№ 75153
гр. София, 17.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20221110167149 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Образувано е по искане на „Моят кредит“ ЕООД за издаване на заповед
за незабавно изпълнение срещу В. В. Ф. за непогасената част от задължението
му по Запис на заповед от 24.01.2022 г., издаден за обща сума от 1291,49 лева,
от която се претендират 810,49 лева.
Със заявлението е посочено, че същото обезпечава вземания по договор
за кредит № 63168/24.01.2022 г., сключен между страните, като с молба с вх.
№ 138583/17.05.2023 г. заявителят е посочил, че длъжникът е платил по
кредита сбора от сумите от 164,15 лева; 48,32 лева; 388,53 лева и 30 лева, или
общо 631 лева.
От представения договор за кредит се установява, че на длъжника Ф. са
били отпуснати 600 лева (левовата равностойност на 306,78 евро) и същият е
следвало да плати при изпълнение на всички условия по договора 15 вноски
по 23,06 евро, или общо 345,89 евро, или 676,50 лева.
Заявителят се позовава на уговорена в чл. 12, ал. 4 от договора за
кредит неустойка в размер на 614,97 лева, която се начислява в случай че след
представяне на договора за кредит длъжникът не осигури обезпечение чрез
банкова гаранция или поръчител, който следва да отговаря на редица условия,
вкл. месечен доход над 1500 лева за последните шест месеца, възраст над 25
години, и да не е получавал заеми. Осигуряването на подобно обезпечение за
кредит в размер от под една работна заплата очевидно не съответства на
риска от невръщане на кредита. Поради това уговорената за неизпълнение на
това задължение (което не е и свързано с погасяването на заема, а се явява
само акцесорно и намалява риска на кредитодателя) неустойка на първо място
е вероятно неравноправна, тъй като е прекомерна за вида на неизпълнението
(чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП), а от друга страна излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и съгласно
Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на
ОСТК на Върховния касационен съд е уговорена в противоречие с добрите
нрави. Целта на неустойката е ясна – да се увеличи размерът на задължението
1
по кредита отвъд допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПКр – пет пъти
размера на законната лихва.
По отношение на твърденията на заявителя в молба с вх. №
138583/17.05.2023 г., че му се дължат допълнителни такси в размер на 70
лева, за които не е уточнено основанието и в какъв размер се определят, както
и такса по чл. 18 от договора за кредит – за действия за събиране на кредита,
която е уговорена в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, която
забранява потребителят, изтеглил кредит, при забава да заплаща нещо
различно от лихва, и то в по-висок размер от законната такава.
Следователно записът на заповед може да се приеме, че е бил издаден
само за обезпечение на задълженията, описани като основни по договора –
главница и договорна лихва, които са в общ размер от 676,50 лева. От тази
сума длъжникът по признание на заявителя е заплатил 631 лева, поради което
искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да се уважи
само за разликата между тези две суми – 45,52 лева, като се отхвърли до
пълния претендиран размер от 810,49 лева.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 45,52 лева от общо
810,49 лева, или за 5,62 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 400 лева
адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят само 1,41 лева държавна
такса и 22,48 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 272915/08.12.2022 г. В ЧАСТТА, с която
„Моят кредит“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София,
бул. „Ал. Стамболийски“, № 55, ет. 3, иска осъждане на В. В. Ф., с ЕГН:
**********, с адрес: С., ж.к. „О.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на
заявителя сумите в размер на разликата между 45,52 лева (четиридесет и
пет лева и 52 ст.) и пълния претендиран размер от 810,49 лева –
задължение по Запис на заповед от 24.01.2022 г., като съответно намалява и
разноските по делото.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1 ГПК заявителя „Моят кредит“
ЕООД, с ЕИК: *********, че може да предяви гореописаните си претенции с
осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на определението в сила.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Сити
кеш“ ООД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2