№ 1580
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502028 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 51618/28.07.2022г., подадена от „Групама
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ №47А, бл.В, ет.3, представлявано от С.Б. – изп. директор и Т.П.М.
– прокурист, срещу Решение № 2109/ 28.06.2022г., постановено по гр.д. № 16119 / 2021г.
по описа на РС – Варна, 31 –ви състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлена като
неоснователна претенцията на „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК131421443, срещу
ответника С. С. В. ЕГН********** от ************, да бъде прието за установено между
страните, че ответника дължи на ищцовото търговско дружество разликата над
присъдената сума от 4 000лв. до претендираните 12 000 лв., представляваща изплатено от
ТД като застраховател в полза на трето лице обезщетение за неимуществени вреди
претърпени от С. Р. С. при причинено от ответника на 8.06.2018г. ПТП, при което той е
управлявал МПС със съдържание на алкохол в кръвта от 3.21 на хиляда по време на
действие на застраховка гражданска отговорност, сключена между страните по делото,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на сезиране на съда-5.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че решението в обжалванато му част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Оспорват се доводите на съда относно размера на обезщетението.
1
Неправилен бил изводът на съда, че претърпените от пострадалата травми не съответствали
на платеното от застрахователя обезщетение. Твърди, че изводът за размера на
справедливото обезщетение е правен и за него в решението следвало да бъдат изложени
мотиви, от които да е видно как съдът стигал до този извод, такива мотиви в обжалваното
решение липсвали. Сочи, че същността и целта на застрахователното обезщетение било,
доколкото е възможно, да възмезди пострадалия за претърпените от него болки и страдания
от претърпените телесни повреди и в тази връзка и след като били получили доброволна
претенция от пострадалата били платили обезщетение в размер на 12 000,00лв., което било
справедливо и обосновано. Молят съда да отмени решението в обжалваната част, като
постанови ново, с което да уважи исковете и да присъди разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Същият сочи,
че решението в обжалваната част е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което
моли да бъде оставено в сила. При постановяване на решението, съдът правилно бил установил
фактическата обстановка по делото, което довело до формиране на правилни правни изводи,
довели до частично уважаване, респ. частично отхвърляне на иска. Оспорва доводите във
въззивната жалба, като сочи, че въззивникът не бил доказал фактите, които да обусловят
претендирания размер на обезщетение. Претендира разноски, като представя договор за правна
защита и съдействие.
В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява процесуален представител,
като е депозирано писмено становище, с което се поддържа депозираната жалба, моли се за
отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. За въззиваемата
страна се явява процесуален представител - адвокат, който оспорва жалбата, моли се да
бъде оставена без уважение, изразява се становище по същество и се претендират разноски
по представен списък.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по искова молба,
подадена от „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК131421443 със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №47А, бл.В, ет.3, срещу С. С. В.
ЕГН********** от ************, с която е предявен положителен установителен иск по
реда на чл. 422 от ГПК за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща изплатено
от ТД като застраховател в полза на трето лице обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от С. Р. С. при причинено от ответника на 8.06.2018г. ПТП, при което той е
управлявал МПС със съдържание на алкохол в кръвта от 3.21 на хиляда по време на
действие на застраховка гражданска отговорност, сключена между страните по делото,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на сезиране на съда-5.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед от 09.08.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11460/2021 г. на ВРС.
В исковата молба ищцовото дружество „Групама застраховане“ ЕАД твърди, че на
2
08.06.2018г. в гр.Варна, на бул.„Сливница", малко преди кръстовището с бул. „Христо
Смирненски", ответникът Ст.В., като водач на л.а.„******" с рег.№********, виновно
реализирал ПТП с л.а.„********", с рег. №******, нанасяйки неимуществени вреди на
водача на автомобила Св.Р.С.. За настъпилото ПТП е съставен по законоустановения ред
протокол за ПТП №1649358/08.06.2018г. по описа на ОД МВР Варна, в който е отбелязано,
че виновният за ПТП водач е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. За л.а.
