РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Тетевен, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100573 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по Молба с вх. № 3504 от 07.06.2024 г., подадена на основание чл. 8, ал.
1, т. 4, б. „а“ от ЗЗДН от С ов - Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Тетевен с
искане за образуване на съдебно производство по реда на ЗЗДН с оглед данни за извършен
акт на домашно насилие, спрямо детето Е. М., ЕГН ********** по реда на чл. 2, ал. 2 от
ЗЗДН от някой от родителите й Й. С. П. с ЕГН ********** и М. М. М. с ЕГН **********.
С молбата Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, търси защита от актове
на домашно насилие против Й. С. П. и М. М. М., родители на детето, сочено за обект на
домашно насилие Е. М.. Сочат се данни, че някой от ответниците или двамата е/са
осъществили акт на насилие спрямо дъщеря си, предвид факта, че в Дирекция „Социално
подпомагане“ - Тетевен е постъпила писмена информация от майката Й. С. П., ЕГН
**********, родител на малолетното дете Е. М., ЕГН ********** с вх. № СГ/Д-ОВ-ТН/36-
009 от 04.06.2024 г. ведно с приложено медицинско свидетелство от 27.05.2024 г., издадено
от лекар, касаеща обстоятелства по чл. 2, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за защита от
домашно насилие, а именно „За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие“.
Пред Дирекция „Социално подпомагане“ - Тетевен от страна на майката Й. С. П. се
твърди, в сигнала до ДСП – Тетевен, че на 25.05.2024 г. в гр. Тетевен, ул. „Костина“ № 1,
пред жилището й, е бил извършен акт на физическо насилие от страна на бившия й съжител
и баща на детето им Е. М. - М. М. М.. Твърди се, че акта на насилие, бил извършен пред
детето Е. М., с което му е нанесено психическо насилие, а чрез това спрямо детето е
извършен и акт на домашно насилие с оглед хипотезата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Пред Дирекция „Социално подпомагане“ - Тетевен от страна на бащата М. М. М. се
твърди, че на 25.05.2024 г. в гр. Тетевен, ул. „Костина“ № 1 е бил извършен акт на насилие
от страна на майката Й. С. П. спрямо дъщеря им Е. М., изразяващо се в дърпане на детето
1
им и принуждаване на същото да излезе от лекия автомобил на бащата и да се прибере в
дома на майката.
В тази връзка, административната структура – ДСП – Тетевен е сигнализирала съда, с
молба и двамата родители, по съдебен ред, да докажат достоверността на своите твърдения
и в случай че се докаже извършен акт на домашно насилие от единия или от двамата
родители да бъдат предприети необходимите мерки за защита от домашно насилие на
малолетното им дете Е. М..
Е. М. е конституирана по силата на чл. 9, ал. 2 ЗЗДН. Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗЗДН в
случаите по чл. 8, т. 2 и т. 4 ЗЗДН наред с молителя се конституира и самото пострадало
лице – това е конструкция на процесуална субституция под формата на процесуално
застъпничество – чл. 26, ал. 4 вр. ал. 2 ГПК.
Ответните страни Й. С. П. и М. М. М., родители на детето, оспорват молбата за
защита от домашно насилие.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената молба за защита е с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 4, б. „а“ от ЗЗДН
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Твърди се, че пострадалото лице е
дете на сочените за извършители на домашното насилие, молбата е подадена от социална
институция, поради което съдът приема, че е подадена от страна, която има право да търси
защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 4 от ЗЗДН, срещу лице, което има право да
отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация на страните, с оглед на
което молбата е допустима.
По основателността:
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
молбата за неоснователна.
Молбата, подадена по реда на Закона за защита от домашно насилие, цели
постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на домашно насилие по чл.
2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай умишлен акт на извършителя – такъв, при който
той съзнава насилническия, омаловажаващия характер на действието си. Актът на домашно
насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, обратно, може да бъде преди всичко извършен по
непредпазливост – всеки, който извършва акт на домашно насилие към друго лице в
присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение възможността да
увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по реда на ЗЗДН
може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от
пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в хипотезите на
процесуална субституция – чл. 8, т. т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата
на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
2
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
Предпоставка за уважаване на молбата е установяването на процесните актове на
домашно насилие. При липсата на пълно и главно доказване на тези актове, молбата се
отхвърля. Ако бъдат установени те, съдът допълнително изследва и както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо (освен ако не е предмет на ново дело по ЗЗДН) поведение на извършителя и
на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от
актове на домашно насилие.
По делото не се спори, че молителите са бивши съпрузи и родители на детето Е. М.,
родена на 13.11.2015 г.
По силата на Решение от 20.12.2016 г. по гр. д. № 672/2016 г., на РС - Тетевен,
упражняването на родителските права е предоставено на майката, при която е определено
местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на контакт, както следва: Бащата
има право да вижда и взема детето всяка седмица от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя,
както и един месец през лятото, който не съвпада с планираният отпуск на майката. Видно е,
че ежеседмичният общ режим през уикенда има известна неяснота или непълнота, но същия
е постигнат, чрез споразумение, между родителите.
Процесният случай е през май 2024 г. – бащата е трябвало да вземе детето по режима
на контакт в събота 25 май. Пред Д „СП“ – Тетевен, майката твърдяла, че спрямо нея бил
извършен акт на физическо насилие, свидетел на което е било детето. Пред Д „СП“ –
Тетевен бащата пък твърдял, че когато отишъл да вземе детето, в изпълнение на режима за
лични контакти, майката го обиждала и крещяла, отново в присъствието на детето.
По делото е безспорно, че на 25 май 2024 г. в гр. Тетевен, на улицата пред дома на
майката страните са се срещнали, като майката е довела детето и то е предадено на бащата.
По-нататъшната случка е развита, в дадените пред съда обеднения от страните, в хода на
съдебния процес.
Ответникът Й. П. заявява, че в минали моменти с бащата на детето М. М. са имали
влошени взаимоотношения, но в последно време откакто работят със специалист в Центъра
за Обществена Подкрепа – гр. Тетевен, отношенията им са се подобрили, комуникацията им
е подобрена и не счита, че детето е било свидетел на конфликт между родителите си, който
конфликт да го постави в положение на жертва на домашно насилие, както физическо, така
и психическо.
Ответника М. М. в своите обяснения пред съда, заявява, че детето не е било жертва
на домашно насилие. Имало е лек спор между родителите, но това не би могло да се
охарактеризира като домашно насилие. Заявява, че съжалявам, че Д „СП“ -Тетевен е
образувала това дело в най-неподходящия момент, в който нещата са тръгнали в правилна
посока. Сочи, че сигнали не е подавал към Д „СП“ - Тетевен. Сочи, че детето се чувства
добре в момента. На последно място заявява, че от, предпоследната среща в Центъра за
Обществена Подкрепа – гр. Тетевен до момента няма никакви спорове и дразги между
тримата.
По делото е разпитан и представител на Центъра за Обществена Подкрепа – гр.
Тетевен П. П. – психолог, която заявява, че работи в центъра, както с детето, така и с
родителите. Сочи, че в семейството има постигнат огромен напредък във
взаимоотношенията, както между П. и М., в качеството им на родители на Е. М., като и във
3
взаимоотношенията по между им. Психологът заявява, че между родителите няма
напрежението, което е имало преди, че двамата си общуват нормално, както и че Е. че
чувства най-добре от този факт. Също така заключава, че към момента не са налице данни
детето Е. М. да е била или да е жертва на домашно насилие. Сочи, че детето е в
предпубертетен етап от физическото си развитие, че в него „бушуват“ хормони и че в тази
връзка е добре то да има здрава връзка с родителите си. На последно място психологът
заявява, че няма риск за детето.
С оглед данни за предишен конфликт между страните и останалото поведение на
същите съдът намира, че процесните действия, от тяхна страна, дори и да са предизвикали
съмнение за извършен акт на домашно насилие у социалната институция, то същите не
съставляват есенцията на конфликта и не могат да обосноват сами по себе си извършване на
актове на домашно насилие.
Ето защо съдът намира, че на 25.05.2025 г. родителите Й. С. П. и М. М. М.,
ответници, в настоящето производство, не са извършили акт на домашно насилие, спрямо
собственото си дете Е. М., съгласно хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН.
По разноските:
С оглед изхода на делото молителя Д „СП“ - Тетевен не следва да заплаща по сметка
на Районен съд – Тетевен държавна такса за производството. С оглед разпоредбата на чл. 11,
ал. 3 от ЗЗДН при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната
такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на
лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица, които са в безпомощно
състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или са поставени под
запрещение. В случая се касае за производство, проведено, в защита на малолетно лице, с
оглед на което, молителя е освободен от заплащане на държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 3504/07.06.2024 г., на Директор на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Тетевен за защита от актове на домашно насилие по
реда на ЗЗДН с оглед данни за извършен акт на домашно насилие, спрямо детето Е. М., ЕГН
********** по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН от някой от родителите й Й. С. П. с ЕГН
********** и М. М. М. с ЕГН ********** на дата 25.05.2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4