Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
30.09.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Петя Иванова, и прокурора…………. като разгледа докладваното от
съдията МАРИНСКА гр.д.№ 2832/2019г.
по описа на ПлРС., за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.178,
ал.1, т.3, вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР, по
чл.178, ал.1, т.2 вр.с чл.179, ал.2 от ЗМВР и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от Д.Б. ***, чрез адв. Д.П., против Главна
Дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението”, гр. София, с
която се твърди, че за периода 07.05.2016-06.05.2019 вкл., ищцата е работила на
длъжност ”мл експерт- Началник дежурна смяна в ОЦ”, в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението“
гр.Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
гр.Плевен. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени графици и
протоколи, при режим на труд на смени, с продължителност 24 часа, при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР.
Сочи, че на основание чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет
часа седмично. Излага се, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Твърди, че в процесния период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /обн. В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г./. Сочи, че в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Твърди се, че в съответствие с чл. 9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Сочи, че за процесния период- 07.05.2016-06.05.2019г, ищецът е положил нощни дежурства, както следва: за 2016г.- 360часа, за 2017-560 часа, за 2018г 576 часа и за 2019-
192 часа- или общо 1688часа. Посочва се, че положените 1688часа нощен труд,
следва да се преизчислят с посоченият коефициент от 1,143 и възлизат на 1929 часа, което от своя страна води до извънреден труд от 241
часа. Твърди се, че часовата ставка за периода е 6,00лв., поради което се дължи
сумата от 1446лв.
Твърди се също, че ищцата е изпълнявала и
специфични дейности, като същата има задължение да охранява сградата на
РДПБЗН-Плевен и да осъществява пропускателен режим. Твърди се, че на осн. чл.
202, ал.1, т1 и ал.2 от ЗМВР, е издадена Заповед №І-з-1887/19.07.2011г на
Министъра на вътрешните работи, и на осн.
т.1,12, на служителите на ОДЧ, се изплаща до 30 % от сумата по т.2
/140лв/, по предложение на прекият им началник, като в самата заповед са
изброени специфичните дейности. Със заповед №8121з-671/09.06.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, е
отменена посочената по- горе заповед, като в издадената заповед, служителите на ОДЧ изрично посочени като лица
извършващи специфични дейности, са изключени, макар, че реално продължават да
ги извършват и по- конкретно по т.1,7 б. вв „охрана на сгради и обекти” до 15%
от сумата по т.2. посочва се, че в сградата на РД няма изграден пост №1 и
отново, практически, след приключване на
работното време, охраната на сградата се осъществява от служителя на
смяна в ОЦ. Твърди се, че със Заповед № 8121з-532/03.04.2017г. на Министъра на
ВР е изменена Заповед № 8121з-671/09.06.2015г. в частта на т.1, т.1.12, т.2 (
увеличена е базата изплащаните суми за специфични условия от 140лв. на 190лв.)
и т.3 съответно доводите касаещи извършваните дейности от страна на служителите
на ОДЧ са идентични и при действието на този ИАА. Твърди се, че от
момента на назначаването на ищеца на длъжността „началник смяна в ОЦ
-10.01.2017г, не му е изплащане никаква сума за изпълнение на специфични
дейности. Твърди се, че с оглед на заеманата от ищцата длъжност, е налице
неизпълнение на Заповед № 8121з-671/09.06.2015г. /установяваща база за
изчисление 140лв./ и на Заповед № 8121з-532/03.04.2017г. /установяваща база за
изчисление 190лв./, тъй като извършваната от нея дейност попада като такава по
т.1,7вв и базата на допълнителното й възнаграждение следва да е до 15% от
190лв. Претендират се 15% от сумите по посочените две заповеди- 140лв/190лв,
както следва: за 2017г.- сумата от 319,50лв. и лихва за забава от 01.02.2016 до
06.05.2019г./ до датата на ИМ/ - 57,64лв. за 2018г.- сумата от 342лв. и лихва
за забава от 01.02.2016 до 06.05.2019г.- 27,93лв.; за 2019г.- сумата от 114лв.
и лихва за забава от 01.02.2016 до 06.05.2019г.- 1,57лв. – общо за процесния
период- сумата от 775,50лв. и лихва за забава от 87,14лв.
В заключение моли съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника, да заплати на ищеца сумата от 1446лв.- съставляваща
възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на преобразуването от
нощен към дневен, за периода 07.05.2016-06.05.2019г, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба; да заплати на ищеца сумата от 775,50лв.- допълнително
възнаграждение за изпълнение на
специфични дейности като държавен служител в МВР, за периода
07.05.2016-06.05.2019г, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба; да заплати на ищеца сумата от 87,14лв.- лихва за забава върху допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични дейности. Претендират се
разноски.
В срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез
юрк. Ст. Н.. Счита, че иска е допустим, но неоснователен и
недоказан. Оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Не
спори факта, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с
ответника, възникнало на основание ЗМВР и е заемал длъжностите „ст. спасител” и
„началник на дежурна смяна в група ОЦ на сектор „ПГ и СД” към РДПБЗН— Плевен при ГДПБЗН — МВР. Сочи, че
претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците
и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §
1, т. 2 от ДР на КТ, независимо от
формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се
прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Твърди, че ищецът е държавен служител
и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Сочи, че
правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове,
се прилага за работещите по трудово правоотношение, тъй като в КТ е
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.
Излага, че съгласно КТ, нормалната продължителност на работното време през деня
е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ), докато
съгласно специалния закон ЗМВР, нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР, е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица- чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Твърди, че съгласно ал. 3 на същата
разпоредба, при работа на смени, е възможно полагането на труд и през нощта,
между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа, за всеки 24-часов период. Поради изложеното счита, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа, поради което и не е
налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Излага, че ако се
извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива, с коефициента,
посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния
труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за
лица, работещи по трудово правоотношение, ще се стигне до там, че с неприложим
към материята подзаконов акт, да бъде дерогирано действието на законовата норма
на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност
на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Сочи, че в
исковия период са действали последователно две наредби, които са уреждали
въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, а именно: Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в
сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по
адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) (Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г.) и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.
(Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г.). Твърди, че в чл.3, ал.3 и на двете
наредби, е регламентирано, че: „За държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което от своя страна счита, че съответства на
регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Твърди, че доколкото в
ЗМВР, в чл. 187, ал. 3 е определена продължителността на нощния труд от 8 часа че
не е налице празнота, а е налице специфична
законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на
нощния труд от 8 часа. Поради изложеното счита, че няма основание да се приложи
общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а следва
да се прилага специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и
издадената наредба в изпълнение на същия закон. Излага, че нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8
часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период. Счита, че съотношението на нормалната дневна продължителност
на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на
нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа или 8 часа, което е равно на коефициент
1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143. Твърди, че за
държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто
е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност,
той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №
8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Сочи и, че този смисъл е възприет, както в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
така и в сега действащата Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. Счита и, че искането за заплащане на нощния
труд като извънреден такъв за неоснователно. Твърди, че разпоредбата на чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се
състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като в чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на
служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.
Излага, че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Сочи,
че правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, като в ал. 2 на същия член е посочено,
че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със
заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Излага, че
в ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд
представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за
служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Поради изложеното прави извод, че
законодателят прави ясно разграничение на извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд
- в заповед на министъра на вътрешните работи. Излага, че заповедта на
министъра на вътрешните работи, в която е посочен размерът на възнаграждението
за нощен труд през процесния период, е № 8121з-791/28.10.2014г. и същото възлиза на 0,25 лв.” Твърди, че
ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и, че неправилно
обосновава своята претенция с текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търси
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с
50% върху основното месечно възнаграждение. Излага, че извънреден е този труд,
който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и, който труд попада извън установеното за
служителя работно време, докато полагането на нощен труд, когато е в рамките на
установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата
продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния
коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смиела на т.1 от
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Сочи, че
за да има извънреден труд и, за да е налице право на държавния служител на
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо
служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно
време. Излага, че съгласно Писмо изх.№
94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП превръщането на нощните часове в дневни,
съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд.
По отношение на претенцията за заплащане на
възнаграждение за изпълнение на специфични
дейности, за периода 10.01.2017-06.05.2019г., се излагат съображения за
неоснователност. Посочва се, че охрана
на обекти на МВР, на осн. чл. 14, ал.2, вр. чл. 6, ал.1 т.2 от ЗМВР и
изпълнение на патрулно- постова дейност по чл. 6, ал.1 от ЗМВР, са различни
дейности. , като съгласно Инструкция №8121з-929/02.12.2014г, патрулно- постова
дейност е вид охранителна дейност, свързана с охрана на обекти на МВР и др. /описани/.
Посочва се също, че в §1, т.26а от ДР на ЗМВР, е дадена дефиниция на понятието
„специфични служебни дейности” сред които е и патрулно- постовата дейност.
Посочва се, че ищцата не изпълнява патрулно- постова дейност или охрана на
обществения ред, по реда на сочената от
нея т.1,7, б.б., „вв” от Заповед № 8121з-671/09.06.2015г. и се оспорват
твърденията за извършване на специфични дейности по охрана на обект на МВР.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът,
като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По
делото, с определение №3307/31.07.2019г, съдът е постановил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
факта, че същите са се намирали в служебни правоотношения, за процесния период
07.май.2016г. -06.05.2019г, въз основа на което ищецът е замела длъжността длъжностите „ст. спасител”, за периода до 09.01.2017г. и „началник на дежурна смяна в
група ОЦ на сектор „ПГ и СД”, считано от 10.01.2017г., към РДПБЗН— Плевен при
ГДПБЗН — МВР и факта, че през процесния период, ищецът е полагал труд на смени,
при 24 часов режим на работа, при утвърдени графици, при сумарно изчисляване на
работното време .
По
делото, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, е прието направено изменение на
исковете с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР и същият е приет за разглеждане за сумата от 1636,58лв., без
изменение на периода- 07.05.2016г. -06.05.2019г. и на искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху от 775,50лв.- главница по иска с правно основание 178,
ал.1, т.2 вр.с чл.179, ал.2 от ЗМВР, като същият е приет за сумата от 86,15лв.,
без изменение на периода.
По
делото, от страна на ответника са представени и приети, в заверени копия,
платежните бележки, за изплатени на ищеца, за периода, трудови възнаграждения,
в които съдът констатира, че е начислен и заплатен нощен труд. Представени и
приети са и графици за дежурства за
процесния период, и протоколи за отчитане на отработеното време от 22,00ч до 06,00ч, времето на
разположение и положеният труд пред официални празници.
По
делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява
следното: след съответна проверка на представените по делото писмени
доказателства, в т.ч. и графици на дежурства, ВЛ е установило, че ищецът е полагал
труд на 12/24 часови смени, при сумарно изчисляване на работното време. ВЛ е
посочило общ брой часове нощен труд за процесния
период са 1688 часа, за 211 смени с нощен труд. ВЛ е изчислило, че часовата ставка
на ищеца, на база основните работни заплати за периода, е 6,78лв, в т.ч. 50 %
за извънреден труд. ВЛ е установило, че няма преобразуване на нощния труд към
дневен, с коефициент 1,143. ВЛ е дало в табличен вид преобразуването на
часовете положен нощен труд в дневен, преизчислени с посоченият коефициент
1,143, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин на
формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна работна
седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната
нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ,
за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8
часа през деня, поради което когато нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е
7 часа, отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на
нощните часове в дневни е равен на 1,143.
ВЛ е изчислило, че нощният труд от 1688 часа,
приравнен в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 1929,384 часа, като за
разликата от 241,384 часа- извънреден труд, се изчислява брутно възнаграждение
в общ размер на 1636,58лв., изчислено със средна ставка посочена по- горе. Изчислението
е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд.
За целият процесен период, видно от платежните ведомости на ответника, ВЛ е
установило, че ищецът е получил допълнително заплащане по 0.25лв. на час, за
положен нощен труд.
ВЛ е дало заключение и относно левовата равностойност
на претендираното допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
дейности, като е посочил, че ако съдът
приеме, че ищецът е осъществявала такива, следва да му се заплати максимален размер от 15% от
съответната база- изчислението е дадено в табличен вид. От изготвената таблица
се установява, че за периода м.01-м.03.2017г, месечната база е 140лв., и от м.
04.2017 до края на претенидрания период-м. 03.2019г., е в размер на 190лв. Вл е установило, че за целият период- м. януари.2017-м.май.2019г., общото
доплънително възнаграждение е в размер на 775,50лв. лихвата за забава върху
тази сума, считано от падежа на всяко
вземане, до датата на ИМ, е общо 86,15лв.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с
чл.179, ал.1 ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в
същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение
за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9
от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете
на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че „При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове, положен труд между
22:00 и 6:00 ч., за отчетния период, се умножава по 0.143 -чл.31, ал.2 от
Наредбата. Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение
№8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016г. Едва на 02.08.2016г. е
обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме,
че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407,
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата-/НСРОЗ/, обн. ДВ от 26.01.2007г, в нормата на чл.9, ал.2 от
която е предвидено, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
да се превръщат в дневни, с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
По тези съображения, исковата
претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца
труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, и отчетен като извънреден, се явява
доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136,
ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период
се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба, законодателят е
възприел подхода, установен в КТ и в НСОРЗ.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със
служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед
на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд.
Поради изложеното, включеният в
рамките на дежурството нощен труд на ищеца, следва да бъде приравнен на дневно
работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от
него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8
часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на нощния труд,
а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите по ЗМВР. Както се посочи по-горе основание за преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална
уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен
нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния
труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/,
съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не
означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8,
за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч., на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на
ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от
Министерство на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на
този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя,
че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се
„приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече
от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно
положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо.
От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда, от която се установява размера на претендираната
сума. Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд
за периода 07.05.2016г.
- 06.05.2019г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е
основателна, и следва да се уважи в размера, изчислен от ВЛ, а именно –1636,58лв.
По иска с правно основание чл.178, ал.1, т.2 вр.с чл.179, ал.2 от ЗМВР.
Както бе посочено по – горе, по делото е
безспорен факта , че ищцата е заемала длъжността „старши спасител”- за периода до 09.01.2017г.
и длъжността „началник на дежурна смяна в група ОЦ на сектор „ПГ и СД”, считано
от 10.01.2017г., към РДПБЗН— Плевен при ГДПБЗН — МВР.
Съобразно нормата на чл. 178, ал.1, т.2, от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение
на държавните служители, се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение
на специфични служебни дейности. Нормата на §1, т.26а от ДР на ЗМВР, дава дефиниция
на понятието и посочва, че „специфични служебни
дейности" са пряко изпълнявани от държавните служители по ЗМВР
дейности, за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертно - криминалистическа,
патрулно - постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна
аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или
превантивна дейност по чл. 17, ал.
2, т. 1, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и
радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и
материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на
взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или
участие в специални операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества,
конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред
и разследване по досъдебни производства.
По делото се установява, че въз основа
на цитираните норми, е издадена Заповед
№8121з-671/09.06.2015г на Министъра на вътрешните работи, установяваща
размерите на допълнителното възнаграждение, съобразно на вида на извършваната специфична дейност, като
в т.1,7, б.а и б.б., са разграничени патрулно- постовата дейност и постовата
дейност по охрана- в подточка „вв” е посочено, че при постова дейност, за
охрана на сгради и обекти- външни постове, се определя възнаграждение до 15%. В
цитираната заповед изрично е посочено, че отменя предходна Заповед №
Із-1887/19.07.2011г.
Видно представените по делото план за организация и осъществяване на охраната,
пропускателния режим в сградата на
РДПБНЗ и РДПБНЗ-Плевен, - от 02.02.2016 и от 30.08.2017г, се установява,
осъществяването на охраната се извършва от служители на дежурните смени на
група „ОЦ”, на създадения пост до
централния вход на сградата на РДПБНЗ-Плевен, като поста е неподвижен.
По делото е представена специфична длъжностна характеристика за длъжността
„началник дежурна смяна”, в група „ ОЦ” към Областно управление „ПБЗН”, в която
са посочени основните задължения на длъжността. В същата е посочено, че се осъществява денонощно дежурство, като
помощник оперативен дежурен, подчинен на оперативен дежурен. Посочено е, че
основно трудово задължение, е получаването на информация от оперативните дежурни части или от екипите на място, на звената „ ПБЗН” за
обстановката на мястото а произшествието, обработва, използва я предоставя на
оперативен дежурен в ОЦ; води на ежедневен отчет техниката за пожарогасителна и
спасителна дейност и броя на дежурните екипи в звената ПБЗН и ОУПБЗН; отговаря
за обажданията на тел.112 и др. задължения, свързани с изготвянето на отчети. В
длъжностната характеристика не се установява включване на задължение по охрана на сгради, както се твърди в ИМ и в
този смисъл, съдът приема, че същата не
изпълнявала специфична дейност по охрана на сграда.
Следва да се посочи също, че по делото не се установява, ищцата да е заемала през
процесния период 07.05.2016г- 06.05.2019г., длъжността „младши експерт-
началник дежурна смяна в ОЦ”. Съобразно на твърденията в ИМ и в отговора на ответника,
съдът е постановил за безспорно, че за периода от 07.05.2016г до 09.01.2017г, ищцата е заемала длъжността
„старши спасител”- а за периода от 10.01.2017г.- 06.05.2019г., длъжността „началник
на дежурна смяна в група ОЦ на сектор „ПГ и СД”, като против проекто – доклада
в тази му част няма възражения от страна на ищеца. следва да се посочи същ, че
в цитираната Заповед
№8121з-671/09.06.2015г на Министъра на вътрешните работи, т.1.8, за служителите
на РСПБЗН, са предвидени допълнителни възнаграждения, само за извършване на
пожарогасителни, спасителни и неотложни аварийно- възстановителни работи или
държавен противопожарен контрол или превантивен контрол и не касаят
извършването на охранителна дейност.
На основание гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен като такъв.
Като неоснователен следва да бъде
отхвърлен и предявеният иск акцесорен иск за заплащане на лихва за забава,
върху главницата от 775,50лв., в размер
на 86,15лв., за периода
01.02.2017-06.05.2019г.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение. Преди
да се произнесе по въпроса за разноските, съдът счита, че следва да обсъди
заявеното своевременно възражение на ответника за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че същото е неоснователно, по следните
съображения – видно
представетото пълномощно, е уговорено и заплатено адв. възнаграждение от 400лв. в случая с ИМ са предявени три
обективно кумулативно съединени иска, и съобразно нормата на чл.2, ал.5 от
Наредба №1 за минималните размри на адв. възнаграждения, се дължи възнаграждение за всеки иск
поотдело. Изчислено адв. възнаграждение
по правилата на чл. 7, ал.2, т.1 и т.2, съобразно размера на предявените
искове, не е налице прекомерност .
С оглед изхода на делото, ответникът дължи
разноски в размер на 353,75лв- вкл. адв. възнаграждение и деловодни
разноски, изчислени от съда, съразмерно
уважената част от иска.
В полза
на ответника следва да бъдат присъдени разноски- вкл. само юрк. възнаграждение, определено от съда в
минимален размер от 100лв., съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер 34,49лв
В полза
на ищеца следва да се присъдят разноски по компенсация от 319,26лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Плевенския районен съд сумата от държавна такса върху цената на
уважения иск в размер на 65,46лв.
Водим от горното, Съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР, гр*** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Б. ***,
ЕГН **********,***, сумата от 1636,58лв, представляваща възнаграждение за положен 241,384
часа извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв,
за периода 07.05.2016г. - 06.05.2019г, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ- 20.05.2019г., до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Б. ***, ЕГН **********,***,
против „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, гр*** иск с
правно основание чл.178,
ал.1, т.2 вр. чл.179, ал.2 от ЗМВР, за заплащане на сумата от 775,50лв., представляваща
възнаграждение за допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
дейности като ДСл в МВР за периода 10.01.2017-06.05.2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Б. ***, ЕГН **********,***,
против „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, гр*** иск с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на
сумата от 86,15лв.- лихва за забава върху главницата от 775,50лв.,
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности, за периода
01.02.2017г. -06.05.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, ***, да заплати на Д.Б. ***, ЕГН **********,***, сторените
разноски в размер на 319,26лв
.-по компенсация.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР, гр.***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския
районен съд, сумата от 65,46лв -
държавна такса, върху цената на уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано пред
Плевенския окръжен съд, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: