Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.06.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ A състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети ноември през двехиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 476 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - чл. 273 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца
З. „А.Б.“ АД срещу решение от 08.09.2020г. по гр.д. № 20263/2019г.
на СРС, 36 състав, в частта, с
която е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 208. 32 лв. – лихва за забава за
периода 14.06.2018г. – 08.04.2019г. като неоснователен.
Въззивникът - ищец обжалва първоинстанционното решение,
с доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа,
че по делото е доказана настъпила забава на ответника, тъй като към получената
от ответника на 14.05.2018г. покана са приложени всички документи, които ищецът
е притежавал и изброил. Сочи, че към поканата за доброволно изпълнение е
представен опис, в който е описан двустранен протокол за ПТП №
61898/10.08.2017г., както и един брой фактура. Твърди, че към поканата са
предадени оригиналите на съответните документи. Отделно поддържа, че дори се
приеме, че на ответника е представено копие от двустранния протокол, не е
налице законово основание за изискване на оригинала на същия. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с
което да уважи предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и да му присъди сторените
разноски за двете инстанции.
Въззиваемият –
ответник ЗАД „ОЗК З.“ АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението, с
присъждане на разноски. Поддържа, че претенцията на ищеца не е била
окомплектована с документ, удостоверяващ събитието и размера на вредите, поради
което с писмо от 11.06.2018г., получено от ищеца на същата дата, е направил
искане за представяне на посочените документи, но такива не са били представени
от ответното дружество до предявяване на исковата молба.
Решението в частта за отхвърляне на иска с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ като погасен чрез плащане в хода на процеса, е
влязло в сила като необжалвано.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Производството пред СРС е образувано
по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед отхвърляне на иска с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ поради
плащане в хода на процеса с влязло в сила решение, по предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД спорно по делото е единствено дали е налице настъпила
забава на ответника.
Съгласно чл. 412, ал.1 КЗ, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето,
което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява
претенцията си срещу този застраховател, като прилага преписката с
доказателствата, с които разполага, в т. ч. доказателства за удостоверяване на
пътнотранспортно произшествие. Когато застрахователят не е представил всички
доказателства за установяване на основанието или размера на вредата,
необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане
на претенцията, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има
право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на претенцията, като
за случая се прилага чл. 106, ал. 5 КЗ. Съгласно нормата на чл. 106, ал. 5 КЗ,
не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на
застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи пречки или
поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за
които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за
установяване на основание и размера на претенцията и целят неосновано забавяне
и удължване на процедурата по уреждане на претенцията. Съгласно ал. 3 на чл. 411 КЗ, забавата настъпва с изтичане на 30 - дневен срок от представянето на всички
доказателства.
Противно на доводите в жалбата, в представената по
делото регресна покана изх. № 310-03-3523/11.05.2018г., получена от ответника
на 14.05.2018г. и в описа относно процесната щета, не се съдържа отбелязване да
е приложен двустранен протокол за ПТП и фактура както в оригинал, така и в
копие. По делото е представено писмо изх. № 99-2926/11.06.2018г., изходящо от
ответника, получено от ищеца на същата дата, с което е поискано представяне на
оригинални фактура и констативен протокол, но по делото не се твърди и доказва
до предявяване на исковата молба да са били изпратени както оригинали, така и
копия. С оглед изложеното, жалбата е неоснователна. В случая по делото въобще
не е доказано посочените документи да са били приложени към регресната покана
на ищеца, дори в копие. Обстоятелството, че ответникът в отговора си е поискал
прилагането им в оригинали не налага различен извод.
Предвид изложеното, възражението на ответника,
направено в отговора на исковата молба, че не е налице доказана негова забава,
е основателно.
Поради изложеното, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло
неоснователен и недоказан.
Предвид съвпадение на крайните изводи на двете
инстанции, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия – ответник следва да
се присъдят претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция за
юрисконсултско възнаграждание в размер на сумата 100 лв.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.09.2020г. по гр.д. № 20263/2019г. на СРС, 36
състав в обжалваната част за отхвърляне на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“
АД, ЕИК *****да заплати на ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата 100 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението в
останалата част е влязло сила като необжалвано.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.