„******", управляван от виновния водач Ст.В., е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност" при „Групама Застраховане" ЕАД, с полица № *******, валидна за срок от
10.03.2018г. до 10.03.2019г., с изплатена застрахователна премия. След получена регресна
покана към „Групама Застраховане" ЕАД за изплащане на обезщетение за увредения л.а., в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на виновния
водач, дружеството образува щета №66001800633, претенция 3, и с доклад по щетата
одобрява за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение в размер на 12
000лв. Ст.В. е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, което обстоятелство е
отбелязано в съставения протокол за ПТП. На основание чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането, „Групама Застраховане" ЕАД има право на регрес срещу виновния водач за
платеното от дружеството обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, които са в
общ размер на 12 000лв. Ответникът е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма. Това обстоятелство е установено и от наказателен съд, по НОХД №2812/2018г. по
описа на РС Варна. На основание чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, „Групама
Застраховане" ЕАД има право на регрес срещу виновния водач за платеното от дружеството
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, които са в общ размер на 12 000лв. за
платеното на Св.С. обезщетение. На ответника е изпратило регресна покана, но тъй като не
последвало доброволно плащане на дължимото обезщетение предявили пред Районен съд
Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. По подаденото
заявление е образувано ч.гр.д.№11460/2021г., по описа на Районен съд Варна, издадена е
заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по настоящото производство. В срока
за доброволно изпълнение срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата от 12 000лв., представляваща изплатено от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №66001800633,
претенция 3, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №11460/2021г., по
описа на РС Варна, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане и да се присъдят сторените по исковото и
заповедното производства разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че оспорва
основателността на иска и размера на същия, предвид следните съображения: Протокола за
ПТП №1649358/08.06.2018г. е съставен в 20ч. В интервала от 3 часа от настъпването на ПТП
3
до пристигането на полицейските служители и съставянето на протокола, ответникът и
водачите на пострадалите МПС Б.Т.Б. и С. Р. С. прекарват на мястото на инцидента, заедно
с пристигналите по-късно на мястото съпруг на С. С. и приятели на С. В.. В рамките на тези
три часа С. се движи нормално, не се е оплакала да й е причинена някаква контузия, няма
видими наранявания, не е споделила за възникнали болка или травма. След съставянето на
полицейския протокол полицейските служители, преди всички участници в ПТП да се
разотидат, изрично задават на водачите на пострадалите автомобили въпроса имат ли нужда
от медицинска помощ, имат ли травми, като след получаването на отрицателен отговор и
Б.Б., и С. С. се качват в автомобилите си и напускат мястото на инцидента. Описаната
фактическа обстановка се потвърждава и от протоколите за разпит, съставени в рамките на
досъдебното производство, инкорпорирано по НОХД №2812/2018г. по описа на ВРС, 37
състав, стр.7, 9, 10 и 11. При разпита на Св.С. в рамките на досъдебното производство,
същата отново не заявява да са й нанесени травматични увреди, предполагащи търсенето на
обезщетение на неимуществени вреди. Сравнявайки датите на представените писмени
доказателства, очертава се едно закъснително „влошаване на състоянието" на пострадалата,
особено засилено около датата на подаване на уведомление от страна на процесуалния
представител на същата до „Групама Застраховане" ЕАД за претенция за средства за
прегледи и лечение, което навежда на съмнение за злоупотреба с положението, в което се е
озовал причинителят на ПТП, за който е безспорно доказано, че е бил с наличие на алкохол,
респ. очаквано е да понесе отговорност за това. Оспорва наличието на причинно-
следствената връзка между причиненото от действията на ответника ПТП и евентуално
настъпилите травми на третото лице, водач на пострадалото МПС, Св.С.. Счита, че от
представените доказателства не може да се направи обоснован извод, че описаното
състояние на пациента в амбулаторния лист от 11.06.2018г. и в медицинското заключение
на съдебен медик от 12.06.2018г. категорично са пряко следствие от ПТП, претърпяно 4 дни
по-рано, както приема лекарят-съветник на застрахователното дружество. По тези причини
счита иска за лишен от основание и недоказан. Счита, че изплатеното от застрахователя
обезщетение е силно завишено предвид вида на твърдените травми и периода на
възстановяване от същите. Моли иска да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност ако
бъде уважен, то моли претендираната сума да бъде редуцирана.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
4
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието
за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно е от приобщеното ч.гр.д. № 11460/2021 г. на ВРС, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С. С. В. ЕГН********** от
************, да заплати на „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №47А, бл.В, ет.3, сумата в общ
размер 12 000лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща изплатена главница по щета по
застраховка „Гражданска отговорност“ за причинено на 08.06.2018г. ПТП с вреда на трето
лице, при което причинителят е бил под въздействието на алкохол в количества над
допустимите по закон, както и 290 лв. – сторени по делото разноски.
По делото е изискано и приобщено НОХД №2812/2018г. на ВРС, 37 състав Съгласно
постигнатото в о.с.з. на 26.06.2018г. в рамките на наказателното производство
споразумение, ответникът в качеството му на подсъдим е признал, че на 08.06.2018г. в
гр.Варна, е управлявал МПС л.а. „******“, с д.к.№***** с концентрация на алкохол в кръвта
3.21 на хиляда. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца,
отложено с изпитателен срок от три години и му е наложена глоба. От намиращото се в
НОХД №2812/2018г. на ВРС, 37 състав, копие от протокол за ПТП настъпило на
08.06.2018г. се установява, че към момента на настъпване на ПТП-то настоящия ответник е
имал застраховка „ГО“ с ищеца, като по това обстоятелство страните не спорят.
Ангажирани са от ищеца и документите, съдържащи се в преписката, образувана по
процесната щета по искане на пострадалата С. С.. От представения доклад №1 на ищцовото
дружество се установява, че то е изплатило на третото лице Св.С. сумата от 12 000лв., като
този факт не се оспорва от ответника. Част от преписката са представени от С. медицински
документи и касови бонове и фактура от проведеното лечение, както и частни медицинска и
психологична експертизи.
Съдът кредитира заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните. Същото кореспондира със събрания доказателствен
материал по делото и установява, че в резултат на ПТП-то, настъпило на 08.06.2018г. С. С. е
получила следните травматични увреждания: -контузия на шията; -контузия в областта на
лява лопатка и лява раменна става и контузия на дясна подбедрица. Като всички те в своята
съвкупност определят временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице
пояснява, че след травмата може няколко часа да няма силни болки, но с напредване на
травматичния отток болките се засилват, израз на това било тортиколиса /изкривяване на
шията/ и контрактурата на паравертебралната мускулатура, след десетия ден оплакванията
значително намаляват. Сочи, че обичайно ортезата /шийната яка/ се носи около 15-20 дни,
през това време се приемали обезболяващи и мускулно –релаксиращи медикаменти. При
5
изслушване на вещото лице в проведеното осз на 15.03.2022г.,същото сочи, че в възможно
болките да започнат на по-късен етап и много зависи от организма и колко адреналин се е
отделил, като в практиката има случаи, в които човек си ляга без оплаквания, а на другия
ден не може да се раздвижи.
По искане на ищеца е разпитана и свидетелката С. Р. Г. /предишна фамилия –С./,
която е и пострадалата от процесното ПТП. Същата сочи, че болките във врата и раменния
пояс са й се появили няколко часа след ПТП-то, като е посетила лекар в първия работен ден,
доколкото си спомня, че следващите дни след ПТП-то били почивните – събота и неделя.
При прегледа й направили рентгенови снимки, като имало съмнение за счупен прешлен на
врата. По тази причина й направили скенер, като след него се установило, че прешленът все
пак не бил счупен, а е леко пукнат. Ходила била на неврохирург, който изписал лекарства и
след което след близо месец прешленът й се възстановил. Съдът кредитира нейните
показания, доколкото кореспондират с ангажираните писмени доказателства и заключението
на вещото лице по изготвената СМЕ.
Ответникът е ангажирал гласни доказателства, посредством разпита на двама
свидетели – А. С. В. и Б.Ж.М.. И двамата сочат, че непосредствено след ПТП-то С. С. не е
имала видими травми и нужда от спешна медицинска помощ. Съдът кредитира показанията
на двамата свидетели, доколкото отразяват в съответствие с останалия доказателствен
материал фактите и обстоятелствата, че болките на пострадалата са започнали няколко часа
след самото ПТП.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
11460/2021 г. на ВРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е
налице валиден договор за задължително застраховане "Гражданска отговорност", в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск
по последния, че виновен за събитието е застрахования при ищеца водач, който управлява
застрахованото МПС след употреба на алкохол, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за вредите по
пострадалото МПС в предявения размер. В тежест на ответника е при доказване на горните
факти, да докаже плащането, както и възраженията си във връзка с оспорването на размера
на обезщетението.
От ангажираните от ищеца доказателства се установява безспорно, че е налице
валиден договор за задължително застраховане "Гражданска отговорност", в срока на
застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по
последния, че виновен за събитието е застрахования при ищеца водач, който управлява
застрахованото МПС след употреба на алкохол над допустимата по закон норма, като в
6
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение за вредите по пострадалото МПС в предявения размер. Ответникът е бил
поканен да заплати процесната сума преди завеждане на исковата претенция. Спорен между
страните момент се явява дали така определеният размер е справедлив и съответства на
получените травматични увреждания.
Установените по делото характер и тежест на травматичните увреждания, причинени
на пострадалата при ПТП, продължителността на лечебния и възстановителния период и
търпените от пострадалата страдания, дават основание на съда да приеме, че заплатеното й
от ищеца застрахователно обезщетение е в завишен размер, като сумата от 12 000 лева не е
съответна на причинените й неимуществени вреди. Безспорно се установява от
ангажираните писмени доказателства, че пострадалата е провела лечение, като данни за това
колко време е продължило лечението се установяват от заключението на вещото лице, което
сочи, че след 20 тина дни оплакванията следва да отшумят, а заключението е базирано на
база неговия опит, а не и медицинска документация, която ищецът не е ангажирал. В
показанията на свидетелката – самата пострадала, се сочи период от 2 месеца, като няма
други ангажирани доказателства, които да обосноват действително този период.
Установяват се като физически увреждания – контузия на шията /без счупване/, контузия в
областта на лява лопатка и лява раменна става и контузия на дясна подбедрица. Наложило
се е носенето на яка, която отново вещото лице сочи, че обикновено за период от 15-20 дни,
в които пострадалата е изпитвала ограничения и дискомфорт. За период на възстановяване
съдът приема соченият от вещото лице период – след 20дни, или в процесния случай един
месец. Други твърдения, освен за физически болки, ищецът не е навел. Не сочи
пострадалата да е претърпяла и емоционални болки, стрес или да е провеждала лечение в
тази насока. Действително, че към исковата молба е представил заключение на клиничен
психолог, но същото не е годно доказателствено средство да установи претърпените
емоционални страдания, за които, освен, че липсват каквито и да било твърдения, то й
самата пострадала не сочи при нейния разпит. С оглед на гореизложеното и въззивният
състав намира, че справедливото обезщетение в този случай би било в размер на 8000 лв. По
делото не са установени обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността на
застрахователя за обезщетяване на настъпилите при ПТП неимуществени вреди.
Възраженията, че непосредствено след настъпването на ПТП-то пострадалата не е имала
видими увреждания, не изключва обстоятелството, че болките и страданията й за пръв път
са се проявили няколко часа след удара. Както и вещото лице заключава, в този случай, е
напълно възможно и адекватно да се проявят след отшумяване на адреналиновата реакция,
която при различните хора трае различен период от време.
Поради частично несъвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде частично отменено, съобразно изложеното по-горе.
По отношение на претенцията за заплащане на законната лихва за забава за периода
от подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на сумата, съдът намира, че не
следва да се произнася и сумата да бъде присъдена. На първо място, защото изрично
7
формулирано искане в тази част в подадената въззивна жалба не е направено и на следващо
място предвид, че в рамките на заповедното производство в издадената Заповед за
изпълнение липсва произнасяне по този въпрос, като издадената заповед не включва
законната лихва за забава. Първоинстанционното решение в необжалваната част за вече
установената сума от 4000лв., която е установена като дължима ведно със законната лихва, е
влязло в сила, като жалба в тази част от насрещната страна не е подадена и решението не
следва да се обезсилва по отношение на вече установеното акцесорното вземане за лихва.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат, както на въззивника, така и на
въззиваемата страна. Искане за изменение на решението в частта за разноските, страните не
са депозирали пред първоинстанционния съд, като съответно и определените размери, след
уважаване на възражението за прекомерност по отношение на дължимото адвокатско
възнаграждение на ответника за заповедното и първоинстанционното производство, следва
да се приемат като установени и не подлежат на преразглеждане, а именно, че на ответника
за подаденото възражение се дължи сумата от 50 лв. и за първа инстанция заплатеното адв.
възнаграждение от 700 лв. не следва да се намалява, а от него да се присъди съответната
сума, съобразно отхвърлената част от иска. Същото се отнася и за определеното за ищеца
юрисконсултско възнаграждение - за заповедното производство сумата от 50 лв., а за първа
инстанция – 500 лв.
Съответно съобразно изхода на спора за заповедното производство, разноските на
ищеца са в размер на общо 210 лв., като след съобразяване на вече присъдените от ВРС
96,67лв., то следва да се присъдят допълнително още 113,33 лв. За ответника дължимата
сума е общо 50 лв., която е присъдена вече с първоинстанционното решение.
За първа инстанция, общо дължимата на ищеца сума за разноски е в размер на 640 лв.
– за държавна такса, депозит СМЕ и юрисконсултско възнаграждение, като от същата с
решението на ВРС е присъден вече размер от 320лв. и следва допълнително да се присъди
сумата от 320лв. На ответника за първа инстанция се дължи общо сумата от 233,33 лв., като
доколкото с решението си ВРС е присъдил 466,66лв., то и за разликата над 233,33 лв. до
466,66лв. решението следва да се отмени.
За въззивната инстанция на ищеца се дължи сумата за заплатена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение, като последното съдът определя на 200лв., след като взе
предвид извършените от въззивника – ищец процесуални действия, или съобразно
уважената част от исковете дължима на въззивника – ищец за разноски във въззивното
производство е сумата от общо 240 лв. На въззиваемата страна – ответник дължими,
съобразно отхвърлената част от иска, са 266,67 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение № 2109/ 28.06.2022г., постановено по гр.д. № 16119 / 2021г. по
описа на РС – Варна, 31 –ви състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлена като неоснователна
претенцията на „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК131421443, срещу ответника С. С. В.
ЕГН********** от ************, да бъде прието за установено между страните, че
ответникът дължи на ищцовото търговско дружество разликата над присъдената сума от
4 000лв. до 8000 лв., представляваща изплатено от ищеца, като застраховател, в полза на
трето лице обезщетение за неимуществени вреди претърпени от С. Р. С. при причинено от
ответника на 8.06.2018г. ПТП, при което той е управлявал МПС със съдържание на алкохол
в кръвта от 3.21 на хиляда по време на действие на застраховка гражданска отговорност,
сключена между страните по делото, както и в ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНИТЕ В ПОЛЗА
НА С. С. В. ЕГН **********, РАЗНОСКИ за размера над 233,33 лв. до присъдените
466,66 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Групама застраховане“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско
шосе“ №47А, бл.В, ет.3, представлявано от С.Б. – изп. директор и Т.П.М. – прокурист, и
ответника С. С. В. ЕГН ********** от ************, че ответникът дължи на ищеца,
допълнителни 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща разликата над
присъдената сума от 4 000лв. до установения от въззивния съд размер от общо 8 000 лв.
/осем хиляди лева/, за дължимо регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение на пострадалата С. Р. С., ЕГН **********, по щета, образувана във връзка с
ПТП, реализирано на 08.06.20218г. по вина на ответника, като водач на лек автомобил
„******“ с рег. No ***** , чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била
застрахована от ищцовото застрахователно дружество с полица No *******, валидна за срок
от 10.03.2018г. до 10.03.2019г, и който е управлявал МПС под въздействието на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта 3,21 на хиляда или над допустимата по закон норма, на
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2109/ 28.06.2022г., постановено по гр.д. № 16119 /
2021г. по описа на РС – Варна, 31 –ви състав, в останалата обжалвана част, а именно в
частта, с която искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над общо присъдените 8
000 лв. до претендирания размер от 12 000 лв., както и в останалата част по разноските.
В останалата необжалвана установителна част първоинстанционното решение е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С. С. В., ЕГН********** от ************, ДА ЗАПЛАТИ на „Групама
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ №47А, бл.В, ет.3, следните суми: сумата от допълнително 113,33
лв. / сто и тринадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща разликата между
дължимите за заповедното производство разноски от 210 лв. и присъдените от ВРС 96,67
лв., както и сумата от допълнителни 320 лв. /триста и двадесет лева/, представляваща
разликата между дължимите за първа инстанция разноски от 640 лв. и присъдените от ВРС
320 лв., както и общо 240 лв. / двеста и четиридесет лева/, представляващи сторените
9
разноски в настоящото въззивно производство, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №47А, бл.В, ет.3, ДА ЗАПЛАТИ на С. С.
В., ЕГН********** от ************, сумата от 266,67 лв. / двеста шестдесет и шест лева
и шестдесет и седем стотинки/, представляващи съответната част от сторените от
ответника разноски в настоящото въззивно производство, на основание чл. 78 ал.3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10