Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 16.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесети
февруари
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 3896 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.П.А. срещу З. „Б.И.”
АД и Г.П., с която са предявени пасивно, субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с § 22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД и чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./.
Ищцата твърди, че на 24.03.2015
г. около 17,40 часа в гр. София по бул. „Ц. Лазаров“ с посока на движение от
бул. „Асен Йорданов“ към бул. „Христофор Колумб“, К.С.К. е управлявал л.а.м.
„Рено Шамад“ с рег. № ********, в който автомобил на задната седалка в ляво
пътувала ищцата. Поддържа се, че в района на кръстовището образувано от бул. „Ц.
***, К.С.К. предприел маневра „ляв завой“, като нарушава правилата за движение,
отнемайки предимството на насрещно движещия се и с превишена скорост л.а.м.
„Нисан Алмера“ с рег. № ********, управляван от Ц.Т.С.. Поддържа се, че и
двамата водачи нарушили правилата за движение по пътищата и са причинили ПТП,
от което ищцата е получила множество телесни увреждания: политравма, счупване
на средна трета на дясната бедрена кост с разместване по дължината и костен
откърлек, многофрагментно счупване в дисталната част на дясна голямопищялна
кост, двуглезенно счупване на лява подбедрица. Поддържа се, че от ПТП до
настоящия момент ищцата е в тежко физическо състояние, вследствие на получените
увреждания. ОЗ.равителният процес е много дълъг и възстановяването настъпва
изключително бавно. Състоянието на ищцата е свързано със силни болки, страдания
и стрес. Налице е срив в самочувствието й и тежък психически шок. Поддържа се,
че към момента на настъпване на произшествието, по отношение на увреждащия
автомобил управлявал л.а.м. „Рено Шамад“ с рег. № ******** е била налице
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество с полица № 02114002302215 от 10.09.2014 г., валидна до 10.09.2015 г.,
а по отношение на л.а.м. „Нисан Алмера“ с рег. № ******** към момента на
настъпване на произшествието не е имало валидна задължителна застраховка.
Поддържа се, че във връзка с настъпилото произшествие ищцата е депозирала молба
за образуване на щета при ответника Г.П., но с писмо изх. №
24-01-349/13.08.2015 г. ответникът отказва плащане.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцата сумата от по 80 000
лв. всеки един от тях, която сума е частично предявена от общо претендирата
сума от по 120 000 лв. от всеки един от ответниците, обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания, намиращи се в
пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 24.03.2015 г. в гр. София, виновно причинено в условията
на независимо съпричиняване от водачите на л.а.м. „Рено Шамад“ с рег. № ********,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № 02114002302215 от 10.09.2014 г.,
валидна до 10.09.2015 г., и от л.а.м. „Нисан Алмера“ с рег. № ********, който
към момента на настъпване на произшествието не е имал валидна задължителна
застраховка, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането-24.03.2015 г. до окончателното изплащане за първия ответник и
считано от 13.08.2015 г. за втория ответник.
Такава е исковата претенция,
съобразно допуснатото изменение с определение на съда от открито съдебно
заседание от 20.02.2018 г.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника ЗД „Б.И.“ АД, чрез процесуалния му представител
адвокат Илиев, преупълномощен от адвокат Гочев, с пълномощни приложени към
отговора.
На първо място твърди
недопустимост на иска, поради неизпълнение на задължението на увреденото лице
по реда на чл.498, ал.1 от КЗ от 2016 г.
Това възражение е неоснователно. Застрахователното събитие е настъпило по време
на действие на отменения КЗ. Материално правните норми нямат обратно действие,
освен ако законодателят не им е придал изрично такова. На следващо място и
съобразно §22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай-договорът е сключен
на 10.09.2014 г., се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
този кодекс. Ответникът не твърди страните да са уговорили нещо друго,
следователно приложимия закон е част четвърта от КЗ /отм./.
По същество оспорва иска по
основание и размер като завишен с твърдението, че тази претенция не съответства
на чл.52 ЗЗД, вредата и икономическата конюнктура в страната /най-бедната
страна в ЕС/. Поддържа се, че не може да се даде цялостна оценка на тежестта на
получените фрактури на крайниците, поради непредставяне на медицИ.ка
документация за протичането на възстановителния период, но както се оценява по
съдебна практика, обезщетението не следва да е повече от 30 000 лв.-40 000 лв.
Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата с твърдението,
че същата е пътувала без поставен предпазен колан, като така се е поставила в
превишен, спрямо нормалния риск. Твърди, че не е доказано да е извършен деликт
от К.К., водач на л.а.м. „Рено“ с рег. № ********. Твърди евентуално, че
водачът на „Нисан“ с рег. № ******** е изцяло виновен за ПТП или с по-голям
принос за него.
Постъпил е отговор и от ответника
Г.П. чрез процесуалния му представител юрисконсулт Шишков, надлежно упълномощен
с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло исковите претенции
по основание и размер. Поддържа се, че пред ответника, а и до настоящия момент
към исковата молба не са представени никакви доказателства, установяващи
твърдения механизъм, обстоятелства и причини за ПТП. Счита, че вина за
настъпване на процесното ПТП има едИ.твено водача на л.а.м. „Рено“ с рег. № ********,
който в нарушение на чл.37 от З.вП е предприел маневра „ляв завой“ без да
пропусне насрещно движещото се МПС. Прави възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата, която евентуално е пътувала на задна лява седалка без поставен
предпазен колан.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата е депозирала допълнителни искови молби и по двата отговора на
ответниците. Оспорва възраженията и твърденията на двамата ответници. Поддържа
всички заявени искания.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
допълнителен отговор е депозирал само ответника Г.П., с който поддържа
депозирания си отговор, оспорва изцяло исковите претенции.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски, съобразно представен списък. Адвокат О. претендира адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
от ответника З. „Б.и.“ АД адвокатско възнаграждение.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
предявения иск и моли съда да го отхвърли изцяло. Претендира разноски.
Ответникът
Г.П. в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения
иск. Претендира разноски, за което представя списък.
Третото
лице помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното към
доказателствата по делото копие от ДП № 11118/2015 г. по описа на РТП-ОР-СДВР,
пр.пр. № **43/15 по описа на СГП и намиращите се в него констативен протокол №
К-252, протокол за оглед на ПТП от 24.03.2015 г., фотоалбум, скица, от
показанията на свидетеля К.С.К.-водачът на лек автомобил Рено Шамад, както и от
неоспореното от страните заключение на САТЕ, прието по делото се установява, че
на 24.03.2015 г. около 17,40 часа в гр. София, по бул. „Проф.Ц. Лазаров“ се
движил л.а.м. „Рено Шамад“ с рег. № ********, управляван от К.С.К. *** към бул.
„Христофор Колумб“, в който автомобил на задната седалка в ляво пътувала
ищцата. При приближаване на отбивката вляво към ул. „Капитан Димитър
Списаревски“, водачът намалил скоростта на движение, спрял в лявата /крайна/
пътна лента и отново потеглил с маневра „завой наляво“ по крива като достигнал
до скорост от порядъка на 20 км/ч. По същото време по бул. „Проф.Ц. Лазаров“, в
обратна посока от бул. „Христофор Колумб“ към бул. „Асен Йорданов“, в дясната
половина се движел л.а.м. „Нисан Алмера“ с рег. № ********, управляван от Ц.Т.С.
със скорост от порядъка на 109 км/ч, приближавайки същата отбивка към ул.
„Капитан Списаревски“, при което настъпва удар между предната челна част на лек
автомобил Нисан, преимуществено вляво по предната челно дясна странична част на
лек автомобил Рено. Ударът е настъпил в процеса на завършване на левия завой,
когато автомобилът още не е заел перпендикулярно разположение на надлъжната ос
на пътя. Лек автомобил Рено е отблъснат в обратна посока и се завърта в посока
обратно на часовниковата стрелка и продължавайки движението си по булеварда в
посоката на движение на лек автомобил Нисан и се установява на около 30 метра
след мястото на удара. Лек автомобил Нисан се
отклонява надясно, считано за посоката си на движение, преминава през
десния тротоар и спира върху тревната площ на около 32 метра след мястото на
удара. В резултат на сблъсъка и ротацията на лек автомобил Рено от него изпада
пътника на задната дясна седалка, а пътничката на предна дясна седалка и
водачът получават травматични увреждания.
Основна причина за настъпване на
процесното ПТП е навлизането на лек автомобил Рено Шамад в кръстовището с
предприета маневра „ляв завой“ в момент, когато по бул. „Проф.Ц. Лазаров“ срещу
него се е движил и приближавал кръстовището лек автомобил Нисан Алмера.
Високата скорост на движение на лек автомобил Нисан е допринесла за
получаването на тежки вредоносни резултати по пътуващите в лек автомобил Рено,
както и за големите материални щети по автомобилите.
Установява се, че при движение с
разрешената за пътния участък скорост от 50 км/ч от страна на лек автомобил
Нисан, то водачът на лек автомобил Рено пак не е разполагал с техническа
възможност да завърши безконфликтно предприетата маневра „ляв завой“.
Установява се, че лек автомобил
Рено е фабрично-заводски оборудван за всички места в автомобила с
обезопасителни колани-триточкови бедрено-раменни колани инерционен тип и за
средното задно място - двуточков бедрен тип.
Съдът не обсъжда допълнителното
заключение на САТЕ, тъй като то е дадено по хипотетичен въпрос зададен от
ответника и при липса на обективни данни по делото, автомобилът Нисан да се е
намирал на 49 метра от мястото на удара, в момента, когато лек автомобил Рено е
предприел маневрата ляв завой.
Между страните е прието за
безспорно, че л.а.м. „Рено Шамад“ с рег. № ******** е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД с полица № 02114002302215 от
10.09.2014 г., валидна до 10.09.2015 г., а л.а.м. „Нисан Алмера“ с рег. № ********
към момента на настъпване на произшествието не е имал валидна задължителна
застраховка.
От изслушаната и неоспорена от страните СМЕ се
установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: счупване
на дясното бедро в средната 1/3 с разместване, счупване на дясната
голямопищялна кост в долния край с разместване, двуглезенно счупване на левия
глезен с разместване, периферностволова увреда на десния фибуларен
нерв-частична. При ищцата е налице комбинирано увреждане на двата долни крайника-травма
от ІV степен-счупване на бедро и голям пищял в дясно, счупване на двата малеола
в ляво и частична увреда на фибуларен нерв в дясно. Проведено е болнично
лечение общо 34 дни с прекъсвания в периода от 25.03.2015 г. до 06.03.2017 г.,
по време на което ищцата е оперирана шест пъти: на 26.03.2015 г. е извършено
открито наместване и фиксация с метални импланти на дясното бедро, дясната
подбедрица и левия глезен, на 07.05.2015 г. е изваден супрасиндесмалния винт от
лявата подбедрица, на 28.10.2015 г. са извадени долните метални винтове от
дясното бедро, на 04.02.2016 г. са извадени металните импланти от левия глезен,
на 29.08.2016 г. са извадени металните винтове от дясната подбедрица и
остеопластика, на 28.02.2017 г. са извадени металния пирон и горните винтове от
дясното бедро. Възстановителният период е продължил около десет месеца. Ищцата
е претърпяла болки и страдания с много голям интензитет непосредствено след ПТП
за 13-14 дни, болки с голям интензитет след всяка операция за 4-5 дни, болки с
по-малък интензитет до една година от датата на процесното ПТП. Сегашното
състояние на ищцата е стабилизирано. Счупванията на дясното бедро, дясната
подбедрица и легия глезен са зараснали. Поставените метални импланти са
извадени. Възстановена е самостоятелната походка, която е леко накуцваща,
поради скъсяване на десния крак с 2 см. Ищцата е с възстановена
работоспособност. Налице са остатъчни явления: белези от операции на дясно
бедро-три броя, на дясна подбедрица-2 броя и на левия глезен два броя, като
всичките белези са загрозяващи. Движенията на лявата глезенна става са в обем
по-малък от нормата с 15%, а на дясната по-малък с 20%. Ищцата би могла да
изпитва болки в местата на счупванията с непостоянен характер до 4-5 години от
датата на ПТП. Вещото лице сочи, че в процесния случай, поставен предпазен
колан не би могъл да предотврати настъпилите травматични увреждания.
Пред настоящата И.танция е
разпитан свидетеля Я.Б.П., който по време на катастрофата и след нея е живял с
ищцата във фактическо съжителство. Свидетелят установява, че видял С.за първи
път на следващия ден, след произшествието вечерта във ВМА. Състоянието й било
крайно тежко, гледката била шокираща. Ищцата била с екстензия на десния крак, с
пробита пета и тежест, за да й стои изпънат крака. Свидетелят я посещавал всеки
ден, за да й помага при обслужването, тъй като тя сама не можела да се обслужва.
Не можела да ходи до тоалетна, била на подлога. След като я изписали С.реално
се преместила в болницата, където работи - „С.“. Организирано й било легло,
като персоналът се грижел за нея. След изписването й от ВМА около 2 месеца
останала на легло. През това време обслужването за голяма и малка нужда ставало
на легло. След това раЗ.вижването било бавно и мъчително. Някъде около 2 месеца
С.била на инвалидна количка. Всяко едно преместване от леглото на инвалидната
количка било свързано с неимоверни усилия и болка. Подлогата била сменена с
тоалетен стол. След тези два месеца започнала да се придвижва с патерици. Това станало
през м. август, м. септември. Едва след това преминала на бастун. С патериците С.правела
обиколки около болницата, като една обиколка й била достатъчна да изчерпи
цялата й енергия. След това трябвало да почива часове наред. Към настоящия момент
свидетелят не живее с ищцата, но продължат да се виждат понякога. Свидетелят
установява, че ищцата се изморява изключително бързо и от нормални
натоварвания. Например от разходка в парка, постепенно започва да замята единия
крак, след това започва постепенно и да куца. В по-голяма или в по-малка степен
след всяка оперативна интервенция се налагало да й се помага, но особено след
последната интервенция, при която бил махнат пирона в бедрото, се наложило
отново С.да лежи на легло няколко дни. Било своеобразно връщане назад и като
асоциация, и като шоково преживяване. До преди катастрофата С.била изключително
енергичен, ентусиазиран човек. Заедно обикаляли из страната, из 100-те
национални туристически обекта, а сега просто не е същия човек. Няма го
ентусиазма, няма я тази енергичност. Докато живеели заедно, до преди година,
въпреки че много по-рядко прибягвала до бастуна ищцата нямала желание да излиза
от къщи, камо ли да пътува из страната. Станала по-нервна, по-невротична,
просто нещо се прекършило в нея. Вече не била същия човек..
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна
предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД по отношение на ответника ЗД „Б.И.“ АД
и по чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм.,
считано от 01.01.2016 г./ спрямо ответника Г.П..
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
По отношение на втория ответник
следва да са налице елементите
от фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането /отм./, а именно: наличие на увреждане от управляващ моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, виновният водач да няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
да е налице противоправното поведение и вина на водача Ц.Т.С., както и причинно-следствената връзка
между деянието и причинените на ищцата неимуществени вреди от получените травматични увреждания.
Безспорно делото се установява
наличието на валидно застрахователно правоотношение към 24.03.2015 г. по
отношение на първия увреждащ автомобил „Рено Шамад“ с ДК. № ********, както и
че вторият увреждащ автомобил л.а.м. „Нисан Алмера“ с рег. № ******** към
момента на настъпване на произшествието не е имал валидна задължителна
застраховка. Тези факти не са били спорни между страни.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищцата.
Установява се, че получените от
ищцата травматични увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение и на двамата водачи на пътни превозни средства.
Установява се, че с поведението си водачът К.С.К. е нарушил нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, като е предприел маневра „завой
наляво“, като преди да започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които минават покрай него, не се е
съобразил положението, посоката и скорост на движение на насрещно идващия лек
автомобил Нисан Алмера. С поведението си водачът К. е нарушил и нормата на
чл. 37, ал.1 от ЗДвП, като
е предприел завой наляво за навлизане в друг път и не е пропуснал насрещно
движещото се пътно превозно средство. Това противоправно поведение на водача е
и основната причина за настъпване на процесното произшествие, доколкото ако не
бе допуснал горните нарушение, то нямаше да настъпи и ПТП.
От своя страна водачът Ц.Т.С. с
поведението си нарушил нормата на чл.21, ал.1 от З.вП, като се движил със
скорост от порядъка на 109 км/ч, при разрешена скорост в този участък 50 км/ч,
т.е. почти два пъти по-висока от разрешената, с което си поведение допринесъл
за получаване на тежките вредоносни телесни увреждания за пътуващите в лек
автомобил Рено. Безспорно е, че дори да бе управлявал автомобила с разрешената
скорост от 50 км/ч, удар пак щеше да настъпи, но уврежданията на пострадалите
са щели да бъдат в значително по-ниска степен.
С оглед на броя и тежестта на
извършените от двамата водачи нарушения, съдът намира, че приносът на водача К.
е 80%, а този на водача С. е 20%, съобразно който принос се определя и обема на
отговорност на двамата ответници, доколкото същите не отговарят солидарно спрямо
ищцата.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ /отм./,
съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 80 000 лв.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла тежки телесни увреждания- комбинирано
увреждане на двата долни крайника-травма от ІV степен-счупване на бедро и голям
пищял в дясно, счупване на двата малеола в ляво и частична увреда на фибуларен
нерв в дясно, които са причинили интензивни болки и страдания. Възстановителният период е
продължил около десет месеца, през който период ищцата се е нуждаела от чужда
помощ, тъй като не е била в състояние да се грижи за себе си сама. Ищцата е
претърпяла болки и страдания с много голям интензитет непосредствено след ПТП
за 13-14 дни, болки с голям интензитет след всяка операция /шест на брой/ за
4-5 дни, болки с по-малък интензитет до една година от датата на процесното
ПТП. При определяне на горния размер съдът съобразява, че към момента ищцата е
стабилизирана и с възстановена работоспособност, счупванията на дясното бедро, дясната
подбедрица и легия глезен са зараснали. Поставените метални имплатни са
извадени. Възстановена е самостоятелната походка, която е леко накуцваща,
поради скъсяване на десния крак с 2 см. Налице са остатъчни явления: белези от
операции на дясно бедро-три броя, на дясна подбедрица-2 броя и на левия глезен
два броя, като всичките белези са загрозяващи. Движенията на лявата глезенна
става са в обем по-малък от нормата с 15%, а на дясната по-малък с 20%. Ищцата
би могла да изпитва болки в местата на счупванията с непостоянен характер до
4-5 години от датата на ПТП.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Неоснователно е възражението и на
двамата ответници за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат.
Съпричиняване е налице, когато
със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по
пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е
пострадал, а
съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило
съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗ.,
е налице когато с действието или беЗ.ействието си пострадалият обективно е способствал
за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането
е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
Не се установи категорично по
делото ищцата да е била без поставен предпазен колан, а видно от заключението
на СМЕ, поставеният колан не би могъл да предпази ищцата от получените
травматични увреди.
При това положение и предвид
определения принос на двамата виновни водачи, ответникът З. „Б.И.“ АД ще следва
да бъде осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер на
64 000 лв., като искът за разликата над тази сума до частично
претендираната сума от 80 000 лв. от общо претендирания размер от
120 000 лв. ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът Г.П.
ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на
16 000 лв., като
искът за разликата над тази сума до частично претендираната сума от 80 000 лв.
от общо претендирания размер от 120 000 лв. ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗ. за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗ. виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 64 000 лв., считано от датата на увреждане-24.03.2015
г. до окончателно изплащане на сумата.
По отношение на иска за лихва
спрямо ответника Г.П.. Лихвата
върху обезщетението се дължи, съгласно императивната норма в чл. 288, ал.
7 КЗ /отм./ след изтичането на три месеца от
завеждането на щетата. В случая щетата е заведена на 20.05.2015 г., следователно и считано от
21.08.2015 г. ответникът е изпаднал в забава, поради което и от този момент
дължи лихва върху присъденото обезщетение. Предвид на това претенцията за лихва
спрямо този ответник за периода от 13.08.2015 г. до 20.08.2015 г. включително
подлежи на отхвърляне като неоснователна.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена от внасяне на
разноски, поради което не й се присъждат такива. Освободена е частично и от
държавна такса. Заплатената от ищцата държавна такса възлиза на сумата от 200
лв. по двата иска. От тази сума ответникът „ЗД „Б.И.“ АД ще следва да бъде
осъден да заплати на ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 80 лв.,
която е съответна на уважената част от иска /64 000 лв./, а ответникът Г.П.
сумата от 20 лв., съответна на уважената част от иска /16 000 лв./
Видно от приложения договор за
правна помощ от 15.10.2017 г. адвокат О. е осъществявал безплатна правна помощ
в полза на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
При материален интерес от
80 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 2 930 лв. за всеки един от двата предявени иска.
От тази сума и на основание
чл.38, ал.2 от ЗА първият ответник ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат О. адвокатско възнаграждение в размер на 2 343,68 лв., а вторият
585,92 лв., съобразно уважената част от искове спрямо всеки ответник.
Ответникът З. „Б.И.“ АД е направил разноски в размер на 400
лв. за депозит вещи лица и адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лв.
с ДДС, съобразно договор за правна помощ и съдействие от 02.11.2016 г.
Основателно е възражението по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
при минимален размер, съобразно наредбата 2 930 лв. Делото не е сложно
нито от правна, нито от фактическа страна, за което съдът намалява
претендираното адвокатско възнаграждение на 3000 лв., респ. 3 600 лв. с
ДДС.
При това положение ответникът З.
„Б.И.“ АД е направил разноски в размер на 4000 лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
разноски в размер на 800 лв., съответни на отхвърлената част от иска
16 000 лв., или 720 лв. по компенсация.
Ответникът Г.П. е направил
разноски в размер на 400 лв.-депозит вещи лица и 450 лв.юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.)
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
От сумата от 850 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на
този ответник разноски, съответни на отхвърлената част от иска 64000 лв., а
именно: 679,68 лв., респ.659,68 лв. по компенсация.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът З. „Б.И.“ АД ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 2460 лв. и 80 лв.-депозит вещи
лица от бюджета на съда, а ответникът Г.П. 540 лв., съобразно уважената част от
исковете и при зачитане на внесената от ищцата държавна такса и 20 лв.-депозит
вещи лица от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗ. на С. П.А., ЕГН **********,***, с
адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к. „*******, ап.**, адвокат В.В.О. сумата от 64 000 лв. /шестдесет и
четири хиляди лв./, частично предявена от общо претендирата сума от 120 000
лв., обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и
страдания, намиращи се в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на
24.03.2015 г. в гр. София, виновно
причинено в условията на независимо съпричиняване от водачите на л.а.м. „Рено Шамад“
с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД с полица № 02114002302215
от 10.09.2014 г., валидна до 10.09.2015 г., и от л.а.м. „Нисан Алмера“ с рег. №
********, който към момента на настъпване на произшествието не е имал валидна
задължителна застраховка, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането-24.03.2015 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 64
000 лв. до частично претендирания размер от 80 000 лв. от общо
претендираната сума от 120 000 лв.
ОСЪЖДА С. П.А., ЕГН **********,***,
с адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к. „*******, ап.**, адвокат В.В.О. да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет
лв./ разноски по компенсация направени от ответника, съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат В.В.О., ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на
2 343,68 лв. /две хиляди триста четиридесет и три и 0,68 лв./
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на
иска в размер на 2 460 лв. /две хиляди четиристотин
и шестдесет лв./, както и сумата от 80 лв. /осемдесет лв./ възнаграждения на
вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Г.П., *** да заплати
на основание чл.288, ал.1,
т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./ на С.
П.А., ЕГН **********,***, с адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к. „*******,
ап.**, адвокат В.В.О. сумата от 16 000 лв. /шестнадесет хиляди лв./, частично
предявена от общо претендирата сума от 120 000 лв., обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания, намиращи се в пряка,
причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 24.03.2015 г. в гр. София, виновно причинено в условията
на независимо съпричиняване от водачите на л.а.м. „Рено Шамад“ с рег. № ********,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗД „Б.И.” АД с полица № 02114002302215 от 10.09.2014 г.,
валидна до 10.09.2015 г., и от л.а.м. „Нисан Алмера“ с рег. № ********, който
към момента на настъпване на произшествието не е имал валидна задължителна
застраховка, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2015 г. до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 16 000 лв. до частично
претендирания размер от 80 000 лв. от общо претендираната сума от 120 000 лв. и
акцесорния иск за заплащане на лихва за периода от 13.08.2015 г. до 20.08.2015
г. включително.
ОСЪЖДА С. П.А., ЕГН **********,***,
с адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к. „*******, ап.**, адвокат В.В.О. да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Г.П., *** сумата от 659,68 лв. /шестстотин
петдесет и девет и 0,68 лв./ разноски по компенсация направени от ответника,
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.П., *** да заплати на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат В.В.О., ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 585,92 лв.
/петстотин осемдесет и пет и 0,92 лв./
ОСЪЖДА Г.П., *** да заплати на основание чл.78,
ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения
размер на иска в размер на 540 лв.
/петстотин и четиридесет лв./, както и сумата от 20 лв. /двадесет лв./
възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението е постановено при
участието на Ц.Т.С., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач,
конституиран на страната на ответника Г.П..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: