Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С Присъда № 102/24.02.2010 г. по НОХД 113/2010 г. на ГОРС подсъдимият Н. С. Д. е признат за виновен в това, че на 11.07.2009 г. в гр. Г. Оряховица с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Г. П. Х. заблуждение относно действителните си отношения със собственика на лек автомобил „Ш.” с рег. № ... – Д. И. М. и относно действителното си намерение и обективната си невъзможност да осигури на Х. придобиване чрез продажба на правото на собственост върху лекия автомобил, в срок до 14.07.2009 г., с което причинил на Х. имотна вреда в размер на 400 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” и чл. 36 НК е осъден на „Пробация”, като са му наложени следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с явяване и подписване пред пробационен служител 3 пъти седмично, за срок от 2 години и 6 месеца; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и 6 месеца; „ Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 300 часа годишно за срок от 2 години; Подадена е въззивна жалба от Н. С. Д. против присъдата. Направено е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбоподателят моли да бъде намален срокът на наложените пробационни мерки. Представителят на В. в съдебно заседание заема становище да се потвърди присъдата. Жалбоподателят Н. С. Д. поддържа жалбата, като моли да се намали размерът на наложеното му наказание. В правото си на последна дума жалбоподателят Н. Д. моли съда да уважи жалбата му. Окръжният съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди наведеното в жалбата оплакване, становището на страните и извърши цялостна служебна проверка на правилността на присъдата по реда на чл. 314, ал. 1 НПК, прие за установено следното: Подадената въззивна жалба е основателна. При извършената служебна проверка не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на присъдата. Това налага да се обсъдят събраните по делото доказателства. От същите се установява, че подсъдимият Н. Д. е с постоянен адрес в гр. П. Същият е с основно образование, неженен и безработен. Подсъдимият е осъждан с две влезли в сила присъди за извършени престъпления. Свидетелите Д. и Д. М. били собственици на л. а. „Ш.” с рег. № ... През лятото на 2009 г. първият обявил автомобила за продажба. Подсъдимият видял обявата и решил да закупи автомобила. Срещнал се със собственика му. На 09.07.2009 г. свидетелят М. и подсъдимият подписали договор. Според същия първият следвало да заплати на втория сумата от 1200лв. до 14.07.2009г., когато следвало да стане прехвърляне на собствеността на автомобила. След подписване на договора свидетелят М. предоставил колата на подсъдимия заедно с документите и ключовете. На 11.07.2009 г. подсъдимият закарал автомобила при свидетеля З. И. в гр. Г. О. Показал му колата като казал, че я продава. Подсъдимият попитал св. И. познава ли някого, който иска да я закупи. Последният се сетил за свой познат – свидетелят Г. Х. Завел подсъдимия при него. Подсъдимият предложил на свидетеля Х. да му продаде колата за 400 лева. Св.Х. се съгласил и поискал пълномощно. Подсъдимият казал, че автомобилът е собственост на негов близък, който в момента е в чужбина и затова не може да дойде, за да прехвърли собствеността. Подсъдимият обещал на свидетеля Х., че до 14.07.2009 г. ще му прехвърли собствеността на колата. Последният му дал сумата от 400лв. В един от уговорените дни свидетелят Х. започнал да звъни на подсъдимия по телефона, за да отидат при нотариус. Подсъдимият не отговарял на обажданията. Свидетелят Х. се свързал със св. И. Последният бил разговарял с подсъдимия, който му казал, че колата била нередовна. Подсъдимият казал на свидетеля И. да предаде на Х. да му върне колата, а той съответно щял да му върне парите. От проведения разговор последният разбрал, че действителните собственици на автомобила са свидетелите Дончо и Д. М., както и че подсъдимият не е в състояние да му прехвърли правото на собственост върху лекия автомобил в срок до 14.07.2009 г. След като установил посочените обстоятелства св. Х. потърсил св. М. Последният поискал съдействие от служителите на МВР, които установили местонахождението на автомобила и осигурили връщането му на собственика. До приключване на съдебното следствие подсъдимият не е възстановил сумата от 400 лева, която му била дадена от свидетеля Х. По делото е изготвена оценъчна експертиза. От заключението към същата се установява, че пазарната стойност на лек автомобил „Ш.” към 11.07.2009 г. е в размер на 1 200 лева, а общия размер на причинените щети на колата са 240 лева. Изготвена е графическа експертиза. От заключението към същата се установява, че ръкописният текст върху договор от 11.07.2009 г. е изпълнен от подсъдимия, както и подписът срещу „Н. С. Д.”. Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в досъдебното производство доказателства, а именно показанията на разпитаните свидетели, заключенията на експертизите, обясненията на подсъдимия и приложените писмени документи. Направените от подсъдимия самопризнания относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства. От същите се установява по несъмнен начин извършването на деянието, авторството и вината на подсъдимия. Районният съд е приел за установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 209, ал. 1 НК. Налице е правилно приложение на материалния закон. На 11.07.2009 г. в гр. Г. Оряховица подсъдимият с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г. П. Х. относно действителните си отношения със собственика на лек автомобил „Ш.” с рег. № ... – Д. И. М. и относно действителното си намерение и обективна невъзможност да осигури на Х. придобиване правото на собственост върху лекия автомобил в срок до 14.07.2009 г., с което причинил на Х. имотна вреда в размер на 400 лева. Подсъдимият е възбудил у свидетеля Г. Х. заблуждение. Формирал е у него невярна представа за действителните си отношения със собственика на лекия автомобил. Първият е бил в обективна невъзможност да осигури на втория придобиване правото на собственост върху колата чрез продажба. Подсъдимият не е заплатил сумата от 1 200 лева по сключения договора със св. М. Същият има характер на предварителен такъв. Подсъдимият не е бил собственик на инкриминирания автомобил. Същият не е изпълнил задължението си към св.М.да му предаде уговорената сума на посочената дата. По тази причина подсъдимият не е придобил собствеността върху колата, както и е бил в невъзможност да я прехвърли на пострадалия Х. Последният е бил мотивиран от създадената и поддържана неправилна представа за действителното положение относно собствеността на автомобила. Същият е извършил акт на имуществено разпореждане, като е предоставил сумата от 400 лева на подсъдимия. С посочена сума последният се е обогатил без основание. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните му последици. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава 27 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На същия е наложено наказание съгласно чл.372 ал.4 НПК без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Предвиденото наказание в санкцията на чл.209 ал.1 НК лишаване от свобода е заменено с пробация. На подсъдимия са наложени пробационни мерки, а именно задължителни регистрация по настоящ адрес и периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца, както и безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от две години. Въззивният съд счита, че е завишен размерът на същите. При определянето размера на наложените пробационни мерки са отчетени обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Въззивният съд счита, че извършеното деяние не е с висока степен на обществена опасност. Следва да се отчете, че нанесената имуществена вреда на пострадалия не е в значителен размер. Подсъдимият е осъждан, както и е с недобри характеристични данни. Същият е млад човек, както и е бил безработен. Подсъдимият прави пълни самопризнания, съдейства за разкриване на обективната истина, както и проявява критично отношение към извършеното деяние. При съвкупната преценка на обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, въззивният съд счита, че е завишен размера на наложените пробационни мерки. Същият следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Подсъдимият е осъждан, както и с недобри характеристични данни. Същият е млад човек, бил е безработен, като и е нямал доходи. Подсъдимият с поведението си е съдействал за разкриване на обективната истина, както и не е препятствал движението на наказателния процес. Проявил е критично отношение към извършеното деяние. Следва да се отчете, че при тези деяния пострадалите с поведението си допринасят за настъпване на негативния резултат. Въззивният съд счита, че наложените пробационни мерки следва да се определят в предвидения среден размер, съгласно чл.42 а ал.3 т. НК. Същият следва да се намали от две години и шест месеца на една година и шест месеца. Размерът на наложената пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото следва да се наýали за срок от една година. Така определеният размер на пробационните мерки е достатъчен за реализиране целите на чл.36 НК. В този смисъл наведеното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание се явява основателно. Жалбата следва да се уважи. Присъдата следва да се измени, като се намали размера на наложените пробационни мерки. Водим от изложените съображения и на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК, Окръжният съд РЕШИ: ИЗМЕНЯВА ПРИСЪДА № 102/24.02.2010 г. по НОХД 113/2010г на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, като НАМАЛЯВА наложеното наказание на подсъдимия Н. С. Д. пробация, състояща се от следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител 3 пъти седмично за срок от две години и шест месеца на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител в пробационната служба на територията на чията е настоящия адрес на осъдения за срок от две години и шест месеца на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА; 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа годишно за срок от две години на ЕДНА ГОДИНА; РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |