№ 123
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Уляна К. Савакова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Николета Н. Николова
в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл.
като разгледа докладваното от Уляна К. Савакова Частно наказателно дело
№ 20223100200668 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.30 и следващите от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /обн. ДВ бр.15/2010г./ / ЗПИИРКОРНФС/.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от Федерална служба „Правосъдие“,
Ф.Р. Германия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на
финансова санкция, издадено от Областният администратор, служба за глоби, област
Дипхолц, постановено на 08.07.2020г. и влязло в сила на 06.08.2020г. срещу българския
гражданин СТ. ИВ. М., роден на 02.04.1983г. в гр.Варна, живущ в с.Изворско, ул.„Цар
Симеон I-ви“, №15, обл.Варна, Р.България.
От направената служебно справка в система НБД на данните посочени от молещата
държава отговаря българският гражданин СТ. ИВ. М. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес в с. Изворско, ул.„Цар Симеон I-ви“ общ. Аксаково, обл. Варна, Р.България.
В съдебно заседание представителят на ВОП излага становище, за основателност на
акта и признаване на така наложената глоба от Българската страна.
Санкционираното лице с постоянен и настоящ адрес в Република България призован
чрез съдебна охрана и на съответен телефон посочен в делото е заявил, че се намира във
Федерална Република Германия и няма да се прибере до датата на съдебно заседание,
поради което съдът му е назначил служебен защитник.
Служебният защитник адв. Б., счита, че са налице основания за признаване на
1
решението и привеждането му в изпълнение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните
прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се
установява, че с Решение за плащане на финансова санкция, постановено на 08.07.2020г. и
влязло в сила на 06.08.2020г. Областният администратор, служба за глоби, област Дипхолц,
ФР.Германия е наложил финансова санкция на българския гражданин СТ. ИВ. М. роден на
02.04.1983г. в с. Изворско, общ. Аксаково, в размер на 129,55 евро, за извършено от същият
административно нарушение, изразяващо се в това, че:
На 03.05.2020г. в 14:24ч. в Фахренхорст, междуградски път В 51 при 102,0км., в
посока на движение Бремен, въпросното лице в качеството си на шофьор на минибус с
регистрация EL-VQ 333 превишил допустимата максимална скорост в рамките на
населеното място с 29 км/ч. при допустима скорост от 50 км/ч. Констатираната скорост
(след приспаднат толеранс) е 79 км/ч. – Административно нарушение съгласно §4, ал.4
BKatV (Наредба за каталога на глобите); §3, ал.3, § 49 StVO (Наредба за движението по
пътищата); §24, §25 StVG (Закон за движението по пътищата); 11.3.5 BKat (Каталог за
глобите); §4, ал.1 ВKatV.
С оглед на доказателствата налични в горецитираното удостоверение съдът намира,
че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за
налагане на финансова санкция по отношение на лицето СТ. ИВ. М.. От изготвената справка
се установи, че засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България –
с. Изворско, общ. Аксаково, обл. Варна, Р.България., заявено от него като постоянен и
настоящ адрес, видно от справката в система НБД.
Решението на Областният администратор, служба за глоби, област Дипхолц,
ФР.Германия, отговаря на изискванията на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е
налице влязъл в сила несъдебен акт на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на „Глоба“, за извършено административно нарушение въз основа на
влязло в сила решение постановено съгласно §4, ал.4 BKatV (Наредба за каталога на
глобите); §3, ал.3, § 49 StVO (Наредба за движението по пътищата); §24, §25 StVG (Закон за
движението по пътищата); 11.3.5 BKat (Каталог за глобите); §4, ал.1 ВKatV.
Съгласно разпоредбата на ЗПИИРКОРНФС, е видно, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на
държава-членка на Европейския съюз за налагане на наказание „Глоба“, за извършено
административно нарушение. От описанието на извършеното от лице е видно, че на СТ. ИВ.
М. е наложено наказание „Глоба“, за това, че на 03.05.2020г. в 14:24ч. в качеството си на
шофьор на минибус е превишил допустимата максимална скорост в рамките на населено
място с 29км./ч.
Това нарушение не попада в хипотезата на чл. 14 ал. 2 и на чл. 30 ал. 2 от закона, за
2
които не се изисква двойна наказуемост. С оглед горното, за да бъде признато решението,
съгласно чл. 30 ал. 1 от закона деянието, за което е санкционирано засегнатото лице следва
да съставлява престъпление или административно нарушение и по българското
законодателство, независимо от елементите на състава по законодателството на издаващата
държава. В случая настоящият състав счита, че това нарушение представлява и такова по
българското законодателство, тъй като така описаните факти осъществяват състав на
административно нарушение по българското законодателство, предвиждащо
административно наказателна отговорност за водач, управляващ МПС със скорост,
превишаваща максимално допустимата - чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по
пътищата на Р.България.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа всички реквизити
предвидени, както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005 г., така и според изискванията на Приложение № 2 към ЗПИИРКОРНФС и
съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Присъдените от несъдебният орган на издаващата държава санкция и разноски за
производство, довели до решението представляват финансова санкция по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 1 и ЗПИИРКОРНФС.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени в чл. 35, т.
1-11 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу
същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансова санкция;
изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство;
решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското законодателство; засегнатото
лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Р България; наложената финансова санкция е не по –
малко от 70 евро като в издаващата държава не са постъпвали никакви погасявания.;
решението е по отношение на лице, което е административно – наказателно отговорно; в
удостоверението е изрично посочено, че производството е било писмено и лицето е било
уведомено съгласно законодателството на издаващата държава за правото и сроковете на
обжалване. Следователно не са налице факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 10
включително.
С оглед изложеното , ВОС счита, че актът следва да бъде признат и изпълнен от
посочения в чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС орган – Националната агенция за приходите,
като на основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС равностойността на наложената
финансова санкция се определи в български левове по курса на БНБ за 06.07.2022г. - деня на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция, който към посочената дата е
за 1 евро – 1, 95583 лева. Равностойността на санкцията от 129,55 евро е 253.38 лева /двеста
петдесет и три лева и тридесет и осем стотинки/.
Предвид посоченото, Варненският окръжен съд приема, че са налице условията за
3
признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и
на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение постановено на 08.07.2020г. за плащане на финансова санкция
издадена от областният администратор, служба за глоби, област Дипхолц, ФР. Германия, и
влязло в сила на 06.08.2020г. срещу българския гражданин СТ. ИВ. М., роден на
02.04.1983г. в с. Изворско, ЕГН**********, в общ размер на 129,55 евро с равностойност в
български лева към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция
в издаващата държава в размер на 253.38 лева /двеста петдесет и три лева и тридесет и осем
стотинки/.
Решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение, която
следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно посочения в Удостоверението компетентен орган отговарящ
за изпълнението на Решението в издаващата държава - Федерална служба „Правосъдие“,
Ф.Р.Германия, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова
санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване на
изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок, който тече за прокурора и
служебния защитник на лицето от днес, а за засегнатото лице от датата на получаване на
уведомлението пред Апелативен съд – гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4