Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260003
гр. Русе, 16.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд…гражданска колегия….…в открито заседание на 17 януари през две
хиляди двадесет и втора година…в състав:
Председател:Галина Магардичиян
при
секретаря Вероника Якимова и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от съдията
Г.Магардичиян гр. дело № 346 по описа за 2019год., за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са субективно съединени искове
с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД.
Ищците А.М.А. и А.И.И.,
чрез законния й представител И. И.Ю. твърдят, че на 24.08.2018г около 17.00
часа на път ІІІ-501 при км.39+900 в землището на гр.Борово, водачът В.Т.Н. при
управление на лек автомобил „БМВ“ модел „318И“ с рег № *****, с превишена и
несъобразена скорост, губи контрол на управлението на автомобила и се блъска в
спрелия за смяна на повредена гума вдясно на пътния банкет лек автомобил
„Мазда“, модел 5 с рег № *****, управляван от Х.С.Х.. В резултат на настъпилото
пътно-транспортно произшествие са причинени сериозни телесни увреждания на А.М.А.
и А.И.И.. А.М.А.
е получила увреждане, изразяващо се във фрактура коли хумери
декстра /полифрагментна
фрактура на десен хумерус/,довела до трайно
затруднено движение на дясна раменна става за период по-дълъг от 30 дни, а А.И.И. е
получила увреждания, изразяващи се в контузио капитис, фрактура крани регио фронталис, контузио церебри, мозъчен едем.
Ищцата А.А. изпитвала силна болка в областта на
дясна раменна става, придружена от загуба на движение на дясната ръка, поради
което е била прегледана и е поставена мека имобилизираща
превръзка тип“Дезио“ с цел обездвижване на увредения
крайник. Поради липса на подобрение на състоянието й с оглед проведеното
консервативно лечение е постъпила по спешност на 28.08.2018 в
УМБАЛ“Канев“АД-Русе, където са и направени множество изследвания и ренгенографии, посредство които й
е било поставена диагноза „ полифрагментна фрактура
на десен хумерус“, която е наложила провеждането на
оперативна интервенция за възстановяване на увредения крайник. Била е настанена
в болничното заведение за периода от 28.08.2018 до 07.09.2018.На 31.08.2018
след поставяне на обща анестезия чрез интубация е
достигнато послойно до фрактурата, извършена е репозиция на фрагментите и ставата е била фиксирана със
заключаваща плака тип „Филус“. През отвори на плаката
е фиксиран с отделни шевове големия туберку,
оперативната рана е била промита, поставен е тръбен дрен,
след което раната е затворена с послоен шев и
стерилна превръзка. Била е изписана с указания за смяна на стерилните превръзки
всеки ден, продължаване на лечението в домашно-амбулаторни условия при щадящ
режим на увредения крайник, както и прием на антиколагулантни
медикаментни за период от 10 дни след изписването й.
Конците от поставения послоен шев са били свалени 12
дни след оперативната процедура,а след възстановяване на полученото увреждане
следвало да премине през курс от процедури по физиотерапия и рехабилитация за
раздвижване на увредената става. Същата приела тежко последиците от настъпилото
пътно-транспортно произшествие. Увреждането и оперативното лечение са довели до
трайно затруднение на движенията на дясната ръка, която в продължение на дълъг
период от време е била обективно възпрепятствана да води нормален начин на
живот. Ежедневието й е претърпяло коренна промяна, имала е нужда от постоянна
помощ от страна на близки и приятели с оглед невъзможността да удовлетворява
обичайните си хигиенни и битови потребности. Това е довело до чувство на
зависимост и непълноценност у нея, което допълнително утежнявало влоянието на произшествието освен върху тялото й, така и
върху съзнанието й. Променила се, започнала да страна от безсъние, често се
будела след кошмари,свързани с катастрофата.Започнала да изпитва непреодолим
страх от движението по пътищата и същевременно
постоянно се чувства напрегната, уморена и на моменти проявява симптоми
на депресивни състояния. Макар и след проведеното лечение, същата не е
възстановило напълно функционалността на дясната си ръка, изпитва болки при
продължително натоварване на крайника, както и при резки промени в атмосферните
условия. В резултат на оперативната интервенция по тялото й личат груби
оперативни бележи от поставянате на метална остеосинтеза. Състоянието й не било възстановено и към
настоящият момент, поради наличието на ограничен обем на движенията в резултат
на травмата. Предстои и и нова операция за изваждане на металните импланти,
което ще доверде до нови болки и страдания и нов
период та временна нетрудоспособност. Освен причините й неимуществени вреди, са
й причинени и имуществени вреди с оглед проведеното лечение в общ размер на
1500лв, за закупуване на имплант.
Ищцата А.И.И. е била транспортирана по спешност
в отделението по неврохирургия при УМБАЛ“Канев“АД-Русе, където е била приета в
неконтактно състояние, а общото й здравословно състояние се е влошило бързо,
поради което е получила гърч и се е наложила интубация.
Детето е спряло да говори непосредствено след настъпване на произшествието. За
получените множество увреждания е била настанена за провеждане на болнично
лечение за периода от 24.08.2018 до 30.08.2018.Изпитвала силно и константно
главоболие и световъртеж, поради което и била назначена медикаментозна терапия.
На 30.08.2018 е показала подобрение в състоянието й и е изписана за домашно
лечение. Травмите, които е получила са водели до изключително интензивни
негативни преживявания от нейна страна. Освен претърпените физически болки и
страдание са наблюдава и обезпокояваща симптоматика в психологически аспект.
Станала е изключително некомуникативно дене, непосредствено след произшествието
е спряла да говори и въпреки, че се наблюдава известно подобрение ,все още
отказвала да общува с околните. Поради крехката си възраст, тя е приела тежко
последиците от настъпилото ПТП, което ще остави траен и незаличим белег в
съзнанието й. Често се оплаквала от главоболие,започнала да се буди посреднощ от кошмари, същевременно се затворила в себе си и
не споделяла емоциите и преживяванията си с родителите или връстниците
си. Натрупало се стрес.Преди ПТП-то била енергична, любознателна и
комуникативна, постоянно е търсела социализиране с околните, а след
произшествието настъпила драстична и осезаема промяна в общуването.
На 09.10.2018г предявили извънсъдебна
претенция до ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД , по което била образувана щета
№
0411-185- 0005- 2018. На 09.01.2019 ответното дружество отказало изплащане на
обезщетение.
Към датата на събитието-24.08.2018г лек
автомобил „БМВ“, модел „318И“ с рег № ***** е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД с валидна полица
за периода 09.07.2018-08.07.2019г.
Искат от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“ да заплати :
-на А.М.А.
сумата от 35 000лв, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените й от ПТП-то неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на изтичане на срока за произнасяне на ответника-09.01.2019 до
окончателно плащане, както и сумата от 1500лв, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените й имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната
лихва от 09.01.2019г до окончателно плащане.
-на А.И.И. сумата от 60 000лв, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените й вследствие на същото ПТП неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 09.01.2019г до окончателно плащане.
С влязло в сила Определение № 941 от
02.09.2019 е отделено производството по делото по иска на А.Д.Д. и е изпратено по подсъдност на Русенски районен съд като
производството пред РОС е прекратено в тази част.
Ответникът
ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД със седалище и адрес на управление-гр.София, в
писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, оспорва изцяло исковата
претенция по основание и размер. Оспорва се изключителната вина на водача В.Т.Н.
по аргумент на чл.300 ГПК.Оспорва механизма на ПТП като счита, че описания в
исковата молба механизъм не отговаря на дсействително
развилия се. Процесният пътен инцидент
не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в дружеството
МРС. В конкретният случай вина за настъпване на процесния инцидент имат и
ищците, тъй като не са спазили правилата, вменени им по смисъла на ЗДвП, а
именно в чл.94,ал.1 от закона.Считат, че на път ІІІ-501 в землището на
гр.Борово е възможно спирането за престой извън пътното платно.В случая лек
автомобил „ Мазда“ се е намирал вдясно на пътния банкет.Подобно положение
значително затруднява движението по тътната лента,
довело и до удала между леките автомобили. По този
начин е предпоставено настъпването на процесното
събитие. Освен това няма данни за правилно поставен светлоотразителен
триъгълник или за включени аварийни светлини, каквито обозначения могат да
бъдат направени, както от водача на л.а.“Мазда“, така и от пътниците в
него-чл.97,ла. ЗДвП. Този лек автомобил
не е бил обозначен по никакъв начин, поради което водачът на л.а „БМВ“ не е бил
предупреден за наличието спрял автомобил на пътното платно.Затова не е имал
възможността да предприеме своевременнна реакция за
намаляване на скоростта и заобикаляне на препяствието,
пред което е поставен. Поради това счита, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищците в степен граничеща с изключителната.
Исковете в пълният им размер считат за неоснователни, необосновани,неподкрепени
от доказателствата по делото и прекомерно завишени по размер. По отношение на
пострадалата А.М.А. не е доказана своевременна медицинска помощ за лекуване на
нанесените травми. Процесното събитие е настъпило на
24.08.2018,а същата е приета на лечение едва на 07.09.2018г, през който период
от време раната и се е влошила значително, за което не би могъл да се обвини
водача на МПС. Тъй като не и е било издаден болничен лист, извода е, че същата
не е била препятствана на дови ежедневието си по обичайния за нея начин.Ако не
е извършвала трудовите си задължения или каквито и да било други задължения,
това се дължи изцяло на субективната й преценка и не се намира в пряка връзка с
процесното събитие. По отношение на ищцата А.И.И.
поведението й месеци след инцидента не би могло да се дължи на него. Оспорва
исковете и по размер.Оспорва претенциите по акцесорния иск за лихва, както по
отношение на размера им, така и по отношение на началния момент, от които се
дължат. Считат, че дружеството не е изпаднало в забава и не дължи лихва за
забава.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
24.08.2018г около 17.00 часа на път ІІІ-501,км. 39+900 е осъществено пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил марка „БМВ“ модел „ 318И“ с рег № *****,
собственост на И.И.Ю., управляван от В.Т.Н. и лек
автомобил „Мазда 5“ с рег № *****, управляван от собственика Х.С.Х.. При ПТП-то
са пострадали А.И.И., А.М.А. и А.Д.Д.. Съставен е костативен
протокол № 26 от 24.06.2018г.
Пострадалите при катастрофата лица са
били пътници в лек автомобил марка „БМВ“ модел 318 И с рег № *****.
С Присъда № 260001 от 09.04.2021г,
постановено по НОХД № 51/20 по описа на РС-гр.Бяла В.Т.Н. е признат за виновен
в това, че на 24.08.2018г по път ІІІ-501/ гр.Две Могили – гр.Борово/ на км.39+900
в землището на гр.Борово при управлявение на лек автомобил
марка „БМВ“ модел „ 318И“ с рег № *****, нарушил правилата за движение по
пътищата-чл.20,ал.1 ЗДвП като не контролирал непрекъснато пътното превозно
средство, което управлявал и чл.21,ал.1 ЗДвП като при избиране скоростта на движение
на пътно превозно средство превишил разрешената скорост в км/ч за категория В-
в извън населено място-90км/ч и се движел със скорост 99.4км/ч., в резултат на
което по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно-средна
телесна повреда на А.М.А., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на
десен горен крайник за срок повече от тридесет дни, поради многофрагментно
счупване на дясна раменна кост в горния край, което наложило метална остеосинтеза и средна телесна повледа
на А.И.И., изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота, поради импресионно
счупване на черепа,челно, колекция от въздух в черепната кухина, контузия на
мозъка, подкожна колекция от кръв в лицеви синуси, колекция от кръв в лява
челна област-престъпление по чл.343, ал.3, б.“А“ вр ал.1, б.“Б“ вр чл.342, ал.1 НК. Присъдата е влязла в сила на 26.04.2021г
Към момента на катастрофата в лекият автомобил „БМВ“ освен водача В.Н. в нея са пътували И.И., баща на ищцата А.И. и син на ищцата А.А., който бил на предната седалка в дясно от шофьора. На задната седалка били А.А., която се намирала зад шофьора, А.И., която била по средната на задната седалка, а в дясно от нея, също на задната седалка, се возила нейната майка А.Д.. В колата, отново на задната седалка била и другата дъщеря на св.Д. и И.И.-Айчел. Според св.Д. шофьора и съпруга й И.И. били с поставени предпазни колани, но никой от пътните на задната седалка нямал поставен предпазен колан.
Според комплексната експертиза, приета
от съда и неоспорена от страните, предпазните колани не опазват крайниците,
които могат допълнително да се разгърнат и движат в съответните стави.
Движенията на главата са по-ограничени, но също може да има контакт с близки
предмети. Обезопасителният колан с изправен блокиращ
механизъм задържа тялото на пътника от преместване напред-поясната
област на колана задържа долната част на тялото от преместване напред, а
диагоналната част задържа горната част от тялото за преместване напред. По този
начин се намалява възможността за удари на тялото на пътника в детайли от
купето на автомобила. При странични движения на тялото колана не изключва
възможността за контакт на тялото с детайли от купето на автомобила. В началото
на удара тялото би могло да се отдели минимално в рамките на няколко
сантиметра, като в комбинация със задействие на
блокиращия механизъм, то се фиксира към седалката и облегалката.
Св. В.Т.Н. установява, че е управлявал
лек автомобил марка БМВ на 24.08.2018г като трябвало да закара И.И., майка му А.А., двете му деца А.И.
и А.и жена му св.А.Д. до гр.Борово. Малко след разклона за с.Батишница, веднага
след един десен завой, имало спрял автомобил, а насреща идвал друг лек
автомобил. Той набил спирачки. Видял, че
няма да може да спре навреме и започнал да ускорява, за да може да заобиколи спрелия автомобил. Тогава И.И.,
който седял до него на пасажерското място, му дръпнал волана вдясно и се
ударили в спрелия автомобил. Обърнал се назад, за да види как са пътниците на
задната седалка и ведял, че са зле, защото стресът
бил много голям. Детето А.И. било със счупена вежда и била много уплашена, а А.А. била със счупена горе ръка.Според свидетеля лекият
автомобил е оборудван с колани като отзад били два, но пътниците на задната
седалка били без поставени предпазни колани.
А.М.А. е постъпила на лечение на
28.08.2018г до 07.09.2018 в отделение-клиника „Ортопедия и травматология“ на
УБМАЛ“Канев“-Русе заради „фрактура коли хумери декстра“, поради което е постъпила по спешност за операция.
На 31.08.2018 и е направена операция, при което след репозиция
на фрагментите същите са фиксирани със заключваща плака тип Филус.
Изписана е от болницата с препоръка за поставяне на превръзки през ден. Щадящ
режим на десен горен крайник и медикаментозно лечение.
За поставеният имплант
А.А. е заплатила на УМБАЛ“Канев“АД-Русе сумата от
1500лв, за което е издадена факура № ********** от
29.08.2018г., към която на 29.08.2018г е издаден и фискален бон/л.25-26/
От показанията на св.И. и св.Д. се
установя, че А.А. е била в шок от катастрофата,
защото не можела да излезе от колата, тъй като не можела да си движи дясната
ръка. Затова се наложило да я изведат от колата. Дошли от Спешна помощ, които и
завързали рамото и я откарали в УМБАЛ „Канев“ в гр.РУсе.
Там и направили операция и и сложили имплант, защото
лекарите казали, че рамото й е много лошо счупено. Обездвижили
й ръката със специална превръзка, за да не може да я движи. Според св.И., който
е нейн син, около две седмици била в болницата.
Докато била там била отпаднала и в шок. Докато била в болницата една жена и
помагала при обличане и събличане. След като се върнала в дома си не можела да
си мърда работа, боляло я. Три месеца била с превръзката, след което ходила на
рехабилитация две седмици. Първата седмица от рехабилитацията лежала в
отделение на „Медика“, а след това следващата седмица ходила всеки ден. Според
св.И. възстановяването продължило около година, а според св.Д. след повече от 6
месеца се възстановила. През този период св.Д. и помагала при преобличане и
къпане. А. започнала да се храни с лявата ръка като св.Д. й помагала да слага
масата. Според св.И. съпругата му св.Д. хранела майка му три месеца, защото
майка му не можела да се храни с лявата ръка, след което тя почнала да се храни
сама. Белега върху ръката на А. е видим като все още импланта
не е махнат и според св.И. няма да бъде махнат, защото според лекарите ръката
няма да се застопори. И понастоящем А. се оплаквала
от болки в рамото при промяна на времето. А. споделяла със сина си, че
постоянно мисли за катастрофата. След това започнала да забравя и според св.И.
това е от шока от катастрофата, а не от възрастта й.
Според заключението по назначената коммплексна СМЕ и АТЕ, А.А. е
получила многофрагментно счупване на дясна раменна
кост, в горния край, наложило оперативна интервения-метална
остиосинтеза. Тези увреждания се вследствие на
пътното-транспортно произшествие и е налице причинно-следствена връзка между
травмите и произшествието. Според заключението, първоначално А. е отказала
оперативно лечение на 24.08.2018 заради стрес и заради невъзможността да
заплати здравни осигуровки и имплант, но на
28.08.2018г е приета в болницата, на 31.08 е оперирана и на 07.09.18 е изписана.
Болките й са били най-силни в рамките на 72 часа, след което интензитета
намалява. Поради непълно възстановяване А. все още страда. При извършен преглед
на А. при изготвяне на експертизата е установено постоперативен цикатрикс и ограничения, болезнени движения, недостигащи
градусите при нормалната функция, но според вещите лица същите могат да се
дължат не само на травмите от ПТП-то.
А.И.И. е
постъпила на лечение в отделение „неврохирургия“ на
УМБАЛ-Канев-Русе от 24.08.18 до 30.08.2018г. заради „контузио
капитис в периода Фрактура крани
регио фронталис.Контузио церебри“. В епикризата е
отразено, че от катастрофата детето не говори.При постъпване в болницата детето
е било неконтактно, с хематом на глава и шия в лява фронтална област. Отразено
е, че постепенно състоянието на детето се е подобрило, раздвижено е,
главоболието и световъртежа отзвучали, в стабилизирано соматично и неврологично
състояние, парези няма. При изписването му е
назначено медикаментозно лечение и хигиенно-диетичен режим.
На 06.11.2018г е било на преглед при
д-р. Н.П.заради „последици от вътречерепна травма“.
Направено му е ЕЕГ с препоръка за контролно изследване след 4 месеца. На
26.03.2019 отново е проведено такова изследване от лекар.
Св.Д. също била в болница заради
контузии, които и тя е получила при катастрофата, където било и детето А.И..
Детето три дни било в кома. Когато майка му го видяла за пръв път след
катастрофата вече било излязло от комата, но не било в добро състояние.Било
много изплашено, плачело и не знаело как да реагира. Детето било в болница една
седмица. Състоянието му през това време се подобрявало, но бавно и лекарите
казвали, че се нуждае от още лечение. Изписали и лекарства заради това, че е
изпаднала в кома. Детето се оплаквало, че я боли глава и било отпаднало. Когато
било изписано, не играело с приятели, защото било много изплашено и не искало
да се среща с никого. Според св.Д. и към настоящият момент детето изпитвало все
още уплаха от коли и от това да излиза на улицата. И след изписването й от
болница приемало лекарства и по лекарско предписание не трябвало да играе
физическо за период около година. Трябвало да си пази главата и да не се
натоварва от телефон и телевизор. Водили детето на лекар в гр.Плевен, където му
изписали лекарства, които трябвало да приема за периода от 6 месеца. Лекарят им
казал, че състоянието на детето се подобрява, но и трябва време за
възстановяване. Детето не искало да разговаря с родителите си за катастрофата.
И понастоящем избягвала тази тема. Към настоящият момент детето не се оплаква
от главоболие.Остатъчни последици И. е имала поради измения
в мозъчната биоелектрична активност,
което е установено на ЕЕГ. Лекувана е амбулаторно, като прави ЕЕГ изследвания в
Плевенска клиника. Приемала е лекарства за тези промени до м.април 2020г. Не е
правила епилептични припадъци, но тези ЕЕГ промени са били от епилептогенен тип.
Според заключението по назначената коммплексна СМЕ и АТЕ, А.И. е получила травма на главата в
ляво челно с подкожен хематом на същото място. От направения при постъпването и
в отделението по Неврохирургия скенер е установено счупване и хлътване на
челната конст в ляво над веждата. Не скенера не се
установява мозъчен кръвоизлив, но хлътналите кости са довели до локална
контузия на мозъка в травмираната зона. Вследствие на това е направила гърч и
изпада в безсъзнание, което налага интубация и
лечение за 1-2 дни в интензивно отделение. Тези увреждания се вследствие на
пътното-транспортно произшествие и е налице причинно-следствена връзка
между травмите и произшествието. Приложено и е церебропротективно
и противогърчово лечение, което продължава и за
домашно доизлекуване на травмирания мозък. И. е
претърпяла болки и страдания като в острият им период са били най-силни. След
2-3 месеца лечение, според вещите лица, не може да се говори за сериозни болки
и страдания. Периода за възстановяване след такава тежка черепно-мозъчна травма
с фрактура на челната кост и мозъчна контузия е минимум 12 месеца. В много
случаи е възможно и 2-3 годишно възстановяване и доизлекуване.
Според вещите лица поведенческите отклонения на И. са отчасти свързани с
възрастта, но имат и коствена връзка с претърпяната
черепно-мозъчна травма.
Лекият автомобил марка „БМВ“ модел 318 И
с рег № ***** е бил със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД със застрахователна полица № 118001970201, валидна в
периода от 09.07.2017г до 08.07.2019г. /л.139/
На 09.10.2018г А.А.,
А.И. чрез законния си представител И.И.Ю. са подали
до „ОЗК-Застраховане“АД-София молба с искане за заплащане на обезщетение за
причинени им от ПТП на24.08.2018г неимуществени и имуществени вреди. С писмо от
10.10.2018г застрахователят им е поискал представяне
на документи, тъй като е приел, че преписката не е окончателно окомплектована.
В последствие с писмо изх.№ 99-120/09.01.2019г са уведомени, че застрахователят
отказва да им изплати исканите от тях обезщетения, тъй като не са представили
документи с цел доказване и установяване на случая, а представените не са
достатъчни за доказване основателността на претенцията и определяне размера на
обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя чрез пряк иск от увреденото лице, включва следните елементи,
които следва да се установят в процеса от страна на пострадалото лице:
1.
Провеждането
на рекламационно производство по чл. 498, ал. 1–3 КЗ, а именно, че като
увредено лице е отправила към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и
застрахователят е отказал да изпрати застрахователно обезщетение.
2.
Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, който обхваща следните две групи предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищцата, като й е причинил имуществени
или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя - ответник.
При наличието на тези предпоставки увреденото трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че
отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение е
функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие в полза на
увреденото лице възниква субективното право на деликтно
обезщетение, както и прякото право на застрахователно обезщетение. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
това основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да
установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, основаващо се на
нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат субективните права,
имуществото и телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД задължение за
поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се
определят от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното
увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен юридически факт,
елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Установяването наличието на елементите от фактическият състав на непозволеното
увреждане е в тежест на ищеца. За да бъде ангажирана обезщетителната
отговорност за неимуществени вреди, в
процеса следва да се установят горепосочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване- т.е.
оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По делото са представени писмени
доказателства, установяващи, че ищците А.А. и А.И.,
чрез законния си представител И.И. са отправили към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и
застрахователят не е присъдил
обезщетение
за претърпените от тях вреди като е постановил отказ да изплати такова поради
липса на достатъчно доказателства за ангажиране отговорността на застрахователя.
С оглед изложеното предявените искове са процесуално допустим.
Установен е и фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице. Налице е влязла в сила присъда №
260001 от 09.04.2021г по НОХД № 51/20 по описа на РС-гр.Бяла относно
виновността на В.Т.Н. за това, че на 24.08.2018г по път ІІІ-501/ гр.Две Могили
– гр.Борово/ на км.39+900 в землището на гр.Борово при управлявение
на лек автомобил марка „БМВ“ модел „ 318И“ с рег № *****, нарушил правилата за
движение по пътищата-чл.20,ал.1 ЗДвП като не контролирал непрекъснато пътното
превозно средство, което управлявал и чл.21,ал.1 ЗДвП като при избиране
скоростта на движение на пътно превозно средство превишил разрешената скорост в
км/ч за категория В- в извън населено място-90км/ч и се движел със скорост
99.4км/ч., в резултат на което по непредпазливост причинил телесна повреда на
повече от едно лице, а именно-средна телесна повреда на А.М.А., изразяваща се в
трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок повече от
тридесет дни, поради многофрагментно счупване на
дясна раменна кост в горния край, което наложило метална остеосинтеза
и средна телесна повледа на А.И.И.,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради импресионно счупване на черепа,челно, колекция от въздух в
черепната кухина, контузия на мозъка, подкожна колекция от кръв в лицеви
синуси, колекция от кръв в лява челна област-престъпление по чл.343, ал.3,
б.“А“ вр ал.1, б.“Б“ вр чл.342, ал.1 НК. Присъдата е влязла в сила на
26.04.2021г
От друга страна е установено наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на лекия автомобил, ,управляван от В.Н.
и застрахователя – ответник, действащо към момента на ПТП-то.
По отношение на предявените от А.А.
искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 35 000лв и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500лв съдът
намира следното :
От писмените и гласни доказателства,
както и от приетата по делото кемплексна СМЕ и САТЕ
експертиза се установява, че вследствие на катастрофата на 24.08.18 А. е
получила многофрагментно счупване на дясна раменна
кост, в горния край, наложило оперативна интервения-метална
остиосинтеза. Това е наложило предстой в болнично
заведение в периода от 28.08.2018г до 07.09.2018г. Вследствие на това счупване
е изпитвала силни болки непосредствено след травмата, а и в процеса на възстановянето й. Освен това е била в стрес и шок от
преживяването на самата катастрофа. Вследствие на счупването на рамото, ръката
е била обездвижена и А. не е можела само да се обслужва в период от три месеца,
през който период била превързана. Св.Д. и помагала при преобличане и при
къпане. Според св.Д. се налагало да помага в ежедневието на сверва
си и след това до изтичане на шест месеца докато траело пълното й
възстановяване. Съдът не цени показанията на св.И., че съпругата му св.Д. е
хранила майка му в период от шест месеца, тъй като самата св.Д. установявя, че А.А. се хранела
сама с лявата ръка. През този период А. вземала в период от три месеца и
лекарства, както и и поставяли и инжекции през 2-3дни. След махане на
превръзката една седмица била в болнично заведение на рехабилитация, а след
това ходила всеки ден в продължение на още една седмица отново на рехабилитация.
Според св.И. не е продължала да ходи на рехабилитация защото според лекаря
движението на ръката не може да се възстанови напълно. Въпреки това обема на
движение на ръката й не е напълно възстановен, което е установено и от приетата
по делото експертиза. Според св.И. майка му може да се вдига само частично
ръката нагоре.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по
справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано
с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Съдът като
съобрази конкретните увреждания, които е получила ищцата, интензитета на
страданията й, фактът, че не е настъпило пълното й възстановяване и към
настоящият момент, намира, че справедливото
обезщетение, което може да репарира тези вреди,
е в размер на 25 000лв.
Що се отнася до имуществените вреди,
които е претърпяла от представените по делото доказателства е установено по
категоричен начин, че при извършената й операция и е поставена метална остиосинтеза. А. е заплатила стойността на поставеният й имплант в размер на 1500лв, за което са представени писмени
доказателства-фактура и фискален бон, поради което тази сума се явява
имуществена вреда, настъпила на А. вследствие на увреждането получено при
катастрофата.
Застрахователят е направил възражение за съпричиняване на
уврежданията от страна на пострадалата, тъй като същата е пътувала в лекият
автомобил без поставен предпазен колан. Съдът намира, че това възражение е
основателно и доказано. От събраните по делото гласни доказателства се
установява по категоричен начин, че всички лица, пътуващи на задната седалка в
лек автомобил БМВ с рег № ***** са били без поставени предпазни колани,т.е
ищцата А.А. също е била без поставен предпазен колан.
С това същата е нарушила правилата на Закона за движение по пътищата и сама се
е поставила в ситуация, в която е допринесла за причинените й увреждания. Ако
същата е била с поставен предпазен колан, тези увреждания или не биха настъпили
или бихи били в по-малък обем. Съдът намира, че
пострадалата по този начин е допринесла за уврежданията си наполовина, поради
което обезщетението за неимуществени вреди, за което отговаря застрахователя,
следва да е в размер на 12 500лв, а обезщетението за претърпени
имуществени вреди в размер на 750лв.
В този смисъл исковете са основателни и
доказани до този размер, а над него до размера на претенциите- 35 000лв за
обезщетението за неимуществени вреди и до 1500лв за обезщетението за
имуществени вреди като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят.
Върху претендираните обезщетения се
дължи и законна лихва, която започва да тече от момента на изтичане на срока за
произнасяне на застрахователя по застрахователната претенция на ищцата-
09.01.2019г до окончателно изплащане на сумите.
По отношение на предявеният от А.И. чрез нейният баща и законен
представител И.И.Ю.
иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60
000лв,съдът намира следното :
От писмените и гласни доказателства,
както и от приетата по делото кемплексна СМЕ и САТЕ
експертиза се установява, че в следствие на катастрофата на 24.08.18 А.И.,
която към него момент е била на 9 години, е получила травма на главата в ляво челно с
подкожен хематом на същото място. Установено е и счупване и хлътване на челната
конст в ляво над веждата. Не скенера не се установява
мозъчен кръвоизлив, но хлътналите кости са довели до локална контузия на мозъка
в травмираната зона. Вследствие на това детето е направило гърч и изпада в
безсъзнание, което налага интубация и лечение за 1-2
дни в интензивно отделение. Тези увреждания безспорно са вследствие на
пътното-транспортно произшествие и е налице причинно-следствена връзка между
травмите и произшествието. Приложено и е церебропротективно
и противогърчово лечение, което продължава и за
домашно доизлекуване на травмирания мозък. И. е
претърпяла болки и страдания като в острият им период са били най-силни. След
2-3 месеца лечение, според вещите лица, не може да се говори за сериозни болки
и страдания,но периода за възстановяване след такава тежка черепно-мозъчна
травма с фрактура на челната кост и мозъчна контузия е минимум 12 месеца. В
много случаи е възможно и 2-3 годишно възстановяване и доизлекуване.
Установено е, че детето е ходило на
прегледи в болнично заведение в гр.Плевен където периодично са му правени ЕЕГ
изследвания, заради настъпилите ЕЕГ промени. Това е продължило до м.април 2020г
в който период е приемала и лекарства. Според вещите лица не е правила
епилептични припадъци, но тези ЕЕГ промени са били от епилептогенен
тип. Освен това от показанията на св.Д., която е майка на ищцата А.И., детето
след катастрофата е променило поведението си и не е искало да играе с
приятелите си, както и да се вижда с хора. И понастоящем не искало да говори за
случилото се. Съдът намира, че травмите, които
А.И. са сериозни и критични и възстановяването от тях е продължило в
значителен период от време като до м.април 2020 детето е приемало и лекарства
заради ЕЕГ промените в мозъчната активност. В този смисъл обезщетението, което
би репарирало същите, съдът намира, че е в размер на 60 000лв.
Съдът
намира, обаче, направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат поради липса на поставен предпазен колан за основателно и
доказано. От събраните по делото гласни доказателства се установява по
категоричен начин, че всички лица, пътуващи на задната седалка в лек автомобил
БМВ с рег № ***** са били без поставени предпазни колани,т.е ищцата А.И. също е
била без поставен предпазен колан. С това същата е нарушила правилата на Закона
за движение по пътищата и сама се е поставила в ситуация, в която е допринесла
за причинените й увреждания. Ако същата е била с поставен предпазен колан, тези
увреждания или не биха настъпили или бихи били в
по-малък обем, тъй като макар и колана да не изключва възможността за контакт
на тялото с детайли от купето на автомобила, той способства за по-малко
отделяне на тялото от седалката и застопоряването му към седалката и
облегалката. Съдът намира, че
пострадалата по този начин е допринесла за уврежданията си наполовина, поради
което обезщетението за неимуществени вреди, за което отговаря застрахователя,
следва да е в размер на 30 000лв.
Върху претендираните обезщетения се
дължи и законна лихва, която започва да тече от момента на изтичане на срока за
произнасяне на застрахователя по застрахователната претенция на ищцата-
09.01.2019г до окончателно изплащане на сумите.
В тежест на ответника са направените от
ищците разноски, съразмерно с уважената част от исковете им. В случая това е единствено
адвокатско възнаграждение за упълномощеният от тях адвокат, тъй като правната
защита е осъществявана при условията на чл.38 ЗА. Съдът определя това
възнаграждение при спазване на правилата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 /2004
за минималните адвокатски възнаграждения и § 2 а от ДР на същата наредба в
размер на 1205лв,ведно с 241лв ДДС или общо в размер на 1446лв за осъществената
процесуална защита на ищцата А.А. и 1430лв, ведно с
286лв ДДС или общо 1716лв адвокатско възнаграждение за защитата на ищцата А.И.,
които следва да се изплатят на адвоката- пълномощник на ищците чрез
адвокатското дружество, което го е упълномощило.
В тежест на ищците са направените от
ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете им. Предвид
направените от ответника разноски в общ размер на 4510лв, според представеният
списък за разноски и доказателства за извършването им, с оглед отхвърлената
част на исковете на всяка от ищците А.А. дължи
разноски в размер на 1436.40лв, а А.И. чрез своя баща и законен представител
дължи разноски в размер на 1127.50лв.
В тежест на ответника е и държавна
такса,съобразно уважената част на исковете на всяка от ищците в общ размер на 1730лв
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, ул.“Света София“ № 7 със съдебен адрес-***, оф.18–адвокатско дружество „Х., Т. и И.“ да плати на А.М.А., ЕГН ********** със съдебен
адрес-*** 11-13, офис 5 чрез адвокатско дружество „В. и Б.“ сумата от 12
500лв / дванадесет хиляди и петстотин лв/, представляваща обезщетение по
чл.432 КЗ вр чл.45 ЗЗД вр чл.52 ЗЗД за причинени й неимуществени вреди от в
резултат от пътно-транспортно произшествие на 24.08.2018г,настъпило вследствие
виновното и противоправно поведение на В.Т.Н.,
управлявал лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег № *****, сумата от 750лв/седемстотин
и петдесет лв/, представляща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на същото ПТП,ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 09.01.2019г до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.М.А. иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 12 500лв до 35 000лв,
както иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над сумата от 750лв
до 1500лв, исковете за присъждане на лихва за забава върху тези сума, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление-гр.София, ул.“Света София“ № 7 със съдебен
адрес-***-.“Уилям Гладстоун“ № 20-22,ет.6, оф.18–адвокатско дружество „Х., Т. и И.“ да плати на А.И.И., ЕГН **********,
действаща чрез нейния баща и законен представител И.И.Ю.,
ЕГН ********** със съдебен адрес-*** 11-13, офис 5 чрез адвокатско дружество „В.
и Б.“ сумата от 30 000лв / тридесет хиляди лв/, представляваща обезщетение по
чл.432 КЗ вр чл.45 ЗЗД вр чл.52 ЗЗД за причинени й неимуществени вреди от в
резултат от пътно-транспортно произшествие на 24.08.2018г,настъпило вследствие
виновното и противоправно поведение на В.Т.Н.,
управлявал лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег № *****, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 09.01.2019г до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.И.И., ЕГН **********, действаща чрез нейния баща и законен
представител И.И.Ю., ЕГН ********** иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 30 000лв до
60 000лв, както и на законна лихва върху тази сума, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.София, ул.“Света София“ № 7 със съдебен адрес-***-.“Уилям
Гладстоун“ № 20-22,ет.6, оф.18–адвокатско дружество „Х.,
Т. и И.“ да плати на „Адвокатско
дружество В. и Б.“ на основание чл.38 ЗА, адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата А.А. в размер
на 1446лв с включено ДДС и 1716лв с включено ДДС адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата А.И. .
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН ********** със съдебен адрес-*** 11-13, офис 5 чрез адвокатско дружество „В. и Б.“ да плати на ЗАД“ ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.София, ул.“Света София“ № 7 със съдебен адрес-***-.“Уилям Гладстоун“ № 20-22,ет.6, оф.18–адвокатско дружество „Х., Т. и И.“ сумата от 1436.40лв, представляваща направени в настоящото производство съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на искове й.
ОСЪЖДА
А.И.И., ЕГН **********, действаща чрез нейния
баща и законен представител И.И.Ю., ЕГН ********** да
плати на ЗАД“ ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, ул.“Света София“ № 7 със съдебен адрес-***-.“Уилям Гладстоун“ № 20-22,ет.6, оф.18–адвокатско
дружество „Х., Т. и И.“ сумата от 1127.50лв, представляваща направени в
настоящото производство съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска
й.
ОСЪЖДА
ЗАД“ ОЗК-Застраховане“АД ,ЕИК ********* ,със седалище и адрес на
управление-гр.София, ул.“Света София“ № 7 със съдебен адрес-***-.“Уилям Гладстоун“ № 20-22,ет.6, оф.18–адвокатско
дружество „Х., Т. и И.“да плати по сметка на РОС държавна такса в размер на 1730лв
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд-гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Окръжен съдия :