Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 05.04.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на деветнадесети
декември две
хиляди и седемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
123 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Л.К.Ч. с ЕГН ********** *** твърди,
че по силата на договор за доброволна делба, извършена на 29.03.1999 г. с
договор № 172, том I, peг. № 1022, нот. дело № 243/1999 г. с нотариална заверка
на подписи - peг. № 1022/29.03.1999 г. на нотариус с peг. № 099 в район на
действие - Районен съд К., вписан в АВ-СВ К. вх. № 430 от 29.03.1999 г., том I,
стр. 140 ответницата М.Н.Ч. придобила правото на собственост върху ДВОРНО
МЯСТО, цялото застроено и незастроено от 360 кв.м, находящо се в с. К., П.ска
област, община К., ведно с построената в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, МАГАЗИН и
стопански сгради, ведно с всички строителни подобрения и трайни насаждения,
който имот по регулационния план на с. К. има пл. № 303 в квартал 33 и за него
е отреден парцел II, при граници/съседи: улица, И.Г. Ч., Л.И.Х., П.П.. Макар да
не било вписано в договора за доброволна делба, след придобиване на правото на
собственост от съделителката М.Ч., между страните по договора било уговорено
ищецът да ползва целия втори жилищен
етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, а М.Ч. и Т. Ч. да ползват първия
жилищен етаж. Двата етажа на жилищната сграда били с обособени самостоятелни входове
и били със самостоятелен достъп. До 2016 година той и семейството му обитавали
и ползвали втория жилищен етаж в изпълнение на посочената уговорка, като това
жилище съставлявало и семейното им такова, през времето, през което пребивавали
в България, с оглед на това, че от продължително време пребивавали в Кралство В..
Ответницата през по-голямата част от времето пребивавала в Кралство И.. През
лятото на 2016 година ищецът узнал, че от страна на ответницата се предприели
действия за предлагане на имота за продажба. Това узнал от представител на
агенция за недвижими имоти, в която било извършено предлагането. При връщането си
в България установил, че достъпът му до имота е ограничен чрез подмяна на
бравата на входната врата и макар в жилището да се намирали негови и на
семейството му лични вещи, те се установили в друго жилище. През времето,
когато ползвал жилището извършил значителни подобрения в него, които
понастоящем били част от имота и отделянето им без повреждане или унищожаване
било невъзможно. Същевременно тези подобрения обогатявали ответницата -
собственик на имота, като формирали пазарна цена в определен размер.
В периода 2012-2016 година извършил
следните подобрения в процесния имот, представляващ втори жилищен етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ II-303 в кв. 33 по плана на с. К.:
1) Изградена парно-отоплителна инсталация,
включваща: котел, тръби, радиатори, комин, на обща стойност 2000 лева –
завършена през м. май 2007 г.;
2) Поставяне на PVC дограма на стойност
5000 лева, от които 4000 лева за материали и 1000 лева монтаж - завършена през
м. април 2012 г.;
3) Изграждане и обзавеждане на баня и
тоалетна с площ от 36 кв.м, завършена през м. април 2012 г., с вложени
материали:
- Теракот и фаянс - 720 лева;
- Замазка, лепило и фугин - 100 лева;
- Тоалетна чиния и механизми - 220 лева;
- Бойлер - 300 лева;
- Душ-кабина - 400 лева;
- Мивка, шкаф, огледало - 240 лева;
- Батерии - 140 лева;
- Труд - 540 лева;
4) Замазка на под на стаи през м. април
2014 г. - 260 лева;
5) Поставяне на паркет през м. май 2014 г.:
- Хол - 870 лева, от които 800 лева
материали и 70 лева труд;
- Детска - 376 лева, от които 320 лева
материали и 56 лева труд;
- Спалня - 376 лева, от които 320 лева
материали и 56 лева труд;
6) Вътрешна изолация, боя, шпакловка през
м. април 2014 г.:
- Материали: гипсокартон, вата, метална
скара - 1050 лева;
- Боя, кабели, мрежа за шпакловка, конзолни
кутии - 964 лева;
- Труд: изолация, гипсокартон-2000 лева;
вътрешни стени шпакловка - 560 лева;
7) Антре и стъблище през м. август 2015 г.-
шпакловка, боя:
- Материали: 200 лева;
- Труд - 550 лева;
8) Завеси, щори през м. април 2015 г. -
1000 лева;
9) Ключове и контакти (Schneider) – април
2014 г.- 24 лева;
10) Барплот – м. май 2014 г.:
- Материали, стъкло- 360 лева;
- Труд - 200 лева;
11) Кухня – м. май 2014 г. - 2500 лева;
Общата стойност на направените от него
подобрения в имота на ответницата възлизала на стойност 20965.37 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати: сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща
частично обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие извършени
подобрения и строително-монтажни работи, всички на обща стойност 20 965.37
лева, в размер на стойността на увеличението на стойността на следния недвижим
имот: ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в
ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено от 360 кв.м, находящо се в с. К., П.ска
област, община К., който имот по регулационния план на с. К. има пл. № 303 в
квартал 33 и за него е отреден парцел II, при граници/съседи: улица, И.Г. Ч., Л.И.Х.,
П.П., ВЕДНО със законната лихва считано от предявяване на иска – 31.01.2017г.
до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответницата М.Н.Ч. с ЕГН ********** ***
оспорва иска.
В хода на делото ищецът е поискал и е
допуснато, на основание чл. 214 от ГПК, изменение в размера на исковата
претенция като същата се счита предявена за сумата 21375.67 лева за присъждане
на стойността на направени в процесния имот подобрения, съгласно както следва:
- 18 085.67 лева - необходими разноски по
смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗС за запазване на вещта;
- 3 290.00 лева - сумата, с която
направените в имота подобрения и необходими разноски са увеличили стойността на
имота, съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗС;
От събраните
по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С нотариален
акт № 61, том І, рег. № 876, дело № 189 от 1999 г. на Нотариус С.Р. (л.6), на
18.03.1999 г. М.Ч., Л.Ч. и Т. Ч. са признати за собственици по наследство от К.Л.
Ч. и неговите праводатели, и давностно владение, с равни права – по 1/3 ид.
част, на следния недвижим имот: върху ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и
незастроено от 360 кв.м, находящо се в с. К., П.ска област, община К., ведно с
построената в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, МАГАЗИН и стопански сгради, ведно с
всички строителни подобрения и трайни насаждения, който имот по регулационния
план на с. К. има пл. № 303 в квартал 33 и за него е отреден парцел II. На
29.03.1999 г. тримата наследници на К.Ч. сключили договор за доброволна делба №
172, том І, рег. № 1022, дело № 243 на Нотариус Р. (л. 7), по силата на който
ответницата придобила правото на собственост върху целия недвижим имот.
В показанията си
св. Г. сочи, че познава страните – майка и син, и знае имота в село К..
Посещавал често имота, ищецът ползвал втория етаж от къщата, ползването било от
времето, когато ищецът и свидетелят се запознали. Ищецът постоянно живеел в А.
и когато си идвал в България, отсядал в този имот. Така било до преди една
година, до зимата на 2016 срещу 2017 г. Преди година майката на ищеца заключила
етажа и ограничила достъпа на Л. до имота. Той нямал ключ да влезе. По повод
възникналия спор, ключ му бил предаден с полиция в кметството на село К..
Докато Л. живеел на втория етаж, два пъти извършвал подобрения – през периода
от 2004 – 2005 г. и преди две-три години. Свидетелят пренасял материалите за
ремонтните дейности със своя микробус. На втория етаж от къщата имало изградена
отоплителна инсталация през около 2012-2013 г. – котели с радиатори, тръби.
Преди да бъде направена, нямало парно на етажа. Инсталацията била обща за двата
етажа, и доколкото свидетелят знаел и майката, и брата на ищеца са давали
някакви пари – ищецът за стойността на материали за втория етаж, не бил
свидетел при направата й. На втория етаж
била сменена дограмата, преди била дървена, понастоящем – ПВЦ. Не множел да
каже кога е подменена, но присъствал постоянно с ищеца при извършване на
ремонтните дейности, ищецът правил паркети и изолации. Старата дограма не била
годна. Къщата била построена през 1999 г. и старата дограма била поставена при
построяването, след демонтажа, старата дограма две години стояла на двора, на
открито. Ищецът направил ремонт на банята и тоалетната на втория етаж –
поставил плочки, душ-кабини. На етажа имало изградено празно помещение за баня
и тоалетна, и ищецът го обзавел. Поставил и паркет на целия етаж с дебелина
8-10 мм. Направил вътрешна изолация на етажа. Оборудвал кухнята с барплот,
лампи, пердета. Пердетата били направени по поръчка за тези прозорци, били
монтирани, движели се по релси и не можели да се поставят на друго място. Кухненското
обзавеждане било закупено от Л.. Преди да възникне спор, ищецът ползвал втория
етаж, брат му – първия, а майка им, когато се прибирала от И. – отсядала при
някой от двамата, или в имот в град С..
В показанията
си св. Г.Ч. сочи, че е далечен родственик на ответницата, познава страните и
постоянно живее в село К.. Докато ищецът ползвал къщата в село К., свидетелят
често ходил там. Когато ищецът бил в България, ползвал втория етаж, а доколкото
свидетелят знаел, първият бил на брат му. Това било положението от десет
години. Ответницата понякога ходела в И.. Докато ищецът живеел на втория етаж,
правил ремонти и свидетелят му помагал – изхвърлял отпадъци с каруцата, и
виждал майсторите там. Знаел, че ищецът направил ремонт на банята – сложил
теракота, плочки, душ-кабина, душ, в сегашния й вид банята била направена от
ищеца. Преди ремонта била помещение само с мазилка. В къщата имало направена
парна инсталация с котел и котелно помещение, която обслужвала двата етажа.От
ищеца знаел, че той прави парното. На втория етаж имало поставена алуминиева
кафява дограма, видял майсторите докато я монтират и доколкото знаел, ищецът я
подменил. На целия втори етаж, без коридора, имало поставен ламиниран паркет, Л.
си ги правил тези неща. Ищецът направил и вътрешна изолация на етажа –
направили я майстори, които ищецът повикал, работели в негово отсъствие.
Кухненското обзавеждане и пердетата били по поръчка, не можели да се ползват за
друго помещение. Свидетелят знаел, че ищецът се грижи за втория етаж, че е
негов. През зимата на 2016 г. между страните възникнал проблем, майката на Л.
му забранила да влиза на етажа, който бил заключен и ищецът нямал достъп до
него. Докато етажът бил заключен, нещо се спукало, станало наводнение, но
ищецът нямал достъп да отстрани проблема.
В показанията
си св. И., баща на съпругата на ищеца, сочи, че ищецът и дъщеря му сключили
брак през 2003 г. и заживели на втория етаж в къщата в село К., който бил
семейното им жилище. Ползвали имота като свой дом. До миналата година
свидетелят не знаел да е имало спорове между ищеца и неговата майка. Последната
била в И., семейството на ищеца също заминало за И., а през време на
отсъствието им свидетелят наблюдавал къщата. През първите години имал и ключ.
Зет му и дъщеря му правили подобрения в имота още като сключили брак –
прекарали парно, направили ремонт на кухнята на втория етаж. След това станало
наводнение и преди около две години направили нов ремонт – сменили дограмата,
поставили гипсокартон. Дограмата била подменена, тъй като старата, дървена
дограма явно била изработена от суров материал и била изметната, имало светли
отвори по 1 см. На нейно място поставили алуминиева дограма. Л. правел всичко
на втория етаж, защото знаел, че си е негово. Дограмата я сменили майстори.
Докато правили ремонт на дограмата, свидетелят не виждал ищцата в имота, не
знаел дали брата на ищеца го е посещавал, но знаел, че пари не е давал. Всичко
по втория етаж правили зет му и дъщеря му и те си плащали ремонтите. Старото
кухненско обзавеждане било мокро и набъбнало и преди около две години ищецът
поръчал ново. Щорите на етажа също били изработени по поръчка и не можели да се
ползват на друго място. Паркетът на втория етаж го сложил Л. и той го сменил,
защото старият се надул от наводнението. Почти цялото село знаело, че вторият
етаж от къщата си е на Л., той си правел ремонтите по него. От 2016 г. достъпът
на зет му до имота бил ограничен. Когато ищецът и дъщеря му си дошли от чужбина
разбрали, че бравата е сменена. Ответницата знаела какви ремонти прави синът й
в етажа – виждала докато карат материалите с микробус, на свидетеля не било
известно някой да се е противопоставя на ремонтите работи. През 2003 г. в
жилището имало стари мебели, свидетелят не знаел чии. Тогава ищецът и дъщеря му
си купили някакви давани. Когато Л. поръчал мебелите за кухнята, ответницата си
била тук и също правила ремонт на първия етаж. Тогава – през 2003-2004 г. дошли
майстори и сглобили шкафовете на място. Новите кухненски мебели направили през
2015-2016 г., преди около две или три години. Тогава Л. направил ремонта и
напълно ново обзавеждане. Майсторът, който правил парната инсталация се казвал Г.,
за втория етаж разноските ги поел ищецът. Свидетелят не знаел кол колко пари е
дал, но страните и братът на ищеца делили някакви средства за направата й.
котелът бил купен общо от всички, а всеки си поел разходите за инсталацията.
В показанията
си Ч. сочи, че е съпруга на Т. – брат на ищеца и син на ответницата.
Свидетелката била омъжена за Т. от 2012 г., но били заедно от 2001 г. През 2005
година съпругът й и майка му си дошли от И. през месец август. Отишли в П., в
магазин всичко за банята и от там с микробус им докарали плочки, батерии, шкафчета, душ кабина – всичко
за втория етаж на къщата в К.. Когато микробусът пристигнал свидетелката била
там. Всички ползвали общо втория етаж, както ищецът ползвал първия, така брат
му – втория. Половината от първия етаж била направена на магазин и имало само
две малки стаи. Затова по празници всички се събирали на втория етаж – там
имало голям хол. Свекърва й купила бойлера от К., а другите неща за банята –
душ-кабина, мивка, шкаф, огледало, батерии ги докарали от П.. Ищецът го нямало
когато докарали мебелите. Т. и майка му си дошли с пари от И. и си поръчали
нещата. Л. не участвал със средства при закупуването им. Плащала си свекърва й.
След това свекърва й решила да си направи инсталация на жилищата в К. и в град С..
Парната инсталация – котел и прилежащи неща за първи и втори етаж била
направена през есента на 2005 година. Майсторите се казвали Г. и Калин.
Ответницата изтеглила заем в размер на 15 000 лева и купила всичко
необходимо за инсталацията. Свидетелката знаела от ответницата, че плаща за
труда и материалите по направата на инсталацията. Когато ответницата решила да
направи ремонт на банята и тоалетната на втория етаж, решила, че ще поръча и
кухненски мебели за двата етажа. Мебелите били поръчани, изработени и монтирани
от П.ска фирма. Цялата сума за поръчката заплатила ответницата. През 2005 година празнували новогодишните
празници на втория етаж и всичко било обзаведено и готово. През следващата
година – 2006 г., също били там на празниците, и на направените снимки се
виждало обзавеждането в хола и кухнята. Свидетелката не влизала в жилището след
2012 г., сега бил заключен. Цветът на кухненското обзавеждане бил в бежово-кафявата
гама, същото като на направените снимки към заключението на вещото лице.
Свидетелката и съпруга й живеели в град С., село К. го посещавали, и нейните
родители били от там. Самата тя не е участвала при покупките и при поръчване на
вещите, свекърва й се занимавала с това.
В показанията
си св. Н. сочи, че е баща на съпругата на Т. – брат на ищеца. Познавал имота на
М. от много години. Имотът представлявал къща на два етажа и половина, дори били
три с приземния етаж, отзад имало стопанска сграда и пристройки. Приземният
етаж представлявал нещо като механа. Първият етаж бил за живеене, една част от
него била магазин, вторият също бил за живеене и отгоре имало свободен таван. Ответникът
Л. си ползвал втория етаж. В къщата имало изградена парна инсталация. Правили я
двама негови колеги през 2005 или 2006 г. Котелът бил направен от друг човек,
не от двамата майстори. Знаел, че Т. се оправял с плащанията, тогава още не му
бил зет. Предполагал, че парите ги е плащала майката- ответницата. Тогава Л. бил
в А., а Т. - в И., и се прибирал в България. От Т. знаел, че майка му изпраща
пари за инсталацията от И.. Вторият етаж се наводнявал два пъти, защото ищецът
и семейството му забравяли да спрат водата, когато се прибирали за нова година.
Тогава свидетелят ходил два пъти до имота, за да спре водата, но иначе
ответницата не му възлагала да го наглежда. Дори търсил тъста на ищеца, защото
нямал ключ за неговия етаж, а водата протекла долу, в магазина на първия етаж.
Цялата къща се наводнила. Това станало през 2008-2009 г. Свидетелят бил
пенсионер от шест години, дограмата била сменена около две години преди да се
пенсионира. Старата дограма, хубавата, била изхвърлена и я валял дъжд. Старата
дограма била с двойни панти, врати, прозорците били двойни, с каси. Подмяната
на дограмата направила фирма, не знаел кой е платил за нея. Паркетът се надул
от наводненията и не можело да се върви по него. Сега не знаел какъв е паркета на
втория етаж. Килими, всичко се надуло и ги било страх да минават, за да не се
разцепи. Стъпалата на коридора си били направени преди това. Когато свидетелят
ходил в имота, стъпалата били покрити с теракота, стените също били много
хубаво направени. Това било преди повече от 7-8 години. Дъщеря му се омъжила
през 2012 г. Стените в антрето и коридора преди били измазани с мазилка, сега
не знаел какви са. Не си спомнял дали имало шпакловка. В кухнята влизал по
време на наводнението – в шкафчето се спукала една тръба и оттам излизала
водата. Свидетелят не знаел дали след наводнението на правен ремонт в кухнята.
Не влизал в етажа на ищеца от2012 г. насам. Всеки от братята ползвал по един
тежа, Л. – втория, Т. първия. Ответницата нямала ключ за втория етаж и не е
живяла в него, тя живяла през последните 10-12 години в И.. Парната инсталация била
с котел и обслужвала двата етажа. Когато била правена парната инсталация, не
било обособено кой къде ще живее, макар че още тогава братята живеели по този
начин – Т. на първия, а Л. – на втория етаж, не си разменяли етажите. От
разговор със зет си разбрал, че правят обзавеждане в кухнята на втория етаж,
това било по време когато Л. отсъствал. Т. плащал за мебелите, с пари изпратени
от майка му.
В показанията
си св. Ч., син на ответницата, брат на ищеца, сочи, че ползвал и двата етажа на
имота в село К., докато през 2012 г. вторият етаж не бил заключен. На свидетеля
не била известна причината за заключването на втория етаж.
Парната
инсталация била направена през периода от месец ноември до средата на декември
2005 г. Г. П. и Калин, и заплатена в
брой на майсторите от майка му – ответницата. Друг майстор бил повикан да
изгради допълнителен комин. Парната инсталация се състояла от тръби и радиатори
на двата етажа. През това време свидетелят живеел в И., брат му – в А., но в момента
на изграждането и двамата с ищеца били в К.. Преди ремонтите банята и тоалетната
били годни за ползване. Били две отделни помещения, изградени през месец август
2005 г., когато налепили плочки – зеленикави на цвят, поставили тоалетна чиния,
душ-кабина, мивка с шкаф и огледало. Материалите за ремонта на банята и
тоалетната ответницата купила през 2005 г. от магазин „Н.“ в П.. В тези
помещения свидетелят влизал за последен път през 2012 г. и не знаел дали им е
правен друг ремонт оттогава. Кухнята на втория етаж също била купена от майка
му, която поръчала едновременно кухненско обзавеждане за двата етажа. Били
поръчани на човек с име М. от П. като свидетелят придружавал майка си по време
на поръчката. Хората отишли, взели мерки, изработили мебелите и ги монтирали, и
за всичко платила ответницата. Та купила и електрическата печка за вграждане.
Всичко станало през 2005 г. Обзавеждането било изработено от ПДЧ, в бежово-кафява
гама.
Имотът бил
собственост на майка му, те двамата с брат му си прехвърлили на нея частите
през 1999 г. и за периода от 2009 г. до 2012 г. всеки ползвал целия имот,
нямало разпределение на етажите. След 2012 г. ищецът заключил втория етаж и ограничил
достъпа на останалите до него. Бравата била сменена през миналата зима или
пролетта, защото много хора имали ключове и достъп до имота. За двата етажа се
ползвало едно стълбище, етажите нямали отделни входове. Когато ищецът си дошъл
в България, нямал ключ, но му бил предоставен такъв в полицията.
По делото е
изслушано заключението на вещото лице З., неоспорено от страните, от което се
установява, че обща препоръчителна пазарна стойност на разходите за създаването
на претендираните строително-ремонтни работи във втори жилищен етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ ІІ-303, кв. 303 по плана на с. К.,
община К., обл. П., към датата на създаването им е 19 465.67лв ~ 19 470.00
лева. Обща препоръчителна пазарна стойност на претендираните строително-
ремонтни работи към датата на изготвяне на заключението е 20 676.05 лв. ~ 20
680.00 лева. Установена е стойността на извършените СМР към датата на
извършването им и към настоящия момент, като подробно по пера, съдът ще обсъди заключението
в мотивите си. Заключението на вещото лице се възприема изцяло като компетентно
изготвено.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Основанието на
претенцията за пресъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд
имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на
облигационното право. Съставите на чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 – 62 ЗЗД и чл. 59
от ЗЗД уреждат отношенията между подобрителя и собственика на имота, като
определянето на действителното правно основание на облигационните отношения,
които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по приложението
на материалния закон и се извършва въз основа на фактическите твърдения,
петитума на исковата молба, както и в съответствие с установеното по делото.
Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил
подобренията в чуждия имот или зададеният в исковата молба начин, по който е
определен размерът на съдебно предявеното вземане не ограничават съда да даде
защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът
въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но
представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е
обвързваща за съда.
Така първият
въпрос, който се поставя по делото е в какво качество ищецът е извършил
подобренията, чието заплащане претендира – като владелец или като държател.
Ищецът основава иска си, позовавайки се на недобросъвестно владение като
твърди, че всички СМР са извършени със знанието и съгласието на ответницата,
поради което и по силата на препращащата норма на чл. 74, ал.2 от ЗС,
претендира сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие
извършените подобрения и сумата на необходимите разноски за запазване на вещта
като направени от добросъвестен владелец на основание чл.72, ал.1 и ал.2 от ЗС.
При анализа на гласните доказателства съдът намира за безспорно установено, че
ищецът е осъществявал фактическа власт върху процесния етаж от жилищна сграда.
В тази връзка са и показанията на свидетелите, доведени от ответницата, с които
се установяват неизгодни за нея факти (св. Ч. сочи, че след 2012 г. ищецът
заключил втория етаж и ограничил достъпа на останалите до него, св. Н., че Л.
си е ползвал етажа). В същия смисъл са и показанията на свидетелите доведени от
ищеца. При това положение безспорно е установена осъществяваната от Л.Ч.
фактическа власт върху имота, предмет на нашия спор. Законът за собствеността в
чл. 69 въвежда оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е установена в полза на
владелеца, а оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват,
че владелецът не държи вещта за себе си - т.е. презумпцията размества тежестта
на доказване. В процеса не са въведени твърдения от ответната страна ищецът да
е бил държател на вещта на някакво договорно основание. В тази връзка, не са
ангажирани такива доказателства, че да оборят намерението на ищеца да свои
вещта. Така, в показанията си свидетелите на ответницата, от една страна
твърдят, че всички – майка и синовете й са ползвали цялата двуетажна къща общо,
от друга свидетелят Н. заявява, че достъп до втория етаж от двуетажната жилищна
сграда е имал само ищецът – наложило се
свидетелят да търси тъста му във връзка с възникнала авария на водата,
семейството на ищеца не спирало водата при заминаването си в А.. В същата
насока са и показанията на свидетелите, доведени от ищеца, които знаели втория
етаж от къщата като жилище на ищеца („цялото село знаеше, че етажът е на Л.“)
Ето защо съдът намира, че презумпцията, установена в чл. 69 от ЗС не е оборена
в процеса, ищецът е доказал качеството си на недобросъвестен владелец и като
такъв има право на обезщетение по реда на чл. 74 от ЗС.
Тъй като жилището
е изключителна собственост на ответницата, то направените в него по време
подобрения, по силата на приращението по чл.92 ЗС са станали нейна изключителна
собственост и са увеличили стойността на имота, за което за ищеца е налице
основание да претендира от ответницата да му заплати сумата, с която последната
се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца. Отделно, ищецът претендира
необходимите разноски за запазване на вещта. В конкретния случай от показанията
на свидетелите и на двете страни се налага категоричният извод, че ответницата
е знаела и е била съгласна с извършените СМР. Част от свидетелите са в
роднински отношения и с двете страни по спора, имат преки впечатления и спорът
не се свежда до това противопоставила ли се е собственицата на дейностите,
претендирани от ищеца, оспорва се лицето, заплащало сумите за тези дейности.
При това положение, съдът намира, че ищецът е установил в процеса правото да
претендира както сумата, с която се е увеличила стойността на имота по реда на
чл. 72, ал.1, така и необходимите разноски за запазване на вещта по реда на чл.
72, ал.2 от ЗС.
От
заключението на неоспорената съдебно техническа експертиза са установява и
анализът на гласните доказателства са установява и съдът приема от правна
страна следното:
ОТНОСНО:
1) Изградена парно-отоплителна инсталация,
включваща: котел, тръби, радиатори, комин, представлява подобрение на втория
жилищен етаж:
Не се спори, че инсталацията е обща за
цялата къща, а ищецът претендира само сумата, с която се е увеличила стойността
на втория етаж, не предявява претенции за разноски или увеличена стойност на
частите от инсталацията, касаещи останалите обекти на собственост в сградата. В
заключението си вещото лице дава стойност в размер на 1380 лева за материали и
труд за изграждане на парната инсталация, а увеличената стойност на имота
оценява на 3 290 лева. Участието на ищеца в изграждането на парната
инсталация със средства се установява от показанията на свидетелите Г. и И.,
като показанията на последния съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК. Съдът
намира, че тези показания не се опровергават от показанията на свидетелите на
ответницата. Така, свидетелят Л. сочи, че знаел, че другия син на ответницата
се оправял с плащанията за парното, тогава още не му бил зет, предполагал, че
парите ги е пращала майката. Т.е. показанията относно факта на плащане се
базират на предположения. Категорични, че майката е заплатила цялата парна
инсталация са показанията на св. Т. Ч. – брат на ищеца, които обаче съдът не
кредитира, доколкото този свидетел има пряк интерес от даването им. Същото се
отнася и за показанията, дадени от св. Ч., която към момента на изграждане на
инсталацията още не е била в брак с Т. Ч.,
показанията й сочат, че през 2005 г. не е съжителствала съвместно с
него, макар да са имали връзка („Съпругът ми и майка му си дойдоха от И.“).
Показанията й за изтеглен кредит не се обсъждат, доколкото този въпрос се
установява с писмени доказатлества. При това положение съдът намира иска за
осъждане на ответницата да заплати сумата от 3 290 лева, представляваща
увеличената стойност на втория жилищен етаж вследствие направеното от ищеца
подобрение – изграждане на парна инсталация на този етаж.
ОТНОСНО:
2) Поставяне на PVC дограма:
Вещото лице дава заключение за стойността
за извършените разходи – материали и труд в общ размер на 3 730.82 лева
(сборът от стойностите, посочени в колона 5 (ст-ст/лв) на приложение 3, касаещи
демонтажа на старата и монтажа и стойността на новата дограма.
По делото не се спори, че подмяната на
дограмата е извършена лично от ищеца в тази връзка анализ на гласните
доказателства не се налага. Смяната на дограмата се окачествява като необходим
разход, поради което искът за заплащане на разноските в тази част е
основателен.
ОТНОСНО:
3) Изграждане и обзавеждане на баня и
тоалетна с площ от 36 кв.м, завършена през м. април 2012 г.;
4) Замазка на под на стаи през м. април
2014 г.
5) Поставяне на паркет през м. май 2014 г.;
6) Вътрешна изолация, боя, шпакловка през
м. април 2014 г.:
7) Антре и стълбище през м. август 2015 г.
8) Завеси, щори през м. април 2015 г.
9) Ключове и контакти (Schneider) – април
2014 г.
Установено е от гласните доказателства, че
ищецът е извършил ремонт на банята през 2012 г. и ремонти на помещенията, през
твърдените периоди, като част от тях са били наложени от наводнение, т.е.
представляват необходими разноски за запазване на вещта.
От показанията на свидетелите на ответната
страна този факт не се опровергава, същите само сочат, че ремонт на банята е
бил правен от ответницата в предходен, неустановен в процеса период. Братът и
снахата на ищеца (свидетелите Ч.) заявяват, че от 2012 г. ищецът е заключил
етажа, т.е. същите не са имали достъп до него, поради което и предвид оценката,
дадена от вещото лице и показанията на останалите свидетели, съдът приема, че
ищецът е реализирал необходими разноски във връзка с ремонт на банята през 2012
г., както и останалите ремонти, посочени по-горе.
Тъй като експертизата е посочила
строителните материали и разходите за труд, без да ограничи помещенията, съдът
по отношение на стойностите ще се произнесе общо.
Искът не следва да се уважава за следните
разноски: бойлер на стойност 180 лева и шкаф за баня – бял на стойност 220
лева, доколкото това са движими вещи, за шкафа не е установено, да е трайно
прикрепен към недвижимия имот, поради което ищецът разполага с друг ред за
защита на правата си. За поставените щори е установено, че са направени по
поръчка и по размер за конкретно тези прозорци и не могат да бъдат ползвани за
друго жилище.
Стойността на извършените разходи за ремонт
на банята, антрето, стаите – без кухненското обзавеждане и барполта и без
стойността на шкафа за баня и бойлера, възлиза на 11 031.14 лева.
ОТНОСНО:
10) Барплот – м. май 2014 г.
11) Кухня – м. май 2014 г. - 2500 лева;
По тази претенция съдът намира за
недоказана по следните съображения:
Свидетелят Г. сочи, че кухнята била
оборудвана с балплот и обзавеждане. Не сочи конкретно времето на поставянето
им, нито е категоричен, че лично ищецът е поръчал това обзавеждане. Само сочи,
че било правено от майстор. В същия смисъл са и показанията на св. Г.Ч.. Единствено свидетелят И. – тъст на
ищеца сочи, че кухнята е направена от зет му преди две години, защото старата
била надута заради наводненията. Сочи, че Л. е поръчал и плащал кухнята, но не
дава подробности от къде и как е станало.
В противовес са показанията на свидетелите Т. Ч., който категорично сочи
майка си като лицето, заплатило разходите за кухненско обзавеждане, и Д. Ч.,
която сочи начинът, по който е било поръчано обзавеждането от П.. При предявяване на фотоалбума,
изготвен към заключението на вещото лице, тази свидетелка категорично разпозна
обзавеждането като онова, поръчано и платено от свекърва й. Макар в родствена
връзка с ответницата, показанията на двамата свидетели са убедителни, а в
конкретния случай тежестта на доказване на извършения разход е на ищеца.
Гласните доказателства, ангажирани от него не са убедителни, не е установено
времето, по което твърди да е поръчал и заплатил обзавеждането.
По изложеното, искът за сумите от
2 684.09 лева за кухненско обзавеждане и 350 лева за барплот следва да се
отхвърлят.
При това положение, съдът следва да осъди
ответницата да заплати на ищеца сумата от 3 290 лева, представляваща
увеличената стойност на втория жилищен етаж вследствие на изградената парна
инсталация, както и сумата от 14 687.58 лева, представляваща стойността на
реализираните разходи за запазване на имота, като за разликата над тази сума,
до пълния претендиран размер от 18 085.67 лева, представляваща претенциите
за заплащане стойността на бойлер, шкаф за баня, кухненско обзавеждане и
барплот за кухня, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО
разноските:
Ищецът
претендира разноски и на основание чл. 78, ал.1 от СК такива му се дължат
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е реализирал разноски в размер на 2
242.03 лева, съразмерно с уважената част от иска, ответницата следва да му
разплати разноски в размер на 1 885.61 лева.
Ответницата не
е претендирала разноски преди приключване на устните състезания и такива не й
се присъждат.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.74, ал.2 вр. с чл. 72, ал.1 от ЗС, М.Н.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на Л.К.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от
3 290 (три хиляди двеста и деветдесет) лева, представляваща увеличената стойност на ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от
двуетажна масивна жилищна сграда, построена в ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и
незастроено от 360 кв.м, находящо се в с. К., П.ска област, община К., който
имот по регулационния план на с. К. има пл. № 303 в квартал 33 и за него е
отреден парцел II, при граници/съседи: улица, И.Г. Ч., Л.И.Х., П.П., вследствие
на изграден от Л.К.Ч. подобрение – парна инсталация.
ОСЪЖДА на
основание чл.74, ал.2 вр. с чл. 72, ал.2 от ЗС, М.Н.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на Л.К.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от
сумата от 14 687.58 лева (четиринадесет хиляди шестстотин осемдесет и
седем лева петдесет и осем стотинки), представляваща стойността на
реализираните разходи за запазване на имота чрез извършени през 2012 г., 2014
г. и 2015 г. строително ремонти работи -
поставяне на PVC дограма, Изграждане и обзавеждане на баня и тоалетна с площ от
36 кв.м; замазка на под на стаи; поставяне на паркет; вътрешна изолация, боя,
шпакловка; ремонт на антре и стълбище;
поставяне на завеси, щори; поставяне на ключове и контакти (Schneider), които
СРР са извършени във ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда,
построена в ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено от 360 кв.м, находящо
се в с. К., П.ска област, община К., който имот по регулационния план на с. К.
има пл. № 303 в квартал 33 и за него е отреден парцел II, при граници/съседи:
улица, И.Г. Ч., Л.И.Х., П.П., вследствие на изграден от Л.К.Ч. подобрение –
парна инсталация, като за разликата над 14 687.58 лева до пълния предявен
размер от 18 05.67 лева, представляваща стойността на бойлер, шкаф за баня,
кухненско обзавеждане и барплот за кухня, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Н.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на Л.К.Ч. с ЕГН ********** *** направените по
делото разноски в размер на 1885.61 лева (хиляда осемстотин осемдесет и пет
лева шестдесет и еддна стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: