М О Т И В И
по присъда от 12.02.2013г. по н.о.х.д.№ 2078/2012г.
по описа на Добрички районен съд
Срещу подсъдимия Г.Г.Г. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ДРП, като се
прави искане за определянето на наказание лишаване от свобода към
законоустановения минимум с отлагане на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК за максималния
предвиден срок от 5 години.
Гражданският ищец
поддържа изцяло предявената гражданско-правна претенция в размер на 3000.00
/три хиляди / лева за причинени от процесното деяние неимуществени вреди ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждане.
Подсъдимият на
основание чл.371, т.2 от НПК прави пълно признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
След като обсъди
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира за
безспорно установено от фактическа страна следното:
На 03.01.2012г.
св. Е.И.М. след 18.30ч.
се прибирала пеша от района на „Д.” към ж.к. „Д.” в
град Добрич, където се намирал ЦНСП. По пътя я настигнал подсъдимият Г., с
когото се познавали бегло покрай общи познати. Подсъдимият Г. я заговорил неангажиращо,
като й предложил да отидат да пият някъде кафе заедно. След като тя се
съгласила, двамата тръгнали към ***, където имало
кафене. Стигайки до там, подсъдимият Г. предложил да отидат до дома му да пият
кафе, като й обещал, че после ще я изпрати с такси. Свидетелката отново се
съгласила и тръгнала с подсъдимия. Докато вървели пеша, минали покрай паметника „***” и разговаряли за общи неща. От време на
време св. М. питала подсъдимия Г. дали са стигнали. Същият й отговарял, че
оставало още малко, само още две-три пресечки и щели стигнат.
Така, двамата се
озовали до гробищата в град Добрич. Стигайки там, подсъдимият Г. казал на св. М.,
че щял да я остави там и сама да се прибира. Тя го помолила да не го прави и да
я изпрати поне донякъде. Тогава той й поставил условие, че щял да я изпрати,
ако тя направела нещо за него. Дръпнал я в залесено място ****
От страха, болката
и унижението св. М. през цялото време плачела, но подсъдимият Г. не й обърнал
внимание и не прекратил действията си, като при приближаването на фарове от
кола я дръпнал и завлякъл още по-навътре сред дърветата, където й запушил
устата с ръка, за да не я чуят. За пореден път я заплашил да мълчи, иначе щял
да я бие, да я нареже и хвърли в контейнера за отпадъци. След като еякулирал, св.
М. започнала трескаво да се облича и да бърза от страх да не се повтори
случилото се с нея. Дори обула дънките си „на голо”. Тогава двамата тръгнали
към Дома, като подсъдимият Г. говорел на свидетелката, че много я обичал и че
искал да се ожени за нея. От страх тя му отговаряла само с „да” и „добре” и при
раздялата им привидно се съгласила да се видят на следващия ден пред „***”.
След като се прибрала
в Дома, св. М. споделила за случилото се с брат си св. Е.И.М.,
а по-късно разказала и на св. М.Г.К. – директор на ЦНСП.
Последната от своя страна уведомила полицейските органи за случилото се.
В хода на
разследването била изготвена съдебно-психиатрична експертиза по отношение на
подсъдимия Г. с оглед данните за ***. Според
заключението на ВЛ умствената му недоразвитост не го е лишила към момента на
извършване на процесното деяние да разбира свойството и значението на
извършеното и да може да ръководи постъпките, но е бил с намалени критични
способности и отслабени волеви задръжки.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от признанията на подсъдимия, направени на основание чл.371, т.2 от НПК, както и от приложените по делото
доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК към доказателствения
материал по делото.
При гореизложената
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
От обективна
страна подсъдимият Г.:*** извършил блудствени действия
без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Е.И.М. ***, като употребил за това сила и заплашване.
От субективна страна подсъдимият Г.
при извършване на деянието е действал при условията на пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2, пр.1 от НК и с
цел да възбуди или удовлетвори полово желание.
По този начин подсъдимият
Г.Г.Г. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния
състав на чл.150, ал.1 от НК.
Причината за
извършване на престъплението следва да се търси в незачитането на установения в
държавата правов ред, както и на ниските морални задръжки.
За да определи
наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК
наказание, но и със степента на обществена опасност на конкретно извършеното от
него деяние и данните за личността му, и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността му:
Подсъдимият Г.Г.Г. е ***, ЕГН **********.
Императивният
характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК за определяне на наказанието при условията на чл.58а
от НК предпоставя намаляване с 1/3 част наложеното при условията на чл.54 от НК
наказание „лишаване от свобода”.
При определяне на
наказанието настоящият съдебен състав, отчете като смекчаващи отговорността на
подсъдимия Г. обстоятелства чистото му съдебно минало, липсата на данни за
други криминални регистрации и висящи наказателни производства, както и ***. Изложеното обуславя налагането на наказание под средния
размер към минималния, предвиден в закона, като за съответно, съдът на
основание чл.54 от НК намира определянето на санкция „лишаване
от свобода” за срок от 3 години, която след редуциране с 1/3 води до
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години. Настоящият
съдебен състав именно поради изтъкнатите по-горе доводи намира, че целите на
наказанието биха били постигнати и с отлагане изпълнението на същото на
основание чл.66, ал.1 от НК,
но за максималния, предвиден от законодателя размер от 5 години поради вида на
престъпно посегателство и необходимостта от овладяване на ниските
психологически задръжки у подсъдимия. В тази връзка и с оглед реализирането на
превантивната и превъзпитателна функция на определената санкция спрямо него,
съдът счита, че на основание чл.67, ал.3 от НК в изпитателния срок подсъдимият Г. следва да изтърпи и
пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” с явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично за срок от
две години.
По отношение на
предявения от пострадалата граждански иск за нанесени й от процесното деяние
неимуществени вреди, съдът прецени / с оглед конкретно настъпилите
общественоопасни последици и предвид заключението на ВЛ по СПЕ за липса на
психиатрични отклонения или разстройства, свързани с упражнената принуда /, че
сумата от 3000.00 / три хиляди / лева, платима от подсъдимия Г. ведно със
законната лихва, считано от 03.01.2012г., се явява съответно и справедливо обезщетение
за претърпените от Е.И.М. болка и страдание.
Подсъдимият Г. следва да
заплати сторените по
делото разноски – 160.00 лева по сметка на Първо РУП при ОД на МВР – Добрич, 15.00 лева по сметка на ДРС, както и
държавна такса върху уважения размер на иска – 120.00 лева по сметка на РС - Добрич.
Председател:
