Решение по дело №963/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.06.2020г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

27.05.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Делчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

963

по описа за

2019

година.

            Предявена е искова молба от Т.К.Д. и К.К.Д. ***, в  която сочат, че са съсобственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад.№ 40909.172.584 по Плана на новообразуваните имоти по §4 за землището на гр.Кърджали, ЗЗП №3-6, одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008г. на Областен управител на Област Кърджали.  Собствеността върху имота първият ищец придобил въз основа на извършена от ТПС-комисия замяна с друг негов съсобствен с баща му  имот, а вторият ищец – въз основа на наследствено правоприемство. Към 1975г.  първият ищец заедно с баща си К.Т. Д. притежавали в съсобственост  нива от 2 дка, II – ра категория в местността „Дере-кенар“. С протокол  №1 от 18.03.1975г. , въз основа на ПМС от 26.08.1974г. и Решение  на ТПС – комисия от 18.03.1975г. , двамата съсобственици отстъпили притежаваната от тях нива за обществени нужди – за изграждане на парка „Отдих и култура“. В замяна  на отчуждения имот, на ищецът и баща му К.Т. Д. бил предоставен в съсобственост процесния имот, който към момента на придобиването му представлявал нива на ДПФ от 1.6 дка, II-ра категория, нахояща се в м.“Дорбалък“, при граници:  от север и юг – път за с.Царевец, от изток – М.В. и запад – Ш.Е.Е..

            След смъртта на общите наследодатели на ищците , техните родители, респективно през 1982г. и 2004г. , ищците придобили правото на собственост  върху поземления имот при следните квоти: ¾ ид.части за Т.К.Д. и ¼ ид.част за К.К.Д..

            От годината на придобиване на имота – 1975г. ищците и техните праводатели  били влезли във владение на същия, като го ползвали непрекъснато и го облагородили. От момента на установяване на фактическата власт върху процесния имот до завеждане на иска, имотът бил владян спокойно, несъмнено, несмущаващо и необезпокоявано от семейството на ищците и от самите тях.

            Праводателите на ищците , а и първият от тях лично обработвали процесната нива. Същата не била обобществена и включена в поземления фонд  на ТКЗС, ДЗС, ПАК, КЗС и др. Полученият в замяна имот от първия ищец и неговия баща, представляващ нива от ДПФ с площ 1.6 дка, II-ра категория, находяща се в местността „Дорбалък“ , при граници: от север и юг – път за с.Царевец, от изток – М.В. и запад Ш.Е.  не е бил отчуждаван и причислен  и към ДПФ по реда на ЗТПС от 1946г., отменен с ДВ бр. 98/28.10.1997г., още повече , че самото право на собственост на съсобствениците произтичало по силата на извършената замяна с Протокола на ТПС комисия от 18.03.1975г.. Поради това процесния имот никога не попадал в обхвата на Картата на възстановената собственост  върху земеделските земи на землище Кърджали /КВС/.  Поради това, нито ищците , нито техните наследодатели са подавали заявление за възстановяване на собствеността на получения в замяна имот, тъй като имота не е бил обобществяван.

            Но тъй като процесния имот представлявал нива, тоест имал характер на земеделска земя и е попадала в територията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, същата  била включена в Плана на новообразуваните имоти за землището на гр.Кърджали, ЗЗП №3-6, одобрен със Заповед на Областния управител на Област Кърджали № РД-09-242/03.12.2008г., нанесена в него като НПИ № 40909.172.584.

            През 2015г. ищците възложили на правоспособно лице да извърши геодезическо заснемане на собствения им имот, с оглед неговата идентификация и предприемане на процедура по изменение на ПНИ за вписването им като негови собственици.

            С молба с вх. № 94-А-61/28.04.2015г. с приложена преписка и геодезическо заснемане, първият ищец  поискал от кмета на Община Кърджали да осъществи изменение в ПНИ и същият да бъде вписан  като собственик на НПИ №40909.172.584.

            С писмо изх. № 94-А-61/1/13.05.2015г. кметът на Община Кърджали  отказал осъществяване на процедурата по изменението и информирал ищеца, че процесния имот   бил вписан в регистъра към плана като собствен на Община Кърджали. Въз основа на този запис , бил съставен  Акт №4243/12.03.2015г. за частна общинска собственост.

            По този начин бил иницииран спор за материално право.

            Поради настъпили сериозни здравословни проблеми за първия ищец, същият не могъл да предприеме необходимите съдебни действия за установяване правото му на собственост.

            С писмо – заявление с вх. № 94-00-172/04.02.2019г. първият ищец поискал от ответника , на основание чл. 64, ал.1 от ЗОС деактуване на процесния имот и отписването му от актовите книги за общинска собственост, поради липса на основание за актуването му като общински.

            С писмо с изх. № 94-00-172/1/ 18.02.2019г. ответникът отказал деактуване на процесния имот и още веднъж демонстрирал собственически права по отношение на същия.

            С оглед на изложеното , страните не могат доброволно да разрешат правния спор, което обуславя правния интерес на ищците от разрешаването му по съдебен ред.

            Молят съда да постанови решение, с което  на основание чл. 124 от ГПК да признае за установено по отношение на Община Кърджали , че ищците са собственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад.№ 40909.172.584 по Плана на новообразуваните имоти по §4 за землището на гр.Кърджали, ЗЗП №3-6, одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008г. на Областен управител на Област Кърджали, с площ 1 623.04 кв.м. и граници: ПИ №172.585, ПИ № 172.583 и ПИ №172.582, при следните квоти: ¾ ид.части за Т.К.Д. и ¼ ид. част за К.К.Д..

            При условията на евентуалност, тоест при отхвърляне на иска, молят съда да се произнесе по отрицателен установителен иск като приеме за установено по отношение на Община Кърджали , че не е собственик на следния имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад.№ 40909.172.584 по Плана на новообразуваните имоти по §4 за землището на гр.Кърджали, ЗЗП №3-6, одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008г. на Областен управител на Област Кърджали, с площ 1 623.04 кв.м. и граници: ПИ №172.585, ПИ № 172.583 и ПИ №172.582.

            Претендират разноски.

            В съдебно заседание чрез процесуалния си представител , както и в представена писмена защита поддържат исковата молба.

            Ответникът Община Кърджали оспорва исковата молба.

            Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №77, т.1, д.№137/1957г се установи, че към 1975г. първият ищец заедно с баща си К.Т. Д. са притежавали в съсобственост нива от 2 дка, II-ра категория в местността „Дере-кепар".  Видно от приобщения като писмено доказателство по делото Протокол №1 от 18. 03.1975г. с Решение на ТПС-комисия от 18.03. 1975г., двамата съсобственици са отстъпили притежаваната от тях нива за обществени нужди - за изграждане на парка „Отдих н култура“, като в замяна на отчуждения имот, ищецът и баща му К.Т. Д. са получили в съсобственост процесния  поземлен имот, представлявал към момента на придобиването му нива на ДПФ от 1.6 дка, II-ра категория, находяща се в м.“Дорбалък“, при граници: от север и юг - път за с.Царевец, от изток - М.Б.В. и запад - Ш.Е.Е..

От момента на придобиване на имота - 18.03.1975г. ищците и техните праводатели са установили владение върху същия, поставили са ограда по имотните му граници. От момента на установяване на фактическа власт върху процесния поземлен имот до завеждане на иска, имотът е бил владян спокойно, несъмнено, несмущавано и необезпокоявано от праводателя на ищците, техния баща К.Т. Д. до смъртта му, както и от ищците до предявяване на настоящия иск.

Праводателят на ищците, а и лично те са обработвали процесната нива. Същата не е била обобществявана и включвана в поземления фонд на ТКЗС, ДЗС   или в селскостопански организации, образувани впоследствие въз основа на тях /АПК, ПАК. КЗС и др./.

Полученият в замяна имот от първия ищец и неговия баща, представляващ нива от ДПФ с площ 1.6 дка, II-ра категория, находяща се в м."Дорбалък“ при граници: от север и юг - път за с.Царевец, от изток - М.Б.В. и запад – Ш.Е.Е. не е бил и отчуждаван и причислен н към ДПФ по реда на ЗТПС от 1946 год., отм. с ДВ. Бр.98/28.10.1997г., още повече че самото право на собственост на съсобствениците произтича по силата на извършената замяна с Протоколи на ТПС комисия от 18.03.1975г.. Поради това процесния имот никога не е попадал в обхвата па Картата на възстановената собственост върху земеделските земи на землище Кърджали /КВС/.

Тези факти и обстоятелства се установиха от приложените по делото писмени доказателства, от заключението на вещото лице по назначената от съда СТЕ, както и от дадените от същото показания в с.з., а именно, че процесният имот е с материализирани на място граници. Същият бил ограден отвсякъде с ограда към момента на извършения оглед от вещото лице.  Същото потвърди, че имотът, описан в исковата молба е идентичен с този, който е отразен в заключението, т.е. претендираният от ищците имот е идентичен с ПИ е кад.№ 40909.172.584 по ПНИ. Това обстоятелство се потвърждава и от идентичността в площта на имота. Видно от официалната скица, приложена към исковата молба площта е 1 623.04 кв.м., а в Протокол №1 от 18. 03 1975г. площта на дадения в замяна имот е посочена като 1.6 дка., равняващи се на 1 600 кв.м..

Изводите, до които е достигнало вещото лице са, че именно процесният имот е имотът, който е бил заменен срещу този, който ищците са имали в собственост в района на парк „Простор". Замяната е била извършена през 1975 г. от ТПС комисията, тъй като попадал в територия на парка. ТПС комисиите са действали точно в тази връзка. След проверката в Държавен архив  вещото лице е установило, че ищецът Т.К.Д., както и общия на ищците наследодател К.Т. Д. не са били член-кооператори или членове на новообразуваното Държавно земеделско стопанство. Техните имена  липсвали   в списъците, които съществуват в  Държавен архив. През 1975г. кооперирането, одържавяването и окрупняването па земеделските земи почти е било приключено. Впрочем, ноторно е, че ТКЗС в община Кърджали се е образувало през 1956 - 58 г. Според вещото лице макар и рядко, са съществували случаи, в които са съществували земи частна собственост, които подлежали на замяна, както е и в процесния случай. Замяната е била извършвана именно от ТПС комисиите. След като е било установено, че К.Т. Д. и Т.К.Д. не са член кооператори, точно тази  комисия е направила замянката.  Отнела е собствения на К.Т. Д. и Т.К.Д. имот, предоставила го е на общината за изграждането на парк „Простор'", а в замяна им е предоставила в собственост друг земеделски имот, а именно процесния. Според ВЛ цитираното в Протокол №1 от 18.03.1975г. Постановление на МС от 1974 г. касаело действието на самата комисия, а не основанието за извършване на замяната.

Събраните по делото гласни доказателства потвърдиха гореизложените факти н обстоятелства, а именно, че собствения на К.Т. Д. и Т.К.Д. имот, попадащ в парк „Простор" е бил заменен през 1975г. с процесния, находящ се по пътя за с.Царевец. Замененият имот е бил ограден непосредствено след получаването му в замяна от собствениците, а след разграждането му през 1981-1982г. отново е бил заграден. Понастоящем бил заграден с телена мрежа.

Праводателят на ищците К.Т. Д. е обработвал, поддържал и своил предоставения му в собственост имот до смъртта си през 1982г., заедно със семейството си, в т.ч. и ищците. След смъртта му, неговите наследници, ищците са продължили да обработват и поддържат имота. Поради близостта му с кв.'"Боровец" няколкократно са ремонтирали и поправяли оградата. Първият ищец лично е обработвал имота си до момента на загуба на зрението си. Това видно от приложения по делото Протокол на медицинска комисия е било установено през 2012г..

Въпреки липсата на зрение от 2012г., първият ищец не е престанал да демонстрира фактически и правни действия на своене на имота, а именно: през 2015г. е възложил извършването на геодезическо заснемане на имота си, който е описан в заснемането като: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад.№ 40909.172.584 по Плана на новообразуваните имоти по § 4 за землището на гр. Кърджали. Същото е приложено към отговора на исковата молба от ответника. Не са необходими специални знания, за да се установи, че имотът, отразен в геодезическото заснемане от 2015г. по възлагане на ищеца и този по скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от заключението на СТЕ, са идентични. Границите на имота, посочени в геодезическото заснемане съвпадат с тези, които са посочени в Протокол №1 от 18. 03.1975г. с Решение на ТПС-комисия от 18.03.1975г., което още веднъж потвърждава идентичността на дадения имот в замяна е процесния към който са насочени исковите претенции.

След заснемане на имота, първият ищец с молба с вх.№94-А-61/28.04.2015г., към която е приложил и геодезическото заснемане, е поискал от Кмета на Община Кърджали да осъществи изменение в ПНИ и същият да бъде вписан като собственик на ИПИ № 40909.172.584.

С писмо с изх.№94-А-61/1//13.05.2015г. Кметът е отказал осъществяване на процедурата по изменението и е информирал ищеца, че процесния имот бил вписан в регистъра към плана като собствен на Община Кърджали и бил съставен Акт №4243/12.03.2015г. за частна общинска собственост.

 Установи се , че поради настъпили сериозни здравословни проблеми за първия ищец, същият не е могъл незабавно да предприеме съдебни действия за установяване правото си на собственост, но е продължил да демонстрира собственическите си намерения и до предявяване на настоящия иск.

С писмо - заявление с вх.№94-00-172/04.02.2019г. първият ищец е поискал от ответника, на основание чл.64, ал.1 от ЗОС деактуване на процесния имот и отписването му от актовите книги за общинска собственост, поради липса на основание за актуване му като общински.

С писмо с изх.№94-00-172/1//18.02.2019г. ответникът е отказал деактуване на процесния имот.

Или гореописаните осъществени действия от страна на ищеца безспорно демонстрират намерения за своене на имота.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: По  аргумент на чл. 12, ал. 1 на ЗТПС (отм.) следва, че регламентацията на правото на собственост за определени имоти запазва възможността за частна собственост в определени граници дори за земеделска земя. Ако собственикът на такава земя не е бил член- кооператор и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила па ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага реституционната процедура.

Тезата на ответника, че процесният имот е подлежал на възстановяване по реда па ЗСПЗЗ или на закупуване от лицата, на които е бил предоставен  в качеството им на ползватели, и че спрямо този имот правилата на придобивната давност /арг. чл. 86 ЗС/ не се прилагат, не може да бъде споделена.

Не всички земеделски имоти, намиращи се извън строителните граници на населеното място, са били със статут на държавна или кооперативна собственост и по отношение на тях е намирала приложение разпоредбата на чл. 86 от ЗС, в редакцията до изм. ДВ,бр.31/1990г. и последвалите такива. Както бе посочено по-горе, до определен размер са съществували земеделски земи, които не са били обобществени и са  могли да бъдат обект на придобивна давност.

Липсата на събрани по делото доказателства за причисляване на земеделския имот, получен по замяна по реда на  ЗТПС (отм.), изключва извод, че този имот е причислен към фонда на обработваемата земя и по отношение на него се прилага правилото на чл. 86 ЗС.

Липсват данни полученият в замяна от К.Т. Д. и Т.К.Д. имот, представлявал нива на ДПФ от 1.6 дка. II-ра категория, находяща се в м. "Дорбалък" да е отчужден и причислен и към ДПФ по реда на ЗТПС от 1946 г. отменен с ДВ, бр. 98/28.10.1997 г., още повече, че самото право на собственост на К.Т. Д. и Т.К.Д. произтича по силата на извършената замяна с Протокола на ТПС комисия от 18.03.1975г..

По делото е приет като писмено доказателство за правопораждащитe права документ - Протокол №1 от 18.03.1975г. от решение па ТПС-комисия от 18.03.1975г.. Същият представлява официален свидетелстващ документ, който не е оспорен по реда на ГПК за извършената разпоредителна сделка – замяна.

Или ищците надлежно се легитимират като собственици на получен в замяна земеделски имот, понастоящем съставляващ новообразуван ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад.№ 40909.172.584 по Плана на новообразуваните имоти по § 4 за землището на гр. Кърджали, ЗЗП №3 - 6, одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 год. на Областен управител на Област Кърджали, с площ 1 623.04 кв.м. и граници: ПИ № 172.585, ПИ № 172.583 и ПИ № 172.582 при следите квоти: ¾ /три четвърти/ ид.ч. за Т.К.Д. и ¼ /една четвърт/ за К.К.Д..

Независимо от горното, по отношение на ищците се е осъществило и е налично и оригинерно придобивно основание – настъпила  в тяхна полза придобивна давност. При запазения частен характер на получената в замяна земя режимът на разпореждане се подчинява на общите правила, в т.ч. и относно възможността имотът да се придобие по давност.

Установеният ограничителен режим на чл.29 ЗСТ (отм.), влязъл в сила към 30.03.1973г.  не допуска придобиване по давност на недвижими имоти, за които се прилага ЗРПВПВННИ, освен ако давността не е изтекла до влизането на закона в сила. По отношение на земеделските земи също са установени ограничения с разпоредбата на чл. 12 (отм.). Само гражданите и членовете на семействата им, занимаващи се със земеделска дейност и издържащи се от нея, са могли да притежават земеделска земя в определените от закона размери, но ако те - гражданите, не упражняват такава дейност - земеделските им имоти стават държавна собственост. При липсата на данни по делото за такова одържавяване не може да бъде направен извод, че процесният имот е станал държавна собственост и е загубил характера си на частна собственост, респ. по отношение на него е съществувала забраната за придобиване на основание придобивна давност.

Доколкото се прилагат общите правила, с оглед на данните по делото, че от 1975 г. до момента на предявяване на иска е изтекъл срока на придобивната давност по чл.79, ал. 1 ЗС - а именно още към 1985г. /съгласно разясненията на TP 4/2012 г. на ОСГК на ВКС/ обособеният, а понастоящем и заснет в ПНИ като самостоятелен /новообразуван/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад.№ 40909.172.584, е владян и ползван необезпокоявано с явното намерение за своене от наследодателя на ищците К.Т. Д., а след това и от неговите деца - ищците, без противопоставяне от страна на ответника, в която насока са изслушаните свидетелски показания, поради което е придобит и на оригинерно придобивно основание.

Няма спор, че процесният имот попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Възстановяването на право на собственост в стари реални граници на лицата, притежавали земеделски земи преди колективизацията в този терен се подчинява на императивно установени ограничения на законодателя - общи и частни.

Както бе посочено, общите ограничения и изключения на земеделската реституция, доколкото би се приело, че всички земи в определения терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ са земеделски, се свързват с правото на бившите собственици на земеделска земя, която е дадена на други физически лица при замяна по ЗТПС (отм.), да искат реституция на земеделските имоти в стари реални граници, какъвто не е безспорно процесния случаи. Трайната съдебна практика по приложението на разпоредбите на ЗСПЗЗ приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти-земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат па възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. /Решение №79/10.04.2013 г. по гр.д.№612/2012 г. на ВКС. I г.о.. Решение №197/10.05. 2011 г. по гр.л.№430/2010 г. на ВКС; Решение №765/28.10.2010 г. по гр.д №1987/2009 г. на ВКС, Решение №798/16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. на ВКС и др., постановени по чл.290 от ГПК/.

Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона.

Спорният имотът не е бил в патримониума нито на общината, нито на държавата. Липсва правно основание за това.

От заключението на вещото лице се установи, че процесният имот съществува в реални граници. Няма данни имота да е отреден на ТКЗС, както и не е бил включван в блок на ТКЗС. Тези изводи се налагат както от заключението на съдебно- техническата експертиза, така и от скица по сега действащия план и от свидетелските показания. По делото се доказа, че ищците, а преди тях и наследодателят им са упражнявали фактическа власт върху имота, като са го владели за себе си като свой повече от 10 години преди датата на подаване на исковата молба.

Съгласно чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ имотите, предоставени в замяна на трети лица, се връщат на собствениците, от които са били отнети, освен в случаите, предвидени изрично в закона. Замяната, извършена по реда на ЗТПС /отм./, съгласно цитираната норма от подзаконов нормативен акт запазва действието си при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната.

Безспорно е, че процесният имот не е бил заявен за реституиране в предвидените в ЗСПЗЗ /чл.10 ал.1/ срокове, няма твърдения и доказателства за предявен иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. По делото не се установи да е налице валидно изпълнена процедура по отчуждаване, което налага извода, че имота не е отчуждаван по надлежния ред.

Съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.. дои., бр. 99 от 2002 г., предишен текст на чл. 19, изм., бр. 13 от 2007 г.) Общината стопанисва и управлява земеделските земи, останали след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници  земите стават общинска собственост. Определянето на имотите по ал.1 се извършва от комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", в която участват представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър на общината, на държавните горски стопанства или държавните ловни стопанства. Условията и редът за определянето на имотите по ал. 1 се уреждат в правилника за прилагане на закона. В актовете за общинска собственост като основание за съставянето се посочва и протоколното решение на комисията по ал. 2.

При наличие на твърдение от страна на ответника, че ищците не могат да придобият по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ или въз основа на друго придобивно основание, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал па възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или пък че е бил предоставен за временно ползване, въз основа па ПМС. Ищците не носят доказателствената тежест да установява обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда па ЗСПЗЗ или пък че е подлежал на закупуване от общината. Общината-ответник следваше да установи чрез пълно и пряко доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл.19 от ЗСПЗЗ, §4, ал.1 от ПЗР от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или на закупуване от ползвателите, но не е бил своевременно заявен за възстановяване или закупен и като такъв е станал общинска собственост, което по делото не бе сторено. Или ответникът не доказа да са били налични законовите предпоставки за съставяне на Акт №4243/12.03.2015г. за частна общинска собственост по предвидения в закона ред. Действителното правно положение на процесния имот безспорно го очертава като имот, който макар и земеделски, никога не е бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък одържавяван по какъвто и да е начин и като такъв, спрямо него не се прилага нито разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ, заличаваща изтеклия до влизането в сила на тази разпоредба давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито разпоредбата на §4, ал.1 от ПЗР от ЗСПЗЗ, нито пък разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи, преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години, стават общинска собственост. С оглед на това не са били налице пречки и забрани за придобиване по давност на правото на собственост върху имота.

По изложените съображения, съдът намира , че следва да се уважи положителния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и да се признае за установено спрямо Община Кърджали, че ищците са собственици на процесния имот при квоти ¾ ид. части за Т.К.Д. и ¼ ид. част за К.К.Д..*** следва да бъде осъдена да заплати по сметка на КРС допълнително държавна такса от 135.26 лева , тъй като видно от представените по делото доказателства данъчната оценка (в размер на 18 526.03лв.) е по-висока от пазарната (526.00 лева), поради което следва да вземе предвид по-високата ставка за изчисление на дължимата такса.

При този изход на делото , следва ответникът да заплати на ищците направените по делото разноски от 50.00 лева – внесена държавна такса, 500.00 лева – адвокатско възнаграждение и 300.00 лева – възнаграждение за вещо лице.

Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Община Кърджали , че Т.К.Д.  с ЕГН ********** от *** и К.К.Д.  с ЕГН ********** *** са собственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад.№ 40909.172.584 по Плана на новообразуваните имоти по § 4 за землището на гр. Кърджали, ЗЗП №3 - 6, одобрен със заповед № РД-09-242/03.12.2008 год. на Областен управител на Област Кърджали, с площ 1 623.04 кв.м. и граници: ПИ № 172.585; ПИ № 172.583 и ПИ № 172.582 при следите квоти: ¾ /три четвърти/ ид.ч. за Т.К.Д. с ЕГН ********** и ¼ /една четвърт/ ид.част за К.К.Д. с ЕГН **********.*** ДА ЗАПЛАТИ  на  Т.К.Д.  с ЕГН ********** от *** и К.К.Д.  с ЕГН ********** *** направените по делото разноски от 50.00 лева – внесена държавна такса, 500.00 лева – адвокатско възнаграждение и 300.00 лева – възнаграждение за вещо лице.

 

ОСЪЖДА Община Кърджали ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на КРС допълнително държавна такса от 135.26 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: