Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28.06.2019г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На трети юни
Година 2019
В открито заседание в следния състав:
Районен съдия:
Петър Боснешки
Секретар:
Даниела Благоева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 08910 по описа на съда за 2018
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
54, ал.
2 ЗКИР, вр. чл.
537, ал.
2 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен иск от Б.С.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу Н.М.П., с ЕГН: ********** и адрес: *** и С.Б.Ц., с ЕГН: ********** и адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 54,
ал. 2 ЗКИР, с
който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че същият притежава правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ, представляващ дворно място с площ от 1480 кв.м., находящо се в строителните граници на гр. П., в местността “***” и означен по скица като парцел VII, утвърден със заповед №***., при съседи: от север - парцел VIII, от изток - имот пл. №***, от юг - парцел VI и от запад - имот №***, заедно с масивна стопанска сграда с площ от 492 кв.м., както и че същият попада върху поземлени имоти с идентификатори ***и ***, както и че в кадастралната карта и кадастралните регистри е допусната грешка, изразяваща се в неправилното заснемане на процесния имот към имотите на ответниците и отразяването им като собственици на същия. Ищцата твърди, че е придобила процесния имот по наследство от дъщеря си Теменужка Генчева Атанасова, която го е придобила на основание публична продан и постановление за възлагане от 11.03.2011г. на ЧСИ А. Василева.
В
законоустановения срок ответникът Н.М.П. е подал отговор, с който е оспорил иска като неоснователен, като е оспорил фактите, на които същият е основан. Ответникът оспорва публичната продан да е произвела прехвърлителен ефект на правото на собственост на ищеца. Ответникът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***на основание §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. При условията на евентуалност ответникът твърди, че е придобил собствеността върху същия имот поради изтекла в негова полза повече от необходимата петгодишна придобивна давност, считано от 01.11.1994г. - 14.12.2018г.
В законоустановения срок ответникът С.Б.Ц. не е подал отговор.
В първото
по делото открито съдебно заседание ищецът оттегля претенцията си, с която иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че същият притежава правото на собственост върху масивна стопанска сграда с площ от 492 кв.м., попадаща върху процесния имот, както и прави конкретизация, че процесният имот попада върху поземлен имот с идентификатор ***с 399 кв.м. и върху поземлен имот с идентификатор *** с 210 кв.м.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът
намира,
че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
С
Нотариален акт. №71 от 27.12.2004г., т.V, рег. №15284, дело №801/2004г. на
нотариус Румен Манов с район на действие ПР С, е констатирано, че към дворно
урегулирано място с площ от 1480 кв.м., находящо се в строителните граници на
гр. П., в местността “***” и означен по скица като парцел VII, е придадено по
силата на дворищна регулация правото на собственост върху поземлен имот,
представляващ незастроено дворно място с площ от 880 кв.м. В същия Нотариален
акт е отразено, че придаваемия се имот е заплатен на Община П. с приходен касов
ордер от 21.11.2001г.
Видно от Нотариален акт №72 от 27.12.2004г., т.V, рег. №15285, дело №802/2004г. на нотариус Румен Манов с район на действие ПРС, Лидия Йорданова Наумова е призната за собственик на урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 1480 кв.м., находящо се в строителните граници на гр. П., в местността “***” и означен по скица като парцел VII, утвърден със заповед №***. В
констативния нотариален акт, като документи послужили за издаването му са
посочени Протоколно решение №224/23.09.1994г. на Комисията по чл.265 ППЗТСУ,
както и вносна бележка за заплатена стойност на земята №49/01.11.1994г. на
„ОББ“АД.
С Нотариален акт №81 от
28.12.2004г., т.XVI,
дело № 3386/2004г., вх. рег. №4586/29.12.2004г. на Служба по вписванията гр. П., на нотариус Румен Манов с район на действие ПРС, Лидия Йорданова Наумова и Н.М.П. продават на “Дива” ООД с управител Димитър Йорданов Димитров урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 1480 кв.м., находящо се в строителните граници на гр. П., в местността “***” и означен по скица като парцел VII, утвърден със заповед №***.
Видно от
представеното по делото извлечение от Търговски регистър към Агенция по
вписванията като управител на “Дива” ООД е посочена и Евелина Новакова Петрова, за която по делото не е спорно, че е дъщеря на ответника Н.М.П.
и Лидия Йорданова Наумова. Не е спорно също така, че Лидия Йорданова Наумова е
починала на 20.12.2018г., както и че дъщеря и Евелина Новакова Петрова се е
отказала от наследството на майка си.
С влязло в
сила решение по г.д. № 2503/2007г. на ПРС е обявена за относително недействителна спрямо дъщерята на ищцата - Теменужка Генчева Атанасова сключената между Лидия Йорданова Наумова и Н.М.П. от една страна и от друга страна “Дива” ООД сделка за продажба на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот - дворно урегулирано място с площ от 1480 кв.м., находящо се в строителните граници на гр. П., в местността “***” и означен по скица като парцел VII, утвърден със заповед №***. Тази сделка е била обективирана в Нотариален акт №81 от
28.12.2004г..
на нотариус Румен Манов.
С
постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д.№20068130400063, вписано в Служба по вписванията на 04.05.2011г., влязло в сила на 11.03.2011г., урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 1480 кв.м., находящо се в строителните граници на гр. П., в местността “***” и означен по скица като парцел VII, утвърден със заповед №***., е възложен на Теменужка Генчева Атанасова въз основа на проведена публична продан.
От
удостоверение за наследници с изх.№ 3878 от 13.08.2013г. се установява, че Теменужка Генчева Атанасова
е починала на 18.06.2013г. и е оставила за единствен наследник майка си - ищцата Б.С.Г..
С Нотариален акт №149 от
18.12.2013г.,
т.XII,
дело №2181/2013г., вх. рег. №4082/18.12.2013г. на Служба по вписванията гр. П., на нотариус Румен Манов с район на действие ПРС, С.Б.Ц. е признат за собственик въз основа на представени писмени доказателства на 600/837 ид.части от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П..
С Нотариален акт №153 от 19.12.2013г., т.XII, дело
№2487/2013г.,
вх. рег. №4088/19.12.2013г. на Служба по вписванията гр. П., рег. №12671, дело №525/2013г. на нотариус Румен Манов с район на действие ПРС, Н.М.П. е признат за собственик въз основа на представени писмени доказателства на 600/848 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на гр. П.. Видно от протокол №232 от 06.10.1994г. на Н.М.П. е предоставена за ползване и за застрояване земя по реда на §4а ЗСПЗЗ, съответно е направена оценка на стойността на земята. Ответникът Н.П. е заплатил стойността на земята на 01.11.1994г. Със Заповед №608/17.04.2014г. кметът на Община П. е разпоредил 248кв.м. от имот с идентификатор ***да се придобият от Н.П.. Видно от скица на поземлен имот с идентификатор 55871.615.207, издадена от АГКК гр. П., Н.П. е вписан като собственик на целия поземлен имот с обща площ 848кв.м.
По делото
са разпитани като свидетели Чавдар Тодоров Петков и Йордан Димитров Димитров. От свидетелските показания на Чавдар Тодоров Петков се установява, че Теменужка Генчева Атанасова
е придобила имот през 2011г. с площ около един, два декара, представляващ краварник. След придобиването на имота краварникът е изгорял. След пожара свидетелят е помагал на Теменужка Генчева Атанасова
за почистване на имота, като са извършвани и действия по разпореждане със строителните материали, останали след пожара.
Свидетелят Йордан Димитров Димитров заявява, че процесният имот и имотите около него са собственост на семейството му. Показанията му не внасят никаква яснота по конкретния казус, поради което и в останалата им част не се ценят.
По повод на заявление от
16.07.2018г. на ищеца до АГКК за
поправка на кадастралната карта на гр.П., чрез попълването и с процесния имот,
придобит с постановление за възлагане на ЧСИ А. Василева за урегулиран поземлен
имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 1480 кв.м., находящо се
в строителните граници на гр. П., в местността “***” и означен по скица като
парцел VII, е отреден
идентификатор 55871.615.16. След
образуване на административната преписка
обаче са установени и актовете за собственост на ответниците, поради
което и на ищеца е указано спорът за материално право да се реши по съдебен
ред.
От
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице Е. А. се приема, че за процесния имот е бил изготвен план за частично застроително решение, одобрен със заповед №***. на кмета на
Община П. и е означен по скица като парцел VII. Към настоящия момент
регулацията на процесния имот е в сила. Този поземлен имот
попада и частично се застъпва с поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на
гр. П.., като застъпването
е с площ от 399кв.м. между точките 6-18-16-10-28-27-6. Процесният имот също
така частично се застъпва с поземлен имот с идентификатор
*** по КК
и КР на гр. П., като застъпването
е с площ от 210 кв.м. между точките 1-2-14-15-1.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Съгласно Решение № 16 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 1247/2018 г., I г. о., ГК, липсата на техническо отразяване на границите на един
имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта,
не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден
предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да
бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост, като именно
чрез иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с
иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49
от 2014 г. /, се цели да бъде установен безспорно пространствения обхват на
правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.
Съгласно ТР № 8/2014 от 23.02.2016г. искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е положителен
установителен иск за собственост. Предмет на делото по този иск може да бъде
установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не е бил
заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта /при непълнота на
кадастралната карта/, или установяването на правото на собственост върху реална
част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името
на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца
поземлен имот /грешка в кадастралната карта/.
Ищцата твърди, че е придобила
процесния имот по наследство от дъщеря си Теменужка Генчева Атанасова, която го
е придобила на основание публична продан и постановление за възлагане от
11.03.2011г. на ЧСИ А. Василева. В постановлението за възлагане, както и в
документите за собственост на длъжниците процесният имот е описан като УПИ,
представляващ дворно място с площ от 1480 кв.м., находящо се в строителните
граници на гр. П., в местността “***” и означен по скица като парцел VII,
утвърден със заповед №***.
Ответниците основават правото си на собственост върху Нотариален
акт №149 от 18.12.2013г. и Нотариален акт №153 от 19.12.2013г. на нотариус Румен Манов, с които същите са
признати за носители на правото на собственост върху съответните идеални части
на основание §4 ЗСПЗЗ.
Съдът намира, че процесният имот на
ищеца въобще не е отразен в кадастралната карта на гр.П., а имотите на
ответниците са отразени с идентификатор ***и с идентификатор ***. поради това и
съдът намира, че между страните е налице спор за материално право
Съгласно мотивите на ТР № 8/2014 от 23.02.2016г. одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, като от тях не произтичат
промени във вещноправния статут на имотите. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР
регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в
кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в
производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота
по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се
съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се
направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената
кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни
промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове,
съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на
ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на
ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.
В процесния случай видно от
заключението по съдебно- техническата експертиза на в.л. Е. А., неоспорено от страните, за
процесния имот е бил изготвен план за частично застроително решение, одобрен
със заповед №***. на кмета на Община П., в който за същият имот е отреден
парцел VII, като същата регулация е в сила и към настоящия момент. Регулацията
на процесния имот е извършена при действието на чл.110, ал.1 ЗТСУ /отм./,
съгласно който дворищнорегулационният план /планът, с който се създават
дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно застрояване/ има непосредствено
отчуждително действие, тоест правото на собственост върху придадените по
регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот се придобива по
силата на самата регулация от момента на влизане в сила на
дворищнорегулационния план. Предвид разясненията на Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по
гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС и доколкото е заплатено обезщетението, то и
ПРС намира, че процесната регулация е приложена.
С Нотариален акт №72 от 27.12.2004г., т.V, рег. №15285,
дело №802/2004г. на нотариус Румен Манов с район на действие ПРС, Лидия
Йорданова Наумова е била призната за собственик на процесния имот. По делото не
се спори, че към този момент същата е била в граждански брак с ответника Н.П.,
поради което и е възникнала съпружеска имуществена общност върху процесния
имот. Съдът зачита легитимиращото действие на този нотариален акт, констатациите
на който не са опровергани.
Дъщерята на ищеца Теменужка Генчева Атанасова е придобила процесния имот с постановление за възлагане от 11.03.2011г. на ЧСИ А. Василева по изп.д.№63/2006г., в
което длъжници са били Лидия Наумова и Н.П.. Съдът намира, че публичната продан
е деривативно придобивно основание, но към 11.03.2011г. длъжниците Лидия
Наумова и Н.П. са били собственици на процесния имот предвид влязлото в сила решение
по г.д. № 2503/2007г. на ПРС, с което последващата сделка с процесния имот е
обявена за относително недействителна спрямо Теменужка Атанасова.
С Нотариален акт №153 от
19.12.2013г.. на нотариус Румен Манов ответникът Н.М.П. е признат за собственик
въз основа на представени писмени доказателства на 600/848 ид.части от поземлен
имот с идентификатор ***по КК и КР на гр. П. на основание §4к, вр. 4а ЗСПЗЗ. С
Нотариален акт №149 от 18.12.2013г., т.XII, дело №2181/2013г., вх. рег.
№4082/18.12.2013г. на Служба по вписванията гр. П., на нотариус Румен Манов с
район на действие ПРС, С.Б.Ц. е признат за собственик въз основа на представени
писмени доказателства на 600/837 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***
по КК и КР на гр. П..
Признаване правото на правоимащите лица да им бъде
възстановено, респективно да придобият правото на собственост върху имотите,
границите на които се установяват с плана по параграф 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, е
резултат от сложен фактически състав. За земите предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове по параграф 4 от с. з. се изработва помощен план
и план на новообразуваните имоти, които се изработват и одобряват съгласно правилата
на ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти
по параграф 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите,
правото на собственост, върху които се придобива, съответно възстановява, по
реда на параграф 4к, ал. 7 и при условията на параграф 4а, 4б и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на
помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните
имоти, сградите, съществуващите и ново проектираните улици и пътища,
съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена.
Съгласно Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ
(ЗАПОВЕД № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) за определяне на технически
изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
при изготвянето на помощен план и план на новообразуваните имоти следва да
бъдат взети предвид всички съществуващи
и предходни планове, включително и плана за частично застроително решение,
одобрен със заповед №***. на кмета на Община П., с който процесният имот е урегулиран.
Административното производство по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е едностранно,
като ищецът не е можел да защити правата си на собственост върху процесния имот
и да възрази срещу материалната незаконосъобразност на заповедите, с които
ответниците са придобили имотгите си, в които се обхващат части от працесния
имот.
Съдът обаче намира, че в настоящето производство ищецът е
доказал, че притежава правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ,
представляващ дворно място с площ от 1480 кв.м., находящо се в строителните
граници на гр. П., в местността “***” и означен по скица като парцел VII,
утвърден със заповед №***., при съседи: от север - парцел VIII, от изток - имот
пл. №***, от юг - парцел VI и от запад - имот №***, както и че същият попада
върху поземлени имоти с идентификатори ***и ***, както и че в кадастралната
карта и кадастралните регистри е допусната грешка, изразяваща се в неправилното
заснемане на процеснияия имот към имотите на ответниците и отразяването им като
собственици на същия.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са
основателни и следва да бъдат уважени.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника Н.П.,
че е
придобил собствеността върху процесния имот поради изтекла в негова полза
повече от необходимата петгодишна придобивна давност, считано от 01.11.1994г. -
14.12.2018г. По гореизложени съображения съдът намира, че праводателят на ищеца
е придобил процесния имот на 11.03.2011г. на деривативно основание чрез
постановление за възлагане, поради което и правнорелевантни са само твърденията
за изтекла давност в полза на ответника Н.П. след тази дата.
По отношение на придобиването на собственост върху
недвижим имот законът урежда два вида срок - общия десетгодишен срок при
обикновено владение, който в процесния случай не е изтекъл и краткия петгодишен
срок при добросъвестно владение. Съгласно константната съдебна практика добросъвестният
владелец, придобил имота на правно основание от несобственик, става собственик
след като упражнява фактическата власт върху него постоянно, явно и
непрекъснато в продължение на предвидения в закона давностен срок. Поначало
недобросъвестността в правото винаги се свежда до знание на определени факти и
обстоятелства от значение за придобиването или притежаването на конкретни
субективни права. Според чл.70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик, или че предписаната от закона форма е била
опорочена. В настоящия случай правното основание по чл.70 ЗС може да бъде Нотариален
акт №153 от 19.12.2013г.. на нотариус Румен Манов, но по него също не е изтекъл
петгодишния срок доколкото исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящето дело, е подадена на
14.12.2013г. Отделен е въпросът, че не е налице и добросъвестност на владелеца.
На основание чл.537, ал.2 ГПК съдът следва да отмени Нотариален
акт №153 от 19.12.2013г.. на нотариус Румен Манов, с който ответникът Н.М.П. е
признат за собственик на 600/848 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***по
КК и КР на гр. П. в частта му, касаеща и площ от 399кв.м. между точките
6-18-16-10-28-27-6 от поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на гр. П.,
съгласно скицата по съдебно- техническата експертиза на вещото лице Е. А.,
която е приподписана от съда и е неразделна част от решението.
На основание чл.537, ал.2 ГПК съдът следва да отмени Нотариален
акт №149 от 18.12.2013г., на нотариус Румен Манов, с който ответникът С.Б.Ц. е
признат за собственик въз основа на представени писмени доказателства на
600/837 ид.части от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П. в
частта му, касаеща площ от 210 кв.м. между точките 1-2-14-15-1 от поземлен имот
с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., съгласно скицата по съдебно-
техническата експертиза на вещото лице Е. А., която е приподписана от съда и е
неразделна част от решението,
По
разноските за настоящето производство:
Ищецът е бил освободен от съда при заплащане на такси и
разноски. По делото са дължим такива за държавна такса в размер на 110,00лв. и
200,00лв. или общо от 310,00лв. Поради
това и съдът намира, че следва да осъди всеки от ответниците да заплати на ПРС
сума от по 155,00лв., представляваща направени по делото разноски за държавна
такса и експертиза.
Видно от договора за правна защита и съдействие ищецът е
бил защитаван от адв.В. безплатно. С оглед изхода на делото и предвид
разпоредбите на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адв. В. се дължи възнаграждение в размер на 600,00лв., поради
което и всеки от ответниците следва да бъде осъден да му заплати сумата от по
300,00лв. за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Б.С.Г., с ЕГН: **********
и адрес: ***, срещу Н.М.П., с ЕГН: ********** и адрес: *** и С.Б.Ц., с ЕГН: **********
и адрес: ***, че ищецът притежава правото на собственост върху следния недвижим
имот: УПИ, представляващ дворно място с площ от 1480 кв.м., находящо се в
строителните граници на гр. П., в местността “***” и означен по скица като
парцел VII, утвърден със заповед №***., при съседи: от север - парцел VIII, от
изток - имот пл. №***, от юг - парцел VI и от запад - имот №***, на основание
публична продан и постановление за възлагане от 11.03.2011г. на ЧСИ А. Василева,
който следва да бъде нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П. с идентификатор
55871.615.16, като при изготвяне на действащия кадастрален план на гр.П. е
допусната грешка, изразяваща
се в неправилното заснемане на процесния имот към имотите на ответниците и
отразяването им като собственици на същия в следните части:
-площ от 399кв.м. между точките 6-18-16-10-28-27-6 от
поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на гр. П., съгласно скицата по
съдебно- техническата експертиза на вещото лице Е. А., която е приподписана от
съда и е неразделна част от решението, и записана като собствена на Н.М.П..
-площ от 210 кв.м. между точките 1-2-14-15-1 от поземлен
имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., съгласно скицата по съдебно-
техническата експертиза на вещото лице Е. А., която е приподписана от съда и е
неразделна част от решението, и записана като собствена на С.Б.Ц..
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт
№153 от 19.12.2013г. на нотариус Румен Манов, с който ответникът Н.М.П. е
признат за собственик на 600/848 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***по
КК и КР на гр. П. в частта му, касаеща и площ от 399кв.м. между точките
6-18-16-10-28-27-6 от поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на гр. П.,
съгласно скицата по съдебно- техническата експертиза на вещото лице Е. А.,
която е приподписана от съда и е неразделна част от решението.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт
№149 от 18.12.2013г., на нотариус Румен Манов, с който ответникът С.Б.Ц. е
признат за собственик въз основа на представени писмени доказателства на
600/837 ид.части от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П. в
частта му, касаеща площ от 210 кв.м. между точките 1-2-14-15-1 от поземлен имот
с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., съгласно скицата по съдебно-
техническата експертиза на вещото лице Е. А., която е приподписана от съда и е
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Н.М.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати
по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 155,00лв., представляваща
направени по делото разноски за държавна такса и експертиза.
ОСЪЖДА С.Б.Ц., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати
по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 155,00лв., представляваща
направени по делото разноски за държавна такса и експертиза.
ОСЪЖДА Н.М.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати
на адв. И.В. сумата от 300,00лв., представляваща възнаграждение за оказаната
безплатна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА С.Б.Ц., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати
на адв. И.В. сумата от 300,00лв., представляваща възнаграждение за оказаната
безплатна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: