Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.12.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.д.N 277/2021 г., установи следното:
СГС е сезиран с искова молба от „М.Г.“ ООД,
с която са предявени срещу С.О. искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 02.12.2016 г. е сключил с ответника договор N СОА16-ДГ56-1196, по който по възложение на ответника е поел
задължението да извършва обществен превоз на пътници на територията на гр.София
по автобусни линии N 12,18,20,21/22,23,23/24А,25,26,28,29,31,81,
86,117,118 и 119, a ответникът е поел задължението
да плаща цена за осъществен от ищеца пробег от 3 лв. за километър. Сочи се от
ищеца, че за м.01.2018 г. е извършен пробег с дължина 507 974,345 км., за
които следва да се приложи клаузата на чл.5 ал.4,т.2 от договора и след
индексация съобразно годишната инфлация относно цената на природения газ цената
за километър възлиза на 3,69 лв. – с 2,5 % повече, поради което ищецът има
право на цена от още 45 717,69 лв. Поради изпадането на ответника в забава
в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение в размер на законната
лихва. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 45 717,69 лв. – цена на пробег за
м.01.2018 г. по процесния договор, както и сумата от 13 893,09 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.02.2018 г. –
12.02.2021 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове с възражението, че няма значение датата на
подписване на договора относно промяната на ГСМ, тъй като значение има датата
на завеждане на договора в деловодната система на общината. Сочи се, че
процесният договор не е влязъл в сила и не поражда правни последици. Поддържа
се, че следва да се отчете клаузата на чл.3 ал.2 от договора за датата, от
която се брои срокът за въвеждане в експлоатация на автобусните линии. Според
ответника в клаузата на чл.5 ал.4, т.2 от договора е предвидена възможност за
провеждане на преговори, които следва да завършат с писмено споразумение, което
е предпоставка за настъпване на последиците на тази клауза. Навежда се довод,
че не е допустимо автоматично да се изменят условията на договора за
актуализиране на възнаграждението, поради което ищецът е следвало да изчерпи
способа по чл.5 ал.3 от договора. Освен това за актуализиране на цената се
извършва съобразно данните на НСИ, а не с решения на КЕВР. Твърди се, че от
26.07.2017 г. се въвежда в експлоатация първата автобусна линия и от тази дата
започва дейност по изпълнение на договора. При отчитане на м.07.2017 г. за
базов период изменението на цената при наличие на предпоставките на чл.5 ал.4,
т.2 от договора следва да се отрази за м.02.2018 г. и при прибавяне на времето
за преговори актуализацията настъпва за м.03.2018 г. При отчитане на м.12.2016 г. за базов период
следва да се отчетат данните на НСИ за цените на метана.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с
която поддържа предявените искове с довода, че за процесното вземане значение
има момента на прекратяване на делото пред АССГ и представяне на определението
на съда. Сочи се, че провеждането на преговори е условие за актуализация на
цената с повече от 2,5 %, както и че актуализация настъпва винаги, когато не е
постигнато споразумение. Поддържа се, че всяка промяна с 20 % на цените на ГСМ
се отразява върху цената с 2,5 %.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с
който поддържа възраженията си срещу исковете с довода, че за процесния договор
следва да се прилага специалният закон – ЗАП, поради което правилата на ЗЗД са
неприложими.
Представен е договор N СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., от който се установява,
че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът по
възложение на ответника е поел задължението да извършва обществен превоз на
пътници на територията на гр.София по автобусни линии N 12,18,20,21/22,23,23/24А,25,26,28,29,31,81, 86,117,118
и 119,
a ответникът е поел задължението да плаща
цена за осъществен от ищеца пробег в размер на 3 лв. без ДДС. Според клаузата
на чл.5 ал.4 размерът на цената се променя 1. при натрупана инфлация в размер
на повече от 5 %; 2. при увеличение на цената на горива и смазочни материали за една календарна година с
повече от 20% по данни на
НСИ.
Представен е протокол N 1/25.07.2017 г.,
с който е констатирано, че ищецът е готов да пристъпи от 26.07.2017 г. към изпълнение на задълженията по договора.
Представено е решение N Ц-35/30.09.2016 г. на КЕВР, с което от 01.10.2016 г.
са утвърдени цените, по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители,
както и цените, по които се продава природен газ на клиенти.
Представено е решение N Ц-38/28.12.2017 г. на КЕВР, с което от 01.01.2018 г.
са утвърдени цените, по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители,
както и цените, по които се продава природен газ на „Овергаз Мрежи“ АД.
Представена е фактура N 177/12.02.2018 г., в
която се сочи, че ищецът има вземане в размер на 1 279956,54 лв.
Представено е сведение за изпълнения от
ищеца пробег за периода 01.01 – 31.01.2018 г.
Представено е писмо изх.N
07-07-22/09.07.2021 г. на НСИ, в което се
съдържат данни за цените на природен газ за крайни небитови клиенти за 2016 г.
– 2018 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че през
2018 г. ищецът е закупил природен газ в размер на 37 330,755 мгвч., които
се равняват на 134 390,718 гигаджаули, както и че по критериите на НСИ
ищецът попада в Група И4, за която средната цена на природен газ по данни на
НСИ за второто тримесечие на 2016 г. възлиза на 8,58 кв., а за първо тримесечие
в размер на 2018 г. на 11,60 лв. Вещото лице е констатирало, че средният
процент на изменение в увеличение на цената на природния газ възлиза на 35,29
%. Идексираната цена с 2,5 % на 1 километър пробег възлиза на 3,69 лв. с ДДС, а
при изминати 507 987,774 км. за м.01.2018 г. цената за доплащане възлиза
на 45 718,90 лв. Средната цена на природен газ за втори тримесечие на 2016
г. възлиза на 10,94 лв., за първо тримесечие на 12,47 лв., за второ тримесечие
на 2017 г. на 14,45 лв. за първо шестмесечие на 14,65 лв. По отношение на ГСМ
за небитови потребители няма данни в НСИ, а единствено за битови – за м.01.2018
г. е налице намалени с 6,36 % спрямо м.07.2017 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представения договор N СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът по възложение на ответника е поел задължението да извършва обществен превоз на пътници на територията на гр.София по автобусни линии с N-ра 12,18,20,21/22,23,23/24А,25,26,28,29,31,81, 86,117,118 и 119, a ответникът е поел задължението да плаща цена за осъществен от ищеца пробег в размер на 3 лв. без ДДС. В клаузата на чл.5 ал.4 страните са уговорили, че размерът на цената се променя - 1. при натрупана инфлация в размер на повече от 5 %; 2. при увеличение на цената на ГСМ /горива и смазочни материали/ с повече от 20% по данни на НСИ спрямо цената към сключване на договора.
Не се спори, че ищецът от 26.07.2017 г. е пристъпил към изпълнение на задълженията си по договора – протокол N 1/25.07.2017 г., както и че през процесния м.01.2018 г. е извършил дължимата от него престация. От неоспореното заключение на ССЕ се установи, че през процесния м.01.2018 г. е извършен от ищеца маршрутен пробег с дължина от 507 987,774 км. по автобусни линии с N-ра: 12,18,20,21/22,23,23/24А,25,26,28,29,31,81, 86,117,118 и 119, N 74. Следва да се спомене, че ищецът е повдигнал фактическото твърдение за изминати от него 507 974,345 км., но ответникът не го е оспорил.
Спорен се явява въпросът дали е налице условие за индексация/актуализация на предвидения в договора размер на цената от 3 лв. на километър без ДДС.
Ответникът е поел задължение да плаща цена за осъществен от ищеца пробег в размер на 3 лв. без ДДС на километър, а в клаузата на чл.5 ал.4 страните са уговорили, че размерът на цената се променя - 1. при натрупана инфлация в размер на повече от 5 %; 2. при увеличение на цената на горива и смазочни материали с повече от 20% по данни на НСИ. Този уговорен начин за определяне на размера на дължимото възнаграждение през периода на изпълнение на договора, кореспондира с предвидената в нормата на чл.266 ал.2 ЗЗД възможност възнаграждението да се привежда в съответствие с определени фактори, настъпили през действие на договорното правоотношение.
При договора за превоз не съществува подобно правило, но това не е основание за извод, че е налице забрана страните да го уговорят. В този смисъл съдът приема, че уговореният от страните начин за изменение на размера на дължимата от ответника парична престация представлява „валоризационна“ клауза, чрез която се защитава интересът на ищеца от възможна увеличение на цената на горивото, което би оскъпило дължимата от него престация. Налице е постигнато между страните съгласие размерът на възнаграждението да се изменя при наличие на промяна в цената на горивата и смазочните материали, от което следва и изводът, че при сключване на договора уговорената цена за изминат километър се формира по размер при отчитане на цената на горивата и смазочните материали към момента на сключване на договора.
Обективираната в чл.5 ал.4 от договора „валоризационна“ клауза е действителна и не противоречи на закона и на добрите нрави, доколкото не се преследва забранен от закона резултат. Напротив – тази „валоризационна“ клауза има за цел да „неутрализира“ последиците от увеличение на цената на горивата и смазочните материали, за да запази еквивалентността в стойността на престациите. Процесната клауза цели да се избегне положение, при което поради увеличение цената на горивото стойността на дължимата от ищеца престация се оскъпява и става прекалено „обременителна“ за него, но не отговаря на стойността на насрещната парична престация – цели запазване на икономическото „равновесие“.
Според съда при настъпване на което и да е от предвидените в клаузата на чл.5 ал.4 от договора условия възниква самостоятелно основание за промяна в размера на дължимата от ответника цена/възнаграждение и не е необходимо осъществяване едновременно на повече от едно условие по чл.5 ал.4, за да се промени размерът на цената/възнаграждението, което се дължи на ищеца чл.5 ал.4, т.3.
В хипотезата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е уговорено цената да се променя при при увеличение на цената на горива и смазочни материали с повече от 20% по данни на НСИ спрямо цената им към сключване на договора. От страна на ответника не се оспорва, че именно природен газ е използван от ищеца като гориво за изпълнение на задълженията по процесния договор. След като ищецът е въвел в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, че следва да се преценя изменението в цената на природния газ, който ползва за извършване на превоза, а ответникът не е оспорил, че именно цената на този вид гориво е релевантна, съдът приема, че следва да се провери дали е налице изменение в цената на природния газ, а не на друг вид гориво /бензин, нафта/.
Според съда достатъчно е да е налице изменение в цената само на горивото, за да възникне основание за актуализация в цената по договора. Не е необходимо да е налице изменение и в цената на смазочните материали, защото при формиране стойността на дължимата от ищеца престация водещо значение има именно цената на използваното от него гориво за превоз. В договора е използван изразът „ГСМ“ /горива и смазочни материали/, но тълкувайки на основание чл.20 ЗЗД волята на страните и изхождайки от житейската логика, че при формиране на стойността на дължимата от превозвача престация се отчита на първо място стойността на използваното от него гориво, съдът приема, че винаги изменението в цената на горивото в уговорените стойности води като последица до възникване на основание за промяна в цената по договора. Смазочните материали имат много по-ниска тежест при формиране стойността на дължимата от ищеца престация, поради което не е необходимо да е налице и изменение в цената им. Следва да се спомене, че от страна на ответника не са повдигнати възражения, че за приложението на процесната договорна клауза е необходимо да е налице и промяна в цената на смазочните материали.
Функцията на клаузата на чл. 5 ал. 4, т. 2 от договора е да индексира/актуализира цената за пробег при наличие на повишение в цената на горивото, което повишение води до увеличаване на себестойността на дължимата от ищеца престация. Чрез изменението в цената по договора се цели да се избегне съществено нарушение в еквивалентността на насрещните престации по договора вследствие на промяната в икономическите условия. Процесната договорна клауза цели договорът да се „нагоди“ към променените икономически условия, за да се избегне изпадането на ищеца в състояние, при което изпълнението на задълженията ще е „разорително“ и прекалено обременително за него поради поскъпване на горивото – чл.307 ТЗ. След като цената на горивото има водещо значение за определяне стойността на дължимата от ищеца престация, за постигането на преследваната от процесната клауза цел не е необходимо да е налице и изменение в цената на смазочните материали.
От заключението на ССЕ се установи, че средният процент на увеличение на цената на природния газ възлиза на 35,29 %, т.е налице е увеличение в цената на горивото с повече от 20 %. В договора страните са постигнали съгласие промените в цената на горивото да се определят съобразно данни от НСИ и доколкото в.лице по ССЕ е формирало извод за увеличение в цената с над 20 % по данни на НСИ, съдът приема за установен факт увеличението на цената. За процесния месец е налице увеличение в цената на горивото, защото именно през периода, в който този месец попада, е констатирана промяна в цената на природения газ по данни на НСИ. След като през самия месец е налице увеличение в цената на горивото, съдът приеме, че за този месец цената по договора подлежи на индексиране/актуализиране. Това е така, защото ако за този месец, за който е налице увеличение в цената на горивото, не се промени размерът на дължимата от ответника цена, би се стигнало до резултат, при който ищецът е извършил престация, която по стойност се явява нееквивалентна на стойността на насрещната парична престация, а процесната „валоризационна“ клауза има за цел да не допусне именно такова нежелано положение, при което се нарушава еквивалентността на насрещните престации вследствие увеличение цената на горивото.
Както се спомена по-горе, с оглед постигнатите уговорки следва да се приеме, че цената по договора е била определена по размер съобразно цената на горивото към момента на сключване на договора. Следователно всяко едно настъпило през действие на договора увеличение на цената на горивото в уговорения процент спрямо неговата цена към момента на сключване на договора е релевантно и следва да се отчита. Без значение е кога е започнало изпълнението на договора, защото стойността на насрещните престации и икономическата им еквивалентност е определена към момента на сключване на договора.
В процесната клауза е постигнато съгласие при наличие на основание за изменение в цената по договора да се проведат преговори, а при непостигане на преговори е уговорено цената да се измени с 2,5 %. Непровеждането на преговори не е основание да не се увеличи цената с фиксирания размер от 2,5 %, доколкото преговорите изискват активност и на двете страни, а при пасивност на едната страна не следва другата да понася неизгодни последици. Факт е, че не е постигнато съгласие, поради което следва да се приложи фиксираният размер от 2,5 %. Настъпването на предвиденото в договора условие води автоматично до увеличение на цената с 2,5 %, когато не е постигнато споразумение за увеличение в друг размер.
При тези факти съдът намира, че е възникнало основание за приложение на процесната клауза и за изменение на цената по договора с 2,5 %. В парично изражение според заключението на в.лице цената се изменя от 3 лв. на 3,69 лв. с ДДС на километър. При заявен в исковата молба пробег от 507 974,345 км., който не се оспорва от ответника, дължимата цена възлиза на 1 874 425,33 лв. с ДДС /507 974,345 км. х 3,69 лв. с ДДС/. Тъй като ответникът е платил сумата от 1 828 755,99 лв., вземането на ищеца възлиза на 45 669,34 лв., която представлява разлика между стойностите 1 874 425,33 лв. и 1 828 755,99 лв. Искът за главница следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
Ответникът е в неизпълнението на задължението да плати сумата от 45 669,34 лв., поради което е изпаднал в забава, за която на основание чл.86 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва. Началният ден на забавата е 15.02.2018 г., защото според чл.5 ал.2 от договора пълният размер се дължи до 14-то число на следващия месец. На основание чл.162 ГПК съдът определя за периода 15.02.2018 г. – 12.02.2021 г. размер на обезщетението за забава от 13 878,41 лв. Искът по чл.86 ЗЗД е основателен за сумата от 13 878,41 лв., а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 45 669,34 лв., искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 13 878,41 лв., а до пълния предявен размер исковете следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул.“********, ЕИК ********, да заплати на „М.Г.“ ООД, ***, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 45 669,34 лв. - цена за м.01.2018 г. по договор N СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., ведно със законната лихва от 12.02.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл.86 ЗЗД сумата от 13 878,41 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.02.2018 г. – 12.02.2021 г., както и съдебни разноски по компенсация от 5040,42 лв., като отхвърля исковете за разликата до пълните предявени размери от 45 717,69 лв. – главница и за разликата до 13 893,09 лв. – обезщетение за забава.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: