РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 05.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 195 по описа за 2019 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от М.С.А., с ЕГН ********** ***, с
адрес за кореспонденция: ***- офис на ***подадена
по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 19-0374-000371/ 17.06.2019
г. на ***, с което за нарушение на чл.137Е и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП са му
наложени две административни наказания „Глоба“ по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от
с.з. – 50.00 лв. и по чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от с.з. – 10.00 лв. Изразява общо недоволство от постановения административен акт, като
оспорва неговата законосъобразност, относно наложените наказания. Счита, че има
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалните разпоредби и несъответствие с целите на закона.
Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание не се
явява лично и не се представлява.
Ответникът по жалбата –
редовно призован не изпраща представител и не релевира становище по същата.
Съдът като съобрази събраните
по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Предмет на преценка в
настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното
постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
Съдът като съобрази събраните
по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира
за установено от правна и фактическа страна
следното:
На Л.Ц.В. – ***при ***и ***Й.И.Д., изпълнявали
служебните си задължения по КАТ в ***забелязали движението по ***на мотопедист,
без да е поставил предпазна защитна каска, каквото задължение има по чл.137 Е
от ЗДвП. Подали светлинен и звуков сигнал и мотопедиста спрял в района на ***.
Освен нарушението на чл.137Е от ЗДвП контролния орган констатирал и нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, изразяващи се в това, че не
носи свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС – мотопед „Лифан“
с рег. № *** На жалбоподателя бил съставен и връчен АУАН бл. № Д
951212/09.06.2019 г., който той подписъл.
В
законоустановения срок ***– ***, упълномощен с МЗ № 8121-з-515/14.05.2018 г. издал против
жалбоподателя обжалваното НП № 19-0374-000371/ 17.06.2019 г., с което
дословно възпроизвел описаните в АУАН бл. № Д
951212/09.06.2019 г. обстоятелства.
След разпита на
призованите като свидетели – Л.Ц.В. актосъставител и свидетеля по установяване
на нарушението и съставяне на акта Й.И.Д., съдът
прие за установена горната фактическа обстановка:
Актосъставителят
Л.Ц.В. и свидетеля по установяване на нарушението установяване на нарушението и съставяне на акта Й.И.Д. в хода на
съдебното следствие потвърждават вписаните в АУАН обстоятелства. Съдът
кредитира като правдиви показанията и на свидетелите, по отношение на
правнорелевантните факти, тъй като в тази си част те са еднозначни и
потвърждават описаните в АУАН обстоятелства за извършени от него нарушения на
ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от показанията на разпитаните свидетели и
приложените по делото писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът не
констатира нарушения на императивни законови разпоредби относно производството
и формата на издаване на обжалваното наказателно постановление. бл. № Д
951212/09.06.2019 г. съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен
орган – ***, който е
упълномощен с МЗ № 18-0374-000863/06.07.2018
г.
/приложена като доказателство по делото/ да издава наказателни постановления по
ЗДвП. В случая АУАН бл. № бл. № Д
951212/09.06.2019 г. е съставен от Л.Ц.В. – ***при ***/длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП, съгласно приложения по
делото списък/.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установи, както от обективна, така и от субективна
страна, че жалбоподателя М.С.А., с ЕГН ********** *** не е изпълнил задълженията си на
водач и е нарушил разпоредбите на чл.137Е и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна обаче, по
силата на разпоредбата на чл. 14, ал.2 от НПК /“доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила”/, приложима
съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в
контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този
смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез
всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено
ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е
станало това, особено в случаите на оспорване, какъвто е и настоящия.
При
това положение, презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, досежно
авторството на нарушението, следва да се преценява в контекста на показанията
на свидетелите, които са го установили. В случая заявеното от свидетелите потвърждават изцяло описаното в
АУАН и обосновават съставянето му за описаните в него нарушения на ЗДВП. При това
положение съдът приема, че констатациите на актосъставителя са защитени по
убедителен начин, от което следва, че поддържаното в производството възражение
от страна на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, е
оборено. При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата за
неоснователна, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин. Видно от АУАН, кореспондиращ със събраните по делото гласни
доказателства, жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл.137Е и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, управлявайки МПС – мотопед „Лифан“ с рег. ***без
да е поставил предпазна защитна каска и без да носи свидетелство за регистрация
на управляваното МПС.
В разглеждания
казус, хипотезата и диспозицията на правната норма се съдържат в чл.137Е и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Тези текстове много точно установяват при какви условия, какво поведение
е дължимо от правния субект. Неизпълнението на тези задължения имат за последица
инвокиране на санкцията на правната норма, респ. представлява правопораждащ
юридически факт на материалното административно-наказателно правоотношение.
Част от съдържанието на това правоотношение е правомощието на наказващия орган
да наложи съответно административно наказание.
В контекста на
изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя е доказано по
несъмнен начин от събраните доказателства и
следва да се приеме, че същия е извършил описаните в НП
административни нарушения, и че законосъобразно е
привлечен към административнонаказателна отговорност за обжалваното
от него НП.
В
подкрепа на защитната си теза изложена в жалбата от страна на жалбоподотеля не
бяха представени никакви доказателства.
По отношение на наказанията:
Наложените на жалбоподателя наказания, са определени правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав,
индивидуализирани в минимално
предвидения в разпоредбата размер. Така проведената индивидуализация, според Съда изцяло е съобразена с разпоредбата на чл.
27, ал. 2 ЗАНН. Посочените
нарушения не са и не
могат да се приемат за маловажни, поради което прилагането на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН в конкретния случай се явява неоснователно.
От описаните по-горе доказателства, събрани в
производството става ясно, че е осъществен визирания в наказателното
постановление административно-наказателен състав, спазена е законовата
процедура по констатиране на това нарушение, като при издаването на АУАН и НП
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Изложените
съображения налагат извод за потвърждаване на административния
акт
в обжалваната му част като обоснован и законосъобразен.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 19-0374-000371/17.06.2019
г. на ***, с което за нарушение на чл.137Е и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП на М.С.А.,
с ЕГН ********** *** са му наложени две административни наказания „Глоба“ по
чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от с.з. – 50.00 лв. и по чл.183, ал.1, т.1, предл.3
от с.з. – 10.00 лв., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: