпълнено. Обективират и настъпването на определени обстоятелства що се отнася до св.Р. /обсъдено долу/, не в този ограничен и конкретен твърдян от него смисъл.

Абсолютно в същият аспект – за основният в реализиране на процесната измама спрямо обл. управител, принос на подс.С., съдът обсъжда и доказателствата, установени също в негово владение в друга папка – пластмасова синя папка, кашон 6 от вещ. доказателства/. Тя съдържа множество документи в 6 пласмасови джоба, както и други между тях /писма до подс.М., като наемодател на придобитите вече имоти, документи, свързани с наемни отношения именно за процесните имоти, преди и след престъпното им придобИ.не от подс.И.М..

Също като изключително значимо доказателство за извода за съучастническа дейност на двамата подсъдими в реализиране на обсъжданото деяние измама, съдът обсъжда факта на извършеното на 07.03.2003год. упълномощаване от подс.И.М. на подс.Ю.С. – последният да го представлява пред „Банка ДСК” АД – където да се разпорежда и управлява както намери за добре посочената в него  банкова сметка, ***.М. /пълномощното установено в ориГ.л и в копие в найл. джоб с * от бяла найлонова папка с прозрачна предна част, с вертикален надпис ул.”Леге *, ул.”Н.Цанков” 17, ул.”Цар С.” 90 (Конфино !!!) – част от веществените доказателства, както и изпратено от банката на разследването заверен препис от същото пълномощно / на л.103 и 104, папка 2, том 1 от досъд. п/во/. В същият плик подс.С. си подреждал и банкови документи за теглени от него суми от тази сметка, видно от които са изчерпателно – от банковата информация, приложена в същият том – коккретизираните горе нареждане разписки, се установява, че С. изтеглил от тази сметка за периода от 07.03.2003год. до 10.01.2004год. общо 35 730 лева. Съпоставянето на съдържанието на наемните договори с наемодател подс.М. в тази им част и пълномощното и банковите документи, сочи ясно, че по тази сметка наемателите на „собственика” М. привеждали ежемесечно дължимите по договорите наеми за престъпно предобитите от последния имоти.

Така извършеното упълномощаване и факта, че именно подс.Ю.С. имал тази привилегия съгласно него, от която и се възползвал, теглейки за по-малко от година такава значителна за него време сума /мин.раб. заплата 2003-2004г. била в границите на 50 – 60 лева/, стои в пълно съответствие, по който начин потвърждава, установената и от останалата обсъдена до тук доказателствена съвкупност и следващата от нея, съучастническа деятелност на двамата подсъдими в осъществяване на престъплението. Особено добре съответства и на установеното, че всъщност основната, значителна по обем и сложност подготвителна дейност за извършване на престъплението от подс.И.М., а и самото му замисляне въобще да бъде реализирано /в частност в подкрепа и на приетото по фактите, че за изпълнението му последния бил мотивиран от подс.Ю.С./, била извършена именно от подс.Ю.С.. Крайно неубедително, а и опровергано посредством цялата обсъждана дотук доказателсвена съвкупност, е твърдението на подс.М., че тово установено по делото упълномощаване и теглене на сумите от подс.Ю.С. се наложило поради отсъствието му от страната и лечение в болница. Достатъчно е да се изчетат обясненията му в тази им част /отразени на л.639, том 2 от съд. п/во по настоящото дело/ особено пораждащото по - скоро умиление, за затруднение на М. лично да се разпорежда с постъпващите по сметката значителни суми /тъй като не можел да стои по опашки/, за да бъдат и изолирано ценени като недостоверни. Не може да намери и разумно обяснение /въпреки очевидно несполучливия опит на подсъдимия М. да даде някакво такова в кратко споделеното в съдебно заседание/ за причината същият като „собственик” да претендира „връщането” на имотите толкова много години, след като била дадена тази законова възможност с вЛ.не в сила на ЗВСВОНИ /месец февруари 1992год./. Подс.М. сочи като причина за 10 – годишното „забавяне”, това, че бил в чужбина, а след това и в болница в България за обичайно време, но не успява да обясни забавата по претендиране на така ценни и доходоносни имоти в самия център на ***** поне за още 5 годишен период. Всъщност несъстоятелните му обяснения по логично възникналият въпрос, напълно добре се обясняват с достатъчно изясняващият се фактически извод от доказателствата по делото – че реално нито той, нито роднините му били лица от кръга, посочен в чл.3, ал.1 от ЗВСВОНИ, а такова качество му било привидно създадено от неистинските докумети, приложени к* искането до областният управител и исковата молба едва през 2002год. чрез реализираната, установена по делото съучастническата негова и на подс.Ю.С. престъпна деятелност.

В производството не се установява конкретното лице, изготвило на компютър искането до Областният управител, както и исковата молба до Районен съд *** (посоченото в обратния смисъл относно установеното съдържание на файлове от компютъра, ползван от подс.С., приложен като вмеществено доказ. по делото, не се установява от изготвената експертиза и приложени к* нея разпечатани документи), но във всеки случай категорично се установява от обсъжданите дотук, разкрИ.щи деятелност на подс.С. доказателства, че съставянето им и ползването им, с приложените к* тях неистински документи от подс.И.М. настъпило като факт именно поради волята, и в изпълнение на престъпната цел на подсъдимия С., станала обща от момента в който мотивирал за изпълнението на престъплението другият подсъдим. Освен, че се индицира и от самото им наличие във владението на подс.С. /в проекти, както и вече подписани, а и копия с поставени при входирането им номера от Областна администрация, съответно от РРС /приложени в посочената зелена найлонова папка в джоб *2 и 13/, явно неуспешен е опитът на св.Р., в обслужване на тезата на подсъдимите, доколкото се изявява от кратките обясянения на подс.М. и само декларативно отричане на каквато и да е престъпна деятелност от страна на подс.С., да обслужва тезата в тяхна полза /и конкретно да прикрие дейността на подс.С./, че стажуващи в кантората му студентки продиктувани от него документи в компютърни зали, между които били и тези искане и искова молба. Както сочи в показанията си и св.Р., по него време в *****ската си практика не полвал въобще компютър /за разлика от него подс.С. ”*****ствал” с помощта на такъв /иззет и приложен като вещ. доказ. по делото, обект на една от приетите по делото експертизи/. Показанията на свидетеля в тази им част се установяват за недостоверни от категоричните в различен смисъл показания на свидетелките Г.М. и Я.З., за която оценка е достатъчно и индиректно следващото в тази насока от постановеното спрямо него и вече влязло в сила осъдително Решение № 28/26.03.2008год. по НАХД№ 305/08г. по описа на РРС /л.122 до л.125 от съд. п/во по наст. дело – том 1/. Със същото, св.Р. е признат за виновен, че на 14.03.2007год. /видно от протоколите от съд. заседание по НОХД№ 559/06г. на РОС – в период от време между две от заседанията/, подбуждал св.З. к* лъжесвидетелстване – да излъже пред Окръжен съд ***, при разглеждането на НОХД№ 559/06г. на РОС, че подс.М. е посещавал кантората на св.Р., за да иска документи и тя му предала проект на такъв написан на дискета, както и да затаи истина -  че познава подс.Ю.С. и подс.Е.К.. Това установено обслужващо интереса на подс.Ю.С., поведение на св.Р., може да намери различно обяснение /вкл. и за това, породено ли е от определено знание на св.Р. за някой обстоятелства на извършваното от съучастниците С. и М., или от последващо настъпили след обсъжданото деяние причини/, тъй като не е бил насочен предмета на делото достатъчно подробно и в тази насока, но във всеки случай не води до с*нение в установената от доказателствената съвкупност, самостоятелна, както и съучастническа дейност на всеки от двамата процесни подсъдими при реализиране на обсъжданата измама.

Като се съобрази цялата съвкупност от показанията на св.Р. /приобщените от досъдебното производство, както и двукратно даваните пред друг състав на съда, съответно от тези на съдебното следствие по това дело/, се извежда твърдението, че от донесените му от подс.М. различни документи, част от които били в „окаяно състояние и се разпадали”, а друга – годна за ползване, без да е категоричен дали от негодните били и донесените „ориГ.ли” на съответните нотариални актове, съответно не отрича /установеното и посредством назначената в процесното съд. следствие експертиза относно отпечатъка „Вярно с ориГ.ла”, че с този свой печат заверил, съответно подписал при заверката приложените к* искането, съответно искомата молба документи. По хронология се установява, че в показанията си, дадени на досъдебното производство /л.52 и 53, папка 1, том 2 от досъд. п/во/, св.Р. заявява, че не помнел дали ориГ.лите на нотариалните актове били от годните за ползване документи, донесени му от подс.М., докато две години по-късно – при разпита му в съдебното следствие по НОХД№ 559/06г. на РОС /отразени на л.684, т.1 от съд. п/во/ вече е категоричен, че именно актовете били в т.нар. от него „окаяно състояние”, което и наложило да иска от тях преписи от СВ при РРС. В съдебно следствие по настоящото дело, драматизма по отношение състоянието на документите ескалира, като в показанията си адв.Р. заявява, че повечето от донесените му от подс.М. документи, между които и нотариалните актове, били в лошо, окаяно състояние, каквото свидетеля не бил виждал, по която причина след като само си записал номерата на документите, ги върнал на подсъдимия, и това наложило лично да изисква документите, които били приложени к* искането и исковата молба, от съответните служби. /показания на л.174 и л.175, том 1 от съд. п/во по НОХД 57/11г.- на РОС/. Съдът счита за недостоверни и отхвърля показанията на св.Р. в тази им част, достатъчен аргумент за което е категорично установеното въз основа на събраните доказателства и анаЛ. им дотук, че всеки от предадените му от подс.М. документи, включително и нотариалните актове № 38 и *14 от 47г. били неистински документи, създадени по време и начин, описани във фактическата обстановка горе, съответно изключено е те да са били в твъряното от Р. състояние и в частност – въобще подс.М. да е разполагал с ориГ.ли на тези нотариални актове, а тяхното „окаяно състояние” именно да е наложило изискването на заверени преписи от СВ при РРС. Всъщност последното е сторено по напълно логичната и обяснима причина, визирана и по фактическата обстановка, а именно – да се придаде посредством изискването на такИ. преписи, официален характер на неистинските нотариални актове, вече сложени след подмяната в нотариалният том VII за 47 год., намиращ се в архИ. на Районен съд ***.

Както бе посочено, за разлика от първият си разпит, значително по-близък по време до процесните събития, в показанията си  по време на съдебното следствие св.Р. става все по-категоричен, че видял ориГ.ли на нотариалните актове, материализиращи собственическите права на подс.М., неистиннността на които му твърдения, а и тези относно авторството на текста на искането и исковата молба, очевидно обслужват защитната теза на подс.М., както и едновременно на подс.Ю. С. /за когото заявява, че не му е известно за има някакво отношение по случая/, достатъчно ясно следва при съобразяване показанията на св.Я.З. /за опитите му да осигури по престъпен начин събиране на гласни доказателства в съдебното следствие по делото, обслужващи защитата на подсъдимите/, се установява, вкл. и посредством посоченото осъдително решение на РРС.

От показанията на свидетелката К., както на св.Д. се усттановява, независимо от некатегоричността им доколко нужната проверка по реституционните преписки била извършена, за да бъде установено бил ли подс.М., сочен в документите, приложени к* искането, лице от посочените по чл.3 от ЗВСВОНИ, че основно приетото от тях, след което и изложено като мнение пред областния управител Я. за основателност на искането, било предпоставено от съобразяване на наличието на копия от двата неистински нотариални акта. Както сочи в показанията си св.Д., всички представени к* искането документи били заверени като преписи от адв.Р. и въпреки практиката, да се деактуват имоти само въз основа на представени ориГ.ли на документи, в случая било подходено неглижирано, поради представянето като документи и на нотариални актове /отново заверени/, относно правата на „реституента” подс. М.. Наред с това, разбираемо с оглед предмета на това дело, служебното положение което заемали и задълженията, който следвало да съблюдават в дейността си, и двете свидетелки в един момент твърдят, че извършили всяка необходима проверка и съпоставка между представените с искането документи и съответните отчуждителни преписки, вкл. и по азбучника за тях /последното заявявяа само св.К./, което им твърдение категорично не обуктивира действително случилото се. Както следва също от самите многократно събирани показания от тези свидетелки, а индиректно – и от логично възникналият след осветляване на случаят конфликт между св.Г. и св.К. /довел до изготвяне на няколко поредни докладни записки от първата до областният управител по повод липсата на преписка № 772/48г. от архИ. на областна администрация/, тази проверка, не била извършена с нужната старателност, а била повърхностна и със сигурност не включвала и данните в азбучника по номера на отчуждителни преписки и съответно отчуждители /поради което и твърдението на св.К. в този смисъл се установява кот недостоверно/, най-малко поради факта, че ако такава е била извършена, е следвало да се констатира, че под № 772/48г. на отчуждителна преписка, лица по чл.3 от ЗВСВОНИ са били съвсем различни от подс.И.М. или негови роднини, лица, както и съвсем различни имоти от претендираните по искането от същият подсъдим. /както е обсъдено и по-горе/. В същият смисъл например красноречиви са изцяло показанията на свидителката Д.Д., дадени по време на съдебното следствие по НОХД№ 559/06г. на РОС, и особено заявеното от нея /което съответства на реалните данни за лицата от които са отчуждени, и имотите под № 772 на отчужд. преписка/,:....”Гледали сме отчуждителните преписки, но коя точно и как са изглеждали и какво е пишело вътре, не си спомням. Имотите са отчуждени от друго лице, не от И.М.. Мисля, че беше на някаква жена, но в крайна сметка решихме да деактуваме имота, защото И.М. е представил два нотариални акта, заверени с подпис от *****.”..../л.832 и 833, том 2 от съд. п/во по това дело/.

Съдът обсъжда като косвено допълнително доказателство /предвид установената, но останала в недовършен вид по обясними причини, идентично установен подход като при процеснообсъжданата престъпна деятелност на подс.С./ за съпричастността на подс.Ю.С. к* обсъжданата измама и в частност, че именно той бил включително и лицето, съставило процесните искане до областният управител и исковата молба, установеното за деятелността му, свързана с друг от нацелените имоти – намиращ се на ***** № 64 и ул.”Асен Златаров /бивша ул.”Сароолу”/, за който съответно бил съчинил друг от неистинските 6 нотариални акта, а именно -  нотариален акт *12/15.12.1947год., том VII, регистър № 2478, нот. дело № 2514/1947г.: При извършено претърсване по време на разследването на 26.09.2003год. в офиса на ******* – ползван като кантора от подс.Ю.С., в хартиена папка без надпис /след установяването й наименована „Николаевска” 26.09.2003год/, в последният - шести найлонов джоб, между множеството други документи, бил установен проект на искова молба от *** на подс.С. – К. Г. М., срещу наследниците на Р. П. К. и на А. П. В. /номерирана с л.1 до л.4/  - част от веществените доказателства – кашон 2. Същата съдържа идентични на сочените основания, но съответно за този имот /основно се сочи неистинският нотарилен акт/, както и претунция, като изложените и в исковата молба, подадена от подс.И.М. по случая, предмет на делото. Едновременно с това, в избените помещения на *******, в картонена папка с надпис „*** 2003год.” – кашон 6 от вещ. доказателства, са открити и две нотариално заверени пълномощни от 2003год. – в последният найлонов джоб, с които *** и бабата по ******* на подс.Ю.С. – К. М. и Д. М., го упълномощават да се разпорежда и да ги представлява във връзка с техните имоти в Русе, *** и Бургас, подлежащи на реституция по реда на ЗВСВОНИ. Освен множеството имоти, които притежавали тези жители на село Синеморец, обл.Бургаска, необяснимо е защо единадесет години след вЛ.не в сила на ЗВСВОНИ, те все още „подлежат” на реституция. Съвършено различно са подходили спрямо нивите си в землището на селото. Макар и много по-малоценни, М.и си ги реституирали още през 1993год., за което са налице множество писмени доказателства по делото. Важни в тази насока се и показанията на свидетелката П., според които имотът в *****, намиращ се на ъгъла на ***** и *******, винаги е бил собственост на наследниците на Р. К. и А. В.. Те приживе не са извършвали никакви разпоредителни действия, а самата свидетелка непрекъснато е живяла в него. През изминалите години са извършвали множество съдебни  и административни процедури във връзка с реституцията на тази сграда, при което многократно са издавани и ползвани препис от (липсващите) нотариални актове. До момента никой не е заявил претенции върху тази сграда, нито е намерен официален документ, материализиращ права на такИ. трети лица.

Следва генерално да се посочи, че въз основа на доказателствената съвкупност и конкретно следващото за деятелността на подс.С., категорично се установява, че тя обхванала както подготвителната дейност, така и реаЛ.цията на изготвяне на съдържанието и подмяната на неистинските нотариални актове, в частност за двата, по които приобретател бил подс.М., които да се ползват за намисленото също от подс.С. тяхно придобИ.не чрез представянето на подс.М. като реституент пред Областния управител на *****. Също обхванала и сдобИ.нето, а за някой от документите и личното от подс.С. престъпно създаване на такИ., на посочените множество също неистински други документи, с цел, да придадат на подс.М. качеството на лице, което е собственик, преди одържавяването на тези имоти. Също така категорично въз основа на съвкупността, се установява, че първото по време действие на подс.М. е упълномощаването на св.Р. /което станало на 11.11.2002год./, след което и последвало и реалното внасяне /на 13.11.2002г.  на искането до областния управител с докуентите к* него, чрез св.Р., а на следващият ден и на искова молба срещу Държавата. Така разположените им като последователност във времето, установени действия на двамата подсъдими, съответства на, и разкрИ. именно приетото за доказано от съда психологично отношение на всеки от тях, като субективен признак на деянието. Съответно на основната роля на подс.С. – двигател на престъплението /като лице замислило, събирало информация и набавило необходимите неистински документи, които да бъдат подадени в искането пред областният управител от избрано също от него друго лице, което да се представи за собственик/, доказателствената съвкупност разкрИ. многобройни конкретни действия на подс.С. /по подмяна на предходните истински с процесно наличните в тома неистински нотариални актове в *****, по съставяне – частично или в по-голяма степен и набявяне на неистински документи, по посещения в ЦДА - *** и изискване на копия от налични там документи/, както и разкрИ. при извършваните претърсвания при разследването на наличие в негова владение на екземпляри, както и информация от такИ., на почти всички от приложените к*  искането и исковата молба неистински документи, а и разкрИ. особено старателно и значителна по обем събрана всякаква писмен информация също в негово владение, точно свързана включително и с внесеното от подс.М. искане и имотите по него, както и във връзка с образуваното по искова молба от последния гр.дело № 3593/02г. на РРС. Не следва да се пропуска в този смисъл и последващият след реализирането на измамата, факт, че именно подс.Ю.С. бил лицето, упълномощено да ползва преките облаги, следствие на постигнатото чрез подс.М. придобИ.не на имоти по главната улица на ***** – да получава значителните за 2002 – 2003г. суми, заплащани от съответните наематели в тези имоти. Последното и само по себе си индицира, доказаното и посредством множеството други доказателства, обсъдени дотук в същият смисъл, че именно подс.Ю.С. замислил, подготнвил нужните неистински документи и организирал извършването, като склонил подс.И.М., да бъде изпълнител на измамата.

Така установеното поведение на всеки от двамата подсъдими, разкрИ. тяхна съучастническа дейност, именно като приетата с процесната присъда.

Съдът цени изцяло показанията на свидетелите М.К., Св.П.Д. и Св.В.И., освен по конкретни обстоятелства, обсъждани до тук, съдържащи информация и общо в потвръждение и на наличните писмени доказателства за предхождалите придобИ.нето наемни отношения с държавата, както и след това наемни отношения, след издаване на заповедените от обсл. управател – с подс.И. М. като наемодател, за процесните имоти по *** *** и ******* в *****. 

 

Предвид изложеното съдът след като прецени събраните по делото доказателства достигна следните правни изводи:

Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, както и характерът и размерът на вредите, причинени с него.

Подсъдимият Ю.С.С. е годен субект на престъпленията, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

Съдът счита, че от събраните по делото и обсъдени по - горе доказателства, безспорно се установи факта на извършени деяния от подсъдимия Ю.С., които по начина конкретизиран по-долу, представляват продължавана престъпна дейност – продължавано престъпление обсебване и продължавано престъпление измама, като едно от деянията /спрямо св.Р.Я./, част от обуславящите последното продължавано престъпление, е извършено в съучастие с подс. И.Т.М.. В установената по делото продължавана престъпна деятелност на подс.Ю.С. е налице усложнение, следващо от това, че с действията си, свързани с нотариалното удостоверяване относно имоти, собственост на „Труд”АД ***, както и тези, свързани с „Рубин” АД – гр.Плевен, реализирал в съвкупност при всеки от тези случаи и деяние обсебване /с пострадал Труд АД и в двата случая/ и деяние измама /спрямо съдия по вписванията в първия и съдия от Окръжен съд – Плевен, при втория случай/.

От обективна и субективна страна подсъдимия Ю.С.С. осъществил състава на престъплението по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 /изм./, вр. с чл.2, ал.2 от НК, като в периода от 30.04.2002год. до 19.11.2002год., в условията на продължавано престъпление – на четири пъти, в *****, противозаконно присвоил чужди движими вещи – пари – 4421, 21 лева, собственост на „Труд” АД ***, които владеел.

Четирите деяния (описани последователно в четири точки във фактическата обстановка по-горе), съвкупно представляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1/изм./, във връзка с чл.2,ал.2 от НК. Всяко от тях поотделно е осъществило състав на едно и също престъпление - обсебване, извършени са през непродължителен период от време – по-малък от една година. Нес*нено са извършени при една и съща обстановка - характеризират се неизползване по предназначение - за нуждите на едно и също дружеството /Труд АД ***/ от подс.С., на парични суми, собственост на това дружество и който били предоставяне на подсъдимия, да ги разходва само в полза на това дружество, и създаването на привидност, че са ползвани, при осчетоводяването им документално като разход в полза на дружеството, а в единият от случаите създавайки такава привидност, присвоил сумата, представляваща преразход по авонсовия отчет. Съответно подсъдимият нито ги използвал за нуждите на това дружество, нито ги върнал обратно на същото. Еднаквостта на обстановката и при четирите деяния следва и от използването – чрез прилагането и/или вписването на данни,  от подсъдимия в счетоводството на същото дружество, за да създаде привидност на изразходването на суми (при съставянето на авансовите отчети, чрез които да бъдат приключени съответните служебни аванси), на неистински или преправени официални документи. Налице е еднородност на вината при извършването на четирите деяния - извършени са при пряк умисъл. Нес*нено от обективна страна всяко последващо деяние се явявало от обективна, а и от субективна страна продължение на предшестващите. Извод за последното се обосновава както от относително краткия период, за които били извършени деянията, така и факта, че присвоителните действия имали за предмет едни и същи родово определени вещи – пари, като подсъдимия е имал през времетраене на процесният период едно и също фактическо положение и отношение спрямо предмета и спрямо обекта на посегателството.

За периода на извършване на обсъжданата престъпна дейност от подс.С. /от 30.04.2002год. до 19.11.2002год./, в голямата му част – до 27.09.2002год. не е същестувал инситутът на продължаваното престъпление, след което с & 2 от ЗИННК /обн.ДВ,бр.92/27.09.2002год./, влязъл в скила относно чл.26 от НК след три дни, същият бил възстановен и съществува и до момента. Или налице е хипотезата на чл.2, ал.2 от НК, като съдът счита, че най-благоприятно за С. при квалифицирането на извършените от него обсебвания се явява въведеното от прокурора по реда на чл.287 от НПК, ново обвинение в съдебно заседание на 23.03.2011г., което е предмет на делото – за извършено продължавано престъпление, а не за отделни престъпления обсебване. Съображение за това е на първо място факта, че общата сума на причинените вреди с отделните обсебвани, предмет на делото /установените за доказани от съда/ е 4421, 21 лева, което с оглед минималната работна заплата к* процесният период /100 лева/ не води до квалифициращите обстоятелства „големи размери” или „особено големи размери”, което би обусловило по-тежка квалификация – ал.3 или ал.4 на чл.206 НК, и на второ място – предвид отпадането при квалифицирането на извършените обсебвания като продължавано престъпление, на възможността за увеличаване на наказанието по реда на чл.24 от НК /в този смисъл е и преценката на контролната инстанция при предходното разглеждането на настоящото дело – стр.26 от Решение № 339/22.12.2010год по ВНОХД 179/10г. на ВТАС/. Противно наведеното единствено декларативно, в пренията от процесуалният представител на подс.С. се явява неоснователно и по предвид горното, съобразно чл.2, ал.2 от НК, съдът приема за правилно деятелността на подс.С. по обсебванията, да се квалифицира именно като едно продължавано престъпление, както и е приел с присъдата. Приложението на чл.2, ал.2 от НК се обуславя едновременно и в аспекта на санкцията, тъй като к* процесният период предвиденото наказание е било по-благоприятно – без специален минимум, съответно при определяне на наказание съдът прилага рекакцията на чл.206, ал.1 от НК, действала преди направеното изменение с ДВ, бр.26/10г./.

Както бе посочено, всяко от четирите деяния, съвкупнно обуславящи продължаваното престъпление, поотделно осъществило състав на едно и също престъпление – обсебване. При извършването на всяко от четирите деяния, подс.С. противозаконно присвоявал конкретни парични суми, собстввеност на „Труд”АД ***, които суми били предоставени и били в негово владение на правно основание, като своенето им /разпореждането с тези суми/ е настъпило като последица от осчетоводяването им при съставяне на авансовите отчети, така, че привидно е заявено изразходването им за цели на предприпятието, макар, че реално съответен разход не бил извършван, тъй като в конкретните им размери, доказани от съвкупността, подсъдимия не е използвал парите за нуждите на дружеството, нито ги е върнал обратно/, като ги задържал за себе си, като в един от случайте присвоил и получената при изчисленията по авансовите отчети сума като преразход. Последното фактическо състояние /оставането на парите, съответно в единият от случаите получаване на сумата по преразхода, следващ от изчислението по авансов отчет *0/26.07.2002год., в полза на подсъдимия/ настъпило като резултат, чрез привидното заявяване на сумите в счетовоството на предприятието, като реално използвани /посредством ползваните за съответния  авансов отчет неистински или преправени документи или данни от такИ./, без реално да са ползвани от подсъдимия за нуждите на дружеството, с което подсъдимият демонстрирал отношението си к* парите – разпоредил се за тях като к* свои, с което всяко от отделните деяния били довършвани.

В тази връзка, както е отразено и във фактическата обстановка в частта й за всяко от деянията, в съвкупност съставляващи продължаваното престъпление обсебване, съдът приема, че всяко от тях е било довършено на датата на съставянето на всеки от четирите авансови отчета /в които подс.С.  вписвал и съответно били вземани предвид при изчисленията по приключване на съответните служебни аванси, вкл. и сумите от ползваните от подсъдимия неистински или преправени официални документи като разходооправдателни по тези отчети/.

При всяко от описаните по обстановката четири деяния, подсъдимият С. бил получил на правно основание (изчерпателно посочените договори за правно, текущо и т.н. обслужване, както и упълномощавания) от страна на дружеството /чрез св.А./ владението върху чуждите за него движеми вещи – пари.

Конкретно за първото деяние обсебване /т.1 от фактическата обстановка/, свързано с нотариалното удостоверяване относно имота на св.В., външното проявление /конкретното действие/, обективирало промяната в отношението на подсъдимия С. к* получената от Труд АД сума в размер на 235 лева /с РКО*46/ е заявяването к* авансовият отчет № 23/30.04.2002год., на разход, какъвто не бил извършван в полза на предприятието, а именно – 235 лева – заявен като извършен чрез посочване в отчета на преправената сметка по чл.89 от Закона за нотариусите. Използвайки този преправен документ, подсъдимят започнал да третира собствените на дружеството 235 лева, получени по РКО*46 като свои /на практика останали за негово лично разпореждане и полза/, с което обсебил сумата от 235 лева, а не ги отправил по нужният начин – в полза на дружеството или ако не го стори по някаква причина, да ги върне обратно/, с което изпълнителното деяние по това отнемане било довършено на 30.04.2002год. Всъщност макар и решението на подсъдимия да изпълни описаната във фактологията схема, чрез която да достигне до приключване на този служебен аванс, да е възникнало нес*нено най-късно к* момента на сдобИ.нето му с вече преправената сметка по закона за нотариусите /самото сдобИ.не с такава обуславя наличието на намерение у подсъдимия да я ползва именно по установеният от съвкупността начин/, съдът приема за момент на довършване на обсебването, датата на съставянето на авансовия отчет, като директна, външна проява на отношението му к* тези, чужди за него пари – третирал ги вече като свои собствени.

При второто деяние обсебване /т.2 от фактическата обстановка/,  - свързаното с нотариалното удостоверяване относно имоти, собственост на „Труд”АД ***, външното проявление /конкретното действие/, обективирало промяната в отношението на подсъдимия С. к* сумата от 2421 ,71 лева - част от получената обща сума от 5350 лева / по РКО 612 и РКО 620/, е това, че посочил чрез включване като разходооправдателен документ в съставеният авансов отчет *5/18.06.2002год. на данните от неистинската вносна бележка № К-2727/12.06.2002год. за сумата от 2898 лева, част от която сума /2421, 71 лева/, не бил реално извършен в полза на предприятието разход. Използвайки тази неистинска бележка, подсъдимият започнал да третира последната сума, собственост на дружеството /представляваща част от предоставените в негово владение по посочените два разходни касови ордера/, като своя /тя останала в негово владение, за негово лично разпореждане и полза/, с което я обсебил, а не я отправил по следващият от основанието му по предоставянето й начин – в полза на дружеството или ако не го стори по някаква причина, да ги върне обратно/, с което изпълнителното деяние по това отнемане било довършено на 18.06.2002год. Съдът приема за момент на довършване на обсебването, датата на съставянето на авансовия отчет, като директна, външна проява на отношението му к* тези, чужди за него пари – третирал ги вече като свои собствени.

Съдът, при съобразяване на съвкупността, в частта й за конкретно установената сума, обсебена по това деяние  и конкретиката на получаването й /представява разликата между две суми – твръдяната за внесена спроред неистинската бележка № К  2727/12.06.2002год. – 2698 лева и реално внесената с истинската такава – 276, 29 лева/, установява, че предмета на обсебване е именно 2 421, 71 лева, а твърдяния с обвинението предмет /новото по реда на чл.287 от НПК/ е 2 423, 71 лева/. По тези съображения, съдът е признал подс.С. за невинен в това, че присвоените пари по авансов отчет *5/18.06.2002год. са повече от 2421, 71 лева (по обвинението са 2423, 71 лева), поради което и на основание чл.304 от НПК го  е оправдал в тази част от обвинението.

При третото деяние обсебване /т.3 от фактическата обстановка/ - свързано с Авансов отчет *0/26.07.2002год., включвайки в същият отчет данни за разходооправдателен документ за разход от 1289 лева /какъвто разход не бил извършван реално, още по-малко в полза на Труд АД ***/, подс.С. постигнал поради вземане предвид на тази сума при изчислението по така отчетения служебен аванс, взет с РКО№ 645/18.06.2002год., преразход – 519 лева, 509 лева от които фактически биле предмета на обсебване. По този начин, подсъдимя само документално – чрез заявяване на само привидно, но не реално извършен разход /чрез използване на денни за разходооправдателен документ/ постигнал финансов резултат по този отчет - преразход, съгласно който му се дължала от касата на предприятието сумата от 519 лева, изплатена и веднага на датата на съставяне на отчета – с РКО№ 782/26.07.2002год., като с получаването й, отосно част от тази сума, а именно 509 лева, обсебването било довършено. В този случай особеното е, че с явяващото се на правно основание предоставяне на сумата, собственост на Труд АД представяваща преразход във владението на подсъдимия С., едновременно обективирало и промяната в отношението на подсъдимия С. к* сумата – на практика получавайки, започнал да я третира като своя /тя започнала да се намира в негово владение, за негово лично разпореждане и полза/, с което я обсебил, с което изпълнителното деяние по това отнемане било извършено на 26.07.2002год. Предмет на това деяние обсебване били 509 лева от получените като преразход общо 519 лева, тъй като от съвкупността се установява, че 10 лева от последната сума  били реално внесени в полза на Труд АД ***, обективирано в приложеният на л.28, папка 3, том ”Веществени доказателства” от досъд. п/во, мемориален ордер по документ № 41412/18.06.2002год.         

Въпросите по чл.301, ал.1 от НПК за сумата от 780 лева, получена  от подс.С. с РКО 645/18.06.02г. са решени с окончателен съдебен акт – влязла в тази й част, присъда *66/26.11.2007г. по НОХД№ 559/06г. на Окръжен съд *** /предходното разглеждане на делото от първа инстанция/, съгласно Решение № 339/22.12.2010г. по ВНОХД*79/10г. на ВТАС – обсъдено на л.27 от решението, като в тази й част – по пункт 19, като непротестирана, присъдата на РОС е влязла в сила, като подс.С. е признат за невинен и оправдан в това, да е обсебил сумата от 780 лева, с единственото съображение  /мотиви на присъдата в частта им на л.808 от НОХД№ 559/06г. на Окръжен съд ***/, че обвинението не е било поддържано  от прокурора. По тези съображения, с процесната присъда, съдът е признал подс.С. за невинен в това, че е присвоил противозаконно чужди движими вещи – пари – 780 лева – по РКО 645/18.06.02г., собственост на „Труд” АД ***, които владеел и на основание чл.304 от НПК го оправдава в тази част от обвинението, веведено в съдебно заседание по реда на чл.287 от НПК.

При четвъртото деяние обсебване /т.4 от фактическата обстановка/ -  свързано с „Рубин”АД – Плевен, външното проявление /конкретното действие/, обективирало промяната в отношението на подсъдимия С. к* сумата от 1255, 50 лева /част от получените от него 1270 лева по РКО№ 977/25.09.2002год./ е това, че посочил чрез включване като разходооправдателен документ в съставеният авансов отчет № 9/19.11.2002год. на разход, които реално не бил извършван /като описал такъв на съответното място в отчета като счетоводна информация – от неистинско платежно нареждане № J10213/0 от 26.09.2002год.”, за 1300 лева/, като от последната сума неизвършен разход били 1255, 50 лева – разлика между полученото с посочения разходен касов ордер - 1270 лева и единствено реално изразходваното в полза на „Труд”АД *** /14, 50 лева - сбор от такса 13 лева и банкова комисионна 1, 50 лева/ - по истинската вносна бележка за плащане к* бюджета № J10213/0 от 26.09.2002год. използвайки при извършеното отчитане на служебният аванс неистинско платежно нареждане за 1300 лева, подсъдимият започнал да третира явяващата се неизразходвана в полза на Труд АД Русе, сума от 1255, 50 лева, собственост на дружеството и предоставена в негово владение, като своя /тя останала в негово владение, за негово лично разпореждане и полза/, с което я обсебил, а не я отправил по следващият от основанието му по предостаянето й, начин – в полза на дружеството или ако не го стори по някаква причина, да я върне обратно/, с което изпълнителното деяние по това отнемане било довършено на 19.11.2002год. Всъщност макар и решението на подсъдимия да изпълни описаната във фактологията схема, чрез която да достигне до приключване на този служебен аванс, да е възникнало нес*нено най-късно к* момента на сдобИ.нето му с неистинското платежно нареждане и неговото фактическо ползване, прилагайки го к* исковата молба до Окръжен съд – Плевен /които действия нес*нено следва да се ценят като обусловени от вече налично намерение у подсъдимия да я ползва именно по установеният от съвкупността начин и в счетоводството на Труд АД - Русе/, съдът приема за момент на довършване на обсебването, датата на съставянето на авансовия отчет, като директна, външна проява на отношението му предмета на деянието - чужди за него пари – третирал ги вече като свои собствени.

Общата размер на предмета на извършеното от подс.С. продължавано престъпление обсебване – присвоената сума пари е 4 421, 21 лева.

Периодът на продължаваната престъпна дейност на подс.С. по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 /изм./, вр. с чл.2, ал.2 от НК  се обуславя относно началната му дата  - 30.04.2002год. от датата на обсебването, описано в т.1 от фактическата обстановка в тази й част /датата на съставянето на авансов отчет № 23/30.04.2002год./, а относно крайната му дата - 19.11.2002год. – от датата на обсебването, описано в т.4 от фактическата обстановка в тази й част /датата на съставянето на авансов отчет № 9/19.11.2002год./.

От субективна страна, подс.Ю.С.С. извършил всяко от отделните обсебвания, осъществили продължаваното престъпление, с пряк умисъл. Това му прихологично отношение к* извършеното, се обективира от самите обективирани от съвкупността, описани по – горе действия. Съзнавал е общественоопасния характер на деянията от които се състояло - че са запретени, а затова и наказуеми от закона, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от присвояването на чуждите движими вещи – пари, и е искал настъпването на тези последици. Същият е осъзнавал обективните признаци на престъплението – че парите са били чужди за него, постанвени му във владението единствено, за да ги ползва за възлагана му от Труд АД *** дейност, в полза на същото дружество, по кйито начин единствено можел да ги отправя или да ги върне на дружеството изцяло или частично неизползваната по това предназначение част от тях /съответно, че не е разполагал с правото да извършва каквито и да е други правни или фактически действия, които да водят до различен от този начин на разпореждане с предоставените му в негово владение пари/. Допълнително именно това съставомерно психологично отношение к* извършените четири деяния, съставляващи продължаваното престъпление обсебване, се извежда от спецификата на реализиране на установените от съвкупността действия на подсъдимия С., свързани с констативният нотариален акт на Труд АД *** и с „Рубин”АД – Плевен и по-конкретно използването и в двата случая на едни и същи неистински документи /или вписване на информация за такИ./ едновременно като средство, чрез което създал привидност на извършени разходи в полза на дружеството /макар, че такИ. в съответния размер не били извършвани/ - с което реализирал конкретните обсебвания, и като средство, чрез което мотивира съответният съдия по вписванията и съдия в Окръжен съд – Плевен /като въведен в заблуждение всеки от тях, че отразяват плащания к* бюджета в размера, посочен в тях/, да извърши действие на разпореждане, с което в съвкупност били реализирани и две от деянията, обусляващи продължаваното престъпление измама, визирано по-долу. Тези два неистински документа – неистинската вносна бележка К – 2727/12.06.2002год. за такса за вписване в размер на 2688 лева и неистинското платежно нареждане  № J10213/0 от 26.09.2002год. за държавна такса в размер на 1300 лева в полза на Окръжен съд – Плевен, ясно поради доказаният си неистински характер от една страна и от друга – поради също доказаните действия по използването им от подс.С. /пред съдията по вписванията поредством нотариуса, внесъл констативният нотариален акт на Труд АД *** за вписване/, обективират освен авторството, така и съставомерният умисъл на този подсъдим при осъществяването на всяко от тези деяния.

Съдът не споделя твърдението на процесуалният представител на подс.С., че парите не могат да бъдат предмет на обсебване, съответно за несъставомерност на процесните присвоявания на такИ.. В тази насока защитникът излага като довод единствено приетото в изолираното в този смисъл Решение № 345/11.04.2007г. по н.д.№ 881/2006год. , III н.о. на ВКС – докл. Р. Ненков /и предходно по  време Решение *50/24.02.03г. на ВКС по н.д. № 847/02г., III н.о. на ВКС, със същият докладчик/, аргументирано по обсъждания въпрос по чист формален подход. Тези решения, макар и сравнително нови, са изолирани в публикуваната съдебна практика. Съдът счита за установено, че паричните суми, останали във владението на подсъдимия С. чрез реализиране на съответните приложени от същият ползване на неистински и преправени документи, довело до присвояването им, съответно до счетоводно получаният преразход, предмет на обсебването по Авансов отчет *0/26.07.2002год. могат да са и са именно предмет на продължаваното престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Очевидно тези суми не били негови и представляват „чужди движими вещи” по смисъла на чл.206, ал.1 от НК. Предмет на обсебване могат да бъдат само движими вещи, а на общо основание и заместимите вещи, каквито са парите, в какъвто смисъл е и ненадминатата по яснотата и обсъждане на специфични положения и до момента, правна теория, създадена от Проф. * И.Ненов /учебник Наказателно право на НРБ – Особена част, том първи, Гр.3- & 15- I-299, стр. 181, ***, 1956год./. Същото е изчепателно аргументирано и в съдебната практика – напр. Решение от 03.07.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. *51/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Л. С.; Решение № 564/07.1170г. по н.д.№ 534/70г., I н.о., Съдебна практика на ВС – наказателна колегия, 1970 год; Решение *02/19.03.77г. по н.д. № 56/77г., II н.о., Съдебна практика на ВС – наказателна колегия, 1977г.; Решение № 557/02.12.80г. по н.д.№ 579/80г., II н.о., Съдебна практика на ВС – наказателна колегия; Решение № 261/04.05.86г. по н.д. № 228/86г., I н.о. Съдебна практика – Бюлетин на ВС, кн.8/86г.; Решение № 419/27.11.2000год. на ВКС по н.д. № 384/2000г., III н.о. и много други, включително и тези, цитирани от представителя на прокуратурата в пренията – ясно в този смисъл е например Решение № 3 от 15.06.2009год. на ВКС по н.д.№ 571/2008г., III н.о., НК, докл. съдията С. Р..

Защитата акцентира, желайки да се домогне до извод за несъставомерност на извършеното от подс.С. в процесният период по чл.206, ал.1 от НК, на заявеното от изпълнителният *** на дружеството, както и *****т му /свидетелите А. и С./, че съгласно данните от счетоводството му, дружеството няма претенции к* подс.С. /по счетоводните записвания не се установяват дължими – неизползвани или невърнати пари от същият/. Също така и на изводите на тройната съдебно-счетоводна експертиза в тази им част. Действително, съгласно т.3 от заключението на тази експертиза, се установява, че по хронологичната счетоводна отчетност на „Труд”АД *** к* 31.12.2003г. и следващите и к* 16.10.2007г. – датата на проверката от експертизата, не се водят неплатени задължения на подс.Ю.С. к* дружеството /Е-за на л.200 до 216 от съд. п/во по НОХД№ 559/06г. на РОС/. Идентичен е и извода, достигнат за същото  и в експертизата, изготвена като допълнителната задача от аксперта М. – в с.з. на 04.07.2007г. по същото дело – както е посочено по-горе, съдът обсъжда същата само в тази й част/. От разясненията на в.л.М.А. по този извод на тройната съдебно-счетоводна експертиза /а и следващо от  констативно-съобразителната част и от частта рекапитулация на тази експертиза, в частта им, относима по настоящият предмет на делото/ - за осчетоводяването по четирите авансови отчета, визирани по фактическата обстановка, чрез които приключвали съответните служебни аванси, се установява, че макар и да са обобщаващи /вторични, а не първични/ счетоводни документи, именно авансовите отчети и конкретната в тях счетоводна информация, били осчетоводявани в „Труд”АД ***. Пределно ясно в тази насока е следното:....”Така, както са представени авансовите отчети, така са осчетоводявани.....”/л.11 от прот. за с.з. на 23.03.2011год./.  Експертизата е констатирала, че авансовите отчети са били описани в счетоводната ведомост по дати на възникването, к* съответните счетоводни направления, по хронологичен ред на тяхното постъпване. Изрично се уточнява, че в счетоводните записвания на „Труд”АД са намерили отражение всички представени к* съответните процесни авансови отчети, разходооправдателни документи /независимо от фактическото състояние, е установено по време на експертизирането, а и следващо ясно от доказателствена съвкупност, че к* този по-късен момент част от разхооправдателните документи липсват/ - разпит на експерта, отразен на л.12 от същият протокол/. При това положение, логична последица на документалната според счетоводството на Труд АД Русе, липса на задължения от подс.С. к* дружеството, е заявеното от изпълнителният му *** и *****т му, в същият смисъл.

Този извод на експертизата обаче, въобще не вЛ. в противоречие с установенните факти чрез средствата на наказателното производство и със следващите от тях правни изводи, за противоправно присвояване от подсъдимия на пари в размер на 4 421, 21 лева, собственост на „Труд” АД ***. За разлика от приеманите очевидно безрезервно от счетоводството на Труд АД за редовни първични – разходооправдателни документи, както и вторични такИ. – авансовите отчети в които те били описвани, чрез средствата на наказателното производство – категоричните изводи на съответните експертизи за престъпния характер на ползваните от подсъдимия разходо - оправдателни документи /неистински и такИ. с преправено съдържание/, а също и предвид съответните справки от банковите институции, и установени и приложени документи със същите данни, но отразяващи реално внесени значително по-малки по размер суми, а за този относно имота на св.В. – ползвани за нужди, различни от тези на дружеството, този престъпен характер на визираните по обстановката неистински разходо - оправдателни документи, съответно данни от такИ., отразени в авансовите отчети, се установява категорично, както и начина на използването им. Или документалната липса на задължения от подс.С. с* предприятието, по счетоводните записвания в счетоводството на Труд АД *** се обяснява именно с факта, че тези неистински документи, били приемани за обективиращи действителен разход на подс.С. *** /били осчетоводявани и отчетите били одобрявани/, а със средствата на наказателното производство се установи, че съответните разходи твърдяни като извършени съгласно тези неистински оправдателни документи /в конкретните размери описани по-горе/ въобще не били извършвани в полза на предприятието, съответно, като последица точно тези суми в конкретен размер установен по делото – собствени на дружеството пари, които С. бил получил като служебни аванси, оставали в подсъдимия /той ги присвоявал/.

Следващо от това, чрез ползването им, по конкретизираният във фактическата обстановка начин, се установява категорично факта на присвояване от подс.С. на сумата от 4 421, 21 лева, собственост на дружеството „Труд”АД ***.

От обективна и субективна страна подсъдимия Ю.С.С. осъществил състава на престъплението по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 и ал.4, вр. чл.26, ал.1 /изм./  вр. чл.2, ал.2 от НК, като през периода началото на месец февруари 2002г. до 28.02.2003год. в ***** и гр.Плевен, в условията на продължавано престъпление, на четири пъти, сам и в съучастие с И.Т.М. ***, като като подбудител и помагач на И.Т.М. ***, с цел да набави за себе си и за И.Т.М. *** имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у следните лица: 1. у съдия по вписванията при Служба по вписванията - Русе – че „Труд” АД - Русе е заплатило държавна такса за вписване на нот.акт № 200, том ХI, дело № 2723/2002 г. по описа на Служба по вписванията - Русе в размер на 2419, 21 лева; 2. у съдия от Окръжен съд - Плевен – че ищецът по т.д.*73/2002 г. по описа на Окръжен съд - Плевен - „Труд”А*усе е заплатил държавна такса по искова молба в размер на 1287 лева; 3. у съдия при Окръжен съ*усе - че З.Ф.В. е заплатила държавна такса в размер на 1090 лева за завеждане на гр.дело №1169/2002г. по описа на Окръжен съд ***, и 4. у Р.Ч.Я. *** - че И.Т.М. е собственик на недвижими имоти в *****: двуетажна масивна сграда, намираща се в ***** на ***** *** и **********, цялата със застроена площ от 182, 25кв.м. и на 284/1164 идеални части от поземлен имот №1502 в кв.264 по кадастралния план на ***** от 1985г., заедно с построената в имота част от двуетажна масивна сграда със застроена площ от 216кв.м., като е придобил собствеността върху тях чрез покупко - продажба по нот.акт №38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272,нот.дело №2305/1947г. и по нот.акт №114/15.12.1947г. том VII, регистър №2480, нот.дело №2515/1947г., двата акта по описа на Русенския Областен съд и с това причинил имотни вреди в общ размер на 727796, 21 лева /седемстотин двадесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/, от които: 4796, 21 лева на държавния бюджет  и 723000 лева на българската държава, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

Четирите деяния (описани във фактическата обстановка по-горе – първото –по въвеждане на заблуждение у съдията по вписванията при Районен съд ***, съдържаща се в т.2 от обстановката;  второто - за  въвеждане на заблуждение у съдия от Окръжен съд – Плевен, съдържаща се в т.4 от обстановката; третото – за въвеждане в заблуждение у съдия в Окръжен съд *** по гр.дело №1169/2002г., съдържаща се в т.7 от обстановката; четвъртото – за въвеждане и поддържане на заблуждение у св.Р.Я. извършено от подс.И.М. в съучастие с подс.Ю.С., съдържаща се в т.8 от обстановката), съвкупно представляват едно продължавано престъпление измама по смисъла на чл.26, ал.1/изм./, във връзка с чл.2,ал.2 от НК.

Всяко от тях поотделно е осъществило състав на едно и също престъпление – измама, извършени са през непродължителен период от време – една година. Нес*нено са извършени при една и съща обстановка, като първите три са идентични в това отношение – в съдебни производства – по вписване пред Служба по вписванията при Районен съд ***, Окръжен съд *** и Окръжен съд – Плевен, подсъдимият представял неистински банкови документи за внесени държавни такси, а в четвъртия – измамата спрямо св.Я. – отново чрез ползването на документи с престъпен характер – неистински официални документи, съответно създаване на невярната представа в първите три случая, че съответните изискуеми такси са платени, а в последния – невярна представа относно правото на собственост върху тези имоти. Налице е еднородност на вината при извършването на четирите деяния - извършени са при пряк умисъл. Нес*нено от всяко последващо деяние се явявало от обективна, а и от субективна страна продължение на предшестващите, при обективирана от самите действия користна цел.

За периода на извършване на обсъжданата престъпна дейност от подс.С. /месец февруари 2002г. до 28.02.2003год./, в голямата му част – до 27.09.2002год. не е същестувал инситутът на продължаваното престъпление, след което с & 2 от ЗИННК /обн.ДВ,бр.92/27.09.2002год./, влязъл в сила относно чл.26 от НК след три дни, същият бил възстановен и съществува и до момента. Или налице е хипотезата на чл.2, ал.2 от НК, като съдът счита, че най-благоприятно за С. при квалифицирането на извършените от него измами се явява именно въведеното по обвинителният акт, което е и предмет на делото – за извършено продължавано престъпление, а не за отделни престъпления измами. Съображение за това е на първо място факта, че и да се обсъжда като самостоятелно престъпление, имотната вреда, резултат от измамата спрямо областния управител Я. /723000 лева за българската държава/ и всички останали обстоятелства от значение в този смисъл /обсъдени по-долу/, обуславят квалифицирането и с признака „в особено голбеми размери, представляваща особено тежък случай” водещо до съставомерност на измамата във връзка с чл.211, пр.1 от НК.  Или независимо от наличието и на други деяния, които може да се квалифицират като отделни престъпления, санкцията за подсъдимия С. във всеки случай ще се определи и за по-тежко наказуемият състав на чл.211, пр.1 от НК. Освен това, ако всяко от отделните деяния /за които настоящата присъда е осъдителна/ бъдат обсъдени и наказани като отделни престъпления, ще стои възможността за  приложение на чл.24 от НК за увеличаване на общото наказание, което следва да се определи по чл.23, ал.1 от НК, което при това положение нес*нено би било по-неблагоприятно за подсъдимия С. от това, за деятелността му по установените за осъществени измами, да бъде приложен институтът на продължаваното престъпление. Ето защо, съдът приема за правилно деятелността на подс.С. по измамите, да се квалифицира именно като едно продължавано престъпление, както и е приел с присъдата.

Както бе посочено, всяко от четирите деяния, съвкупно обуславящи продължаваното престъпление, поотделно осъществило състав на едно и също престъпление – измама. При извършването на всяко от четирите деяния, подс.С. възбудил  заблуждение /при три от деянията сам/, чрез представяне на съответни неистински банкови документи, пред съдия по вписванията, съдия в Окръжен съд – Плевен и съдия в Окръжен съд *** – създавайки във всеки от тях невярна /лъжлИ./ представа, че изискуемите такси по съответните съдебни производства – за вписване на нотариален акт, за исковата молба за даване ход на делото в ОС – Плевен, както и за образуване на това в Окръжен съд *** /гр.дело *169/2002г. на РОС/.  Вместо да откажат: вписване на конст. нотариален акт, респективно образуване на съответното гражданско дело, респективно да оставят исковите молби без движение, съдията по вписванията, съдия от Окръжен съд – Плевен и съдия от Окръжен съд ***, разпоредили съответно – вписване на нотар. акт, даване ход на исковата молба и насрочване делото за разглеждане в съдебно заседание, и образуване на съответното гражданско дело. Като последица била причинена вреда за държавният бюджет – в него не постъпили средства в размер на дължимите такси при всяко от тези три деяния, а производствата започнали /конкретно по вписването - и приключило/.

При четвъртото деяние подс.Ю.С., в съучастие – като подбудител и подпомагач – подбудил и подпомогнал подс.И.М., да възбуди и поддържа /вкл. и поддържането на заблуждение, реализирано от подс.М. като вторична форма на възможно предвидено в състава на измамата въздействие, но конкретно за него не е въведено като признак по обвинението срещу него/, заблуждение у Р.Ч.Я., чрез представяне на неистински документи, привидно легитимирайки подс.М. като собственик на двата държавни имота в *****, създавайки в Я. неверни представи, относно правото на собственост върху тези имоти. Това мотивирало св.Я. да се разпореди с тях, като ги отписал от актовите книги за държавна собственост и предал владението им на подс.М.. Като последица била причинена вреда за държавата в размер на 723000 лева /средната пазарна стойност на имотите/.

Съответно съучастника в това деяние – подсъдимия И.Т.М., като извършител - изпълнител на измамата, възбудил и поддържал /последното се обсъжда от съда само като устатовени действия, невъведени като квалификиция за него/ заблуждение у Р.Ч.Я., чрез представяне на неистински документи, привидно легитимиращи М., като собственик на двата държавни имота в *****, създавайки в Я. неверни представи, относно правото на собственост върху тези имоти, в резултат на което била причинена вреда за държавата в размер на 723000 лева /средната пазарна стойност на имотите/.

 

Конкретно за първото деяние измама, свързано с вписването на констативният нотариален акт за имоти на Труд АД *** /т.2 от фактическата обстановка/, от обективна страна подс.Ю.С. създал, чрез представянето на неистинската вносна бележка № К -2727/12.06.2002год. за такса за вписване в размер на 2688 лева, в съзнанието на съответният съдия по вписванията, на когото било докладвано образуваното в службата по вписванията охранително производство по вписване, невярна представа – че тази вносна бележка обективира факта на заплащане от „Труд”АД *** необходимата в този размер държавна такса за вписването на акта, и приемайки, виждайки съдържанието на бележката, че този необходим размер на таксата за вписване е внесен в полза на държавата, съдията по вписванията взел решение да разпореди вписването на акта в съответните регистри и книги на службата. Вписването били извършено, в резултат на което за държавния бюджет настъпила вреда в размер на 2419, 21 лева /това е сумата, която реално въобще не била внасена в държавния бюджет – разликата между посочената в неистинската вносна бележка /2688 лева/ и внесената сума по истинската вносна бележка /268, 79 лева/.

Самото внасяне на процесната неистинска вносна бележка в служба по вписванията при Районен съд ***, макар и да било извършено пряко от нотариуса К.П., като събитие се случило единствено поради факта, че именно тази неистинска вносна бележка и именно от подсъдимия Ю.С. била дадена на нотариуса, за да я приложи съответно последния к* молбата до службата по вписванията, за вписване на този акт. Нес*нено процедурата, следваща нотариалното удостоверяване от нотариуса по констативният акт, и конкретно – следващото задължение на нотариуса да внесе акта за вписване в службата, и в частност изискването да се представя документ за внесена държавна такса в конкретният според материалният интерес по акта размер, както и, че вписването като действие се извършвало с разпореждане на съдията по вписванията /обусловено основно от проверката, дали е внесена дължимата за това държавна такса/ били добре известни на подс.С.  /за които обстоятелства в анаЛ. горе са изложени подробни съображения/. Ясно следва от доказателствената съвкупност в тази част, обсъдена също в цялост в анаЛ., че именно това било желано и целяно от подсъдимият – изпълнявайки нотариусът П. задължението си да внесе за вписване констативният нотариален акт в служба по вписванията, включващо и представяне на документ, доказващ плащането на държавната такса за вписване, последния документ /в случая неистинската вносна бележка К -2727/12.06.2002год. за  за 2688 лева/ да достигне до лицето, което единствено може и като нормативно уредено задължение трябва да разпореди вписването – който и да е съдия по вписванията, на когото бъде възложено за решаване делото, образувано в СВ при РРС, по вписване на процесният констативен нотариален акт. Няма с*нение, че престъпният характер на тази вносна бележка не бил известен на нотариуса и всъщност изпълнявайки задължението си по чл.21, ал.1 от Наредба № 32/97г. за служебните архиви на нотариусите..../ДВ, бр.12/97г. – в редакцията к* 98г./, да приложи к* молбата до съдията по вписванията документ за платена държавна такса за вписване/ опосредено чрез него подс.С. постигнал фактическото представяне на неистинската вносна бележка К -2727/12.06.2002год. за  за 2688 лева пред съдията по вписванията. Или подс.Ю.С. знаейки реда по който следва да стане вписването на акта в Служба по вписванията при РРС и в частност, че лицето, което следва да го поиска е нотариусът, извършил нотариалното удостоверяване по този акт /в случая нотариус К.П./ причинил виновно и противоправно деянието, като си послужил с нотариуса, който изпълнявайки законовите си задължения, действал без да съзнава престъпния характер на вносната бележка относно таксата за вписване. Тази неистинска вносна бележка била средството на измамата, извършена от подс.С. – чрез нея и конкретно отразеното в нея съдържание, че от Труд АД *** било заплатило държавна такса за вписване в размер на 2688 лева, подсъдимия желаел и успял да формира в съдията по вписванията, пред когото била представена чрез нотариуса, неправилната представа, че цялата тази сума е реално внесена. Ако съдията по вписванията при визуалното възприемане на тази неистинска вносна бележка, е знаел действителното положение – че данните от нея за внесена такса в този конкретен размер, не отговарят на реалността /че сума в този размер въобще не е постъпвала в държавният бъджет, като държавна такса за вписването на констативният акт на Труд АД ***/, той не би разпоредил вписването му /би отказал вписването/. Фактите нес*нено определят извода, че това деяние било реализирано ендинствено чрез първичната форма на въздействие от двете, нормативно установени, а именно – било постигнато възбуждане на заблуждение у съдията по вписванията, че е платена изцяло държавната такса за вписване. Чрез описаните действия подсъдимия С. заблудил съдията по вписванията като насрещно лице, изначално създавайки тази невярна представа относно това обстоятелство, с оглед на което съдията разпоредил вписването.

 Създаденото в съдията по вписванията по този начин невярно убеждение, че вписаната в бележката сума била платена, го мотивирало да разпореди вписването на процесният констативен нотариален акт в регистрите на СВ, което действие било вредоносно за държавният бюджет – в него не постъпила дължимата такса в размер 2419, 21 лева.

 Без значение е обстоятелството, че за подсъдимият С. не можело да бъде известно на кой конкретен съдия от няколкото съдии по вписванията в СВ при РРС е щяло да бъде разпределено делото по вписване на констативният нотариален акт, след като във всеки случай който е да е от тях е бил нормативно задължен да извърши  проверката за внасяне на дължима такса за вписване и съответно субект, единствено компетентен да се разпореди, нареждайки вписване на акта, при положителна преценка за доказано внасяне на нужната такса. Във връзка с последното съдът приема за категорично установено – въз основа на императивите на Правилника за вписванията, както и Закона за държавните такси /конкретизирани изрично в анаЛ. по-горе/, че съдията по вписванията е лице което извършва действие с имуществен характер – самото вписване, следва да е предпоставено от проверка на съдията за реално внесена такса в пълният необходим размер в полза на държавният бюджет, от което следва, че разпореждайки вписване на даден документ, подлежащ на вписване, извършва акт на имуществено разпореждане /води до последицата постъпващ приход или непостъпващ такъв - вреда за бюджета/. В случая, като последица от разпореденото от съдията по вписванията, вписване на този констативен нотариален акт и фактическото му извършване, настъпила имотна вреда на репуликанския бюджет в размер на 2419, 21 лева /непостъпила, а дължима в този размер съответна част от държавната такса/. Държавната такса за вписване представлява разходите, които е установено нормативно /чрез посочената Тарифа/, че държавата извършва за това охранително производство. Поради това, непостъпването й в бюджета въпреки извършването на това охранително производство /извършено вписване - чрез подреждане в актовите книги, описване в съответния азбучник, електронна система и т.н., съгласно изискванията на Правилник за вписванията и глава девета от Закон за кадастъра и имотния регистър/ е довело до причиняване на имотна вреда за държавният бюджет.

Директно следващ извод при прегледа на правилата на чл.7 от Правилник за вписванията, чл.4, б.”в”, вр. с чл.1, ал.1 от Закон за държавните такси и раздел Б, т.45 от Тарифа * к* Закона за държавните такси /обн.ДВ,бр.77/91г./ - действаща к* месец юни 2002год., е този, че преценката, която е задължен да направи и направил съдията по вписванията дали е платена държавната такса за вписване, и разпореждането за вписване, не е произнасяне в съдебно производство по същество – не представлява произнасяне по отношение предмет на дело и страни, както и елемент от формирано вътрешно убеждание по такИ. въпроси, а представлява единствено своеобразно съдебно администриране в това охранително производство – свързано само с даване гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в Правилник за вписванията /чл.1 от същият/. Нес*нено поради характера на охранителното производство по вписване, разпореждането на съдията по вписванията да се впише конкретен, подлежащ на вписване акт, е окончателно. Предвид това, съдията по вписванията е годен обект на обсъжданото деяние измама, включително съображения за този извод по аргумент на противното се черпят и от произнасянето по тази проблематика на контролните инстанции при предходното разглеждане на делото /на стр.29 от Решение № 89/29.06.2009год. по ВНОХД*74/08г. по описа на ВТАС, както и стр. 8 от Решение № 86/20.05.2010год. по наказателно дело № 575/2009год. на ВКС на РБ – II н.о./.

Това деяние измама било довършено на 17.06.2002год. с факта на причиняване на имотната вреда за републиканският бъджет /на тази дата било извършено вписването на констативният нотариален акт, без в бюджета да е постъпила сума в размер на 2419, 21 лева  - част от общо дължимата държавна такса/.

Едновременно с това, нес*нено извършеното сочи за користна цел у подсъдимия – да набави за себе си облага, като в случая е налице усложнение в тази насока, следващо от факта, че облага във връзка с ползването на втория екземпляр от същата тази неистинска вносна бележка - № К -2727/12.06.2002год. за 2688 лева, настъпила в полза на подсъдимия С. реално на 18.06.2008год. – деня следващ деня на вписването на констативният нотариален акт на Труд Русе, когато пред счетоводството на предприятието го приложил к* и вписал данните от вносната бележка в съставеният Авансов отчет *5/18.06.2002год. /с последното осъществил едно от отделните деяния обсебване, част от продължаваното престъпление обсебване, конкретизирано по-горе/. Фактически извършените в съвкупност с комплексните си действия спрямо тази вносна бележка /посредством ползването на единият пред съдията по вписванията и на другият екземпляр в счетоводството на Труд АД/ две отделни деяния – обсебване и измама, нес*нено били предпоставени и били реализирани за да обслужат целта му, реализирайки последователно тези двете деяния, да си набави облага. Въвеждайки чрез единият екземпляр от неистинската вносна бележка в заблуждение съдията по вписванията, въз основа на което постигнал вписване на констативният нотариален акт, съответно отбелязването в съдържанието на същият в частта му, нанасяне от Службата по вписванията, че именно тази по номер, дата и стойност вносна бележка била документа, съгласно който била заплатена държавната такса за това действие от името на Труд АД ***, подс.С. създал за себе си възможността в продължение на изпълнението на целта му да набави за себе си облага от тази си цялостна дейност, да заяви този документ, включвайки го, и данните от него в Авансовият отчет *5/18.06.2002год. и в резултат на поледното, да присвои 2421, 71 лева. Или ползването по две направления от подс.С., в два последователни дни на екземпляри от една и съща по съдържание неистинска вносна бележка, представлява съвкупност, довела до два престъпни резултата – вреда за държавният бюджет /от измамата/ и вреда за „Труд”АД *** /от обсебването/, последното следващо от присвояване на съответната сума от предприятието по описаният по-горе начин, която обща деятелност обективира както целта на подсъдимия за неговото лично обогатяване, така и присвоителното намерение, които цел и намерение били успешно реализирани.

Липсват и минимални основания като се съобрази доказателствената сувкупност, да се счита, че освен користната цел на подс.Ю.С. за лично сдобИ.не с имотна облага, същият едновременно имал и подобно психологично отношение спрямо  имущественото състояние на „Труд” *** и по-конкретно тази му деятелност да е била обусловена и от намерение да набави имотна облага и за предприятието. Последното обстоятелство обаче /целта на набавяне на облага и в полза на „Труд”АД ***/ е въведено с частта на обвинителният акт, предмет на делото относно обвинението за измама в условията на продължавано престъпление, като част от този признак /т.5 от закл. част на обв. акт в тази му част/, поради което с присъдата, съдът е признал подс.Ю.С. за невинен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал относно това, че с измамата по отношенние на съдия по вписванията при Служба по вписванията *** е целял набавяне имотна облага за „Труд АД” ***.

Също въз основа на доказателствената съвкупност и конкретизираните в анаЛ. по-горе относно деянието измама, с обект съдия по вписванията, се установява, че имотната вреда /щетата за държавата/ е 2419, 21 лева – разликата между посочената в неистинската вносна бележка /2688 лева/ и внесената сума по истинската вносна бележка /268, 79 лева/, а не въведената по обвинението сума от 2688 лева, поради което с присъдата, съдът е признал подс.Ю.С. за невинен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал относно това, че  щетата, настъпила от деянието, свързано със заблуждение у съдия по вписванията при Служба по вписванията ***, е сума, по-голяма от 2419, 21 лева.

От субективна страна подс.Ю.С.С. е осъществил това деяние виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал, че възбужда е съдията по вписванията, при който ще бъде разпределена молбата за вписване на процесният констативен нотариален акт заблуждение и по-този начин ще го мотивира да извърши акт на имуществено разпореждане, от което за бюджета ще настъпи имотна вреда, като имал специална цел – да набави за себе си имотна облага.

Конкретно за второто деяние измама, свързано с делото в Окръжен съд – Плевен /т.4 от фактическата обстановка/, от обективна страна подс.Ю.С. създал, чрез представянето на приложеното к* исковата молба срещу „Рубин”АД – Плевен, неистинското платежно нарежане (вносна бележка) № J 10213/0 от 26.09.2002год. за внесена държавна такса по исковата молба в размер на 1300 лева, в съзнанието на съответният съдия от Окръжен съд – Плевен, който следвало да разгледа образуваното гр.т.дело *73/02г. по описа на съда, образувано по тази искова молба, невярна представа - че тази вносна бележка обективира факта на заплащане от „Труд”АД ***, на необходимата по  размер държавна такса, за да даде ход на молбата /да разпореди разглеждане на делото в съдебно заседание/. Виждайки съдържанието на бележката, съдият приел, че този необходим размер на таксата /4% върху цената на иска съобразно Тарифа * к* ЗДТ /редакция от 02.03.01г./ бил внесен в полза на държавата, въз основа на която представа дал ход на исковата молба, като насрочил разглеждането на делото в съдебно заседание на 02.12.2002год. Като резултат от действието на съдията по даване ход на исковата молба и едновременно насрочване разглеждането на делото в съдебно заседание, за държавния бюджет настъпила вреда в размер на 1287 лева /това е сумата, която реално въобще не била внесена в държавния бюджет – разликата между посочената в неистинската вносна бележка№ J 10213/0 от 26.09.2002год.  /1300 лева/ и внесената сума по истинската вносна бележка № J 10213/0 от 26.09.2002год.  /13, 00 лева/. Подсъдимият лично внесъл в Окръжен съд – Плевен процесната искова молба, заедно с приложенията посочени к* нея, между които и неистинското банково бордеро за платена държавна такса, за което обстоятелство и източниците, съдът е изложил съображения при обсъждане на нес*нените обстоятелства по-горе. Нес*нено процедурата по образуване, същноста на необходимата проверка на исковата молба от съответния съдия, който следва да провери, отговаря ли исковата молба на изискванията на ГПК, и в частност, че тази проверка включва задължително и въпроса дали е представено доказателство за внесена държавна такса по исковата молба, съответно че даване на ход на същата и насрочването на делото, следвало да се извърши с разпореждане на съответният съдия били добре известни на подс.С.  /за които обстоятелства в анаЛ. горе са изложени подробни съображения/.

Ясно следва от доказателствената съвкупност в тази част, обсъдена също в цялост в анаЛ., че именно това било желано и целяно от подсъдимият – неистинският документ, привидно по съдържанието си, удостоверяващ плащането на дължимата държавна такса по исковата молба, да достигне до лицето, което единствено може и като нормативно уредено задължение, трябва да изизвърши това процесуално действие – който и да е съдия от Окръжен съд – Плевен, на когото бъде възложено за решаване делото. Тази неистинска вносна бележка била средството на измамата, извършена от подс.С. – чрез нея и конкретно отразеното в нея съдържание, че Труд АД *** било заплатило държавна такса по исковата молба в целият необходим размер, подсъдимия желаел и успял да формира в съдията, неправилната представа, че цялата тази сума е реално внесена. Ако конкретният съдия от Окръжен съд – Плевен, при визуалното възприемане на тази неистинска вносна бележка, е знаел действителното положение – че данните от нея за внесена такса в този конкретен размер, не отговарят на реалността /че сума в този размер въобще не е постъпвала в държавният бъджет, като държавна такса по исковата молба/, той не би разпоредил даването на ход на същата и не би насрочил разглеждането на делото в съдебно заседание. Фактите нес*нено определят извода, че това деяние било реализирано единствено чред първичната форма на въздействие от двете, нормативно установени, а именно – подс.С. внасяйки с исковата молба процедната неистинска вносна бележка, възбудил заблуждение у съдията, че необходимата държавна такса е платена изцяло. Чрез описаните действия подсъдимия С. заблудил конкретния съдия в Окръжен съд – Плевен, като насрещно лице, изначално създавайки тази невярна представа относно това обстоятелство, с оглед на което съдията разпоредил даване ход на исковата молба и насрочил разглеждането на делото за конкретна дата /за 02.12.2002год./. Създаденото в съдията по този начин невярно убеждение, че вписаната в бележката сума била платена, го мотивирало да извърши тези действия, нормативно установени в ГПК, което било вредоносно за държавният бъджет – в него не постъпила дължимата държавна такса в целият й размер /значително по-висок от 13- те лева, внесени по истинската вносна бележка/.

 Без значение е обстоятелството, че за подсъдимят С. не можело да бъде известно на кой конкретен съдия от съдиите в Окръжен съд – Плевен, е щяло да бъде разпределено делото след като във всеки случай които е да е от тях е бил нормативно задължен да извърши  проверката за внасяне на дължима такса по исковата молба и съответно субект, единствено компетентен да се разпореди, даване ход на молбата и насрочване на делото, при положителна преценка за доказано внасяне на нужната такса. Във връзка с последното съдът приема за категорично установено – въз основа на правилата по чл.99, б”б” и чл.100, ал.1, ал.2 и ал.5 от ГПК /действащ к* времето на деянието – обн.Изв.бр,12/52г./, че съдията, е лице което извършва действие с имуществен характер – самото даване ход на молбата, следва да е предпоставено от проверка на съдията за внесена такса в пълният необходим размер в полза на държавният бюджет, от което следва, че разпореждайки това процесуално действие по делото /даване ход на исковата молба и едновременно насрочване за разглеждането му/, извършва акт на имуществено разпореждане /води до последицата постъпващ приход или непостъпващ такъв - вреда за бюджета/. В случая, като последица от разпоредения от съдията ход на делото и насрочване за първо заседание, настъпила имотна вреда за републиканския бюджет в размер на 1287 лева /непостъпила, а дължима в този размер държавна такса/.

Държавната такса по искова молба /пропорционално определена върху цената на иска/, представлява разходите, които е устатовено нормативно /чрез посочената Тарифа/, че държавата извършва за даване ход на това исково производство и насрочването разглеждането му в съдебно заседание. Поради това, непостъпването й в бюджета въпреки извършването на това действие, представляващо процесуално действие по образуваното търговско дело, е довело до причиняване на имотна вреда за държавният бюджет.

Директно следващ извод при прегледа на правилата по чл.99, б”б” и чл.100, ал.1, ал.2 и ал.5 от ГПК /отм./ е този, че преценката, която е задължен да направи и направил конкретния съдия от Окръжен съд – Плевен, дали е платена държавната такса по исковата молба, и разпореждането с което дал ход на молбата и определяне на дата за разглеждане в съдебно заседание, не е произнасяне по същество в това съдебно производство – не представлява произнасяне по отношение предмета на делото и страните, както и елемент от формирано вътрешно убеждение по такИ. въпроси, а представлява единствено своеобразно съдебно администриране, даващо началото на исковото производство.

Предвид това, конкретният съдия от Окръжен съд - Плевен е годен обект на обсъжданото деяние измама, включително съображения за този извод по аргумент на противното се черпят и от произнасянето по тази проблематика на контролните инстанции при предходното разглеждане на делото /на стр.29 от Решение № 89/29.06.2009год. по ВНОХД*74/08г. по описа на ВТАС, както и стр. 8 от Решение № 86/20.05.2010год. по наказателно дело № 575/2009год. на ВКС на РБ – II н.о./.

Това деяние измама било довършено на 28.10.2002год. с факта на причиняване на имотната вреда за републиканският бюджет /на тази дата било извършено действието даване ход на искова молба и определяне на съдебното заседание за разглеждането му, без в бюджета да е постъпила сума в размер на 1287 лева - дължима държавна такса/.

Едновременно с това, нес*нено извършеното сочи за користна цел у подсъдимия – да набави за себе си облага, като в случая е налице усложнение в тази насока, следващо от факта, че облага във връзка с ползването на втори екземпляр от същата тази неистинска вносна бележка – № J 10213/0 от 26.09.2002год.  за 1300 лева, настъпила в полза на подсъдимия С. реално на 19.11.2002год., когато пред  счетоводството на „Труд”АД *** я приложил к* и вписал данните от нея в съставеният от него Авансов отчет № 9/19.11.2002год., /с последното осъществил едно от отделните деяния обсебване, част от продължаваното престъпление обсебване, конкретизирано по-горе –също в т.4 от факт. обстановка/. Фактически в съвкупност комплексните действия на подсъдимия С. спрямо тази вносна бележка /посредством ползването на екземпляр по нея пред съдията в Окръжен съд - Плевен и на друг екземпляр в счетоводството на Труд АД - Русе/, обусловили извършването на две отделни деяния – измама и обсебване, нес*нено били предпоставени и били реализирани за да обслужат целта му, реализирайки последователно тези двете деяния, да си набави облага. Въвеждайки чрез единият екземпляр от неистинската вносна бележка в заблуждение съдията от Окръжен съд - Плевен, въз основа на което постигнал даване ход на исковата молба, с насрочването й в съдебно заседание, подс.С. създал за себе си възможността в продължение на изпълнението на целта му да набави за себе си облага от тази си цялостна дейност, да заяви този документ, включвайки го, както и самите данни от него него в Авансовият отчет №9/19.11.2002год., и в резултат на поледното, да присвои сумата от 1255, 50 лева. Или ползването по две направления от подс.С., на екземпляри от една и съща по съдържание неистинска вносна бележка, представляват съвкупност, довела до два престъпни резултата – вреда за държавният бюджет /от измамата/ и вреда за „Труд”АД *** /от обсебването/, последното следващо от присвояване на съответната сума от предприятието по описаният по-горе начин, която обща деятелност обективира както целта на подсъдимия за неговото лично обогатяване, така и присвоителното намерение, която цел и намерение били успешно реализирани.

Липсват и минимални основания като се съобрази доказателствената сувкупност, да се счита, че освен користната цел на подс.Ю.С. за лично сдобИ.не с имотна обага, същият едновременно имал и подобно психологично отношение спрямо  имущественото състояние на „Труд” *** и по-конкретно тази му деятелност квалифицирана като деяние измама, да е била обусловена и от намерение да набави имотна облага и за предприятието. Последното обстоятелство обаче /целта на набавяне на облага и в полза на „Труд”АД ***/ е въведено с частта на обвинителният акт, предмет на делото относно обвинението за измама в условията на продължавано престъпление, като част от този признак /т.5 от закл. част на обв. акт в тази му част/, поради което с присъдата, съдът е признал подс.Ю.С. за невинен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал относно това, че с измамата по отношенние на съдия в Окръжен съд - Плевен е целял набавяне имотна облага за „Труд АД” ***.

Също въз основа на доказателствената съвкупност и конкретизираните в анаЛ. по-горе относно деянието измама, с обект съдия от Окръжен съд - Плевен, се установява, че имотната вреда /щетата за републиканския бюджет/ е 1287 лева - разликата между посочената в неистинската вносна бележка /1300 лева/ и реално внесената сума по истинската вносна бележка /13 лева/, а не въведената по обвинението и поддържано и в пренията от прокурора - за сума от 1300 лева, поради което с присъдата, съдът е признал подс.Ю.С. за невинен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал относно това, че щетата, настъпила от деянието, свързано със заблуждение у съдия в Окръжен съд - Плевен, е сума, по-голяма от 1287 лева.

От субективна страна подс.Ю.С.С. е осъществил това деяние виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал, че възбужда в съдия в Окръжен съд – Плевен, при които ще бъде разпределено делото за действия по чл.99 и 100 от ГПК /отм./ заблуждение и по-този начин ще го мотивира да извърши акт на имуществено разпореждане, от което за бюджета ще настъпи имотна вреда, като имал специална цел – да набави за себе си имотна облага. Умисълът на подс.С. в елемента си насрещен субект, който следвало да бъде въведен в заблуждение имал общ характер – целта му била да въведе в заблуждение, относно плащането на дължимата държавна такса по исковата молба, не конкретен съдия (тъй като не би могъл да знае на кого ще бъде разпределено делото к* момента на внасяне на исковата молба, заедно с неистинската вносна бележка като приложена в Окръжен съд - Плевен), а който и да е от съдия в този съд, на който се разпределят такИ. дела – на съдията, на когото делото бъде докладвано за разглеждане.

 

Съобразявайки  фактите по деятелността на подс.Ю.С., свързана с промяната на ЕГН на свидетелката З.Ф. В. /т.5 от фактическата обстановка/, съдът приема за установено, че извършеното от подсъдимия С. не осъществило състава на престъплението измама /въведено по обвинителният акт като едно от деянията, обуславящо наред с други, продължавано престъпление измама/ а, именно – че през периода началото на месец февруари 2002г. до 28.02.2003год.,  в *****, сам, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у З.В. *** - че ще заведе, че е завел и се води гражданско дело в РРС за промяна на нейния ЕГН, по което има постановено решение за допускане на тази промяна, от което е настъпила имотна вреда за З.В.Ф. в размер на 500 лева, поради което е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по тази част от обвинението. Съображение за този извод съдът черпи от факта, че не е налице обективен признак от състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, а именно – не е причинена нито на сочената за пострадала – свидетелката З.В., нито другиму имотна вреда. Фактически св.З. е получила като резултат именно това, за което е платила на подс.С. 500 – те германски марки – промяна на ЕГН- то й, която да е отразена и по съответният ред в съответните регистри и в документите й за самоличност. Независимо, че подсъдимият я излъгал /съдавайки в нея неверните представи, че ще заведе, че се води дело, че по него е постановено решението, с което се допуска промяната в ЕГН и което същият и дал – неистинското такова/, свидетелката постигнала това, което именно искала и което и обещал подсъдимия – ЕГН-то й, считано от 22.02.2002год. и занапред /а включително и к* момента/ станало и продължава да бъде в новия си променен вид – ЕГН: ********** /което се установява категорично от абсолютно всичко документи по делото, включително и официални, издадени от РДВР, Община- Русе и ОД на МВР ***,  съдържащи информация за ЕГН на тази свидетелка след тази дата и до момента/. Или за свидетелката В. липсва вреда от извършеното от подс.С., а без с*нение такава не е причинена и другимо. Липсата на който и да е признак от състава на дадено престъпление, води и до несъставомерност – извършеното не е престъпление.

 Следва да се посочи, че действията на подс.С., описани в т.5 от факт. обстановка /относно ЕГН на св.В./, не осъществяват и който и да е друг състав на престъпление. Както е отбелязано в обстоятелствената част на обвинителният акт, съответно на което липсва обвинение с такава квалификация, подс.С. се сдобил с неистинският официален документ - Решение на РРС, по неустановен начин (такъв е останал и въз основа на събраните и в процесното съдебно следствие доказателствен матeриал). Не са налице и доказателства, които да обусляват евентуална съставомерност, свързана с ползване от подс.С. на този неистински официален документ.

         Предвид това, с оправдателната част на присъдата, съдът е признал подс.Ю.С. за невинен в това, че през периода началото на месец февруари 2002г. до 28.02.2003год., сам, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у З.В. *** - че ще заведе, че е завел и се води гражданско дело в РРС за промяна на нейния ЕГН, по което има постановено решение за допускане на тази промяна, от което е настъпила имотна вреда за З.В.Ф. в размер на 500 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал в тази част от обвинението за измама в условията на продължавано престъпление.

 

Съобразявайки  фактите по деятелността на подс.Ю.С., свързана с гр.дело №  3018/02г. по описа на Районен съд ***/ описани в т.6 от фактическата обстановка/, съдът приема за установено, че извършеното от подсъдимия С. не осъществило състава на престъплението измама /въведено по обвинителният акт като едно от деянията, обуславящо наред с други, продължавано престъпление измама/ а, именно – че през периода началото на месец февруари 2002г. до 28.02.2003год. в ***** сам, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у съдия от Районен съд - Русе – Л. М., че „Труд”АД - Русе е заплатило държавна такса върху стойността на увеличеният размер на насрещния иск от 10 000 лева по гр.дело № 3018/2002 г. по описа на Районен съд ***,  в размер на 356 лева, поради което е признал подсъдимия за невинен по тази част от обвинението.

Съображение за този извод съдът черпи от установеният с влязла в сила оправдателна присъда, с която подс.Ю.С. е признат за невинен, че е ползвал вносната бележка № К-16088/06.12.2002год. за 365 лева, чрез която именно бележка /или по-точно следва да се каже чрез каквато, предвид липса и на мимимални данни за съществуването на такава бележка – с такИ. индивидуализиращи я данни и за такава сума/ се твърди съгласно  обсъжданото тук обвинение, че подс.Ю.С. въвел в заблуждение, съдията Л. М., разглеждала това гражданско дело.

С Решение № 89/29.06.2009год. по ВНОХД*74/2008год. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с осмия диспозитив от постановеното била отменена присъда *66/26.11.2007год. по НОХД№ 559/06г. на Окръжен съд ***, в частта, с която подс.Ю.С. бил признат за виновен в това, че на 12.12.2002год. в *****, чрез използване на неистински официален документ – вносна бележка за платена държавна такса върху стойността на увеличения размер на насрещния иск от 10000 лева по гр.дело№ 3018/02г. по описа на Русенски районен съд в размер на 365 лева, на която е придаден вид, че е издадена от СИБанк клон ***, пролучил без правно основание чуждо недвижимо имущество – пари в същия размер, собственост на „Труд”АД *** с намерение да ги присвои – престъпление по чл.212, ал.1 от НК /пункт 26 от първоинстанционната присъда/, и подсъдимия бил оправдан по това обвинение. В тази му част, решението на ВТАС, било потвърдено с Решение № 86/20.05.2010год. по наказателно дело № 575/09г. на ВКС. И двете контролни инстанции, изтъквайки съображенията си по така постановеното оправдаване на подс.С., изрично приели, че по делото няма никакви доказателства доказващи, че подс.С. е представил и съда, разглеждащ процесното гражданско дело е приел като доказателство инкриминираната вн. б.№ К-16088/06.12.2002год. на СИБанк /в протокола от с.з. на 09.12.2002год., т.19, на който се позовава обвинението, няма отразени такИ. действия/, съответно че по никакъв начин не е установено, че подсъдимия е представил екземпляр от тази вносна бележка в касата на „Труд”АД - Русе и от там да осъществи целта по чл.212, ал.1 от НК – да получи без правно основание сумата от 365 лева. Изрично е отчетено, че от намерената само вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 10 лева, във връзка с увеличение на иска, не може да бъде направен извод, че подсъдимия е използвал друга неистинска пред съда и касата, за да получи без правно основание инкриминираната сума /мотиви на ВКС – л.7 от посоченото решение/. Идентични са и изводите по фактите за това обвинение и във въззивното решение – л.31 и 32 /относно пункт 26 от присъдата/ от същото. Съдът, разглеждащ процесното първоинстанционно производство, освен, че и самостоятелно достига до същите тези констатации, водещи до недоказаност на ползване от подсъдимия С. на твърдяната по обвинението вносна бележка за сумата от размер на 365 лева, отчита, че установяването на вн. бележка за 10 лева в имот на подсъдимия /при липса в гр. дело, както и в счетовоството на „Труд”АД *** въобще на неистинска такава, с твърдяни по обвинението индивидуализиращи я данни и внесена сума с основание увеличаване размера на иска/, включително и съвкупно с установеният факт, че пред първата инстанция подс.С. представлявал дружеството по това дело и установената липса на даден лист по делото, а и въобще на вносна бележка по увеличението, е обстоятелство, крайно недостатъчно да се достигне до нес*нен начин до извод за негова съпричастност к* ползване по делото на неистинска вносна бележка, като средство, чрез което съгласно обвинението е била създадена, у съдията М. невярната представа, че е обективира реално заплатена държавна такса по увеличаване размера на насрещният иск, така както по аргумент на противното изисква чл.303, ал.2 от НПК.

Действията на подс.С., описани в т.6 от факт. обстановка /по гр.дело № 3018/02г. по описа на Районен съд ***/ не осъществяват и които и да е друг състав на престъпление, като вкл. и не налице доказателства, които да обусляват съставомерност, свързана със създаване на твърдяната неистинска вносна бележка.

Предвид това, с оправдателната част на присъдата, съдът е признал подс.Ю.С. за невинен в това, че през периода началото на месец февруари 2002г. до 28.02.2003год., сам, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у съдия от Районен съд - Русе – Л. М., че „Труд”АД - Русе е заплатило държавна такса върху стойността на увеличеният размер на насрещния иск от 10 000 лева по гр.дело № 3018/2002 г. по описа на Районен съд ***, в размер на 356 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал в тази част от обвинението за измама в условията на продължавано престъпление.

 

Конкретно за третото деяние измама, по гр.дело *169/02г. на Окръжен съд - Русе /т.7 от фактическата обстановка/, от обективна страна подс.Ю.С., създал, чрез представянето на приложената к* исковата молба срещу В. Г., неистинска вносна бележка - № К-11112/07.10.2002год. за внесена държавна такса по исковата молба в размер на 1090 лева, в съзнанието на съответният съдия от Окръжен съд ***, който следвало да разгледа образуваното гр.дело *169/02г. по описа на съда, образувано по тази искова молба, невярна представа - че тази вносна бележка обективира факта на заплащане от посоченият в молбата ищец З.Ф.В., необходимата по  размер държавна такса, за да даде ход на молбата /да разпореди разглеждане на делото в съдебно заседание/. Виждайки съдържанието на бележката, съдията приел, че този необходим размер на таксата /4% върху цената на иска съобразно Тарифа * к* ЗДТ /редакция от 02.03.01г./ бил внесен в полза на държавата, въз основа на която представа дал ход на исковата молба, като насрочил разглеждането на делото в съдебно заседание на 22.11.2002год. Като резултат от действието на съдията по даване ход на исковата молба и едновременно насрочване разглеждането на делото в съдебно заседание, за държавния бюджет настъпила вреда в размер на 1090 лева /това е сумата, която реално въобще не била внесена в държавния бюджет/. Подсъдимият опосредено чрез адв.М. /последния се явява посредствен извършител, с който си послужил подс.С./*** /първоначално погрешно в Районен съд ***/ процесната искова молба, заедно с приложенията посочени к* нея, между които и неистинската вносна бележка за платена държавна такса. Внасянето на исковата молба като събитие се случило единствено поради факта, че именно тази неистинска вносна бележка и именно въз основа на действия на подсъдимия Ю.С. била предадена на адв.М. /чрез останалото неустановено лице от мъжки пол/, за да я приложи съответно последния к* молбата. Престъпният характер на тази вносна бележка не бил известен на адв.М. /както и въобще привидността на твърдяното договорно отношение, основало претецията по чл.19, ал.3 от ЗЗД/ и всъщност изпълнявайки поетото задължение като мним пълномощник на св.З.В., да я представлява, внесъл исковата молба и приложил к* нея документа за платена държавна такса. Опосредено чрез него подс.С. постигнал фактическото представяне на неистинската вносна бележка № К-11112/07.10.2002год. за 1090 лева пред съответния съдия в Окръжен съд ***.

Нес*нено процедурата по образуване, същността на необходимата проверка на исковата молба от съответния съдия, който следва да провери отговаря ли исковата молба на изискванията на ГПК, и в частност, че тази проверка включва задължително и въпроса дали е представено доказателство за внесена държавна такса по исковата молба, съответно че даване на ход на същата и насрочването на делото, следвало да се извърши с разпореждане на съдия били добре известни на подс.С. /за които обстоятелства в анаЛ. горе са изложени подробни съображения/. Или подс.Ю.С. знаейки тази законова процедура, причинил виновно и противоправно деянието, като си послужил с адв.М., който изпълнявайки задължения на пълномощник, действал без да съзнава престъпния характер на вносната бележка.

Ясно следва от доказателствената съвкупност в тази част, обсъдена също в цялост в анаЛ., че именно това било желано и целено от подсъдимият – неистинският документ, привидно по съдържанието си, удостоверяващ плащането на дължимата държавна такса по исковата молба, да достигне до лицето, което единствено може и като нормативно уредено задължение трябва да извърши това процесуално действие – който и да е съдия от Окръжен съд ***, на когото бъде възложено за решаване делото. Тази неистинска вносна бележка била средството на измамата, извършена от подс.С. – чрез нея и конкретно отразеното в нея съдържание, че ищеца З.В. била заплатила държавна такса по исковата молба в целият необходим размер, подсъдимия желаел и успял да формира в съдията, неправилната представа, че цялата тази сума е реално внесена. Ако конкретният съдия от Окръжен съд ***, при визуалното възприемане на тази неистинска вносна бележка, е знаел действителното положение – че данните от нея за внесена такса в този конкретен размер, не отговарят на реалността /че сума в този размер въобще не е постъпвала в държавният бъджет, като държавна такса по исковата молба/, той не би разпоредил даването на ход на същата и не би насрочил разглеждането на делото в съдебно заседание. Факитте нес*нено определят извода, че това деяние било реализирано единствено чрез първичната форма на въздействие от двете, нормативно установени, а именно – подс.С. внасяйки с исковата молба процесната неистинска вносна бележка, възбудил заблуждение у съдията, че необходимата държавна такса е платена изцяло. Чрез описаните действия подсъдимия С. заблудил конкретен съдия в Окръжен съд ***, като насрещно лице, изначално създавайки тази невярна представа относно това обстоятелство, с оглед на което съдията разпоредил даване ход на исковата молба и насрочил разглеждането на делото за конкретна дата /за 22.11.2002год/. Създаденото в съдията по този начин невярно убеждение, че вписаната в бележката сума била платена, го мотивирало да извърши тези действия, нормативно установени в ГПК, което било вредоносно за държавният бюджет – в него не постъпила дължимата държавна такса в целият й размер.

 Без значение е обстоятелството, че за подсъдимят С. не можело да бъде известно на кой конкретен съдия от съдиите в Окръжен съд ***, е щяло да бъде разпределено делото след като във всеки случай, които и да е от тях е бил нормативно задължен да извърши  проверката за внасяне на дължима такса по исковата молба и съответно субект, единствено компетентен да разпореди даване ход на молбата и насрочване на делото, при положителна преценка за доказано внасяне на нужната такса. Във връзка с последното съдът приема за категорично установено – въз основа на правилата по чл.99, б”б” и чл.100, ал.1, ал.2 и ал.5 от ГПК /действащ к* времето на деянието - обн. Изв.бр,12/52г./, че съдията, е лице което извършва действие с имуществен характер – самото даване ход на молбата, следва да е предпоставено от проверка на съдията за внесена такса в пълният необходим размер в полза на държавният бюджет, от което следва, че разпореждайки това процесуално действие по делото /даване ход на исковата молба и едновременно насрочване на разглеждането му/, извършва акт на имуществено разпореждане /води до последицата постъпващ приход или непостъпващ такъв - вреда за бюджета/. В случая, като последица от разпоредения от съдията ход на делото и насрочване за първо заседание, настъпила имотна вреда на републиканския бюджет в размер на 1090 лева /непостъпила, а дължима в този размер държавна такса/.

Държавната такса по искова молба /пропорционално определена върху цената на иска/, представлява разходите, които е установено нормативно /чрез посочената Тарифа/, че държавата извършва за даване ход на това исково производство и насрочването разглеждането му в съдебно заседание. Поради това, непостъпването й в бюджета въпреки извършването на това действие, представляващо процесуално действие по образуваното гражданско дело, е довело до причиняване на имотна вреда за държавният бюджет.

Директно следващ извод при прегледа на правилата по чл.99, б”б” и чл.100, ал.1, ал.2 и ал.5 от ГПК /отм./ е този, че преценката, която е задължен да направи и направил конкретния съдия от Окръжен съд ***, дали е платена държавната такса по исковата молба, и разпореждането с което дал ход на молбата и определяне на дата за разглеждане в съдебно заседание, не е произнасяне по същество в това съдебно производство – не представлява произнасяне по отношение предмета на делото и страните, както и елемент от формирано вътрешно убеждание по такИ. въпроси, а представлява единствено своеобразно съдебно администриране, даващо началото на исковото производство.

Предвид това, конкретният съдия от Окръжен съд - Русе е годен обект на обсъжданото деяние измама, включително съображения за този извод по аргумент на противното се черпят и от произнасянето по тази проблематика на контролните инстанции при предходното разглеждане на делото /на стр.29 от Решение № 89/29.06.2009год. по ВНОХД*74/08г. по описа на ВТАС, както и стр. 8 от Решение № 86/20.05.2010год. по наказателно дело № 575/2009год. на ВКС на РБ – II н.о./.

Това деяние измама било довършено на 30.10.2002год. с факта на причиняване на имотната вреда за републиканският бюджет /на тази дата било извършено действието даване ход на искова молба и определяне на съдебното заседание за разглеждането му, без в бюджета да е постъпила сума в размер на 1090 лева - дължима държавна такса/.

Едновременно с това, нес*нено извършеното сочи за користна цел у подсъдимия – да набави за себе си облага – със същият размер на реално невнесена държавна такса, като си спести внасянето й.

Въз основа на доказателствената съвкупност и конкретизираните в анаЛ. по-горе относно деянието измама, с обект съдия от Окръжен съд - Русе, се установява, че имотната вреда /щетата за републиканския бюджет/ е 1090 лева, а не въведената по обвинението и поддържано и в пренията от прокурора - за сума от 1100 лева, поради което с присъдата, съдът е признал подс.Ю.С. за невинен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал относно това, че щетата, настъпила от деянието, свързано със заблуждение у съдия в Окръжен съд - Русе, е сума, по-голяма от 1090 лева.

От субективна страна подс.Ю.С.С. е осъществил това деяние виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал, че възбужда в съдия в Окръжен съд ***, при който ще бъде разпределено делото за действия по чл.99 и 100 от ГПК /отм./ заблуждение и по-този начин ще го мотивира да извърши акт на имуществено разпореждане, от което за бюджета ще настъпи имотна вреда, като имал специална цел – да набави за себе си имотна облага. Умисълът на подс.С. в елемента си насрещен субект, който следвало да бъде въведен в заблуждение имал общ характер – целта му била да въведе в заблуждение, относно плащането на дължимата държавна такса по исковата молба, не конкретен съдия (тъй като не би могъл да знае на кого ще бъде разпределено делото к* момента на внасяне на исковата молба, заедно с неистинската вносна бележка като приложение в Окръжен съд - Русе), а който и да е съдия в този съд, но който се разпределят такИ. дела – на съдията, на когото делото бъде докладвано за разглеждане.

Съответно на обсъдената горе корекцият с присъдата, на конкретните размери на причинените щети за държавният бюджет за всяко от обсъдените дотук три деяния измама /съставляващи наред с измамата спрямо областния управител Р.Я. извършеното от подс.С. продължавано престъпление измама/, с присъдата, съдът е признал подс.Ю.С. за невинен и на основание чл.304 от НПК го  е оправдал относно това, че причинените щети за държавния бюджет са в общ размер, по-голям от  4796, 21 лева.

Или сумарно, размера на причинените на държавния бъджет щети от тези три деяния е 4796, 21 лева, съответно подс.С. ги извършил с цел на набави за себе си имотна облага в същият размер.

 

Конкретно за четвъртото деяние измама от продължаваното престъпление, осъществено при съучастие на подс.Ю.С. с подс.И.М., съответно представляващо отделно престъпление, извършено от подс.И.М. /т.8 от фактическата обстановка/:

Подсъдимия И.Т.М. е годен субект на престъплението в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

От обективна и субективна страна подсъдимия И.Т.М. осъществил състава на престъплението по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, като през периода от 13.11.2002 г. до 28.02.2003г. в *****, като извършител, в съучастие с Ю.С.С. ***, подбуден и подпомогнат от Ю.С.С., с цел да набави за себе си и за Ю.С.С. имотна облага, възбудил заблуждение у Р.Ч.Я. *** - че И.Т.М. е собственик на недвижими имоти в *****: двуетажна масивна сграда, намираща се в **********, цялата със застроена площ от 182, 25кв.м. и на 284/1164 идеални части от поземлен имот №1502 в кв.264 по кадастралния план на ***** от 1985г., заедно с построената в имота част от двуетажна масивна сграда със застроена площ от 216кв.м., като е придобил собствеността върху тях чрез покупко - продажба по нот.акт №38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г. и по нот.акт №114/15.12.1947г. том VII, регистър №2480, нот.дело №2515/1947г., двата акта по описа на Русенския Областен съд и с това причинил на българската държава имотна вреда в размер на 723 000 лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

От обективна страна подс.И.М., създал, чрез съдържанието на внесеното чрез адв.Р., негово /на М./ лично Искане до Областният управител – Р.Я. /в което се представял, заявил се като собственик по силата на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ на  процесните имоти на ***** *** и *******/, както като за такъв се представял и чрез приложените к* искането неистински документи,  както и чрез свои лични действия, в съзнанието на св.Р.Я., до когото било адресирано искането и от когото с това искане, се претендирало, съобразно чл.78 от ЗДС да издаде заповед, невярна представа – че подс.М. е собственик на посочените горе недвижими имоти, върху които е придобил собствеността чрез покупко - продажба по нот.акт №38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272, нот.дело №2305/1947г. и по нот.акт №114/15.12.1947г. том VII, регистър №2480, нот.дело №2515/1947г., двата акта по описа на Русенския Областен съд.

Тази неправилна представа била постигната чрез въвеждане в заблуждение на св.Я. за това обстоятелство, както и поддържането му от подс.И.М.. Подс.М., като автор на искането, го внесъл на 13.11.2002год. до Областният управител /самото внасяне технически извършил упълномощения от него адв.Р., без последния да е съзнавал противоправността на това действие и в частност неистинският характер на приложените к* искането документи/. С внасянето му, искането и приложените к* него документи станали известни на св.Я. в чачеството му на *******, до когото било отправено искането, както и с последвалото въз основа на определена проверка от посочените служители от Областната администрация, тяхно становище относно основателност на искането. Запознаването на св.Я. с искането и във всеки случай макар и опосредено чрез извършената, възложена от него проверка, възприемане на всички обстоятелства, твърдяни в него, включително и със заявеното от искателя М. собственическо отношение к* процесните имоти, съответно въз основа на какви документи, следва на първо място от самия факт на постъпването му до него, а така и от показанията на свидетелките К. и Д. в тази им част. Същото се предпоставя и от самият факт на последвалото издаване на исканите заповеди. Освен това, категорично достигането до съзнанието на св.Я., заявеното посредством искането и приложените к* него документи, твърдение на подс.М., че е собственик на тези имоти, както и приетото въз основа на тях от св.Я., че това е действителното положение, пряко следва и от неговите показания. Както е обсъдено и по-горе, св.Я. умишлено не се произнесъл в едномесечният срок от постъпването на искането /предизвикал състояние на мълчалив отказ/, с единственото съображение да продължи доколкото е възможно във времето наличните отношения с наематели в процесните имоти и по някакъв начин постигне предоговарянето им от „собственика” – подс.М., заявен като такъв с това искане, по начин, че да не  понесе Област *** определени негативни последици от евентуално прекратяване на тези отношения. Това обстоятелство категорично сочи, че св.Я. в конкретен момент от внасяне на искането въз основа на него и съответно приложените документи, приел, че подс.И.М. е  собственик на процесните имоти /с което въвеждането му в заблуждение за това обстоятелство било факт/. Освен това, макар и като външно проявление на същата претенция, това негово убеждение нес*нено се подсилвало като даденост от факта, че най-късно на 08.01.2003год. му бил връчен препис от исковата молба по гр.дело № 3593/02г. на РРС.

Подс.И.М. реализирал, този път лично и другото поначало възможно съставоверно въздействие върху св.Р.Я. – поддържане на това, вече налично в съзнанието му заблуждение – че е собственик на имотите, да които претендирал да се издадат от Я. исканите заповеди по чл.78, ал.1 от ЗДС, а именно: След като няколкократно настоявал за осъщестувване на лична среща със св.Я., му била осигурена такава и подс.М. лично се явил при св.Р.Я., представил се пред него за „собственика” подал това искане и настоявал да му бъде „върнат” имота (достатъчно категорични по тези факти са показанията на св.Я., а общо следват и показанията на св.К.). Освен това, също от показанията на св.Р.Я. се установява, че при разговора им, му предложил по-бързо произнасяне срещу съгласие да сключи отново наемни договори с досегашните наематели, при същите условия, на което подс.И.М. се съгласил. Факта на тази договореност между св.Р.Я. и подс.М. и сам по себе си ясно обективира от една страна „собственическото” отношение на подс.М. к* имотите, в частност, че така се представял пред св.Я. в това си качество, а от друга страна – подхранваната у съзнанието на св.Я., чрез тези конкретни изявления, настоване да му бъдат върнати имотите, и съгласие от подс.М. на предложения му „компромис” относно наемателите, вече създадена неправилна представа – че подс.М. реално е бил собственик на имотите, отчуждени от Държавата, връщането на които претендирал с подаденото до св.Я. искане.

Едновременно с това, макар че с установените от съвкупността лични действия на подс.М., както бе посочено, на практика осъществили вторичната форма на състамомерно въздействие от възможните съгласно състава на измамата, чрез които се създава неправилната представа – поддържане на вече създаденото /също от подс.М./ заблуждение в св.Я., тъй като поддържането в заблуждение не е въведено като признак по обвинението срещу подс.М., не е приет за него с диспозитИ. на присъдата. Независимо от това, след като обективно е осъществена тази форма на въздействие при това, съучастническо на подс.М. с подс.Ю.С. деяние, същата се отразява като форма от този съставомерен признак по квалификацията на съучастника Ю.С. /същият е обвинен за продължавано престъпление измама, в признаците от обективна страна на което е включено и въздействието „поддържане на заблуждение”/.

Внасянето от адв.Р., на искането от подс.М. в Областна администрация ***, като събитие се случило единствено поради факта, че то, както и приложените к* него неистински документи, вкл. и двата неистински нотариални акта били предадени на адв.Р. от подс.М.. Престъпният характер на тези документи, съответно неистиннността на заявеното в тях качество на собственик на подс.М. върху имотите, не била известна на адв.Р. и всъщност изпълнявайки поетото задължение, като пълномощник на подс.М., да го представлява, внесъл искането и приложените к* него документи при Областният управител. Опосредено чрез него подс.М. постигнал фактическото им представяне пред Областният управител – Р.Я..

Нес*нено процедурата, предвидена в ползвания като основание да се претендира отписването от актовите книги за държавна собственост, на твърдяните като собствени имоти на подс.М., предвидена  в ЗВСВОНИ, вр. с чл.78, ал.1 от ЗДС, в частност, че адресата на това искане и приложени к* него документи, съответно задължен да ги разгледа, и прецени дали да удовлетвори искането като издаде или не заповед по реда на чл.78, ал.1 от ЗДС и именно Областният управител, била добре известна на подс.И.М., както и на подбудИ. го да осъществи самото изпълнение на престъплението подс.Ю.С. /за които обстоятелства в анаЛ. горе са изложени съображения/. Ясно следва от доказателствената съвкупност в тази част, обсъдена също в цялост в анаЛ., че именно това било желано и целено и от двамата подсъдими – искането и приложените к* него неистински документи, привидно по съдържанието си, представящи подс.М. като собственик на тези два от „нацелените имоти”,  да досигнат до лицето, което единствено може и като нормативно уредено задължение трябва да изизвърши действието /издаването на заповед по чл.78, ал.1 от ЗДС/, по силата на настъпване на резултата от която, противозаконно подс.М. ще придобие тези имоти, а именно свидетелят Р.Я., заемал тогава длъжността ******* на *****. Приложените к* искането неистински документи /двата нотариали акта и останалите неистински официални документи, описани подробно във фактическата обстановка/, а и самото искане /съдържащо лъжливи тръдения, обосноваващи претенцията к* областният управител/ били средството на измамата, осъществена от двамата съучастници - чрез  тях и конкретно отразеното в съдържанието им, че искателя И.М.  е собственик на процесните имоти, които били отчуждени от него по реда на ЗОЕГПНС, поради което е лице по чл.3, ал.1, вр. с чл.1 от ЗВСВОНИ, подсъдимите желаели и успяли да формират в Областният управител св.Я. тази неправилна представа.

Ако св.Я., в процеса на своята лична преценка на искането и приложените к* него документи, както и опосредено чрез извършваната проверка и заявеното му мнение от страна на посочените лица от Областна администрация, е знаел действителното положение – че подс.М. не е бил собственик на имотите к* момента на отчуждаването им, както и когато и да е, той не би издал исканата заповед по чл.78, ал.1 от ЗДС.

 Създаденото, а и поддържано в св.Р.Я. по този начин невярно убеждение – относно правото на собственост върху тези имоти, го мотивирало да извърши действие на разпореждане с тях, което било нормативно установено в Закон за държавната собственост – като ги отписал с двете издадени на 28.02.2003год. заповеди, от актовите книги за държавна собственост и предал владението върху тях на подс.М.. С това действие настъпила имотна вреда за държавата в размер на 723000 лева – представляваща пазарната стойност к* времето на предадените на подс.М. имоти, к* момента на деянието. Едновременно с това, с факта на предаването на имотите, в същият размер за двамата подсъдими настъпила имотна облага /”собственика” М. и съучастника му С. във всеки следващ момент от предаването на имотите, разполагали чрез първия с всички собственически правомощия и можели да ги реализират/, както и допълнително веднага започнали да прибират плодове от престъпно придобитото - изплащаните от наемателите суми.

Неоснователно е възражението на защитата, че Областният управител не може да бъде измамен – че като длъжностно лице не представлява възможен обект на измамливи действия, тъй като приди издаване на заповедта по чл.78, ал.1 от ЗДС е бил длъжен да извърши проверка за законосъобразност. Св.Р.Я. действително и трябвало да извърши проверка и едва след като се увери в законосъобразността на искането, да разпореди деактуването на имотите. Както се установява ясно от съвкупността /обсъдено в анаЛ./, доколкото такава проверка била извършена от лицата от администрацията на които била възложена, тя не била проведена с необходимата пълнота. Така се стигнало до дектуване на имоти, които не попадат в обхвата на чл.1 от ЗВСВОНИ, тъй като подс.М. „доказал” че придобИ.нето /чрез баща си/, непосредствено преди вЛ.нето в сило на ЗОЕГПНС, но не и, че са били одържавени от него. От необходимостта обаче Областният управител да съобразява действията си със закона, не може да се обоснове извода, че не е годен обект на измамливи действия. Всяко длъжностно лице, което управлява и може да се разпорежда с чуждо имущество е възможен обект на измама, а задължението му да действа законосъобразно се подразбира. Същественото за осъществяваното престъпление в случая е, че с искането и приложените к* него неистински документи, подадени от подс.И.М. /чрез адв.Р./, у св.Я. била създадена неправилната представа, че подс.М. е собственик на имоти, които подлежат на реституция. Евентуалната възможност след внимателно проучване /каквото в случая очевидно не било осъществено/ заблуждението да бъде разкрито, не се отразява на съставомерността на престъплението.

Всъщност проблематиката е обсъждана в Тълкувателно решение № 34 от 22.11.1979год. по н.д. № 24/79г. на ОСНК на ВС, в което е указано, че предмет на обикновенната измама могат да бъдат и недвижими имоти /което не е спорно в теорията и практиката/, и престъплението да бъде реализирано, като лицата, които държат общественото имущество от името на държавата /в случая процесните недвижими имоти по силата на чл.18, ал.1 от ЗДС били предоставени за управление на Областният управител – св.Я./, поради заблуждението, в което са изпаднали, при спазване на реда и формата, го предават на тези, които доказват привидно правно основание, какъвто е и процесният случай.

Предвид това, Областният управител е годен обект на обсъжданото деяние измама.

Неоснователно е соченото също от процесуалният представител на подсъдимите относно липса на съставомерност, тъй като заповедта за деаткуване по реда на чл.78, ал.1 от ЗДС не представлява разпоредително действие. Действително, според ЗВОСВОНИ собствеността се възстановява ex lege, поради което заповедта не създава промяна в съществуващото правно положение. В случая обаче, подс.М., както бе посочено, въобще не можел да стане собственик по силата на закона, защото въобще не е придобИ.л имотите и не е лице от посочените в чл.3, ал.1 от същият закон. Въпреки това, поради успешността на престъплението, като настъпил от него резултат, от момента на отписването на имотите от актовите книги, съответно след това удостоверено като състояние и в съставените два констативни нотариални акта, именно въз основа на тези заповеди и отново на неистинските нотариални актове, подс.М. се легитимира като собственик и разполага с правата на такъв в пълния им обем. Въпреки, че е резултат от престъпление, предходното състояние може да бъде възстановено само чрез исков процес /какъвто е образуван и производството само спряно к* момента/, в който държавата следва да докаже правата си. Това състояние, при което два държавни имота, к* които не е имало до процесното деяние реституционни претенции, са станали частни, е пряк резултат именно от всяка от двете заповеди за деактуване, издадени от св.Я.. Предвид това, според своята характеристика и своя резултат, действието на областният управител по чл.78, ал.1 от ЗДС /факта на издаване на всяка от двете Заповеди на 28.02.2003год./, нес*нено следва да се приема за разпоредително, което определя деянието като съставомерно.

Времето на извършване на деянието – периода от 13.11.2002 г. до 28.02.2003г. в *****, следва в началната му част, от факта на завеждане на искането на подс.И.М. при Областният управител на Област ***, а крайната – датата, на която били издадени двете заповеди от св.Р.Я.. На същата дата /28.02.2003г./ измамата била довършена – с факта на настъпване на имотната вреда за държавата.

Подс.И.М. извършил престъплението в съучастие с подсъдимия Ю.С., подбуден и подпомогнат от последния. На първо място подсъдимият Ю.С. бил инициатор на изпълненото от подс.М. престъпление - измама. Намерение, нито решение за извършването му, не съществували у подс.М. до конкретна дата, предхождала внасянето на искането до Областният управител. Такова престъпно намерение и решение за реализирането му, било налице у подс.Ю.С., във време, предхождащо самото изпълнение на престъплението, съображения за което, както и във връзка с така установяващата се форма на съучастие между двамата – и съображения за липса на квалифициращото обстоятелство „предварителен сговор”, съдът е изложил в анаЛ. по-горе. Само може да се подчертае тук, че самият факт на установената от доказателствената съвкупност достатъчно ясно съпричастност на подс.Ю.С. к* набавянето с, и съставяне на част от всички приложени к* процесното искане неистински документи, посещенията му в ЦДА - ***, където събирал информация, вкл. и изисквал копия на документи, нес*нено с оглед постигане на целта, да се придаде на подс.И.М. качеството на „собственик” на тези процесни от „нацелените имоти” и всъщност всяко от описаните в анаЛ. доказателства, свързващи подс.С. с извършената от подс.М. измама, както се установяват по конкретиката и разположени в съответният период от време, предхождащ внасянето на искането от подс.М. ***, категорично свидетелства, че именно подс.С. бил лицето предварително намислило извършването на деянието, обмислило, започнало да реализира подготвителната дейност, свързана със събиране на информация и набавяне на необходимите за извършването му неистински документи, съответно и именно той, поради тази си деятелност се установява като лицето, допринесло за извършването на престъплението, чрез мотивиране за това на подс.М., както и набавяйки тези документи и събирайки нужната информация за съставянето им, а и проучване на законодателството, на отчуждителните процедури и съставяни тогава документи улеснил извършването на престъплението. Няма с*нение, въз основа на установеното от съвкупността и анализирано по-горе в този аспект, че без тези конкретни действия на подсъдимия С., престъплението въобще не би било реализирано. Подс.С. умишлено въздействал върху наказателноотговорния М., в резултат на което въздействие го склонил да бъде извършител и да и извърши процесната измама, а подс.Ю.С. и да го улеснил в извършителската дейност. От момента на постигнатото от подс.С. мотивиране на подс.М. да изпълни самата подготвяна от първия измама, нес*нено поради ясно съзнаваното от подс.М., че ще се представя за собственик на имоти, какъвто не е, и занапред – включително и по време на реализирането й, между двамата била налице общност на умисъла, който представлява субективната връзка между двамата – извършителя М. от една страна и от друга – подбудител и помагача Ю.С., задружно от момента, следващ подбуждането, осъществили конкретното целено престъпление – измама. Подс.М. съзнавал първата по време подбудителска, а след това и помагаческа дейност на подс.С. – свързана с продължилото във времето до датата на подаване на искането, в частност и със съставянето съдържанието на самото искане, умишлено улесняващ го в извършването на това умишлено престъпление, за реализиране на искания от всеки от двамата престъпен резултат – всеки от тях да си набави имотна облага въз основа на престъпно постигнатото придобИ.не на нацелените имоти от подс.М.. Съответно деянието е съучастническо, тъй като обективно всеки от подсъдимите допринесъл за осъществяване на престъплението – подс.С. – с извършеното склоняване на подс.М. да го изпълни, както и набавяне на средствата за реализирането му, а подс.М. – чрез самото изпълнение на измамата. Едновременно с това, нес*нено извършеното сочи за користна цел у подсъдимия М. – да набави за себе си и за съучастника си подс.Ю.С. облага – която и настъпила – равняваща се на имотната вреда, причинена на държавата – 723 000 лева.

Като последица, предпоставена от достигнатият правен извод на съда, въз основа на доказателствената съвкупност за осъществяване на деянието при тези форми на съучастие, и съответно, че само подс.М. участвал в самото изпълнение на измамата /докато подс.С. не участвал в изпълнението,       а извършил подбудителска и помагаческа дейност относно него/, по аргумент на противното от императивната дефиниция по чл.93, т.12 от НК, с присъдата, съдът е признал подс.И.М. за невинен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал относно извършване на деянието при наличието на квалифициращия признак „измама извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване” (чл.210, ал.1, т.2 от НК) – само относно това квалифициращо обстоятелство, въведено с обвинението срещу него.

Стойността на предмета на престъплението - двата недвижими имота /723 000 лева/, надвишава 140 – кратния размер на минималната работна заплата за страната к* датата на довършването на изпълнителното деяние – 110 лева /съобразно критерият, установен с ТР */30.10.98г. на ВКС по тълк. н.д.*/98г. което определя измамата, като такава в особено големи размери. Едновременно с това, случаят се явява особено тежък, с оглед настъпилите вредни последици, предвид високата степен на организация, с която се отличава, както и предвид факта, че стойността на предмета на престъплението надвишава значително – 46 пъти изискуемата такава, за признака „особено големи размери”. До извода, че случаят е особено тежък, води и констатацията, че деянието е осъществено с множество отделни действия, с прецизна организация. Обект на измама е високопоставен държавен служител, а в резултат била придобита собствеността върху една от емблематичните сгради на *****, разположена на централният площад. Тези обстоятелства, наред с голямата равностойност на причинените вреди, разкрИ.т изключително висока степен на обществена опасност на деянието. Това обуславя извършването на измамата от подс.И.М. при квалифициращо я обстоятелство „измама в особено големи размери, представляващо особено тежък случай”.

От субективна страна подс.И.М. е осъществил престъплението виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал, че възбужда в св.Я., заблуждение и по-този начин ще го мотивира да извърши акт на имуществено разпореждане, от което за държавата ще настъпи имотна вреда, като имал специална цел – да набави за себе си и за съучастника си Ю.С., имотна облага. В интелектуалният момент у подс.М. се съдържали представи за всички елементни от състава на престъплението, включително, че е подбуден и подпомогнат в извършването му от подс.Ю.С.. Съзнавал причиняването на общественоопасните последици, настъпването на които желаел. Между двамата подсъдими била налице общност на умисъла, който представлява субективната връзка между двамата – извършителя М. от една страна и от друга – подбудител и помагача Ю.С., задружно от момента, следващ подбуждането, осъществили конкретното целено престъпление – измама. Подс.М. съзнавал първата по време подбудителска, а след това и помагаческа дейност на подс.С. – свързана с продължилото във времето до датата на подаване на искането, в частност и със съставянето съдържанието на самото искане, умишлено улесняващ го в извършването на това умишлено престъпление, за реализиране на искания от всеки от двамата престъпен резулата – всеки от тях да си набави имотна облага въз основа на престъпно постигнатото придобИ.не на нацелените имоти от подс.М..

При четвъртото деяние измама, извършено от подс.Ю.С.С. в съучастие с подс.М. /т.8 от факт. обстановка/, от обективна страна подс.С. реализирал последоваелно две прояви на съучастническото осъществяване измамата спрямо Областният управител Р.Я. – по чл.20, ал.3 и чл.20, ал.4 от НК – подбудил и подпомогнал подс.И.М. да извърши тази измама. На първо място, подс.Ю.С. бил инициатор на извършената в периода от 13.11.2002 г. до 28.02.2003г. от подс.И.М. измама. Намерение, нито решение за извършването му, не съществували у подс.М. до конкретна дата /останала конкретно невъзможна за установяване от доказателствената съвпкупност/, но във всеки случай е доказано, че била предхождаща самото изпълнение на престъплението, съображения за което, както и във връзка с така установяващата се форма на съучастие между двамата подсъдими – и съображения за липса на квалифициращото обстоятелство „извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване”, съдът е изложил в анализната част на мотивите, по-горе. Едновременно с това, може да се подчертае тук, че самият факт на достатъчно ясно установените от доказателствената съвкупност действия на подс.Ю.С. по изваждането и скрИ.нето от том VII за 48год. истински нотариални актове, набавянето, вкл. и авторството му на част от съдържанието на неистински такИ. и поставянето им в тома на мястото на истинските, набавянето със и съставяне на част и от всички приложени к* процесното искане неистински документи, посещенията му в ЦДА - ***, където събирал информация, вкл. и изисквал копия на документи, нес*нено с оглед постигане на целта, да се придаде на подс.И.М. качеството на „собственик” на тези процесни от „нацелените имоти” – с адрес ул.”А.ска„ *** и ******* и всъщност всяко от описаните в анаЛ. доказателства, свързващи подс.С. с извършената от подс.М. измама, както се установяват по конкретика и разположени в съответният период от време, предхождащ внасянето на искането от подс.М. ***, категорично свидетелства, че именно подс.С. бил лицето предварително намислило извършването на деянието, обмислило, започнало да реализира подготвителната дейност, свързана със събиране на информация и набавяне на необходимите за извършването му неистински документи, съответно и именно той поради тази си деятелност се установява като лицето, допринесло за извършването на престъплението, чрез мотивиране за това на подс.М., както и набавяйки тези документи и събирайки нужната информация за съставянето им, а и проучване на законодателството, на отчуждителните процедури и съставяни тогава документи, и предавайки на подс.М. всички неистински документи, които преценил за необходими като извършител да ги приложи к* искането до Областният управител, вкл. и двата неистински нотариални акта, отнасящи се до тези нацелени имоти, улеснил извършването на престъплението, с което реализирал и помагаческа дейност. Няма с*нение, въз основа на установеното от съвкупността и анализирано по-горе в този аспект, че без тези конкретни действия на подсъдимия С. престъплението въобще не би било реализирано. Така подс.С. с извършеното склоняване на подс.М. да изпълни измамата както и набавяне на средствата за реализирането й, допринесъл за осъществяване на престъплението.

Предвид това, подс.С. осъществил престъплението в съучастие със св.М., като подбудил и подпомогнал последния да го извърши. Подсъдимия С., умишлено въздействал върху наказателноотговорния М., в резултат на което въздействие, го склонил да бъде извършител и да извърши измамата. От момента на постигнатото от подс.С. мотивиране на подс.М. да изпълни самата подготвяна от първия измама, нес*нено поради ясно съзнаваното от подс.М., че ще се представя за собственик на имоти, какъвто не е, и занапред – включително и по време на реализирането й, между двамата била налице общност на умисъла, който представлява субективната връзка между двамата – подбудителя и помагача С. от една страна и от друга извършителя М., задружно от момента, следващ подбуждането, осъществили конкретното целено престъпление – измама. Подс.М. съзнавал първата по време подбудителска, а след това и помагаческа дейност  на подс.С. – свързана с продължилото във времето до датата на подаване на искането, в частност и със съставянето съдържанието на самото искане, умишлено улесняващ го в извършването на това умишлено престъпление, за реализиране на искания от всеки от двамата престъпен резулатат – всеки от тях да си набави имотна облага въз основа на престъпно постигнатото придобИ.не на нацелените имоти от подс.М.. Съответно деянието е съучастническо, тъй като обективно всеки от подсъдимите допринесъл за осъществяване на престъплението – подс.С. – с извършеното склоняване на подс.М. да го изпълни, както и набавяне на средствата за реализирането му, а подс.М. – чрез самото изпълнение на измамата. Едновременно с това, нес*нено извършеното сочи за користна цел у подсъдимия Ю.С. – да набави за себе си и за съучастника си подс.И.М. облага – която и настъпила – равняваща се на имотната вреда, причинена на държавата – 723 000 лева.

Следващо от достигнатият правен извод на съда, въз основа на доказателствената съвкупност за осъществяване на деянието при тези форми на съучастие, и съответно, че само подс.М. участвал в самото изпълнение на измамата /докато подс.С. не участвал в изпълнението,      а извършил подбудителска и помагаческа дейност относно него/, по аргумент на противното от императивната дефиниция  по чл.93, т.12 от НК, с присъдата, съдът е признал подс.Ю.С., за невинен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал относно извършване на деянието при наличието на квалифициращи признак „извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване” (чл.210, ал.1, т.2 от НК) съответно, че формата на съучастие за подс.Ю.С. за същото деяние е извършителство.

По идентични съображения на изрично изложените в частта на правните изводи за това деяние относно подс.М. /поради което не е необходимо да се повтарят и тук/, съдът приема за неоснователни възраженията на защитата по въпросите относно възможността Областният управител да бъде обект на измама, както и последиците от от деактуването на имотите, в аспекта на съставомерно изискваното за измамата разпоредително действие на заблудения.

В резултат на постигнатите при извършителската дейност на подс.И.М. неверни представи у св.Р.Я. – че М. е собственик на недвижимите имоти намиращи се в ***** на ***** *** и ********** /като придобил собствеността върху тях чрез покупко-продажба по нот.акт №38/05.12.1947г. том VII, регистър №2272,нот.дело №2305/1947г. и по нот.акт №114/15.12.1947г. том VII, регистър №2480, нот.дело №2515/1947г., двата акта по описа на Русенския Областен съд/ бил мотивиран за, и извършил действие на разпореждане с тях, което било нормативно установено в Закон за държавната собственост – като ги отписал с двете издадени на 28.02.2003год. заповеди, от актовите книги за държавна собственост и предал владението върху тях на подс.М.. С това действие настъпила имотна вреда за държавата в размер на 723000 лева – представляваща пазарната стойност к* времето на предадените на подс.М. имоти, к* момента на деянието. Едновременно с това, с факта на предаването на имотите, в същият размер за двамата подсъдими настъпила имотна облага /”сомбственика” М. и съучастника му С. във всеки следващ момент от предаването на имотите, разполагали чрез първия със всички собственически правомощия и можели да ги реализират/, както и допълнително веднага започнали да прибират плодове от престъпно придобитото - изплащаните от наемателите суми, лично получавани от подс.Ю.С., от сметката на извършителя, за което бил упълномощен от последния.

От субективна страна подс.Ю.С. като подбудител и помагач на съучастника си М., в осъществяване на намисления престъпен резултат, е действал при пряк умисъл – умишлено е допринесъл за осъществяването на престъплението, без той да участва в изпълнителното деяние. Подс.С., осъществявайки подбудителската дейност съзнавал, че въздейства върху подс.М., които не е имал решение до тогава да извърши това престъпление, и че прави това, за да го склони к* извършването му. Подс.С. проектирал извършването му, като освен, че мотивирал в извършителската дейност подс.М., го улеснил за това, след като вече решението било формирано в съзнанието на М.. Така създал предпоставки за изпълнение на престъплението, при което проявите му стоят в причинна връзка с изпълнителното деяние на измамата и по-нататък – с предизвиканите от него престъпни последици. В интелектуалният момент на умисъла на подс.С. се съдържали представи за всички елементи от състава на престъплението – за начина на осъществяването му, използваните средства, за да бъде формирана целената неправилна представа в съзнанието на св.Я., което да го мотивира к* извършване на вредоносното за държавата разпореждане. По - конкретно, преди всичко подробно, като двигател на това престъпление, му била известна процедурата по която можело съгласно ЗВСВОНИ да се претендира отписване от държавните книги на имоти, по искане на реституент. Че лицето, к* което следва да е насоченото това искане и приложените к* него документи – Областният управител съгласно чл.78, ал.1 от ЗДС, е задължен да ги прегледа и прецени дали да удовлетвори искането като издаде или не, заповед по реда на чл.78, ал.1 от ЗДС /за което много-добро знание на подс.С. са изложени съображения в анаЛ. горе/. Ясно следва от доказателствената съвкупност в тази част, обсъдена също в цялост в анаЛ., че именно това било желано и целено и от двамата подсъдими – искането и приложените к* него неистински документи, привидно по съдържанието си, представящи подс.М. като собственик на тези два от „нацелените имоти”,  да досигнат до лицето, което единствено може и като нормативно уредено задължение трябва да извърши действието /издаването на заповед по чл.78, ал.1 от ЗДС/, по силата на настъпване на резултата от която, противозаконно подс.М. ще придобие тези имоти, а именно свидетелят Р.Я., заемал тогава длъжността ******* на *****. Приложените к* искането неистински документи /двата нотариални акта и останалите неистински официални документи, описани подробно във фактическата обстановка/, а и самото искане /съдържащо лъжливи твърдения, обосноваващи претенцията к* областният управител/ били средството на измамата, осъществена от двамата съучастници, нес*нено набавени именно от подс.С. - чрез  тях и конкретно отразеното в съдържанието им, че искателя И.М.  е собственик на процесните имоти, които били отчуждени от него по реда на ЗОЕГПНС, поради което е лице по чл.3, ал.1, вр. с чл.1 от ЗВСВОНИ, подсъдимите желаели и успяли да формират чрез пряко изпълнИ.т измамливите действия подс.М., в Областният управител св.Я. тази неправилна представа.

Стойността на предмета на това престъпно деяние - двата недвижими имота /723 000 лева/, надвишава 140 – кратния размер на минималната работна заплата за страната к* датата на довършването на изпълнителното деяние – 110 лева. /съобразно критерият, установен с ТР */30.10.98г. на ВКС по тълк. н.д.*/98г. което определя измамата, като такава в особено големи размери. Едновременно с това, случаят се явява особено тежък, с оглед настъпилите вредни последици, предвид високата степен на организация, с която се отличава, както и предвид факта, че стойността на предмета на престъплението надвишава значително – 46 пъти изискуемата такава, за признака „особено големи размери”. До извода, че случаят е особено тежък, води и констатацията, че деянието е осъществено с множество отделни действия, с прецизна организация. Обект на измама е високопоставен държавен служител, а в резултат била придобита собствеността върху една от емблематичните сгради на *****, разположена при централният площад. Тези обстоятелства, наред с голямата равностойност на причинените вреди, разкрИ.т изключително висока степен на обществена опасност на деянието. Именно същата по степен обществена опасност и на дееца С. се обуславя от констатацията въз основа на доказателствената съвкупност, че изложената фактология по проучванията, които той предприел /и то нес*нено все в осъществяване на престъпни намерения, да придобИ. неправомерно имоти, иззети по отчуждителните закони миналия век/ имат забележителни мащаби. За илюстрация може да се посочи, че наред с множество жилищни и търговски постройки, в полезрението му попаднали сградите на Съюза на българските писатели и хотел „Славянска беседа” в гр.***, както и театър „Сълза и смях”. Много ясно вглъбеността и аналитичността к* реализиране именно на престъпления, се извеждат от бележките му /обсъждани в анаЛ./, сред които има фрази като: „мога ли аз да получа призовките ? – изключено е, много е опасно !” или „Как може да се провери в данъчното, чии е имота, каква е данъчната му оценка, кои са съсобствениците ?(Чрез И.на???) – л.36, папка 4, том 3 от досъд. п/во. Има и множество и други, собствени напътствия и цели, отразени в бележките на подс.С., които сочет на висока степен на организираност /за последното и множеството писмени материали, установени при претърсванията в *****, очевидно касаещи взе реституционната проблематика/, упоритост в умисъла, и прекомерни користни цели, и определят съвкупно този подсъдим като личност с относително голяма, значително над средната степен на обществена опасност като деец. Тези обстоятелства обуславят и квалификацията „особено тежък случай”,  и комулативната и даденост с обстоятелството „особено големи размери”, обусляват съставомерност на обсъжданото деяние измама, във връзка с пр.1 на чл.211 от НК.

Сумарно, общият размер на причинената имотна вреда за държавния бюджет /от първите три деяния измама/ - 4796, 21 лева и от причинената имотна вреда на Държавата /от четвъртото деяние измама – спрямо Обл.управител/ – 723 000 лева, е  727796, 21 лева.

В частта на мотивите, съдържаща правните изводи за тези четири деяния /л.176 и 177 от мотивите/, са изложени подробни съображения на съда, за квалифицирането им като продължавано престъпление освен което в допълнение следва да се посочи, че то се явява по-благоприятно, въпреки, че в съответствие с разпоредбата на чл.26, ал.4 от НК, признакът „особено тежък случай” /който комулативно с обстоятелството „измама, представляваща особено тежък случай” обуславя привръзката с чл.211, пр.1 от НК, ще се простира върху цялостната престъпна дейност/. Съотношението между отделните престъпни деяния е такова, че и взета сама по себе си измамата на Областния управител ще бъде квалифицирана тежко, а с приложението на чл.26 от НК, подсъдимия С. ще отговаря за едно продължавано престъпление измама, вместо за четири отделни престъпления измама.

Съответно на обсъдената горе корекция с присъдата, на конкретните размери на причинените щети за държавният бюджет за всяко от обсъдените три деяния измама /съставляващи наред с измамата спрямо областния управител Р.Я. извършеното от подс.С. продължавано престъпление измама на четири пъти/, с присъдата, съдът е признал подс.Ю.С. за невинен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал относно това, че общият размер на щетите е такъв, по-голям от 727796, 21 лева.

Предвид факта на постановеното с присъдата, в частта й, с която подс.Ю.С. е признат за невинен и оправдан да е извършил измама спрямо св.З.Ф.В. и спрямо съдията Л. М. от Районен съд *** /по гр. дело № 3018/02г. на РРС/, броят на деянията, обуславящи продължаваното престъпление измама е редуциран до четири, поради което с присъдата на основание чл.304 от НПК, съдът е признал подс.С. за невинен и го е оправдал относно това, че деянията, обуславящи продължаваното престъпление измама са повече от четири /по предмета на обвинението, висящ за настоящото производство са били шест/.

Причини за извършването на престъпленията от всеки от двамата подсъдими – незачитане на чуждата собственост, желание за облагодетелстване по неправомерен начин, изградено конкретно за подсъдимия С. и проявяващо се отново с процесните деяния, престъпно битие.

ИндивидуаЛ.ция на наказанията за подс. Ю.С.С.:

За престъпението по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 и ал.4, вр. чл.26, ал.1 /изм./  вр. чл.2, ал.2 от НК.

При индивидуаЛ.цията на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Ю.С.С. за това продължавано престъпление, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство чистото му съдебно минало к* времето на осъществяването му. Също така, като смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчита обективираното от данните в приложената в съдебните производства медицинска документация, за определени проблеми в здравословното състояние на подсъдимия. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита големия каузален принос при съучастническото деяние, проявената изключителна упоритост в преследване на престъпната цел /за немалък период от време, включващ и подготвителната дейност в набавяне и съставяне на неистински документи, предхождала подбудителската, както и едновременно помагаческата дейност на подсъдимия, чрез осигуряване и снабдяване на извършителя М. с тези документи, средство на измамата/. В същият аспект цени и относителната сложност на реализираните схеми и по останалите деяния измами, съставляващи това продължавано престъпление. Също така много високата равностойност на причинените вреди, надвишаваща значително минимално необходимата за съставляващият квалификацията признак „особено големи размери” (която преценка съответно чл.56 от НК не ограничава). Едновременно с това, съдът отчита факта, че подбудите за извършване на престъплението били користни. Това се извежда от липсата и на минимални данни по делото, подс.С. да е имал някаква неотложна нужда от голяма сума – например за лечение за него или негови роднини. Напротив, налице са доказателства за това, че семейството на Ю.С. притежавало няколко недвижими имота, а самият той реализирал значителни приходи от дейността си като мним *****.

При преценка за отмерване размера на наказанието /основното предвидено в състава/ лишаване от свобода, освен горните обстоятелства, съдът съобразява и това, че следва да се взема предвид и фактора продължителност на наказателното производство (както и указано в съдебна практика на Европейският съд по правата на човека – конкретно Решение по делото „Д. и Х. срещу България” от 10.05.2011год.). В т. 66 от същото е прието, че продължителността на наказателното производство следва да се отрази с измерима компенсация при осъждането по преценка на съда, изразяваща се в преценката на този фактор като благоприятен за дееца при индивидуаЛ.цията на наказанието. В случая от момента на привличане на подс.С. като обвиняем месец юни 2005год., са изминали почти седем години. (както следва от подробният анализ в обсъжданото решение, без особено значение е доколко продължителността на производството е предизвикана и от процесуалното поведение на лицето или различни утежняващи разглеждането на делото фактори – напр. значителният обем на настоящото и усложненията, следващи от фактологията и многобройността на обвиненията и т.н.). Предвид комплексното наличие на тези обстоятелства и последното съображение, съдът приема за установено, че е налице превес на смекчаващите вината на подс.Ю.С. обстоятелства (отдавайки значение на продължителността на настоящото наказателно производство), като намира съобразно чл.54 от НК, за съответно на извършеното и с оглед постигане целите на наказанието спямо подс.С. и основно от тях да се превъзпита к* спазване на законите, както и за съответния период от време да му се ограничи възможността за върши други престъпления, размера на това наказание да бъде ориентиран под и повече к* средата на предвиденото, а именно ПЕТ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Счита, че от такъв срок на изтърпяване на наказанието, може да се очаква в адекватно съобразно посоченото за личността на подсъдимия С., както и другите обстоятелства, постигане целите по чл.36, ал.1 от НК, като включително бъде достатъчно ефективна и очакваната генерална превенция от него за останалите ***ове на обществото.

Катетгорично не са налице предпоставки за приложимост на института по чл.55 от НК за подс.С., тъй като нито е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито многобройни такава. Едновременно с това, най-лекото, а и по-тежко по размер, на предведеното в състава на престъплението наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното от него.

В състава на престъплението по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 и ал.4, вр. чл.26, ал.1 /изм./  вр. чл.2, ал.2 от НК, факултативно законодателя е предвидил и друго наказание – конфискация до една втора от имуществото на виновния. Съдът не счита, че налагането на такова спрямо подс.С. е наложително, както и взема предвид факта, че в досъдебната фаза, както и по време на съдебните следствия, не са събрани данни за притежавани от подс.Ю.С. имущества, които евентуално биха били обект на обсъждане относно това наказание. По тези съображения, съдът не е наложил това факултативно наказание на подс.Ю.С..

За престъпението по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 /изм./, вр. с чл.2, ал.2 от НК.

При индивидуаЛ.цията на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Ю.С.С. за това продължавано престъпление, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство чистото му съдебно минало к* времето на осъществяването му. Също така, като смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчита обективираното от данните в приложената в съдебните производства медицинска документация, за определени проблеми в здравословното състояние на подсъдимия. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита проявената изключителна упоритост в преследване на престъпната цел и относителната сложност на реализираните схеми, чрез които извършил противозаконните присвоявания по отделните деяния, съставляващи продължаваното престъпление. Също така високата равностойност на присвоеното имущество (с критерии МРЗ к* времето на извършването на продълж.прест. – 100 лева, надвишаването е малко над 44 пъти).

 При преценка за отмерване размера на наказанието, освен горните обстоятелства, съдът съобразява и това, че следва да се взема предвид и фактора продължителност на наказателното производство (както и указано в съдебна практика на Европейският съд по правата на човека – конкретно Решение по делото „Д. и Х. срещу България” от 10.05.2011год.). В т. 66 от същото е прието, че продължителността на наказателното производство следва да се отрази с измерима компенсация при осъждането по преценка на съда, изразяваща се в преценката на този фактор като благоприятен за дееца при индивидуаЛ.цията на наказанието. В случая от момента на привличане на подс.С. като обвиняем месец юни 2005год., са изминали почти седем години. (както следва от подробният анализ в обсъжданото решение, без особено значение е доколко продължителността на производството е предизвикано и от процесуалното поведение на лицето или различни утежняващи разглеждането на делото фактори – напр. значителният обем на настоящото и усложненията, следващи от фактологията и многобройността на обвиненията и т.н.). Предвид комплексното наличие на тези обстоятелства и последното съображение, съдът приема за установено, че е налице превес на смекчаващите вината на подс.Ю.С. обстоятелства (отдавайки значение на продължителността на настоящото наказателно производство), като намира съобразно чл.54 от НК, за съответно на извършеното и с оглед постигане целите на наказанието спрямо подс.С. и основно от тях да се превъзпита к* спазване на законите, както и за съответния период от време да му се ограничи възможността за върши други престъпления, размера на наказанието лишаване от свобода да бъде ориентиран под средата на предвиденото, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Счита, че от такъв срок на изтърпяване на наказанието, може да се очаква в адекватно съобразно посоченото за личността на подсъдимия С., както и другите обстоятелства, постигане целите по чл.36, ал.1 от НК, като включително бъде достатъчно ефективна и очакваната генерална превенция от него за останалите ***ове на обществото.

Категорично не са налице предпоставки за приложимост на института по чл.55 от НК за подс.С., тъй като нито е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито многобройни такиа. Едновременно с това, най-лекото, а и по-тежко по размер, на предвиденото в състава на престъплението наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното от него.

Налице са предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, поради което съдът налага на подс.Ю.С. най-тежкото от наказанията лишаване от свобода, определени за горните престъпления, а именно – ПЕТ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът не намира за необходимо с оглед постигане на целта на наказанието, да се прилага института на чл.24 от НК за това общо наказание. Предвид размера на наказанието (изключващ приложимостта на института по чл.66 от НК),  а независимо от това и поради самостоятелната преценка на съда въз основа конкретиката на извършеното от подс.С. и личността му – сочещи за изключително висока обществена, негова, както и на деянията опасност, следва да се постанови ефективното му изтърпяване, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип, по аргумент на противното от правилото на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, и съобразно чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

 

ИндивидуаЛ.ция на наказанието за подс.И.Т.М. /за престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК/, съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало к* времето на осъщестуването му и напредналата му възраст. Като отегчаващо вината обтоятелство, съдът отчита много високата равностойност на причинените вреди, надвишаваща значително минимално необходимата за съставляващото квалификацията признак „особено големи размери” (която преценка съответно чл.56 от НК не ограничава). Едновременно с това, съдът отчита факта, че подбудите за извършване на престъплението били користни. Това се извежда от липсата и на минимални данни по делото, подс.М. да е имал някаква неотложна нужда от голяма сума – например за лечение за него или негови роднини.

При преценка за отмерване размера на наказанието /основното предвидено в състава/ лишаване от свобода, освен горните обстоятелства, съдът съобразява и това, че следва да се взема предвид и фактора продължителност на наказателното производство (както е указано в съдебна практика на Европейският съд по правата на човека – конкретно Решение по делото „Д. и Х. срещу България” от 10.05.2011год.). В т. 66 от същото е прието, че продължителността на наказателното производство следва да се отрази с измерима компенсация при осъждането по преценка на съда, изразяваща се в преценката на този фактор като благоприятен за дееца при индивидуаЛ.цията на наказанието. В случая от момента на привличане на подс.М. като обвиняем - месец октомври 2005год., са изминали почти седем години. (както следва от подробния анализ в обсъжданото решение, без особено значение е доколко продължителността на производството е предизвикана и от процесуалното поведение на лицето или различни утежняващи разглеждането на делото фактори – напр. значителният обем на настоящото и усложненията, следващи от фактологията и многобройността на обвиненията и т.н.). Предвид комплексното наличие на тези обстоятелства и последното съображение, съдът приема за установено, че е налице превес на смекчаващите вината на подс.И.М. обстоятелства (отдавайки значение на продължителността на настоящото наказателно производство), като намира съобразно чл.54 от НК, за съответно на извършеното и с оглед постигане целите на наказанието спямо подс.М. и основно от тях да се превъзпита к* спазване на законите, както и за съответния период от време да му се ограничи възможността за върши други престъпления, размера на това наказание да бъде на предвиденият минимум, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Счита, че от такъв срок на изтърпяване на наказанието, може да се очаква в адекватно съобразно посоченото за личността на подсъдимия М., както и другите обстоятелства, постигане целите по чл.36, ал.1 от НК, като включително бъде достатъчно ефективна и очакваната генерална превенция от него за останалите ***ове на обществото.

Категорично не са налице предпоставки за приложимост на института по чл.55 от НК за подс.М., тъй като нито е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито многобройни такИ.. Едновременно с това, най-лекото по размер, предвидено в състава на престъплението наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното от него.

В състава на престъплението по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, факултативно законодателя е предвидил и друго наказание – конфискация до една втора от имуществото на виновния. Съдът не счита, че налагането на такова спрямо подс.М. е наложително, както и взема предвид факта, че в досъдебната фаза, както и по време на съдебните следствия, не са събрани данни за притежавани от подс.М. имущества, които евентуално биха били обект на обсъждане относно това наказание /освен престъпно придобитите/. По тези съображения, съдът не е наложил това факултативно наказание на подс.И.М..

Макар и да са налице само формалните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК (наложеното наказание е три години и подс.М. к* времето на извършване на процесното престъпление не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер), в отговор на въпроса по чл.301, ал.1, т.5, пр.1 от НПК, съдът счита, че подсъдимия И.М. не следва да се освобождава от изтърпяване на наложеното му наказание с приложение на този институт, а приема за необходимо то да се изтърпи ефективно. Счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на М. е наложително да изтърпи наказанието, което изключва приложимостта на условното осъждане. Съображенията за това решение са следните: На първо място, съдът отчита исключително високата обществена опасност на деянието. Това следва директно от стойността на предмета на извършеното престъпление - на двата недвижими имота /723 000 лева/, която не само надвишава 140 – кратния размер на минималната работна заплата за страната к* датата на довършването на изпълнителното деяние – 110 лева, над 46 пъти, а и реално представлява малко над шест хиляди петстотин седемдесет и две  минимални заплати по него време. Също за такава степен на обществена опасност на деянието, а и на дееца М. води факта, че деянието е осъществено с множество действия, с прецизна организация. В частност съдът взема предвид относително високата степен на въздействие и упоритост в осъществяването на измамливите действия – не се отграничили само с въздействие чрез основните средства за измама – неистинските документи, приложени к* искането от подс.М., като последния и лично явявайки се пред обекта на измамата, настоятелно излагал лъжливите твърдения, че е собственик на тези имоти, съответно, че ги претендира на законно основание. Обект на измама бил високопоставен държавен служител, а в резултат била придобита собствеността върху една от емблематичните сгради на *****, разположена при централният площад. Освен това престъплението било осъществено задружно от две лица /двамата подсъдими/, обусловено от користни цели, което допълнително подсилва тази оценка. Както е указал законодателя, следва при решение на обсъждания въпрос, да се гарантира основно поправянето на лицето. Тези обстоятелства според съда, обективират значително по-висока обществена опасност на извършеното от подс.И.н М., в съучастие с подс.С., както и личността на всеки от тях, в сравнение с други извършители на такъв вид деяния. Освен това, ефективното изтърпяване на наказанието е наложиително и с оглед генералната превенция – да се въздейства възпитателно и върху другите ***ове на обществото /да осмислят, че такова грубо посегателство срещу обществените отношения, свързани със собствеността и защитени посредством наказателните норми/, следва да води до по-неблагоприятни за извършителя последици. При различен подход, в случаят тази предвидена от законодателя цел, няма да бъде изпълнена и едновременно с това – всъщност би бил антивъзпитателен за останалите ***ове на обществото (в случая това са поне огромен кръг граждани от Русе, всички роднини на подсъдимите, всички разпитани по делото свидетели и обичайно немалкият брой други лица, на които служебно им станала известна процесната деятелност на подсъдимия).

         По тези съображения, окръжният съд постановява ефективно изтърпяване на наказанието ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от подс.И.н М.. Същият по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС се явява лице, осъдено за първи път на наказание лишаване от свобода, поради което съдът постановява наказанието да се изтърпи в затворническо заведение от открит тип, и съобразно чл.61, т.3 от ЗИНЗС – при първоначален общ режим.

 

Не са налице предпоставките по чл.53, ал.2, б.”б” от НК, за отнемане на предмета на измамата спрямо св.Р.Я., тъй като той подлежи на връщане на Държавата. Следващо от установеното от доказателствата по делото и отразената в мотивите фактология, въпреки, че за двуетажната масивна сграда, намираща се в ***** на *****61 и *******, цялата със застроена площ от 182, 25кв.м. и на 284/1164 идеални части от поземлен имот №1502 в кв.264 по кадастралния план на ***** от 1985г., заедно с построената в имота част от двуетажна масивна сграда със застроена площ от 216кв.м., подс.М. се легитимира с нотариален акт, владее имотите и дори ги отдава под наем, не би могъл да придобие собствеността по описания начин и к* настоящият момент не е техен правомерен собственик. По тази причина имотите не могат да бъдат отнети. Държавата, като действителен  техен собственик, следва в отделно исково производство, да докаже /с наличните по това дело доказателства/, че подс.М. не е собственик, и имотите да й бъдат върнати.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата.

 

 

 

                                         Окръжен съдия: