Р Е Ш
Е Н И Е
№ 897
гр. Бургас, 27.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав,
в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена
Събева
при участието на секретаря
Калина Събева, като разгледа НАХД № 1553 по описа на РС - Бургас за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Медицински център „Д.М.” ЕООД, ЕИК ********* срещу наказателно постановление № НП 20-130-4 от
13.03.2018 г., издадено от изпълнителен директор на ИА „Медицински одит“ гр.
София, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закон за
здравето на основание чл. 221, ал. 2 от Закона за здравето е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 500
лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди,
че от АУАН не става ясно за извършването на какво нарушение е било
санкционирано дружеството. Сочи, че пациентката е била информирана за цените на
услугата, която е трябвало да заплати. Твърди, че извършената процедура на
пациентката не е предполагала нито спешност, нито болнично лечение, поради
което пациентката не е била хоспитализирана. Излага, че заплатената услуга е
била за медицински преглед, извършен от специалист след 20 часа, както и че
тази услуга е била включена в ценоразписа на лечебното заведение. С тези доводи
моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомени, представляват се от
адв. К.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
АНО ИА „Медицински одит“ гр. София чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Р. оспорва жалбата като неоснователна и моли
обжалваното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Във
връзка с постъпила жалба от пациентка, потърсила медицинска помощ в УМБАЛ „Д.М.“
гр. Бургас след претърпян инцидент била извършена проверка от свидетелката Ю.Е.К..
При проверката било установено, че за оказаната медицинска помощ е бил издаден
касов бон на стойност 95 лева, от които 35 лв. са били заплатени за
рентгенография, а другите 60 лв. са били с основание „извънредно повикване”. След
проверка на поставения ценоразпис свидетелката К. констатирала, че вписаното
основание за заплащане на сумата от 60 лева, а именно „извънредно повикване“ не кореспондирало по
съществените си белези с обявените в ценоразписа позиции. Също така се
констатирало, че описан код 1 „За преглед, извършен от лекар на разположение
след 20 часа“ също не е бил отразен в ценоразписа на лечебното заведение под
този код. В ценоразписа на лечебното заведение нямало отразени кодове към
отделните позиции. Установило се, че пациентката е била прегледана от лекар,
който по силата на сключен граждански договор е приел да извършва медицински и
консултантски дейности в лечебното заведение. Прегледът е бил извършен на
10.07.2017 г. в 22:57 часа, като по същото време лекарят, извършил прегледа е
бил на нощно разположение в същата сграда по силата на сключено споразумение за
сътрудничество. При проверката се констатирало, че заплатената такса за „Извънредното
повикване” е еднократна, а оказаната медицинска помощ, прегледът, който е бил извършен
е съвкупност от медико-диагностични дейности, които имат характера да
диагностицират и да лекуват пациента, т.е. установило се, че тази еднократна
такса не съвпадала с оказаната на пациентката медицинска помощ. На
проверяващата комисия била предоставена легенда на кодовете, отразени в поле
„Код на извършени специализирани или високоспециализирани дейности“, но се
установило, че тя не е публично достояние, а е за информация за счетоводството
на лечебното заведение.
На
жалбоподателя бил издаден АУАН № А-20-130-4/24.11.2017 г., а впоследствие на
13.03.2018 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: акт за установяване на административно нарушение от 24.11.2017
г., наказателно постановление, удостоверение № 1482/30.11.2015
г. за регистрация по Закона за лечебните заведения, граждански договор от
01.12.2015 г., ведно с приложение 1, амбулаторен лист за платен преглед, ценоразпис
на МЦ „Д.М.“ ЕООД, касов бон, легенда на кодовете на извършените дейности,
разпределение на дежурства по специалност ортопедия и травматология за м. юли
2017 г., свидетелските показания на актосъставителя Ю.Е.К.. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата
е депозирана в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление
е издадено от компетентен орган в
срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. В
тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за нарушение на чл. 42,
т. 4 ЗАНН. Процесното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено са
описани в пълна степен както в АУАН, така и в НП. Недвусмислено е отразено, че
жалбоподателят неправомерно е изискал от пациент да заплати еднократна
нерегламентирана такса в размер на 60 лева с основание „извънредно повикване“,
която не е била свързана с оказаната медицинска помощ.
В случая се касае за
извършено нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закон за здравето, съгласно която
като пациент всеки има право на зачитане на гражданските, политическите,
икономическите, социалните, културните и религиозните му права, в частта
„зачитане на неговите икономически права“.
От фактическа страна
по делото като безспорно се установи, че жалбоподателят в качеството си на
лечебно заведение, което на основание удостоверение № 1482/30.11.2015 г. за
регистрация по Закона за лечебните заведения осъществява специализирана
извънболнична медицинска дейност. Установи се, че пациент, който е
потърсил медицинска помощ в УМБАЛ „Д.М.“
е трябвало да заплати еднократна такса за „извънредно повикване“ в
размер на 60 лева, която такса не е била включена в ценоразписа на болничното
заведение. Съдът не споделя
възражението на жалбоподателя, че след като пациентката е била уведомена по
телефона, че ще дължи тази такса, следователно не е било извършено процесното
нарушение. От материалите в преписката се установява, че пациентката е позвънила
на спешен телефон на лечебното заведение, като служителят който отговорил я
уведомил, че разполагат с лекар ортопед, като за повикването му ще трябва да
плати 60 лева. В случая обаче
пациентката е била информирана за еднократна такса, която трябва да заплати, а
не за заплащане на медицински услуги и дейности, които предлага лечебното
заведение. Такава услуга й е била предоставена от лекар ортопед, който е
извършил преглед и е издал амбулаторен лист за платен преглед. При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
състава на процесното нарушение.
Съдът счита, че
случаят не е маловажен и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН.
При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1
от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9
от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Процесното нарушение засяга важни обществени отношения, гарантиращи правата
на гражданите, свързани с опазване на здравето им и според съда извършеното
деяние не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от другите
деяния от този вид.
Правилно АНО е приложил
санкционната норма на чл. 221, ал. 2 от Закона за здравето като относима в настоящия
случай и на жалбоподателя е било наложено наказание имуществена санкция в минимално предвидения размер
от 500 лева. Съдът счита, че с така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № НП 20-130-4 от 13.03.2018 г., издадено от изпълнителен
директор на ИА „Медицински одит“ гр. София, с което на Медицински център „Д.М.” ЕООД, ЕИК ********* за
нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закон за здравето на основание чл. 221, ал.
2 от Закона за здравето е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС